Решение по дело №6914/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

гр. Сливен,  10.06.2020    година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6914 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 14 ЗЛС във вр. с чл. 549 ГПК. Производството е образувано по молба на РП-Сливен чрез прокурор Христина Блецова-Къчева, с която се моли да се обяви смъртта на Ж.Д.Г., ЕГН: ********** и да се определи за датата на нейната смърт-13.05.2010 г., както и да бъде задължена Община Сливен да състави акт за смърт. Като предполагаем нейн наследник е посочен нейния брат И.Д.Г..*** не е изразила становище по молбата. Кметът на с. Горно Александрово заявява, че счита молбата за основателна.

Представителят на СлРП прокурор Христина Блецова изразява становище, че молбата е основателна.

Сливенският районен съд, след като се запозна със събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното:

По делото са представени и приети като доказателства по делото писмо за образуване на ДП № 1570/2010 г. на ОП-Сливен, протоколи от проведените разпити на И.Д.Г., телеграма за обявяване за общодържавно издирване на Ж.Д.Г., Постановление за спиране и възобновяване на ДП № 1570/2010 г. на ОП-Сливен. От тези документи е видно, че е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 142, ал. 1  НК с пострадало лице Ж.Д.Г., което се е било водило срещу неизвестен извършител.

Видно от представеното писмо от РЗОК Сливен след 13.05.2010 г. не са били изписвани лекарства по здравната каса на лицето Ж.Д.Г.. Лицето има заверена рецептурна книжка, с дата на последно вземане на лекарствата-13.05.2010 г. От представените извлечения от банковата сметката на Ж.Д.Г., по която й е била превеждана пенсията е видно, че последното теглене с дебитна карта по нея е било извършено на 12.05.2010 г., като след тази дата й е била превеждана ежемесечно пенсията, но същата не е била теглена.

Видно от писмото на НОИ ТП- Сливен лицето не е било обявено за безвестно отсъстващо и е било получавало пенсия за инвалидност, която е била превеждана по банковата му сметка от 2007 г. в банка ДСК, като не били налице върнати суми от банката, поради закриване на сметката или промяната на същата.

Община Сливен е изпълнила указанията на съда и представя два протокола от 20.12.2019 г.  и от 20.01.2020 г. за поставяне и сваляне от таблото за обявленията на Община Сливен на исковата молба по делото. В становището си кмета на Община Сливен заявява, че в Общината не са били входирани сигнали и не са били представени други доказателства относно местонахождението на лицето, както и някаква друга информация, свързана с него.

Видно от представения от Община Сливен препис извлечение от акт за смърт заинтересованото лице по делото И.Д.Г. е починало на 18.12.2019 г.

Кметството на с. Горно Александрово, обл. Сливен е изпратило Акт за женитба № 107/26.02.1967 г., от което е видно, че лицето Ж.Д.Г. е било сключило граждански брак с Г.Й.Д., който е бил прекратен с Решение № 395/09.11.1967 г. на ОС-Сливен.

Кметът на с. Горно Александрово е изпълнил указанията на съда и представя два протокола от 20.12.2019 г.  и от 20.01.2020 г. за поставяне и сваляне от таблото за обявленията на Кметството на с. Горно Александрово на исковата молба по делото. В становището си кмета на на с. Горно Александрово заявява, че в Кметството не са били входирани сигнали и не са били представени други доказателства относно местонахождението на лицето, както и някаква друга информация, свързана с него.

Видно от показанията на свидетелката Д., която е бивш кмет на кметството на с. Горно Александрово, обл. Сливен, когато встъпила в длъжност братът на  Ж.Д.Г.И.Д.Г. *** и тя била живеела сама, като първо била на квартира, а след това била закупила имота. Била в добри отношения с брат й и у била изпращала писма с помощта на свидетелката до затвора в Бургас. И.Д.Г. се бил прибрал в селото през 2010 г. след като бил освободен от затвора, тъй като бил изтърпял наложената си присъда за убийство. Спомня си, че последно била виждала Ж.Д.Г. на автобусната спирка в селото заедно с двете й кучета, като била чакала автобуса за Сливен, тъй като според свидетелката веднъж в месеца била посещавала града. Не може да си спомни точно датата, на която я е била видяла за последен път, но си спомня как е била облечена- с палто и предполага, че е било или есен или пролет.  Ж.Д.Г. била живяла заедно с брат си в селото около две години, като те първоначално се били разбирали, а после се били скарали.

Видно от показанията на свидетеля Д., който е съсед на Ж.Д.Г. и на нейния брат, като живее постоянно в селото от 2013 г., а преди това само е посещавал имота си ,свидетелят е виждал  Ж.Д.Г. преди много време още преди да заживее постоянно в селото. Не бил чувал двамата да имат конфликти и си спомня, че преди 5-6 г. полицията била търсила Г. и тогава бил разбрал, че била изчезнала. Ж.Д.Г. имала здравословни проблеми и куцала с единия крак. В момента никой не бил живял в къщата им.

Видно от показанията на свидетеля В., който е съсед на Ж.Д.Г. и на нейния брат не бил виждал първата от почти седем години, като свидетелят не си спомня точна датата, когато за последен път е видял Г.. Полицията го била разпитвала и от тях бил разбрал, че била изчезнала. Ж.Д.Г. имала здравословни проблеми и куцала с единия крак. В момента никой не бил живял в къщата им.

Видно от показанията на свидетеля Д., който е бивш съпруг на Г., същият не бил поддържал никакъв контакт с нея от 40 години след като се били развели през 1969 г. и не бил идвал в Сливен. Не бил поддържал и никаква връзка с нейните роднини и бил разбрал, че е била изчезнала след като получил призовката по делото. Споделя, че се били разделили, защото тя била ходила с други мъже. Г. нямала свои имоти.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпристрастни, обективни и взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, въз основа на така установеното, направи следните правни изводи:

Производството по чл. 549, ал.1 от ГПК, е охранително. Образувано е по молба на РП-Сливен. Молбата е допустима, като депозирана от лице, което е активно легитимирано да иска обявяването на смъртта съгласно чл. 14 ЗЛС.

Молбата е подадена пред надлежния съд - по последния постоянен адрес на изчезналата, поради което Районен съд - гр. Сливен е компетентен да се произнесе по нея. Охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по чл. 549 и сл. от ГПК целят да се съдейства за защита на интересите, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбата на чл. 14 ЗЛС в общия случай, след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт.

Настоящата молба е депозирана от РП-Сливен след изтичането на законоустановения петгодишен срок от последното известие за отсъстващия, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тази молба е основателна. Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. Оттук следва, че единственото изискване е да е минал период от пет години, през който да няма никакви известия от лицето или за него. Съобразно изричната разпоредба на чл. 16 ЗЛС съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Ето защо в производството по обявяване на смърт подлежи на установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася последното известие за отсъстващия.

      В процесният случай от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите се установява безпротиворечиво, че за Ж.Д.Г. няма сведения повече от десет години, като последното известие за нея се отнася към дата 13.05.2010 г. На тази дата са й били изписани за последен път лекарства по нейната рецептурна книжка. На 12.05.2020 г. за последен път е била изтеглена пенсията й от дебитната й карта. Разпитаните по делото свидетели също твърдят, че от много дълго време не са я виждали и са научили, че тя е била изчезнала, когато е било образувано наказателното производство.

    Предвид продължителния период, в който няма сведения дали Ж.Д.Г. е жива и къде се намира, следва да се приеме, че тя е починала.

     За дата на смъртта следва да бъде приет деня, в който за последен път има извършено от нея действие– 13.05.2010 г., /последната дата на която са й били изписани лекарства от рецептурната книжка/ съгласно чл. 16 от ЗЛС. Часът на смъртта не може да бъде установен от събраните доказателства по делото.

    Доколкото обявената по съдебен ред смърт поражда същите правни последици като при действителната смърт /чл. 17 от ЗЛС/, въз основа на решението следва да бъде издаден акт за смърт от общината по последния постоянен адрес ***, съгласно чл. 551 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 14 от ЗЛС СМЪРТТА НА на Ж.Д.Г., ЕГН: **********, с последен адрес в с. Горно Александрово, общ. Сливен, „Кольо Т. Вълев” № 3А КАТО ОПРЕДЕЛЯ ден и час на смъртта – 13.05.2010 г.

 

ДА СЕ СЪСТАВИ ОТ ОБЩИНА СЛИВЕН АКТ ЗА СМЪРТ НА ЛИЦЕТО Ж.Д.Г., ЕГН: **********, с последен адрес в с. Горно Александрово, общ. Сливен, „Кольо Т. Вълев” № 3А , на основание чл. 551 от ГПК вр. чл. 35, ал. 1 от ЗГР.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 538, ал. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояния при ОБЩИНА Сливен, за сведение и изпълнение

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: