Р
Е Ш Е
Н И Е
№417 04.11.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА
административно дело № 216 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е
по жалба на В.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника й
адвокат Т. ***, против Решение № 1040-23-22 от 10.03.2022 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП
на НОИ –Стара Загора/, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от В.М.
жалба срещу разпореждане № РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021 г. на ръководителя на
контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ –
Стара Загора и оспореното разпореждане е
изцяло потвърдено.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него
разпореждане при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия
материалния закон. Посочва се, че неправилно и необосновано решаващият
административен орган -
директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е приел, че са налице предпоставките,
визирани от разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, предвиждаща
възстановяване на добросъвестно получени от лицата суми за осигурителни
плащания при представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане. Твърди се, че доколкото за
М. е налично валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение между нея
и работодателя „Дими 11“ ЕООД, гр.
Казанлък, при реално полагане на труд, съответно изплащане на трудови възнаграждения
за периода от 31.08.2016 г. до 03.01.2019 г., незаконосъобразно административният
орган е приел, че В.М. няма качеството на осигурено лице. Според жалбоподателката
непредставянето на документи от страна на управителя на дружеството не може да
послужи като основание за заличаване на осигурителните данни, подадени за него,
още повече, че Д.О. не е бил запознат с извършваната от контролните органи на
НОИ проверка и издадените след приключването й задължителни предписания. Не на
последно място се посочва, че нито компетентният административен орган, нито
решаващият орган в лицето на директора на ТП на НОИ-Стара Загора са положили
усилия да съберат достатъчно доказателства в подкрепа на изводите си за липса
на реално упражнявана от жалбоподателката трудова дейност, поради което същите
се явявали необосновани и недоказани. По изложените в жалбата съображения е
отправено искане да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт К.,
оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище са наведени подробни
съображения във връзка с правилността на изложените в оспореното решение на
директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора мотиви, които се поддържат изцяло.
Твърди се, че с оглед доказателствата, събрани както в хода на съдебното, така
и в хода на административното производство, безспорно се установява липсата на
осъществявана търговска дейност от страна на „Дими 11“ ЕООД, гр. Казанлък за
периода 2015 г. - 2018 г., което от своя страна водело и до обоснования извод
за фактическата липса на полаган труд от страна на работниците в дружеството, и
в частност от В.М.. Поддържа, че основание за провеждане на социално
осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО е упражняването на трудова
дейност от лицата, като в случая не може да се приеме, че сключвайки трудов
договор на 31.08.2016г. жалбоподателката е започнала реално работа. Към
17.10.2016г. когато настъпва риска бременност и раждане М. не е била осигурено
лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като реално трудово
правоотношение между нея и „Дими 11“ЕООД никога не е започвало. Именно това
обстоятелство е довело до заличаване на вече подадената за М. осигурителна
информация, респективно е обосновало и ангажиране на хипотезата на чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО, досежно вмененото задължение за възстановяване на добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
За В.М. са
подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КСО за сключен трудов договор от
31.08.2016г. с ДИМИ 11 ЕООД град Казанлък и за прекратяването му от
03.01.2019г. Подадени са и данни с
декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за
осигуряване, чрез дружеството за периода от 01.09.2016г до 02.01.2019г,
включително.
По БЛ
№Е20166360611 с период на временна неработоспособност от 30.12.2015г до
12.02.2016г, включително, БЛ №Е20153943712 с период на временна неработоспособност
от 17.10.2016г. до 30.11.2016г.вкл., БЛ №Е20166344137 с период на временна
неработоспособност от 15.11.2016г до 26.12.2016г вкл. и по БЛ №Е20166095156 с
период на временна неработоспособност от 27.12.2016г до 28.02.2017г
включително, и приложение №10 към заявление-декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане за остатъка до 410 дни на основание
чл.50-51 от КСО с начална дата 01.03.2017г и към заявление –декларация за
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53
от КСО са начална дата 01.12.2017г от
осигурителя ДИМИ 11 ЕООД, са изплатени парични обезщетения аз периода от
17.10.2016г до 15.11.2018г в общ размер на 10 450.00лв по декларираната от
лицето банкова сметка.
***пазване на
осигурителното законодателство, от страна на контролните органи при ТП на НОИ –
Стара Загора е извършена проверка по разходите на ДОО на „Дими 11“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Генерал Д.ов“
№6, вх. „В“, ет. 7, ап. 63, констатациите от която са обективирани в
констативен протокол №КВ-5-23-00942780 от 24.06.2021 г. /л. 36 – 43/.
Проверката е въз основа на постъпил сигнал и по повод възникнало съмнение за
нарушение на осигурителното законодателство и произтичащи от това злоупотреби
със средства от ДОО, като провеждането и реализирането на същата е основано на
чл. 107 от КСО, във връзка със заповед №ЗР-5-23-00580719 от 18.06.2019 г. на
началник сектор КРДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, последната издадена на
основание чл. 29, ал. 1 от „Инструкция №1
от 3.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт“ и връчена на управителя на дружеството на
28.10.2020 г.
В хода на
извършената проверка е установено, че считано от 16.10.2015 г. едноличен
собственик на капитала на „Дими 11“ ЕООД, гр. Казанлък е „Термоизолации-Стара
Загора“ ЕООД, ЕИК *********, като от същата дата за управител на дружеството е
назначена С.Н.И.. Установява се, че за периода от 16.10.2015 г. до 31.12.2020
г. от осигурителя „Дими 11“ ЕООД няма подавани данни в Регистъра на осигурените
лица /РОЛ/ за И., както и че за нея липсва подадена декларация за регистрация
на самоосигуряващо се лице. От извършената проверка в „Регистър на трудовите
договори“ е видно, че от страна на дружеството са подавани уведомления по
смисъла на чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/ - общо 77 на брой, за наети
67 лица по трудови правоотношения, като към 01.01.2020 г. всички трудови
договори са прекратени. От контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора са
взети предвид данните предоставени от ТД на НАП, гр. Пловдив, съгласно писма
изх. №13810#1 от
08.07.2019 г. /л. 37/ и изх. №24ВО/К.90-724#1 от 13.11.20120 г. /л. 40 - 41./, според
които: 1. за 2015 г., 2017 г., 2018 г., и 2019 г. няма подавани годишни данъчни
декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО, а за 2014 г. и 2016 г. са подавани такива
по образец 1010а, съдържащи данни, че за съответните данъчни периоди, данъчно
задълженото лице е декларирало, че не е извършвало дейност и не е отчело
приходи и разходи; 2. дружеството имало регистрирано фискално устройство в
обект „питейно заведение“ на адрес гр. Казанлък, ул. „Искра“ №12 с наименование
на обекта: нощен клуб – вход, за периода от 22.11.2018 г. до 05.04.2019 г.,
като данни за отчетени продажби са подавани до 31.03.2019 г. Осигурителните
декларации са подавани, както на електронен носител в офис на ТД на НАП от
управителя С.И., така и от упълномощени лица, чрез КЕП, за месец 01 и 02 на
2019 г. При проверката са взети предвид и данните, предоставени с писмо изх.
№19086458 от 17.10.2019 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара
Загора според които за „Дими 11“ ЕООД, гр. Казанлък има подадена декларация по
чл. 15 от ЗБУТ в сила до 2012 г. с посочен в нея обект „Бар клуб Занзибар“ с
адрес гр. Казанлък, ул. „Отец Паисий“ №1, като информация за други обекти на
дружеството нямало.
В хода на проверката
от контролните органи е посещаван адресът на седалище и управление на Дими 11“
ЕООД в гр. Казанлък на ул. „Генерал Д.ов“ №6, вх. „В“, ет. 7, ап. 63, като е
констатирано, че реално дружество с подобно наименование на този адрес не се
помещава. Установено е, че имотът е бил собственост на С.И. до 03.09.2008 г.
Непосредствено
след връчване на заповедта за иницииране на проверка, на управителя на
дружеството са издадени и връчени задължителни предписания №ЗД-1-23-00840263 от
12.11.2020 г., с които дружеството е задължено да представи в ТП на НОИ-Стара
Загора счетоводната и осигурителна документация в т. ч. трудови досието,
разплащателни ведомости, оборотни ведомости, ГФО и др., необходима за
обективното и всестранно извършване на проверката. Така дадените задължителни
предписания не са изпълнени, като в отговор на указанията на контролните
органи, в собственоръчно подписана декларация /л. 44-45/, И. заявява, че няма
информация за седалището и адреса на управление на дружеството, извършваната от
него икономическа дейност и наличието на търговски обекти, както и че не е
запозната със счетоводното обслужване, местосъхранението на относимата
документация, изплащането на трудовите възнаграждения, подаването на
осигурителна информация, наличието на упълномощени лица и пр.
С оглед
обективно установяване на относимите факти и обстоятелства, от лицата, за които
е подавана осигурителна информация от „Дими 11“ ЕООД, гр. Казанлък, в т. ч. и
за тези, които има данни за извършвани
осигурителни плащания от ДОО, е изискано предоставянето на писмени обяснения по
реда на чл. 44 и сл. от АПК. С писмо изх. №1029-23-1162#25 от
18.06.2020 г. на старши инспектор по осигуряването Г.Х. /л. 34/, извършила и
самата проверка по разходите на ДОО, към В.М. е отправена покана да се яви в ТП
на НОИ-Стара Загора, ПРМ, гр. Казанлък за изясняване на факти и обстоятелства
във връзка с упражняването на трудова дейност. Визираното писмо е изпратено с
обратна разписка, чрез лицензиран пощенски оператор, като пратката се е върнала
с пощенско клеймо непотърсен.
Въз основа на
направените в хода на проверката установявания е възприето от страна на
контролните органи, че „Дими 11“ ЕООД, гр. Казанлък не е извършвало стопанска
дейност по смисъла на ТЗ за периода от 2016г. до 2018г., която съответно да
предполага наемането на лица по трудов договор за осъществяването й, като
съобразно липсата на приходи е неоправдано изплащането на възнаграждения на
лицата, в т. ч. и на жалбоподателката. За дружеството не е представена
счетоводна и трудово-правна документация. При така формирания извод, на
осигурителя са издадени задължителни предписания №ЗД-1-23-00942673 от
24.06.2021 г., изменени със задължителни предписания №ЗИ-1-23-00988327 от
02.07.2021 г., за подаване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с
код заличаване, с вид осигурен 01, съответно 04, относно подадените данни по
реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за наетите в дружеството лица, включително и
за жалбоподателката В.М., за периода от мес.септември 2016г. до мес.януари 2019г.
Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството - С.Н.И..
Предвид обстоятелството, че същите не са изпълнени от осигурителя и не са
обжалвани в законоустановения срок, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба
№H-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от
„Дими 11“ ЕООД, в т. ч. и тези за жалбоподателката, за съответните указани
периоди, са заличени служебно от страна на длъжностните лица при ТП на
НОИ-Стара Загора.
Описаните
дотук факти и обстоятелства са довели до формиране на правните и фактически
съображения на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Стара Загора да постанови процесното разпореждане № РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021
г. /л.21/, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО на В.Д.М. е
разпоредено да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност
и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от
18.10.2016г. до 15.11.2018г., в размер на 10450.00лв. В разпореждането
хронологично и детайлно са възпроизведени част от констатациите на контролните
органи, отразени в хода на извършената проверка, като е съобразено и
извършеното служебно заличаване на осигурителната информация, подадена от „Дими
11“ ЕООД, гр.
Казанлък за жалбоподателката, по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Развити са
съображения, че М. не е била осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 във вр. с
§1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към и преди момента на настъпване на осигурителния
риск, поради липсата на упражнявана от нея трудова дейност. Като основен мотив
за постановяване на разпореждането е посочено обстоятелството на извършеното
служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход за
жалбоподателката, за периода от месец септември 2016г. до месец януари 2019г.,
което от своя стана представлявало и новите данни по смисъла на чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО, които сочат, че ПОВН е неоснователно изплатено, тъй като лицето не
отговаряло на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 40, ал. 1 от КСО.
Разпореждането е връчено на В.М. на 11.02.2022г., видно от приложената на л.28
по делото разписка.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО срещу постановеното
разпореждане е постъпила жалба с вх. №1012-23-64 от 22.02.2022 г. /л. 19/, подадена
от В.М., чрез пълномощника й адв.Т., в която заявява, че изложените в
разпореждането твърдения са голословни и не отговарят на обективната истина.
За да потвърди оспореното разпореждане
№ РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, директорът на ТП на НОИ–Стара Загора е възприел изцяло мотивите,
изложени в обжалвания административен акт, като е посочил нормативните
предпоставки, определящи условията за възникване на осигуряването, неговото
прекъсване и прекратяване, както и изискванията
и
редът за отпускането, изчисляването и изплащането на паричните обезщетения за
временна неработоспособност. Посочва
всички факти, които са установени в качеството им данни, имащи значение за
съществуване на упражненото право на парично обезщетение за бременно и раждане,
съответно за ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2г. Изрично се сочи,
че по реда на чл.29 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност е назначена проверка на 18.06.2019г на осигурителя
ДИМИ 11 ЕООД, като е установено, посредством публичните регистри за търговците,
че дружеството е придобито в собственост от „ТЕРМОИЗОЛАЦИИ – СТАРА ЗАГОРА“ на
16.10.2015г, чрез изкупуване дружествените дялова на съдружниците и
управителите му Д. С. О. и М. Х.М.. След изкупуване на дружествените им дялове,
ДИМИ 11 ЕООД става собственост на друго търговско дружество ТЕРМОИЗОЛАЦИИ
–СТАРА ЗАГОРА ЕООД, което се управлява от С.Н.И.. Същата е управител на 30
дружества, регистрирани на територията на страната, които имат задължения към
бюджета в особено големи размери. По искане на ТП НОИ Стара Загора е извършена
проверка на ДИМИ 11 ЕООД от ТД на НАП Пловдив. Съгласно писмо на Директора на
ТД НАП Пловдив от за 2015, 2017 и 2018г дружеството не е подавало ГДД по ЗКПО,
а за 2016г декларира, че не осъществява търговска дейност. Дружеството няма
регистрирани фискални устройства за периода от 2014г до 22.11.2018г. На адреса
на управление дружество не е открито. По данни в регистър „трудови
договори“ има регистрирани 77
уведомления по чл.62 ал.5 от КСО за 67 наети лица по трудово правоотношение,
като към 01.01.2020г всички са прекратени. Проверката е приключила с
Констативен протокол от 24.06.2021г като на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО са
издадени Задължителни предписания от 24.06.21г да се заличи информацията по
декларация образец 1 за всички лица с данни за вид осигурен с код 01,
включително и за М. за периода от мес.септември 2016г. до мес.януари 2019г.
Данните за жалбоподателката са и служебно заличени след влизане в сила на
предписанията. Предвид заличаване на данните за осигурителния стаж и доход и
възникналите ново обстоятелства е установено, че по процесните болнични листове
и заявления-декларации неоснователно е изплатено парично обезщетение за
бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете.
Установената липса на трудово-правна документация, наред с липсата на данни за
търговска дейност е основание по чл.114 ал.2 т.2 от КСО да се изиска
възстановяване на добросъвестно, но без основание / при липса на право/
получени суми за обезщетения.
Решението е връчено на 17.03.22г, а
жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 24.03.2022г., в
рамките на 14-дневния преклузивен срок за обжалване.
Представени и приети като доказателства
по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване
на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, при ТП на НОИ-Стара Загора.
По делото бе допуснато и събирането на
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н. Т. А., С.Н.И. - управител
на „Дими 11“ ЕООД, гр.
Казанлък и Г.С.Х..
Свидетелят А., заявява, че от 10 години е във фактическо
съжителство с жалбоподателката от 10 години и знае, че през 2016г. тя е
сключила договор с фирма Дими 11 ЕООД. Занимавала се е с рекламни материали и
флаери, тъй като тази фирма е извършвала рекламна дейност. Повечето неща ги е
правила от къщи, от лаптопа си, нямала е определено работно време, нито
определен час да ходи и да се връща от работа. Не е сигурен колко време В.М. е
работила във фирмата, но сочи, че може би е било около 6, 7, 8 месеца.
Прекъснала е работа, когато е забременяла с техния син, парите са били малко и
затова е решила да напусне фирмата.
Свидетелката С.И. заявява, че именно тя
е управител на „Дими 11“ ЕООД, гр. Казанлък и няма представа каква дейност е
извършвало дружеството от 2016г. до 2018г. Неин близък – Й., й е „дал“ няколко
от неговите фирми, но нямала никакви документи
за тези фирми. Понякога я викал да се разписва и да прави пълномощни, но
не си спомня кога и на кого. Категорично заявява, че тя служители във фирмата
не е назначавала и не знае кой ги е назначавал, не е давала на никой заплата.
Не знае дали дружеството Дими 11 е имало касов апарат и банкова сметка, ***. Не
знае и кой е подавал информация за фирмата в НОИ и НАП. Преди 4-5 години са я
пращали в НАП да носи някакви дискети и справки всеки месец, но след това
жената, която отговаряла за тези фирми й казала да направи пълномощно, за да
може да изпраща справките по електронен път. Сочи, че не си спомня В.М..
Св. Г.Х. дава сведения относно
извършената проверка на фирми „Дими 11“ ЕООД. Сочи, че няколко пъти са
посещавали адреса на фирмата, но там е нямало офис на дружеството. Установили
чрез справка в Община Казанлък, че още през 2008г. апартаментът е бил продаден
и има нов собственик. При среща с управителката на дружеството, тя е
декларирала, че не е запозната с дейността на дружеството и не разполага с
никакви документи. В хода на проверката е била изпратена покана до жалбоподателката
за даване на обяснения относно упражняваната дейност в дружеството, но тя не се
е явила, поради което и контакт с нея по време на проверката не бил
осъществяван. Заявява, че при ревизията не са били установени данни М. да е
била служител на „Дими 11“ ЕООД и да е извършвала дейност в това дружество.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл.118, ал. 1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение № 1040-23-22 от 10.03.2022
г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ –
Стара Загора, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, доколкото са изложени конкретни мотиви
за упражненото административно правомощие от гл. т. посочването на конкретни
съображения, обусловили формирания краен извод на решаващия орган. В
действителност, директорът на ТП на НОИ-Стара Загора е подложил на преценка
доказателствата по делото, като е подвел фактите и обстоятелствата под
хипотезата на приложимите според него правни норми, за което съответно е
изложил конкретни мотиви.
Съдът не установи допуснати в хода на
административното производство по издаване на оспореното решение и потвърдените
с него разпореждания съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК,
а именно: да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, както и да
изясни всички факти от значение за случая. В тази връзка съдът отчита, че в
провелото се административно производство, завършило с издаване на разпореждане
№РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора, което всъщност е предмет на проверка в
развилото се контролно-отменителното производство по чл. 117 от КСО, са
извършени достатъчно по обем и съдържание процесуални действия във връзка с
изследването на основния спорен въпрос – упражнявала ли е реално жалбоподателката
трудова дейност при „Дими 11“ ЕООД за спорния период, респективно попада ли тя
в кръга на осигурените лица. Не може да бъде отречено, че контролните органи
при ТП на НОИ-Стара Загора са почерпили необходимата им информация от всички
възможни източници, в т. ч. за действията си са уведомили и други компетентни
държавни органи. Положени са процесуални усилия да бъде издирена цялата налична
и относима данъчно-осигурителна и трудово-правна информация, счетоводни
документи и фирмени книжа. В тази връзка е търсен офисът на дружеството, в
който се предполага, че ще се намерят писмени доказателства. Контролните органи
са събрали и достатъчно доказателства, досежно реалното извършване на търговска
дейност от страна на дружеството. Налична е комуникация с работниците, за които
е подавана информация в Регистъра на трудовите договори и най-вече с вписания
за управител на дружеството.
По отношение на съответствието с материалния
закон:
Спорът по делото се концентрира до това
налице ли са законовите предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО, за възстановяване на получените от жалбоподателката парично
обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете, изплатени за периода от 17.10.2016г. до 15.11.2018г., и в този
смисъл дали правилно е ангажирана отговорността й с оглед фактическите
установявания на административния, респективно решаващия органи. За да разреши
така повдигнатия спор съдът на първо място е необходимо да установи правната
рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с възникването и
наличието на социално осигуряване, редът за отпускане, изчисляване и изплащане
на ПОВН, както и юридическите факти, осъществяването на които законодателят
свързва с възникването на отговорността за възстановяване на вече получените от
лицата осигурителни плащания в хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 г.,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8
от КСО, а лицата по чл. 4а
от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО /в ред. в сила от 01.01.2018 г./ отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено
осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33,
ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за
изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия
и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
В конкретния случай това е НПОПДОО. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните
обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата
се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните
от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват
и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра
на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване,
регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл
преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния
административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници
на информация.
С оглед съдържанието на посочените
норми и тяхното логично и систематично тълкуване за целите на определяне
социалните права на лицата и в частност тези на жалбоподателя, се налага
извода, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, както по принцип, така и в процесния случай е свързано с
наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който
е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т. е. към
момента на възникване на съответния осигурителен риск лицата следва да са
осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО.
Трудовата дейност е основна
правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и съответно е
задължително условие за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1
от КСО .
В настоящия случай административният орган е приел липса на
упражнявана трудова дейност от страна на жалбоподателката в „Дими 11“ ЕООД, гр.
Казанлък, поради липсата на доказателства за осъществявана през процесния
период търговска дейност от дружеството. Въз основа на това и предвид
извършеното служебно заличаване на данните по чл.5, ал.4 КСО за лицето В.М., на
основание влезлите в сила Задължителни предписания № ЗД-1-23-00942673/
24.06.2021г., е обоснован извод, че от месец септември 2016г и в частност – към
17.10.2016г, до мес. януари 2019г, М. не е била осигурено лице по смисъла на
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не е имала право да получи парично обезщетение за бременност
и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.40, ал.1 КСО
и съответно, че извършените осигурителни плащания са без правно основание.
Като правно основание за разпореденото
възстановяване на получените от жалбоподателя суми за осигурителни плащания е
посочена разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, съгласно която добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение - когато след изплащането им са представени нови документи или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане.
От съдържанието на тази законова норма
е видно, че за разлика от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, регламентираща
възстановяването на недобросъвестно получените осигурителни плащания,
възстановяването на добросъвестно получените такива е поставено в зависимост и
от конкретни специфични предпоставки - наличието на относими нови данни и
документи.
В процесния случай контролните органи
на НОИ са квалифицирали поведението на жалбоподателката като добросъвестно, с
оглед на това, че същата е получила процесните
обезщетения на база издадени болнични листове и подадените от осигурителя
данни, които към момента на извършване на преценката за възникване на
материалното право са били налични и възприети като достоверни от осигурителния
орган, т. е. жалбоподателката е предполагала, била е със съзнанието и
субективното убеждение, че обезщетението й се полага.
Новите данни и документи се свързват с
установените в хода на извършената проверка обстоятелства относно липсата на
реално осъществявана трудова дейност от М. и извършеното служебно заличаване на
осигурителните данни за това лице за периода от месец септември 2016г. до месец
януари 2019г., въз основа на влезли в сила Задължителни предписания № ЗД-1-23-00942673/ 24.06.2021г.
Събраните по делото доказателства не
опровергават направения от административния орган извод, че В.М. не е полагала
труд по трудово правоотношение с работодателя „Дими 11“ЕООД в периода м.09.2016г
– м.01.2019г. Действително по делото е представено копие-извлечение от трудова
кнежка на жалбоподателката, в която е направено отбелязване за прослужено време
в „Дими 11“ЕООД от 01.0-9.2016г. до 03.01.2019г., но този документ не може да докаже реално престиране на труд.
Същевременно останалите доказателства, събрани в хода на административното
производство – официални удостоверителни документи съгласно чл.179 ГПК,
издадени от ТД на НАП – Пловдив, Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,
Община –Казанлък, сочат, че през процесния период дружеството не е подавало
годишна данъчна декларация по ЗКПО, няма регистрирано фискално устройство и
няма данни за реализирани приходи и направени разходи от търговска дейност.
След като няма данни „ДИМИ 11“ ЕООД да е извършвало стопанска дейност, няма
дори реален адрес, на който да бъде намерен този осигурител, а такъв само по
документи, не може да се приеме, че М. е престирала труд за търговец, който съществува само в
Търговския регистър. Събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателствени средства не установяват фактическа обстановка, различна от
установената в хода на административното производство и възприета от решаващия
административен орган. Свидетелката
С.И., която е вписана за управител твърди, че не знае нищо за дейността на фирмата
и не е назначавала никакви служители.
След извършена преценка по чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля Н. Т. А., който като лице,
което живее във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателката, се явява
заинтерисован от изхода на спора, а освен това показанията му са вътрешно
противоречиви и неубедителни.
Доколкото практиката на ВАС е
еднозначна, че трудовото правоотношение не е идентично с осигурителното и за
доказване на последното се изисква полагането на труд в действителност, то
косвените факти, събрани в производството, установяват липсата на полаган труд
от В.М. в периода 01.09.2016г. до 02.01.2019г. по трудовото си правоотношение с
„Дими 11“ЕООД.
Въз основа на това и предвид заличените
данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО се налага извода, че жалбоподателката не е
бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1
от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на
осигурителния риск), съответно за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 40, ал.1
от КСО, като изплатеното й такова е било е недължимо и е получено
без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите
на ДОО на "Дими 11" ЕООД, и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените
суми като обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на
малко дете.
По изложените съображения съдът приема,
че оспореният акт, като постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, е законосъобразен и следва да
бъде оставен в сила, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
При този изход от спора ответната
страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалия по
делото процесуален представител, поради което в полза на ТП на НОИ гр.Стара
Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен
в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Д.М., с адрес ***, против Решение № 1040-23-22 от 10.03.2022 г. на
директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Стара Загора, с което подадената от В.М. жалба е отхвърлена като неоснователна
и е потвърдено разпореждане № РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021 г. на ръководителя
на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ –
Стара Загора.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44, сумата от
100.00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: