Решение по дело №141/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 159/08.10.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 912/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. П. С. от Г.К. за виновен в това, че на 21.05.2013 год. около 21.00 часа в Г.К., влязъл в чуждо жилище на адрес - Г.К., У. „О.” № *, ап.*, собственост на В.И.У. от Г.К., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл.170 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от 3 години.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. П. С. от Г.К., който я обжалва, като твърди, че не е осъществил престъпния състав на чл.170 от НК, тъй като не бил нарушавал неприкосновеността на чуждо жилище, употребявайки заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт, техническо средство, въоръжен, сила или нощем. Счита, че обвинението не е доказано по смисъла на закона. Твърди се в жалбата, че по делото било установено, че е гостувал на В. У. в ±ветлата част на деня, като от свидетелските показания се установявало, че не бил употребявал агресивно поведение или сила. Развива съображения за нарушаване на правото му на защита, изразяващо се отказа на съда да разпита посочени от него свидетели. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно прави искане за връщане на делото за доразследване в стадия на досъдебното производство, с оглед провеждане на изчерпателно разследване. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание за съответстващо по вид и размер на тежестта на престъплението и личността на дееца, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. В проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие е прието ново писмено доказателство – писмо изх.№ 17/07.10.2013 год. на Астрономическа обсерватория „С.З.” – Г.К. до подс.С.. Въз основа на събраните и от двете съдебни инстанции доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. П. С. е роден на 13.11.1971 год. в Г.К., където живее постоянно. Има завършено полувисше образование, работи като агроном, не е женен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 21.05.2013 год. подсъдимият С. се намирал в Г.К. и от свои познати дочул, че се злословило по адрес на приятелката му, като според него виновника за това бил св.В.У.. Вечерта на посочената дата, след като бил употребил алкохол, подсъдимият решил да отиде до дома на св.Ушев, за му потърси сметка за това, което бил чУ. Подс.С. се осведомил къде живее пострадалия Ушев, като около 21.00 часа, когато вече се било смрачило, отишъл до жилището на св.Ушев, находящо се на адрес Г.К., У. „О.” № *, . Подсъдимият С. позвънил на входната врата на апартамента, в който живеел св.Ушев. Последният си бил вкъщи и отключил, като при отварянето на вратата подсъдимия го попитал дали той е „В.“. След като получил утвърдителен отговор, подс.С. хванал пострадалия за тениската в областта на гърдите, изблъскал го навътре в коридора и влязъл в жилището, като при изблъскването се скъсала тениската на свидетеля Ушев. Подсъдимият заплашил св.Ушев, казвайки му, че е дошъл да го убие, и няколко пъти го блъснал в стената на коридора в апартамента. Свидетелят заявил на подсъдимия, че не го познава и го предупредил, че ще извика и полиция, но това по никакъв начин не респектирало С., който започнал да се разкарва вътре в помещенията, обяснявайки, че търсел приятелката си. Подсъдимият се настанил на фотьойл в хола, сипал си и вино от бутилка, която била оставена на масата, като отказал да напусне жилището, въпреки поканата на св.Ушев да направи това. Изплашен от случилото се, св.Ушев се обадил по телефона на свой съсед - св.Желязко Стефанов, когото помолил да дойде в апартамента му, като му съобщил, че при него имало лице, което е влязло със сила в дома му. Св.Стефанов веднага отишъл в апартамента на св.Ушев, когото заварил да стои прав в хола, а срещу него на фотьойла седял подсъдимия. В присъствието на подсъдимия С. пострадалият разказал на св.Стефанов какво се е случило, при което подсъдимият не отрекъл да е влязъл в дома на св.Ушев по описания от последния начин. И пред св.Стефанов св.Ушев настоял подсъдимия да напусне жилището му, но последния отказал да си тръгне. Тогава св.Стефанов сигнализирал органите на МВР и след няколко минути на място пристигнали дежурни полицейски служители - свиõетелите Андриан Чилингиров и Ивайло П.. Св.В.У. разказал и на двамата полицейски служители, че подсъдимия нахлул със сила в жилището му. Последното обстоятелство потвърдил и самия деец, след което полицейските служители го извели навън. Същата вечер С. С. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.С. С., дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели В.У., Желязко Стефанов, Андриян Чилингиров и Ивайло П., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, приети от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият С. П. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 170 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на на 21.05.2013 год. около 21.00 часа в Г.К., влязъл в чуждо жилище на адрес - Г.К., У. „О.” № 4, ап.29, собственост на В.И.У. от Г.К., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.С. в частите им, в които установява, че отишъл в дома на св.Ушев около 20.30 – 20.40 часа на инкриминираната дата; както и в частта, в която отрича да е употребил сила, за да влезе в дома на свидетеля, а свидетелят го бил поканил да влезе. Обясненията на подсъдимия в посочените части са вътрешно противоречиви по отношение на установените с тях обстоятелства, нелогични са и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на свидетелите Ушев, Стефанов, Чилингиров и П., като очевидно обясненията му представляват опит на подсъдимия да изгради защитна версия в своя полза, целяща да го оневини. Така, обясненията на подс.С. по отношение на обстоятелството дали е употребил сила, за да влезе в жилището на св.Ушев са вътрешно противоречиви, доколкото първо заявява, че свидетелят го поканил да влезе, а впоследствие заявява, че не е чул св.Ушев да му казва да влезе, но свидетелят се бил дръпнал и подсъдимия влязъл в жилището. Същевременно, св.Ушев е категоричен, че влизането на подс.С. в жилището му е станало около 21.00 часа, като след като отворил вратата на апартамента при позвъняването от подсъдимия, последния го хванал за тениската в областта на гърдите и го избутал със сила в коридора на апартамента, при което се скъсала тениската му. От друга страна, показанията на св.Ушев, който е единствения непосредствен очевидец при осъществяването на инкриминираното деяние от подсъдимия, се подкрепят косвено от показанията на свидетелите Стефанов, Чилингиров и П., пред които подс.С. потвърдил разказа на св.Ушев за случилото се, вкл. и по отношение на времето и начина на влизане в жилището на свидетеля. Или, показанията на свидетелите Ушев, Стефанов, Чилингиров и П. са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. частично и на обясненията на подс.С., поради което същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Впрочем, както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е извършил аналогична оценка на всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.

Или, от изложеното по-горе се налага извода, че кредитираните от съда доказателства в своята съвкупност и взаимовръзка очертават по безспорен начин фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции.

От обективна страна е установено, че подсъдимият С. е влязъл в чуждо жилище – това на св.В.У., без разрешение и въпреки противопоставянето на последния. За влизането в чуждото жилище е била употребена сила – хващане на св.Ушев от подс.С. за тениската в областта на гърдитÕ и избутването на свидетеля в коридора на жилището, като именно тази сила е използвана от подсъдимия за безпрепятствен достъп до жилището на св.Ушев. Налице е и другото квалифициращо деянието по чл.170 ал.2, във вр. с ал.1 от НК обстоятелство за подсъдимия – деянието е осъществено нощем. Това е така, тъй като е безспорно установено по делото, че подс.С. е влязъл в жилището на св.Ушев около 21.00 часа. Същевременно, от събраните и от двете инстанции писмени доказателства се установява, че на 21.05.2013 год. в Г.К. слънцето е залязло в 20.40 часа, при което деянието е осъществено от подсъдимия след залез слънце, в тъмната част от денонощието, т.е. по времето от денонощието, което се означава с понятието „нощем” и е използвано в нормата на чл.170 ал.2 от НК. В тази връзка настоящата инстанция намира, че без правно значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия са използваните в писмото на астрономическата обсерватория понятия „граждански полумрак” и „астрономически полумрак”.

Престъплението е осъществено от подсъдимия С. и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му, тъй като същия несъмнено е съзнавал, че влиза в чуждо жилище без разрешение и въпреки противопоставянето на обитателя му, че за това е употребена сила, както и че влизането е станало нощем.

Или, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства са установени авторството на подсъдимия при осъществяване на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината така, както са приети и от първоинстанционният съд. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на подсъдимия, изложени в жалбата му досежно допуснати на първоинстанционното съдебно следствие съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане и несъобразяване на приетите по делото доказателства в тяхната целокупност, заедно и поотделно; както в отказа на първоинстанционния съд да допусне искани от подсъдимия гласни доказателства, като видно от протокола от проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд такива не са сочени и искани от подсъдимия и неговия защитник.

При налагане на наказанието на подс.С. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, частичните му самопризнания, ниската степен на обществена опасност на дееца и типичната такава на деянието, и трудовата му ангажираност; както и е отчел липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С оглед на тях, съдът обосновано е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е определил на подсъдимия наказанието под минималния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е направил извода, че в случая са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК – подсъдимият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е по-малко от 3 години „лишаване от свобода”, и целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без да е необходимо изолирането на подс.С. от свойствената му семейна и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на вида и размера на наложеното на подс.С. наказание са обосновани и законосъобразни - наложеното на подсъдимия наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на тежестта на извършеното престъпление, като същите се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна - обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание Ýа подсъдимия не е явно несправедливо, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 159/08.10.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 912/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.