Р Е Ш
Е Н И Е
№ 268 19.10.2018г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
Албена Ангелова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА
административно дело № 213 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.И.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.П., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000498 от
27.03.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП,
на А.А. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от осемнадесет месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения
за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че административният орган е направил извод за наличие на
материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП за прилагане на
ограничителната мярка при неправилно установена фактическа обстановка и невярна
квалификация на фактите. Оспорва се заключението на административния орган, че
адресатът на заповедта е управлявал МПС. Излагат се и оплаквания за неяснота на
фактическото обвинение, описано в съставения АУАН и възпроизведено в
обжалваната заповед. Направено е искане оспореният административен акт да бъде
отменен изцяло.
Ответникът
по жалбата - Началник група в сектор
„Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР - гр. Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На
жалбоподателя в настоящото производство – А.И.А., е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д, бл.№ 412862 от
27.03.2018г., за това, че на 27.03.2018г.
около 21.00часа в гр.Стара Загора, по ул.“Христо Ботев“ в посока запад-изток,
до блок № 130 /междублоково пространство/, е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№…., собственост на С. И. К., под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Водачът е бил изпробван с техническо средство
– Дръг тест 5000-0050, който е отчел положителен резултат за амфетамин. Издаден
е бил талон за медицинско изследване № 0013627, като не са представени
доказателства за явяването му в указания в талона срок в медицински център,
нито да е дал кръвна проба.
По
делото е представено НП № 18-1228-001357/ 17.04.2018г., от което е видно, че за
установеното с АУАН серия Д, № 412862/ 27.03.2018г. нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП административнонаказателната преписка е прекратена и материалите са
изпратени на Районна прокуратура – Стара Загора с данни за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-000498 от 27.03.2018г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А.И.А.
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като
от фактическа страна се основава на съставения на А.А. АУАН серия Д, бл.№ 412862
от 27.03.2018г.
От
представената и приета като доказателство по делото справка за нарушител –
водач се установява, че водачът на МПС А.А. се води на отчет в ОД на МВР - Стара Загора, с последно издаденото СУМПС № ********* от 11.10.2017г., валидно до 11.10.2027г.
По делото е представена преписката по издаване на
оспорения административен акт.
За
изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото е допуснато и събиране
на гласни доказателствени средства.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
По делото е представена и
приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 и чл.172,
ал.1 от ЗДвПи т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2006г. на Министъра на
вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5 б.“а“, т.6 и 7 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи
в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният
акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган –
Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР – Стара
Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е
с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за
издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-000498
от 27.03.2018г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в която
е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай,
видно от фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на втората хипотеза от
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.5, ,л.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посоченото в АУАН време и място А. е
управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ СТ5622ВВ, собственост на
Светлин И. Куртев, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози,
установено с Дръг тест 5000-0050, който
е отчел положителен резултат за амфетамин. Нарушението е констатирано с
надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на
административно нарушение серия Д, бл.№ …… от 27.03.2018г. Жалбоподателят е
подписал АУАН лично. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на административни нарушения по този закон се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя.
Между страните по делото
няма спор относно факта, че А.А. е бил
тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества или техни аналози с
посочения в съставения АУАН Дръг тест, както и че не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване.
Жалбоподателя оспорва
качеството си на водач, както и ясната индивидуализация на мястото на
нарушението, като за първото си фактическо възражение ангажира гласни
доказателствени средства на свидетеля И.Д.И., който е негов подчинен. От
показанията на св. И. се установява, че двамата с жалбоподателя са се намирала
на посоченото в АУАН място с цел да товарят отпадъчни материали от строителния
обект с позволения на техническия ръководител. Седнали да починат в служебния
автомобил, който се ползва за пренасяне на материали като жалбоподателя се е
намирал на седалката на водача и в този момент е дошъл патрул да провери с
какво се занимават. Полицаите извършили „обиск“ на автомобила, при който
установили вещество до скоростния лост.
Свидетелят първи отишъл на строителния обект, а жалбоподателя пристигнал
по-късно, като не знае с какво е дошъл последния, но е категоричен по време на
проверката двигателя на автомобила не е бил запален. Не може да каже дали на
жалбоподателя е извършена проверка с техническо средство.
В приложената към
административната преписка докладната записка на актосъставителя мл.
автоконтрольор М. е посочено, че на 27.03.2018г. около 22.35ч заедно със
свидетеля по акта са изпратени от ОД МВР Стара Загора в 1 РУ да тестват водач.
На място колегите му И. и Т. им обяснили, че са спрели лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег №……… с водач А.И.А., за който имат съмнение че е употребил
наркотични вещества. Обсъдени в съвкупност сведенията на актосъставителя и
показанията на свидетеля на защитата съвпадат по отношение мястото на
проверката и повода за нейното извършване, а по въпроса за лицето, имащо
качеството водач следва да се преценят данните, установени от приложената и
приета като писмено доказателство по делото Докладна записка с рег.№
1228р-5583/ 28.03.2018г. /л.24/. Предвид факта, че свидетелят И.И. е подчинен
на жалбоподателя не може да се възприемат за достоверни твърденията му, че към
момента на проверката А. е нямал качеството на водач. Свидетелят и А. са били вътре
в автомобила, като А. е на мястото на водача. След като автомобилът е служебен
и с него се превозват материали и тъкмо тази е целта, поради която и двамата са
се намирали на мястото на нарушението,
то се налага извода, че А. не е
бил вътре в автомобила, за да си почине, а за да го управлява и в качество си
на водач е спрян от полицейските служители А. и Т..
Не могат да бъдат споделени
и възраженията на жалбоподателя за неясно описание на мястото на нарушението. С
направеното пояснение, че в случая автомобилът е бил управляван в междублоковото
пространство до блок 130 и посочването на улицата /ул.“Христо Ботев“/, на която е администртивният адрес на сградата - блок
130, се постига максимална конкретизация, а не твърдяната неяснота, относно
мястото на нарушението.
Изложените в жалбата
оплаквания за недостоверност на резултата от теста също се явяват неоснователни,
предвид липсата на надлежни доказателства в сочения смисъл. В случай, че
водачът не е бил съгласен с установения резултат е следвало да се възползва
правото си на лабораторно изследване, което в случая, видно от талона за
медицинско изследване, не е сторил. С това той се е лишил от възможността да
обори показателите от теста.
Следователно констатираните
от контролните органи обстоятелства, описани в редовно съставения в АУАН
релевират извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.второ
от ЗДвП и представляват едновременно с това и фактическо основание за
налагането на ограничителната мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Предвид доказаното
съществуване на посочените в заповедта юридически факти – управление на МПС от
водач, който е употребил наркотични
вещества, представляващи материалноправните предпоставки, с които разпоредбата
на чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна
административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му
правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за
налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Принудителната
административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово
установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и
преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт,
както и целта на закона, съдът приема че при провеждане на административното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.А. ***, подадена
чрез пълномощника му адв.П., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-000498 от 27.03.2018г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: