Решение по адм. дело №276/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/.

Делото е образувано по жалба от С. М. Я.,с адрес: [населено място], [улица], на длъжност началник група „Охранителна полиция“ при РУ-Берковица към ОД на МВР-Монтана, чрез пълномощника й, адв. Б. Н. Ц. – АК Монтана, против Заповед № 301з-3373/25.07.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, с която на жалбоподателката, в качеството й на държавен служител на длъжност Началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Берковица към ОД на МВР – Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“ – неизпълнение на чл. 7, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, поради пропуски в изучаването и прилагането на тези разпоредби и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката излага, че със своя докладна записка № 243р-362/08.01.2025 г./л.122/ е констатирала неизпълнение на служебни задължения от инспектор Н. Н. – ПИ „Пътен контрол“ при РУ – Берковица, изразяващо се в неизготвяне на справки по чл. 86, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. Докладната е била адресирана до Началника на РУ -Берковица, който с докладна записка № 243р-376/08.01.2025 г./л.120/ е уведомил Директора на ОДМВР – Монтана. В резултат на тези докладни била издадена Заповед № 301з-1129/12.03.2025 г./л.101/, с която е разпоредена проверка и е назначена комисия. Жалбоподателката твърди, че инспектор Н., като служител на длъжност „инспектор Пътен контрол“ при РУ – Берковица, следва да осъществява дейности по Инструкция № 8121з-749/2014 г., като контролът по изпълнението ѝ е възложен на началниците на съответните РУ и на отдел сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР. Поддържа, че самата длъжност на Н. изисква изготвянето на ежемесечни справки по чл. 86 ,ал.2 и чл. 88,ал.1 от Инструкцията, които ежемесечно се предоставят на директора на ОД на МВР, но въпреки това в продължение на около една календарна година отдел „ОП“, който упражнява методическо ръководство и контрол, не е констатирал липсата им и не е уведомил началника на РУ – Берковица. Жалбоподателката оспорва изводите на проверяващата комисия, като сочи, че в справка рег. № 294р-14277/17.06.2025 г. е неправилно прието, че тя носи отговорност по чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. Твърди, че в РУ – Берковица е обособена само група „Охранителна полиция“, която не представлява самостоятелно звено, попадащо в хипотезите на посочената инструкция, поради което не е обосновано търсенето на дисциплинарна отговорност от нея. Според изложеното комисията не е съобразила реалната организационна структура на РУ – Берковица и факта, че групата „Охранителна полиция“ не е структурно звено по смисъла на Инструкцията. Жалбоподателката навежда и доводи за неправилно прилагане на материалния закон, тъй като дисциплинарно-разследващият орган се е позовал едновременно на Наредба № 8121з-522/ 12.05.2015г. и на Инструкция № 8121з-749/2014г., без да отчете, че задълженията по изготвяне и контрол на справките са възложени на началника на РУ, а не на началник на група „Охранителна полиция“. Твърди, че комисията неправомерно е прехвърлила отговорността от началника на РУ – Берковица върху нея като началник на група, поради което е налице материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това жалбоподателката счита, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Посочва, че дисциплинарното нарушение е открито със Заповед № 301з-1693/15.04.2025 г., а наказанието е наложено на 25.07.2025 г., т.е. след изтичане на двумесечния срок от откриването му. Твърди още, че е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението, доколкото проверяваният период е м. 03.2024 г. – м. 11.2024 г., а според друго разпореждане на Дирекция „Инспекторат“ – МВР, първоначално определеният период е бил 01.01.2023 г. – 30.11.2024 г. Поддържа, че комисията самоволно е променила периода на проверката, което е недопустимо и допълнително опорочава дисциплинарното производство. В заключение жалбоподателката моли съдът да отмени изцяло обжалваната заповед на Директора на ОД на МВР – Монтана и наложеното с нея наказание, като ѝ присъди направените разноски по делото. В представена по делото писмена защита и в с.з. процесуалният представител на жалбоподателката адв. Б. Ц. поддържа изложените в жалбата доводи. Моли съдът да отмени изцяло обжалваната заповед и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът -Директор на ОД на МВР – Монтана, чрез гл. юрк. Д., оспорва жалбата и излага доводи по същество на спора, като моли да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна и да се отхвърли жалбата. Представя писмена защита, в която твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР и е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Посочва, че сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР са спазени, тъй като двумесечният срок е започнал да тече от постъпването на обобщената справка при дисциплинарно наказващия орган, а едногодишният срок от извършване на нарушението също не е изтекъл. Излага, че на жалбоподателката е предоставена възможност за защита чрез писмени обяснения, с което е изпълнено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Ответникът сочи, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че жалбоподателката, като началник група „Охранителна полиция“ при РУ Берковица, не е изготвяла ежемесечните планове по чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г., което представлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР и е правилно квалифицирано като „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Оспорва възражението, че група „Охранителна полиция“ не е структурно звено, като излага, че по силата на чл. 9, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР структурно звено е всяка организационно обособена единица с ръководител, какъвто е началникът на група. Поддържа, че заповедта е мотивирана, обоснована и съответства на тежестта на нарушението и целта на закона – превъзпитателно и предупредително действие. Моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди заповедта като правилна и законосъобразна, претендира юрисконсултско възнаграждетие, а при неблагоприятен изход за ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С писмо вх. № 1494/18.08.2025 г. по описа на съда е представена административната преписка. След дадени указания от съда с разпореждане № 806/19.08.2025 г. от административния орган са представени допълнителни доказателства, относими към спора. С разпореждане № 835/02.09.2025 г. делото е насрочено в ОСЗ и е указана тежестта на доказване на страните.

Административен съд – Монтана, ІІІ състав, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че към датата на издаване на заповедта 25.07.2025 г., жалбоподателката е държавен служител и е заемала длъжността Началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Берковица към ОДМВР – Монтана.

Представените по делото материали установяват следната последователност на действията по дисциплинарното производство:

На 08.01.2025 г. старши инспектор С. Я., в качеството си на началник група „Охранителна полиция“ при РУ Берковица, депозира докладна записка рег. № 243р-362, с която сигнализира за неизпълнение на служебни задължения от инспектор Н. Н., изразяващо се в липса на справки по чл. 86, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014. В същия ден заместник-началникът на РУ – Берковица ст. инсп. С. Б. уведомява директора на ОДМВР – Монтана с докладна записка рег. № 243р-376 за подадения сигнал. В отговор на тези докладни, със заповед № 301з-99/10.01.2025 г./л.115/ е разпоредена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Проверката приключва със справка рег. № 301р-4376/05.03.2025 г./л.105/, в която комисията предлага: първо, да не се налага дисциплинарно наказание на инсп. Н., тъй като не са му вменени задължения по чл. 86 и чл. 88 от Инструкцията; и второ, да се извърши нова проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР за установяване на неизготвени справки и планове по чл. 86, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 за периода април–ноември 2024 г., както и на отговорните виновните за това длъжностни лица в РУ – Берковица. В изпълнение на това предложение, със заповед № 301з-1129/12.03.2025 г.л.101/ директорът възлага нова проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. В хода ѝ ст. инсп. Я. дава сведение с рег. № 296р-1389/04.03.2025 г./л.140/. Проверяващата комисия изготвя справка рег. № 301р-7010/11.04.2025 г./л.96/, според която за периода март–ноември 2025 г. мобилното техническо средство TFR1 № 610 е използвано за заснемане на общо 1388 клипа, като за този период не са изготвяни изискуемите ежемесечни планове по чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014; по-конкретно за периода юни–ноември 2024 г. са заснети 432 клипа без планове. На 05.05.2025 г. с протокол рег. № 294р-10783/л.89/ посочената справка, ведно с материалите, е приобщена към дисциплинарното производство.

Със заповед № 301з-1693/15.04.2025 г./л.20/ е образувано дисциплинарно производство срещу ст. инсп. Я., с посочен първоначален период март–ноември 2024 г. На 19.05.2025 г. ѝ е връчена покана рег. № 11912 за запознаване, но действията временно са спрени поради болничен (25.03–17.05.2025 г.) и възобновени на 20.05.2025 г. На 29.05.2025 г. ДРО докладва с рег. № 294р-12602 хода на производството, а директорът разпорежда допълнителна, задълбочена проверка с цел безспорно установяване на нарушението, периода и авторството. Междувременно ст. инсп. Я. подава възражение рег. № 301р-9843/31.05.2025 г. /л.41/.

С цел проверка на наличието на планове, ДРО изисква информация от сектор „Координация и административно обслужване“, като със справка рег. № 301р-10960/17.06.2025 г./л.71/ се удостоверява, че в ЦАИС „Документооборот“ на РУ – Берковица не са регистрирани планове по чл. 88, ал. 1 за периода 01.06–30.11.2024 г. На 17.06.2025 г. е изготвена обобщена справка рег. № 294р-14275/л.28/ с окончателни констатации за липсата на планове при използване на TFR1 № 610 за периода юни–ноември 2024 г., като отговорността се вменява на началника на група „Охранителна полиция“ въз основа на чл. 7 и чл. 88 от Инструкция № 8121з-749/2014 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015. Срещу тези констатации ст. инсп. Я. подава възражение рег. № 243р-8922/20.06.2025 г. до ЗА директора комисар К. К.; възражението не подлежи на произнасяне от него като несъдържащ функции на ДНО, но е взето предвид.

На 09.07.2025 г., в изпълнение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, на Я. е връчена покана за писмени обяснения до дисциплинарно наказващия орган/л.14/, а на 10.07.2025 г. е депозирано възражение рег. № 243р-10099/л.15/, в което тя оспорва приложимостта на чл. 7 и чл. 88 към длъжността „началник група ОП“, структурната самостоятелност на групата и сроковете. По отношение на сроковете, със справка рег. № 301р-13394/23.07.2025 г. е прието, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР започва да тече от 29.05.2025 г. (датата на постъпване при ДНО на справката от проверката по чл. 205, ал. 2), с краен срок 29.07.2025 г., като е спазен и едногодишният срок от извършване на нарушението; периодът без планове е конкретизиран като 01.06–30.11.2024 г.

След съвкупна оценка на материалите, включително кадровата справка (награди, липса на незаличени наказания), ДНО обсъжда критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР: тежест на нарушението (липса на месечни планове в продължение на шест месеца), възможни неблагоприятни последици, обстоятелства на извършване и форма на вина (небрежност), както и цялостното поведение на служителя. На 25.07.2025 г. директорът на ОДМВР – Монтана издава заповед № 301з-3373, с която, на основание чл. 197, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, налага на ст. инсп. С. М. Я. – началник група „Охранителна полиция“ при РУ Берковица – дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146, т.1-5 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт, е процесуално допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 28.07.2025 г. /л.13/, а жалбата е депозирана чрез административния орган до съда на 07.08.2025 г. /л.5/, т.е. в срок и от легитимирана страна, имаща право да я обжалва.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, съгласно който наказанията се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, какъвто е Директорът на ОДМВР – Монтана по отношение на служителя ст. инсп. С. Я. – Началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Берковица, за наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР / писмено предупреждение/, при което заповедта е издадена от компетентен орган.

Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е предвиденият в нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Този момент в разглежданата хипотеза е датата, на която Директорът на ОДМВР – Монтана се е запознал с материалите от дисциплинарното производство, постъпили в ОДМВР със Справка № УРИ 294р-12602/29.05.2025 г./л.44-52/, от който момент съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 нарушението е установено. От тази дата до датата на налагане на наказанието с издаване на оспорената заповед 25.07.2025 година, не е изтекъл срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Спазени са императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната разпоредба. Вмененото на служителя дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, при които е прието от органа, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина.

Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание от дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, като с негова Заповед № 301з-1129/12.03.2025 г./л.101-104/ е определен състав на комисия, която да установи има ли данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения от наказаната, в качеството й на държавен служител към датата на издаване на оспорената заповед. Видно от покана на л. 55-56, на оспорващата е предоставена възможност да се запознае със справката на комисията, както и с всички материали по дисциплинарното производство. Видно от поканата, наказания е запознат с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и е поканен да даде писмени обяснения в 24 ч. срок от връчването й.

Предвид изложеното, съдът в заключение намира, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена и не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяна на оспорената заповед, в каквато посока са възраженията в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че издадената заповед е в противоречие с приложимия материален закон, при следните основания:

Производството е по оспорване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР. Материалноправните основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност са в чл. 194, ал. 2 ЗМВР – видове нарушения, и чл. 199 ЗМВР – конкретно за наказание „Писмено предупреждение“, във връзка с специалните подзаконови актове, уреждащи дейностите по контрол на пътното движение – Инструкция № 8121з-749/2014 г. и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и Правилника за устройството и дейността на МВР.

Съгласно общите принципи на дисциплинарната отговорност по ЗМВР и АПК, отговорността е лична и възниква при виновно неизпълнение на конкретно вменени със закон/подзаконов акт или с валидно възлагане служебни задължения. Не се допуска разширително тълкуване или „прехвърляне“ на отговорност при неясна вътрешна организация – тежестта за установяване на адресата на задължението лежи върху администрацията.

ДНО е приел, че за периода 01.06–30.11.2024 г. при използване на мобилно АТСС TFR1 № 610 не са изготвяни ежемесечни планове по чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г., поради което е вменил нарушение на ст. инсп. Я. като началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Берковица. За да обоснове адресиране на задължението към нея, ДНО се е позовал на чл. 7 и чл. 88 от Инструкцията, чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и на типова длъжностна характеристика, както и на разбирането, че група ОП е „структурно звено“, чийто ръководител е длъжен да планира използването на мобилни АТСС.

Настоящият съдебен състав намира за грешна адресация на задължението по чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. Нормата на чл. 88, ал. 1 Инструкцията урежда планирането на използването на АТСС за контрол на скоростта „ежемесечно“, но самата норма не индивидуализира длъжностното лице – адресат. Адресатът се извежда систематично от чл. 7 от Инструкцията, а именно организация и ръководство на контрол на пътното движение /КПД/, и от специалната норма на чл. 15, ал. 2 Наредба № 8121з-532/2015 г., която изрично възлага планирането „на началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на пътното движение“. От фактическите данни по делото следва, че в РУ – Берковица не е обособен сектор „Пътна полиция“/звено „Пътен контрол“, а съществува единствено група „Охранителна полиция“, която по естеството си е общо-охранителна, а не специализирана КПД структура. В този контекст „структурното звено, осъществяващо КПД“ по смисъла на посочените разпоредби е началникът на РУ или специализиран сектор/отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР – а не началникът на група ОП. ДНО е приложил разширително понятията „структурно звено“ и „началник на структурно звено“, като е приравнил група ОП на специализирано КПД-звено, което не кореспондира нито с Инструкция № 8121з-749/2014 г., нито с Наредба № 8121з-532/2015 г., нито с организационната реалност в РУ – Берковица, установена по делото. Това води до погрешно определяне на адресата на задължението за месечно планиране и до неправилно прилагане на материалния закон.

На следващо място съдът приема, че е налице несъответствие с действителните служебни задължения (длъжностна характеристика). Дисциплинарната отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР предполага неизпълнение на конкретно вменени служебни задължения. Типовата длъжностна характеристика на „началник група ОП“ формулира общи управленски функции („организира, планира, контролира дейността…“), но не може да разшири, измени или подмени специалните правила на Инструкцията и Наредбата за КПД. При колизия между общо-организационни формулировки в длъжностна характеристика и специалните КПД-норми, предимство имат специалните норми, които определят кой точно планира АТСС. По делото липсва валидно индивидуално възлагане (напр. заповед/разпореждане на началника на РУ) към началника на група ОП за изготвяне на ежемесечните планове за мобилни АТСС за процесния период. Обратно от материалите по преписката се установява, че с издадена едва на 06.01.2025 г. заповед на РУ – Берковица са вменени задължения по изготвяне на планове на инсп. Н. Н., като тази заповед е след ревизирания период (01.06–30.11.2024 г.) и не индивидуализира жалбоподателката като адресат. Следователно за процесния период липсва годно възлагане на задължения по чл. 88, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. спрямо началника на група „Охранителна полиция“, поради което не е налице съставомерно неизпълнение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР.

Неправилно е и позоваванета на чл. 7 от Инструкция № 8121з-749/2014 г., съгласно който „началниците…“ организират и контролират КПД и използването на АТСС. Тази норма е рамкова и не индивидуализира конкретния длъжностен адресат на месечното планиране – това прави специално чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Интерпретацията на ДНО на практика обезсмисля разграничението между общи управленски функции (организира/контролира) и конкретното оперативно задължение „планира по часове ежемесечно“ (чл. 15, ал. 2), което законодателят изрично е възложил на ръководителите на КПД-структурите. Когато такава специализирана структура отсъства в РУ, адресат е началникът на РУ/сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР, а не началник група ОП. При материалноправната преценка ДНО е приравнил „общо ръководство/контрол“ с „лично задължение за изготвяне на месечни планове“ и е извел вина от „непознаване на нормите“. В дисциплинарното право вината се съотнася до неизпълнение на конкретно лично задължение. Щом такова не е доказано като вменено на Я. за процесния период, липсва и субективният елемент. Самото констатиране, че планове не са изготвяни в РУ, не е достатъчно, ако не се установи по несъмнен начин, че именно жалбоподателката е била адресат на задължението да ги изготвя/планира през съответния период. Администрацията е могла да разпредели функциите по планиране чрез писмена заповед на началника на РУ или на директора, но доказателства за такова валидно възлагане за периода м.06–11.2024 г. липсват. Следователно санкционирането на началник група ОП за неизпълнение на неизискано от нея по надлежния ред задължение противоречи на принципа на законност и персонализация на отговорността.

С оглед характера на спора, следва да се има предвид и, че служителката е с дългогодишен стаж в структурата на МВР, през който никога не е била наказвана, както и, че е получавала множество награди за постигнати резултати в работата си през годините.

Като е наложил дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, ДНО не е спазил целта на закона, тъй като не е съобразена цялостната дейност на служителя, формата на вината, вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите от него последици. Не е извършена цялостна преценка на съпътстващата фактическа обстановка и неправилно е квалифицирано установеното като дисциплинарно нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване установената форма на акта и процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон и целта на закона. Следователно същата се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени, съответно жалбата като основателна да бъде уважена.

Предвид изхода на делото и при направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на оспорващата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 600,00 лева, съгласно представен Договор за правна помощ и съдействие и 10,00 лева държавна такса за образуване на делото, съгласно представен списък с разноски. Направеното възражение за прекомерност на разноските за адвокат, от ответника е неоснователно, доколкото не превишава минималното такова по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/чл.8,ал.2,т.3-750лв. за дела по ЗМВР/.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 ,пр. Второ от АПК, Административен съд – Монтана, ІІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от С. М. Я., с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Б. Н. Ц. – АК Монтана, Заповед № 301з-3373/25.07.2025 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на жалбоподателката, в качеството й на държавен служител на длъжност Началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Берковица към ОД на МВР – Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Монтана да заплати на С. М. Я., с постоянен адрес: [населено място], [улица], сума в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева, представляваща сторените по настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението не подлежи на касационно оспорване, по аргумент на чл. 211, изр. 3 от ЗМВР.