Р Е Ш Е Н И
Е
№ 338 24.06.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На седми юни две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Тодорка Мавродиева
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №763 по описа за две
хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ.
Ищецът М.Г., **гражданин със статут
на постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС, със съдебен адрес:***, адв.Д.В.К.,
моли съда да осъди ответника ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***, да му заплати по сметка по сметка **, в ***, с титуляр Адвокатско дружество
„**“, сумите от : 30000лв.- обезщетение за неимуществени вреди;
14 285.53лв.- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати
ползи- неполучено трудово възнаграждение, поради временна неработоспособност, в
размер на разликата между онова, което би получил, ако беше работил, и
изплатеното обезщетение; 270лв.- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
разходи за лечение- изплатено изследване с ядрено магнитен резонанс, всички със
законната лихва от 15.04.16г.
Основал е исковете си на
обстоятелствата, че е пострадал- претърпял е неимуществените и имуществени
вреди, описани с исковата молба, при птп, състояло се на 15.04.16г., в гр.**,
около 15.30ч., в района на **, докато управлявал мотоциклета си „**“, с рег. №РВ
0302 Х, когато бил блъснат от управляващия л.а. **с рег.№РВ 2573 КК водач Г.Л.К.,
за което птп, с Решение №1716/10.10.17г. по нохд №4971/2017г. на ***,К. бил
признат за виновен, че му е причинил средна телесна повреда и освободен от
наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание глоба.
Към датата на птп, признатият за виновен в наказателното производство водач на
лекия автомобил имал валидна задължителна застраховка гражданска отговорност по
полица BG/02/116000836575 при ответното дружество,
поради което ищецът отнесъл към него претенциите си за заплащане на обезщетение
за претърпените вреди още на 15.04.16г., но не получил от него отговор, нито
плащане, в установения за това от закона тримесечен срок /виж искова молба и
молба вх.№31356/25.10.18г.-л.88-л.90/.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№33961/20.11.18г. /виж л.100-л.101/,
с който е оспорил изцяло предявените искове.
Оспорил е : да е налице деликт,
причинен отГ.К., като водач на л.а.**с рег.№РВ 2573 КК; ищецът да е претърпял
реално имуществените вреди, които твърди, а във връзка с претенцията за
пропуснати ползи е заявил, че се касае до застрахователна измама; ищецът да е
претърпял във връзка с птп неимуществени вреди със сила, интензивност и
продължителност, които да налагат присъждане на обезщетение по-високо от 15 000лв.,
която сума твърди да е адекватна да го обезщети, в случай, че не се установи
съпричиняване.
Повдигнал е възражение за
съпричиняване на птп от ищеца, основано на твърденията, че е карал мотоциклета
си със скорост, превишена и несъобразена за пътния участък, в който се е
състояло птп, както и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД.
В срока за подаване на допълнителна
искова молба по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал такава, с което е
приключила процедурата по размяна на книжа между страните /виж съобщението на
л.112/.
Ищецът пледира по същество за
уважаване на исковете му, с присъждане на разноските в производството по
списъка, представен в с.з. от 07.06.19г. /л.201/. Развива съображения с писмена
защита вх.№17724/10.06.19г.
Ответникът
не пледира по същество. С вх. .№34970/28.11.18г. по делото е постъпил
представен от него списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и
съдействие, като моли да му се присъдят разноските в производството,
включително адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съгласно пар.2а от НМРАВ
/виж договора на л.109 и списъка на л.110/. С молба вх.№1232/15.01.19г. прилага
документ за внесен депозит за вещо лице и моли молбата да се счита за списък по
отношение на тази платена сума /виж л.122 и л.123/. С молба вх.№4420/11.02.19г.
повдига евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от насрещната страна /виж л.125/.
Съдът, като взе предвид твърденията,
оспорванията и възраженията на страните, съобразно разменените между тях книжа,
както и събраните по делото доказателства намери, че:
предявените
искове са допустими,
разгледани
по същество: искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30000лв. е основателен и като такъв следва да се уважи частично, като на
ищеца се присъди обезщетение в размер на 15000лв., при недоказаност на
възражението на ответника за съпричиняване на птп от пострадалото лице, и
основателност на възражението за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед
принципа на справедливост; искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 14 285.53лв., съставляващи пропуснати ползи, е основателен
и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло; искът за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение, в размер
на 270лв. е основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи
изцяло,
сумите
на присъдените обезщетения се следват ведно със законна лихва, считано от
15.04.16г., на която дата застрахователната претенция на ищеца е постъпила пред
ответника,
воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Предявените от ищеца искове са
допустими, доколкото обстоятелствата, на които са основани, попадат в
хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", и като е спазено условието за тяхната допустимост по
чл.498,ал.3,
във вр. с чл.496, във вр. с чл.380,ал.1 от КЗ, тъй като приложените към подадената от ищеца
молба вх.№31356/25.10.18г. писма, изпратени до него от ответното дружество, са
в подкрепа на твърденията му, че е предявил пред ответника застрахователна
претенция, по която са образувани преписки по щета още с настъпване на
застрахователното събитие на 15.04.16г., а ответникът не му е заплатил
обезщетение в определения от чл.496,ал.1 от КЗ тримесечен срок от датата на
постъпване на застрахователната претенция пред застрахователя, който срок е
изтекъл далеч преди датата на подаване на исковата молба молба - 09.10.18г.
/виж р.І от молбата на л.89 и двете писма на л.95 и л.96, изпратени до ищеца от
ответното дружество, същи и на л.82 и л.83/.
ІІ. По основателността.
1.В с.з.
от 12.02.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за
доклад, съобщен на страните с
Определение №2317/19.12.18г. /виж л.113-л.114/, с който е очертал релевантните
за исковете факти и противопоставените им от ответника възражения, и е
разпределил тежестта за доказателствените факти между страните, а при зачитане
на основание чл.413,ал.2 от НПК силата на влязлото в сила решение по нохд
№4971/17г. на **, е приел за задължителни за гражданския съд и неподлежащи на
доказване в производството пред него обстоятелствата, че на 15.04.16г., в гр.**, при управление на л.а. **с рег.№РВ 2573 КК,
като е нарушил описаните в цитираното решение правила за движение на ЗДвП, Г.Л.К.
виновно, по непредпазливост, е причинил на М.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак, довело до трайно
затрудняване в движенията на долен ляв крайник за повече от 30дни, поради което
е посочил на страните, че няма право да се произнесе по оспорването на
ответника, щото като водач на л.а. **с рег.№РВ 2573 КК,Г.К. не е причинил
деликт на посочената дата /виж приложено към настоящото дело нохд №4971/17г. на
** и приетите като доказателства по делото заверени копия от актовете по
наказателното дело на л.53-л.63/.
2. Установиха се в производството
следните обстоятелства, попадащи в кръга на нуждаещите се от доказване и имащи
отношение към изясняване на правно- релевантните за предявените искове факти и
възражения, а именно:
2.1. При размяната на книжа,
ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че към датата на птп от
15.04.16г., той е бил застраховател за риска задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на л.а. **с рег.№РВ 2573
КК, при управление на който Г.Л.К. е причинил на ищеца описаното с влязлото в
сила решение по наказателното дело травматично увреждане, и това твърдение на
ищеца е установено и с разпечатката от базата данни на ГФ за действащите такива
застраховки, приложена на л.81 от делото, видно от която, към 15.04.16г.,
посоченият риск за този лек автомобил е бил застрахован при ответника по полица
BG/02/116000836575, със срок на валидност от
14.03.16г.-13.03.17г., прекратена на 30.12.16г.- т.е действаща към датата на
птп на 15.04.16г.
Казаното обуславя надлежната пасивна
материално правна легитимация на ответника, в качеството му на застраховател на
застрахован по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, отговорен към увреденото лице, съгласно
българското законодателство /чл.45 от ЗЗД/, по предявените от ищеца искове.
2.2. По фактите на реално
претърпяване на твърдените от ищеца като претърпени неимуществени и имуществени
вреди и наличието на пряка причинно- следствена връзка между претърпяването им
и птп.
2.2.1.Претърпяването от ищеца на
телесно увреждане, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на НК-
счупване на външния глезен на левия крак, като пряка последица от птп, състояло
се на 15.04.16г., е факт, категорично установен с влязлото в сила решение по
наказателното дело /виж л.53-л.63/, приетата по делото медицинска документация,
представена от ищеца /виж л.64-л.67, и прието в с.з. на 12.02.19г. заключение
вх.№3245/31.01.19г. на допусната СМЕ, изготвено от д-р А. /виж заключението на л.127-л.129/.
2.2.2..Ищецът е твърдял, че
вследствие на понесеното при птп счупване на глезена, е претърпял неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания, дискомфорт, заради затруднението при предвижване, усещане за
неувереност и безпокойство при пресичане на улица или при пътуване в превозно
средство, заради стреса от птп, проблеми в социален и професионален план,
заради нежеланието му да излиза и да пътува, за да не се повтори случилото се,
както и заради безпокойството, което е причинил на близките си.
В с.з. от 09.04.19г. /виж л.159/ са
изслушани показанията на допуснатата на ищеца свидетелкаИ.Ц., без родство, с
които се установи, че след катастрофата свидетелката, която от години се грижи
за домакинството на ищеца, била помолена от него да го обгрижва в телефонен
разговор още в деня на инцидента, в който негови приятели го занесли на ръце в
жилището му, което се намира на трети етаж в сграда без асансьор, тъй като бил
с гипсиран крак и с две патерици. Ищецът бил много изплашен и изпитвал огромна
болка, охкал и пъшкал, а кракът му бил отекъл. Започнал да взема
болкоуспокоителни, но въпреки това не можел да спи и сутрин ставал целият
подпухнал. Докато бил в гипс, което било за около месец, ищецът не можел да се
обслужва сам и не можел да излиза от къщи. И след като му свалили гипса, кракът
продължил да го боли, бил подут и посинял, и той пак не можел да излиза и не се
чувствал добре някъде около пет-шест месеца, чувствал се непълноценен. Освен
това, след този инцидент свидетелката не видяла повече ищеца да кара мотора
си,който стоял в гаража, и той дори не го бил пипвал, защото бил изплашен и
емоционално нестабилен. И досега ищецът се оплаквал на свидетелката при
разваляне на времето, че кракът го боли и не се чувствал добре.
Показанията на св.Ц., че ищецът е
бил с гипс около месец, както и че след сваляне на гипса страданията му
продължили, като кракът бил отекъл и син, са в унисон с данните, закрепени в
амбулаторен лист от 18.04.16г., че М.Г. е бил обслужен по спешност след птп в
дежурна ортопедия и му е бил наложен гипс за 35дни /виж л.65/, както и с
данните в амбулаторните листове от 03.06.16г. и от 16.06.16г., че и след
проведеното лечение, пациентът не съобщава подобрение, а обективното състояние
сочи наличен оток и болка при пипане в областта на талофибуларните лигаменти,
както и ограничени движения на ставата /виж л.66 и л.67/. Данните относно
времето на имобилизация с гипс са в подкрепа и на развитите от ответника в
отговора му съображения, че имобилизацията при едно такова счупване, трае около
35дни.
С приетото по делото заключение на
СМЕ, дадените от в.л. А. в с.з. от 12.02.19г. обяснения, и събрани болнични
листове, издадени на ищеца, се установи още, че:
При птп ищецът е понесъл счупване на
една от най-важните костици, които оформят външната част на глезенната става-
на малеола, който обичайно зараства за около 60дни, като имобилизацията му чрез
гипсиране е достатъчна за надлежното му лечение, като по този начин е
подкрепена тезата на ответника, че нетрудоспособността в такива случаи
продължава около 60дни.
При ищеца обаче, възстановяването от
понесеното счупване не е настъпило в обичайния срок, а е продължило 108 дни, и
конкретно, за времето от 15.04.16г.-30.07.16г., като според приетото заключение
на СМЕ, при липса на данни след 30.07.16г. на ищеца да са издавани други
болнични листове за продължаване на лечението, трудоспособността му следва да
се счита възстановена, а що се касае до функционалното му възстановяване, то би
могло да бъде установено само при преглед, какъвто в случая не е бил искан и не
е бил включен в предмета на експертизата.
Макар на ищеца да са били издадени
три болнични листа, съответно за периодите 02.05.16г.-31.05.16г.,
01.06.16г.-30.06.16г. и 01.07.16г.-30.07.16г. /виж л.70, л.147 и л.71/, същият
е бил от медицинска гледна точка нетрудоспособен от датата на птп-15.04.19г.,
когато е бил имобилизиран, поне за 60дни напред, както това е посочено в
амбулаторния лист от прегледа му на 18.04.19г. /л.65 и отговора на в.л. А. в
с.з./.
Причината за по-дългия от нормален
при счупване на ставата срок за възстановяване при ищеца е установена в
процеса, както е категорично установена и пряката и връзка с птп.
Поради липса на подобрение в
обичайния за зарастване на счупената кост срок, както и констатираното при прегледите
от 03.06.16г. и 16.06.16г. обективно състояние на крайника в областта на
счупването- с оток, болка при пипане, ограничени движения, е извършено
задължително за уточняване на причините за продължаващите оплаквания изследване
с ядрено-магнитен резонанс, при което е установено, че освен счупването на
малеола, ищецът е претърпял при птп и сериозни увреждания на множество сухожилия-
както тези, които поддържат глезенната става, както и на ахилесовото съхожилие,
част от тези увреди са в значителна степен- едно от съхожилията /перонеус
лонгус/ е разкъсано, а за други две /тибиофибуларни и фибуларни/ травматичние
увреди са високостепенни. Освен това, травмата е довела до формиране и на
множество контузионни огнища с изливи /кръвоизливи/, тъй че голямото количество
вътреставен флуид /течност/ ограничава възможността за движение на стравата,
тъй като костиците и се раздалечават от натрупаната течност, както и защото се
намалява пространството, в което това движение трябва да се осъществи /виж фиша
от това изследване на л.68 и обясненията на в.л. А. в с.з. от 12.02.19г./.
Събраните в процеса доказателства,
свързани с уточняване на състоянието на ищеца при извършеното изследване с ЯМР
опровергават застъпената от ответника в отговора му теза, че оздравителния
процес при ищеца е протекъл без усложнения и в обичайния срок.
2.2.3.Ищецът е твърдял понесена
вследствие на птп имуществена вреда, изразила се в заплащане на сумата от
270лв.- за извършване на изследване с ядрено магнитен резонанс.
Реалната направа на този разход е
установена с приетата по делото ф-ра №**********/21.06.16г., издадена от ДКЦ
„Пълмед“ ООД /виж л.69/, в опровержение на оспорването на ответника, че такава
вреда не е прътърпяна реално от ищеца.
За задължителната необходимост от
извършване на това изследване, като единствена възможност да се установи
причината, поради която лечението на счупването, претърпяно при птп, не дава
резултат, е даден категоричния отговор на в.л. А. в с.з., в което е прието
заключението на СМЕ.
2.2.4. Ищецът е твърдял и понесена
вследствие на птп имуществена вреда, под формата на пропусната полза,
изразяваща се в разликата от 14 285.53лв. между сумата на нетното
възнаграждение, което би получил в качеството си на *** на „Б.Л.“ ООД за четирите
месеца от април до юли на 2016г. включително, в размер на 25000.56лв., при
месечно нетно възнаграждение от 6250.14лв., и общата сума, която е получил за
същия период като възнаграждение за отработената част от м.април, в размер на
4066.14лв., и като обезщетение за временна неработоспособност, в размер на
6648.89лв.
С приетото по делото извлечение от
банкова сметка /***.80гръб/ и приетото в с.з. от 07.06.19г. заключение
вх.№16641/30.05.19г. на в.л. С.К. /виж заключението на л.164-л.165/, тези
негови твърдения се доказаха изцяло и се опроверга оспорването на ответника,
щото такава вреда не е претърпяна от ищеца, а се касае до опит за измама,
доколкото се установи, че:
Ищецът е бил назначен от „Б.К.“ ООД,
с трудов договор №***., като *** по *** в „Б.“ ООД за неопределено време.
Впоследствие, с анекси, са били внасяни промени в длъжността и възнаграждението
му, като в периода 01.01.16г.-01.08.16г. е заемал длъжността „***“, с основна
работна заплата 6500лв. и допълнително възнаграждение за клас /прослужено
време/ от 12% върху основната работна заплата.
При така уговореното по трудов
договор, ако беше работил, М.Г. би получил за месеците април, май, юни и юли на
2016г. нетно възнаграждение в размер на 25 000.56лв.
За същите месеци, начисленото и
изплатено на М.Г. по трудов договор нетно възнаграждение възлиза на 4066.14лв.,
от които 4004лв. за 11раб.дни на април, а 764.40лв.- изплатено обезщетение за
три дни болнични от работодателя;
Въз основа на трите издадени на М.Г.
болнични листа, от ТП на НОИ- **, за периода април-юли 2016г. е било изплатено
обезщетение в размер на общо 6648.89лв.
По описания начин, М.Г. е получил
като възнаграждение и от обезщетения за периода април-юли 2016г. сумата от общо
10 715.03лв., или с 14 285.53лв. по-малко от сумата, която би получил за същия период, ако
беше работил, в размер на 25000.56лв.
2.3. Във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване на птп от пострадалия се събра заключение
вх.№11085/05.04.19г., изготвено от в.л. С. /виж заключението на л.166-л.200/, с
което се установи, че :
ПТП се е състояло в населено място, на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя, през деня, при добра видимост,
ненамалена от атмосферни условия, при сух асфалт, без дупки и неравности в
участъка на движение, като в зоната на птп не се установяват знаци,
ограничаващи скоростта на движение под разрешената за населени места сколост от
50км/ч, като скоростта на мотоциклетиста преди въздействието, оказано от него
върху спирачната му система, е била около 40.07км/ч. /виж в.1-л.199/.
При максимална скорост 36.25км/ч,
водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да избегне произшествието,
но от момента на начало на реакцията на водача на мотоциклета по отношение
опасността от включващия се в движението автомобил, управляван от
застрахования, когато отстоянието между тях е било едва 26.87м., ударът между
двамата е бил непредотвратим за мотоциклетиста, при скоростта, с която се е движел,
като може да се смята, че от момента на начало на видимост на водача на
мотоциклета към автомобила на застрахования, последният също е можел да започне
възприемането на мотоциклетиста, както и че ако беше реагирал по това време,
нямаше да попадне в опасната зона на мотоциклетиста и ударът между тях нямаше
да настъпи.
Върху възможностите и за двамата
водачи за възприемане на другия участник и на действията му, влияят
техническите параметри на останалите спрели в участъка на птп превозни
средства, за които конкретни параметри няма данни в случая и може да се каже
единствено, че това влияние е било еднакво и за двамата водачи.
3. Въз основа на тези събрани
доказателства и установените с тях факти, съдът направи следните правни изводи
по съществото на спора.
Увредените, спрямо които застрахованият е отговорен, могат да търсят обезщетение пряко от застрахователя /чл.432,ал.1 от КЗ/.
Ищецът установи в процеса качеството си на увредено лице по смисъла на
чл.478,ал.2 във вр. с ал.1 от КЗ, доколкото доказа, че е претърпял телесно
увреждане от мпс.
Установи
се в процеса и надлежната пасивна материално правна легитимация на ответника по
предявените срещу него искове, доколкото се доказа, че е бил към датата на птп,
при което ищецът е претърпял телесно увреждане от мпс, застраховател за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на л.а „**“,
с рег.№РВ 2573 КК, управляван към тази дата отГ.К., поради което, последният
има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ.
Отговорността,
която застрахованият носи спрямо увреденото лице, съгласно българското
законодателство, е установена въз основа зачитане на влязлото в сила решение по
нохд №4971/17г.
Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка гражданска отговорност покрива отговорността на застрахования за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане /чл.493,ал.1,т.1 от КЗ/, както и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането /чл.493,ал.1,т.3 от КЗ/.
Ищецът установи в процеса, при поставена върху него тежест, реалното претърпяване на твърдените като понесени неимуществени и имуществени вреди, и пропуснати ползи, както и за наличието на пряка причинна връзка между тяхното понасяне /пропускане и птп от 15.04.16г., при което е била увредена телесната му цялост, като по отношение пропуснатите ползи следва да се каже единствено още, че тъй като се установи да е бил назначен по трудов договор за неопределен срок, който не е бил към датата на птп прекратен, той със сигурност би получил уговореното по договора възнаграждение, и че единствената причина да получи нещо по-ниско /обезщетение за временна неработоспособност/ от онова, което му следва, и по този начин да претърпи пропусна полза в размер на разликата между двете суми, е птп.
Събраните доказателства отрекоха повдигнатото от ответника с отговора му оспорване, че твърдените вреди не са реално претърпени от ищеца, и не се установи твърдението му, претенцията за пропуснати ползи да е свързана с някаква измама, доколкото се установи, че трудовият му договор е бил прекратен почти година по-късно от датата на птп, при което е пострадал, поради което всички искове, предмет на спора, следва да се признаят за основателни.
Претендираните от ищеца обезщетения за имуществени вреди и за пропуснати ползи са и изцяло доказани по размер.
С признаване основателността на предявените искове, следва да се разгледат противопоставените им от ответника възражения за съпричиняване /чл.51,ал.2 от ЗЗД/ и за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост /л.52 от ЗЗД/, зачитането на които би довело до намаляване на отговорността му.
Възражението на ответника за съпричиняване на птп от ищеца се намери от съда за неоснователно, при следните съображения:
Разрешената в населено място
скорост, предвидена от чл.21,ал.1 от ЗДвП за ппс от категория А, каквито,
съгласно чл.150а, ал.2, т.2-т.4 са мотоциклетите, като категориите по
посочените разпоредби са онези, на които мпс се делят за определяне
правоспособността на водачите, за разлика от категориите мпс по чл.149 /виж
чл.150а,ал.1 от ЗДвП/, е 50км./ч., и при липса на данни в участъка на птп да е
бил наличен пътен знак, сигнализиращ скорост, която не трябва да се превишава,
различна от установената /чл.21,ал.2 от ЗДвП/, твърденията на ответника, че птп
се е състояло, тъй като ищецът е управлявал мотоциклета си с превишена скорост,
остана недоказано.
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват /чл.20,ал.1 от ЗДвП/, както и да се съобразяват при избиране на скоростта на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникна опасност за движението- да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат /чл.20,ал.2 от ЗДвП/, като не трябва да намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на птп /чл.24,ал.1 от ЗДвП/.
Горните
разпоредби се цитират във връзка с твърдението на ответника, че
ищецът е карал мотоциклета си с несъобразена за пътния участък скорост и по
този начин е съпричинил птп,
но такова съпричиняване не се намери от съда за установено със заключението на
допуснатата по делото АТЕ, видно от което птп се е състояло през деня, в града,
на прав, хоризонтален и равен участък от пътя, при ненамалена от атмосферни
условия видимост, при сух асфалт и без дупки и неравности на пътя, при скорост
на движение от 40.07км/ч за мотоциклетиста, както и че до птп се е стигнало
единствено поради това, че включвайки се в движението от спряно положение в
редицата на други спрели автомобили, застрахованият не е възприел своевременно
мотоциклетиста като участник в движението, а вместо това е предприел маневра
завой наляво, непредвидима за движещият се напред мотоциклетист, с което го е
принудил да предприеме екстрено задействане на спирачната си система, и така се
е стигнало до птп, без ищецът да има принос и вина за състояването му, защото
от момента, в който е реагирал на опасността, птп е било за него
непредотвратимо- т.е. и да беше намалил скоростта, той не би имал възможност да
спре, а забраненото от закона рязко спиране, което е предприел, попада в
предвиденото от закона изключение, че такова спиране е разрешено тогава, когато
трябва да се предотврати птп, като въпреки че го е предприел, птп пак се е
състояло, защото от началото на реакцията му до момента на удара не е имало
достатъчно време, тъй че този удар да бъде предотвратим.
Възражението
на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди, с оглед принципа на справедливост, се
намери от съда за основателно, като по отношение на справедливия за случая
размер, като такъв от 15000лв., съдът се солидаризира със становището, взето с
отговора на ответника, при следните съображения:
Основните критерии за преценка на
справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени по
повод телесно увреждане, са естеството на понесеното увреждане, силата/интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, оставило ли е телесното увреждане трайни последици
или не, приключил ли е възстановителният процес и ако не- каква е неговата
перспектива, икономическата обстановка в страната и др.
Събраните в процеса доказателства
относно тежестта на счупването са в случая изцяло в подкрепа на съображенията,
изтъкнати от ответника с отговора му, че счупването е третирано единствено с
гипсова имобилизация и не е наложило оперативно лечение, нито болничен престой,
поради които счита претендираното обезщетение за прекомерно. Тези установени в
процеса обстоятелства се оценяват и от съда като такива, налагащи определяне на
обезщетение по-ниско от онова, което би се присъдило за тежки открити и/или
множествени счупвания, налагащи фиксиране на счупените гости чрез оперативна
интервенция с въвеждане на метални или други импланти, при които част от
оздравителния процес протича в болнична обстановка, а впоследствие се провеждат
обичайно и други оперативни интервенции за отстраняване на металните тела. В
този случай, единствената, но и достатъчна с оглед вида на понесеното от ищеца
счупване медицинска намеса е гипсова имобилизация, след поставяне на която
ищецът веднага се е прибрал в дома си и се е възстановявал в нормалната си и
позната среда, а не в болнична такава, която, сама по себе си, е много
по-стресираща от обичайната.
Понесеното счупване не е оставило
трайни последици, каквито съдът знае от практиката си, като например скъсяване
на крайника, изискващо компенсация чрез използване на специални ортопедични
обувки, ампутация на крайника, поради гангрена, възникнала вследствие на
открито счупване и понесена оперативна интервенция, както и поради премазване
на крайника, свързано с нарушаване на инервацията му и хранене на тъканите, и
които в крайна сметка водят поради естеството си и до засягане на двигателната
функция на крайника и свързани с него усложнения, които във всички случаи
изискват обезщетяване в много по-висок размер от случаите, в които такива
последици липсват, както е с ищеца.
Наистина, установи се в процеса,
противно на изтъкнатите от ответника с отговора му съображения, че
възстановителният процес при ищеца не е протекъл толкова гладко, както по повод
на едно обичайно счупване на глезен, при което този процес трае около два
месеца, а е продължил 108дни, поради това, че освен счупването на малеола на
глезена, при птп е претърпял още и множество увреждания на съхожилията на
глезена и на ахилесовото сухожилие, част от които са били тежки, но въпреки
тяхното понасяне, съгласно приетото по делото заключение на СМЕ,
възстановителният процес от всички понесени при птп травматични увреждания,
включително усложненията от тях, при ищеца е изцяло приключил в рамките на
посочените 108дни. Затова, преценката на тези установени факти, през призмата
на критериите за определяне на справедливия размер на следващото се на ищеца
обезщетение, от съда е, че свързаните с травмите на съхожилията в областта ва
счупването усложнения изискват определяне на обезщетение в размер по-висок,
отколкото ако беше понесено само счупване на малеола, без увреда на
сухожилията, а по отношение на продължителността на оздравителния и възстановителен
процес, че същата не е голяма, в сравнение със случаи, в които оздравителният и
възстановителен процес траят с години, и като се взема предвид, че гипсовата
имобилизация, основно свързана с обездвижването и търпените от него неудобства-
с налагаща се помощ в обслужването от разпитаната свидетелка, е траяла само
месец, на фона на случаи, в които е налице изискване за пълен постелен режим,
без никакво движение на счупения крайник, за повече от шест месеца, в който
пострадалият е изцяло зависим от други лица за нуждите си, включително
физиологични, което е свързано с много по-големи неудобства за него.
По отношение на интензивността и
продължителността на претърпените болки и неудобства от обездвижването за
времето на възстановяване, в събраните гласни доказателства се съдържат данни,
че ищецът изпитвал „огромна болка“ и че и досега го боли, но е ясно, че
показанията на свидетелката за това няма как да са други, освен непреки, което
личи и от казаното от самата нея, че ищецът казвал, че много го боли, че макар
да го виждала, че пие лекарства, тя не знаела какви са точно, а пак от него
чувала, че са болкоуспокояващи, и че той и казвал, че не се чувства добре при
разваляне на времето. Затова съдът цени тези показания, доколкото кореспондират
на събраните писмени доказателства, в които също са закрепени обективни данни
за болка и оток в срока на възстановителния процес, и намира, че за времето на
същия, ищецът е търпял неудобство от обездвижване, извън срока на имобилизация,
обсъден по-горе, поради болката и отока, незатихващи след свалянето на гипса,
стоял един месец, вследствие на увредените съхожилия, от датата на птп и до
изтичане на 108дни до пълното му възстановяване, съгласно приетото заключение
на СМЕ, за които, при липса на категорични данни за изключителна сила и
интензивност и при един не дълъг срок на претърпяването им период от около три
месеца и половина, не се налага и нарочно завишаване на обезщетението по този
критерий, освен определяне на такова за негативните усещения, с оглед на
споменатия вече срок на понасянето им.
Установеното във връзка с
твърдението на ищеца за преживян страх и безпокойство не излиза извън рамките
на обичайните негативни преживявания след претърпяване на птп и не е довело до
болестни промени, които да налагат нарочно съобразяване при определяне на
справедливия размер на обезщетението, което му се следва, тъй че се зачитат от
съда като несъществени в тази насока.
В писмената си защита ищецът е
обосновал търсения размер на това обезщетение като справедлив, сравнявайки ги
по размер с определения от КЗ лимит на отговорност на застрахователя от
10 000 000лв. за всяко настъпило застрахователно събитие, независимо
от броя на пострадалите в случаите на неимуществени вреди от телесно увреждане
или смърт, тъй като съставлява едва 1/333 части от този лимит.
Горното сравнение е математически вярно и съответно на установения от чл.492,т.1 от КЗ, преди изм. му с ДВ бр.101/2018г., лимит на отговорност на застрахователя, а лимитът на отговорност на застрахователя нерядко е бил сочен в практиката на съдилищата като ориентир за преценката на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, но не като пряко относим при тази преценка, а при обосноваване на промяна в икономическата обстановка в страната, настъпила от датата на птп до датата на присъждането, изискваща да бъде съобразена, тъй че обезщетението да може да послужи за адекватна обезвреда на пострадалия. В тази връзка, както и предвид обстоятелството, че лимитът на отговорност по чл.492,т.1 от КЗ е завишен на 10 420 000лв., считано от 07.12.18г., в съответствие с изискването на чл.9,пар.2 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16 септември 2009 година въведените с нея минимални суми на лимити да се преразглеждат на всеки пет години в съответствие с европейския индекс на потребителските цени, предвиден в Регламент /ЕО/ №2494/95г., като автоматично се увеличават с процента на промяна, може да се счита, че от датата на настъпилото птп -15.04.16г., до датата на постановяване на това решение, икономическата обстановка в страната е претърпяла известна промяна, която следва да се съобрази в насока определяне на обезщетение в по-висок размер от онова, което би било определено към датата на птп.
Все в отговор на довода, развит от ищеца в писмената му защита, основан на сравнението на претендираното от него обезщетение с лимита на отговорност на застрахователя, установен от КЗ, и в подкрепа на становището си, че едно такова сравнение не може да се ползва пряко, за да се обоснове от него справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът ще добави още, че:
Аналогични сравнения често се правят от ответните застрахователни дружества, но като претендираните обезщетения се сравняват с минималната за страната работна заплата, за да се обоснове прекомерността им, и макар ответникът да не е изтъкнал в случая подобен довод, за онагледяване на тези сравнения съдът сочи, че при минамална работна заплата за страната от 560лв., считано от 01.01.19г., претендираното обезщетение за неимуществени вреди, търпени в рамките на 108дни, възлиза приблизително на онова, което би било получено като минимална работна заплата за около 4 години и половина, но като тези сравнения са според настоящия състав точно толкова негодни за пряко сравнение при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по казуси, какъвто е процесният, колкото и направеното от ищеца с писмената му защита сравнение между размер ана претендираното обезщетение и установения от закон алимит на отговорност на застрахователя.
Минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/ по чл.492 от КЗ и обезщетението, следващо се на увреденото лице от застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, са две различни понятия, със собствено регламентирано от КЗ правно значение, без да са свързани от самата нормативна база в зависимосттта, която ищецът им придава, тъй че да се ползват като пряк критерий при преценката относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая.
При гореизложените мотиви и при съвкупната преценка на всички коментирани във връзка с това възражение на ответника предпоставки, участващи в определянето на справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът намери, че справедлив да го обезщети е размерът от 15000лв., който в случая и ответникът счита за справедлив, а търсеният от ищеца такъв от 30000лв. е прекомерен, съобразно установените в процеса като претърпени от него неимуществени вреди.
По отношение претенцията за
присъждане на законна лихва върху
претендирани обезщетения, съдът намери, че е основателна, доколкото, съгласно
чл.429,ал.3, във вр. с ал.2,т.2, във вр. с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ,
застрахователят дължи на увредения и лихви за забава, считано от по-ранната
измежду датите на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие и на предявяване на застрахователната претенция на
увреденото лице, а в случая, от приложената от ищеца кореспонденция между него
и ответника е видно, че при последния, още на 15.04.16г., в деня на птп, е
заведена преписка по щета във връзка с процесното птп, при което по-ранна дата
от нея няма как да има.
Ето защо, на ищеца следва да се
присъди и законна лихва върху всички присъдени с това решение обезщетения,
считано от датата на предявяване на застрахователната му претенция пред
ответника- 15.04.16г.
В
частта за разноските.
Разноски претендират и двете страни,
като представят за тях списъци /виж : л.201 за ищеца; л.110 и л.122-123 за
ответника/.
С частично уважаване на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и частичното му отхвърляне, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, и на двете страни се следват разноски по
съразмерност с уважената и с отхвърлената част в производството по този иск.
С пълното уважаване на исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
само на ищеца се следват разноски за производството по тези два иска и не се
следват такива на ответника.
Ищецът претендира с представения
списък /л.201/ разноски в производството от 2000лв., съставляващи заплатен
изцяло в брой адвокатски хонорар и е установил направата им с приложения по
делото договор за правна помощ, служещ и като разписка за тяхното плащане /виж
л.202/.
С молба вх.№4420/11.02.19г., на
основание чл.78,ал.5 от ГПК, ответникът е повдигнал евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна /виж
л.125/, поради което изтъкнатото от ищеца в писмената защита, че липсва от
ответника оспорване на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, като
прекомерно, не съответства на данните по делото.
Ответникът не сочи в молбата си от
11.02.19г. в какво се изразява евентуалността на възражението му, но според
съда това не съставлява процесуална пречка за разглеждането му по същество,
предвид съдържащата се в молбата отпратка към нормата на чл.78,ал.5 от ГПК.
Затова, следвайки предвидените от
чл.78,ал.5 от ГПК критерии, съдът намери, че възражението на ответника за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, воден
от следните съображения:
Спорът, предмет на т.д. №763/18г. на
ПОС, не се отличава с правна или фактическа сложност. Макар за разглеждане да
са обективно
кумулативно съединени три осъдителни иска, част от основните правно релевантни
за всички тях факти, не са подлежали на установяване в производството пред този
съд, а са зачетени на основание чл.300 от ГПК, тъй че са останали за
установяване ограничен брой факти, за които са събрани гласни доказателства в
едно с.з. и СМЕ И ССЕ в две заседания. Наведените от ответника възражения за
съпричиняване и прекомерност са също стандартни за този род производства, като
за първото е събрана АТЕ.
Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 2000лв. е както по-ниско от предвидения от Нар.№1/04г.
минимум, така и не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност, тъй
че да може или да трябва да бъде намалено на това основание.
Цените
на три осъдителни иска, съединени за разглеждане в производството по т.д.
№763/18г., са съответно 30000лв., 14 285.53лв. и 270лв.
Съгласно
Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно /чл.2,ал.5/, и
когато се касае до дела с определен интерес, минималните възнаграждения за това
представителство са в размер съответно на
300лв.- при интерес до 1000лв. /чл.7,ал.2,т.1/ и 830лв., плюс 3% върху
горницата над 10000лв., когато са с интерес от 10000лв.-100000лв./чл.7,ал.2,т.4/.
Предвид
горното, минималното адвокатско възнаграждение, което ищецът следва да заплати
за представителство му по предявените искове, тъй като е бил представляван от
адвокат в процеса /виж пълномощното на л.12 и данните по делото за извършените
от името на ищеца процесуални действия/, възлиза на съответно: 300лв. за иска с
цена 270лв., 958.56лв. за иска с цена 14 285.53лв. и 1430лв. за иска с
цена 30000лв.- или общо 2688.56лв., а е заплатено възнаграждение от 2000лв.
Тъй като възнаграждението е
заплатено от ищеца общо за представителството му по трите иска, а резултатът в
производството по предявените искове е различен, съдът изчисли разноските,
които се следват на ищеца за всеки от тези искове, по следния начин:
В рамките на общата сума на
следващото се минимално възнаграждение от 2688.56лв., участието на
възнаграждението, което се следва минимално за иска от 30000лв., който е
частично уважен и частично отхвърлен, е 0.5318 /1430:2688.56/, а участието на
възнаграждението, което се следва минимално за другите два иска, които се
уважават изцяло, е 0.4681 /1258.56, като сбор на 958.66 и 300, : 2688.56/.
Съобразяването на горното изчислено
участие по отношение на реално заплатеното от ищеца възнаграждение от 2000лв. в
сума, възлиза на съответно 1063.60лв. /2000х0.5318/ и 936.20лв. /2000х0.4681/,
сборът на които е 1999.80лв., тъй че да елиминира разликата, съдът прибави към
всяка сума по 0.10лв. и така прие, че в сумата на заплатеното от ищеца общо за
трите иска възнаграждение от 2000лв., заплатеното за иска с цена 30000лв.
съставлява 1063.70лв., а заплатеното за другите два иска- 936.30лв.
При пълно уважаване на двата иска за
имуществени вреди, сумата от 936.30лв., приета като заплатено за
представителство по тези искове възнаграждение за адвокат, се следва изцяло на
ищеца.
При частично уважаване на иска за
сумата от 30000лв., от сумата 1063.70лв., приета като заплатено за
представителство по този иск възнаграждение за адвокат, по съразмерност с
уважената част от 15000лв., на ищеца се следва половината от това
възнаграждение, която възлиза на 531.85лв.
Или,
на ищеца следва да се присъдят разноски в производството за всички разгледани скове,
в размер на 1468.15лв. /936.30+531.85/.
Ответникът претендира по двата
списъка, които е представил, разноски от 2000лв.- заплатен адвокатски хонорар и
120лв.- депозит за вещо лице, и е установил в процеса направата им /виж
съответно л.109 и л.123/.
И при него адвокатското
представителство е за трите иска, тъй че, доколкото в случая размерът на възнаграждението
съвпада напълно със заплатеното и ищеца, извършените по-горе разпределения по
искове в рамките на общата сума по отношение на ищеца, са изцяло приложими и за
ответника, а доколкото искът за сумата от 30000лв. е уважен и отхвърлен в
еднакъв размер от по 15000лв., за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част за този иск, на ответника се следват 531.85лв.
Разноските за АТЕ са във връзка с
възражението за съпричиняване, установяването на което би довело до частично
уважаване на всички искове в един и същ процент- този на признатото
съпричиняване. Ето защо, съдът намери тези разноски за направени също във
връзка с производството и по трите иска и ги раздели на три- по 40лв. за всеки
от трите иска, поради еднаквия резултат, до който биха довели, ако
съпричиняването беше установено, и така намери, че по съразмерност с
отхвърлената част на единия иск, от тези разноски на ответника се следват 20лв.
Или,
на ответника следва да се присъдят разноски в производството за всички
разгледани скове, в размер на 551.85лв./531.85+20/.
В хода
на производството ищецът е бил освободен от внос на такси и разноски, на
основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, поради което, държавна такса за производството
по предявените от него искове не е събрана, а възнаграждението за вещото лице
по допуснатата му СМЕ, определено първоначално в размер на 120лв. и завишен въз
основа молба на вещото лице с 80лв., до окончателен размер на 200лв. е било
изплатено от бюджета на съда, на основание чл.83,ал.3 във вр. с ал.1,т.4 от ГПК
/виж: Определение №2317/19.12.18г. на л.113-л.115; определение в с.з. от
12.02.19г.-л.136; заявление и справка-деклерация на вещото лице А. на л.130 и
л.131/.
Затова, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от общо 1382.22лв., от която:
1182.22лв.- държавна такса за всички разгледани искове, изчислена като 4% върху
стойността от 29 555.53лв., за която общо са уважени; 200лв.- заплатен
окончателен хонорар за вещо лице по допусната по искане на ищеца СМЕ.
При тези мотиви, съдът Р Е Ш И:
Осъжда
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***, като застраховател по полица BG/02/116000836575 за риска задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на л.а. **с рег.№РВ 2573
КК да заплати на М.Г., **гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ
гражданин на ЕС, със съдебен адрес:***, адв.Д.В.К., по сметка ** при *****, с
титуляр Адвокатско дружество „**“, във връзка с птп, състояло се на 15.04.16г.,
в гр.**, около 15.30ч., в района на **, при което, докато управлявал
мотоциклета си „**“, с рег. №РВ 0302 Х, ищецът бил блъснат от управляващия л.а.
**с рег.№РВ 2573 КК водач Г.Л.К., за което птп, с влязло в сила Решение
№1716/10.10.17г. по нохд №4971/2017г. на **,Г.К. е признат за виновен в
причиняване на средна телесна повреда на М.Г. и освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба, сумите от :
15 000-петнадесет хиляди лева –
като обезщетение за претърпените вследствие на описаното птп и претърпени при
него телесни увреди- счупване на малеола на глезена и увреждания на съхожилията
на глезена и на ахилесовото сухожилие, подробно описани в разчитане на
извършено образно изследване пореден номер 2666/21.06.2016г. в ДКЦ „Пълмед“
ООД- гр.** неимуществени вреди- болки, страдания, страх и неудобства от
обездвижване, като за разликата до
претендираните 30000лв. отхвърля иска, поради прекомерност на търсеното
обезщетение, с оглед принципа на справедливост;
14 285.53- четиринадесет хиляди
двеста осемдесет и пет лева и петдесет и три стотинки - обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи- неполучено трудово
възнаграждение, поради временна неработоспособност, в размер на разликата между
онова, което би получил, ако беше работил, и изплатеното обезщетение за
времененна неработоспособност;
270-двеста и седемдесет лева -
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение – заплатено
образно изследване с ядрено магнитен резонанс, извършено на 21.06.16г.,
Ведно със законната лихва върху
всички присъдени обезщетения, описани по-горе, считано от 15.04.2016г. до
окончателното им плащане,
Както и сумата от 1468.15- хиляда
четиристотин шестдесет и осем лева и петнадесет стотинки- разноски в
производството- по съразмерност за иска за обезщетение за неимуществени вреди и
изцяло по исковете за обезщетение за имуществени вреди.
Осъжда
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***, на основание чл.78,ал.6 от ГПК,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от
общо 1382.22- хиляда триста осемдесет и два лева и двадесет и две стотинки, от
която: 1182.22лв.- държавна такса за всички разгледани искове, върху стойността
от 29 555.53лв., за която общо са уважени; 200лв.- заплатен окончателен
хонорар за вещо лице по допусната на ищеца СМЕ, от внос на които ищецът е бил
освободен в производството, на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда
М.Г., **гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС,
със съдебен адрес:***, адв.Д.В.К.,***, с адрес: ***, сумата от 551.85-
петстотин петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки- разноски в
производството по съразмерност с отхвърлената част на иска за неимуществени
вреди.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: