Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260 150 Дата 25.05.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: К. Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 5 май 2021 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 207 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
260018 от 07.10.2020 г., постановено по т. д. № 234/2019 г., Пазарджишкият
окръжен съд е решил следното:
ОСЪЖДА ЗАД
„О... – З.“ АД, ЕИК ..., да
заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на ищците: К.П.Н., ЕГН ********** и П.П.Н., ЕГН **********,
в размер на 84 000 лв. за всеки от двамата, заедно със законната лихва,
считано от 27.12.2016 г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете на
тези ищци за разликата от 84 000 лв. до 150 000 лв. и за заплащане на
законни лихви за периода от 27.07.2016 г. до 27.12.2016 г.
ОСЪЖДА ЗАД
„О... – З.“ АД, ЕИК ..., да
заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на ищците: малолетния
Ц.П.Н., ЕГН **********, представляван от своя баща П.П.Н., П.П.Н., ЕГН **********,
малолетния Д.К.Н., ЕГН **********, представляван от своя баща К.П.Н. и
непълнолетния М.К.Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя
баща К.П.Н., в размер на 3 500 лв. за всеки от четиримата, заедно със законната
лихва, считано от 10.07.2019 г. до окончателното плащане,
като отхвърля исковете на тези ищци за разликата от
3 500 лв. до 5 000 лв. и за заплащане на законни лихви за периода от
27.07.2016 г. до 10.07.2016 г.
Обезщетенията се присъждат на
основание договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за
неимуществените вреди, претърпени от ищците във връзка със смъртта на М. И. Н.,
настъпила в резултат от ПТП, станало на 27.07.2016 г. в гр. П., при участието в
процеса на П.Т.П., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на
ответника.
ОСЪЖДА
ЗАД „О... – З.“ АД, ЕИК ... да заплати държавна такса в размер на 7 280
лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника да заплати разноски на ищците както следва: по
1 986,80 лв. на К. и П.Н. и по 406 лв. на всеки от останалите четирима
ищци.
Осъжда ищците да заплатят на ответника разноски в общ размер на
2 413,14 лв., разделени по равно помежду им /или всеки от тях следва да му
заплати по 402, 19 лв./.“
В осъдителната му част и съответно в частта за разноските, това решение
се обжалва от ЗАД „О... – З.“ АД, с
подробни съображения за неговата
неправилност.
В
отхвърлителната му част и съответно в частта за разноските, решението се
обжалва от ищците, също с подобни съображения за неговата неправилност.
Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е
неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Спорните въпроси по делото са:
- първо, дали синовете
на загиналата М. И. Н. – К.П.Н. и П.П.Н., както и нейните внуци – Ц.П.Н.,
П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н., са имали правото да получат застрахователно обезщетение във връзка с
нейната смърт, в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ,.а в случай, че
отговорът е положителен – за размера на дължимите от застрахователя обезщетения,
както и – откога са дължими лихвите за забавеното им плащане и
- второ, дали с
поведението си на пътя пострадалата М. Н. е допринесла за настъпването на
инцидента, при който е загубила живота си.
І. Относно
активната материална легитимация на синовете и внуците на М. Н.
1. При събраните
в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че синовете и внуците на загиналата М. Н. са активно
материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съответно баба. Изводът е в
съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
година на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение,
материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В настоящия процес е била
установена особено близката връзка на двамата сина и четиримата внуци със
загиналата им майка, съответно баба, и действително претърпените от нейната
смърт вреди. Установена е създадената силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност помежду им. Доказана
е силната травма, причинена на тези ищци от загубата на М., чиято напълно
неочаквана от тях смърт негативно и много пряко се е отразила на начина им на
живот, вж. показанията на свидетелите Р. Г. Г. и Х. С. И., дадени в съдебното
заседание от 07.07.2020 г. (л. 115 и сл.), както и свидетелските показания на Н.
Г. Н., дадени в съдебното заседание от 11.08.2020 г. (л. 135 и сл.). Тези свидетели са наистина близки на ищците,
но впечатленията от живота им са напълно непосредствени. Затова Апелативният
съд дава вяра на показанията им: не трябва да се мисли, че евентуалната
заинтересованост
на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим
признак
за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в
процеса доказателства
поставя емоционални,
но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и
затова би бил
не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
Налице са релевантните
факти, очертани в мотивите на посоченото Тълкувателно решение на ВКС, свързани
със съществуването на особено близка привързаност между ищците и загиналата М.
Н., при която нелепата смърт на майката на К.Н. и П.Н. и баба на Ц., П., Д. и М., им е причинила морални
страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Затова преценката на
Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на исковете са били налични и
че определените от окръжния съд обезщетения – съответно по 120 000 лева за
всяко от двете деца на пострадалата и по 5 000 лева за всеки от нейните
четирима внука, като предвидени и допустими от закона компенсации на подлежащите на репариране и
доказани техни неимуществени
вреди, причинени им от настъпилата на 27.07.2016 г. смърт на майка им и
съответно баба им, са адекватен отговор на поставения пред съда спор и – в тази
тяхна част – Апелативният съд препраща (чл. 272 ГПК) към подробните мотиви на
Пазарджишкия окръжен съд.
2. Относно
лихвите за забавено плащане на обезщетенията.
Предмет на
делото е дължимостта на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ (Глава 47, чл. 477 и сл. КЗ), затова претенциите на ищците за
заплащане на лихви върху търсените обезщетения са по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
Лихвите за забавено плащане на обезщетението по тази конкретна застраховка се
дължат от изтичане на сроковете, определени в разпоредбата по чл. 497 КЗ, която
норма – по отношение разпоредбите по Глава 41 – е специална (чл. 505 КЗ),
затова срокът по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, е в случая неприложим. Не е и
вярно, че отговорността на застрахователя била „деликтна“, само защото била
„функционално обвързана“ с отговорността на прекия причинител на вредите,
настъпили в резултат на застрахователното събитие, а въпросът за лихвите за
забавено плащане на застрахователните
обезщетения по чл. 429 и сл. КЗ не е предмет на хипотезата по чл. 300 ГПК.
2.1 С молба рег. № 99-6787 от 27.09.2016 г. (л. 88
– л. 90) ищците К.Н. и П.Н. са уведомили ЗАД „О... – З.“ за настъпване на
застрахователното събитие и са поискали плащане на застрахователни обезщетения,
като са представили: Констативния протокол за станалото произшествие, Съобщението
и Акта за смъртта на пострадалата при произшествието, Удостоверение за наследници.
По делото не
е представен мотивиран отговор на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ,
даден в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, въпреки представения по щетата документ по
чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ. Застрахователят не е изискал и други документи, при условията
на чл. 496, ал. 4 КЗ. Затова срокът за окончателно произнасяне по претенциите,
предявени на 27.09. 2016 г. от К.П.Н. и П.П.Н., е бил тримесечният срок по чл.
496, ал. 1 КЗ. Съответно и лихвите за забава са станали дължими след изтичането
на този срок (чл. 497, ал. 1, т. 2, предл. 1-во КЗ).
В случая
това е датата 27.12.2016 г., от тази дата е трябва да се присъди дължимата законна
лихва върху обезщетенията присъдени на К.Н. и П.Н..
2.2. С молба рег. № 99-1497 от 10.04.2019 г. (л.
91 – л. 92) ищците Ц.П.Н.,
П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н., едновременно с вече заявилите претенциите си К.П.Н. и П.П.Н.,
са уведомили ЗАД „О... – З.“ за настъпване на застрахователното събитие и са
поискали плащане на застрахователни обезщетения, като са представили вече влязлата
в сила Присъда № 51 от 25.10.2018 г. и удостоверенията си за раждане. По делото
не е представен мотивиран отговор на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ,
даден в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, въпреки вече представения по щетата документ
по чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ. Не са били изискани и други документи, при условията
на чл. 496, ал. 4 КЗ. Затова срокът за окончателно произнасяне по претенциите,
предявени на 10.04. 2019 г. от Ц.П.Н.,
П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н., е бил срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ –
тримесечен. Съответно и лихвите за забава са станали дължими след изтичането на
този срок (чл. 497, ал. 1, т. 2, предл. 1-во КЗ).
В случая
това е датата 10.07.2019 г., от тази дата трябва да се присъди законната лихва
върху дължимите обезщетения, присъдени на Ц.П.Н., П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н..
ІІ. По въпроса, дали с поведението си на пътя,
загиналата М. Н. е допринесла за фаталния инцидент.
За
да приеме, че допринасянето на Н. за сблъсъка с товарната композиция 30%,
окръжният съд е приел, че тя е „нарушила нормативно установени правила за
движение по пътищата“, а именно: след навлизане в кръговото кръстовище, „имайки
за цел да продължи пътя си направо, е предприела пресичане на т. н. „среден
лринг“ и е навлязла във „вътрешния ринг“, а предвид
установеното място на настъпване на удара, очевидно отново е променила
траекторията си, връщайки се надясно в средната част на кръговото.“. Това нейно поведение не било „съобразено
с разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, която я задължава, преди да предприеме подобна
маневра, да се увери, че няма да създаде опасност за себе си и за останалите
участници в движението“.
Тя нито се е съобразила –
продължава съдът – с положението, посока, скоростта
на движение и габаритите на приближаващото моторно-превозно средство, нито е
подала сигнал за своето навлизане във вътрешната част на кръговото и после –
връщането в средната“.
И изводът на съда е, че „без такъв сигнал логично е останалите участници в движението да
очакват, че тя ще продължи движението си направо, в съответната мислена лента
на кръговото кръстовище“.
Преценката на Апелативния съд е, че изводите на окръжния
съд не са съобразени с данните по делото и обжалваното решение – в тази негова
част – е необосновано.
С протокола
за оглед на местопроизшествието (л. 8 и сл.) и скицата към него със съответно
нанесените ориентири (л. 11) са били установени следните факти: влекачът с
полуремаркето е спрял в процес на завиване, „леко наляво – по дъгата на
затревения кръг“ на кръстовището а трупът на загиналата е бил „между последните
две леви гуми на полуремаркето“. По делото е била назначена автотехническа
експертиза и в приетото заключение на вещото лице инж. В.М. (л. 72 и сл.), е било установено, „с оглед разликата в
скоростите може да се приеме“, че когато Н. е навлязла в полосата на движение
на автомобила последният е бил на около 20 – 25 м. в ляво от нея“ (т. 4.2.). В
настоящата инстанция бе назначена допълнителна експертиза и заключението по нея
(л. 93 и сл.) приема, че в момента на удара велосипедистката се е движила със
скорост около 13.5 км/ч (т. 5.3.), а автокомпозицията – с почти двойно
по-голямата скорост от около 22 км/ч (т. 5.2.). Хоризонтална маркировка е
нямало, движението по това кръгово кръстовище се извършвало „интуитивно по три
неочертани ринга“ (т. 5.1.). Шофьорът П. водел влекача „по средата на средния
ринг, но поради специфичното отклонение на полуремаркето в завой, задната му
част навлизала с около половин ширина във вътрешния ринг“ (т. 5.4.). Според
вещото лице, „съобразявайки се с движещата се пред него велосипедистка, П.
отложил допълнителното завиване на ляво (към моста) и продължил моментната си
посока (по по-голям радиус) още малко движението си така, че композицията да се
изнесе по-навън, при което да се получи по-голяма (комфортна) дистанция спрямо
Н. от лявата си страна и така да я заобиколи при по-благоприятни условия.
Междувременно – продължава вещото лице –
около 15 – 16 м. преди мястото на удара велосипедистката е навлязла в
левия ринг, като останала близо до десния му край. Товарният автомобил
преминавал от дясно на велосипедистката Н. (която съответно останала от лявата
му страна). Автомобилът продължил напред, като в един малко по-късен момент
водачът допълнително коригирал посоката на движение на влекача по-наляво,
насочвайки се към изхода на моста“, която маневра – вж. заб. 11 – „се забелязва
на видеозаписа и се потвърждава от разположението и след окончателното
установяване и ъгъла между влекача и полуремаркето е малък“ (т. 5.4). При движението
си в средния мислен ринг на кръстовището, водачът на автокомпозицията започнал
да изпреварва велосипедистката, която към този момент се движила в ляво от
него, в дясната част на вътрешния мислен ринг на кръстовището. При това
изпреварване обаче, „страничното разстояние при преминаване на товарния
автомобил покрай велосипедистката Н. е било около 1.16 м., което е по-малко от
безопасното, дори и при праволинейно движение“ (т. 5.18), а в конкретната
ситуация, за да се осигури безпрепятствено движение на двете ППС, достатъчното
странично разстояние между товарния
автомобил и велосипедистката е трябвало да бъде почти два пъти по-голямо –
около 2.05 метра (т. 5.12).
Ако бяха
изследвани само тези обективни и неоспорени от страните данни, при установеното
при изпреварване на велосипедистката движение на автокомпозицията в постоянен
завой на ляво, при специфичното при такъв завой отклонение на полуремаркето, с
навлизане на задната му част с около половин ширина във вътрешния ринг, при изпреварване,
предприето при странично отстояние, което е било двойно по-малко от безопасното
и при моментното допълнителното коригиране на влекача още малко на ляво, за да
се насочи автокомпозицията към изхода от кръстовището в посока моста на р. М., то
тогава – само при тези установени в процеса факти – извод за такова поведение
на велосипедистката на пътя, което да е в конкретна причинна връзка със
сблъсъка между нея и предната част на полуремаркето, не може да бъде направен.
Или дотук,
ако вещото лице не бе включил в заключението си още един допълнителен факт, който
съществено е променил параметрите на предполагаемите причини за настъпването на
удара между полуремаркето и велосипедистката, твърдяното от ответника
допринасяне на пострадалата за настъпване на собствената и смърт, не може да се
приеме за доказано.
Става въпрос
за обсъденото от експертизата твърдение, че непосредствено преди удара с
велосипедистката, който настъпил непосредствено след задните гуми на влекача, в
предната част на полуремаркето, тя „в последния момент преди контакта“ се била насочила
косо „под остър ъгъл“ спрямо направлението на товарния автомобил“, така „се
отклонила на дясно“ и след около 5 – 6 метра се била „блъснала косо в лявата
страна на композицията“ – вж. т. 5.7. от първоначалното и т. 5.6. от
допълнителното заключение.
Като
оставим настрана веднага възникващото съмнение, че подобно обяснение на
предполагаемата пряка и последна (непосредствена) причина на катастрофата е
само по себе си твърде нелепо, по делото няма нито едно доказателство – за
неговото установяване по начин, който да е поне малко несъмнен.
За
да включи това обяснение в анализа на предполагаемия механизъм на настъпване на
произшествието, вещото лице е използвало обясненията на водача на
автокомпозицията П.Т.П., дадени по воденото срещу него НОХД№ 246/2018 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд. В т. 4.7 от първоначалното заключение,
вещото лице цитира следните думи на водача на тежкотоварния камион:
„Видях
(очевидно в лявото огледало за обратно виждане), че под някакъв ъгъл, според
мен остър ъгъл, към 30 градуса да кажем, не мога да определя точно. Влиза един
велосипедист, …Видях, че пресече под ъгъл. Но аз се движех в моята лента, … видях
в огледалото, че той се забива в мен, в ремаркето зад задните гуми на влекача.
Видях как се забива, получава се удар, в същия момент набивам спирачките и
спирам…“.
Въпросният
пряк (и единствен) очевидец на катастрофата обаче, не е бил изобщо разпитван по
делото. П.Т.П. е бил конституиран като привлечено от ответника трето лице
помагач, но нито въпроси за това, което той е видял преди и по време на
катастрофата, са му били поставяни, нито обяснения за обстоятелствата по делото
(чл. 176 ГПК) са му били поискани. Което е било в тежест на ответника ЗАД „О...– З.“
(чл. 154, ал. 1 ГПК).
Затова
е било процесуално невъзможно, изводите, които вещото лице е направело в
заключението си – като основани на неустановявани в процеса факти, при това
събирани в съвсем друго съдебно производство – да се имат предвид при
фактическата и правна преценка, направена от съда по делото. Посочените
показания на водача на тежкотоварната композиция и основаните само на тях
изводи на вещото лице по автотехническата експертиза за конкретния механизъм,
при който е настъпила катастрофата, не са доказателства по делото и основаното
на тях предполагаемо обяснение на сблъсъка, настъпил между предната лява част
на тегленото от влекача в завой полуремарке и загиналата велосипедистка, е
процесуално недопустимо.
Изводът
е, че направеното в процеса и понастоящем поддържано от ЗАД „О... – З.“ възражение
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразено във внезапно отклоняване на велосипедистката
надясно към изпреварващата я в завоя автокомпозиция и то в момент, влекачът
почти я е бил задминал е останало недоказано и не само не е можело, но и не
може да бъде уважено.
Заключението
е, че обжалваното
решение е незаконосъобразен
и неправилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК,
ще следва да се отмени, а предявените искове съответно ще следва да бъдат
уважени, в посочените по-горе размери от по 120 000 лева за всеки от
синовете на загиналата М. И. Н. и по 5 000 лева за всеки от нейните
четирима внука, ведно със законната лихва върху тези суми, съответно от датата 27.12.2016 г. и от датата 10.07.2019 г., до
окончателното им изплащане.
ІІІ. Разноските.
1. Ищците.
1.1 К.П.Н. е защитавал пред двете съдебни
инстанции материален интерес в размер на сумата от общо 199 041.68 лева, от тях претендирано
застрахователно обезщетение от 150 000 лева и лихви за забавеното му
плащане за периода от 27.07.2016 г. до 16.10.2019 г. в размер на сумата
49 041.68 лева.
Направил
е общо разноски в размер на сумата 7 060 лева, като е постигнал уважаване
на претенцията до размер на общата сума от 154 133.32 лева, от тях
присъдено застрахователно обезщетение от 120 000 лева и лихви за
забавеното му плащане за периода от 27.12.2016 г. до 16.10.2019 г. в размер на
сумата 34 133.32 лева.
На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на К.Н. ще следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 5 467.10
лева.
1.2. П.П.Н. е защитавал пред двете съдебни
инстанции материален интерес в размер на сумата от общо 199 041.68 лева, от тях претендирано
застрахователно обезщетение от 150 000 лева и лихви за забавеното му
плащане за периода от 27.07.2016 г. до 16.10.2019 г. в размер на сумата
49 041.68 лева.
Направил
е общо разноски в размер на сумата 7 060 лева, като е постигнал уважаване
на претенцията до размер на общата сума от 154 133.32 лева, от тях
присъдено застрахователно обезщетение от 120 000 лева и лихви за
забавеното му плащане за периода от 27.12.2016 г. до 16.10.2019 г. в размер на
сумата 34 133.32 лева.
На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на П.Н. ще следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 5 467.10
лева.
1.3. Ц.П.Н.
е защитавал пред двете
съдебни инстанции материален интерес общо в размер на сумата 6 634.73
лева, от тях претендирано застрахователно обезщетение в размер на сумата
5 000 лева и обезщетение за забавеното му плащане за периода от 27.07.2016
г. до 16.10.2019 г. в размер на сумата 1634.73 лева.
Направил
е общо разноски в размер на сумата 1 160 лева, като е постигнал уважаване
на претенцията до размер на общата сума от 5 129.17 лева, от тях присъдено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 5 000 лева и лихви за
забавеното му плащане за периода от 10.07.2019 г. до 16.10.2019 г. в размер на
сумата 129.17 лева.
На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на Ц.Н. ще следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 896.77 лева.
1.4. П.П.Н. е защитавал пред двете съдебни инстанции
материален интерес общо в размер на сумата 6 634.73 лева, от тях
претендирано застрахователно обезщетение в размер на сумата 5 000 лева и
обезщетение за забавеното му плащане за периода от 27.07.2016 г. до 16.10.2019
г. в размер на сумата 1634.73 лева.
Направил
е общо разноски в размер на сумата 1 160 лева, като е постигнал уважаване
на претенцията до размер на общата сума от 5 129.17 лева, от тях присъдено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 5 000 лева и лихви за
забавеното му плащане за периода от 10.07.2019 г. до 16.10.2019 г. в размер на
сумата 129.17 лева.
На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на П.Н. ще следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 896.77 лева.
1.5. Д.К.Н.
е защитавал пред двете
съдебни инстанции материален интерес общо в размер на сумата 6 634.73
лева, от тях претендирано застрахователно обезщетение в размер на сумата
5 000 лева и обезщетение за забавеното му плащане за периода от 27.07.2016
г. до 16.10.2019 г. в размер на сумата 1634.73 лева.
Направил
е общо разноски в размер на сумата 1 160 лева, като е постигнал уважаване
на претенцията до размер на общата сума от 5 129.17 лева, от тях присъдено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 5 000 лева и лихви за
забавеното му плащане за периода от 10.07.2019 г. до 16.10.2019 г. в размер на
сумата 129.17 лева.
На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на Д.Н. ще следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 896.77 лева.
1.6 М.К.Н. е защитавал пред двете съдебни инстанции
материален интерес общо в размер на сумата 6 634.73 лева, от тях
претендирано застрахователно обезщетение в размер на сумата 5 000 лева и
обезщетение за забавеното му плащане за периода от 27.07.2016 г. до 16.10.2019
г. в размер на сумата 1634.73 лева.
Направил
е общо разноски в размер на сумата 1 160 лева, като е постигнал уважаване
на претенцията до размер на общата сума от 5 129.17 лева, от тях присъдено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 5 000 лева и лихви за
забавеното му плащане за периода от 10.07.2019 г. до 16.10.2019 г. в размер на
сумата 129.17 лева.
На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на М.Н. ще следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 896.77 лева.
2. Ответникът ЗАД „О... – З.“ е защитавал пред
двете съдебни инстанции материален интерес в размер на сумата от общо
424 622.28 лева, направил е разноски в общ размер на сумата 19 820
лева, като е постигнал отхвърляне на претенциите до общ размер на сумата 95 838.96
лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците К.П.Н., П.П.Н., Ц.П.Н.,
П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н., трябва да заплатят на ЗАД „О... –
З.“ разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата 4 473.45
лева.
3. Ищците са водили процеса при условията на
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, съобразно уважената част
от исковете, ответникът ЗАД „О... – З.“ ще следва да бъде осъден, да заплати по
сметка на Пловдивския апелативен съд държавна такса, общо дължима за двете
съдебни инстанции, в размер на:
- сумата 13 151.33 лева – 4% върху общия
размер от 328 783.32 лева на присъдените обезщетения и лихви за забавеното
им плащане за производството пред първата съдебна инстанция и
- сумата 1 560 лева – 2% върху
уважената част от претенциите на ищците по въззивната им жалба, общо в размер
на сумата 78 000 лева,
както и
- направените от бюджета на съда разноски,
до размер на сумата 387.15 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Общо –
сумата 15 098.48 лева.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260018 от 07.10.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. №
234/2019 г.
1. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на К.П.Н., ЕГН **********,
сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка му М. И. Н., ЕГН **********, починала на 27.07.2016 г. в
резултат на пътно транспортно произшествие с участието на товарен автомобил М...,
модел „...“ с ДК № ..., с полуремарке ДК № ..., управляван от П.Т.П., ЕГН **********,
в гр. П., на кръстовище с кръгово движение „С.“, ул. Л. Б., който товарен автомобил
е притежавал валидна към 27.07.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена на 12.05.2016 г. със ЗАД „О... – З.“, ЕИК ... по
полица № ...,
ведно
със законната лихва върху посочената сума от 120 000 лева, считано от 27.12.2016
г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.П.Н.,
ЕГН **********:
- иск против ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., за
заплащане на застрахователно обезщетение по посочената по-горе полица № ..., до
размер на сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, както и
- иск за присъждане на законна лихва върху
посоченото по-горе застрахователно обезщетение от 120 000 лева, за периода
от 27.07.2016 г. до 26.12.2016 г.
ОСЪЖДА ЗАД
„О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на К.П.Н., ЕГН **********, сумата 5 467.10 лева (пет
хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 10 ст.) разноски по делото.
2. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на П.П.Н., ЕГН **********,
сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка му М. И. Н., ЕГН **********, починала на 27.07.2016 г. в
резултат на пътно транспортно произшествие с участието на товарен автомобил М...,
модел „...“ с ДК № ..., с полуремарке ДК № ..., управляван от П.Т.П., ЕГН **********,
в гр. П., на кръстовище с кръгово движение „С.“, ул. Л. Б., който товарен
автомобил е притежавал валидна към 27.07.2016 г. застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена на 12.05.2016 г. със ЗАД „О... – З.“,
ЕИК ... по полица № ...,
ведно
със законната лихва върху посочената сума от 120 000 лева, считано от 27.12.2016
г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.П.Н.,
ЕГН **********:
- иск против ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., за
заплащане на застрахователно обезщетение по посочената по-горе полица № BG/23/116001385962, до размер на сумата 30 000 (тридесет
хиляди) лева, както и
- иск за присъждане на законна лихва върху
посоченото по-горе застрахователно обезщетение от 120 000 лева, за периода
от 27.07.2016 г. до 26.12.2016 г.
ОСЪЖДА ЗАД
„О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на П.П.Н., ЕГН **********, сумата 5 467.10 лева (пет
хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 10 ст.) разноски по делото.
3. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на Ц.П.Н., ЕГН **********,
сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му М. И. Н.,
ЕГН **********, починала на 27.07.2016 г. в резултат на пътно транспортно
произшествие с участието на товарен автомобил М..., модел „...“ с ДК № ..., с
полуремарке ДК № ..., управляван от П.Т.П., ЕГН **********, в гр. П., на
кръстовище с кръгово движение „С.“, ул. Л. Б., който товарен автомобил е
притежавал валидна към датата 27.07.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена на 12.05.2016 г. със ЗАД „О... – З.“, ЕИК ... по
полица № ...,
ведно
със законната лихва върху посочената сума от 5 000 лева, считано от 10.07.2019 г.
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.П.Н.,
ЕГН **********, иск против ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., за присъждане на законна лихва
върху посоченото по-горе застрахователно обезщетение от 5 000 лева, за
периода от 27.07.2016 г. до 09.07.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“,
ЕИК ..., да
заплати на Ц.П.Н., ЕГН **********, сумата 896.77 лева (осемстотин деветдесет и шест
лева и 77 ст.) разноски по делото.
4. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на П.П.Н., ЕГН **********,
сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му М. И. Н.,
ЕГН **********, починала на 27.07.2016 г. в резултат на пътно транспортно
произшествие с участието на товарен автомобил М..., модел „...“ с ДК № ..., с
полуремарке ДК № ..., управляван от П.Т.П., ЕГН **********, в гр. П., на
кръстовище с кръгово движение „С.“, ул. Л. Б., който товарен автомобил е
притежавал валидна към датата 27.07.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена на 12.05.2016 г. със ЗАД „О... – З.“, ЕИК ... по
полица № ...,
ведно
със законната лихва върху посочената сума от 5 000 лева, считано от 10.07.2019 г.
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.П.Н.,
ЕГН **********, иск против ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., за присъждане на законна лихва
върху посоченото по-горе застрахователно обезщетение от 5 000 лева, за
периода от 27.07.2016 г. до 09.07.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“,
ЕИК ..., да
заплати на П.П.Н., ЕГН **********, сумата 896.77 лева (осемстотин деветдесет и шест
лева и 77 ст.) разноски по делото.
5. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на Д.К.Н., ЕГН **********,
сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му М. И. Н.,
ЕГН **********, починала на 27.07.2016 г. в резултат на пътно транспортно
произшествие с участието на товарен автомобил М..., модел „...“ с ДК № ..., с
полуремарке ДК № ..., управляван от П.Т.П., ЕГН **********, в гр. П., на
кръстовище с кръгово движение „С.“, ул. Л. Б., който товарен автомобил е
притежавал валидна към датата 27.07.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена на 12.05.2016 г. със ЗАД „О... – З.“, ЕИК ... по
полица № ...,
ведно
със законната лихва върху посочената сума от 5 000 лева, считано от 10.07.2019 г.
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.К.Н.,
ЕГН **********, иск против ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., за присъждане на законна лихва
върху посоченото по-горе застрахователно обезщетение от 5 000 лева, за
периода от 27.07.2016 г. до 09.07.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“,
ЕИК ..., да
заплати на Д.К.Н., ЕГН **********, сумата 896.77 лева (осемстотин деветдесет и шест
лева и 77 ст.) разноски по делото.
6. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да заплати на М.К.Н., ЕГН **********,
сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му М. И. Н.,
ЕГН **********, починала на 27.07.2016 г. в резултат на пътно транспортно
произшествие с участието на товарен автомобил М..., модел „...“ с ДК № ..., с
полуремарке ДК № ..., управляван от П.Т.П., ЕГН **********, в гр. П., на
кръстовище с кръгово движение „С.“, ул. Л. Б., който товарен автомобил е
притежавал валидна към датата 27.07.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена на 12.05.2016 г. със ЗАД „О... – З.“, ЕИК ... по
полица № ...,
ведно
със законната лихва върху посочената сума от 5 000 лева, считано от 10.07.2019 г.
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.К.Н.,
ЕГН **********, иск против ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., за присъждане на законна лихва
върху посоченото по-горе застрахователно обезщетение от 5 000 лева, за
периода от 27.07.2016 г. до 09.07.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“,
ЕИК ..., да
заплати на М.К.Н., ЕГН **********, сумата 896.77 лева (осемстотин деветдесет и шест
лева и 77 ст.) разноски по делото.
7. ОСЪЖДА К.П.Н., ЕГН **********, П.П.Н.,
ЕГН **********, Ц.П.Н., ЕГН **********, П.П.Н., ЕГН **********, Д.К.Н., ЕГН **********
и М.К.Н., ЕГН **********, общо да заплатят на ЗАД „О... – З.“, ЕИК ...,
сумата 4 473.45 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и
45 ст.) разноски за двете съдебни инстанции.
8. ОСЪЖДА ЗАД „О... – З.“, ЕИК ..., да
заплати в
полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6... с.“ №
..., ЕИК (БУЛСТАТ) ..., общо сумата 15 098.48
лева (петнадесет хиляди и деветдесет и осем лева и 48 ст.), от която:
- държавна такса, в размер на сумата 14 713.33 лева, както и
- разноски, в размер на
сумата 387.15 лева.
Това решение е
постановено при участието на П.Т.П., ЕГН **********, като трето лице помагач,
привлечен в процеса от ЗАД „О... – З.“, ЕИК ....
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.