№ 135
гр. Пловдив, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20255001000127 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
ЗАД О** - З. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адвокат Н.
Ш., срещу постановеното решение №464 от 29.11.2024 г. по търг.дело
№335/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
С постановеното решение съдът е осъдил ЗАД О** - З. АД, ЕИК
*********, да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 45 и сл., вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата 31 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силни психически и
физически болки и страдания в резултат на средна телесна повреда -
спираловидно, закрито счупване на граница долна - средна част на лява
бедрена кост, причинени при ПТП на ******** г. около 18:00 ч. в гр. К., кв. С.,
на ул. Д. срещу № *, от водача на товарен автомобил „Т. Х.“, рег.№ ** **** **
- С. М. Н., ЕГН **********, който при предприемане на маневра „завой
наляво“ е нарушил правилата за движение по чл. 119, ал. 4, по чл. 25, ал. 1, вр.
1
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и съпричинени в размер на 30 % от пострадалата
пешеходка Т. П. Б., поради нарушаване на правилата за движение по чл. 108,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 и по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, както и сумата 1 750 лв.,
представляваща имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 09.12.2022 г. до окончателното плащане,
като до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен иска за
неимуществени вреди като недоказан и неоснователен. Присъдени са и
разноски.
Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят е останал
недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата в размер над 22 500 лв.
до 31 500 лв., както и в частта, с която е присъдено обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени консумативи за лечение, над
сумата 875 лв. до 1 750 лв., ведно със законната лихва върху главниците,
начиная от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателят счита, че приносът на пострадалата при ПТП за
настъпилия за нея вредоносен резултат е в значително по-висока степен в
размер на 50% от тази, която е приел първоинстанционния съд в размер на
30%, като оплакванията му са свързани с несъобразяване от страна на съда на
всички относими критерии, при отчитането на които следва да бъде
определена степента/процента/ на съпричиняване, както и с изводите от
назначената съдебна автотехническа експертиза. Не е взето предвид, че са
недоказани твърденията за проведена рехабилитация в домашни условия след
изписването от болницата, която е част от полагането на необходимите грижи
за собственото си здраве, което е в пряка-причинна връзка с настъпване на
вредоносния резултат. Също така счита, че определената степен на
съпричиняване не съответства на актуалната съдебна праактика при
идентични нарушения по ЗДвП.
На следващо място счита, че неправилно не е редуцирана с 30%
присъдената сума за имуществени вреди, а и същата следва се определи на
база претендирания размер от 50%.
Моли да се отмени решението в обжалваните му части и отхвърлят
претенците на ищцата. Претендира разноските.
Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор, но в срока за
2
подаването му е постъпила насрещна въззивна жалба от Т. П. Б., чрез
процесуалния и пълномощник адвокат Р. М., в частта, с която е отхвърлена
претенцията за претърпени неимуществени вреди за сумата над 31 500 лв. до
претендираните 50 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 09.12.2022 г.
до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати
разноски в размер на 2 716 лв. на застрахователното дружество.
Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди и степен на съпричиняване на вредоносния резултат е приложен
неправилно материалния закон, което води и до противоречие със съдебната
практика, а и не почива на доказателствата по делото.
Моли да се отмени решението в обжалваните му части и уважи
претенцията за неимуществени вреди в пълния и размер от 50 000 лв.
Претендира направените разноски.
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от
застрахователното дружество, чрез процесуалния пълномощник адвокат Н.
Ш., който счита същата за неоснователна, тъй като правилно е определен
справедливия размер на обезщетението 45 000 лв. и след доказано
съпричиняване го е намалил до 31 500 лв. Моли да се потвърди в обжалваната
част. Претендира разноските.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в
определения от закона срок срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт от надлежни страни. Подлежат на разглеждане по същество в
съответствие с наведените оплаквания досежно определените справедлив
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и степен на
съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на вредоносния резултат.
Ищцата твърди, че е пострадала от пътнотранспортно произшествие на
******** г., при което бил ударена от застрахован при ответното дружество
със задължителна застраховка Гражданска отговорност товарен автомобил,
марка и модел Т. Х., с рег.№ ** **** **, управляван от водача С. М. Н., който
при предприемане маневра завой на ляво с цел извършване на обратен завой,
навлязъл частично в асфалтовата площадка и я блъснал, като пешеходка, в
3
резултат на което получила значителни увреждания.
Посочва, че бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, рег.№ ****-********/******** г. и образувано ДП № ***/**** г. на РУ –
К.. Описва получените увреждания непосредствено след произшествието.
Била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П., където са констатирани скъсяване и
ротация на ляв долен крайник, патологична подвижност в средна и дистална
трета на ляво бедро. След направени изследвания поставили диагноза
„Закрито счупване на тялото /диафизата/ на лявата бедрена кост, Остеопороза
в областта на таза и Сенилна остоепороза с дегенеративни промени с давност
в телата на прешлени от ТХ10 до Л4“. Оперирали я под спинална анестезия -
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур /интервенция
– РСОМ плака, АД/. Проведена била терапия с различни медикаменти.
Изписали я на 07.11.2022 г . с окончателна диагноза „ Счупване на тялото
/диафиза/ на бедрената кост, закрито, Фрактура диафизис феморис синистра“
и придружаващи заболявания „Неинсулинозависим захарен диабет,
Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ с указания по
преценка да ходи с помощни средства и да провежда лечебна физкултура. За
проведеното оперативно лечение заплатила 1 600 лв. – за закупуване на
заключваща плака за дистален фемур, и 150 лв. – за закупуване на 15 бр.
заключващи самонарезни винтове.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла внезапно и неочаквано
увреждане на здравето с множество душевни и физически болки и страдания.
Била принудена да лежи в покой през по-голямата част от времето, като при
всяка физическа активност болките се усилвали. Поради напредналата си
възраст, била затруднена да се придвижва с помощни средства, като за
възстановяването си разчитала изцяло на грижите и помощта на своите
близки. Продължителното залежаване довело до умаляване и изтръпване на
пострадалия крак, а допълнителен дискомфорт изпитвала от болките от
охлузванията и натъртванията по тялото и. Злополучният инцидент се
отразил крайно негативно и върху общото и емоционално състояние.
Изпитвала постоянно чувство на безпокойство и тревожност, станала
емоционално лабилна, изпитвала страх от автомобили, притеснявала се, че
няма да може да се възстанови напълно и ще има проблем с ходенето до края
на дните си, което я депресирало. Травмата и стресът от ПТП се отразили на
съня и, като често сънувала кошмари и се будела със силен уплах. Загубила
4
апетита си и желанието си да се среща с хора, тъй като се смущавала от
безпомощното си състояние, чувствала се в тежест на близките си.
Посочва, че предявила застрахователни претенции пред ответнвото
застрахователно дружество с молба вх.№ 997228/09.12.2022 г., но и до
момента не е определено и изплатено обезщетение. Поради което претендира
в настоящото исково производство обезщетение за неимуществени вреди –
физически и душевни болки и страдания, причинени при ПТП на ******** г.,
в размер на 50 000 лв., както и обезщетение на имуществени вреди в размер на
общо 1 750 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на уведомяване на застрахователя – 09.12.2022 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът О** - З. АД, ЕИК *********, е подал отговор, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер, в т.ч. оспорва
заболяването „Остеопороза“ да е в причинно-следствена връзка с ПТП и
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като тя е нарушила правилата за
движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от
ЗДвП. Прави възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като то не отговаря на критерия за
справедливост, възрастта на ищцата, социалното й положение, бит и традиции
на етноса. Твърди също, че няма доказателства за проведен от ищцата
лечебно-възстановителен процес след изписването й от лечебното заведение, а
ежедневният дискомфорт и ограничената подвижност, които е изпитвала, се
дължат на съществуващите преди ПТП придружаващи заболявания, в т.ч. и
„Остеопороза с дегенеративно изменения“. Оспорва и претендираните
имуществени вреди, както и началната дата, от която евентуално би следвало
да се присъди обезщетение.
Така предявената исковата претенция е с правно основание по чл. 432
от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд. На тази
основа е разпределена доказателствената тежест между страните и са събрани
доказателства – медицинска документация, свидетелски показания, съдебни
експертизи, които следва да се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност.
За пътнотранспортното произшествие е съставен констативен
протокол,образувано е досъдебно производство, прекратено по желание на
5
ищцата, разпитани са свидетели и е приета съдебна автотехническа
експертиза. Свидетелят С. Н. – участник в процесното ПТП, посочва как е
станало произшествието от негова гледна точка. Пътувал със служебния
товарен автомобил „Т. Х.“ - високо проходим и с по-висока предница, до
хранителния магазин в кв. С., който се намирал точно над центъра на
квартала, след 17:30 часа следобед, със скорост между 3-5 км/час, тъй като
пред него имало други автомобили, в този участък се паркирало и нямало
възможност да се движи с по-голяма скорост. Точно при уширението, което се
намирало там, подал ляв мигач, за да завие наляво и да паркира. Преди да
завие, от лявата му страна там нямало тротоар, забелязал, че жената се
движила по пътното платно вляво спрямо него. Движила се с бастун бавно.
Жената била вероятно зад гредата на автомобила, защото я видял
непосредствено преди сблъсъка. Ударил спирачка, но въпреки това я бутнал и
тя паднала назад спрямо колата. Според него я ударил с предната част на
колата, може би централно. Уширението било асфалтирано, в двете му части -
отворено, нямало бордюри или някакво друго препятствие. Обикновено там
паркирали автомобили. Жената се движила в дясната част на платното срещу
него, в края на платното на движение, от дясната страна спрямо нея. Било
притъмняло, имало трафик, затова я видял късно - след като завил и тогава я
ударил. На мястото на инцидента нямало пешеходна пътека, нямало тротоар.
Инцидентът се случил точно срещу магазина за хранителни стоки, на
уширението на асфалта - точно срещу магазина за хранителни стоки. На
мястото на инцидента нямало хоризонтална маркировка, не забелязал пътни
знаци.
Разпитан е и свидетелят А. Х. – очевидец на произшествието, който
пътувал след автомобила „Т. Х.“. При уширение от пътя „Т.“-та спряла и
водачът и подал ляв мигач. Той също спрял и изчакал да завие на ляво. След
като насрещно движещия се автомобил преминал, „Т.“-та тръгнала да прави
ляв завой и след секунди спряла. Шофьорът на „Т.“-та пуснал аварийни и
слязъл. Тогава и той слязъл от управлявания от него автомобил и видял, че
възрастната жена е паднала пред „Т.“-та на пътното платно, на не повече от 1
метър от бронята на автомобила. Била по гръб на асфалта, като главата и
сочила към дясната страна на „Т.“-та, като по–голямата част от тялото и било в
дясно на „Т.“-та, успоредно на бронята. Автомобилът „Т.“ не бил
перпендикулярно на шосето, защото още не бил направил завоя, а се намирал
6
малко под ъгъл. Маневрата на ляво не била завършена. На мястото нямало
улично осветление и маркировка. Движили се на къси светлини. Уширението
вероятно е било замислено за паркинг, имало бордюр, „вход“ и „изход“.
Нямало обособен тротоар на място. Участъкът имал наклон около 45 градуса
нагоре.
От съдебната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж.С., се установява механизма на произшествието - водачът на товарен
автомобил „Т. Х.“ с рег.№ ** **** ** С. М. Н., около 18 часа на ******** г. в
кв. С. на гр. К. се е движил в посока от юг на север, по същото време
пешеходката Т. Б. се е движила с бавен ход с около 2,4 км/ч западно на
платното за движение в посока от север на юг, водачът предприел маневра
завой на ляво, за да напусне платното и да навлезе в разширение западно от
платното, когато автомобилът отстоял на около 8,16 м от мястото на
създаващата се конфликтна точка с пешеходката, скоростта му била около
8,24 км/ч, в този момент водачът започнал да реагира, задействал спирачната
система, въпреки това след около 2,324 сек от началото му на реакция
настъпил удар в предната дясна част на автомобила и лявата страна на
пешеходката, която паднала до един метър пред предната дясна част на
автомобила, пешеходката не била прегазена. Според вещото лице достатъчно
условие за предотвратимост на произшествието е водачът на автомобила да
пропусне пешеходката, след което да извърши маневрата завой на ляво, както
и пешеходката да се движи по пътното платно по начин, който е безопасен за
нея - например по източния тротоар.
В устните си обяснения вещото лице потвърждава, че няма данни към
момента на произшествието за наличие на пешеходна пътека от страната, в
която се е движила пешеходката, няма тротоар на разширението.
Конкретизира, че произшествието е станало на границата между платното за
движение на улицата и т.нар. разширение.
Съдът намира, че следва да възприеме така направените констатации от
вещото лице, като компетентни и изготвени въз основа на описаните по-горе
свидетелски показания. Въз основа на тях несъмнено се установява деянието и
следващия го резултат - удар между автомобила и ищцата, като пешеходка. За
последиците от удара са приети две съдебно медицински експертизи, както и
са разпитани свидетели за състоянието на ищцата.
7
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р К. С. П., ортопед-травматолог, се установява, че ищцата Т. Б.
е била приета по спешност в УМБАЛ „Св. Г.“ – П. след произшествието,
където констатирали силни болки в лявото бедро, скъсен крак, деформиран, с
функционална слабост. Въз основа на преглед, изследвания и рентгенография
се установила диагноза: диафизарна фрактура на бедрото, поради което е
приета за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология (КОТ) и е
оперирана на 01.11.2022 г. Извършено е открито наместване на бедрената
фрактура и остеосинтеза с плака и винтове. В следоперативния период е
лекувана с антибиотици, аналгетици и за разреждане на кръвта - с Клексан 0,6.
Преливана и е кръв, плазма и водно-солеви разтвори. Изписана е на 07.11.2022
г., като е трябвало още 20 дни да продължи лечението с Клексан, с аналгетици,
с антибиотици и ЛФК. Дадени са и указания - след изписването да се движи и
сяда в леглото 2-3 месеца, след което да ходи с проходилка, без да стъпва на
левия си крак. Вещото лице е посочило, че счупването на лява бедрена кост е
средна телесна повреда, като травмата е довела до обездвижване на ищцата за
продължителен период от време - повече от 30 дни, имала е силни болки и не
е можела да става и да ходи. След травмата ищцата имала силни болки и
страдания от невъзможността да става, да ходи и да движи левия си крак.
Ограничена е била в тоалет, обслужване и придвижване. Болката след
получената травма с последващо оперативно лечение е била силна – от 9-10
степен по визуалната аналогова скала. В след оперативния период болките са
били със затихващ характер в продължение на 3-4 месеца. Пострадалата е
била принудена да спазва продължително време постелен режим, което я е
затруднявало в тоалет и обслужване. Нуждаела се е от грижи и гледане в дома
в продължение на няколко месеца. Освен това, се е налагало много често да
приема аналгетици. Към момента на експертизата ищцата не е възстановена
физически, като при нея не би могло да се постигне 100 % възстановяване.
Трудно ходи с помощни средства, мускулатурата на левия и крак не се е
възстановила, като обиколката му е с 3-4 см по-малка от обиколката на десния
крак. На рентгеновата снимка на ищцата се вижда костно срастване и метална
остеосинтеза. Все още има болки в левия крак, засилващи се след натоварване
на крака и след промяна на времето. Мускулатурата на левия и крак не е
възстановена, а болките от съществуващите дегенеративните заболявалия на
гръбначния стълб, на коленете и на тазобедрените стави са обострени от
8
продължителното залежаване. Между получените травматични увреждания на
ищцата Т. Б. и процесното ПТП съществува пряка причинно-следствена
връзка, както и между процесното ПТП и заплатените 1750 лв. за метални
импланти от пострадалата.
Вещото лице посочва предходните заболявания на 83 - годишната ищца:
Диабетус мелитус II тип с диабетна полиневропатия; Артериална хипертония
II степен; Хипертонично сърце; Сърдечна недостатъчност III функционален
клас; Двустранна гонартроза с варусна деформация на коленете; Лумбална
спондилоза и остеохондроза; Кифосколиоза; Дископатия L1-L2 и L4-L5 с
хроничен болков синдром; Двустранна коксартроза. За част от тези
заболявания има ЕР на ТЕЛК от 21.07.2016 г., с което и е определена 58 %
степен на трайно увреждане. Към момента за посочените заболявания ищцата
се лекува с Тромбекс 75 мг, Фостер 0.1 мкг, Неоформин 850 мг, Конкор 5 мг,
Ко-пренесса 8/2,5 мг. Най-често срещаните симптоми на тези заболявалия са
задух, сърцебиене, прескачане на сърцето, непостоянни отоци по краката. Част
от тях се проявяват с болки в кръста и към долните крайници, болки в
коленете и тазобедрените стави, както и затруднена походка, поради което
ищцата е ходела с бастун. Диабетната невропатия се проявява с нарушена
сетивност и изтръпване на долните крайници. Тези заболявания са създавали
на ищцата неудобства, болки и страдания, ограничавали са подвижността и и
тя е ходела с помощни средства /бастун/. Приемала е често аналгетици, била е
лекувана в болнични заведения, от които последно през 2015 г., но въпреки
това се е обслужвала сама и е живеела самостоятелно. Дегенеративните
заболявалия на опорно-двигателния апарат /колене, тазобедрени, лумбални
прешлени/, заболяванията на сърцето /АХ, СН, хипертонично сърце/,
захарната болест с неврологични усложнения, както и напредналата възраст
на ищцата са забавили процеса на възстановяването и от травмата при
процесното ПТП. Постелният режим, който е трябвало да спазва 3 месеца, е
ограничил още повече движението в съответните стави /колене, тазобедрени,
лумбални прешлени/, а болковият синдром е ограничил раздвижването на
пострадалата. След изписването и от болницата, където е оперирана, ищцата е
провела рехабилитация в дома си с помощта на рехабилитатор, който я е учил
да ходи с проходилка. Към момента обаче тя все още не е самостоятелна,
нуждае се от грижи и гледане в дома и се придвижва с проходилка, но само в
стаята, където живее.
9
Тези констатации са оспорени, поради което се е достигнало до
изготвяне на повторна съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р Д.
Б. М., също ортопед-травматолог. От констатациите на вещото лице се
потвърждават данните от първоначалната експертиза за приемането на
ищцата в болница, поставянето на първоначална диагноза, извършената
оперативна интервенция. Посочени са придружаващите заболявания, както и
провежданата терапия - как са лекувани заболяванията, проследяването им от
специалисти, пролежаването и в болници и амбулаторно, издаденото ЕР на
ТЕЛК № **** от ***/******** г., с което са определни 58 % вид и степен на
увреждане, пожизнено.
От прегледа е констатирано, че към момента на експертизата ищцата се
придвижва с инвалидна количка с придружител. При поканване да се изправи
самостоятелно в инвалидната количка, не и е възможно, необходима и е
чужда помощ. Оплаква се от болки в двете коленни стави, по-силно в лявото,
и постоянна болка в гръбначния стълб с периодично изтръпване по хода на
долните крайници. При прегледа се установява наличие на първично зараснал
оперативен цикатрикс в средно-долната външна част на ляво бедро; наличие
на декубитални рани в седалищната област, от които вторично зараснала рана
с дефект и незараснала рана с мазева превръзка вляво, чието лечение
продължава и до сега от районен хирург с периодична подмяна на мазеви
превръзки; хипотрофия на мускулатурата на двата крака, много по-силно
изразена в ляво бедро и подбедрица; наличие на варусна деформация на двете
коленни стави, с флексионна контрактура от 30 градуса в ляво /невъзможно
разгъване/; деформация в областта на гръбначния стълб с кифоза /гърбица/ в
областта на гръдните прешлени и сколиоза /странично изкривяване/ в
гръднолумбалната част. Според вещото лице, невъзможността на ищцата да се
самообслужва ще продължи и за вбъдеще, поради наличието на напреднали и
необратими процеси на хипотрофия, остеохондроза, спондилоартроза и
остеоартроза на опорно-двигателния апарат, както и предвид възрастта на
ищцата, съчетана и с придружаващите заболявания на сърдечно-съдова и
ендокринна системи. Обичайният период на заздравяване на този вид
фрактури при нормално протичане на оздравителния процес е 5-6 месеца, след
което започва възстановителния период - прохождане и раздвижване, който е
различно дълъг и зависи както от вида на травмата, така и от възрастта на
лицето, придружаващите заболявания и неговото активно участие във
10
възстановяването. Направените от ищцата разноски за импланти са били
напълно необходими и са били предписани и препоръчани от лекуващите
лекари, за което е представена фактура. Всички медицински консумативи
/импланти/ в Ортопедията и травматология не се покриват от НЗ** и се
заплащат от пациентите или техните близки в касите на болниците на цени,
определени след конкурси за обществени поръчки. Тези разходи са в
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания на ищцата,
получени при процесното ПТП. В медицинската документация по делото
липсват фактури и касови бележки за платени прегледи, като З. к. покрива
само прегледите с направления към съответните специалисти, а извършването
на прегледи, освидетелстване и издаване на съдебно-медицински
удостоверения се заплащат само, когато са по собствено желание.
Относно придружаващите заболявания на ищцата преди датата на ПТП
има данни за многократно пролежаване в болница и за амбулаторно лечение,
подробно описани в СМЕ. Ищцата е била с оплаквания от ограничени и
болезнени движения в лумбалната област; наличие на изкривяване на
гръбначния стълб – кифосколиоза; затруднена походка с бастун. Преглеждана
е амбулаторно от съответните специалисти, които са установили
Хипертонично сърце; Гонартроза, остеопороза и контрактура в двете коленни
стави, като това са заболявания, от които ищцата е страдала и които лекува и в
момента. Установената при приема в УМБАЛ „Св. Г.“ – П. и описана в
рентгеновите изследвания Остеопороза в областта на таза и гръбначния стълб
/без да е доказано със специфични изследвания/ е генерализирано заболяване
на опорно-двигателния апарат, което се развива дълги години и е
съществувало преди датата на пътния инцидент.
Всички описани по-горе хронични заболявания на ищцата са генетично
обусловени и към датата на ПТП са били в напреднала фаза на развитие, като
за тях е провеждано лечение дълги години, което продължава и сега. Най-
често срещаните симптоми от придружаващите заболявания са на ищцата са:
болки по хода на гръбначния стълб; болки в областта на големите стави на
долните крайници с периодично изразена неврологична симптоматика
/изтръпване/; затруднена походка; ползване на помощни средства - бастун.
Хроничните заболявания на опорно-двигателния апарат и на нервната система
предизвикват в различна степен болки и страдания, като несъмнено оказват
11
влияние върху качеството и начина на живот, като недвусмислено създават
неудобства и дискомфорт при придвижване и самообслужване и оказват
влияние и върху социалните контакти. За заболяванията, от които е страдала
ищцата преди ПТП от ******** г., е провеждано болнично и амбулаторно
лечение, като при наличието на хронични прогресивни заболявания тяхното
лечение може да забави, но не и да спре развитието им. Преживяната от
ищцата при ПТП тежка травма е довела до тласък и задълбочаването на
съпътстващите заболявания, като причината за това е продължителното
обездвижване и възрастта на пострадалата. Типичните за тези заболявания
остатъчни физически, психични и социални проявления и последици
неминуемо причиняват дискомфорт и неудобства на ищцата и в настоящия
момент, а травмите, причинени от ПТП на ******** г., ги задълбочават още
повече. Заболяванията, от които е страдала ищцата преди настъпването на
ПТП на ******** г. не са указали влияние върху оздравителния процес, тъй
като костта е зараснала за нормалния период 4-5 месеца, а са повлияли само
върху възстановителния процес, който е удължен и продължава и до сега, без
признаци за неговото завършване.
При така направените констатации от вещите лица, съдът не установява
противоречие между тях, а повторната експертиза надгражда първоначалната.
Поради което и тъй като са изготвени от специалисти, следва да бъдат
кредитирани от съда.
За състоянието на ищцата са разпитани свидетелите И. М. Б. – внук на
ищцата, и Б. И. Д. – нейна дъщеря.
От показанията на свидетеля И. Б. – внук на ищцата, се установява, че
видял баба си в болницата няколко дни след произшествието. Тя била в тежко
състояние, лежала, не и се говорело, изпитвала силни болки. След това бил
при изписването и от болницата – свалили я с инвалидна количка, след което
много трудно я качили в колата, защото тя нямала никаква сила. След това
баба му била на легло, нямала сили дори да седне в леглото, не можела да се
храни пълноценно, притеснявала се. Тя и в момента - 80 % от времето била на
легло. Когато не е на легло, се движила в стаята си с проходилката, като се
уморявала бързо и лягала да си почива. Чувствала се виновна, че е в тежест на
семейството, тъй като преди инцидента живеела самостоятелно. Посочва, че
до 4-тия месец идвал рехабилитатор, след което баба му започнала да сяда
12
самостоятелно на леглото. Към 5-тия месец събрала смелост и започнала да се
изправя на проходилката.
От показанията на свидетелката Д., дъщеря на ищцата, се установява, че
в болницата ищцата била травмирана, кракът и бил извит на една страна,
изпитвала болка. Когато отишла на свиждане, майка и не можела да става от
леглото, била с катетър и с памперс, не можела да се храни сама. След
изписването не можела да стои седнала, имала рани на седалището и на гърба.
Помагали и за абсолютно всичко. Двама човека трябвало да я повдигат и да я
подпират, за да е в седнало състояние, за да се храни. И досега не можела да
отиде до тоалетна и ползвала памперси. Къпане, обличане, всичко - тя не
можела сама. Свидетелката посочва, че след около три месеца майка и
започнала да се изправя, а сега били вързали на леглото две въженца, с
помощта на които се издърпвала, за да се изправи. Из стаята се движила с
проходилка, нямала сила и няма и кураж да ходи на по-големи разстояния.
Идвал рехабилитатор най-напред три пъти в седмицата, после два пъти в
седмицата, около четири месеца. Свидетелката посочва, че преди
катастрофата майка и живеела като отделно семейство, сама. Справяла се с
всичко, макар че имала заболявания, помагала и – всеки ден и купувала хляб и
вечер тя минавала да си го вземе. Сега не било така. Променила се физически
и психически. Не можела да си свива крака, плачела често, ограничили се
контактите и.
Така събраните свидетелски показания, макар и да направени от кръга
на най-близките по родство роднини на ищцата, са непосредствени и
непротиворечиви, но следва да бъдат преценявани заедно с приетите съдебно
медицински експертизи за уврежданията на ищцата, техния интензитет,
време на оздравителния и възстановителен период, които следва да имат
превес при решаването на повдигнатите въпроси в настоящото въззивно
производство. При преценката не се установяват противоречия, а напровив,
установява се състоянието на ищцата след произшествието и към настоящия
момент.
Правно релевантна норма при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е чл.52 от ЗЗД, която урежда
възмездяването им по справедливост, но винаги с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета
13
му, начин и момент на възникването му, влиянието му върху личността на
пострадалия, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия
оздравителен период, възстановителен период, възрастта и
работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите и обществени
условия в страната към получаване на увреждането – 2022 г., както и
изискваща да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай.
Преценявайки деянието, съгласно установения механизъм от съдебната
автотехническа експертиза, настъпилите увреждания от него - диафизарна
фрактура на лявото бедро, за лечението на която е била необходима
оперативна интервенция - открито наместване на бедрената фрактура и
остеосинтеза с плака и винтове, проведения оздравителен период, през който е
зарастнало счупването, проведения възстановителен период след него, който
не е приключил, поради съпътстващи предходни произшествието заболявания,
без прогноза за приключването му с оглед възрастта на ищцата, изпитаните
болки и страдания, физическите промени на ищцата след произшествието –
скъсяването и изтъняването на левия и крак, психиката и към настоящия
момент, които са необратими, невъзможността и да се грижи сама за себе си,
съпоставени с останалите критерии, посочени по-горе, съдът намира, че
справедливо обезщетение за причинените и неимуществени вреди се явява
сумата от 45 000 лв.
Следващото оплакване е свързано с повдигнатия в отговора на исковата
молба въпрос за съпричиняване от страна на пострадалата ищца по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД към вредоносния резултат, като пешеходец, която при
спазване на правилата за движение по пътищата – чл.5, чл.108, ал.2,
чл.113,ал.1 и чл.114,ал.1 от ЗДвП, не би довела до настъпване на
произшествието и вредоносния негов резултат. Застрахователното дружество
е изложило съображения във въззивната си жалба, че не е отчетено в пълнота
рисковото поведение на ищцата – по платното за движение на границата с
уширението, което място, където се е намирала, не е било технически
безопасно за нея да предприеме пресичане на пътното платно, че тя е можела
да възприеме движението на предприемащия маневра на ляво товарен
автомобил и да се съобрази с него. Ищцата – обратното становище в
насрещната си въззивна жалба, счита, че не е допринесла за настъпването на
14
вредоносния резултат.
Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец представлява защитно възражение от страна на ответното
застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което
следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след
това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е
способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В
случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок.
Следва да се прецени основателността му.
Съгласно закона, съпричиняване е налице при пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, без да е
необходима вина на увреденото лице. Приносът може да се изразява в
действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпването на резултата, като го обуславя, т.е. с поведението си
пострадалият да е способствал за настъпване на вредоносния резултат. Това
поведение може да представлява конкретно нарушение, но може и да се
изразява в поемането на риск от настъпването на вредоносния резултат или в
необоснованото му игнориране. В случая ищцата, като пешеходка, се е
намирала на границата между уличното платно и т.нар.разширение, когато е
станало произшествието, предизвикано при предприемане на маневра завой на
ляво от водача на товарния автомобил, който се е движил в дясната част на
платното за движение при предприемане на маневрата, чрез която е искал да
достигне до т.нар.разширение, за да паркира. В тази част не е имало обособен
тротоар и пешеходна пътека, маркировка и пътни знаци. Преди да завие
водачът възприел движещата се пешеходка плътно вляво по пътното платно, в
ляво спрямо него, но като завил я видял късно и тогава я ударил, според
показанията му, с което нарушил чл. 119, ал. 4, чл. 25, ал. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, тъй като не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение, не е бил предпазлив към пешеходката, като уязвим участник в
движението, не я е пропуснал. В същото време пешеходката се е движила на
място, където няма оформен тротоар и пешеходна пътека, на границата между
15
пътното платно и т.нар. разширение, плътно до пътното платно,
противоположно на движението на товарния автомобил. Не е нарушила
правилата за движение по пътищата, имайки предвид установената
фактическа обстановка на мястото, където е осъществен контактния удар. Не
е имало риск за нея, ако водачът на товарния автомобил е изпълнил
посочените по-горе задължения по закон. Поради което, съдът намира, че тя
не е съпричинила вредоносния резултат. Възражението на ответника се явява
неоснователно и недоказано.
С оглед гореизложеното, правилно и в съответствие с критериите за
справедливост първоинстанционният съд е определил обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., но неправилно е приел
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата при това с висока степен –
30%. Това налага да се отмени обжалваното решение в частта му, с която е
отхвърлена претенцията на неимуществени вреди над 31 500 лв. до 45 000
лв., съпричинени в размер на 30 % от пострадалата пешеходка Т. П. Б., поради
нарушаване на правилата за движение по чл.108, ал.1 и 2,т.1 и по чл.113,ал.1
от ЗДвП, като се уважи в тази част /за 13 500 лв./ , и потвърди в частта му, с
която е отхвърлена претенцията над 45 000 лв. до претендираната 50 000 лв.
/за 5 000 лв./, както и да се потвърди в частта му, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над 22 500 лв. до 31 500 лв.
Обезщетението за имуществени вреди е определено в размер на 1 750
лв. в съответствие с констатациите на вещите лица от съдебно медицинските
експертизи. Тъй като не е налице съпричиняване, няма основание то да бъде
намалявано. В тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските - Ищцата не е претендирала разноски,
както за първата, така и за въззивната инстанция, поради кооето не следва да и
се присъждат. Ответното застрахователно дружество е направило претенции,
както пред първата, така и пред въззивната инстанция, като е приложил
списъци по чл.80 от ГПК пред всяка една инстанция. Съдържат се по делото и
разходно оправдателни документи. С оглед резултата по делото следва да му
се присъдят разноски за първата инстанция, съразмерно отхвърлената част, а
именно 734,11 лв. За въззивната инстанция не следва да му се присъждат,
поради неоснователността на неговата жалба.
Водим от гореизложеното, съдът
16
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №464 от 29.11.2024 г. по търг.дело
№335/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ с която е
отхвърлен предявения иск от Т. П. Б. срещу ЗАД О** - З. АД за заплащане на
сумата над 31 500 лв. до 45 000 лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и В ЧАСТТА МУ „съпричинени в размер на 30 %
от пострадалата пешеходка Т. П. Б., поради нарушаване на правилата за
движение по чл.108, ал.1 и 2,т.1 и по чл.113,ал.1 от ЗДвП“, както и в частта му
за разноските от 2 716 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД О** - З. АД, ЕИК *********, да заплати на Т. П. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл., вр. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД сумата над 31 500 лв. до 45 000 лв., или 13 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - силни психически и физически болки
и страдания в резултат на средна телесна повреда - спираловидно, закрито
счупване на граница долна - средна част на лява бедрена кост, причинени при
ПТП на ******** г. около 18:00 ч. в гр. К., кв. С., на ул. Д. срещу № *, от
водача на товарен автомобил „Т. Х.“, рег.№ ** **** ** - С. М. Н., ЕГН
**********, който при предприемане на маневра „завой наляво“ е нарушил
правилата за движение по чл. 119, ал. 4, по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №464 от 29.11.2024 г. по
търг.дело №335/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявения иск от Т. П. Б. срещу ЗАД О** - З. АД за
заплащане на сумата над 45 000 лв. до 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД
О** - З. АД е осъдено да заплати на Т. П. Б. сумата над 22 500 лв. до 31 500
лв., представляваща неимуществени вреди, както и сумата над 875 лв. до 1
750 лв., представляваща имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното плащане.
В останалата част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 22 500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на
875 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано.
17
Осъжда Т. П. Б. да заплати на ЗАД О** - З. АД разноски в размер на
734,11 лв. по съразмерност за първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18