Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ВЕЛИНГРАД, Наказателен
състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова АНД № 378 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.К.Б., с ЕГН- **********,
с адрес: *** чрез пълномощника адв. Р. А.от ПАК, против Наказателно
постановление № 17-0367-002532 от 19.03.2018 г. издадено от ВПД Началник РУ
Велинград при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП
на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лева и
за нарушение на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1
т.5 пр.6 от ЗДвП наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата оплакванията обобщено се свеждат
до допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата и излага становище за нейната основателност, сочейки
подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна- АНО, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото с
административнонаказателната преписка е депозирано становище по съществото на
спора, с което
излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в
жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
26.12.2017 г., в 16,00 ч. в Община Ракитово, на път ІІ клас № 84, е управлявал
товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с ДК№ РА 4663 ВМ в посока с. Варвара гр.
Велинград, като при изпреварване не е съобразил поведението си с пътната
маркировка непрекъсната линия М1 и не е осигурил достатъчно разстояние между
своето и изпреварваното ППС, вследствие на което е реализирал ПТП с л.а. „БМВ
320и“ с ДК№ **** с материални щети по двете МПС.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.6
ал.2 т.1 от ЗДвП и на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, поради което св. Б.С.- мл.
автоконтрольор в звено „Пътен контрол“ в РУ- Велинград съставил против
жалбоподателят АУАН с № 0322140/26.12.2017 г. в присъствието на нарушителя,
след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. В
същото е посочено, че е връчено на п.п. адв. Р. А.на 03.04.2018 г. Жалбата
против НП била подадена от санкционираното лице чрез пълномощника му- адв. Р. А.от
ПАК, чрез АНО на 04.04.2018 г. до РС- Велинград, при което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на приетите писмени доказателства, показанията на актосъставителя св. С. и
показанията на свидетелите В.З. и Т.В..
При така установената фактическа обстановка,
разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира, че е налице съществен процесуален порок на
същото, посочен и от процесуалния представител на жалбоподателя, а именно не
спазване на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН по отношение на
НП, а именно не пълно описание на нарушението и на обстоятелствата носно
описание на нарушенията и на обстоятелствата, при които са извършени. Това
нарушение е съществено и води до накърняване правото на защита на санкционираното
лице, като опорочава НП и води до неговата отмяна.
Вярно е, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон
и че административно наказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението. В тях
е посочена датата и часа на извършване на нарушенията. Не е посочено обаче
мястото на извършване на тези нарушения. На първо място съдът констатира
драстично разминаване в посочването на това обстоятелство между АУАН и НП. И в
двата акта е посочено, че нарушението е извършено в Община Ракитово, като
актосъставителят е посочил- на път (Белово- Пазарджик) Звъничево-Ветрен
дол-Велинград-Юндола-Якоруда-Разлог, а АНО от своя страна е посочил- на път
втори клас № 84. Не е ясно дали става дума за един и същи път от
републиканската пътна мрежа, т.е. дали път ІІ-84 е пътя- (Белово- Пазарджик)
Звъничево-Ветрен дол-Велинград-Юндола-Якоруда-Разлог. Доказателства от АНО в
тази насока не са ангажирани. Но дори и да се приеме, че става въпрос за един и
същи път, не става ясно къде е точното място на извършване на нарушенията. В
акта и НП е посочено единствено Община Ракитово. Това обаче не е достатъчно,
независимо, че е посочена посоката на движение с. Варвара- гр. Велинград. Така
посочено мястото на нарушението би могло да бъде всеки един участък от
посоченото трасе в обсега на Община Ракитово. Едва в съдебно заседание от
събраните гласни доказателства се установи, че точното място а именно път
ІІ-84, км 39+500 метра, в района на гара Костандово. Недопустимо е обаче едва в
съдебно заседание пред въззивната инстанция да се установяват правно релевантни
факти- елемент от фактическия състав на нарушението. Още в АУАН
актосъставителят е следвало да посочи точното място на извършване на
нарушенията, тъй като с акта се повдига обвинението срещу лицето и от този
момент насетне той се брани срещу вменените му обвинения.
В конкретния случай посочването на точното място на
нарушенията е от съществено значение и за преценка съставомерността на
извършеното от санкционирания, а именно дали в конкретния пътен участък е имало
пътна маркировка и по-точно непрекъсната линия М1.
Но дори и хипотетично да се приеме, че е не налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то нарушението по
пункт І- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП не се доказана по един несъмнен
начин.
Нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП е обща и разписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка, като в конкретния казус е вменено не съобразяване с пътната
маркировка. В обстоятелствената част на НП, а и в АУАН, е посочено, че водачът
на процесното МПС при изпреварване не е съобразил поведението си с пътната
маркировка- непрекъсната линия М1.
Съгласно чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП
маркировка М1 е надлъжна пътна маркировка и представлява единична непрекъсната
линия, като на ППС е забранено да я застъпват и пресичат. Тя се използва за
очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за
очертаване на неговата граница (чл.63 ал.1 от ППЗДвП).
От доказателствата по делото не се
установи на първо място дали в конкретния пътен участък, където е станал
инцидента е имало надлъжна пътна маркировка и дали тя е била М1. Дори
актосъставителят не беше убедителен в показанията си и не можа да посочи това
обстоятелство. Не стана ясно от събраните доказателства, там където се е движил
жалбоподателя и другото МПС- участник в ПТП, пътния участък с колко платна за
движение е бил, дали е имало уширение и как са били очертани платната за
движение. Не стана ясно в какво се изразява поведението на жалбоподателя, дали
е пресякъл пътната маркировка, дали по този начин е навлязъл в платното за
насрещно движение и др. под.
При това положение наказващият орган необосновано е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по Пункт ІІ- по чл.42 ал.2
т.1 от ЗДвП, съдът намира, че отново е налице непълнота в описанието на
нарушението.
Разпоредбата на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП вменява
задължение за водача, който изпреварва, по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство. От фактическите обстоятелства посочени в АУАН и НП, не става ясно кое
е изпреварваното ППС- дали това е посоченият л.а. „БМВ 320и“ с рег. № ****-
участник в настъпилото ПТП или друго ПС. Св. Захова, която е пътувала в л.а.
„БМВ“ посочи в съдебно заседание, че товарният автомобил е тръгнал да
изпреварва цяла колона от МПС, като автомобилът, в който тя е пътувала е бил
част от тази колона, както и че при изпреварването влекачът е навлязъл в насрещната
лента където се е движело друго МПС, което е накарало жалбоподателя да се върне
в своята лента за движение, при което управляваният от него товарен автомобил е
„избутал“ л.а. от пътя. Т.е. тази свидетелка описва една друга фактическа
обстановка, която се различава от посоченото в акта и в НП описание на това
нарушение. Казано с други думи, според св. Захова не неосигуряването на
достатъчно разстояние между управлявания от жалбоподателя т.а. и л.а. „БМВ“ е
причината за настъпване на ПТП. Така изложената от нея фактология беше
потвърдена в основни линии и от св. С. в дадените от него показания.
При тази непълнота в описанието на нарушението и
липсата на безспорна яснота на обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и
при така установената в с.з. фактология, водят до извода, че не е безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, както от
обективна така и от субективна страна.
При извършения цялостен контрол за законосъобразност,
съдът констатира и още едно нарушение, допуснато в АНП при връчването на НП. В
същото като се посочи по-горе и отбелязано, че е връчено на адв. Р. А.с
отбелязването „п.п.“. При така оформеното връчване съдът може само да гадае
дали адв. А.е действал в качеството си на пълномощник на санкционираното лице и
дали е представил надлежно пълномощно, при положение, че тези обстоятелства не
са отразени в НП- не е посочено в какво качество е връчено на адв. А.НП. Ако е действал
като пълномощник, връчителят е следвало да отбележи това обстоятелство, както и
вписване на съответното пълномощно. Пълномощно или заверено копие от същото към
НП не е представено от АНО. Видно от приложеното към жалбата срещу НП
пълномощно на л.5 от делото е, че още на 26.01.2018 г. адв. А.е бил упълномощен
от жалбоподателя и да получава от негово име и за негова сметка НП. Дали обаче
това пълномощно е било представено на връчителя съдът само може да гадае.
При това положение с оглед допуснатите
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, които засягат
правото на защита на нарушителя, а същото следва да бъде гарантирано във
всички стадии на производството, както и с оглед недоказаното извършване на
нарушенията от страна на жалбоподателя, са налице достатъчно основания
атакуваното НП да бъде отменено.
Районен съд гр. Велинград в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0367-002532 от 19.03.2018 г. издадено от ВПД Началник РУ
Велинград при ОД на МВР- Пазарджик, с което на В.К.Б., с ЕГН- **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева и за нарушение на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: