№ 45
гр. Смолян, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елен М. Маламов
СъдебниАнна В. Топова
заседатели:Сийка Авр. Вакева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
и прокурора Н. С. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Наказателно дело
от общ характер № 20255400200054 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява
прокурор С..
Подсъдимият Д. К. К., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Г., редовно упълномощен.
Пострадалите Д. Т. С., Н. К. С. и В. К. К. , редовно призовани, не се
явяват. За тях се явява адв. Т., редовно преупълномощен от адв. М..
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Отводи не постъпиха.
Прокурор С.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на Разпоредителното заседание. Предлагам да се даде ход.
Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото и моля да уважите молбата, която
е депозирала адв. М. от името на тримата наследници на починалия. Моля да
бъдат конституирани като частни обвинители в настоящия процес.
Адв. Г.: Уважаеми Окръжни съдии, аз също считам, че няма пречки да
бъде даден ход на Разпоредителното заседание.
Подс. К.: Получил съм Обвинителния акт и разпореждането на Съда
преди повече от седмица. Запознат съм с тях. Да се гледа делото.
1
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
Разпоредителното заседание и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на Разпоредителното заседание.
Сне самоличността на подсъдимия както следва:
Д. К. К., роден на **.**.**** година в гр. Х., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, работи във фирма „Т. 07“ – с. Б., обл. Пл., с
ЕГН **********.
Докладва се постъпилата молба от адв. М., в качеството й на повереник
на пострадалите, за конституирането им като Частни обвинители по делото.
Прокурор С.: Считам, че така депозираната молба от наследниците на
починалия, които се явяват с правата на пострадалия в настоящото
производство за процесуално допустими и предлагам да я уважите. Същата е
депозирана от легитимен представител, преупълномощен от адв. М..
Своевременно е предявено искането за конституирането им като Частни
обвинители и считам, че няма пречки да бъдат конституирани като Частни
обвинители в настоящото производство като Частни обвинители.
Адв. Т.: Поддържам молбата. Представям Договор за безплатна правна
защита и съдействие между адв. М. и всеки един от наследниците и моля да се
приемат по настоящото дело. Нямам доказателствени искания.
Адв. Г.: Също считам, че молбата е подадена своевременно и няма
пречка да бъдат конституирани като Частни обвинители по делото.
Подс. К.: Поддържа казаното от адвоката.
Съдът счита, че са налице предпоставките за конституиране на
пострадалите от престъплението в качеството на Частни обвинители по делото
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира в качеството на Частни обвинители Д. Т. С., В. К. К. и Н.
К. С..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдът предостави възможност на страните за изразяване на становище
по въпросите по чл. 248 от НПК.
2
Прокурор С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Съдебни
заседатели,
Държавното обвинение дава следното становище по въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК:
На първо място, делото е подсъдно на Окръжен съд – Смолян, като
изхождам от правилата за определяне на родовата и местна подсъдност.
Извършеното деяние е извършено в съдебния район на Окръжен съд – Смолян
и същевременно родовата подсъдност е определена на Окръжен съд като
първа инстанция. Не са налице според мен и основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, като не са налице и допуснати на
Досъдебното производство (ДП) отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на процесуалните
правила било на обвиняемия, било на пострадалите, в случая на неговите
наследници.
Доколкото мога да взема становище по отношение на т. 4 – налице ли са
основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила,
споразумение не може да бъде сключено когато се касае за дело когато е
причинена смърт, така че изключвам хипотезата за приложение на тази глава
от НПК. По отношение на провежданото на съкратено съдебно следствие,
това е по-скоро в преценката на подсъдимия и неговият защитник, дали биха
дали съгласие за провеждане по някои от почините на чл. 371 и сл. от НПК,
така че аз ще изразя становище на този етап. Не считам, че са налице такива
предпоставки, макар че на ДП обвиняемият общо взето е признал
обстоятелствата, но това зависи от тяхното процесуално поведение в днешно
съдебно заседание. Считам, че не са налице предпоставки за разглеждане на
делото при закрити врати или за привличане на резервен съдия или резервен
съдебен заседател, като изхождам от фактическата същност на делото и не
намирам необходимост от привличането на резервен съдия и резервен съдебен
заседател. Не са налага и назначаване на защитник, като отчитам че има
редовно упълномощен такъв.
По отношение на мярката за процесуална принуда, намирам че няма
основание да бъде изменена мярката към този момент. Нямам искане за нови
доказателства. По отношение на поведението на другите страни евентуално да
се насрочи своевременно делото, ако продължи по общия ред, разбира се.
3
Адв. Т.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Съдебни
заседатели,
Аз също считам, че настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд -
Смолян по правилата на родовата и местната подсъдност. Намирам, че не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Считам, че на ДП не са допуснати отстраними процесуални
нарушения, което да е довело до ограничаване на техните права. Към
настоящия момент не са налице условията за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Биха били налице тези основания единствено след
изявлението на защитника и на подсъдимия, по-конкретно делото да бъде
разгледано по реда на Глава 27 от НПК. Считам, че не следва делото да се
разглежда при закрити врати, не се налага привличането на резервен съдия,
резервен съдебен заседател, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език. Не са налага извършване необходими следствени действия по
делегация. Не е необходимо назначаването на защитник, доколкото е налице
адвокат. Не следва да се утежнява положението на подсъдимия да се изменя
мярката за процесуална принуда по отношение на него. Искане към Съда за
нови доказателства нямам. В зависимост от изявленията на защитата,
алтернативно Ви моля да отложите делото за друга дата и час с призоваване
на всички лица посочени в Списъка към обвинителния акт или
непосредствено след приключване на Разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по същество.
Адв. Г.: Уважаеми Окръжни съдии,
Що се касае до становището ми за всички точки посочени в чл. 248, ал.
1 от НПК, поддържам изцяло становището на представителя на държавното
обвинение по отношение на т. 1, 2, 3, 5 и 6 и считам, че не следва да ги
преповтарям, тъй като както заявих са същите, които изрази представителя на
държавното обвинение.
По отношение на т. 4 изказвам заявление, че желаем делото да бъде
разгледано по реда на Глава 27, а именно чл. 371, т. 2 от НПК, като признавам
изцяло събраните факти и изнесени в Обвинителния акт и събрани по делото.
Що се касае до т. 7, аз ще представя днес пред Вас писмени такива
доказателства. Желая същите да бъдат приобщени към материалите по делото,
а това са имено: трудов договор в дружеството, в което работи подзащитния
4
ми, характеристика, както и удостоверение за раждане на дете. Представям
същите. Не съм ги предоставял на страните да се запознаят. Във връзка с
направеното изявление по т. 4 считам, че по т 8 съдебното заседание трябва да
бъде разгледано днес, затова ще Ви моля за по- нататъшен ход на делото.
Подс. К.: Поддържам това, което каза защитника ми.
Прокурор С.: С оглед на така изразената позиция от страна на
подсъдимия и неговия защитник, че желаят делото да бъде разгледано по реда
на Глава 27 и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, аз считам, че няма
пречка да разгледаме делото по реда на съкратено съдебно следствие като
имам предвид, че забраната на чл. 369а от НПК не обхваща случаите на
непредпазливо причиняване на смърт единствено и само не допуска
разглеждане по реда на чл. 371, т. 2 от НПК когато се касае за умишлено
причинена смърт. Случаят не е такъв. Касае се за повдигнато обвинение, с
което е причинена смърт по непредпазливост, затова аз считам, че няма
пречка да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият следваше лично да заяви
дали признава изцяло фактите и обстоятелствата, които са изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Адв. Т.: Не възразявам делото да бъде разгледано по Глава 27, чл. 371, т.
2 от НПК въпреки, че нашето становище е информативно. Да се приемат
доказателства, които се представиха.
Съдът счита, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Смолян, не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, не се налага разглеждане на делото при закрити врата
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или
преводач на жестов език, не се налага назначаване на служебен защитник на
подсъдимия, тъй като същият има упълномощен такъв в съдебно заседание.
Не се налага изменение на взетата мярка за неотклонение, като Съдът, с оглед
направеното искане от подсъдимия и неговия защитник, за разглеждане на
делото по реда на Глава 27, счита че са налице предпоставките за разглеждане
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Делото е подсъдно за разглеждане от Окръжен съд – Смолян.
5
Не са налице основанията за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Не са допуснати съществени нарушения на ДП спрямо подсъдимия или
пострадалите лица, в случая неговите наследници.
Не са налице основанията разглеждане на делото при закрити врата,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
вещо лице, преводач или тълковник, служебен защитник, и извършването на
съдебни следствени действия по делегация.
Не се изменя взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия
„Подписка“.
Не са направени искания за нови доказателства на настоящия етап.
Дава ход на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава 27 от
НПК.
Докладва се делото - образувано е по внесен Обвинителен акт срещу Д.
К. К. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл.
ІІІ-то от НК.
Съдът даде възможност на прокурора да изложи обстоятелствата по
Обвинителния акт.
Прокурор С.: Окръжна прокуратура – Смолян е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия за извършено престъпление с квалификация посочена в
Обвинителния акт, а именно чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1,
предл. ІІІ-то от НК като държавното обвинение претендира, че подсъдимият е
причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца Кр. Н. Г. като е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, конкретно са
посочени в диспозитива на Обвинителния акт, както и в обстоятелствената
част – чл. 5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП и най- кратко нарушения се изразяват в това, че като водач на
моторно превозно средство (МПС) подсъдимият е имал задължението да бъде
внимателен към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
особени на преклонна възраст, какъвто е бил в конкретния случай
пострадалия Г. и като общо правило да не създава опасност за останалите
участници в движението.
Конкретно задължение, което има всеки водач на моторно превозно
6
средство преди да предприеме движение на заден ход е, да се убеди, че няма
препятствие, че няма да застраши други участници в движението, както е
предвидено в чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, предвижда вече при самото
движение на заден ход водача непрекъснато да наблюдава за състоянието зад
автомобила, с оглед същите предпазни мерки, за да не причинили вреда на
друг участник в движението. Нарушавайки тези правила за движение по
пътищата, неизпълнявайки своите задължения, които са регламентирани в
тези членове на ЗДвП по непредпазливост подсъдимият Д. К. е допуснал
причиняване смъртта на пешеходеца. Това е най-кратко обвинението, което
Окръжна прокуратура Смолян е повдигнала, което поддържам.
Съдът разясни на подсъдимия правата на чл. 371 от НПК, като го
уведоми, че съответните доказателства от ДП и направеното от него
самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подс. К.: Запознат съм с процедурата. Разбирам в какво съм обвинен.
Запознат съм с Обвинителния акт. Признавам изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт. Съгласен съм да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счита, че направеното от подсъдимия самопризнание и в
подкрепа от събраните на ДП доказателства, поради което и на основание чл.
372, ал. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
които са изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Съдът счита, че следва да се приемат представените от защитника на
подсъдимия писмени доказателства, като се приобщят към доказателствения
материал по делото протоколите и другите писмени доказателства по ДП,
поради което на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Прочита и приобщава протоколите и писмените доказателства от ДП -
протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие с фотоалбум /Том
1-ви, стр.36-60/; констативен протокол за ПТП с пострадали лица и за
тестване за алкохол /Том 1-ви, стр.35/; протоколи за оглед на ВД, ведно с
7
фотоалбуми /Том 1-ви, , стр.98 - 118/; протокол за доброволно предаване на
оптичен носител /Том 2-ри, стр.204/ извършени съдебномедицински /Том 1-
ви, стр. 119-129/, комплексна автотехническа и съдебномедицинска /Том 1-ви,
стр. 130-170/, комплексна видеотехническа и идентификационна /Том 1-ви,
стр. 171 - 193/ и химическа /Том 1-ви, стр. 194 - 200/ експертизи; протокол от
разпити на обвиняем /Том 1-ви, стр.65-68/; протоколи от разпит на свидетели
/Том 1-ви, стр.69-80 и стр. 88-97/; декларация за семейно и материално
положение /Том 2-ри, стр.209/; свидетелство за съдимост /Том 2-ри, стр.205-
208/; характеристична справка /Том 2-ри, стр.213/; справка за МПС /Том 2-ри,
стр.237-239/; справка за нарушенията на обв.К. като водач на МПС /Том 2-ри,
стр.239 - 241/ .
Прочита и прилага по делото Удостоверение за раждане на Ж. Д. К.а,
характеристика на подс. Д. К. и Трудов договор № 180 от 18.01.2022 година.
Прокурор С.: Нямам искания за събиране на доказателства. Считам, че
делото е изяснено от фактическа страна и предлагам да приключите
съдебното дирене и дадете ход на съдебните прения.
Адв. Т.: Моля да се даде ход на пренията.
Адв. Г.: Нямам искане за събиране на други доказателства. Моля да
дадете ход по същество.
Подс. К.: Да се приключи съдебното дирене.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Прокурор С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Съдебни
заседатели,
Ще бъда малко по-кратък, тъй като производството, по което се
провежда съдебното следствие беше по реда на съкратеното съдебно
следствие и по специално по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подсъдимият
призна изцяло фактите и обстоятелствата, които са описани в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, и тъй като законът задължава
да не се подлагат на съмнение тези факти и обстоятелства след като е
направено такова признание и не се събират доказателства за тези факти и
8
обстоятелства, аз ще бъда по-пестелив по тези факти и обстоятелства, като
считам че обсъжданите доказателства следва да доведе до отговор на три
въпроса: на първо място - има ли извършено престъпление; на следващо
място извършено ли е то от подсъдимия и на третия въпрос, ако е извършено
от подсъдимия, дали е извършено виновно. Аз считам, че и на трите въпроса
следва да се отговори положително с отговор „да, има извършено
престъпление“, с квалификацията, която посочих по-горе и която е записана в
диспозитива на обвинението – чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с във връзка с
чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ-то от НК. Законодателят е предвиди причиняване на
смърт по непредпазливост в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК и
нарушаване на правилата за движение по пътищата. Имаме ли наличие на
обективните признаци от състава на това престъпление? Държавното
обвинение ги е описало в обстоятелствената част на Обвинителния акт и
считам, че категорично доказателствата сочат, че са налице такива обективни
елементи от състава на престъплението. В обстоятелствената част са
възпроизведени и самите норми, които задължават водача да съблюдава
определено поведение и да бъде внимателен към другите участници в
движението. В конкретния случай държавното обвинение претендира, че са
нарушени правилата за движение по пътищата разписани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП,чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, както и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. По реда на
тяхното изброяване, тези норми предвиждат първата, по-обща, подс. Д. К.
като водач на МПС е бил длъжен при движение по пътищата, с поведението си
да не създава опасност и пречки за движението и да не поставя в опасност
живота и здравето на хората. Това задължение от резултата, който е настъпил
очевидно той не е изпълнил това свое задължение. По другото задължение от
ЗДвП – чл. 5, ал. 2, т. 1 е, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито разбираемо са пешеходците. Такъв
пешеходец е бил пострадалият Г., който на преклонна възраст - роден през
1934 година, това създава още по-голямо внимание от другите участници в
движението да бъдат по-предпазливи към такива участници, към такива
пешеходци. И тъй като другите две задължения касаят конкретни разписани
задължения на водачите на МПС при движение на заден хода, те се разглеждат
във връзка с две други по-общи задължения, като пак ще ги припомня - чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП предвижда задължения преди да тръгне водача да се движи на
заден ход, да се увери, че няма зад превозното средство някаква опасност, че
9
той не създава с движението си на заден ход опасност за другите участници в
движението. Говорим за момент, преди да предприеме такава маневра
„движение на заден ход“. Такова задължение имал общо и подс. К., само че
той не го е изпълнил. Той се е предоверил на възприятията си вероятно, които
са предхождали събития или преминавайки от автомобила в магазина, който
той е зареждал със стоки и обратно към автомобила, той очевидно е имал
доверие на своята наблюдателност, че преценил липсата на движещи се
пешеходци или други препятствия зад автомобил, но всъщност той е
пропуснал в един момент да забележи, че докато той е бил в магазина и преди
да се върне, за да влезне в кабината на управлявания от него автомобил, един
пешеходец, който е стоял на скамейка пред магазина е започнал движение си
именно в зоната зад автомобила, който е управлявал подс. К.. Автомобилът е
„М. Сп.“ с рег. № ** **** **, собственост на фирмата към която той е работил
към онзи момент и доколкото се вижда от документите и към настоящия
момент. Това свое задължение той не изпълнил, той не е погледнал зад
автомобила, а стъклото на автомобила не позволява той от кабината да има
поглед върху цялата директория по която ще се движи, или върху цялото
пътно платно, което се намира зад автомобила. Има една сляпа зона, която
вещите лица така я наричат и се приема терминологията, която не може да
бъде обхваната от лявото и дясното огледало за задно виждане, тъй като
габаритите на самия автомобил са доста големи и се създава една такава
скрита зона, която водачът може да види единствено и само ако сам отиде зад
превозното средство и се убеди, че няма препятствие зад превозното средство
или пък помоли друг човек да му съдейства като сам вместо него провери и
му каже дали има или няма препятствие за автомобила. Разбира се, с
технически средства може да се осигури и видеонаблюдение, които някои
автомобили имат монтирани и тогава може наистина да се види на екран
състоянието зад автомобила, но в случая автомобилът, който е управлявал
автомобила в случая няма такова устройство и той не е могъл да знае дали има
или няма пешеходец непосредствено зад автомобила. Той могъл да види само
наляво и надясно от страничните огледала, дали има в участъка който е в
обхват от тези огледала движение на пешеходец или пък на друго препятствие,
но не е имал в тази сляпа зона зад автомобила. И тази невъзможност е
предвиждала задължение за подсъдимия К. той да отиде и да провери, да
помоли някой да отиде да провери и да му каже, по някакъв начин, той
10
категорично да установи, че отзад няма, докато той е паркирал автомобила,
спрял го е на това място и през това време е извършвал товаро-разтоварни
дейности или пък доставки на стоки, зареждане на магазина със стоки,
динамиката е предполагала той да отиде и да провери дали е настъпила
някаква промяна, защото когато той е паркирал, когато е спирал очевидно е, че
там е нямало препятствие. Но когато той е решил да тръгне, не е проверил
дали вече няма препятствие, всъщност е имало. Имало е движещ се възрастен
пешеходец. За съжаление се е движил точно в тази зона, в която то не може да
вижда на самите огледала. Нарушил е това свое задължение, и въпреки, че не
се е огледал, той е тръгнал да управлява автомобила на заден ход по улицата,
която е посочена в Обвинителния акт по посока от магазина „Мама Саша“
към центъра на гр. Чепеларе, за да има ориентация по посоката на движение
на автомобила. В момента, в който водачът на МПС потегля на заден ход, при
положение че се е уверил че няма опасност зад автомобила, което той не е
направил – подс. К., но при положение, че той се е уверил, не го освобождава,
ако си беше изпълнил задължението да провери, че няма опасност, да
наблюдава постоянно ситуацията зад автомобила, за да не настъпи такава
промяна, която да доведе до наличие на опасност, при която пак трябва да
реагира незабавно и да избегне причиняването на каквито и да е било вреди,
включително и на пешеходеца. Това също той не е направил и не е могъл да го
направи, при положение както казах и по-рано, една част от зоната зад
автомобила остава непокрита от огледалата за задно виждане и той няма
възможност да наблюдава фактически тази зона и именно това всъщност е
било и фатално за настъпилите последици, защото точно там се е движел
пешеходеца и приближавайки го на заден ход подс. К. не е знаел, тъй като не е
изпълнил тези задължения, които ги посочих по-горе, че там има пешеходец и
че може да му навреди и по този начин по непредпазливост, защото той е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, ако беше спазил задълженията по ЗДвП,
които ги изброих, той щеше да знае че там има пешеходец, щеше да
предприеме необходимото, най-малкото да спре да го изчака, да го
предупреди по някакъв начин, било със звуков сигнал или по друг начин, но в
крайна сметка е бил длъжен да спре и да го изчака той да освободи платното
за движение и тогава чак да предприеме движение на заден ход. Той не ги е
съобразил тези правила за движение по пътищата и въпреки че не е знаел, че
там е имало пешеходец, а е бил длъжен, могъл е да го направи както казах, той
11
е настигнал на заден ход пешеходеца и за съжаление го е прегазил, с което е
причинил смъртта му и с оглед на горното са изпълнени всички елементи, за
да се осъществи състава на престъплението па чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка
с чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ-то от НК.
По отношение на извършителството, авторството на деянието, аз
считам, че тук няма никакви съмнения, че автор на деянието е именно подс. Д.
К.. Това обстоятелство се доказа от всички доказателства по делото, които са
събрани, имаме и видеонаблюдение, което по надлежния ред е приобщено,
след като е извършен оглед при извършване на техническата експертиза, има
приложен фотоалбум. Вижда се много ясно и кой е водача и как точно са
следвали обстоятелствата във връзка с възникването на опасността и
поведението на самия водач до настъпването на самото произшествие и
фаталните последици за пешеходеца.
Трябва да заявим, че с поведението си в днешно съдебно заседание, а и
на ДП, което е отчетено в Обвинителния като смекчаващо обстоятелство,
подсъдимият, тогава като обвиняем, се е разкаял за допуснатото от него по
непредпазливост престъпление и причинената смърт на пострадалия,
съдействал е за разкриване на обективната истина, всъщност той не е
оспорвал доказателствата и с оглед на всичко това категорично е доказано, че
извършено е от подс. Д. К..
По отношение на вината. Деянието предполага форма на вина
„непредпазливост“. В случая държавното обвинение претендира, че деянието
е извършено при конкретната форма на непредпазливост – престъпна
небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
противоправните последици, но е могъл и е бил длъжен, защото има изрично
разписани норми в ЗДвП, които ги изброих и е могъл именно поради това,
защото той е бил длъжен ако беше слязъл, ако беше проверил, ако беше
изпълнил задълженията си, които предвижда ЗДвП, нямаше да допусне
причиняването на това произшествие и нямаше да имаме причинена смърт на
пешеходеца.
Та, тези три въпроса, които поставих в началото: има ли извършено
престъпление, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно,
считам че доказателства абсолютно категорично потвърждават, че да,
престъпление има и то е с квалификация чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, във
12
връзка с чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ-то от НК и е извършено от подс. К. виновно
под форма на фина „престъпна небрежност“.
С оглед на горното, аз предлагам да признаете подс. К. за виновен за
извършване на престъплението и при определяне на вида и размера на
наказанието да съобразите обществената опасност на деянието, която е
висока, при всички случаи когато е причинена смърт, без значение, че в случая
се касае за непредпазливо причиняване на смърт, обществената опасност
говори за загуба на най-свещеното – човешкия живот, така че обществената
опасност няма как да бъде определена по друг начин освен като висока.
Обществената опасност на дееца считам, че следва да бъде преценена като не
висока, по-скоро ниска обществена опасност, тъй като все пак съдебното
минало е чисто, той не е осъждан. Разбира се, не може да не бъде отчетено
обстоятелството, че като водач на МПС характеристиката, която е
представена от контролния орган, регулиращ движението по пътищата има
констатирани доста нарушения ЗДвП като са съставени 9 (девет) акта, има
издадени 9 (девет) наказателни постановления по тези девет акта и още 29
(двадесет и девет) фиша по ЗДвП, както и 3 (три) броя заповеди за
принудителни административни мерки.
Тази действителност предполага, че един професионален водач, който е
постоянно зад волана си, едва ли би могъл да запази чисто досието си и да
няма допуснато нарушение, но считам, че все пак е премината една разумна
граница от поведението на водача на пътя, не е съобразено с правилата за
движение по пътищата, т.е. не е съвсем ниска обществената опасност на дееца
като водач на МПС, което сочи характеристиката на водача от тези всички
констатирани административни нарушения. Но, все пак същественото за
степента за размера на обществената опасност ние преценяваме неговата
обществена опасност като извършител на престъпление, чистото съдебно
минало надделява.
Какво е предвиденото наказание в Наказателния кодекс? Имаме долна
граница от 3 години, предвижда се „лишаване от свобода“ от 3 (три) до 8
(осем) години. Ние сме в хипотезата от 3 (три) до 8 (осем) години. Намирам,
че определянето на наказанието около долната граница, дори под нея, ще има
за резултат постигане на целите на чл. 36 от НК за поправяне и
превъзпитание на дееца, както и отправянето на предупреждение към
13
останалите участници, налице е генералната превенция да не се извършват
занапред подобни деяния, ще бъдат наистина много внимателни при
управление на МПС, особено при движение на заден ход, особено в градски
условия на пешеходци. Считам, че именно ниската степен на обществена
опасност на дееца, искреното разкаяние, съдействието за разкриване на
обективната истина на ДП, което беше потвърдено и днес, с признаване
изцяло на фактите и обстоятелствата от Обвинителния акт, всичко това ни
насочва към наличие на смекчаващи обстоятелства и тъй като отегчаващи
обстоятелства държавното обвинение не е отчело, би следвало и самото
наказание да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства.
Именно затова аз считам, че около долната граница следва да бъде определено
наказанието, разбира се след редукцията, която предвижда законодателят по
реда на чл. 58а от НК, доколкото проведохме съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, която изрично предвижда при определяне на
наказанието да бъдат прилагани разпоредбите на чл. 58а от НК, доколкото не
са налице предпоставките на чл. 55 от НК, които ако са по-благоприятни. Аз
считам, че едно наказание около долната граница, редуцирано допълнително с
1/3 ще изпълни целите за поправяне и превъзпитание на дееца, като намирам
че не е необходимо той реално да търпи с така установеното наказание би
могло да се постигнат целите и при приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
Отчитам сравнително младата възраст на извършителя на деянието и пак
казвам, липсата на отегчаващи обстоятелства и чистото съдебно минало, което
е важно за преценката, намирам, че именно в този аспект, налагането на едно
такова наказание с приложение на условно осъждане би постигнало целите на
наказанието.
По отношение на веществените доказателства: товарен автомобил
марка „ М. Сп.“ следва да бъде върнат заедно с контактния ключ на
собственика. Шапката синьо-бяла с поставена червена емблема от предната й
страна, да бъде върната на наследниците на пострадалия. Един брой черен на
цвят ръчен часовник със скъсана каишка, всички тези на съхранение в РУ
Чепеларе да бъдат върнати на наследниците на починалия. Компактдиска със
записи предлагам да останат по делото. Разноските по делото в общ размер на
1 847.49 (хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и девет)
лева, както са посочено в отделни експертизи, следва да бъдат възложени
изцяло на подсъдимия, който да ги приведе по съответната сметка на ОД на
14
МВР Смолян, посочена в Обвинителния акт.
С оглед на горното моля за Вашия съдебен акт.
Адв. Т.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Съдебни
заседатели,
От името на частните обвинители, които представлявам аз пледирам за
осъдителна присъда, като моля подсъдимия Д. К. да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение от Окръжна прокуратура – Смолян за
извършеното от него престъпление, свързано с нарушаване на правилата на
ЗДвП, на които подробно представителя на държавното обвинение обърна
внимание, така и подробно описан в Обвинителния акт. Аз също считам, че от
събрания доказателствен материал безспорно е доказан състава на извършено
престъпление както от обективна страна, така и от субективна страна.
Доказателствата и доказателствените средства събрани на ДП са логични,
непротиворечиви и доказват всеки един от елементите на състава на
престъплението, за което подсъдимия е изправен пред Вас на съд.
Направеното признание на фактите и обстоятелствата в Обвинителния акт от
страна на подсъдимия се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото.
Самият подсъдим на ДП е признавал вината си при проведените разпити,
наред с признаване на фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт,
който беше извършен пред Вас. Само ще обърна внимание на това, че при
движението си на заден ход, след като е настъпил удар с пешеходеца гърбом,
т.е. с гърба на пешеходеца, подсъдимият не веднага е задействал спирачка на
автомобила. Именно това е довело до прегазването на пешеходеца. Казвам го,
защото на всички ни е известно, че често настъпват такива престъпления,
такива деяния свързани с удар на пешеходец при движение на заден ход. Но
когато е налице своевременна реакция, не се стига до толкова тежък
съставомерен резултат, както в настоящия случая, тоест в повечето случаи са
налице само леки травми, от които хората се възстановяват, но и фатални
случаи, като това прегазване. Това смятам, че има отношение при преценка Ви
на обществената опасност на деянието, за която говори и представителя на
държавното обвинение.
Всичко останало като нарушение също е безспорно установено, но
липсата на достатъчно внимание и предпазливост, както и неспазването на
основни правила, свързани с извършването на една от най-опасните маневри
15
при управлението на МПС, особено на товарно МПС, когато няма вътрешно
огледало и чиято видимост е ограничена само от видимостта на страничните
огледала.
По отношение на онези обстоятелства, които намирам за важни при
определяне на справедливо по размер наказание, аз също считам, че трябва да
бъде отчетена високата обществена опасност на деянието и индивидуализация
на наказанието на подсъдимия. Деянието е с висока обществена опасност не
само поради смъртта на един човек, който се е обслужвал сам, който не е
разчитал на грижите на друг човек, в крайна сметка човешкия живот е еднакво
значим както на младия, така и на възрастния човек. Но, деянието е високо
обществено опасно и заради времето, мястото и обстановката, при която е
настъпило самото ПТП. Имам предвид, че това е жилищна зона, в близост до
автогарата на гр. Чепеларе и появата на пешеходци, включително на
възрастни такива нито е неочаквано, нито е непредвидима. Затова Ви моля да
цените, да имате предвид когато преценявате справедливото наказание на
подсъдимия.
Както стана ясно, обвинението е повдигнато за нарушаване на няколко
разпоредби от ЗДвП, няколко налични правила от ЗДвП и доколкото деянието
би било съставомерно и наказуемо, дори само едно нарушение на ЗДвП да
беше нарушено, то няколкото на брой нарушения, които са вменени на
подсъдимия, считам че следва да бъдат ценени като отегчаващи
обстоятелства, защото съставът на престъплението би бил изпълнен, ако се
беше допуснало само едно нарушение на ЗДвП. Налице За мен отегчаващо
обстоятелство е и това, че подсъдимият е професионален водач. Той се
занимава ежедневно с това ежедневно да транспортира стоки от едно населено
място до различни търговски обекти. Шофира МПС както в извънградски
условия, така и в градски условия. Това, че подсъдимият е професионален
водач, то според неговия професионален опит и поради отговорността, която
той носи като професионалист по отношение на останалите участници в
движението, завишава изискванията по отношение на него при спазването на
правилата от ЗДвП. В Тази насока, съгласно Решение № 12 от 5.02.2016 г. на
ВКС, НД 1637/2015 г., ІІ н.о, Съдът приема, че обстоятелството, че
подсъдимият работи като професионален шофьор завишава изискванията за
спазване на правилата за движение. Това следва да взето предвид според мен
като отегчаващо отговорността обстоятелство при определянето на
16
наказанието.
Няма как да не обърна внимание на множеството допуснати нарушения
от подсъдимия като водач на МПС. Не следва и не бива да служи като
извинение обстоятелството, че той ежедневно е зад волана, че изминава дълги
километри. В крайна сметка спазването на правилата от ЗДвП е норма, затова
е относимо както към непрофесионалния водач, така и към професионалиста.
Затова множеството допуснати нарушения следва да бъдат третирани като
отегчаващо обстоятелство, за което са налице достатъчно доказателства за
това, че е санкциониран с наказателни постановления, с множество фишове
както каза представителя на държавното обвинение. Не само това, а по
отношение на него са налагани и заповеди за принудителни административни
мерки. В крайна сметка, целта освен на административните наказания, тези
мерки, които са вземани срещу него е да препятстват последващото
извършване на нарушението. В случая, очевидно те не са изиграли своята
функция в по-малката бдителност на подсъдимият като водач. Аз не считам, че
следва да се цени като смекчаващо обстоятелство младата възраст на
подсъдимия. Какво е млада възраст и какво влага Световната здравна
организация в „млада възраст“ на Съда му е известно. Освен това, както казах
човешкият живот е еднакво ценен както за младия, така и за възрастния.
Затова младата възраст не следва да бъде ценена като смекчаващо
обстоятелство. За мен не са налице предпоставки и за прилагане на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, доколкото дори и да са налице многобройни изключително
смекчаващи отговорността обстоятелства, то безспорно няма как да се приеме,
че предвиденото в закона наказание е да се даде за тежко за извършеното
деяние и спрямо конкретния подсъдим.
Затова Ви моля да бъде наложено наказанието единствено по реда на чл.
78а, ал. 1 от НК.
По отношение на доказателствата, които бяха представени в
производството от защитата. В настоящото производство никой няма
съмнение, че подсъдимият е добър човек, че е добър баща, че е добър член на
обществото. В крайна сметка имаме едно деяние, завършило със смъртен
изход, за което подсъдимия като член на обществото следва да понесе
наказателната отговорност. Затова Ви моля да не предавате някакво
изключително значение на представените доказателства.
17
В тази насока, от името на поверениците които представлявам, очакваме
Вашия справедлив съдебен акт и моля да наложите справедливо наказание
лишаване от свобода по отношение на подсъдимия. Разбира се, това наказание
е свързано с по-голям размер на санкцията, оставям на преценката на Съда
това какво да бъде наказанието „лишаване от свобода“. Съобразно и според
очакванията както на доверителите ми, така и на останалите членове на
обществото, за такива престъпления следва да се налагат ефективни
наказания.
По отношение на кумулативното наказание аз държа и Ви моля да бъде
наложено на основание чл. 343г от НК. С оглед естеството на упражняваната
професия, аз смятам, че това наказание по отношение на подсъдимия ще
изиграе в пълнота целите по чл. 36 от НК, т.е. то би подействало както
възпитателно, така и възпиращо по отношение на него.
Моля да съобразите неговия размер с размера на наказанието , което е по-
тежко от „лишаването от свобода“ и да наложите максимално заложеното,
съгласно закона и съдебната практика наказание по чл. 343г от НК.
Предвид представените Договори за правна защита и съдействие, моля
да присъдите на адв. М. разноските за адвокатско възнаграждение, които да
бъдат заплатени от подсъдимия.
В тази насока аз и доверителят ми очакваме Вашият справедлив съдебен
акт.
Адв. Г.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Съдебни
заседатели,
На първо място аз лично като човек съжалявам много за ситуацията, в
която е настъпил краят на един макар и в напреднала възраст човешки живот и
както аз, така и подсъдимият е изказал, така и аз изказвам такива съжаления
на пострадалите, чрез техния повереник, но извън всичко това не мога да не се
спра и да обсъдя фактите, които сме признали по делото, като ще Ви насоча
натам и ще отбележа това, че ние не ги оспорваме. Моля при обсъждане на
тези факти, Съдът да вземе предвид тези от тях, които разкриват наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия. Не чухме нито една дума именно за
тези факти в днешно съдебно заседание, затова аз ще обърна внимание
именно точно на тях. Това са следните доказани обстоятелства:
На първо място, пострадалият вместо да се движи по тротоар, където е
18
място за движените на пешеходците се е движил по пътното платно Това се
доказва както от видеозаписа, заснемането, така и от назначената Съдебно-
автотехническа експертиза. В случая е установено категорично и е залегнало
в Обвинителния акт обстоятелството, че не става въпрос просто за пресичане
на улица, а за свободно придвижване на пострадалия по нейното протежение в
продължение на поне 20 (двадесет) метра, защото е безспорно установено, че
ПТП се е случило на разстояние около 20 метра от първоначалното
местоположение на спряното пътно превозно средство. В тази връзка считам,
че ако пострадалият в случая бе просто пресякъл улицата зад микробуса, то
нямаше да настъпи това ПТП. Но както казах по-горе, той се е движил в
протежение на улицата. Тъй като механизмът на настъпване на ПТП, съгласно
Автотехническата експертиза, категорично сочи, че поне 20 метра
пострадалият е вървял по пътното платно а не място за движение на МПС, при
което движение в действителност е нам, сякаш е тротоар, а не място за
движение на МПС, при което движение в действителност се е намирал в гръб
спрямо една от възможните посоки за движение на МПС, т.е. пострадалият
също считам, че е нарушил правилата за движение по пътищата и това следва
да бъде отчетено при постановяване на присъдата, а именно нарушението от
страна на пострадалият се изразява в чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, според който
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно.
Втори доказан факт е, че пострадалият е имал проблем със слуха,
поради което не е чул, приближаващият се към него микробус. Влошеният му
слух би следвало да е обстоятелство, което да предизвика у пострадалия
повишено внимание при движението му по пътното платно. В продължение
на 20 метра въпреки, че не е чувал пострадалият се е движил по пътното
платно, без да се огледа нито веднъж, което ако бе сторено би предотвратило
отново би предотвратило настъпилото ПТП.
Всичко това говори за наличие на съпричиняване на станалото ПТП от
страна на пострадалия, което следва да се отрази при преценка и оценка на
установените факти по делото и съответно при постановяване на присъдата и
отмерване размера на наказанието. Единствената вина на подсъдимия считам,
че се явява в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От фактическата обстановка,
описана в Обвинителния акт, следва че същия не е допуснал нарушение на чл.
19
40, ал. 1 от ЗДвП, нито на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. При тези обстоятелства,
моля, подсъдимият да бъде признат за невиновен да е допуснал нарушението
на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като настъпилото ПТП не е
в причинно-следствена връзка и не е в резултат на нарушението на чл. 5 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5 е обща и не вменява конкретно поведение, което
може да бъде предмет на нарушение от водач на МПС. В нея не се съдържат
конкретни задължения или конкретизирани правила. Същата е обща и
абстрактна, поради което не може да бъде нарушение. В тази връзка има
множество решения на Върховния съд.
Съставомерните последици са резултат единствено на нарушението на
чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, което се потвърждава и от Автотехническата експертиза.
Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и
доказателствата по делото за твърдяното нарушете на тази разпоредба липсва.
Автотехническата експертиза е в същия смисъл. Зад микробуса не е имало
препятствие или пешеходец. Такъв се е намирал на 20 метра слез започване на
движението на автобуса, поради което и тази разпоредба не е нарушена и не се
намира в пряка връзка с настъпилото ПТП.
Поради изложеното, моля по посочените разпоредби подсъдимият да
бъде оправдан.
Също така ще Ви моля да определите размера на наказанието при
смекчаващки отговорността обстоятелства. Подсъдимият не е осъждан,
работещ е, семеен, млад човек с бъдеще, признал вината си още в ДП,
съдействал е за разследването, веднага е позвънил на тел. 112 при
настъпването на ПТП и моля да отчетете и фактите на съпричиняване на
станалото ПТП от страна на пострадалия и да приложите чл. 55 от НК, чл. 58а
от НК и да отложите изтърпяване на наказанието за срок от 3 (три) години
при условията на чл. 66 от НК.
Също така, не на последно място, при определяне на срока за лишаване
от право да управлява МПС, съгласно разпоредбата на чл. 347г, във връзка с
чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК, да имате предвид, че то би представлявало за
подсъдимия допълнително наказание, което ще го лиши от възможността да
работи настоящата си работа и да издържа семейството си. Затова, моля да
съобразите всички обстоятелства, не само сочещите на вина на подсъдимия,
но и тези, което смекчават отговорността му, и тези, които не мога да му се
20
вменят във вина и да наложите по-нисък размер на наказанието „лишаване от
свобода“ и на размера на срока на лишаване от права.
Относно веществените доказателства изцяло споделям становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Смолян.
Моля в тази връзка за Вашият справедлив съдебен акт.
Лична защита на подсъдимия.
Подс. К.: Изказвам съболезнования на близките на пострадалия.
Наистина направил съм го това. Веднага съм се обадил на тел. 112. Редовно
съм се явявал. През цялото време съм давал съдействие. Самичък съм си
признал и съм дал обяснения за случая. Искам да кажа, че от много години си
изкарвам прехраната сам, гледам си семейството. Това ми е работата.
Извинявам се. Да, имам актове, които са в следствие от моята работа, които са
част от моята работа. Неизбежни са. Признава си. Да, чувствам вина, че съм го
направил. Не мога да върна времето назад.
Реплика от прокурор С.: Имам една реплика във връзка с оспорване на
квалификацията, досежно препратката към ЗДвП и посочените от държавното
обвинение нарушени норми. Не мога да се съглася с казаното, че се касае за
общи норми доколкото чл. 5 от ЗДвП и едната и другата хипотеза, които са
посочени в обвинението, касаят наистина общи правила, но доколкото
говорим за деяние, което е извършено в жилищна зона, в светлата част на
денонощието, покрай търговски обект, което само по себе си предполага
евентуално движение на пешеходци, наличие на пешеходци и още повече във
връзка с казаното, че не се е движил пешеходеца по тротоара - в тази зона няма
обособен тротоар, пътното платно няма проектиран и реализиран тротоар,
така че пешеходецът се е движил по платното, защото ЗДвП предвижда
подобен начин на придвижване когато няма тротоар, когато трябва да се
придвижи по протежение на пътя, той се е движил именно в тази част на
пътното платно, която е срещу насрещно движещите се МПС, т.е.
пешеходецът по този начин се е движил, защото е нямало тротоар и той
правилно е предприел този начин да се придвижи. Всеки ден го е правил по
този начин.
По отношение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП няма
друга по-специална норма, която да се приложи в конкретния случай и точно
тук именно тази норма визира обща норма по чл. 20, към която ни препраща
21
защитата. Когато говорим за движение за заден ход, това са двете разпоредби,
които регламентират конкретни задължения към водачите на моторни
превозни средства. Дали опасността е била непосредствено зад превозното
средство на разстояние до един метър да кажем или на по-далечно разстояние
тя е зад превозното средство и той е бил длъжен да установи има ли такава
или не, и най-малкото ал. 2 пък предвижда – при движение на заден ход, при
възникване на такава опасност той да наблюдава динамиката, да намери начин
да осигури наблюдението постоянно на ситуацията зад превозното средство.
Ако не са тези две задължения, кое друго задължение би го накарало той
наистина да се съобрази със състоянието на пътя зад автомобила и съответно
да отчете наличие на опасност, в случая на пешеходец. Така, че аз не мога да
се съглася с направените възражения срещу посочените от държавното
обвинение норми от ЗДвП. Мисля, че обвинението правилно и коректно е
дефинирано и моля да го признаете за виновен по така повдигнатото
обвинение.
Пропуснах в обвинителната реч да посоча задължителното налагане на
наказание по чл. 342 от НК. Това е задължение, което законодателят е
предвидил, като предлагам да съобразите размера на наказанието лишаване от
правата с размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Реплика адв. Т.: Прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 само за да бъде
приложна и ал. 3 на чл. 55 от НК по отношение на кумулативното наказание,
за мен е недопустимо. По отношение на чл. 20, както беше защитната теза,
няма никакви доказателства за допуснато такова нарушение, за да бъде по
този начин квалифицирано извършеното деяние. А, това че пострадалият е
починал, е вървял 20 метра от първоначалното местоположение на буса до
мястото на удара, за мен прави деянието още по-укоримо. Това е така, защото
колкото се отдалечава опасността от моторното превозно средство, каквото е
буса в случая, то се разстила по-голяма видимост към препятствието, т.е.
пешеходецът не е бил непосредствено зад буса така, че да попадне изначално
в сляпата точка, а той е бил назад, от буса, т.е. водачът е изминал едно
разстояние, от което не е наблюдавал и не е възприел, или е имало нещо друго,
което му е попречило да възприеме този пешеходец. А, това че не е чувал,
въобще не е оправдание за настъпилото произшествие, не следва да бъде
ценено като смекчаващо обстоятелство.
22
По отношение пък на обаждането на тел. 112, то всеки водач на моторно
превозно средство, съгласно разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП има
задължението след като настъпи ПТП да сигнализира за настъпването му, да
подаде информация за това дали има пострадали, да не напуска
местопроизшествието и в общия вид това са задълженията, които
законодателят вменява, той ги е изпълнил, с което е изпълнил едно такова
законово задължение и може да бъде толерирано като смекчаващо
обстоятелство.
Реплика адв. Г.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни
съдии,
Ще взема с едно изречение становище по казаното от колегите и
представителя на държавното обвинение и повереникът на частните
обвинители. Считам, че в ЗДвП има специални норми, които са в Раздел 21 и
Раздел 22. Това, че на някой му убягват или в момента така е изгодно да не ги
споменавам, не считам че на Съда ще му убягнат по някакъв начин и там
изрично е казано, че дори и да няма тротоар, пешеходецът е длъжен да се
движи в крайната лява част на платното за движение, а не по средата на него.
Всичко останало оставям на Вашата преценка и поддържам заявеното от нас
становище.
Съдът даде последна дума на подсъдимия.
Подс. К.: Моля за по-леко наказание, защото имам дете и искам да
остана с тях.
Съдът се оттегля на съвещание.
След проведено тайно съвещание съдът обяви присъдата в присъствие
на страните, като им разясни срокът и реда за нейното обжалване пред
Апелативен съд – Пл..
Заседанието се закри в 12:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23