Решение по дело №7346/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7633
Дата: 25 април 2024 г. (в сила от 25 април 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110107346
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7633
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110107346 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. А., с която срещу [фирма] е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл 3 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10 833, 96 лева по
издадена от ответника фактура № **********/16.01.2023г., за доставена, но неотчетена
електроенергия.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в ***. Сочи, че на 29.09.2022 г.
му е извършена проверка от [фирма] и е съставен Констативен протокол №
2002255/29.09.2022 г. Впоследствие получил писмо от ответника с препис от изготвен
Констативен протокол № 870/24.10.2022 г. от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – ***, сектор ЕВРО, от който било видно, че при включване на
електромера с цел изследване той не се захранвал и не може да се изследват
метрологичните му характеристики, а при оглед от вътре на средството за измерване се
установявало, че електронната му платка е опушена и нагоряла, поради което и
електромерът не отговарял на техническите характеристики. Със същото писмо получил и
справка за преизчисление на електрическата енергия и процесната фактура, която оспорва.
Счита, че не дължи преизчислените количества електроенергия, тъй като е изчислена
неправилно и липсвало каквто и да било негова отговорност за неотчитането на
електромера. Посочил е, че средството за търговско измерване е собственост на [фирма] и
отговорността за техническата му изправност е изцяло на ответното дружество. Сочи, че
липсват данни за енерегламентирано въздействие върху електромера, а се касае за повреда
1
на електронната платка, която е опушена и нагоряла. Твърди, че липсва основание за
едностранна корекция поради обективния факт на констирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да се
доказва виновно поведение на потребителя. Поддържа и че начисленото количество за
потребена електроенергия на база една трета от пропусквателната способност на
измервателната система за посочения период е неточна и не е възможно технически да е
реализирана като колчество.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с които
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Приети били нови ПИКЕЕ. Проверката
била по реда на новите ПИКЕЕ. При проверката присъствал ищецът и независим свидетел.
Подаден е сигнал до МВР. Съставен е констативен протокол. Неизправният електромер е
демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. На база констативният протокол на БИМ е
преизчислена сметката на абоната по чл. 50, ал. 1, б. б ПИКЕЕ за периода 30.06.2022 г. –
29.09.2022 г. начинът на извършване на проверката и размерът на начислената сума били
съобразени с ПИКЕЕ. Ответникът бил материалноправно легитимиран да претендира
сумата. Изложени са доводи за наличието на основание за претендиране на сумата, която е
дължима за компенсиране на направени разходи.Ответникът не следвало да доказва
наличието на неправомерно поведение на потребителя, касаело се до обективна
отговорност. Твърди, че страните са обвързани от валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
доказателства, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че ищецът е потребител на ел. енергия за процесния недвижим
имот, находящ се в ***, който към датата на съставения констативен протокол /29.09.2022 г./
е бил присъединен към електропреносната мрежа. В тази връзка е приет като доказателство
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 91, том III, рег. № 5110, дело
419 от 2011 г.
По делото като писмени доказателства са приети документи, чиято автентничност
в производството не е била оспорена от страните, с оглед което и съдът приема, че въз
основа на същите следва да се направят изводи относно правнорелевантните за спора факти.
Прието като доказателство в настоящото производство е писмо, изх. №
NTZ183101/11.01.2023 г., от ответника до ищеца, с което последният е уведомен, че e
извършена метрологична експертиза на средство за търговско измерване № *********,
демонтирано от имот с адрес ***, за което е съставен Констативен протокол №
870/24.10.2022 г. от Българския институт по метрология – Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – ***, сектор ЕВРО като на основание
констатациите от този протокол е посочено, че е извършено преизчисление на количеството
ел. енергия. С писмо с изх. № **********/13.01.2023 г. потрбителят е уведомен, че след
2
извършената проверка начислената електроенергия за обекта е такава на стойност 10 833, 96
лв. за преизчислени количества електрическа енергия за мрежови услуги. Към писмото са
били приложени справка за преизчислените количества електроенергия, от която е вино, че
преизчилените колчества ел.енергия са на база една трета от пропусквателната способност
на измервателната система. Като видно от справката за периода от 30.06.2022 г. до
29.09.2022 г /92 дни/ са начислени по 184, 75 kWh/ на ден. И общо е формирана корекцията
от 16 997 kWh неотчетена енергия. Приета като доказателство е и процесната фактура №
**********/16.01.2023г.
От приетия по делото констативен протокол № 2002255/29.09.2022 г. се
установява, че на посочената дата е била извършена проверка на средството за търговско
измерване на ел. енергията, потребявана в процесния недвижим имот – електромер с
фабричен № 02165927. Проверката е извършена от двама служители на ответника в
присъствието на свидетел от Федерация на потребителите. Потребителят също е
присъствал. Констатирано е, че липсвала пломбата на щита на ел. таблото, дисплеят на СТИ
е тъмен и при товар с електроенетгия не мига. Електромерът е демонтиран и е монтирано
друго средство за измерване. При този начин на свързване проверяващите са констатирали,
че електроенергията, която се консумира, не се измерва от СТИ, съответно не се заплаща.
Присъединяването е било премахнато и е била възстановена схемата на свързване.
Проверката е приключила в 11:50 ч. на същия ден.
Видно от приетото като доказателство писмо от Министерство на вътрешните
работи, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София към спешен
телефон 112 на 29.09.2022 г. е получено обаждане за неправомерно ползване на ел.енергия в
** в 11.07 ч. от лице, което се е представило като Д. П..
Под делото е прието като доказателство писмо от [фирма], в което е посочено, че в
периода от 01.01.2022 г. до 01.12.2022 г. е имало регистрирани прекъсвания на
електрозахранването на съоръженията, към които са присъединени обектите на *** в гр.
***, поради предходни повреди в мрежата с продължителност до 5 минути ремонтно-
експлоатационно обслужване, лоши метеорологични условия и повреди по основни
съоръжения на дружеството.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
В. Н. К. и Д. Б. Г.а, присъствали на процесната проверка.
От показанията на свидетеля Г., доброволец към Федерацията на потребителите,
става ясно, че заедно с технически екип от служители на ответника е посетил процесния
адрес в гр. *** през септември 2022 г. Спомня си за проверката, защото заедно със
служителите на ЕРМ били на дело в *** и направили проверката, за да уплътнят работно си
време. При направената проверка се установило, че пломбата на щита на електромера е
скъсана. Впоследствие служителите и самият той установили, че дисплейят на електромера е
тъмен и при рестартирането на електромера, той не тръгнал. При подаден допълнителен
товар дисплеят отново не светнал и индикаторът, който мига , за да покаже, че електромерът
работи същи не мигал. Направили тест с товарите на фазите и подробно описали резултатите
3
в протокола. След като установили, че има нарушение едно от момчетата отишло да потърси
абоната и той дошъл. Обяснили му, че електромерът не работи и трябва да се замени с нов,
той стоял до тях. Преди съставяне на констативния протокол служителите на ЕРМ се
обадили на 112, след това сменили електромера с нов, а изгорелият електромер поставили в
безшевен чувал, който бил пломбиран и се отварял само от БИМ. Самият свидетел проверил
дали правилно е пломбиран чувалът, през цялото време присъствал на проверката и
подписал констативния протокол, препис от който дали на абоната. Свидетелят сочи, че
електромерът се намирал отвън на стълба, на тротоара, на нивото на очите.
От показанията на свидетеля Г., служител на ответника, извършващ проверки за
нерегламентирано ползване на ел. енергия се установява, че си спомня за проверката през м.
септември 2022 г. в гр ***, когато на една от проверките на *** установили при отваряне на
електромерното табло, което се намирало на стълб на улицата, че липсва пломба на
предпазния щит на електромерното табло. Дисплеят на електромера бил тъмен и при
измерване на товар или консумация от абоната не мигал. Потърсили абоната на адреса и
след като го открили му разказали какво е състоянието на електромера, обяснили му
причината , поради която се налага да сменят електромера, попълнили констативен протокол
и предали препис от него на абоната. Потърсили полиция веднага след като установили
нарушението, като само предали информацията на тел. 112. Поставен бил нов изправен
електромер. Свидетел от федерацията присъствал през цялото време на проверката.
Свидетелят посочил още, че таблото се заключва и ключ от него имат служителите от
[фирма]
По делото е разпитан и свидетелят И. Г. Х. - съсед на ищеца. Свидетелят сочи, че
електромерът на А. А. се намира извън дворното му място, както са разположени всички
електромери по улицата. Сочи, че потребителите имат достъп до електромера да си видят
показанията и до главния бушон. Не знае А. да е имал достъп до вътрешната инсталация на
таблото. Не знае за извършена проверка на таблото от служители на [фирма]. Спомня си, че
през последните две години често е спирал тока.
Съдът цени показанията на свидетелите кат доказателства по делото при
съобразяване на чл. 172 ГПК, същите са последователни и непротиворечиви. Няма данни за
заинтересованост на свидетелите. От показанията се установяват обстоятелствата относно
извършената проверка и констатираните неизправности на електромера, а от показанията на
свидетеля Х. се установява, че са били налице множество прекъсвания на електроенергията
по електропреносната мрежа.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се
установява, че в процесния случай е електромерът не съответства на техническите
характеристики за отчитане на електроенергия, което означава, че не отчита консумираната
от потребителя електроенергия. Като експертът е посичил, че не може да бъде установена
кога е настъпила повредата в електромерът, респективно от кога същият не отчита
доставената електроенергия. При съобразяване на апаратурата и проводниците в
електромерното табло и при използване на формулата в чл. 50, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
4
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ дневната
консумация е 1/3 от пропусквателната възможност на изходящия трифазен прекъсвач, т.е.
92, 37 kWh/на ден. Вещото лице е посочило, че пропусквателната способност на линията,
захранваща инсталацията на абоната зависи от възможностите на изходящия автоматичен
прекъсвач и вида на проводниците в електромерното табло, като в случая е меродавен токът
на изходящия автоматичен прекъсвач, а именно 3х50 ампера. В открито съдебно заседание
експертът е уточнил, че когато от [фирма] са изчислявали допустимата консумация, те са
ползвали технически данни на електромера, там токът е 100 ампера и на тази база
изчисляват консумацията, но действителната пропусквателна възможност на линията следва
да се изчисли с оглед наличните предпазители на обекта. При съобразяване на това
обстоятелство съгласно нормативно установената формула, дневната консумация възлиза на
92, 37 kWh. Според вещото лице при изчисляване на дължимата сума от абоната са
използвани утвърдените от КЕВР цени за покриване на технологичните загуби към датата на
изготвяне на справката за преизчислени количества ел.енергия от 13.01.2023 г., като са
спазени изискванията на ПИКЕЕ. Съдът намира, че заключението е професионално и
обективно изготвено, а и предвид, че същото е неоспорено като доказателство от страните,
го поставя в основата на своите фактически и правни изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК. Спорното материално право е обусловен от
проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валиден договор между страните за покупко-продажба
на електрическа енергия по който ответникът е доставил електрическа енергия, 2) че са били
налице установите в Общите условия и ПИККЕ предпоставки за извършване на проверка и
съставяне на констативен протокол, респективно начисляване на суми, представляващи цена
на неотчетена електроенергия, доставена на ищеца.
По допустимостта:
С оглед това, че ищецът А. Г. А. оспорва дължимостта на парична сума, за която е
издадена фактура от ответника и същата е претендирана с нарочно писмо, за ищеца
съществува правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.
Ответникът и не оспорва това обстоятелство относно правния интерес на ищеца, напротив
твърди, че претендираната сума му се дължи.
По основателността:
Между страните не се спори, че е налице договор за продажба на ел. енергия при
общи условия, поради което и съдът счита, че същите не спорят досежно това
обстоятелство, което макар и да не е отделено за безспорно по смисъла на чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК се явява такова, поради което е и доказано. Следователно основният правен спор
между страните касае втората материална предпоставка.
5
Съгласно чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИККЕ (издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с Решение № 10003 на
ВАС на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) е предвидено, че в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като: при неизмерващо
средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една
трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.
В случая нито се спори, а и от подписания и неоспорено констативен протокол се
изяснява, че ищецът се е съгласил с обективираните изводи, което съставлява извънсъдебно
признание на факти по смисъл на чл. 175 ГПК.
В раздел IХ, от чл. 49 до чл. 58 от ПИКЕЕ са регламентирани различни случаи и
начини за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи. Те са разграничени съобразно установените различни по
вид причини, поради които се е стигнало до констатиран случай на неизмерване или неточно
измерване на доставената до обект на ползвателя електрическа енергия. Общото между
всички хипотези, уредени в ПИКЕЕ, е, че правото на оператора на съответната електрическа
мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение
на ползвателя на съответната мрежа, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия. Това е така, тъй като целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на ползвателя за неговото виновно поведение. Извън корекционната
процедура е установяване на лицето, което е осъществило вмешателство било в схемата на
свързване, било във функционирането на средството за измерване. За извършване на
преизчисление на количеството пренесена електрическа енергия от оператора на
съответната мрежа по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъдат установени следните обективни обстоятелства: 1) наличието на определен факт, който
води до неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и 2) спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура за констатиране на причината за неточното
измерване и за извършване на корекция на данните за пренесена електрическа енергия. Това
се приема в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е направено
тълкуване на разпоредби от ПИКЕЕ, които са обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
и които са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14
февруари 2017 г., в сила от 14.02.2017 г., които разпоредби обаче са идентични по
съдържание с тези в действащите към момента ПИКЕЕ - Решение № 115/20.09.2017 г.,
6
постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т. о. и Решение № 118/18.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 961/2016 г. по описа на ВКС, II т. о.
По въпросите на ПИКЕЕ в актуалната им редакция са постановени и Решение №
693/11.11.2021 г., постановено по в. т. д. № 146/2021 г. по описа на САС, 15 търговски
състав, Решение № 13/14.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 2521/2020 г. по описа на САС,
6 търговски състав, Решение № 204/10.12.2021 г. по в. гр. д. № 488/2021 г. по описа на ОС –
Добрич и др., с които е прието, че съгласно чл. 56. ал. 1 ПИКЕЕ в случаите на
преизчисляване на количествата електрическа енергия по този раздел, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги, а по силата на ал. 2 на същия член ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на мрежата дължимата сума. Нормата на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ въвежда задължение
за ползвателя на мрежата да заплати на оператора на съответната електроразпределителната
мрежа сумата, определена от оператора по реда на ал. 1. Нормативната разпоредба е ясна и
недвусмислено сочи субектът, в полза на когото възниква вземане за сумата на
преизчислените при спазване на чл. 50 ПИКЕЕ количества електрическа енергия операторът
на електроразпределителната мрежа съобразно дефиницията на § 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ, или
предвид издадения му и приложен по делото лиценз. Ответното дружество в качеството му
на електроразпределително предприятие е налице законова възможност да извърши т. нар.
"корекция на сметка", т. е. да преизчисли количествата електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава в процесния имот. Следователно,
новоприетите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на
електроразпределителната мрежа и съответно на него да се заплаща дължимата вследствие
на корекцията сума. Доколкото Правилата са приети с Решение по т. 1 от протокол № 67 от
24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, т. е. в изпълнение на делегирани със закон правомощия,
съобразно чл. 2, ал. 1 във вр. чл. 11 и чл. 12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на
право в качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер. Влизането в
сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на
абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ
изисквания. По аргумент от чл. 5, ал. 4 от КРБ и чл. 14 от ЗНА материалноправните норми
имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, т. е. правилата, установени в
новите ПИКЕЕ, са приложими за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,
когато са влезли в сила, респ. и в процесния случай, тъй като корекционната процедура е с
начална дата 29.09.2022 г., когато е извършена проверката и е съставен процесния
констативен протокол.
Необходимо е да бъде отбелязано, че разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "б"
ЗЕ отнасяща се до съдържанието на общите условия на крайния снабдител не е правилото,
от което произтича правноуредената възможност за извършване на корекция на сметка за
7
електрическа енергия. Нормите уреждащи възможността за извършване на проверка, респ.
начисляване на суми за потребена, но неизмерена енергия се намират в ПИКЕЕ. Както бе
посочено разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, делегира на КЕВР правото да
приеме принципи, условия и ред, по които следва да се процедира в случаите на неизмерена,
неправилно и, или неточно измерена електрическа енергия, които защитават интересите
както на потребителите, предвиждайки участие на свидетел при извършване на проверката,
метод на изчисление на енергията, максимален период, за който може да бъде извършена
корекция, както и защитават правата на разпределителните дружества, които при
реализиране на нетехнически загуби, които се формират неизмереване на цялата потребена
енергия в ел. мрежата (т. е. налице е реално потребена енергия, която не е измерена от
измервателните средства, респ. не е начислена нейната цена от крайния снабдител) получава
възможност да покрие реализираните загуби. При проследяване на процедурата по
приемане на действащите ПИКЕЕ се установява, че Правилата предвиждат корекцията да се
извършва от разпределителното дружество и то да издава фактура за вземането именно
защото реално ощетено от неизмерената точно енергия е именно разпределителят на
енергия.
Ето защо от при преценка на събраните доказателства във връзка с изложените
съображения следва да бъде направен изводът, че ответникът по силата на действащите
ПИКЕЕ е легитимиран да извърши проверка на средството за измерване, да изготви справка
за преизчислените количества енергия и да издаде фактура за вземането.
Установява се по делото, че на 22.09.2022 г. СТИ не е функционирало надлежно,
като вещото лице е посочило, че не може да бъде установено кога е настъпила повредата и
електромерът е престанал да отчита. Поради това следва да се приеме, че в случая корекция
следва да бъде начислена за периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерването.
Настоящият състав обаче намира, че направените изчисления от страна на
ответното дружество не са точни и не отговарят на действителната фактическа обстановка,
доколкото се установи от заключението на вещото лице, че е не е съобразена действителната
пропусквателна способност на линията, захранваща инсталацията на абоната. Експертът е
посочил, че дневната консумация, изчислена по формулата на чл. 50, ал. 1, т. 1, б. „б“ е 92,
37 kWh съгласно характеристиките на мрежата на абоната. Доколкото съгласно посочената
нормативна разпоредба при липса на данни кога е настъпила повредата се дължи заплащане
на електроенергия за три месеца, считано от деня на проверката, то трите месеца назад,
изчислени по реда на чл. 60, ал. 3 ГПК изтичат на 29.06.2022 г., то и дните за които се дължи
заплащане на електроенергия са общо 92. Съобразно заключението по СТЕ и справката,
изготвена от ответника към фактурата за корекция за минал период и при приложение на
разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът намира, че за кWh се дължи сумата от 0, 637лв.. Ето
защо и доколкото с оглед посоченото от вещото лице за пропусквателната способност на
изходящия трифазен прекъсвач се установява, действителното количесто електроенергия е
8498 кWh, съдът намира, че дължимата сума от ищеца е в размер на 5 413, 25 лв. /0,637
8
х8498/. Ето защо и исковата претенция над този размер до претендираната от ответника
сума от 10 833, 96 лв. по фактура от 16.01.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен, т.е.
искът е основателен за сумата от 5 420, 70 лв. Сумата от 5 413, 25 лв. е дължима от абоната
на основание извършената редовно корекционна процедура по ПИКЕЕ с оглед
отстраняването на неоснователното разместване на блага.
По разноски
При този изход на правния спор и на основание чл. 78 ГПК страните имат право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.,
платено в брой видно от приложения договор за правна помощ, държавна такса в размер на
437, 81 лв., 120 лв. за експертиза, т.е. в общ размер от 2057, 81. С оглед изхода на
производството в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1028, 55 лв.
Ответникът е представил списък, според който претендира разноски за депозит за
експертиза в размер на 300, депозит за свидетел 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от
страна на ответника, съдът намира, че юрисконсулстското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 300 лв. При това положение и с оглед изхода на делото в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 312, 50 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че А.
Г. А. с ЕГН **********, с адрес в **** не дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ****, сумата от 5 420, 70 лв. /пет хиляди четиристотин и двадесет лева
и седемдесет стотинки лева/, представляваща част от задължение по фактура №
**********/16.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 5420, 70 лв. /пет
хиляди четиристотин и двадесет лева и седемдесет стотинки/ до пълно предявения размер
от 10 833, 96 лв. /десет хиляди осемстотин тридесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** , с адрес в **** ,
сума в размер общо на 1028, 55 /хиляда двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лв.,
представляващи сторени съдебно- деловодни разноски, съразмерно на уаважената част от
иска.
ОСЪЖДА. А. Г. А. с ЕГН **********, с адрес в **** на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплати на „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **** сума в
9
размер общо на 312, 50 /триста и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляващи
сторени съдебно- деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10