Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………….2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР М.
при участието на секретаря И.РАНГЕЛОВА
и прокурора А.КОКОЕВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.а.х. дело №125 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр.
с глава ХХІ от НПК.
С Решение от 06.06.2017г., постановено по НАХД №3309/2016г. по описа на
СРС, НО, 20-ти състав, е признал обвиняемия Й.Л.С.
за ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2015 г., около 13.30 ч., в гр.София, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес” модел „Вито 115 ЦДИ” с peг. № ******, по ул.”Опълченска”, с посока на движение от
бул.’’Княгиня Мария Луиза” към бул.’’Сливница”, на кръстовището с ул.”Х.
Карастоянов”, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.6,т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка”, \вр. чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „Единична
непрекъсната линия – M1. На пътните превозни средства е забранено
да я застъпват и пресичат”, и в чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента”, и в чл.26 от ЗДвП: „Преди да завие или
да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е
длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът
се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за
превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени -
с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен
през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата”, и по непредпазливост причинил на И. И.М.средна
телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на колянното капаче с разкъсване на предната кръстна и
страничната колатерална връзки на дясното коляно,
довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, за период по-
дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а от НК, вр.
чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност,
като на основание чл.78а., ал.1
от НК, му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева в полза на държавата.
С решението на
основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК, съдът е наложил на обвиняемия С.
административно наказание лишаване от право да упражнява определена дейност -
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от
датата на предаване от същия на СУМПС в съответната структура на МВР /О
„ШК-СДВР/, след влизане на решението в сила.
С оглед
изхода от делото, с решението СРС, на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил Й.С.
да заплати направените по делото разноски в размер общо на 564,20 /петстотин
шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева, от които: по сметка на СДВР -
65,00 лева; по сметка на СГП - Отдел „Следствен” - 379,20 лева; по сметка на
СРС - 120,00 лева, както и по 5.00 /пет/ лева - държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190,ал.2 от НПК.
Срещу това решение е подадена жалба от защитника
на обвиняемия – адв. С.С., в която се сочи, че
с решението си първият съд е допуснал
нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се отмяна
на атакувания акт и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият да бъде оправдан
по възведеното му обвинение, алтернативно
се отправя искане за връщане
на делото на СРП за събиране
на допълнителни доказателства. С въззивната жалба
са направени
доказателствени искания за допускане до разпит
в качеството на свидетел на М.П.Ш. – очевидец на ПТП-то и за провеждане
на повторен разпит на вещото
лице, изготвило АТЕ, което да присъства
при разпита на свидетеля.
В разпоредително заседание на 11.01.2018г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото, следва да бъде уважено искането на
защитата за допускане до разпит в качеството на свидетел М.П.Ш., тъй като се твърди, че
същият пряко и непосредствено е възприел инкриминираното ПТП, а и този свидетел
не е бил разпитан в производството пред първия съд, като същевременно е
преценил като неоснователно искането да бъде призовано за разпита на допуснатия
свидетел и вещото лице, изготвило АТЕ, тъй като след събиране на новите гласни
доказателства, съдът е намерил, че ще направи отново преценка относно степента
на изясняване на фактите по делото, респ. необходимостта от събиране на други
доказателства.
В открито съдебно заседание от
22.02.2018г., въззивният съд е намерил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото е необходимо да допусне допълнителен разпит на вещото лице, изготвило
СМЕ, като му бъде поставена допълнителна задача – след запознаване с
медицинската документация, налична в болница „Софиямед“
и касаеща извършената оперативна интервенция на пострадалия, да отговори на
въпроса „каква е давността на травмата, констатирана при пострадалия и
инкриминирана като средна телесна повреда по делото“. Допуснат е допълнителен
разпит и на вещото лице, изготвило АТЕ, което след запознаване с показанията на
свидетеля Д.Ш., да отговори на въпроса – „от техническа гледна точка, възможен
ли е механизъм на ПТП-то по начина, описан от свидетеля Ш., възможно ли е
мотоциклетиста да е извършил маневрите, сочени от свидетеля, както и дали
действителното място на падане на мотоциклетиста е това, посочено от
свидетеля“.
Във връзка с поставената допълнителна задача
на вещото лице Н.К., изготвил АТЕ в досъдебната фаза на производството, по
делото е депозирана молба от същия, в която е заявил, че в изготвеното от него
заключение, погрешно е посочил друго място,
а не това, на което е реализирано процесното ПТП, което е дало основание
на въззивния съд да назначи повторна АТЕ, изпълнима от друго вещо лице, което
след запознаване с всички материали по делото и посещение на място, да отговори
на въпросите, поставени пред първата АТЕ, както и на въпросите, допълнително
поставени от въззивния съд във връзка с показанията на свидетеля Ш..
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че следва да
се потвърди решението на първата инстанция в частта, с която обвиняемият е
признат за виновен в това, че е нарушил чл.25, ал.2 от ЗДвП, като не е доказано
от материалите по делото, че е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.26 от ЗДвП, както и чл.63, ал.1, т.1 от ППЗДвП. Посочва
още, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на обвиняеми, който
е предприел маневра „завой надясно“ от средна пътна лента, навлязъл в дясната
лента и препречил пътя на мотоциклетиста, в следствие на което е настъпил и съставомерния резултат, изразяващ се в причинена средна
телесна повреда на пострадалия, която е в пряка причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП. Излага твърдения за еднопосочност на доказателствата по
делото, от които се установява механизма на процесното ПТП, поради което счита,
че решението на СРС в посочената част следва да бъде потвърдено, а в останалата
част досежно правилата от ЗДвП и правилника за неговото прилагане, за които е
установено, че не са били нарушени от обвиняемия, решението на първия съд да
бъде изменено.
Защитникът на обвиняемия – адв. С.
излага доводи за недоказаност на обвинението, както и за липса на нарушени
правила от ЗДвП и правилника за прилагането му, посочва, че обвинението и
експертното заключение на АТЕ се базират на вероятности и предположения, иска
подзащитният му да бъде оправдан изцяло по възведеното му обвинение,
алтернативно отправя искане, в случай, че въззивният съд намери, че е налице
виновно поведение на обвиняемия, то да бъде намален размера на наложеното му
наказание, както и да не бъде налагано наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, тъй като не са изяснени обстоятелствата по делото.
Обвиняемият Й.Л.С., в
лична защита, заявява, че не чувства виновен за станалото ПТП, тъй като е спазил
всички изисквания на ЗДвП и е бил осъден от първия съд на базата на АТЕ, която
се е оказала грешна, в последната си дума, иска решението на първия съд да бъде
отменено.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира,
че са налице основания за частична отмяна на акта, предмет на въззивна
проверка, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение е постановено при непълно
изясняване на фактическата обстановка, като причината за това не може да се
търси в съда, разгледал делото в първата инстанция. Първостепенният съд е
положил нужните усилия да събере всички, относими към
предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, но въпреки това
е установил неправилна фактическа обстановка, което се дължи на погрешните АТЕ
и ДАТЕ, изготвени в досъдебното производство, които сочат място
на реализиране на ПТП-то, различно от действителното. Трябва да се има предвид,
че съдът и разследващите органи назначават експертизи, когато за изясняване на
определени обстоятелства са необходими специални знания, с които съответният
орган не разполага, поради което вината за неправилните експертни заключения,
приобщени към доказателствената съвкупност, не може да се търси в съдебния
състав, разгледал делото. В случая се касае за пътно-транспортно произшествие,
чийто механизъм не може да бъде изяснен без участието на вещи лица, притежаващи
нужните технически знания, с които съдът не разполага. По тази причина, първият
съд напълно закономерно се е доверил на експертните заключения при изграждане
на представите си относно мястото и причините за настъпване на инкриминираното
ПТП. Пред въззивната инстанция стана ясно, че експертът, изготвил АТЕ и ДАТЕ, е
правил оглед на друго място, различно от мястото, на което е реализирано
процесното ПТП, което наложи да бъде назначена повторна АТЕ, чието заключение
доведе до приемане на фактическа обстановка, различна от приетата от районната
инстанция, която е следната:
Обвиняемият Й.Л.С. е роден
на ***г***, българин е, български
гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, работи като полицейски инспектор в Дирекция
„Миграция” към МВР, с адрес: гр.******,
с ЕГН-**********.
Й.С. е полицейски служител, работещ като
полицейски инспектор в Дирекция „Миграция“ - МВР. На
16.04.2015г., около 13.30 ч., той, като правоспособен водач, управлявал в гр.София, по ул.”Опълченска”, с посока на движение от
бул.”Княгиня Мария Луиза” към
бул.”Сливница”, лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Вито 115
ЦДИ” с рег. № ******, син на цвят, с надпис „Полиция“ - собственост
на МВР. В посоченото време, в описания участък от пътя, движението
не било натоварено
и пред него нямало други МПС. Времето било
слънчево, ясно, сухо, видимостта била добра. Платното за
движение на ул.“Опълченска“ в този участък от пътя
било разделено
на две пътни
платна за срещуположно движение, отделени с тревна площ, повдигната с тротоари, с изградена по средата ограда
за пешеходци, които можело да
пресичат само на кръстовището, регулирано със светофарна уредба, по очертаните пешеходни
пътеки. Всяко от платната в двете
посоки било разделено на три ленти за
движение, които били обозначени с надлъжна маркировка, която в участъка след
кръстовището, регулирано със светофарна уредба и в района на кръстовището с
ул.“Х.Карастоянов“, била М3 /състояща се от прекъснати линии/. В описания участък, престрояването от една лента за движение в друга, е позволено,
тъй като на водачите на ППС е разрешено да пресичат пътната маркировка М3. Преди кръстовището
с ул.”Х. Карастоянов”, не била обозначена посоката за движение на МПС. В посоката на движение на управлявания от С. автомобил, на тротоара /десния тротоар/ имало поставени бетонни сфери, ограничаващи качването на МПС на тротоара. С. управлявал автомобила в средната пътна лента, като платното за движение
в този участък от пътя било
с асфалтова настилка, без дупки и други
препятствия, които да пречат на
движението на МПС. По същото време,
по същото платно за движение
и в същата посока, в дясната лента, И. И.М., като правоспособен водач, управлявал мотоциклет марка „Сузуки“,
модел „ГСХ-Р 600“ с peг. № ******, но
движейки се малко след него. Приближавайки кръстовището с ул.”Х. Карастоянов”,
намерението на обвиняемия С. било да завие по
нея. Достигайки това кръстовище, преди да предприеме маневра „десен завой“, С. не погледнал дясното външно огледало на автомобила за обратно виждане,
поради което не възприел движението на управлявания от М.мотоциклет, движещ се направо в
дясна пътна лента, като не подал сигнал със
светлинните пътепоказатели на управлявания от него лек автомобил, навлязъл в съседната
му дясна лента за движение,
по която се движел управляваният
от М.мотоциклет, без да го пропусне
да премине, поради което последвал
удар между автомобила и мотоциклета, като мотоциклетът непосредствено преди
удара се движел със скорост от 44 км/ч. Мотоциклетът, управляван от пострадалия
М., с предното си колело се ударил в зоната на предната дясна врата на
автомобила. Ударът бил приплъзващ, поради което след
удара, мотоциклетът и управляващият го М., продължили движението си напред и
под малък ъгъл на дясно, като мотоциклетът напуснал платното за движение вдясно,
удряйки се в метален стълб, находящ се на десния тротоар, непосредствено след
кръстовището с ул.“Х. Карастоянов“, а мотоциклетистът се установил в близост до
мотоциклета върху тротоарната площ.
На мястото
се събрали хора, свалили каската
на М., който имал силни болки
в десния крак. На
местопроизшествието пристигнали екип на Бърза помощ и полицейски екип.
Полицаите съставили Констативен протокол за ПТП, но не извършили оглед на
местопроизшествие, не направили фотоснимки, не извършили и други действия в
изпълнение на задълженията им при посещение на такова ПТП. С. и М.били изпробвани
с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол. Резултатът от
проверката показал, че и двамата водачи не са употребили алкохол. С линейка
М.бил транспортиран в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил приет на стационарно лечение в Травматологични
клиника с диагноза „Луксация /изкълчване/ на колянното капаче на дясното коляно; Контузия и охлузване на
дясното коляно и на дясната поясна област; Контузия и
разкъсно-контузна рана по теменната област на
главата“. Извършена му била репозиция на луксацията на
колянното капаче и била поставена гипсова шина, но въпреки това болките в десния му крак продължили.
Два дни след
изписването му, М.бил приет отново в
УМБАЛСМ „Пирогов“ и настанен стационарно в Неврохирургична
клиника - за уточнение и лечение на оплаквания във връзка с претърпяното ПТП,
като му било установено мозъчно сътресение. След повторното му изписване от болница „Пирогов“, поради продължаващи болки в десния крак, на М.било извършено специализирано образно изследване на дясната
му колянна става в МБАЛ „Софиямед“. В резултат от
посоченото изследване, била поставена диагноза „скъсване на предната
кръстна връзка и страничната колатерална връзка на дясната
колянна става“. Седмица по-късно, М.бил приет на стационарно лечение в тази болница, където му било проведено
оперативно лечение за тотална руптура
на предната кръстна връзка и на страничния колатерален
лигамент на дясната колянна става. След това, по собствено желание, М.се явил в КСМД-УМБАЛ „Александровска“-София,
където бил освидетелстван от
д-р Г., който в
издаденото му СМУ №164/06.06.2015 г. посочил, че са установени:
луксация на колянната капачка с разкъсване на предна
кръстната
и латералната сухожилни връзки, причинили му трайно затруднение
на движенията на долния крайник
/със срок за пълно възстановяване
6-8 месеца, ако не настъпят усложнения/,
сътресение на мозъка, причинило му временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Констатираната
травма на коляното, представлявала средна телесна повреда и била в резултат на гореописаното ПТП.
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, от част от събраните на досъдебното производство
доказателства, приобщени от първия съд по реда на
чл.283, вр.чл.378, ал.2 от НПК, както и от доказателствата,
събрани в проведеното въззивно съдебно следствие.
В доказателствената съвкупност не
се откриват съществени противоречия относно фактите и обстоятелствата от
значение за предмета на доказване по делото. Първостепенният съд е направил
обстоен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното от него
съдебно следствие и в досъдебната фаза на процеса, като въззивната инстанция се
солидаризира изцяло с анализа, направен от районния съд, изключая АТЕ и ДАТЕ,
изготвени в досъдебното производство, които не бяха кредитирани от въззивния
съд.
Напълно правилно първата
инстанция е приела с доверие Констативен протокол № К-309/16.04.2015г., от който
се установяват отразените в него обстоятелства относно участниците в ПТП,
тяхното движение, констатираните щети по автомобила и самото ПТП.
Обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол се подкрепят и от
показанията на свидетелите И. М., М.М.и К.В.. С
основание районният съд не е кредитирал скица на ПТП /л.69 от ДП/, тъй като
отразеното в нея относно механизма на ПТП и движението на участниците в него,
противоречи на отразеното в Констативния протокол, както и на показанията на
разпитаните по делото свидетели, очевидци на инцидента.
Аналогично на първия съд,
въззивният съдебен състав прие за истинни и достоверни в цялост показанията на
свидетелите И. М., М.М.и К.В., дадени в хода на
съдебното следствие пред районния съд, както и тези, депозирани в досъдебната
фаза на производството. Показанията на посочените свидетели са последователни,
без вътрешни противоречия, взаимно се допълват и не се отличават от
показанията, изнесени от свидетелите пред разследващия орган, което е
констатирано и от районната инстанция. Изложеното в показанията на тези
свидетели относно движението на двете превозни средства, участвали в ПТП-то и
последвалият удар между тях, се подкрепя
изцяло от обективираното в Констативния протокол, поради което и въззивният съд
ги прие с доверие.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на защитника на обвиняемия, че не следва да се ценят с доверие
показанията на свидетеля В., тъй като бил осъждан. При изследване
достоверността на всяко едно доказателство, съдът е длъжен да го анализира както
самостоятелно, така и при съпоставка с останалите доказателства по делото. При
направената преценка по посочения начин, показанията на свидетеля В., дадени
пред първия съд, не се опровергават от нито едно от останалите доказателства,
ценени като правдиви от въззивния съд, нито са в противоречие с някое от тях,
не са и вътрешно противоречиви, аналогични и последователни са на депозираното
от свидетеля пред разследващия орган, поради което само на база съдебното
минало на свидетеля, показанията му не могат да бъдат игнорирани и оставени
извън доказателствената съвкупност, дала основание на съда да приеме горната
фактология по делото.
Този съдебен състав кредитира
частично показанията на свидетеля Д.Ш., разпитан за първи път пред въззивния
съд. За правдиви бяха приети показанията на посочения свидетел в частта относно
мястото на установяване на мотоциклетиста и мотоциклета след удара, както и в частта относно спирането на
автомобила преди удара, след навлизането му в дясна пътна лента. В останалата
част показанията на свидетеля Ш. не бяха приети с доверие от въззивния съд, тъй
като са в противоречие с показанията на останалите, разпитани по делото
свидетели, а противоречат и на заключението на АТЕ, прието от въззивната
инстанция. Вещото лице, изготвило повторната АТЕ, бе категорично, че механизмът
на ПТП, описан от свидетеля Ш. е абсолютно невъзможен. С разпита на вещото лице
по категоричен начин се опровергава твърдяната от Ш. скорост на движение на
мотоциклетиста непосредствено преди удара, както и извършване на криволичещи
маневри от мотоциклета вляво и вдясно на автомобила, управляван от обвиняемия.
Вещото лице в разпита си внесе разяснение, че съобразно констатираните повреди
по автомобила, обективирани в Констативния протокол, скоростта на
мотоциклетиста е била около 44 км/ч непосредствено преди удара, като ако същият
се бе движел със скоростта, посочена от Ш. – 120 км/ч, то мястото му на падане
след удара, би било много по-далече от действителното такова, което сочи и
свидетелят. В принципен план следва да се има предвид, че при този род деяния,
най-несигурният начин да се установи скоростта на движение на превозните
средства, участвали в ПТП, е посредством свидетелски показния, защото този
метод се основава само на субективните възприятия на свидетелите, без да се
опира на обективни факти. Далеч по-надежден метод за установяване скоростта на
движение на МПС преди и в момента на
удара, е чрез експертиза, която да се основава на научни методи. В случая, вещото
лице, изготвило повторната АТЕ, използва научни знания и методи за изчисление
скоростта на движение на двете превозни средства, между които е реализирано
процесното ПТП, поради което за това обстоятелство, съдебният състав се довери
на заключението на експерта, а не на заявеното от свидетеля Ш.. Съдът не
възприе с доверие и изявленията на посочения свидетел, че обвиняемият е подал
светлинен сигнал преди да извърши маневрата, тъй като това твърдение се
опровергава от показанията на пострадалия М., който последователно и безпротиворечиво сочи в разпитите си в ДП и в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, че автомобилът на обвиняемия е навлязъл
в дясната лента за движение без да подаде светлинен сигнал. Въззивният съд не
прие за достоверни показанията на Ш. относно това обстоятелство не само поради
противоречието им с показанията на пострадалия, но и поради факта, че
показанията на този свидетел в по-голямата си част целят да обслужат защитната
версия на обвиняемия, като в подкрепа на този извод на съдебния състав е и
заключението на повторната АТЕ, което изцяло опровергава механизма на ПТП,
сочен от свидетеля Ш., както и твърдените от свидетеля маневри, извършени от
пострадалия, по отношение на които вещото лице бе категорично, че е невъзможно
да бъдат извършени. Съдът не прие за достоверно и твърдението на свидетеля Ш.,
че в деня на процесното ПТП е имало спрени автомобили в дясната пътна лента на
бул.“Опълчнска“, които препятствали движението на
превозните средства по нея, поради което и микробусът и мотоциклетът се движели
в средна лента. Показанията на свидетеля в тази им част категорично се
опровергават от показанията на свидетелите М., В. и М., които последователно и
без противоречия твърдят, че мотоциклетът се е движел в дясна пътна лента, като
никой от посочените свидетели не твърди в дясната лента да е имало спрени или
паркирани автомобили. Свидетелят М. в разпита си пред районния съд, категорично
заявява, че в момента на ПТП-то в дясната лента за движение не е имало спрели
автомобили и движението не е било натоварено. Показанията на М. се подкрепят и
от заявеното от вещото лице в разпита му пред въззивния съд, което посочва, че
в тази част на бул.“Опълченска“ е забранено паркирането на автомобили, което се
потвърждава и от маркировката, видима от приложената към заключението снимка на
процесния участък, правена месец преди инцидента.
Въззивният съд кредитира с
доверие само една част от обясненията на обвиняемия, депозирани пред районния
съд, отнасящи се до вида, марката и модела на управлявания от него автомобил,
посоката му на движение, движението му в средна лента, намерението му да завие
в ул.“Х.Карастоянов“, както и че се е престроил в дясна пътна лента, като след
навлизане в посочената лента е възприел в дясно странично огледало движещият се
мотоциклет, който не е могъл да спре, в резултат на което е последвал
инкриминирания по делото удар. В останалата им част, съдебният състав не
възприе обясненията на С. за достоверни, тъй като се опровергават от
заключението на повторната АТЕ. Посредством разпита на експерта пред въззивния
съд, се установи с нужната степен на категоричност, че ударът между процесните
превозни средства не би могъл да бъде този, описан от обвиняемия.
Съприкосновението на мотоциклета с автомобила не е било единствено в дясното
странично огледало на последния, тъй като в този случай мотоциклетът би
продължил движението си направо след удара и би се установил на място, различно
от това, на което е паднал. В действителност, както стана ясно от уточненията
на вещото лице, депозирани пред съда, инициалният удар е бил в зоната на предната дясна врата на
автомобила и тъй като е бил приплъзващ удар, мотоциклетът
и мотоциклетистът са продължили движението си напред и под малък ъгъл на дясно,
следвайки посоката на автомобила. Посредством разпита на вещото лице се
установи, че макар и преди удара, автомобилът да е бил спрял, след това е
продължил движението си с ниска скорост /от порядъка на 7-8 км/ч/, вследствие
на което след удара, мотоциклетът е продължил движението си в посоката на
автомобила – леко вдясно. С оглед на изложеното, този състав не прие за истинни
обясненията на обвиняемия, освен в посочените части. Не бе кредитирано и
твърдението на обвиняемия, че е подал светлинен сигнал преди да предприеме
маневрата, доколкото същото се опровергава от последователно завяването от
свидетеля М., че автомобилът е навлязъл в дясна пътна лента рязко, без да
подаде сигнал за маневрата, която предстои да извърши.
Съдебният състав прие с пълно
доверие заключението на повторната АТЕ, тъй като е изготвено от лице, което
разполага с необходимите знания в тази област, отговорено е в цялост на
поставените задачи и след разпита на експерта в съдебно заседание, бе даден
обстоен отговор на всички въпроси, на които не е било отговорено при
разглеждане на делото от първия съд.
Съгласно посоченото заключение, мястото
на удара между процесните МПС-та, е по широчина на платното за движение на бул.
„Опълченска”, на около 2 - 2,5 м. вляво от десния бордюр по посока на
движението на автомобила и по дължина на платното за движение, в района на
кръстовището, образувано от бул. „Опълченска“ и ул. „Харалампи Карастоянов“, на
разстояние около 1 м. от първия ъгъл на ул. „Харалампи Карастоянов“ за посоката
на автомобила, като ударът е настъпил в продължението на дясната пътна лента,
по която се е движил мотоциклета. Заключението на вещото лице в тази му част,
изцяло подкрепя показанията на свидетеля Ш. в частта, кредитирана с доверие от
въззивния съд, поради което и този съдебен състав прие за безспорно доказано,
че именно това е мястото на удара между процесните превозни средства.
Съдът даде вяра на повторната АТЕ и относно състоянието на платното за движение и наличната маркировка в
района на произшествието. Според заключението, процесното ПТП е настъпило в гр. София, на бул. „Опълченска” в
кръстовището с ул. „Харалампи Карастоянов”. За тези обстоятелства данни
се извличат и от показанията на разпитаните свидетели. Бул. „Опълченска”, както е
посочил експертът,
се състои от две платна, разделени със затревен остров и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти, разделени с единична
прекъсната линия. Изложеното от
вещото лице относно състоянието на пътното платно и наличната маркировка на
мястото, на което е реализиран удара между двете МПС-та, се подкрепя от
приложената и приета като писмено доказателство, схема на процесното
кръстовище, изискана от Столична община, с дата 23.03.2006г., видно от печат,
положен върху същата и актуална, и към датата на деянието.
Въззивният съд изцяло се довери на заключението на повторната АТЕ и
досежно механизмът, по който е било реализирано инкриминираното ПТП.
Според вещото лице, механизмът е следният: Автомобилът, управляван от обвиняемия се е движел по бул. „Опълченска”
в средната пътна лента, като в същото време, мотоциклетът, управляван от пострадлия М., се е движел в дясната пътна лента и в същата посока на автомобила. Приближавайки към кръстовището с
ул. „Харалампи Карастоянов”, водачът на автомобила е предприел изпълнение на маневра десен завой, за да се
включи в движението на ул. Харалампи Карастоянов. Когато автомобилът е навлязъл
с предната си част в дясната пътна лента се е реализирало процесното ПТП. Мотоциклетът с предното си колело се е ударил в автомобила в
зоната на предната му дясна врата. След удара, тъй като той е бил приплъзващ,
мотоциклетът и мотоциклетистът са продължили движението си напред и под малък ъгъл на дясно, като са паднали
върху платното за движение. Мотоциклетът е напуснал платното за движение в
дясно и се е ударил в метален стълб, където се е установил. Мотоциклетистът се е установил в близост до мотоциклета върху
тротоарната площ. В съдебно
заседание вещото лице уточни, че мотоциклетът се е ударил в металния стълб, находящ
се на десния тротоар, непосредствено след кръстовището с ул.“Х. Карастоянов“ .
Причина за настъпилото ПТП, съгласно заключението, са
субективните действия на водача на автомобила, който е навлязъл в дясната лента
за движение без да пропусне движещият се в същата лента мотоциклет. Вещото лице
е категорично в извода си, депозиран в съдебно заседание, че обвиняемият е имал
възможност да възприеме мотоциклета преди да предприеме маневрата „десен завой“
и да предотврати удара, като пропусне движещият се в дясна лента мотоциклетист преди
да започне извършване на маневрата, който удар след предприемане на посочената
маневра, е бил непредотвратим за мотоциклетиста, който се е движел със скорост
от около 44 км/ч непосредствено преди съприкосновението между двете МПС, тъй
като при мотоциклетите не е възможно аварийно спиране. При разпита на вещото
лице, същото разгледа две хипотези – при движение на мотоциклета в средна лента
и впоследствие преминаване в дясна, и при движение в дясната пътна лента. Според
въззивният съд, мотоциклетистът изначално се е движел в дясната пътна лента,
зад автомобила, в каквато насока са показанията на пострадалия М.и на
свидетелите М. и В.. За движение на мотоциклета в средната лента, сочи
единствено свидетелят Ш., чието твърдение се опровергава от показанията на
посочените свидетели. Самият обвиняем в обясненията си, депозирани пред първия
съд заявява, че преди да предприеме маневрата е погледнал в огледалото за
обратно виждане и зад него не е имало други превозни средства, в момента, в който
е предприел маневрата „десен завой“, в дясното странично огледало е видял бързо
приближаващ се мотор. Показанията на Ш., в частта относно лентата, в която се е
движел мотоциклетът, остават изолирани от всички други доказателства и се
опровергават включително и от обясненията на обвиняемия С., поради което за
това обстоятелство съдът се довери на показанията на останалите разпитани по
делото свидетели и на разясненията на вещото лице. Дори обаче да се приеме, че
пострадалият първоначално се е движел в средната лента, като в последствие
малко преди удара е преминал в дясната, ударът отново би бил предотвратим, тъй
като водачът на автомобила и в двата случая е имал възможност да възприеме
движението на мотоциклета преди да предприеме маневрата „десен завой“.
По отношение на представеното от защитника на
обвиняемия, веществено доказателство – 1 бр. снимка на мястото на
произшествието, свалена от Google, съдът намери, че същото следва да бъде ценено
като достоверно, доколкото отразеното на снимката се подкрепя от схемата,
изпратена от Столична община относно организацията на движението на
инкриминираното място, както и от снимката, приложена към заключението на АТЕ,
приета от въззивния съд. Посредством това веществено доказателство се
установява наличната маркировка в района на процесното ПТП, установима
и със схемата, изискана от Столина община, както и
мястото, на което е предприел пресичане свидетелят Д.Ш..
Във връзка с наведените във
въззивната жалба доводи за несъставомерност на
деянието, поради неправилна квалификация на телесното увреждане, причинено на
пострадалия и за липсата на категорични доказателства, че описаните травми при
пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с инкриминираното ПТП, бе
поставена допълнителна задача на вещото лице, изготвило СМЕ. Доколкото пред
първата инстанция експертът е дал своето заключение без да е запознат подробно
с медицинската документация, намираща се лечебното заведение, в което е
извършена оперативна интервенция на пострадалия, въззивната инстанция намери,
че за пълното и всестранно изясняване на характера на увреждането, нанесено на
пострадалия М.и неговата давност, е нужно вещото лице да даде допълнителни
отговори след запознаване с наличните медицински
документи в болница „Софиямед“. При разпита пред
въззивния съд, вещото лице бе категорично, че луксацията
на колянната капачка с разкъсване на предна кръстна и
латералната сухожилни връзки, затруднили трайно
движението на крайника на пострадалия М., за период повече от 30 дни, са с една
и съща давност и са пряка последица от инкриминираното ПТП. Вещото лице внесе и
допълнителни пояснения във връзка с данните по делото за последващо падане на
пострадалия в болница „Пирогов“, като бе категоричен, че при така описаното от М.падане
в болничното заведение, не би могло да се получи разкъсване на предна кръстна
връзка на коляното, което всъщност определя характера на увреждането като
средна телесна повреда, тъй като пострадалият вече е бил с поставена гипсова
шина на коляното. Експертът посочи още, че дори и да не е бил поставен гипс на
пострадалия, такова разкъсване не би могло да се получи при падане от собствен
ръст. Въззивният съдебен състав кредитира заключението на СМЕ, както и
допълнителните разяснения, дадени от вещото лице в хода на въззивното съдебно
следствие, тъй като вещото лице е отговорило в пълнота на поставените задачи,
същото притежава необходимите знания и опит. След допълнително запознаване с
медицинските документи от болница „Софиямед“ и след
разговор с хирурзите, извършили оперативната интервенция, експертът даде
допълнителни и обстойни разяснения, посредством които по безспорен начин се
установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между станалото на
16.04.2015г. ПТП и причинените на пострадалия телесни увреждания,
представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.
Районният
съд въз основа на доказателствата,
с които е разполагал, като краен резултат правилно е приел от правна страна, че
обвиняемият Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Обект на престъплението по чл.343 от НК са обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, а негов предмет са
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК, се изразява в нарушаване на правилата за
движение, а първият
съд неправилно е приел, че с деянието си С. е нарушил всички, посочени в постановлението
за освобождаване от наказателна отговорност, норми на ЗДвП. Причината за това са недостатъците на приетите
заключения на АТЕ и ДАТЕ, за което не може да търси вина в съда, тъй като той
не разполага с нужните знания. Вината за неправилните заключения е единствено
във вещото лице, което е подходило безотговорно при изпълнение на поставените
задачи и не е положило усилия да установи мястото, на което е реализирано инкриминираното ПТП. След приемане
на повторната АТЕ, се установиха факти, различни от приетите от районния съд,
което доведе и до различни правни изводи относно нарушените от обвиняемия
разпоредби от ЗДвП.
Въз
основа на допълнително приетите доказателства и въз основа на приетата от
въззивния съд фактическа обстановка, безспорно се установи, че обвиняемият С. е
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента”, вследствие на което е причинил на И. И.М.средна
телесна повреда. Установи се
още, че обвиняемият е нарушил и правилата движение, визирани в чл.26 от ЗДвП: „Преди да завие или да
започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се
подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните
средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.
Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през
цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата”. Доколкото обаче нарушението на тази разпоредба не е в
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат, обвиняемият С. ще следва да бъде оправдан досежно
това обвинение. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило повторната АТЕ
и въз основа на допълнителните разяснения, направени от експерта при разпита
му, с необходимата безспорност се установи, че причина за инкриминираното ПТП
са субективните действия на обвиняемия, който преди да предприеме процесната
маневра е могъл да възприеме движещият се зад него в дясна пътна лента
мотоциклетист, след което е бил длъжен да пропусне мотоциклета, като едва след това
да извърши маневрата. Тъй като обаче това не е сторено, се е стигнало до
сблъсък между двете превозни средства, вследствие на което на М.е причинена
средна телесна повреда. Подаването или неподаването на светлинен сигнал преди
предприемане на маневрата, без да бъде пропуснат мотоциклета да премине преди
започване на маневрата, не би спомогнало да се избегне настъпилия вредоносен
резултат.
Не
се установи от доказателствата по делото, обвиняемият да е нарушил с
поведението си чл.6,т.1 от ЗДвП вр. чл.63,ал.2,т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. В тази част
решението на първия съд също ще следва да бъде отменено, като обвиняемият
следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил посочените разпоредби от
ЗДвП.
В
съответствие с доказателствата, приети от въззивната инстанция, по категоричен начин бе установено, че маркировката в
района на настъпилото ПТП е М3 /състояща се от прекъснати линии/, за която ЗДвП
не предвижда забрана да бъде пресичана, поради което въззивният състав намери,
че С. не е нарушил чл.6,т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка”, \вр. чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „Единична
непрекъсната линия – M1. На пътните превозни средства е забранено
да я застъпват и пресичат”.
С
оглед на горното, въззивният съдебен състав прие, че обвиняемият Й.С., от
обективна страна - на
16.04.2015 г., около 13.30 ч., в гр.София, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „Вито 115 ЦДИ” с peг. № ******,
по ул.”Опълченска”, с посока на движение от бул.’’Княгиня Мария Луиза” към
бул.’’Сливница”, на кръстовището с ул.”Х. Карастоянов”, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента” и по
непредпазливост причинил на И. И.М.средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на колянното
капаче с разкъсване на предната кръстна и страничната колатерална
връзки на дясното коляно, довело до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник, за период по- дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
Именно нарушението на чл.25, ал.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, при което обвиняемият Й.С.,
управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито 115 ЦДИ” с peг. № ******, по ул.”Опълченска”, с посока на движение от
бул.’’Княгиня Мария Луиза” към бул.’’Сливница”, на кръстовището с ул.”Х.
Карастоянов”, движейки се в средна пътна лента, навлязъл частично в дясна пътна
лента, като не пропуснал управляваният от И. М.мотоциклет, който се движел в
дясна пътна лента, в следствие на което на пострадалия М.е причинена средна телесна
повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От субективна страна – деянието е извършено
при форма на вината непредпазливост, като С. е знаел за нормативните изисквания на посочения текст от
Закона за движението по пътищата, но ги е нарушил, защото е имал обективна
възможност да възприеме зрително движещият
се в дясна пътна лента мотоциклет преди да предприеме маневра „десен завой“ и да предотврати удара като пропусне мотоциклетиста
преди да навлезе в дясната пътна лента, което не е сторил, вследствие на което е възникнала ситуация, при която ударът е бил непредотвратим
от техническа гледна точка при скоростта, с която се е движел мотоциклета,
/която скорост е в рамките на разрешената от закона/ и са причинени съставомерни
увреждания на пострадалия
И. М.. Деянието е осъществено при по-малко укоримата
форма на непредпазливостта – небрежност, която С. е проявил, като не е изпълнил
задължението си да погледне в средното и в страничните огледала на автомобила, за да се увери,
че не приближават превозни средства, които трябва да пропусне преди да
предприеме маневрата с навлизане в съседна пътна лента.
Въпреки,
че по делото бяха установени нови фактически положения, този състав намери, че
съдебното производство не следва да бъде прекратено, съгласно предвиденото в
чл.378, ал.3 НПК, тъй като посредством новите факти, установени от въззивния
съд, положението на обвиняемия не се утежнява, напротив облекчава се. И това е
така, защото въз основа на новите факти, установени за първи път във въззивната
инстанция, обвиняемият ще следва да бъде оправдан по част, от предявените му с
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност обвинения.
Въззивният
съд изцяло се солидаризира с приетото от районната инстанция, че са налице всички предвидени от закона
предпоставки, за да бъде приложен чл.78а от НК. Й.Л.С.
е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този
момент, от деянието не са настъпили имуществени вреди, /които да са съставомерни/.
Въззивният
състав намери за неоснователно искането на защитата, да бъде намален размера на
наложеното наказание „глоба“, както и да бъде отменено наложеното от първия съд
административно наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност“ - а именно лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК
- да управлява МПС, за срок от шест месеца.
Според въззивната инстанция, размера на наказанието
„глоба“ е правилно определен, тъй като в резултат от деянието, на пострадалия М.освен
съставомерната средна телесна повреда, изразяваща се
в травматично увреждане на коляното, са причинени и допълнителни увреждания.
Освен това, естеството на средната телесна повреда е било такова, че е
изисквало оперативна намеса, след което възстановяването на пострадалия е
продължило дълъг период /6-8 месеца/, което време значително надхвърля
предвидения в закона минимум от 30 дни, над който телесната повреда се счита за
средна. Първият съд е съобразил размера на глобата и с обстоятелството, че
обвиняемият работи и реализира доходи. Размерът на глобата не следва да бъде
намален и на още едно основание. Макар и обвиняемият да се налага да бъде
оправдан по две от вменените му нарушения от ЗДвП, нарушението по чл.26 от ЗдвП, реално е извършено от него, макар и да не е в
причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. То сочи на недисциплинираност
на виновния водач, който пренебрегвайки повече от едно от правилата за движение
по пътищата, с поведението си е причинил съставомерния
резултат, предвиден в чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. Още повече, определянето на административното
наказание „глоба“ в размер, близък до минимума, не би могло да окаже
превантивно и възпитателно въздействие спрямо дееца и не би подействало
предупредително върху останалите участници в движението. Следва да се има
предвид, че обвиняемият е служител в структурата на МВР и спрямо тези лица
обществото предпоставя по-високи изисквания за спазване на правилата и законите
в страната. Обстоятелството, че обвиняемият е нарушил правилата за движение по
пътищата във време на изпълнение на служебните си задължения, налага
наказанието да бъде определено в размер около средния, което е и сторил
районният съд.
Що
се отнася до административното наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност“ - а именно лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК
- да управлява МПС, за срок от шест месеца, необходимо е да се поясни, че разпоредбата на чл.78,
ал.4 НК дава възможност на съда да прецени приложението на този вид
наказание. В конкретния случай се касае
за престъпление, засягащо обществените отношения, които регулират безопасността
на транспорта. Голямата разпространеност на
този вид деяния, честото нарушаване на правилата за движение по пътищата, високата обществена опасност на този вид
деяния и честотата им в съвременното общество, налагат за постигане на генералната превенция на
наказанието и защита на обществения
интерес, който е с приоритет пред личния, при всички случаи на престъпления, свързани с нарушения
по ЗДвП, да бъде налагано и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. По изложените съображения, решението на
първата инстанция досежно определените и наложени на обвиняемия административни
накацания, трябва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от делото, районният съд правилно е възложил разноските по делото
в тежест на обвиняемия. С оглед обстоятелството, че въззивният съд също намери
обвиняемия за виновен по част от предявеното му обвинение, в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК , в негова тежест ще следва да се присъдят и
разноските, направени във въззивната инстанция, които възлизат на сумата от 350
лева, представляващи възнаграждения, изплатени
на вещите лица.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието
на други основания за изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.336‚ т.3 и
чл.334, т.6 от НПК ‚ Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от 06.06.2017г., постановено
по НАХД №3309/2016г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, в частта, с която е признал обвиняемия Й.Л.С. за ВИНОВЕН в това, че на
16.04.2015 г., около 13.30 ч., в гр.София,
при управление на МПС - лек автомобил
марка „Мерцедес” модел „Вито 115 ЦДИ” с peг. № ******, по ул.”Опълченска”,
с посока на движение от бул.’’Княгиня Мария Луиза”
към бул.’’Сливница”, на кръстовището
с ул.”Х. Карастоянов” е нарушил
правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.6,т.1 ЗДвП вр. чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за прилагане
на ЗДвП и в чл.26 от
ЗДвП, като го ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил
посочените разпоредби от ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА обвиняемия Й.Л.С. /с установена по делото самоличност/ на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 350 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща направените във въззивното
производство разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.