№ 7915
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110143353 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от Р.И.М.-Т.- управител, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ет. 6, чрез адв. Г.Х.,
със съдебен адрес гр. **** против А.И.А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, с която са
предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 5452,02 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL
333436/04.12.2007 г., ведно със законна лихва от 09.10.2020 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 1470,55 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2017 г. до
24.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 48865/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.
Ищецът твърди, че на 04.12.2007 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL
333436/04.12.2007 г. между „Юробанк България“ АД / с предишно наименование „Юробанк
България и Еф Джи България“ АД/ и А.И.А., по силата на който на последния му е
предоставена сумата в размер на 17000 лева за рефинансиране на съществуващ
потребителски кредит по Договор № FL 81454/04.11.2005 г., сключен между същите страни.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при срок на действие от 120 месеца за
периода от 28.12.2007 г. до 28.11.2017 г., като ответникът се е задължил да погаси усвоения
кредит на 119 месечни вноски всяка в размер на 248,84 лева и една последна изравнителна
вноска в размер на 248,74 лева, дължими на 4-то число на месеца съгласно погасителния
план. Поддържа, че за периода от 04.01.2008 г. до 21.08.2009 г. ответникът е извършил
плащания по кредита, като остава да дължи главница в размер а 16013,06 лева. След
21.08.2009 г. кредитополучателят спрял да внася погасителните вноски и на 18.01.2016 г.
Навежда твърдения, че процесните вземания били цедирани от „Юробанк България“ АД на
ищеца по силата на Договор за възлагане на вземания и Приложение № 1 към него.
Поддържа, че за периода от датата на цесията до подаване на исковата молба ответникът не
е извършвал плащания по процесния договор. Твърди, че ответникът е бил уведомен за
цесията с уведомление, приложено към исковата молба. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че сумата по неизплатената главница и договорените лихви е
станала предсрочно изискуема към месец октомври, 2009 г., от който момент е започнал да
тече 5-годишният давностен срок, изтекъл към 01.10.2014 г. Прави предложение за
постигане на спогодба. В условията на евентуалност навежда възражение за погасяване на
процесните задължения още през 2009 г. с плащането им на банката кредитодател. Оспорва
твърдението на ищеца, че кредитът е станал изискуем на 28.11.2017 г. Оспорва, че е
уведомен надлежно за извършената цесия. Прави възражение срещу присъждането на
разноски в претендирания размер по заповедното производство поради обезсилването на
заповедта за изпълнение за част от сумите. Претендира присъждане на разноски.
С отговора процесуалният представител на ответника прави доказателствено искане
за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелството, че е заплатил дължимия остатък към
задължението през 2009 г.
Ответникът не изразява становище по доказателствените искания, направени в
исковата молба.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
По делото служебно е приложено частно гражданско дело № 48863 по описа за 2020
г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав, поради което
следва да се даде възможност на страните да изразят становище по приемането на
съдържащите се в него писмени доказателства в срок до приключване на първото по делото
редовно открито съдебно заседание.
Процесуалното действие на ответника по подаване на отговор е ненадлежно
извършено процесуално действие, тъй като отговорът изхожда от адв. И.К., но не е
представено пълномощно, което надлежно да овластява адв. К. да представлява ответника в
настоящето исково производство. Ето защо и на основание чл. 101 от ГПК следва да се
укаже на ответника в срок до приключване на първото по делото редовно открито съдебно
заседание да отстрани нередовността на процесуалното действие, като представи
пълномощно, в противен случай – подаването на отговор на исковата молба ще се счита за
неизвършено.
По доказателственото искане, направено в отговора на исковата молба, за събиране
на гласни доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след
изслушване на становището на ищеца. В случая е налице ограничението за събиране на
гласни доказателства, предвидено в разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. т. 3 и 4 от ГПК. Същото
може да бъде преодоляно при условията на ал. 2 на чл. 164 от ГПК – наличие на изрично
съгласие за разпит на свидетели. Вън от горното, в отговора се твърди, че ответникът е
загубил писмените доказателства, установяващи плащането и в този смисъл навежда доводи
за приложението на чл. 165 ал. 1 от ГПК, но без да представя начало на писмено
доказателствено средство. Ето защо, по искането за допускане до разпит на свидетели съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание след като даде възможност на ищеца да изрази
становище по доказателственото искане и на ответника да представи доказателства,
обуславящи приложението на чл. 165 ал. 1 от ГПК.
2
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ДАВА възможност страните да се запознаят с доказателствата, съдържащи се в частно
гражданско дело № 48865 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ процесуалното действие на ответника по подаването на
писмен отговор, като му УКАЗВА, че процесуалното действие е нередовно, тъй като
отговорът не е придружен с пълномощно, овластяващо процесуалния представител,
подписал отговора и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в срок до приключване на първото по
делото редовно открито съдебно заседание следва да отстрани нередовността, в противен
случай подаването на отговора ще се счита за неизвършено процесуално действие.
ПОСТАНОВЯВА, че по искането за допускане на свидетелски показания, направено
в отговора на исковата молба, съдът ще се произнесе в първото по делото редовно открито
съдебно заседание след като изслуша становището на ищеца и даде възможност на
ответника да ангажира доказателства за приложението на разпоредбата на чл. 165 ал. 1 от
ГПК.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) на
04.12.2007 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL 333436 между „Юробанк
България“ АД (с предишно наименование „Юробанк България и Еф Джи България“ АД) и
А.И.А., по силата на който на последния му е предоставена сумата в размер на 17000 лева за
рефинансиране на съществуващ потребителски кредит по Договор № FL 81454/04.11.2005
г., сключен между същите страни; б) последната вноска по кредита е направена на
21.08.2009 г., като след тази дата плащания не са постъпвали; в) на 18.01.2016 г. вземанията
по процесния договор за кредит са цедирани от „Юробанк България“ АД на ищеца по силата
на Договор за възлагане на вземания и Приложение № 1 към него, за което длъжникът е
надлежно уведомен.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) вземането по
процесния договор е станало изискуемо през месец октомври 2009 г. и от този момент до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл
петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД; б) ответникът е погасил чрез плащане
всички задължения по договора за потребителски креди още през 2009 г.
3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание:
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК. вр.
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл.110
ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят
му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът
е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и
съобщаването на ответника. В тежест на ищеца е да установи евентуално спиране/
3
прекъсване на давностния срок по отношение процесните вземания.
6. В тежест на ответника е да докаже настъпването на изискуемостта на всички
задължения по договора за потребителски кредит през месец октомври 2009 г. и изпълнение
на задълженията по договора (връщане на главницата и заплащане на договорна лихва).
7. Не се спори между страните оп отношение на обстоятелството, че между „Юробанк
България“ АД (с предишно наименование „Юробанк България и Еф Джи България“ АД) и
А.И.А. е бил сключен договор за потребителски кредит № FL 333436/04.12.2007 г. и
изпълнението на задължението на Банката да предостави заетата парична сума.
8. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
9. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.05.2022 г., 14,45 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4