Р Е
Ш Е Н И Е № 260404
гр.
Пловдив, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 805 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищците
Н.А.П., ЕГН **********, и Д.И.П., ЕГН **********,***.
*******, ет. *, ап. **, със съд. адрес:***, чрез адв.
Г.Б., са предявили срещу ответниците А.Н.П., ЕГН
**********, и П.Л.П., ЕГН **********, ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС с цена на иска 63 55 7,80 лв.
Твърдят,
че по време на брака си са придобили в режим на СИО недв.
имот – апартамент **, на ет. *, във вх. * на жил.
блок * в гр. ****, ж.к. ***, ул. ***, състоящ се от 3 стаи, готварна
и сервизни помещения, със застроена площ от 83,31 кв.м, ведно с изба № ** и
таванско помещение № **, както и 1,50 5 ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място,
подробно описан в ИМ, който имот ищецът Н.П. е закупил от своята майка М. Н. Д.
с нот. акт № **, том **, рег.№ ***, дело № *** г. на
нотариус Л. Т.
Ответниците са съответно син и снаха на
ищците, като след като сключили граждански брак, ищците ги допуснали да живеят
в процесното жилище безвъзмездно и безсрочно. Считат,
че между тях е налице устен договор за заем за послужване.
Впоследствие
с нот. покана, връчена на 03.06.2019 г. чрез нотариус
М. О., ищците поканили ответниците на основание чл.
249, ал. 2 от ЗЗД да им предадат фактическата власт върху жилището в 1-седмичен
срок. В отговор на поканата ответниците са заявили,
че не е посочен проект на договор за наем и мястото, където да бъде подписан, и
в тази връзка предлагат на ищците среща за извънсъдебно уреждане на отношенията
между тях, като претендират направените подобрения в имота, но не са го
освободили в посочения срок.
Затова
ищците предявили иск по чл. 310 от ГПК за опразване на жилището, предоставено
по силата на договор за заем за послужване, като е образувано гр.д.№ 11634/2019
г., ПОС, 15 гр.с. В отговора, подаден по това дело, ответниците
за първи път заявяват собственически претенции върху жилището, тъй като считат,
че са го владели непрекъснато и необезпокоявано от 2014 г. насам със
съзнанието, че са негови собственици.
Предвид
гореизложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че са
собственици на процесния недв.
имот на основание правна сделка и да осъди ответниците
да им предадат владението на същия недв. имот, ведно
с присъждане на разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излагат в исковата молба и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни
доказателства.
Ответниците А.Н.П., ЕГН **********, и
П.Л.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** *****, ет. ***, адв. Д.С., са подали отговор и допълнителна молба, в които
заявяват, че искът е недопустим и делото следва да бъде прекратено.
Твърдят,
че с влязло в сила съдебно Решение № 479/13.02.2020 г. по гр.д.№ 11634/2019 г.,
ПОС, 15 гр.с., съдът е отхвърлил иска за опразване на процесното
жилище, като е приел, че не се установява наличието на сключен договор за заем
за послужване между страните.
Ето
защо, твърдението на ищците, че ответниците се
намират в имота без правно основание, тъй като договорът за заем за послужване
е прекратен с изпратената нот. покана, е отречено със
сила на присъдено нещо.
По
същество твърдят, че са придобили собствеността върху процесното
жилище, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност през периода 2009 г. – 2020 г. Ищците са разпределили притежаваните от
тях недв. имоти между двамата си сина, което
обстоятелство многократно са заявявали на семейни сбирки и което са направили
публично достояние. Синовете им са се считали за собственици на тези имоти,
направили са освен ремонт на обитаваните от тях жилища, плащали са данъците и
таксите за тях по ЗМДТ. Ответникът А.П. е участвал в лично качество като собственик
в общото събрание на етажната собственост, участвал е в управителния ѝ
орган и неведнъж е организирал ремонти на стълбището и на покрива на сградата,
като е заплащал лично своя дял от тях. Винаги е демонстрирал с конклудентни действия анимуса си
и владението на процесното жилище, което самите ищци
са му предоставили. Те от своя страна винаги са живели в гр. **** и не са имали
никакви свои вещи в процесния апартамент, както и
ключ от него.
Ищците
многократно са твърдели, че са се погрижили и за двете си деца, като са им
оставили жилище на всеки от тях. Това обстоятелство те са потвърдили и пред
родителите на ответницата П.П. в гр. *****, както и
на сватбата на ответниците през **** г., когато
ищецът е заявил, че не дава сватбен подарък на младоженците, тъй като е оставил
жилище на сина си А..
Ето
защо ответниците считат, че процесното
жилище е станало тяхна собственост в режим на СИО, въз основа на изтекла в
тяхна полза 10-годишна придобивна давност, като и до
сега те продължават да го владеят, макар и да се намират в момента на друг
адрес. Молят да се отхвърли иска по чл. 108 от ЗС, ведно с присъждане на
разноски.
Евентуално,
молят да им се признае право на задържане на имота до заплащане от ищците на
направените от ответниците в качеството им на владелци,
със знанието и без противопоставянето на ищците, подобрения в жилището и в
избата през периода 2016 г. – 2018 г. в размер на общо 11 280 лв. – материали и
труд, подробно описани по видове и размери в уточняваща молба вх.№
263084/28.09.2020 г. към отговора.
В
случай, че съдът уважи предявения ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС, предявяват и евентуален насрещен иск за заплащане на
направените от ответниците разходи за: поддържане на
общите части в размер на общо 280 лв. или по 5 лв. месечно за периода м. април
2015 г. – м. април 2020 г.; платен данък сгради в размер на общо 543,40 лв. за
2016 г. - 2018 г., както и всички направени подобрения в имота в размер на общо
11 280 лв., подробно описани в уточняващата молба на възражението за задържане
на имота.
Подробни
съображения в тези насоки излагат в отговора и уточнението му, както и в
писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират
писмени и гласни доказателства.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
представеното Решение № 56/19.04.2005 г. по гр.д.№ 4047/2004 г., ПРС, 12 гр.с.,
се установява, че М. Н. Д. е прехвърлила на сина си Н.П. по време на брака му с
Д.П., процесния недв. имот
- апартамент в гр. ****, на ул. ****, с алеаторен
договор от **** г. срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката. Настоящите ищци Н. и Д.П. на свой ред са
прехвърлили същия имот на синовете си А. и С. с алеаторен
договор от **** г. С цит. съдебно решение алеаторният договор от *** г., с който Н. и Д.П. са
придобили процесния недв.
имот, е развален, поради пълно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите, а алеаторният
договор от **** г., с който същите са прехвърлили този имот на синовете си – А.
и С. П., е обявен на основание чл. 135 от ГПК за относително недействителен по
отношение на М. Д., като решението е влязло в сила на 08.11.2007 г.
Около
месец по-късно настоящият ищец Н.П. е сключил с майка си М. Д. договор за
покупко-продажба с нот. акт № **, том *, рег.№ ***,
дело № **** г. на нотариус Л. Т., рег.№ **** на НК, отново за процесния недв. имот - апартамент
№ **, на ет. *, вх. „*“ на жил. блок № * в гр. ***,
ж.к. ****, ул. ****, състоящ се от 3 стаи, готварна и
сервизни помещения, със застроена площ от 83,31 кв.м, при граници: апартамент №
*** на Б., отгоре – апартамент № ** на Т., ведно с избено помещение № **, при
граници на избата: изба № ** на Т., коридор и изба № **на К., ведно с таванско
помещение № **, при граници: таванско помещение № ** на Я., коридор и таванско
помещение № ** на Д., ведно с 1,50 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, за
сумата от 40 000 лв., при запазено пожизнено и безвъзмездно ползване на
продадения имот от продавачката М. Д.,
видно
от приложения нот. акт, схема № **** г. и
удостоверение за данъчна оценка изх.№ ***** г. От същите се установява, че процесният апартамент представлява СОС с идентификатор
56784.530.2157.1.12 по КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № **** на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. ****, район ***, п.к. ***, ул. ****, бл. *, ет. *,
ап. *, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор
56784.530.2157.1, брой етажи – 7, с предназначение – многофамилна
жил. сграда, разположена в ПИ с идентификатор
56784.530.2157, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, с площ 83,31 кв.м, при съседи на СОС: на същия етаж –
56784.530.2157.1.11, 56784.530.2157.1.9; под обекта - 56784.530.2157.1.8; над
обекта - 56784.530.2157.1.16, ведно с прилежащи части: избено помещение № **;
таванско помещение № ** и 1,50 % ид.ч. от общите
части на сградата.
Няма
спор, че ответниците А.Н.П. и П.Л.П. са съпрузи,
сключили граждански брак на **** г. в гр. **** с Акт за граждански брак № *****
г. на Район *** – ***, видно от удостоверение № ******.
По
делото са разпитани свидетелите С. Н.П., Е. Н. К., К.
Д. Л. и З. С. С., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но само частично при условията на чл. 172 от ГПК по отношения на свид. С. П. и на свид. Е. К., предвид близката им връзка с ищците – С. е
техен син и брат на ответника А., а Е. е бивша снаха на ищците и бивша съпруга
на А., и възможната им заинтересованост от изхода на спора.
Според свид. Л., който се е запознал с ответника А.П. „по работа“ през **** г., а малко след
това - и с родителите му (ищците), „горе-долу веднъж седмично се виждаме с него. С родителите на А. съм се
виждал по-рядко, само когато сме на събирали на гости, тогава. Виждали сме се
около 4 - 5 пъти в годината. Много често съм ходил на гости в родителите на А.,
в стария им апартамент на бул. ***. След 2000 г. …В този апартамент живееха
всички - майка му, баща му, А. и брат му С. Мисля, че около 2006 г. или 2007 г.
родителите на А. се преместиха да живеят в *****. Когато родителите на А. бяха
в добри отношения с жена му П., и когато А. и П. нямаха кола, ходих всяка
неделя да връщам А. и П. от дома на родителите му до *****.
Отношенията на А. и П. с родителите на А. се развалиха, приблизително,
преди 5 - 6 г. след сватбата им с П.. А. и П. мисля, че се ожениха през *** г.
Една – две години след сватбата се влошиха отношенията между А. и П. и
родителите на А..
Родителите на А. ***. Те бяха казали, че този апартамент ще остане на
А.. …Доколкото си спомням, през *** г. почина бабата на А.. Тя живееше в този
апартамент на ул. ****, а след нейната смърт А. се нанесе в това жилище.
Неговите родители тогава живееха в *****. Сега продължават да си живеят в
*****.
В момента мисля, че А. дава апартамента под наем. Мисля, че около 2 г.
преди да почине баба му, А. живееше при нея, за да я гледа. На събирания, които
имахме със семейството на А. и с неговите родители, баща му Н. казваше, че е
подсигурил жилища на двамата си сина. На А. ****, а на С.- апартамента на бул.
****. Това нещо Н. го е казвал и пред моя баща, когато бяхме заедно на гости у
тях в *****. На сватбата на Н. и на П. баща му Н. каза, че не дава подарък,
защото му е дал много повече, като му е дал жилище.
Още като се нанесе в жилището
на ул. **** Н. започна да прави малко по малко ремонт на жилището и ремонтира
всичко, с изключение на банята. П. участваше финансово в тези ремонти. След
смъртта на баба му Н. смени дограмата само в едната стая. После направи външна
изолация на апартамента и вътрешна изолация на жилището. Смени всички дограми и
в другите помещения, боядисване на стаите, сложи ламиниран
паркет в стаите, в коридорите сложи теракот, смени
всички врати, включително и външната, ел. инсталацията е сменена изцяло, ВиК смени, защото си спомням, че в коридора, където
минават, бяха подменяни тръбите.
След предишното дело за
апартамента, което майката и бащата на А. заведоха, те спряха ремонтите, защото
не знаеха какво точно ще се случи. Преди 3 - 4 г. се завърши окончателно
ремонта на жилището на ул. ****. Първата дограма, която А. смени след смъртта
на баба си, беше в детската стая, в която живееше А. тогава. Апартаментът
изглежда като нов сега. В края на **** г. П. дойде да живее при А. *****. Ходил
съм често на гости на А. *** имало случаи, в които съм ходил всяка събота и
неделя. И аз и А. знаехме, че този апартамент остава за него и му е предоставен
от неговите родители, затова и той започна да прави ремонти.
Преди година - две А. смени
ключалката на входната врата на жилището, защото баща му имаше ключ и си
влизаше по всяко време в жилището. Когато стана въпрос за ключалката, А. и
родителите му не бяха в много добри отношения. 4 - 5 г. преди да стане проблема
с ключалката, отношенията му с родителите му бяха влошени. А. смени бравата,
защото се считаше за собственик на апартамента. Когато бащата на А. е влизал в
жилището, те не бяха в добри отношения. Отношенията между А. и родителите му се
влошиха, но не мога да кажа по каква причина.
Аз съм присъствал, когато баща
му му казваше да вземе да си плати данъците на апартамента, защото не са
плащани. Това се случи една неделя в ******, когато бяхме всички там. А. му
отговори, че ще си ги плати и после го плати данъка. …Родителите на А. знаеха,
че той ще прави ремонти в жилището, защото той си изнесе мебелите - дивана,
секцията и ги закара в ***** при родителите си, за да може да ремонтира
апартамента. Присъствал съм на разговор между А. и баща му, в който баща му
казваше: „Прави каквото искаш в апартамента, но аз пари няма да давам за ремонт
по него.“. А. каза на баща си, че ще прави основен ремонт на апартамента. По
този повод баща му му каза да прави каквото си иска, но той пари няма да даде
за ремонта.
…Бяхме в жилището на ул. ***** на имен ден на А.,
когато баща му каза, че този апартамент ще остане за него, а другия на бул.
**** - на другия му син. Това мисля, че беше през 2010 г. Това беше първото ни
събиране в този апартамент на ул. ******. А. е роден ****** месец. По-скоро
това събиране беше на рождения ден на А., бяхме около 15 човека. Всички
приятели на А. бяха, родителите му също. Брат му С. също беше там. Бащата на А.
каза пред всички, че този апартамент ще остане на А.. Не си спомням точно
разговора, но Н. го каза това и С. беше там. На всяко събиране бащата на А.
казваше, на всеки рожден ден и имен ден на А., че този апартамент е за него.
Събирали сме се и на рожден ден на С. и на ул. ******, и в родителите им в
******, и на тези рождени дни бащата на А. и С. е казвал, че тези жилища са на
А. и на С. съответно. Като си прави мохабет на тези
събирания, бащата на А. го изтъкваше това нещо непрекъснато. Майка му не съм
чувал да говори по този въпрос за жилището.
На масата, когато бяхме на
сватбата на А., баща му също каза, че не дава подарък на младоженците, защото е
дал жилище на А.. Не си спомням колко човека бяхме на масата на сватбата. Със сигурност си спомням, че З. беше на
масата на сватбата, той е приятел на А.. Н. и Д. бяха на друга маса, но Н.
започна да обикаля по масите. Мисля, че С. стоеше през 2 - 3 маси от нашата. Н.
обикаляше и вдигаше тост за младоженците.
…Считам, че А. е имал доверие
на баща си. Щом баща му е казал, че апартамента ще остане на него, му е вярвал
без да има документ. Не съм присъствал на скандали, които Н. да е вдигал на А.
по случай ремонта на жилището на ул. ******. Не се довърши банята, защото Н.
заведе първото дело и А. не знаеше какво ще се случи от тук нататък.
От А. знам, че когато баба му
е била жива, му е прехвърлила на него апартамента на ул. ***** с нотариален
акт. … Това го знам от А.. След това
бабата развалила сделката и предложила на Н. да му прехвърли апартамента срещу
гледане“.
От
показанията на свид. С. се установява, че от пролетта
на 2013 г. до м. февруари 2014 г. е живял в жилището на ул. ***** в ******
заедно с ответника, а преди това живеел около 2 г. в същата сграда на 5-тия
етаж. С А. от 1-ви до 7-ми клас учили в едно училище и били съседи, а от 5 - 6
г. поддържат много близки контакти – „2 -
3 пъти седмично се виждахме през последните 5 - 6 г. с А.. …Доколкото ми е
известно, този апартамент на ул. ***** е собственост на Н., тъй като той ме
покани и ми каза, че мога да остана да живея там колкото преценя, като ще си
делим само сметките за ток и вода. Родителите на Н. идваха от време на време,
горе-долу веднъж седмично. Бяха в добри отношения с Н. Не са казали нищо против
това, че аз живея заедно с Н. в жилището. Първоначално мислех, че апартамента е
останал по наследство на Н. от баба му, след това разбрах, че всъщност
апартамента е собственост на баща му, придобит от баба му след смъртта й.
Винаги съм знаел, че този апартамент е за Н., защото баща му многократно е
казвал на кого какво ще остави. Бащата на Н. цял живот повтаря, че си е
осигурил децата със жилища, като малкия апартамент в кв. ****** остава за брата
на Н. – С., а големия на ул. ****** остава за Н. Съответно Н. взема етаж от
къща в с. ******, а пък С. ще вземе къщата в ******, в която живеят родителите
им.
Н. откакто се е нанесъл е
казал, че този апартамент е негов и затова започна да прави ремонти. Смени си
дограмата, врати всичко. …На всяко събиране, на всеки имен ден, на всеки рожден
ден баща му заявяваше, че си е подсигурил децата с имоти. Аз предполагам, че
къщата ще бъде дадена за вбъдеще, тъй като там живеят
родителите им, а апартаментите са дадени вече на синовете. Затова те правят
ремонти в тези жилища, доколкото знам С. направи голям ремонт в жилището в кв.
******.
Апартаментът на ул. ***** беше
в комунистически стил. Може би, преди повече от 50 г. беше сменена последната
мебел и последната плочка в него и от тогава нищо не беше оправено в него.
Докато аз живеех там, Н. правеше постепенно ремонтите. Първо смени дограмата на
едната стая, после мазилка. Основният ремонт го направи след като реши да живее
с настоящата си съпруга П.. Аз по тази причина се изнесох от жилището през 2014
г. и съответно П. буквално на другия ден се нанесе да живее и започнаха да
правят основния ремонт.
П. работеше в **** и по
принцип се е обсъждала възможността и Н. да отиде при нея, но баща му
заявяваше, че трябва да е голям глупак да си остави осигуреното жилище и
работата и да отиде в С., където няма нищо осигурено. П. е от *****, но е учила
и живяла последните години в С. П. има жилище, което е на нейните родители и
спокойно можеха да отидат да живеят в С., но след като Н. има тук подсигурено
жилище и работа, П. *** и тук да намери работа. П. работеше към ******* фирма и
имаше хубава работа, добре платена и след като тя дойде в жилището се случиха
всички основни ремонти. Не мога да кажа колко е получавала П. и колко е
получавал Н., като заплащане, както и колко П. е вложила в ремонта, но откакто
тя дойде да живее в това жилище, започнаха да се случват нещата. Доколкото знам
нейните родители също са участвали в тези ремонти, но не мога да кажа кой с
каква сума.
След като П. дойде да живее в
жилището, смениха дограмата в хола и в спалнята. Преди това беше сменена в
детската. Направиха външна изолация, оправиха си терасата, сложиха плочки,
мазилки, остъкления, направиха тавани и стени с гипсокартон,
шпакловка, мазилка, ламиниран паркет в спалнята,
сложиха нови врати навсякъде. Остана банята и тоалетната за оправяне. В кухнята
също - тавани, стени, шпакловка, боядисване, всичко; хола - по същия начин. В
кухнята, мисля, че сложиха плочки, а в хола - ламиниран
паркет. Смениха кухненските шкафове и сложиха гръб на кухненското обзавеждане.
Н. е заявил пред всички
многократно, че този апартамент е на Н., включително и на сватбата на Н. и на
П. го заяви, че няма подарък, но неговия подарък е много по-голям и дава
апартамент, в който да живее. П. се нанесе в жилището около година преди
сватбата. Със сигурност ремонтите започнаха преди сватбата на Н. и П., но кое е
направено преди и кое след сватбата не мога да кажа. Последно Н. ремонтира
избата. Сложи ѝ плочки, измаза стените. Това беше горе-долу преди 2 г.
Преди да започне ремонта на банята, започнаха някакви разправии между Н. и баща
му и той реши да не ремонтира банята, защото не знаеше дали няма да го изгонят
от апартамента.
Дори ме попита и мене, но аз
му казах, че е глупаво да вкара едни 5000 лв. за ремонт на банята …Считам, че
П. на 100% е вярвала на Н., че този апартамент ще остане за Н., защото не би си
оставила жилището в С. и работата си, за да дойде тук. Нямаше да инвестира пари
за ремонта, ако не е вярвала, че той е техен и ще остане за тях. Даже П.
мислеше, че той е техен. Те смятаха през цялото време двамата, че си правеха
собствения апартамент, затова вложиха толкова усилия. През тези 6 г., през
които аз съм живял в този вход, А. или е бил *****, или в надзорния съвет на
етажната собственост. Той намери майстори за ремонта на покрива, направи
парапет, за да слизат количките на майките с деца и още други дребни работи,
които той и домоуправителят правеха за входа. Направиха общата стаичка, сложиха
вода, мивки.
Аз винаги съм знаел, че този
апартамент е на Н. и на П., затова никога не съм го питал защо прави ремонтите
без да има документ за това. Моите родители ми дадоха на мен и на брат ми устно
имотите, без да ни ги прехвърлят и след тяхната смърт брат ми се отказа от
наследството и аз взех къщата. Мисля, че така е нормално. Тези имоти ни бяха
обещани още докато бяха живи и знаехме, че те ще останат за нас така, както ни
бяха обещали родителите ни.
...Последно Н. каза на
рождения или имен ден на С. в залата, в която С. танцува танци на бул. ****,
тогава Н. за сетен път повтори, че едното жилище е за Н., а другото е за С.
Това беше преди около 2 г. На мен Н. това лично ми го каза, за пореден път на
рождения ден. Всеки път, като ме види, Н. се изтъква колко много е направил в
този живот и е подсигурил децата си с апартаменти. На всички общи приятели го
казва това нещо, не само на мен. Мога да изброя поне 5 човека, на които го е
казвал това. На мене на сватбата лично
Н. ми го каза това отново. …Говорехме двамата, не си спомням на входа ли, къде
беше и тогава той пак ми каза, че е дал на синовете си жилища. Каза ми също, че
не е дал подарък, защото вече е дал много повече. Апартаментът е много повече
от подарък от 2000 – 3000 или 5000 лв.
Доколкото знам, Н. иска да си
живее в ****, а не в ****, след като има жилище и работа тук, решиха да останат
тук. П. си запази работата и работеше за ***** фирма от вкъщи, а Н. нямаше как
да си запази работата и нямаше да има подсигурена работа в ****“.
От показанията на свид.
С. П. се установява, че баба му е починала през ****г. и до тогава е живеела в
апартамента на ул. **** в ****, а брат му А. е живеел при нея. „Баща ми тогава живееше в ******, но в
повечето време беше в този апартамент при баба ми. Баща ми е *****, работеше си
в *****. …Брат ми тогава живееше при негова бивша приятелка в ***** в кв.
*****. След като се разделиха с приятелката му, брат ми нямаше къде да живее и
се нанесе 2009 г. при баба ми … След като почина баба ми, в това жилище остана
да живее А..
Сега знам, че брат ми си е
купил друг апартамент с втората му жена и е пуснал наематели в това жилище на
ул. ******. От около година брат ми дава този апартамент под наем. До тогава
брат ми живееше там с жена си. 4 - 5 пъти в годината съм ходил в жилището на
ул. *****, в което живееше брат ми. Ходех на рождени дни, на имени дни, на
събирания. Знам, че брат ми е сменял дограма, правил е един таван, в кухнята е
правил ремонт. Сигурно и пода е сменял, дограмата, вратите, входната врата също
смени. Тези ремонти мисля, че той си ги е плащал. През 2011 г., когато дойде П.
да живее при него и тогава започна брат ми ремонтите, баща ми каза на брат ми
А. да не прави ремонти, защото не се знае дали няма да го продаде и дали няма
аз да съм в големия апартамент, а той - в малкия. Баща ми има още един по-малък
апартамент на бул. *** в *****. Там майка ми има ****** и аз съм там в момента.
Там живея от както съм се родил. И на мен баща ми ми е казвал да не си хвърлям
парите, но аз съм правил ремонти в това жилище.
Майка ми и баща ми са ни дали
тези апартаменти, на мен и на брат ми да живеем в тях, но баща ми е казвал:
„Докато аз съм жив, аз се разпореждам с тези апартаменти.“ Не ми е известно, не
съм чувал майка ми и баща ми да казват, че апартамента на ул. ***** ще остане
на А.. На едно събиране си спомням, че жената на брат ми искаше родителите ми
да препишат къщата в ***** или апартамента на ул. ***** на брат ми или на нея.
Това беше на едно събиране в *****, преди да се скарат родителите ми с брат ми
и жена му, може би 5 - 6 г. има от тогава. Точно тогава баща ми каза, че докато
той е жив, нищо няма да се приписва, нито на мен, нито на брат ми.
…Случвало се е да се събираме
с приятели на брат ми и да празнуваме различни празници. На тези събития не се
е случвало баща ми да казва, че е подсигурил двамата си сина с апартаменти, че
апартамента на ул. **** е на А.,*** за мен. На сватбата на брат ми баща ми не е заявявал това ….Бях там и не съм
го чул да го казва. Баща ми не е заявявал, че апартамента на ул. ***** е даден
като сватбен подарък на брат ми. В мое присъствие баща ми е казвал на брат ми
да не си пръска парите за ремонти, защото може да стане така, че аз да отида в
този апартамент, а той - в по-малкия или може да продаде някой от двата
апартамента. А. отговори, че ще си прави на своя глава ремонта.
…Нямаше друго дело, това дело
е, което се води сега. Преди няколко месеца бях свидетел в една друга зала в
съда, при друг съдия. Отношенията между А. и родителите ни се влошиха по повод
на детето от първия брак, което живее при родителите ни, и те поемат всички
разходи за него. Майката на детето е болна и няма възможност да се грижи за
него и то живее при баба си и дядо си, тоест при нашите родители. Детето на
брат ми от първия брак е на ** г., казва се Н. Майка ми дава много пари за нея,
защото ходи на конкурси, ***** е. Скоро беше на конкурс в ***** и разноските от
около 5000 лв. ги пое изцяло майка ми, дори аз бях дал около 1000 лв. заем на
майка ми. От там започнаха проблемите между брат ми и родителите ни. И в един
момент нашите решиха, че щом брат ми няма да дава пари за дъщеря си Н., да
напусне апартамента и те да го дават под наем. От тогава брат ми започна да
претендира, че апартамента е негов. Преди това не е имало спорове за
собствеността на този апартамент.
…Между баща ми и брат ми
винаги е имало спорове за Н. П. и брат ми са идвали на гости в *****. Преди 3 –
4 г. брат ми спря да идва в *****. Веднъж баща ми направи забележка на брат ми,
че трябва да купи по-голямо колело на дъщеря си Н., защото това ѝ е малко
и ѝ се смеят другите деца. Тогава жена му П. се обади и каза, че ще ѝ
купят, когато те решат. Тогава баща ми ѝ каза, че не говори с нея, говори
със сина си и след този случай отношенията им се развалиха. Брат ми и П. спряха
да идват в дома на родителите ни в ******.
Още когато Н. заживя с П. беше
разговора, в който ми каза, че на своя глава прави ремонта на жилището. Спомням
си, че брат ми правеше ремонт във времето – единия път дограма смени, после
смени друго. Правеше го малко по малко. …Преди Н. да отиде да живее при баба си
и дядо си, отношенията между родителите ни и брат ми си бяха нормални.
Година - две брат ми живя сам
в това жилище, след това с братовчед ми си деляха сметките. После З. живееше
там, после А. се запозна с П. и тя дойде да живее при брат ми. Мисля, че една
година след това П. и А. се ожениха, някъде **** г.“
От показанията на свид.
К., която е ходила в процесния апартамент, „когато там живееше бабата на А. …един-два
пъти“ се установява, че „А. се нанесе
в този апартамент, когато ние се разделихме. Това беше **** г. Преди да се
разделим с А.,***. След това той нямаше къде да живее и отиде в апартамента при
баба си. …Знам, че родителите на А. имат още един апартамент в *****. Имат и
къща в *****. Не знам Н. да е искал на някой от двамата си сина да прехвърля
или да преписва някое от тези жилища. Н. винаги казваше, че за сега няма
намерение да прехвърля на който и да е от двамата си сина жилище. Н. го
казваше, защото имаше вероятност да се върнат да живеят в апартамента на ул.
******.
Доколкото
знам, А. правеше ремонти в този апартамент на ул. *****. Н. му казваше, че няма
смисъл да прави тези ремонти, тъй като не се знае дали утре други ден той ще
остане да живее там. Аз съм присъствала в *****, при Н. и Д., на телефонен
разговор между Н. и А., в който баща му казва на А., че няма смисъл да прави
тези ремонти, да не дава пари излишно, тъй като утре - други ден той може да
реши да се нанесе там или да го дава под наем.
А. доста често заявяваше, че е
собственик на апартамента на ул. *****. Пред мен не е заявявал, че е
собственик. Когато съм била при родителите на А. в ******, са се карали по
телефона. А. е казвал, че апартамента е негов. Това е от както се водят делата.
Родителите на А. искаха той да се изнесе от апартамента, за да го дават под наем.
…От 2006 г. до 2009 г.
живеехме с А. заедно като семейство. Апартаментът на ул. **** по документи беше
на бащата на А. към **** г. Независимо, че сме разделени с А., сме били винаги
в добри отношения с неговите родители. Аз живея в **** в кв. ****. С. живее в
другия апартамент в *****, който е собственост на баща му. Преди месец съм
ходила последно в жилището на С., тъй като майка му има *****там и аз ходя при
нея. Има промени в това жилище, забелязала съм, че е правен ремонт.
Откакто
се е нанесъл Н. на ул. *****, баща му му казва да не прави ремонти там. Може би
около 15 пъти съм чувала Н. да казва на А. да не си дава парите за ремонт на
апартамента на ул. *****. В началото по-често Н. казваше на А. да не прави
ремонти“.
С нот. покана, връчена на ответниците
на 03.06.2019 г. чрез нотариус М. О., рег.№ *** на КЧСИ, ищците са ги поканили
на основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД да им върнат недв.
вещ, като им предадат фактическата власт върху процесното
жилище в 1-седмичен срок, което им е било предоставено безвъзмездно от ищците
по сключен с ответниците устен договор за заем за
послужване. Заявяват също, че ако ответниците желаят,
могат да сключат с тях договор за наем на процесното
жилище с месечна наемна от 400 лв.
В
отговор на поканата ответниците са заявили, че не е
посочен проект на договор за наем и мястото, където да бъде подписан, и в тази
връзка предлагат на ищците среща за извънсъдебно уреждане на отношенията между
тях, като претендират направените подобрения в имота.
Ищците
са предявили иск по чл. 310 от ГПК за опразване на жилището, предоставено на ответниците по силата на договор за заем за послужване,
като е образувано гр.д.№ 11634/2019 г., ПРС, 15 гр.с., по което с влязло в сила
на 28.02.2020 г. решение искът е отхвърлен, поради липсата на сключен такъв
договор, видно от приложеното гр. дело. В отговора по чл. 131 – 133 от ГПК,
подаден по цит. дело, ответниците
са заявили, че са владели непрекъснато и необезпокоявано от 2014 г. насам процесния апартамент със съзнанието, че са негови
собственици.
Видно
от представените от ответника А.П. разписки и приходни квитанции (л. 82 – 90),
той е заплащал дължимите данък сгради и такса смет за процесния
апартамент за периода 2013 г. – 2020 г.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС
е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С искът
по чл. 108 от ЗС се защитава правото на невладеещия собственик да получи
фактическа власт върху своята вещ от владеещия несобственик. Правен интерес от
предявяване на ревандикационния иск е налице, когато
вещта съществува към момента на предявяване на иска и собственикът на вещта
няма фактическа власт над нея, в т.ч. да не я владее чрез другиго. В конкретния
казус, няма спор, че процесният недв.
имот съществува така, както е описан в приложения нот.
акт и в схемата на СГКК - *****, както и че се владее от ответниците,
които са живели в него от 2009 г. (за А.), съответно м. март 2014 г. (за П.), до
преди около година, а сега го отдават под наем, което се установява от
представените писмени доказателства, от свидетелските показания и от
признанията на страните на този факт.
За да
се уважи предявеният ревандикационен иск следва също
ищците да установят, че са собственици на претендирания
недвижим имот на посоченото от тях правно основание. В случая като придобивен способ се твърди наличието на възмездна правна
сделка – покупко–продажба от майката на ищеца – М. Д., което се установява от
приложения нот акт № **, том *, рег.№ ****, дело №
***** г. на нотариус Л. Т., рег.№ *** на НК, поради което ищците се легитимират
като собственици на процесния недв.
имот на посоченото от тях правно основание, като съдът приема за безспорно
обстоятелството, че ищците Н. и Д.П. са били в граждански брак към датата на изповядане на сделката, поради което са придобили недв. имот в режим на СИО, доколкото няма данни за режим на
разделност.
Не е налице
обаче третата предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС – владението на процесния недв. имот от ответниците да няма
правно основание. Съгласно чл. 77 от ЗС, правото
на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.
Ответниците твърдят, че процесното жилище е станало тяхна собственост в режим на
СИО, въз основа на изтекла по време на брака им в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 2009 г. до сега.
Според
чл. 79 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато и
необезпокоявано владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От
приложеното гр.д.№ 11634/2019 г., ПРС, 15 гр.с., се установява, че с влязло в
сила решение е отхвърлен предявеният от ищците Н. и Д.П. срещу ответниците А. и П.П. иск по чл.
310 от ГПК за опразване на процесния недв. имот, поради прекратен устен договор за заем за
послужване по смисъла на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на такъв договор,
и тъй като не се твърди и не се установява друго годно правно основание за
владението на вещта от ответниците, съдът намира, че
те са недобросъвестни владелци.
Според
легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Владението се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт
върху вещта /corpus/
и субективен - намерението да се държи
вещта като своя /animus domini/. В
случая безспорно се установи от свидетелските показания, че процесният
недв. имот – апартамент на ул. **** в *****, се
намира във фактическа власт на ответниците А.П. от
началото на 2009 г. („нанесе се 2009 г.
при баба ми“ – свид. Сл. П.), съответно - на
ответницата П.П. от „февруари – март 2014 г.“ (свид. С.), а от
1 – 2 г. се отдава под наем от ответниците на трети
лица – „А. дава апартамента под наем.“
(свид. Л.); „От
около година брат ми дава този апартамент под наем. До тогава брат ми живееше
там с жена си.“ (свид. Сл. П.)
Ищците
Н. и Д.П. от 2006 г. – 2007 г. и до момента живеят в ***** – „около 2006 или 2007 г. родителите на А. се
преместиха да живеят в ***** …Сега продължават да си живеят в *****.“ (свид. Л.), нямат свои движими вещи в процесния
апартамент, както и ключ от него – „А.
смени бравата, защото се считаше за собственик на апартамента.“ (свид. Л.), поради което съдът намира, че ответниците упражняват фактическа власт върху вещта от
2009 г. насам.
От кредитираните свидетелски показания на свидетелите Л.
и С. се установи и намерението на ответниците А. и П.П. за своене на вещта, т.е. те
държат процесния апартамент като свой – още след като
се е нанесъл в жилището А. започнал малко по малко да го ремонтира със свои
средства и сили, а през 2014 г. в ремонтите се включила и съпругата му П..
Родителите на А. знаели за ремонтите, но не са се противопоставяли на
извършването им, като бащата Н. многократно заявявал пред всички, в т.ч. и на
сватбата на ответниците, че е осигурил и двамата си
сина с жилища – А. ***, а С. с апартамента в кв. ******. А. участвал активно и
в управлението на етажната собственост на сградата на ул. ****, плащал данъците
и таксите за имота, демонстрирал пред съседи и приятели убеждението си, че е
собственик на процесния апартамент – „Считам, че А. е имал доверие на баща си. Щом
баща му е казал, че апартамента ще остане на него, му е вярвал без да има
документ. ... На сватбата на Н. и
на П. баща му Н. каза, че не дава подарък, защото му е дал много повече, като
му е дал жилище.…След предишното дело за апартамента, което майката и бащата на А. заведоха,
те спряха ремонтите.“ (свид.
Л.); „Бащата на Н. цял живот повтаря, че
си осигурил децата с жилища, като малкия апартамент в кв. **** остава за брата
на Н. – С., а големия на ул. ****** остава за Н. Съответно Н. взема етаж от
къща в с. *****, а пък С. ще вземе къщата в ******, в която живеят родителите
им. Н., от както се е нанесъл е казал, че този апартамент е негов и затова
започна да прави ремонти.“ (свид. С.)
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответниците А. и П.П.
са започнали да владеят процесния апартамент като
свой явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години от
нанасянето на А. в началото на 2009 г. и на П. през пролетта на 2014 г. до
получаване на нот. покана от ищците на 03.06.2019 г.,
с която е смутено владението им, поради което са налице и двата елемента на
владението по чл. 68 от ЗС.
Не се
установи владението на ответниците да е било обезпокоявано, смущавано или
прекъсвано по някакъв начин от ищците до 03.06.2019 г., поради което ответниците са придобили собствеността на процесния недв. имот на основание
10-годишно давностно владение по смисъла на чл. 79,
ал. 1 от ЗС. Ето защо, не е налице третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск - ответниците
да държат имота без правно основание за това, тъй като те са придобили
собствеността му на основание изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност и към датата на предявяване на иска са
негови собственици по давност.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите С. П. и на ***** на ответника – свид. Е.К., относно владението на ответниците
и намерението им да своят имота, тъй като техните показания са неубедителни,
нелогични и вътрешно противоречиви и не кореспондират с показанията на
останалите свидетелите, които нямат близка родствена връзка с ответниците и не са заинтересовани от изхода на спора.
Свидетелката К. не крие, че често посещава родителите на А. (ищците), които
отглеждат дъщеря им и от които е финансово зависима – „Отношенията между А. и родителите ни се влошиха по повод на детето от
първия брак, което живее при родителите ни и те поемат всички разходи за него.“
(свид. Сл. П.). Според същия свидетел, отношенията
между ищците и ответниците са се влошили, поради
напрежение със снахата П. по повод покупки за дъщерята на А. от връзката му със
свид. Е. К. – „Детето
на брат ми от първия брак е на ** г., казва се Н. Майка ми дава много пари за
нея …***** е. Скоро беше на конкурс в **** и разноските от около 5 000 лв.
ги пое изцяло майка ми .. От там започнаха проблемите между брат ми и
родителите ми. … Веднъж баща ми направи забележка на брат ми, че трябва да купи
по-голямо колело на дъщеря си Н. …Тогава жена му П. се обади и каза, че ще ѝ
купят, когато те решат. Тогава баща ми й каза, че не говори с нея, а със сина
си и след този случай отношенията им се развалиха.“
Въпреки,
че оспорва владението на брат си А. и твърди, че баща им е предупреждавал А. да
не дава пари за ремонт на процесното жилище, защото
то не е негово, свидетелят С. П. не отрича, че самият той живее в другия
апартамент на родителите си в гр. *****, за който баща му многократно и
публично е заявявал, че е определен за него, и също като А. е направил ремонт
на по-малкото жилище, в което отдавна живее, въпреки че по документи то не е
негова собственост.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не са налице и трите кумулативни предпоставки
за уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 от
ЗС, тъй като въпреки, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на основание възмездна правна
сделка от 2007 г., ответниците са владели имота
необезпокоявано през периода от началото на 2009 г. до 03.06.2019 г., поради
което са придобили собствеността му на основание изтекла в тяхна полза
10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79, вр. чл. 82 от ЗС, поради което са станали негови
собственици, а предявения от ищците иск за собственост се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответницата П.П. направените от нея разноски по делото в размер на
1 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като няма данни за
направени разноски от ответника А.П..
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.П., ЕГН **********, и Д.И.П., ЕГН **********,***. *****, ет.
*, ап. ***, със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Б., срещу
А.Н.П., ЕГН **********, и П.Л.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***,
ет. *** адв. Д.С., ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за собственост на недв.
имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2157.1.12 по КККР
на гр. ****, одобрени със Заповед № **** на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
***, район ***, п.к. ***, ул. *** № ***, бл. *, ет. * ап. **, който
самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор
56784.530.2157.1, брой етажи – 7, с предназначение – многофамилна
жил. сграда, разположена в ПИ с идентификатор
56784.530.2157, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, с площ 83,31 кв.м, при съседи на СОС: на същия етаж –
56784.530.2157.1.11, 56784.530.2157.1.9; под обекта - 56784.530.2157.1.8; над
обекта - 56784.530.2157.1.16, ведно с прилежащи части: избено помещение № ***;
таванско помещение № *** и 1,50 % ид.ч. от общите
части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Н.А.П., ЕГН **********, и Д.И.П., ЕГН **********,***.
****, ет. *, ап. ***, със съд. адрес:***, чрез адв.
Г.Б., да заплатят общо на П.Л.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ****,
ет. ***, адв. Д.С., на основание чл. 78,
ал. 3 от
ГПК сумата 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/