Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1037/10.06.2019 година, гр.Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 1181/2017 година.
Производството
е по реда на чл. 215 ал.3 (в действащата му редакция) във връзка с отменения
чл. 216 ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с глава
десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по протест, подаден от прокурор от Окръжна прокуратура – Б. (ОП) против
заповед № ДК-10-ЮИР-17/28.04.2017 година (лист 150 - 160), издадена от
началника на РДНСК - Югоизточен район (РДНСК - ЮИР).
Със
заповедта е отхвърлен протест изх. № 1630/08.03.2017 година, подаден от прокурор
в ОП срещу разрешение за строеж № 23 - „З“/13.09.2016 година (РС 23), издадено
от главния архитект на Община Б. за строеж „Жилищна сграда с КОО и сградни ВиК
отклонения“ в УПИ І - 607, кв.***по плана на ж.к. „***“ в град Б. на името на
„СК“ ООД - Б..
Протестиращият
прокурор излага подробни писмени и устни съображения за противоречие на
издаденото РС 23 с приложимото право, от които прави извод, че то е нищожно.
Твърди, че произнасянето по протеста от страна на началника на РДНСК – ЮИР е
преждевременно, предвид наличието на преюдициални производства, чието решаване
е от съществено значение за законосъобразността на разрешението за строеж. Поддържа,
че предходно подадени протести срещу приемането на ПУП – ПРЗ, неговото
изменение и издаване на мотивирано предписание по чл. 135 ал.3 от ЗУТ са спрели
приложението на действащия план за квартала и затова издаването на РС 23 е
абсолютно недопустимо. Изтъква, че
липсата на влезли в сила административни актове, които предпоставят издаването
на разрешение за строеж, на практика лишава РС 23 от фактически основания, а и
издателя му от материална компетентността да го издаде. Съответно – началникът
на РДНСК – ЮИР е следвало, в условията на обвързана компетентност да спре
производството по протеста, вместо да се произнася по същество.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на
протеста. Заявява, че са били налице всички законови предпоставки за
произнасяне от началника на РДНСК – ЮИР, както и че в производството по
издаването на РС 23 не са допуснати нарушения, водещи до нищожност на
административния акт. Иска да се отхвърли протеста.
Заинтересованата
страна „СК“ ООД, чрез процесуалните си представители, оспорва протеста.
Поддържа, че РС 23 е издадено от компетентен орган, защото подадените
протести не са преклудирали възможността
на главния архитект да се произнесе по направеното искане за разрешаване на строителството,
тъй като актовете, въз основа на които е издадено разрешението и част от които
са били протестирани от прокурора, са влезли в сила. Твърди, че разрешеното
строителство съответства напълно на предвиденото по действащия към момента ПУП.
Заявява, че на довода на прокурора, че разрешаването на строежа е било
недопустимо поради висящи преюдициални спорове, е отговорено с определение № 11
218/27.09.2017 година по адм.д. № 10358/2017 година на ВАС.
Заинтересованата
страна, главния архитект на Община Б., чрез процесуалния си представител,
оспорва протеста. Иска да бъде оставено в сила издаденото РС 23.
Протестът
е процесуално допустим. Подаден е в срока по вече отменения чл.216 ал.6 във връзка
с чл.215 ал.4 от ЗУТ, от страна със законово признат правен интерес от
оспорване, по аргумент от чл.215 ал.3 от ЗУТ.
След
като съпостави фактите по делото, съдът установи следната фактическа
обстановка.
С
решение № 767/10 от 16.11.2010 година по гр.д. № 1760/2009 година на ВКС е
признато за установено, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на
Общинска служба „Земеделие" - Б. и Община Б., че М.Ц.Г. и П.Ц.Г., като
наследници на Ц.С.Г., имат право на възстановяване на собственост върху следния
земеделски имот - лозе с площ от 5 дка в землището на град Б., местността "Старите
турски лозя", представляващо част от имот пл. № 544 по кадастралния план
от 1948 година на гр.Б. (лист 87 - 91).
Към
датата на постановяване на решението на ВКС, бившият земеделски имот е включен
в регулационните граници на град Б. и попада в кв. * на ж.к."***".
Към същата дата са били проведени предвидени по плана мероприятия, което не
позволило реална реституция върху цялата площ от бившия имот.
Към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр.17/01.03.1991 година), бившият
имот - 544, попада в УПИ I, кв. * по плана на ж.к. „***", отреден за
комплексно жилищно строителство и предвидено с ПУП, одобрен със заповед № 37/1988 година, разширение на
съществуващ паркинг южно от бл.15 в жилищния комплекс. Затова възстановяването
на собствеността върху имота е било извършено по реда на ППЗСПЗЗ (лист 92 -
93).
С
решение № 733С/12.12.2013 година ОСЗ – Б. е възстановила правото на собственост
на наследниците на Ц.Г. (М.Ц.Г. и П.Ц.Г.) в стари реални граници върху следните
имоти - 1456 м² в границите на УПИ I, отреден „за комплексно жилищно
строителство и КОО" в кв. * по плана на ж.к. "***" - с проектен
идентификатор 07079.607.570 (попадащи върху част от имот с идентификатор
07079.607.376) по КК на град Б.; 456 м² в територията, предвидена за
паркинг западно от бл. 13 и южно от бл. 15 по плана на ж.к."***" - с
проектен идентификатор 07079.607.571 (попадащи върху част от имот с
идентификатор 07079.607.272) по КК на град Б.; 450 м² в територията,
предвидена за паркинг западно от бл. 13 и южно от бл. 15 по плана на ж.к."***"
- с проектен идентификатор 07079.607.572 (попадащи върху част от имот с
идентификатор 07079.607.272) по КК на град Б. (лист 113 - 114).
С
решение по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 31.10.2013 година са били определени,
свободни от застрояване площи - част от бивш имот пл. № 544 по кадастралния
план на град Б. от 1949 година, в размер на 1456 м², попадащи в границите
на УПИ I кв. * по плана на ж.к. „***“, а освен това 456 м² и 450 м² в
територия, предвидена за паркинг (нереализирано предвиждане), западно от бл.13
и южно от бл.15 по плана на ж.к. "***". В УПИ I кв. * по плана на
ж.к."***", към този момент, са съществували, изградени жилищни
блокове.
С плана
на ж.к. „***“, действащ към момента на възстановяването, одобрен със заповед № 978/1999
година, източно - югоизточно от бл. 15 и северно от бл. 13 е било предвидено
изграждане на открити спортни площадки, зона за отдих и алея. От предвиденото е
била реализирана площадка за игра и обслужваща алея, свързваща ул. "Д.
Димов" с паркинга, източно от бл. 14, които са извадени от площта,
свободна от застрояване. В границите на бившия имот № 544 попада изграден
жилищен блок № 13, площадка за игра и основна обслужваща алея, реализирани в
съответствие с действащ ПУП.
Със
заповед № 3033/31.10.2013година, издадена от кмета на Община Б., на основание
чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, е било одобрено решение на дирекция „Устройство на
територията", при Община Б., прието с решение по т. 2 от дневния ред на заседание
на ЕСУТ при Община Б., проведено на 23.01.2013 година (протокол № 3/23.01.2013 година
- лист 98 – 99) и решение по т. 1 от дневния ред на заседание на същия орган, проведеното
на 31.07.2013 година (протокол № 23/31.07.2013 година – лист 100 - 101), с
които е констатирано, че е налице свободна от застрояване площ от бивш имот пл.
№ 544 на Ц.Г., в размер на 1456 м² в границите на УПИ I, кв. * по плана на
ж.к. „***", град Б., както и 456 м² и 450 м² в територията,
предвидена за паркинг западно от бл. 13 и южно от бл. 15 по плана на ж.к. „***".
Заповед № 3033/31.10.2013 година е влязла сила, за което на 15.11.2013 година е
съставен акт за резултатите от обявяването й (лист 94 – 97).
На
27.11.2013 година от директора на дирекция „Устройство на територията“ в Община
Б. е издадено удостоверение по чл. 13 ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с изх. № 94-П-697/3/27.11.13
година, според което от бивш имот пл. № 544 могат да бъдат възстановени
следните части:
- 1456
м² в границите на УПИ I, отреден „за комплексно жилищно строителство и
КОО" в кв. * по плана на ж.к. "***" - с проектен идентификатор 07079.607.570 (попадащи върху част от
имот с идентификатор 07079.607.376) по КК на град Б., защрихован с кафяв цвят;
- 456
м² в територията, предвидена за паркинг западно от бл. 13 и южно от бл. 15
по плана на ж.к."***" - с проектен идентификатор 07079.607.571 (попадащи върху част от имот с идентификатор
07079.607.272) по КК на град Б., защрихован със син цвят ;
-
450 м² в територията, предвидена за паркинг западно от бл.13 и южно от
бл.15 по плана на ж.к."***" - с проектен идентификатор 07079.607.572 (попадащи върху част от
имот с идентификатор 07079.607.272) по КК на град Б., защрихован с червен цвят.
С
удостоверението е констатирано, че от бивш имот пл. № 544 не могат да се
възстановят:
- 1818
м² в границите на УПИ I ,отреден „за комплексно жилищно строителство и
КОО" в кв. * по плана на ж.к."***";
- 20
м² в границите на УПИ III, отреден „за озеленяване" в кв. * по плана
на ж.к."***";
- 1559
м² в улична регулация от които: 115 м² по бул. "Димитър
Димов" - реализирана улица; 335 м² южно от блок 13 и 1109 м²
между блокове 13, 14 и 15 - в улична регулация, паркинг и благоустрояване (лист
102 - 103).
С
нотариален акт № *, том I, рег. № 487, дело № 38/30.01.2013 година на
нотариус № 285 в регистъра на Нотариалната камара „Топливо"АД, чрез
пълномощника си М.С., е продало на „БМ" ООД - Б., с управител З.С.,
поземлен имот с идентификатор 07079.607.530 (стар парцел V в кв. *), с площ 776
м² по КККР на ж.к. „***“ в Б., представляващо урбанизирана територия с начин
на трайно ползване „за друг вид застрояване“, ведно с построената в имота едноетажна
търговска сграда с идентификатор 07079.607.530.1 със застроена площ 115 м²
(лист 104 - 107).
На
19.06.2014 година с мотивирано предписание № 57/19.06.2014 година, издадено от заместник
- кмет по устройство на територията и строителството на Община Б., на основание
чл. 135 ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 134 ал.1 т. 1 – 2 и при условията на чл.
16 от ЗУТ, било допуснато изменение на ПУП - ПРЗ за кв. * по плана на ж.к. „***”
на град Б., с което да се обособи общ УПИ за поземлени имоти с идентификатори ****по
КК на град Б. с предвидено застрояване в съответствие с устройствената зона по
действащия ОУП за ж.к. „***“ (лист 147).
Със
заповед № 1943/04.08.2014 година (лист 108) на заместник - кмета на Община Б.
било одобрено изменение на ПУП - ПРЗ на кв.* по плана на ж.к. „***", с
което се променя уличната регулация към ул. „Константин Величков", като
същата се съобразява с реализираното озеленяване, в границите на квартала се
обособяват нови обслужващи улици и крайулични паркинги и от кв. * се обособяват
два нови квартала - кв. * и кв. *а. В новообособения кв. *, за съществуващите
жилищни сгради - бл. 14 и бл. 15 и обслужващите ги застройки се обособява нов
УПИ I, отреден „за комплексно жилищно строителство, КОО и ТП"; за жилищни
сгради - бл. 12 и бл. 13 и обслужващите ги застройки се обособява нов УПИ IV,
отреден за „комплексно жилищно строителство и КОО". За реализираното
благоустрояване се обособяват нови УПИ III, VI и VII - 528, отредени „за
озеленяване", обособява се нов УПИ V - 529, отреден „за спортна и детска
площадка". Регулацията на УПИ II - 668 се
провежда по имотните граници по действаща КК. Бивш УПИ V в кв. * се преномерира
в УПИ II - 530 в новият кв.*а, при запазване на предвижданията по действащ план
и за ПИ с идентификатори 07079.607.570, 07079.607.571, и 07079.607.572 по КК на
гр. Б. се обособява нов общ УПИ I - 570,571,572, отреден за
„жилищно строителство", с предвиден коефициент на редукция по чл. 16 от ЗУТ от 19.05% и с предвидено ново застрояване, показано с
ограничителни застроителни линии, с градоустройствени показатели за
устройствена зона „Жг", в съответствие с утвърдените с ОУП на град Б. - плътност до 80%, Кинт до 3,00, височина над 15,00 м и озеленяване до
50%.
Заповед
№ 1943/04.08.2014 година е влязла в сила, според акт за приключило обявяване на
19.08.2014 година (лист 109).
С
нотариален акт № 111, том I, рег. № 1482, дело № 94/2015 година на нотариус
№ 396 по регистъра на Нотариалната камара М.Г.и П.Я.са продали на „БМ"
ООД, чрез управителя З.С., своя съсобствен реституиран наследствен имот,
възстановен с решение № 733С/12.12.2013 година на ОСЗ - Б., поземлен имот с идентификатор
7079.607.585 по КК на град Б. ж.к."***", с площ 1912 м², с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, високо застрояване, който
имот е с номер по предходен план УПИ I - 570,571,572
в кв.***(лист 110 – 112).
Със
заповед № 1796/21.07.2015 година, издадена от директора на дирекция „Строителство"
при Община Б., е било одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ I - 570,571,572 и
УПИ II - 530 в кв. ***по плана на ж.к.„***", ПИ с
идентификатори 07079.607.585 и 07079.607.530 по КК на гр.Б., с който от УПИ I - 570,571,572 и УПИ II - 530 се обособяват три нови
самостоятелни УПИ: УПИ I - 607 с площ от 2398 м²,
УПИ II - 608 с площ 158 м² и УПИ III - 609 с площ от 132 м², с предвидено свързано
застрояване, показано със задължителни линии на застрояване на нормативни
отстояния от регулационни граници и до сгради през улици в устройствена зона
Жг. Застрояването в УПИ II - 608 и УПИ III - 609 е изтеглено от улична регулация на 2,00 м от
север, изток и запад, част на 4,6 м на юг, като в останалата част на застрояването,
в южната част на УПИ I - 607 е предвидена проходима част с колонада, с
градоустройствени показатели, както следва: за УПИ I - 607: плътност - по чл.27 ал.3 от ЗУТ, Кинт - по чл.27 ал.3 от ЗУТ, височина
над 15м и озеленяване мин 20 %; за УПИ II - 608 и УПИ III - 609 в кв.*а: плътност
- по чл.27 ал.3 от ЗУТ, Кинт - по чл.27 ал.3 от ЗУТ, височина до 10 м и
озеленяване мин 20%. Заповедта е влязла в сила на 21.07.2015 година,
според съставен акт за приключило
обявяване (лист 115 - 117).
Със
заповед № 1797/21.07.2015 година на директора на дирекция „Строителство"
при Община Б., е бил одобрен работен устройствен план за нов УПИ I - 607, нов УПИ II - 608 и нов УПИ III - 609 в кв.***по плана на ж.к."***", ПИ
с идентификатори 07079.607.607, 07079.607.608 и 07079.607.609 по КК на град Б.,
с който се определят с точни мерки разположението, височината и размерите на
предвиденото застрояване в нови УПИ I - 607, УПИ II - 608 и УПИ III - 609, както и отстоянията до
регулационните граници и до съседни сгради през улици, без допуснати намалени
отстояния между застройките в УПИ. Заповедта е влязла в сила на 21.07.2015 година,
според съставен акт за приключило
обявяване (лист 118 - 120).
Заповед
№ 1796/21.07.2015 година и заповед № 1797/21.07.2015 година на директор на дирекция
„Строителство" при община Б. не са били протестирани.
Срещу
мотивирано предписание № 57/19.06.2014 година и заповед № 1943/04.08.2014
година, издадени от заместник - кмета на Община Б. са били подадени протести от
ОП - Б. в Административен съд - Б., с които е поискано обявяване на нищожността
им, съответно на 17.12.2015 година и на 21.12.2015 година, във връзка, с което са
образувани адм.д. № 2499/2015 година, образувано на 18.12.2017 година, и адм.д.
№ 2508/2015 година, образувано на 21.12.2015 година (лист 43 - 50).
От
главния архитект на Община Б. са одобрени технически проекти и е издадено РС 23
за „Жилищна сграда с КОО и сградни ВиК отклонения" в УПИ І - 607, кв. ***по
плана на ж.к. „***", град Б. на името на „СК" ООД, на основание чл. 148
ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, чл. 142 ал. 1 и ал. 6 т. 2 от ЗУТ, чл. 152 ал. 1 от ЗУТ. Категорията на строежа е III - та, съгласно чл. 6 ал. 3 т. 2 от Наредба
№ 1/2003 година на МРРБ и чл. 137 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗУТ (лист 41 - 42).
Разрешението
за строеж е постъпило в РО „НСК“ - Б. с
уведомление вх. № РС - T3 – 203*3 – 946/20.09.2016 година и в законоустановения
срок е била извършена служебна проверка по чл.156 от ЗУТ, за което е бил
съставен констативен протокол от 03.10.2016 година. При проверката било
установено съответствие на издаденото разрешение за строеж и одобрените
инвестиционни проекти с предвиждането на ПУП и РУП, одобрени със заповед № 1796/21.07.2015
година и заповед № 1797/21.07.2015 година на директора на дирекция „Строителство",
неоспорени и влезли в сила. След запознаване с техническия инвестиционен проект
проверяващият служител (арх. Д.) констатирала, че са спазени правилата и
нормите за устройство на територията, изискванията на чл. 148 ал.9 и чл. 169
ал.1 – 2 от ЗУТ, взаимната съгласуваност между частите на проекта, както и
изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на СМР
(лист 120 - 123).
Проверяващият
орган установил, че с издаденото РС 23 са спазени градоустройствените
показатели и височината на застройката, отстоянията до регулационните линии и до
съседните сгради. Осигурен бил и необходимия брой паркоместа съгласно Наредба №
2/2004 година на МРРБ, като бил представен договор за учредяване на право на
преминаване от 12.12.2015 година поради обединяване на подземния паркинг в общо
пространство (лист 124 - 128).
В
съответствие с разпоредбата на чл. 143 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, инвестиционните
проекти са били съгласувани и одобрени въз основа на представено положително
становище с peг. № ПТ - 548/12.12.2015 година от РД „ПБЗН“ – Б. към МВР,
удостоверяващо, че представеният технически инвестиционен проект съответства на
изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност (лист 129 - 132).
В
изпълнение изискванията на чл. 143 ал. 1 т. З от ЗУТ, при съгласуване и
одобряване на инвестиционния проект били представени предварителен договор № 4221283/27.08.2016
година с „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, предварителен договор № *7/17.09.2015
година с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Б. и разрешение № 12/06.11.2015
година от главен инженер в дирекция „Строителство“ на общината за отсичане на
дълготрайна растителност по чл. 148 ал. 12 от ЗУТ (лист 133 - 146).
С
оглед спазване на изискванията на чл. 143 ал. 1 т. 4 и чл. 144 ал. 1 т. 4 от ЗУТ, за одобряване и съгласуване на инвестиционните проекти, били представени
писма изх. № 4781/05.07.2015 година, изх. № 4781/29.07.2015 година и изх. №
4781/22.12.2015 година на РИОСВ - Б., според които имотите по плана за
изменение на кв. ***от плана на ж.к. „***“ не попадат в защитена територия по
смисъла на Закона за защитени територии (ЗЗТ) и в защитени зони по смисъла на
Закона за биологично разнообразие (ЗБР). От РИОСВ – Б. било изразено становище,
че при реализация на строежа няма вероятност от отрицателно въздействие върху
най - близко разположената защитена зона: „Атанасовско езеро" BG 0000270
за опазване на природни местообитания, на дивата флора и фауна и опазване на
дивите птици, както и че в терена, предвиден за застрояване, са налични пясъчни
дюни (лист 79 - 84).
РС
23 не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.10.2016 година (лист 42).
Издателят
на оспорената заповед (началникът на РДНСК - ЮИР) е приел, че протестът на
прокурора е допустим, но по същество – неоснователен. Посочил е, че
инвестиционния проект, по който е издадено РС 23, е съгласуван и одобрен при
спазване на изискванията на чл. 143 ал. 1 т. 1 - 5, чл. 144, ал. 1 т. 1 - 6 от ЗУТ, а самото разрешение за строеж е издадено от компетентен орган – главен
архитект на Община Б., съгласно чл.148 от ЗУТ. Направил е извод, че РС 23
представлява законосъобразен акт и не страда от тежки, и неподлежащи на
саниране пороци, които да обуславят обявяването му за нищожно. Като съществен
аргумент, в подкрепа на изложения извод и с оглед доводите на прокурора, началникът
на РДНСК – ЮИР е изтъкнал, че заповед №
1943/04.08.2014 година и мотивирано предписание № 57/19.06.2014 година,
отнасящи се за процедура по допускане и одобряване изменение на ПУП - ПРЗ на
кв. * по плана на ж.к. „***", град Б. не са били обжалвани в
законоустановения срок и са влезли в сила. Той е отбелязал, че протестите на ОП
– Б. срещу цитираните административни актове на заместник - кмета на Община Б.
са били подадени в Административен съд гр.Б. едва след влизането им в сила. Обосновал
е теза, че подадените протести нямат суспензивен ефект, защото в ЗУТ и в АПК
няма предвидена възможност за спиране на действие на влязъл в сила ПУП след
подаден протест на прокурор с искане за обявяване на плана за нищожен, а
възможността по чл. 217 от ЗУТ е предвидена единствено за невлезли в сила
административни актове (лист 150 - 160).
По
делото е допусната и извършена съдебно – техническа експертиза от вещо лице –
архитект с пълна проектантска правоспособност. По представените проекти към РС
23 и допълването на това разрешение в процеса на строителството, вещото лице е
установило, че са спазени устройствените показатели, установени с действащия
ПУП, одобрен със заповед № 1796/21.07.2015 година, в това число и минимално
изискуемото озеленяване от 20 %. Експертът е изследвала и описала видовете
обекти в сградата, съгласно тяхното предназначение и площ, след което е
съпоставила тези показатели с техническите изисквания на Наредба № 2/29.06.2004
година за планиране и проектиране на комуникационно – транспортните системи на
урбанизираните територии. Като резултат е установила, че осигуреният брой
паркоместа надхвърля минимално изискуемия за обектите с предназначение,
съответстващо на разрешеното строителство. Констатирала е, че по проект са
осигурени необходимите условия за достъп на лица с увреждания в частите от
сградата, които са предназначени за обществено обслужване, както и за достъп до
самата сграда от уличната мрежа. Вещото лице е съпоставило площта и броя на общите
помещения с нормативните изисквания и е установило, че на етажите на сградата
са предвидени необходимите за функционирането ѝ входни предверия,
помещение за охрана, стълбища, асансьори, коридори, санитарен възел за хора с
увреждания, технически помещения (абонатни станции за ТЕЦ, за дизел –
генератор, хидрофор и др.), както и комуникационни площи за достъп и ползване
на обособения паркинг с три подземни нива. Експертът е измерила разстоянието от
строежа до околните сгради и е установила, че те надвишават минимално
изискуемите, съгласно положение № 8 и положение № 9 от приложение № 2 към чл.
81 от Наредба № 7/22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 7). Констатирано е, че в
одобрената проекта документация няма част „Пътна“, а достъпът до входовете на
първия надземен етаж от терена, прилежащ към нивото, и свързването с пътната
мрежа около сградата е указано в чертеж
„Вертикална планировка“ към проекта по част „Геодезия“. На последно място
вещото лице е установило, че частта „Инженерна геология“ в представения
инвестиционен проект е за цялата територия на кв. ***в ж.к. „***“ на град Б. (лист
1903 - 1942).
Разпитана
в съдебното заседание на 27.11.2018 година
експертът дава подробни, еднопосочни и логически издържани отговори,
съответстващи напълно на писмени изводи в експертизата. Тя е описала механизма,
по който е установила разстоянията между строежа и околните сгради, начина, по
който е тълкувала данните от геоложкия доклад и изпълнението на изискването за
отстраняване на слой почва, неподходящ за строителство. Според експерта,
извършената в процеса на строителството преработка на проекта в частта на стоманобетоновата
конструкция на сградата и последвалото фактическо изпълнение са довели до
намаляване на теглото на първоначално заложените конструктивни елементи,
намаляване на натоварването върху цялата конструкция, без да се влошават
техническите характеристики на построеното и затова не е било нужно ново
геоложко обследване с цел да се установи дали извършеното изменение не
застрашава способността на терена да издържи тежестта на строежа (лист 2103 -
2105).
По
писмено становище (лист 2107 - 2111) на прокурора, с което е изложен довод, че преди издаването на РС 23, издаденото
предписание № 57/19.06.2014 година от заместник – кмета на общината е било
обжалвано от пет физически лица (живеещи в съседство), т.е. не е влязло в сила,
за да послужи като фактическо основание
за изменение на ПУП на кв.* в ж.к. „***“, а оттам – че разрешението е нищожно,
съдът е изискал справка по адм.д. № 2499/2015 година на АдмС – Б. (имащо за
предмет протест на ОП срещу мотивираното предписание). От получената справка и
приложения към нея протокол от съдебно заседание от 25.04.2017 година се
констатира, че пет физически лица са обжалвали предписание № 57/19.06.2014
година с жалба, подадена на 24.04.2017 година, т.е. след датата на издаване на
РС 23 – 13.09.2016 година (лист 2127 – 2139 и по – специално лист 2132).
На 07.01.2016
година началникът на отдел „КРА“ в Община Б. е изпратил писмо до „СК“ ООД
относно подадено от дружеството заявление вх. № 70 – 00 - 6336/13/18.12.2015 година
за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда с
КОО и сградни ВиК отклонения" в УПИ I - 607, кв. *а, ж.к. „***", в
което посочил, че във връзка с подаване на протести от ОП - Б. против мотивирано
предписание № 57/19.06.2014 година и заповед № 1943/04.08.2014 гаденя, издадени
от заместник - кмета на Община Б., одобряването на проекта и издаване на
разрешение за строеж ще се извърши „след приключване на стартиралата процедура
от Окръжна прокуратура Б.“ (лист 1827).
Това
писмо е било прието от адресата „СК“ ООД като отказ за одобряване строителни
книжа и е било обжалвано пред началника на РДНСК - ЮИР. Със своя заповед № ДК –
10 – ЮИР - 32/30.06.2016 година началникът на РДНСК - ЮИР е отменил като
незаконосъобразен отказ на началник
отдел „КРА“ в Община Б., обективиран в писмо изх. № 70 – 00 – 6336/13/18.12.2015
година да одобри инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж. Тази
заповед не е била обжалвана или протестирана (лист 1828 - 1832).
РС
23 е протестирано пред началника на РДНСК - ЮИР по реда на чл. 216 от ЗУТ от прокурор
в ОП - Б.. С протеста е направено искане
за прогласяване на нищожност на разрешението за строеж, поради допуснато грубо
нарушаване и неспазване на разпоредбите на Конституцията на Република България,
АПК и ЗУТ.
След
проведеното административно производство, началникът на РДНСК – ЮИР, обжалваната
заповед, с която отхвърлил като протеста
като неоснователен.
Въз
основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Заповед
№ ДК – 10 – ЮИР - 17/28.04.2017 година, е издадена от компетентен орган – началник
на РДНСК - ЮИР, на основание съществувалия към този момент чл. 216 ал. 6 от ЗУТ, в изискуемата от закона форма.
Заповедта
е издадена след изтичането на срока по отменения чл. 216 ал. 7 от ЗУТ, но с
оглед т. 1 от диспозитива на тълкувателно решение № 1/17.09.2018 година по
тълкувателно дело № 4/2016 година на ОСС на ВАС, срокът за произнасяне е
инструктивен и пропускането му няма за последица нищожност на акта на началника
на РДНСК – ЮИР.
В
административното производство по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват изключително
тежък (неотстраним) порок, водещ до нищожност. Фактът, че направеното изрично
искане за спиране на административното производството пред РДНСК по протест,
подаден от прокурор в ОП - Б. срещу издадено от главния архитект на Община Б. РС
23 до приключване на производствата по адм.д. № 2499/15 година и адм.д. № 2508/15
година по опис на Административен съд Б.
не е било уважено, не може да бъде преценено като съществено нарушение
на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 54 от АПК, регламентира
предпоставките, при които административното производство се спира. Наличието на
тези предпоставки се преценява от органа, пред когото се развива
производството. Когато преценката е положителна, т.е. постанови се спиране на
производството, то тя подлежи на проверка по силата на чл. 54 ал. 5 АПК. При извършена
преценка за липса на предпоставки за спиране на административното производство,
проверка за законосъобразността ѝ се осъществява заедно с проверката за
законосъобразност на акта, поставящ край на производството, както е в случая. Предпоставки
за спиране на производството, образувано от началника на РДНСК - ЮИР към датата
на подаване на протеста не са били налице. Издателят на оспорената заповед е
установил всички релевантни за спора факти и е извършил преценка по всички,
направени пред него възражения.
Заповед
№ ДК-10-ЮИР-17/28.04.2017 година на началника на РДНСК - ЮИР е издадена при коректно
приложение на материалния закон. Няма спор, че РС 23 е било издадено в
съответствие с ПУП и РУП, одобрени със заповеди № 1796/21.07.2015 година и № 1797/21.07.2015
година на директора на дирекция „Строителство“ при Община Б.. Последните актове
не са били обжалвани или протестирани.
Действително,
срещу заповед № 1943/04.08.2014 година, издадена от заместник - кмета на Община
Б., с която е било одобрено изменение на ПУП - ПРЗ на кв.* по плана на ж.к. „***",
град Б., е била оспорена, с твърдение за нищожност от прокурор при ОП - Б., по
което оспорване е било образувано адм.д. № 2508/2015 година на Административен
съд - Б.. Именно планът, одобрен със заповед № 1943/04.08.2014 година, е бил
изменен със заповеди № 1796/21.07.2015 година и № 1797/21.07.2015 година на директора
на дирекция „Строителство“ при Община Б..
Спорният
в случая въпрос е има ли суспензивно действие протеста на прокурора, по което
оспорване е било образувано адм.д. № 2508/2015 година на АдмС - Б. при
хипотезата на чл.166 ал.1 от АПК и ако има, в кой момент настъпва това
действие.
Настоящият
съдебен състав счита, че неоснователно началникът на РДНСК - ЮИР е приел, че в
ЗУТ няма предвидена възможност за спиране действие на влязъл в законна сила
ПУП, след подаден протест от прокурор с искане за обявяване на същия за нищожен
и че такава възможност не е предвидена и в АПК. Оспорването, независимо дали е
за отмяната или е за обявяване на нищожността на административния акт, спира
изпълнението му, по аргумент от чл. 166 ал. 1 АПК. Суспензивният ефект на
подадените жалба или протест, настъпва от датата, на която съдът е приел
оспорването за допустимо. В случая, протестът, въз основа на който е било
образувано адм.д. № 2508/2015 година на Административен съд - Б., е бил подаден на 21.12.2015 година, а
датата, към която следва да се приеме извършена положителна преценка за допустимостта
на протеста, е следващия ден - 22.12.2015 година, когато съдът е изискал от
ответника административната преписка, т.е. действието на ПУП - ПРЗ на кв.* по
плана на ж.к. „***", гр.Б., одобрен със заповед № 1943/04.08.2014 година,
е било спряно, считано от 22.12.2015 година. Суспензивният ефект на протеста,
препятства изменението на този план след 22.12.2015 година.
Планът,
обаче, е бил изменен преди тази дата – с цитираните заповеди № 1796/21.07.2015
година и № 1797/21.07.2015 година, така че към датата на издаване на последните
актове ПРЗ на кв.* по плана на ж.к. „***", одобрен със заповед № 1943/04.08.2014
година, е породил правно действие и е бил годна основа за разрешаване на
строителство в новообособения кв. *а. Поради това обстоятелство, валидността на
РС 23 би могла да бъде поставена под съмнение, само в случай на допустимо
оспорване, към датата на издаването му, на
заповеди № 1796/21.07.2015 година и № 1797/21.07.2015 година на директора
на дирекция „Строителство“ при Община Б.. Такова оспорване не е било
реализирано.
От
своя страна, протестираното РС 23 е издадено от компетентен административен
орган – главния архитект на общината, черпещ правомощията си от разпоредбата на
чл. 148 ал.2 от ЗУТ. При издаването му не са допуснати нарушения на процесуални
правила, на устройствените показатели за имота и на изискванията за пълнота на
инвестиционния проект, които да са толкова съществени, че да доведат до извод
за пълната невъзможност на разрешението да породи правно действие.
По
изложените съображения, съдът приема, че протестът, подаден против заповед № ДК
– 10 – ЮИР – 17/28.04.2017 година, издадена от началник на РДНСК - ЮИР следва
да бъде отхвърлен.
С
оглед на изхода от делото, своевременно направените искания за присъждане на
разноски, направени от ответника и заинтересованите страни, следва да бъдат
уважени и на основание чл. 143 ал. 3 АПК разноските в производство, възложени
върху Прокуратурата на Република България, юридическото лице, в чиято структура
се намира протестиращата страна.
На ДНСК
- администрацията, в чиято структура работи ответника (началника на РДНСК – ЮИР),
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско
възнаграждение и 500 (петстотин) лева депозит за вещо лице (лист 1889 - 1890)
или общо 700 (седемстотин) лева.
На
Община Б., в чиято структура е заинтересованата страна главния архитект на
Община Б., следва да бъдат присъдени 200 (двеста) лева юрисконсултско
възнаграждение и 2000 (две хиляди) лева депозит за вещото лице (лист 1880) или
общо – 2200 (две хиляди и двеста) лева.
От заинтересованата
страна „СК“ ООД – Б. е поискано да бъдат присъдени своевременно поискани и
доказани разноски в размер на 7 0*,99 лева възнаграждение за един адвокат –
адвокат Б. (лист 2156 - 2157). В хода на производството страната е била
представлявана и от адвокат П., за която не са представени доказателства за
платено възнаграждение.
В последното заседание по делото, прокурорът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от „СК“ ООД, което съдът приема за основателно. С разпоредбата на
чл. 78 ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, е предвидена
възможност размерът на адвокатското възнаграждение, поискано от страната като
разноски по делото, да бъде намаляван от съда, ако насрещната страна направи
възражение за неговата прекомерност. С оглед правната и фактическа сложност на
казуса – проверка на издаденото РС 23 единствено за особено тежки пороци,
обуславящи нищожност на волеизявлението на главния архитект на общината; броя
на проведените съдебни заседания (шест); процесуалните действия, извършени по
инициатива на „СК“ ООД и минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение по чл. 8 ал. 2 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (600 лева), съдът приема, че следва да присъди на
заинтересованата страна разноски в общ размер 3600 (три хиляди и шестстотин)
лева – минималния размер на дължимото възнаграждение по Наредбата, умножен по
броя на ефективно проведените съдебни заседания.
Затова,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ протест от прокурор от Окръжна
прокуратура – Б. против заповед № ДК – 10 – ЮИР - 17/28.04.2017 година,
издадена от началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е отхвърлен протест
изх. № 1630/08.03.2017 година, подаден от прокурор срещу разрешение за строеж №
23 -„З“/13.09.2016 година на главния архитект на Община Б..
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол сумата от 700 (седемстотин) лева, разноски по
делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Община Б. сумата 2200
(две хиляди и двеста) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „СК“ ООД – Б. с ЕИК
********* сумата от 3600 (три хиляди и шестстотин) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: