РЕШЕНИЕ
№ 342
Велико Търново, 31.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 353/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано по жалба, вх. № 2831/13.06.2019г. в АСВТ, подадена
от името на ТД с фирма „АЛТМАР“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, чрез управителя на същото.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена
Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № 208-ФК/06.06.2019г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейност”-Варна в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
с която е наредено запечатване на търговски обект – бърза закуска „Болярски
пици“, стопанисван от дружеството, находящ се в гр. Варна ул. „ген. Колев“ №22.
II.Становища
на страните:
Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е
немотивирана, нарушава принципа на съразмерност и противоречи на целта на
закона. По своя характер ПАМ, издадена преди НП се явява второ наказание за
търговеца, за нарушение, което е вече преустановено. Съображенията в жалбата са доразвити в подробно писмено
становище по същество, депозирано с вх. № 3102/01.07.2019г. Акцентира, че
липсва презумпция, че във всеки случай продължаването на дейността на
търговския обект ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
а за други такива нарушения няма доказателства. Изложените мотиви, относно
продължителността на срока на запечатване на обекта на практика не
представлявали мотиви. Защото липсва преценка на конкретни обстоятелства,
свързани със случая. От др. страна липсват законоустановени или обявени от
администрацията критерии, по които определя продължителността на срока в
рамките на 0-30 дни. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената
Заповед. Претендират възстановяване на сторените разноски за делото.
Ответникът
по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна на Дирекция
„Оперативни дейност“ при ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. В о.с.з. се представлява от
упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение. Счита оспорената Заповед за законосъобразна, тъй като е
издадена от компетентен орган, в предвидената форма, съобразно материалния
закон и е спазена законовата цел. Настоява, че нарушението, предпоставило
издаването на ПАМ е доказано, т.к. Протоколът от извършената проверка е
официален удостоверителен документ и на основание чл.50 от ДОПК има обвързваща
доказателствена сила. Намира, че срокът на запечатване, който е определен е
един разумен срок, съобразен с принципа на съразмерност. Претендира в полза на ТД
на НАП да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер на 500лв. по
представения списък.
ІII.По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от
разписката към самата Заповед, същата е връчена на 12.06.2019 г., а
жалбата е депозирана пред съда на 18.06.2019 г. Оспорването е инициирано от
легитимирано лице - адресат на разпоредените правни последици, които засягат
неблагоприятно правната му сфера. Насочено е против подлежащ на съдебен контрол
административен акт. Дори към момента на приключване на устните състезания мярката
да е изпълнена, това не обуславя отпадането на правния интерес от оспорването,
с оглед възможността да се претендират вреди по чл. 203 и сл. от АПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна
подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта,
съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие, че не са налице пречки за
постановяване на акт по същество, т.к. жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
IV.По
доказателствата:
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
с административната преписка не са оспорени от страните.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за
административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на
фактическите основания, посочени в адм. акт/АА/ и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В тази връзка на основание чл.171, ал.4 от АПК е указано на
ответника да представи доказателства за компетентността на лицето, издало
оспорената Заповед. Представена е като
част от АП Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на директора на ИД на НАП, с която
са определени органите, които да издават заповеди за ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
В преписката е наличен АУАН № F491930/12.06.2019г., връчен на
същата дата на управителя на дружеството. Няма данни за издадено по-късно НП
въз основа на същия. Към
приключване на устните състезания такова не е представено. Не се твърди и не се представят доказателства
с влязло в сила съдебно решение на наказателния съд евентуално издаденото НП за
това нарушение да е отменено. Няма основание за приложението на чл.300 от ГПК.
В настоящето производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът
дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на всяко
основание по чл.146 от АПК, както и
изследване на въпроса дали оспореният АА не е нищожен, въпреки че в жалбата
това не се твърди.
В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съобрази доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:
V.По
фактите:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка -
ЗНПАМ № 208-ФК/06.06.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейност”-Варна в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено
запечатване на търговски обект – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от
дружеството, находящ се в гр. Варна ул. „ген. Колев“ №22 и забрана на достъпа
до него за срок от 10/десет/ дни, като запечатването да се извърши три дни след
връчването й/12.06.2019г./.
От съдържанието на същата е видно, че процесната Заповед е
издадена след извършена на 05.06.2019г. проверка от органите по приходите,
резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0350134/05.06.2019
г., а именно:
На 05.06.2019 г. от
органи по приходите в отдел „ОД“ Варна при ГД „Фискален контрол“ е извършена
проверка в търговски обект – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от
„Алтмар“ ООД, находящ се в гр. Варна,
ул. „Генерал Колев“ № 22. Установено е, че при извършена контролна покупка на 2
парчета пица и 2 броя айрян на стойност
5,40 лв. търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство. Според приложения протокол при проверката е
установено също така, че фактическата наличност на паричните средства в касата
възлиза на 140,20 лв., а касовата наличност според фискалното устройство е
134,80 лв., от които 100,00 лв. служебно въведени и 34,80 лв. дневен оборот,
т.е. налице е разлика от 5,40 лв. между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от работещото ФУ в обекта.
При тази фактическа обстановка от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 208-ФК/06.06.2019
г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена
ПАМ „запечатване на обект“ – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от
„Алтмар“ ООД, находящ се в гр. Варна,
ул. „Генерал Колев“ № 22 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, и на основание чл. 188 от ЗДДС е разпоредено
предварително изпълнение на наложената ПАМ, като запечатването следва да се
извърши на 15.06.2019 г. от 18:00 ч. Заповедта е връчена на 12.06.2018 г.
На съда е служебно известно, че е депозирана жалба срещу
разпореждането за предварително изпълнение, включено в оспорената пред
настоящия съд Заповед. Образувано е АД № 354/2019г. по описа на АСВТ. Същото е
приключило с влязло в сила на 26.06.2019г. Определение № 207/13.06.2019г., с
което жалбата на дружеството е уважена.
По повод отразеното в ПИП нарушение е издадена процесната Заповед,
според която така описаното представлява нарушение на установения ред за документиране на
извършената продажба, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната
ПАМ. Заповедта е връчена на представляващ дружеството и е оспорена пред
настоящия съд.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и
по своето съдържание не са противоречиви. На практика страните не спорят по
фактите, а по тяхната правна интерпретация.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда формира следните изводи:
VІ.По
правото:
Изнесените в жалбата твърдения за факти
и мотивите на АО разкриват правен спор с административно естество. Търси се защита
срещу последиците на принудителна административна мярка, наложена от
административен орган в системата на НАП, за да се изпълнят целите, предвидени
в чл.22 от ЗАНН да се преустанови и/или предотврати извършавано нарушение или
вредните последици от същото.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален – специалните разпоредби
на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че
обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, поради което е валиден административен акт. Представената от ответника
заповед/вж. л.24/ сочи, че постановилият АА орган е лице, изпълняващо
длъжността „началник отдел“ в отдел „Оперативни дейности-Варна“ в дирекция „ОД“
на ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Служителят, издал процесната ПАМ е имал
качеството на орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/, каквото е
изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС. Освен това, със Заповед № ЗЦУ –ОПР-16/17.05.2018г.
на ИД на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ да
издават заповедите за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС/вж. л.25, т.1 от
същата/.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа
подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта,
включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Отделни мотиви
са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него
При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена
фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
За контролната покупка на стойност 5,40лв. не е бил издаден
фискален бон/касов бон от продавача. Това са фактическите основания на
оспорената Заповед. За така установеното нарушение е издаден АУАН, от
съдържанието на който е видно, че в обстоятелствената му част са описани същите
факти и обстоятелства, като поведението на търговеца е квалифицирано като
нарушаване на разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1, б“а“ от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.59,
ал.2 от АПК следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е
посочено изрично, че при извършена продажба, продавачът не е изпълнил
задължението си при извършено плащане да издаде фискална касова бележка от
налично в обекта ФУ или ръчна касова бележка. Осъществяването на тези факти,
посочени в Заповедта не се спори от жалбоподателя, като няма и възражения по
съставения АУАН/вж. л.23-гръб/. Потвърждава се и от ПИП № 0350134/05.06.2019г.,
който е съставен на основание чл.110, ал.4 от ДОПК от органи по приходите/л.18/.
Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред съда, съгласно
чл.50, ал.1 от ДОПК, който
гласи, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от
и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Освен
това, констатацията за разлика между касовата наличност и данните от ФУ не се
оспорва от жалбоподателя. Безспорно установена е положителна разлика в размер на 5,40лв. между разчетена касова
наличност по ФУ/134,80лв./ и фактическа такава/140,20лв./ в касата. Приложени
са междинен финансов отчет с № 0021457 и
КЛЕН за 05.06.2019г. за периода от 10 до 12:55 часа, в които няма отразена
продажба в 13:39 ч. на стойност 5,40лв.
По отношение на съответствието на Заповедта за ПАМ с
материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът прие следното:
В оспорената Заповед е посочено нарушението, за което се
прилага ПАМ и неговата адекватна правна квалификация. Съгласно чл. 186, ал. 1
от ЗДДС ПАМ от вида на процесната за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, първата
предпоставка за прилагане на процесната ПАМ е извършване на някое от визираните
в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС нарушения. Съставеният
ПИП и АУАН са официални документи, с обвързваща съда материална доказателствена
сила, която не е опровергана в хода на съдебния процес. Безспорно установено е,
че жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответен документ за
продажба за извършена такава в стопанисвания от него търговски обект.
Съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Целите на принудителните административни мерки по
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС очевидно са да се постигне
преустановяващ ефект, насочен към прекратяване на конкретно деяние,
осъществяващо състава на административно нарушение, както и
превантивно-възпиращ такъв, целящ да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. С оглед постигането на тези цели - преустановяване на
противоправното поведение на субекта на нарушението и ограничаване на
евентуално бъдещо такова, е и установения от закона максимален срок за
прилагане на мерките - 1 месец, но във всеки конкретен случай продължителността
на наложената мярка следва да бъде обоснована от наложилият я орган. В
оспорената Заповед е посочено, че ПАМ се налага с цел защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, т.е. с превантивна цел.
Според установеното в доктрината и съдебната практика
постановяването на ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност.
Поради това, установяването на противоправното поведение, което съставлява
неизпълнение на нормативни изисквания е единствената предпоставка за налагането
на ПАМ. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за
защита при нарушение на установени правни задължения от техните адресати. При
наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният
орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се
извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да
се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна
хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в закона.
Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК. В този ред на мисли в конкретния
казус запечатването се явява допълнителна санкция, извън предвидените за
нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи
на законоустановената цел на принудителната административна мярка и съставлява
превратно упражняване на власт. Предвид горното, настоящият състав на съда
прие, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона.
Освен изложеното, съдът прие, че Заповедта нарушава и принципа
за съразмерност, поради следното:
ПАМ е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. В тази връзка при определяне срока
на действие на ПАМ органът е длъжен да изложи мотиви, основани на конкретни
обстоятелства, които мотиви да направят възможен съдебния контрол, т.к. в тази
част изявлението на АО е израз на оперативна самостоятелност.
В разглеждания казус е наложена продължителност на
запечатването на обекта от 10 дни, което е към долната една трета от
предвидения по закон максимум от 30 дни. Видно от съдържанието на Заповедта има
мотиви, в които се сочи да са взети предвид следните обстоятелства: вида на
обекта и неговото местоположение в централната градска част, на улица със
значителен поток от хора; размера на търговската площ; характера на дейността;
вида на продуктите, които се предлагат за продажба както на място, така и с
доставка на адрес. АО е приел, че така извършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и организация в
търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. АО
приел, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение. Предвид конкретно установените в случая факти, ОП е преценил, че
срокът от 10 дни е достатъчен, за да се осъществи превенция срещу укриване на
продажби, което е в обществен интерес и да се превъзпита търговеца към спазване
на установения ред за документиране на продажби с ФУ.
При издадени при оперативна самостоятелност АА, съгласно
чл.169 от АПК, съдът проверява дали АО е разполагал с оперативна самостоятелност
и спазил ли е изискването за законосъобразност на АА. Това означава да се
прецени конкретно АО имал ли е предоставена от закона възможност да избира между два или повече законосъобразни начини на
решаване на въпроса. Освен това, самият избор на АО е правно регулиран чрез нормите на чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК/принципите на законност и съразмерност/, а в някои случаи и от специален
закон. Казано в обобщение, при безспорно наличие на оперативна самостоятелност
в случая, на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта
на закона, т.е спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
Определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни в случая е в
рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно
преценените от органа обстоятелства обаче са общи и не кореспондират с
направените от него правни изводи относно срока. Посочено е, че са взети
предвид тежестта на нарушението и последиците от същото, без да се уточни каква
е тежестта и какви са последиците; големината и местоположението на търговския
обект, без да се поясни каква е връзката им със запечатването на обекта именно
за 10 дни, наличието на значителен поток от хора и разнообразието на
предлаганите стоки. Не е посочено дали търговецът има други установени
нарушения от същия вид, което би оказало съществено влияние върху изводите дали
цел на мярката може да е предотвратяване на други нарушения от същия вид. Няма
никакви доказателства за твърдението на ОП, че организацията в обекта не е
подчинена на спазване на данъчното законодателство. Установената разлика в
касата е само от тези 5,40лв. от контролната покупка. На практика мотивите са
многословни, но изводите противоречат на установените факти, като многократно е
посочено, че се засяга държавния бюджет. Липсва обсъждане на конкретни
обстоятелства, свързани точно с конкретния случай, които да са основания,
послужили при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ. Това е
съществено процесуално нарушение, което не позволява на съда да извърши
проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Практиката на ВАС приема
непротиворечиво, че излагането на мотиви в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е
задължително. Мотивите не следва да са бланкетни, преповтарящи съдържанието на
съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети от органа при
издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения,
за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Непосочването на мотиви
относно определения срок, за който се прилага принудителната административна
мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и
лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на
закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Този порок в случая е самостоятелно отменително
основание.
Съдът счита, че при издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и
по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за
основателни доводите на жалбоподателя, че принудителната административна мярка
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи, което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци. Това обосновава извода, че в случая прилагането
на принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от
целите на административната принуда, но и засяга косвено финансовите интереси
на държавата и най-вече ограничава правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона. В тази връзка предвид
естеството на мярката определения без
конкретни критерии срок от 10 дни се явява прекалено обременителна за
дружеството, несъразмерна форма на държавна принуда, която не съответства на
преследваната със ЗДДС цел.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка
с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на
закона, по аргумент от чл. 6 от АПК.
Съдът намира, че за конкретното нарушение следва да се наложи ПАМ
"запечатване на обект", но не може да определи/измени размера на
наложеното наказание, като според вътрешното си убеждение определи друг срок,
поради което следва да отмени заповедта като незаконосъобразна. Това е така,
защото мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и съдът не
може да го замести, а липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение,
което води до отмяна на акта като незаконосъобразен.
За правна яснота следва да се посочи, че без значение за
настоящото производство е изхода от административно-наказателното производство,
започнало с акт за установяване на административно нарушение.
Материално-правната разпоредба на чл. 186, ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е
приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на предпоставките за принудителната мярка,
а до прекратяване на действието ѝ.
VІІ.Решаващ
правен извод:
По изложените съображения, подадената жалба от дружеството
следва да бъде уважена. Оспорената Заповед е незаконосъобразна. Следва да бъде
отменена като несъответна на целта на закона - наличие на отменително основание
по чл.146, т.5 от АПК. Жалбата се явява доказана и поради това основателна. Срокът
на принудителната административна мярка се определя от административния орган
при условията на оперативна самостоятелност и съдът не е компетентен да измени
определената от органа продължителност на приложената ПАМ, а проверява
законосъобразно ли е определен този срок с оглед изложените в акта мотиви. Произнасянето
на съда в случая не е в хипотезата на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът не
разполага с правомощие да реши въпроса по същество.
VІІІ.
По разноските:
С оглед изхода на спора при направено своевременно искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството жалбоподател
съдебни разноски в размер на 50,00 лв., представляващи внесена държавна такса за
производството.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож.
2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, XI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,
по жалба на дружеството „АЛТМАР“ ООД В. Търново с ЕИК *********, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 208-ФК/06.06.2019г., издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София за
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до същия за срок от 10 дни,
а именно: бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от дружеството, находящ се
в гр. Варна ул. „ген. Колев“ №22.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на АЛТМАР“ ООД В.
Търново с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Медникарска“ №17, представлявано от
А.С.А.разноски по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез ВТАС, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: