ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………….. / 13.03.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13371 по описа на ВРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по иск на П.С.Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адв.И.Т.И. - ВАК, съдебен адрес:***.тел. 052/510 093 срещу „В.И К. -ВАРНА"ООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление ***, р-н„Приморски",
ул. „Прилеп" 33,
с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че не
дължи на ответника, предвид погасяване на вземането ПО ДАВНОСТ сумата в
размер на 370,17лв., представляващи погасени по давност вземания за периода 16.11.2015 г.- 16.06.2016 г.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни
разноски На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
Адвокатурата в полза на адв. И.Т.И.,
в размер минималното адвокатско възнаграждение за водене на
гражданско дело с определен материален интерес, съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага се от
ищецът, че Със заповед за изпълнение № 8159 от 31.10.2018г, постановена по ч.гр.д. №16429/2018г, 30 с-в по
описа на Варненски районен съд е осъден да заплати на ответното дружество
следните суми:
1)
3881.92 лева, представляващи главници за
потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159265, за която
е издадена фактура за периода 19.10.2012г.-22.10.2018г., за обект
находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „П.", № ..
2)
Законна лихва считано от датата на подаване на заявлението - 30.10.2018г., до окончателното плащане.,
3) 1051,83лв. - представляваща лихва за забава за периода 19.11.2012г., -26.10.2018г.
4) 148, 68лв. - представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено в
полза на заявителя по посоченото по- горе заповедно производство.
Горепосочената
заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 24.11.2018г.
Въз основа на същата е издаден, по горепосоченото дело изпълнителен лист на
04.12.2018г.
Правен
интерес от предявяване на настоящия иск: При наличие на изпълнителен лист
срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. Изпълнителния лист обективира извъпълняемо право, а
съдените изпълнители са обвързано от изпълнителната сила на изпълнителния лист.
С оглед на правната характеристика на самия иск по чл. 439
ГПК, същия е правното средство за установяване несъществуването, съответно
погасяване на изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист.
Следователно винаги при наличието на изпълнителен лист длъжникът по него има
правен интерес от установяването недължимостта на вземането по него.
Настоява се,
че нстоящият иск е допустим по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл. 439 ал. 2
ГПК длъжникът може да оспорва вземането на кредитора по изпълнителния лист чрез
иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
В
заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но е налице
фикция,застъпена в съдебната практика, според която нормата на чл.439, ал.1 ГПК
следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите
следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за
разликата от несъдебните изпълнителни основания. Затова разпоредбата на чл.439,
ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не се провежда.
Несъмнено изтичането на давността е факт, настъпил
след приключване на съдебното дирене, доколкото давността по дефиниция е период
от време, след чието изтичане вземането се превръща в „естествено" и
неговото изпълнение зависи от волята на длъжника.
Част от вземанията по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №16429/2018г, 30 с-в по описа на Варненски
районен съд е погасено по давност:
Посоченото частно гражданско дело е образувано, въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, относно следните вземания :
1) 3881.92 лева, представляващи главници за потребени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1159265, за която е издадена фактура за периода 19.10.2012г.-22.10.2018г., за
обект находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „П.", № ..
2) Законна
лихва считано от датата на подаване на заявлението - 30.10.2018г., до окончателното плащане.,
3)
1051,83лв. - представляваща лихва за забава за периода 19.11.2012г.,
-26.10.2018г.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение №2/201Зг.
на ОСГТК на ВКС „Започването
на производство, в което длъжникът не участва
(каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК),
не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана
посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да
тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила
на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист, поради
неподаване на възражение в срок започва да тече нова давност. Това разрешение
се осланя на императивните норми начл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността
свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение." Следователно
за процесиите вземания, не е прекъсната погасителната давност, с подаването на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
ответното дружество.
С Тълкувателно решение № 3/2011г., постановено по т.дело № 3/2011г.на ОСГТК на ВКС е дадено
задължително тълкуване относно това, кога едно задължение е периодично и
погасяването на периодичното задължение с изтичането на три годишна давност. „Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер." С
оглед на даденото разрешение в настоящия случай, всички процесии вземания имат
характер на периодични и всички се погасяват с изтичането на тригодишната
погасителна давност.
Ищецът,
настоява, че не дължи сумите по фактурите, издадени за периода
16.11.2015г,-16.06.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК
длъжникът може да оспори вземането, въз основа на факт, настъпил след края на
съдебното дирене. В настоящия случай изпълнителното основание е издадено въз
основа на заповед за изпълнение. Същата заповед е влязла в законна сила на 24.11.2018г. Погасяването на процесиите
вземания по давност без съмнение представлява едно обективно изтичане на период
от време, с начална дата падежът на всяко едно конкретно вземане на ответното
дружество. Видно от приложените към настоящата искова молба фактури, всяка една
от тях има опреден падеж на погасяване. Така погасителната давност на всяка
започва да тече от деня на настъпване на тяхната изискуемост. С оглед на
горните съждения, след края на съдебното дирене е изтекла погасителната давност
на следните вземания по фактури, на обща стойност 370,
17лв.:
1) 1134б19713/1б.11.2015г.
2) 11344764323/12.12.2016г.
3) **********/'19.01.2016г.
4) **********/17.02.2016г.
5) **********/15.03.2016г.
6) **********/18.04.2016г.
7) **********/16.05.2016г.
8) **********/16.06.2016
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Искът се сочи, че е
недопустим, тъй като е налице процесуална пречка за неговото разглеждане,
доколкото исковата молба е подписана от адв.И.Т.И., но липсва приложено
пълномощно.
Посочената нередовност на исковата молба е отстранена след
дадени указания с разпореждане от 26.08.2019г., при
оставяне на производството без движение, като е представено надлежно пълномощно
от ищцата в полза на упълномощения от нея адвокат.
Относно основателността на иска: Ответникът
настоява, че искът е неоснователен. Оспорва се иска по основание и размер.
Излага, че ищецът основава претенцията си на твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение само на 8
броя фактури (издадени през периода от
16.11.2015г.
до 16.06.2016г.), които представляват част от
общата сума, за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС. Настоява, че
искът е преждевременно предявен, тъй като към настоящия момент изпълнително
производство въз основа на изпълнителния лист от 04.12.2018г. по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС не е образувано срещу П.Н..
Видно от разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК с този иск длъжникът може да оспорва
предприетото срещу него изпълнение. Но изпълнение към датата на подаване на
исковата молба-22.08.2019г., нито към 29.10.2019г.-датата на изготвяне на
отговора на исковата молба не е предприето. Систематичното място на тази правна
норма е в раздел II „Защита по исков ред" на глава XXXIX „Защита срещу
изпълнението" на част V „Изпълнително производство" на Гражданския
процесуален кодекс. След като не е налице образувано изпълнително производство
въз основа на издадения изпълнителен лист срещу Н. по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС, то и искът е
преждевременно предявен. Не е налице фактическият състав на правната норма на
чл.439, ал.1 ГПК, поради което искът е неоснователен. Счита, че Н. няма правен
интерес да води иска по чл.439, ал.1 ГПК, тъй като все още не е образувано
изпълнително производство срещу нея въз основа на издадения изпълнителен лист.
Ищецът, се сочи, че признава факта, че е издадена заповед № 8159 от 31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №16429/2018г. по описа на ВРС. Ищецът,
признава, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 24.11.2018г. и е издаден изпълнителен лист от 04.12.2018г. срещу Н..
Искът, според ответника, е неоснователен, тъй като с влизане
в сила на заповедта за изпълнение по ЧГД № 16429/2018г.
на ВРС на 24.11.2018г., е започнала да тече нова давност, която към 22.08.2019г.-датата на предявяване на
исковата молба, не е изтекла. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №16429/2018г. на ВРС
е приравнена на установено със съдебно решение вземане-аргумент от чл.116 ГПК. Заявлението по чл.410 ГПК, е подадено в съда на 30.10.2018г., като заповедта за изпълнение № 8159 от 31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС
,е влязла в сила на 24.11.2018г. , от която
дата погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, б."б" от ЗЗД. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, от 24.11.2018г. е започнала да тече нова давност, която към 22.08.2019г.-датата на образуване на
настоящото исково производство пред ВРС, не е изтекла. След като издадената и
връчена заповед за изпълнение на парично задължение не е атакувана по
съответния ред, тя е влязла в сила и съдът законосъобразно е издал и
изпълнителния лист на 04.12.2018г.
Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК, се сочи, че длъжникът
по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество, искът по чл.439 ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите факти след
постановяването на съдебния акт, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили
обстоятелства, за които длъжникът-ищец е узнал след изтичане на срока за
възражение по чл.414 ГПК, респ. след приключване на
производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание.
Основният въпрос, който се поставя в производството по чл.439 ГПК е дали
сочената от ищеца погасителна давност е настъпила след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издаден изпълнителния лист. Предпоставки за допустимостта на исковата
претенция са наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и
изпълнителен процес. За нейното уважаване е необходимо по делото да се установи
наличие на настъпил след издаването
на заповедта за изпълнение факт, който трябва да опровергава установената със
съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-които
изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Навеждат се от ответникът следните възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават: Искът на Н. относно
погасяване по давност на вземането за главници в общ размер на 370.17лв. по
издадени фактури през периода от 16.11.2015г. до 16.06.2016г. включително, е
неоснователен, тъй като не е предприето изпълнение въз основа на изпълнителния
лист, издаден в заповедното производство.
Искът на Н. е неоснователен, тъй като погасителната давност
е прекъсната на 24.11.2018г. с
влизане в сила на заповед № 8159 от
31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД16429/2018г. на ВРС, от която дата е започнала да тече нова
погасителна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на настоящия
иск.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От изисканото за
послужване ч.гр.д.№16429 от 2018г. на ВРС, 30-ти състав, се установя, че срещу
ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК, на
31.10.2018г., с която е разпоредено Длъжник П.С.Н. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Кредитор В.И К. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес *** сумата 3 881.92 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и един лева и
деветдесет и две стотинки/ – представляваща главница
за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159265, за която има
издадени фактури за периода 19.10.2012 г. – 22.10.2018 г., за обект, находящ се
на адрес: гр. Варна, ул. П. № .., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 1 051.83 лв. /хиляда петдесет и един лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 19.11.2012 г. до 26.10.2018 г. както и сумата 148.68 лв. /сто четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Издадената заповед по ч.гр.д.№16429 от 2018г. на ВРС, 30-ти състав, е
връчена лично на П.С.Н. на 09.11.2018г.
По ч.гр.д.№16429 от 2018г. на ВРС, 30-ти състав,
не е налично подадено възражение от
длъжника по чл. 414 от ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение е
влязла в законна сила след изтичане на срока за подаване на възражение/2-седмичен/,
или на 23.11.2018г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Задължителна предпоставка за допустимостта на този иск е да има налично висящо
изпълнително производство. В настоящия случай не се оспорва от ищецът, че към датата на депозиране на сезиращата искова
молба – 22.08.2019г., не е било налице висящо изпълнително производство,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.12.2018г./видно от
отметката върху заповедта/ на основание Заповед по чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№16429 от 2018г. на ВРС, 30-ти състав,
поради и което искът с правно
основание чл. 439 от ГПК, се явява недопустим.
Дори да се приеме, че
иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим и при необразувано изпълнително
производство, то с оглед на конкретно наведените основания за недължимост,
лежащи единствено на факти, настъпили преди приключването на производството по
издаването на изпълнителното основание, то съгласно разпоредбата на чл. 439,
ал. 2 от ГПК, искът отново се явява недопустим.
Това е така защото длъжникът в заповедното производство може да се защити срещу издадената
срещу него заповед за изпълнение като подаде възражение по чл.414, ал.1 от ГПК.
Неподаването на възражение създава стабилитет на издадената заповед за
изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички
факти и възражения на длъжника, настъпили преди този момент, поради което
длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането. След влизане
в сила на заповедта за изпълнение следва друг етап на защитата на длъжника по
оспорване на изпълнението, в който той следва да се позове на непреклудирани
факти, настъпили след изтичане на срока за възражение (в този смисъл
Определение №956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №886/2010 г. на ВКС, I ТО, Определение №214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. №1528/2018 г., на ВКС,
IV ГО, Решение №740 от 12.10.2018 г. по в.т.д. №1235/2018 г. на ВОС).
В исковата си молба, подадена на
22.08.2019г., ищецът оспорва правото на изпълнение, като въвежда възражение за
погасяване по давност на вземания по
заповедта, за периода 16.11.2015 г.- 16.06.2016 г.
Процесната заповед за изпълнение
е влязла в сила по отношение на ищеца на 23.11.2018г. - преди предяваване на
настоящия иск/22.08.2019г./, тъй като не е подадено възражение по чл.414, ал.1
от ГПК от страна на длъжника.
Оспорването от длъжника, основано
на факти и обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение и относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да
се извърши с възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.
Длъжникът може да оспорва
изпълнението чрез иска по чл.439 от ГПК, но съгласно чл.439, ал.2 от ГПК това
оспорване може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене. В заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но
разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този смисъл Определение №831
от 17.10.2013 г. по ч.гр.д. №7393/2013г. на ВКС, IV ГО).
В настоящия случай ищецът не
навежда твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение на 23.11.2018г., което обосновава правният извод, че
предявеният от него иск е недопустим.
Според константната
практика на ВКС, обективирана в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о., Определение № 501 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4150/2015 г., III г. о., Решение № 6/21.01.2016 по дело № 1562/2015 на
ВКС, ТК, I т. о. и др., на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл. 439 ГПК.
Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК,
като неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК
има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Предвиденият
специален способ за защита на длъжника по реда на чл. 439 ГПК
след влизане в сила на заповедта за изпълнение е недопустим в случай, че се
основава на съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви
преди влизането й в сила. Преклудират се възраженията по отношение на фактите
съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането
й, и правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на І т.
о.).
Следователно, след като заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 23.11.2018г., на тази дата същата се е стабилизирала.
В този смисъл недопустим се явява предявеният
иск по реда чл. 439 ГПК,
обоснован на факт (изтичането на давностен срок на 16.06.2016г.), настъпил преди влизането в сила на заповедта
за изпълнение. За ищеца – длъжник в заповедното производство е съществувала
възможността да релевира това си оспорване срещу вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение, в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 439 ГПК,
доколкото ищцата не се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила за
заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, производството по делото
като процесуално недопустимо следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на правния спор и направеното
искане от страна на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица, ако са били защитавани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 47 от ЗПП.
Съдът, след като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, намира,
че следва да определи възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №13371/2019г. по
описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК П.С.Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„В.И К. -ВАРНА"ООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление ***,
р-н„Приморски", ул. „Прилеп" 33, сумата в размер на 100,00лв./сто лева/, представляваща
реализирани от ответното дружество съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна жалба, пред
Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: