№ 3705
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20221100508131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „С.В.“ АД срещу постановление от 23.05.2022
на частен съдебен изпълнител Р.М. по изпълнително дело № 20227900400613,
с което е отказано редуциране на адвокатския хонорар на взискателя в размер
на 400 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнителното производство по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и 200 лв. за процесуално
представителство по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Поддържа се, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното
производство се изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото
образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско
възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от НМРАВ в размер на сумата 200 лв.
Жалбоподателят отделно сочи, че не е ясно за какво са начислени такси и
разноски в общ размер на 259. 20 лв. от съдебния изпълнител. Моли се съда
да отмени обжалваното постановление, като намали размера на приетото
адвокатско възнаграждение, както и да отмени начислените такси и разноски
по изпълнителното дело в размера, надвишаващ такива за образуване на
изпълнително дело и изготвяне и връчване на поканата за доброволно
изпълнение.
Взискателят Б..Я.М. не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от
ГПК.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ
Р.М., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
1
жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20227900400613 по описа на ЧСИ Р.М. е
образувано по молба на Б..Я.М. от 19.04.2022г. за изпълнение на вземане по
изпълнителен лист от 10.06.2021г., издаден по ахд № 8881/2015г. на АССГ. С
молбата е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
е уговорено възнаграждение в размер на сумата 400 лв. за процесуалния
представител на взискателя, подал молбата, като е удостоверено, че същият е
заплатен в брой.
На 20.04.2022г. съдебният изпълнител едновременно с поканата за
доброволно изпълнение до длъжника е изпратил и запорно съобщение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – частен
жалбоподател на 21.04.2022г., а съгласно отговор на запорно съобщение от
Общинска банка изх. № ЗСи-101-2401+1/26.04.2022г. , дължимите суми са
заплатени на взискателя на 26.04.2022г.
С възражение, обективирано в отговор на покана за доброволно
изпълнине от 26.04.2022г., длъжникът е възразил срещу приетия размер на
адвокатското възнаграждение и е направил искане съдебният изпълнител да
посочи сумата 259. 20 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение, за
какви действия е посочена като такси и разноски за изпълнението.
С писмено становище от пълномощника на взискателя от 03.05.2022г. е
оспорено възражението на дружеството – длъжник с мотиви, че
претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и се дължи
както за образуване, така и за процесуално представителство по
изпълнителното производство.
С обжалваното постановление от 23.05.2022г. съдебният изпълнител е
оставил възражението без уважение, като не се е произнесъл по искането
досежно конкретизиране на начислената сума от 259. 20 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна досежно обжалвания размер на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал.
5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
2
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото - така и ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други
същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор не
налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя изпълнителен
способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното
дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не може да бъде ценено
като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Още повече, по делото се установява, че дължимите по
делото суми са били погасени в срока за доброволно изпълнение.
Независимо, че формално е реализиран запор, съдът намира, че в случая не се
налага различен извод, тъй като сумите са преведени от банката на съдебния
изпълнител в рамките на срока за доброволно изпълнение и едва седмица
след образуване на изпълнителното производство.
При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане
на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г., а именно - сумата 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е
неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на
делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител
по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество
начини за изпълнение в течение на производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата досежно приетия размер на
адвокатско възнаграждение е основателна и следва да се определи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в дължимия
минимален размер от 200 лв.
Производството в частта по жалбата относно начислените такси и
разноски в размер общо на сумата 259. 20 лв. следва да бъде прекратено и
делото върнато на ЧСИ М., поради липса на обжалваем акт, респ.
невъзможност на съда да извърши проверка за неговата законосъобразност. В
кориците на делото действително не се съдържа сметка или друг акт на
съдебния изпълнител, от който да е видно как е формирана процесната сума
както към момента на връчване на призовката за доброволно изпълнение на
длъжника, така и към момента на постановяване на обжалваното
постановление от 23.05.2022г., в което също липсва подобно произнасяне. По
делото е представена сметка от 23.06.2022г. /след постановяване на
обжалваното постановление/, в която са определени такси общо в размер на
97. 20 лв., както и предходна сметка, но начислените в тях такси не възлизат
на посочената в ПДИ сума. Предвид изложеното, след връщане на делото,
ЧСИ следва да изготви сметка, в която да опише по вид и стойност всички
отделни такси, които са начислени в рамките на общо определената сума,
приета за събиране.
3
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по частна жалба на „С.В.“ АД, постановление от 23.05.2022г.
на частен съдебен изпълнител Р.М. по изпълнително дело № 20227900400613,
с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 400 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя Б..Я.М. по изпълнително дело №
20227900400613 по описа на ЧСИ Р.М. до размера на сумата от 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8131/22г. на СГС, ІІ а състав
в частта по жалбата на „С.В.“ АД досежно начислените такси и разноски по
изпълнително дело № 20227900400613 по описа на ЧСИ М. в размер общо на
сумата 259. 20 лв., обективирана в призовката за доброволно изпълнение и
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за произнасяне съобразно мотивите
на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4