№ 19825
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110126214 по описа за 2025 година
Производството е образувано по първоначална искова молба на Л. *** Б. срещу
Столична Община, с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 250,00 лева /частичен иск от 25 000 лева/,
представляваща обезщетение за ползването на собствените по 1/49 идеални части от общо
възстановените на всички съсобственици 3 832 кв.м. от поземлен имот с пл. № 170, в кв.
187А, по плана на гр. София, местност „Южен парк”, с които суми ищцата счита, че е
обедняла за времето от 09.01.2021 г. до 09.05.2025г., (общо 52 месеца), вследствие на това, че
е лишена от ответника от възможността да ползва гражданските плодове от съсобствения им
недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
09.05.2025г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 02.10.2025г. и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато увеличаване размера на иска до пълния му предявен размер от 25 000 лв. В
открито съдебно заседание от 09.10.2025г. ищецът е извършил отказ от иска за разликата над
8 861 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., като с протоколно определение от
09.10.2025г. производството е прекратено в частта над 8 861,22 лв. до пълния размер от
25 000 лв.
В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник на ***, бивш жител на гр.
София, починал на 11.12.1947 г. и притежава общо 1/49 идеални части от наследството на
наследодателя им ***. Сочи, че *** има още 29 наследника. Обосновава правото си на
собственост върху процесния имот, като сочат, че с крепостен акт №675, дело №1171 от
30.04. 1910 г. общият им наследодател е закупил от *** една нива в землището на с.
Драгалевци, местност „Тудански кладенец”, с площ от 3 000 кв.м. при съседи: Косто *** от
две страни и продавача с нива. С нотариален акт № 1479, дело № 3147 от 05.11.1911 г.,
наследодателят им е закупил от *** още една съседна нива, с площ от 845.10 кв.м., при
съседи: ***, като по този начин е образуван един имот с обща площ 3 845.10 кв.м. С акт №
1229/13.01.1953 г. по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни
1
предприятия, описаната нива е одържавена като част от дълготрайните материални активи -
обслужваща площ на фабрика „Работник” - Тухларната фабрика. Със Заповед № РД-57-
564/10.07.1993 г. на кмета на Столична голяма община, постановена в производството по чл.
2 от ЗВСВОНИ и въз основа на писмо № Р-Гр-07- 290/94 от 26.01.1995 г. на Главния
архитект на София, им е била възстановена собствеността върху част от одържавения имот
на наследодателя на ищците до размера на 1 420 кв.м. С влязло в сила на 28.12.1998 г.
Решение от 27.11.1998 г., постановено по гр.д.№ 405/1998 г. по описа на Софийски
апелативен съд, 4 състав, по отношение на Столична община, район „Триадица” на
наследниците на Шофелинов са възстановени още 2 412 кв.м. от нивата в землището на село
Драгалевци - имот пл. № 37, от к.л. 545 по кадастралния план от 1974 г. за местността
„Южен парк-III част и Столична община е осъдена, на основание чл. 108 от Закона за
собствеността, да предаде владението върху посочения имот. Твърдят, че по сега действащия
регулационен план на гр. София, възстановеният имот представлява Поземлен имот с пл.№
170, в кв. 187А, по плана на гр. София, местност „Южен парк”, целият с площ 3 873 кв.м., от
които възстановени са 3 832 кв.м.
Твърди, че с 2 бр. удостоверения № 94-И-00177/04.02.2000 г. на Столична община,
район „Триадица”, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС, възстановените части от имота са
отписани от актовите книги на СО, район „Триадица”. След приключването на посочените
административни и съдебни процедури по възстановяване на собствеността, са провели
производство по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./ за попълване на кадастралната основа с
възстановения им имот. Със заповед № РД-09- 2-46/06.03.2001 г. на Кмета на СО, район
„Триадица”, възстановеният имот е попълнен в кадастралната основа като имот пл. № 170,
к.л. 545, в кв. 187-а по плана на м. „Южен парк” - гр. София. Твърдят, че след
възстановяване на собствеността са установили, че собствения им ПИ № 170 попада в
границите на сега съществуващия Южен парк на гр. София. Обърнали са се за становище
към Кмета на Столична община, район „Триадица”, с писмо вх.№ АГ-94-488/19.02.2004 г.,
откъдето с писмо изх.№ АГ-94-488/25.03.2004 г„ са им отговорили да се обърнат към ДАГ
при Столична община. С писма от 2004 г. Главният архитект на София, ги информирал, че
статутът на посочения имот следва да се запази като част от парка. Твърдят, че с оглед
съчетаване на обществения и частния интерес, многократно правили предложения на
Столична община да отчужди възстановения имот по реда на Закона за общинската
собственост, да го замени с друг равностоен имот или да им заплаща наем. На всяко тяхно
писмено предложение получавали отговор, че имотът не е включен в програмата за
отчуждаване за съответната календарна година. На предложението им да им бъде заплащан
наем, не получили отговор. От момента на възстановяване на собствеността върху имота,
редовно са заплащали на ответника данъци и такси, но реално не можели да бъдат въведени
във владение на имота, да го използват за техните нужди или да ползват гражданските му
плодове. От друга страна, Столична община ползвала техния имот, реализирала е върху него
парково строителство, и го ползвала като част от съществуващия Южен парк, от който
реализирала значителни приходи. Тъй като са лишени от възможността да получават
гражданските плодове от имота, а плащат данъци и такси на ответника считат, че са
обеднели, от една страна, а от друга страна - ответникът неправомерно се обогатявал за
сметка на тяхното обедняване, за това, че безвъзмездно ползва техния имот като част от
Южния парк, от който реализирал значителни приходи, като отдава под наем на трети лица
площи от Южния парк за увеселителни съоръжения, закусвални, кафенета и други търговски
обекти, за което получава значителни наемни плащания чрез район „Триадица”. С оглед на
горното, претендират да им бъде върнато онова, с което ответника се е обогатил за тяхна
сметка, за периода от 09.01.2021 г. до 09.05.2025 г. Ищците твърдят проведени предходни
производства, по които исковете на наследниците са уважени.
С отговора на исковата молба, искът се оспорва, с довод, че ответник по делото
следва да е СО, район Триадица, защото имотът се намира на нейна територия, а имотите се
2
стопанисват от нея. Възразява се срещу приемане на експертизи по други дела, прави се
възражение за погасителна давност. Оспорва се твърдението, че СО се е обогатила, че
имотът е бил във фактическа власт на ответника, както и твърдението, че е реализирал полза
от нея. Твърди се, че имотът не генерира приходи от търговска дейност, като няма
разрешение за търговска и рекламна дейност и не може да се сравнява с други имоти на
Южен парк – същият съставлява празна площ, по ОУП попада в зона за градски паркове и
градини, налице са ограничения за ползването му, като се сочи, че на него не са били
разположени преместваеми обекти, като същият не е бил предвиден за поставяне на такива.
Сочи се, че СО не пречи на ищцата да ползва имота си, като не е доказано, че достъпът се
ограничава. Поддържа, че страните по делото следва да уредят отношенията си по реда на
отчуждаването.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство е представено Удостоверение с изх. № 3041/ 03.11.2020г.,
от чието съдържание е видно, че ***, починал на 11.12.1947г., е оставил за свои законни
наследници следните лица: ***.
По делото е приобщен Крепостен акт № 675 по дело 1171 от 30.04.1910г., по силата
на който *** е продал на Иван Пейчов нива в землището на Драгалевци, местност „Тудански
кладенец“, срещу продажна цена в размер на 525 лв. Установява се, че на 05.11.1911г. между
същите страни е сключен и договор за продажба на недвижим имот, представляващ нива в
землището на с. Драгалевци, местност „Тудански кладенец“ с общо пространство от 845,10
кв. м. за сумата от 147 лв., която сделка е обективирана в Нотариален акт № 1479, д. № 3147
от 05.11.1911г.
С исковата молба е приложена Заповед № РД-57-564 от 10.07.1995г., с която е
наредено да бъдат частично отписани от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти в ТОА Триадица Акт № 1229/13.01.1953г. и да се предаде на наследниците
на *** владението върху недвижим имот с площ от около 1 420 кв. м. в местност „Южен
парк – III-та част“. Като писмено доказателство е приобщено становище с изх. № Р-ГР-07-
290/26.01.1995г. на главния архитект на София до СГО – отдел „Общински имоти, жилищен
фонд и реституция“, според което независимо от възстановяването на собствеността върху
процесния недвижим имот, предназначението му съгласно предвижданията на ОГП и
действащия регулационен план следва да се запази, като в неговата територия е допустимо
изграждане само на съвместими с основната функция след конкретни градоустройствени
проучвания.
От материалите по делото е видно, че с Решение от 27.11.1998г. по гр. д. №
405/1998г. на САС Столична община е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде
владението на наследниците на *** владението върху 2 412 кв. м. от имот с пл. № 37 от
кадастрален лист 545 по кадастралния план от 1975 г. за местността „Южен парк – III част“.
Във връзка с така постановеното съдебно решение е издадена Заповед № РД-57-358 от
01.12.1999г. на областния управител, с която е наредено да се отпише от актовите книги за
държавна собственост на Район „Триадица“ АДСN 1229/13.01.1953Г. за празно място от
2 412 кв. м., находящо се в м. „Южен парк – III част“, пл. № 37. Установява се, че със Заповед
3
РД-09-2-46 от 06.03.2001г. на кмета на Район „Триадица“ е одобрено попълването на
кадастрална основа на имот с пл. № 170, кад. лист 545, в кв. 187-а по плана на местност
„Южен парк“.
Като писмено доказателство е представена молба от *** до кмета на Район
„Триадица“ при СГО, съдържаща запитване какви конкретни дейности могат да се
извършват върху недвижим имот с пл. № 170 в кв. 187а по плана на гр. София, м. „Южен
парк“ с оглед статута на местността. В отговор на така отправеното запитване е представена
информация, че процесният недвижим имот попада в кв. 187а, УПИ II – „За парк“, което
мероприятие било реализирано, както и че отдел „Градоустройство, кадастър и регулация“
към Район „Триадица“ не разполага с паркоустройствения план на м. „Южен парк“, като
данни могат да бъдат получени от ДАГ-СО.
По делото е приобщено съобщение с № ГР-34-11-40 от 02.06.2004г. от ДАГ – СО, от
чието съдържание се установява, че въпросният недвижим имот в рамките на общ
урегулиран поземлен имот, обхващат целия парк, като попада в реализираната част на парка,
на кръстовището на две главни алеи, поради което възстановяването на имота е при
изричните условия на становището на ДАГ от 26.01.1995г. – а именно че независимо от
възстановяването на собствеността върху имотите, предназначението им съгласно
предвижданията на Общия градоустройствен план и действащия регулационен план
категорично следва да се запази, като е допустимо изграждането само на обекти, съвместими
с основната функция, след конкретни градоустройствени проучвания, доказващи тяхната
целесъобразност и допустими параметри. Указано е, че в изпълнение на изискването за
градоустройствени проучвания Столична община – ДАГ е провела конкурс на два етапа за
Структурна схема на Южен парк – III част, като собствениците ще бъдат своевременно
уведомени за взетото управленско решение.
Като писмено доказателство е представена молба от съсобствениците на процесните
недвижим имот от 27.06.2007г. ,адресирана до Кмета на Столична община, съдържаща
предложение да им бъде отреден друг равностоен по територия имот в рамките на гр.
София от общинския поземлен фонд, с който да бъде заменен поземления имот с пл. № 170
в квартал 187а. От материалите по делото е видно, че същите са депозирали и заявления до
кмета на Столична община за замяна на въпросния имот с равностоен друг от общинския
или държавния поземлен фонд, за закупуваване на имота по реални пазарни цени или
сключване на договор за наем до разрешаване на въпроса. Установява се, че в отговор на
така отправените заявления ответникът е предоставял сведения, че имотът не е включен в
Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на
Столична община за съответната година.
По делото са приобщени Решение от 04.06.2013г. по гр. д. № 10963/2012г. на СРС,
Решение от 23.04.2018г. по гр. д. № 6336/2017г. на СГС, Решение № 2892 от 27.12.2019г. по
в.гр.д. № 4700/2018г. на САС, Решение № 13297 от 20.01.2017г. по гр. д. № 32572/2015г. на
СРС, Решение № 50129 от 25.02.2019г. по гр. д. № 13958/2017г. на СРС, Решение от
20.04.2020г. по в.гр.д. № 7989/2019г. на СГС и Решение № 946/09.02.2022г. по гр. д. №
4
31932/2021г. на СРС, по силата на които Столична община е осъждана да заплати
обезщетения за лишаване от ползване на процесния недвижим имот в периода от м. януари
2009г. до 08.01.2021г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По доводите за недопустимост на производството - Съгласно разпоредбата на
чл.136,ал.3 КРБ, респективно чл.14 от ЗМСМА, Общината е самостоятелно юридическо
лице. Не така стои въпросът с отделните Райони, създадени на основание раздел ІІІ от
ЗАТУРБ. В цитирания закон не се придава правосубектност на районите, а относителна
самостоятелност. Само че без да е юридическо лице, Районът не е правосубектен да бъде
ответник, поради което и доводите за липса на пасивна процесуална легитимация са
неоснователни.
По съществото на спора. От заявените фактически обстоятелства в исковата молба се
налага извод, че предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 59 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на
пълно и главно доказване от ищеца на следните материалноправни предпоставки: че
ответникът ползва имота и реализира доход от него, че в процесния недвижим имот е
реализирано парково строителство, както и че същият се ползва като част от съществуващия
Южен парк, като Столична община реализира значителни приходи. Съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже твърдението си, че
на имота не са били разположени преместваеми обекти, като същият не е бил предвиден за
поставяне на такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че ищцата е законен наследник на
***, бивш жител на гр. София, починал на 11.12.1947г., и притежава общо 1/49 идеални
части от наследството на наследодателя им ***, че *** има още 29 наследника, че
наследодателят *** с крепостен акт № 675, дело № 1171 от 30.04.1910г. е закупил от ***
една нива в землището на с. Драгалевци, местност „Тудански кладенец“ с площ от 3 000 кв.
м., при съседи: Косто *** от две страни и продавача с нива, че с Нотариален акт № 1479,
дело № 3147 от 05.11.1911г. наследодателят е закупил от *** още една съседна нива с площ
от 945,10 кв. м., при съседи: ***, като по този начин е образуван един имот с обща площ от
3 845,10 кв. м. Безспорно между страните е и, че с Акт № 1229 от 13.01.1953г. по реда на
Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия описаната нива е
одържавена като част от дълготрайните материални активи – обслужваща площ на фабрика
„Работник“ – Тухларната фабрика. Със Заповед № РД -57-564/10.07.1993г. на кмета на
Столична голяма община, постановена в производството по чл. 2 ЗВСВОНИ и въз основа на
писмо № Р-Гр-07-29-94 от 26.01.1995г. на главния архитект на София им е била възстановена
собствеността върху част от одържавения имот на наследодателя до размера на 1 420 кв.м. С
влязло сила на 29.12.1998г. Решение от 27.11.1998г. по гр. д. № 405/1998г. на САС по
отношение на Столична община, район „Триадица“ на наследниците на Шофелинов са
възстановени още 2 412 кв.м. от нивата в землището на село Драгалевци – имот пл. № 37 от
к.л. 545 по кадастралния план от 1974 г. за местността „Южен парк – III част“ и Столична
община е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху посочения имот,
като и че по сега действащия регулационен план на гр. София, възстановеният имот
представлява Поземлен имот с пл. № 170 в кв. 187а по плана на гр. София, местност „Южен
парк“, целият с площ от 3 873 кв. м., от които възстановени са 3 832 кв. м., както и че за
исковия период недвижимият имот не е включен в програмата за отчуждаване за всички
години.
Исковата претенция се основава на твърдения, че ответникът е лишил ищеца, в
5
качеството му на съсобственик, от възможността да ползва гражданските плодове от
съсобствения му недвижим имот. В подкрепа на тези твърдения е направил доказателствено
искане по чл. 190 ГПК да бъде задължена Столична община да представи всички действащи
към периода от 09.01.2021г. до 09.05.2025г. договори за отдаване под наем на търговски
обекти в Южен парк, което доказателствено искане е уважено. С определение № 29356 от
09.07.2025г. и на основание чл. 190 ГПК съдът е задължил ответника да представи
изискваните документи в едноседмичен срок от получаването на препис от определението с
указание, че при непредоставянето им съдът може да приеме, че общината е получила за
3 832 кв. м. площ от Южния парк сумата от 100 200 лв. по тези договори. В определения
срок въпросните документи не са представени.
С разпоредбата на чл. 190, ал. 2, вр. с чл. 161 ГПК е предвидена санкция за
недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с
доказателства, непредоставяйки намиращ се у нея документ, удостоверяващ неизгодни за
нея факти. Прилагането на тези негативни последици е възможно, когато насрещната страна
не оспорва съществуването на документа, но отказва да го представи, както и при
положение че съдът е указал тези последици /в този смисъл Решение № 23 от
26.04.2017г. по гр. д. № 2732/2016г. на ВКС, IV г.о./, какъвто е и настоящият случай. В
настоящата хипотеза с отговора на исковата молба се поддържа, че процесният недвижим
имот не генерира приходи от търговска дейност и няма сключени договори, както и че
същият не може да бъде сравнен с всички други подобни имоти в границите на Южен парк
III, за които няма разрешение за търговска и рекламна дейност и съответно няма сключени
договори. По същество наведените доводи не представляват оспорване съществуването на
изискваните документи, а възражение срещу дължимостта и размера на претендираната
сума. При преценката по чл. 161 ГПК следва да се държи сметка, че по делото се установява
ответникът да е упражнявал фактическа власт върху недвижимия имот по време на исковия
период, както и липсата на основание за това ползване. При тази фактическа обстановка и
при съблюдаване на съжденията, че правно ирелевантно за уважаването на исковата
претенция е обстоятелството дали от недвижимия имот са реализирани приходи, то
настоящият състав намира, че следва да бъдат приложени последиците по чл. 190, ал. 2, вр. с
чл. 161 ГПК – като се приеме за доказано, че за периода от 09.01.2021г. до 09.05.2025г.
Столична община е получила сумата от 100 200 лв. за 3 832 кв. м. площ от Южния парк.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго. Съдебната
практика приема, че проявна форма на неоснователното обогатяване е спестяването на
разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и
обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и
другото. За възникването на парично притезание по чл. 59 ЗЗД не е необходимо обогатилият
се да е развивал дейност и реализирал приходи, поради което обстоятелството, че не е
получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да обезщети
собственика, след като се намира в неговия имот без правно основание, а последният е
лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това число да реализира доходи от
него. В това отношение, отговорността на обогатилия се изразява в спестения от него наем,
който би плащал за ползването на имота /в този смисъл Решение № 55 от 28.02.2012г. по гр.
д. № 652/2011г. на ВКС, III г.о., Решение № 252 от 23.01.2015г. по гр. д. № 2858/2014г. на
ВКС, III г.о./.
От събрания в хода на производството доказателствен материал може да се направи
обоснован извод, че в периода от 09.01.2021г. до 09.05.2025г. Столична община е
упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот. Аргумент в тази насока
може да бъде изведен от конкретния статут и неговото местоположение, тъй като имотът се
намира в границите на Южен парк III – зона за градски паркове и градини, попадащ в
реализираната част на парка, на кръстовището на две главни алеи. Не са ангажирани данни
6
ползването да се осъществява на правно основание, тъй като независимо какво е
предназначението на имота съгласно общия устройствен план то същият по аргумент от чл.
62, ал. 5 ЗУТ продължава да бъде частна собственост предвид липсата на данни за неговото
отчуждаване. От друга страна, следва да се държи сметка, че с отреждането на даден
недвижим имот за озеленена площ с подробния устройствен план, се въвеждат рестрикции
относно неговото ползване, тъй като следва да се съобразяват обществените потребности,
които следва да удовлетвори – за отдих и почивка. От това обстоятелство обаче не се налага
извод, че ползването на имота от общината следва да се осъществява безвъзмездно. Докато
не се завърши фактическият състав на отчуждителната процедура, ползващият без правно
основание обект на чужда собственост дължи обезщетение на собственика за ползването.
За основателността на искова претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е
необходимо в пределите на производството да бъдат установени не само обедняването и
обогатяването, които произтичат от един и същи факт, но и че ищецът не разполага с друго
правно средство за защита /в този смисъл Решение № 148 от 28.02.2006г. по т.д. №
703/2005г. на ВКС, II т.о., Определение № 1450 от 05.06.2023г. по гр. д. № 744/2023г. на
ВКС, IV г.о./. В това отношение, ако обеднелият разполага с други искове за възстановяване
на обедняването си, то искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неприложим по силата на чл. 59, ал. 2
ЗЗД.
В разглежданата хипотеза след съвкупен анализ на събраните доказателства съдът
намира, че предпоставката субсидиарност не е налице. Установената фактическа обстановка
по делото – в частност, че имот, частна собственост, попада в терен на реализиран
обществен парк, обосновава извод, че отговорността на Столична община не следва да бъде
ангажирана на плоскостта на неоснователното обогатяване /в този смисъл Решение № 2 от
14.02.2020г. по гр. д. № 2296/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 50101 от 07.11.2023г. по гр.
д. № 3220/2022г. на ВКС, III г.о./.
Съображенията за това са следните: С чл. 61, ал. 2 ЗУТ е предвидено, че в
териториите на общините се устройват озеленени площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или
общинско значение, които по силата на чл. 61, ал. 4 ЗУТ са обявени за публична държавна,
респективно общинска собственост. Съобразно чл. 62, ал. 5 ЗУТ когато в терените,
определени за озеленени площи – публична собственост, попадат поземлени имоти – частна
собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред. Законът урежда възможност да
не се отчуждават имотите по ал. 5, когато подробните устройствени планове за паркове и
градини предвиждат изграждане или разполагане на обекти по ал. 7, т. 3-6, каквито данни не
са ангажирани в настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че при този
си извод настоящият състав се ръководи от принципа за непосредственост, прокламиран в
чл. 11 ГПК, който не допуска решението да се основава на експертни заключения, изготвени
и събрани в друго производство. Тяхното кредитиране би означавало съдът да изгради
вътрешното си убеждение въз основа на доказателства, в чието събиране не е участвал / в
този смисъл Решение № 66 от 12.03.2015г. по гр. д. № 5839/2014г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 179 от 11.04.2018г. по гр. д. № 4145/2017г. на ВКС, I г.о., Определение №
2537 от 20.05.2025г. по гр. д. № 1308/2024г. на ВКС, II г.о./.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 ЗУТ се явява проявление на прокламираната с чл. 17, ал.
1 КРБ неприкосновеност на правото на собственост, като промяната в собствеността не
настъпва ex lege, а след провеждане на процедура за отчуждаване по реда на чл. 21 и сл.
ЗОС. От граматическото тълкуване на чл. 62, ал. 5 ЗУТ може да се направи обоснован извод,
че в тежест на кмета, като орган на изпълнителната власт в общината, е възложено
задължението да инициира процедурата при наличието на посочените в закона
предпоставки, т.е. че този административен орган действа в рамките на обвързана
компетентност и не разполага с правна възможност да прецени дали да издаде
7
административен акт за отчуждаването, или да не издаде такъв.
На настоящия състав е известна съдебната практика, съобразно която разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 ЗОС не вменява задължение на кмета на общината да издаде заповед за
отчуждаване, тъй като същият действа служебно по своя преценка /в този смисъл
Определение № 3418 от 01.04.2025г. по адм. д. № 3055/2025г. на ВАС, IV о./. Цитираните
съждения обаче се явяват неприложими в разглежданата хипотеза, тъй като изричната норма
на чл. 62, ал. 5 ЗУТ е специална и създава именно подобно задължение в тежест на кмета
като административен орган да започне административно производство по отчуждаване на
недвижимия имот, а приложимостта на разпоредбите на чл. 21 и сл. ЗОС е свързано
единствено с реда, по който се осъществява отчуждителната процедура.
От материалите по делото е видно, че макар промяната на градоустройствения статут
на процесния недвижим имот да датира от преди повече от 15 години, то такъв
административен акт за отчуждаване по чл. 62, ал. 5 ЗУТ не е издаден. Същевременно,
обаче, се установява, че по време на исковия период общината е упражнявала фактическа
власт върху него, без да е налице правно основание, което създава едно правно нетърпимо
състояние. Основен принцип в административното право е, че всяко действие на
административните органи се основава на административен акт, освен в предвидените от
закон изключения, каквато не се явява настоящата хипотеза. В това отношение, предвид
липсата на отчуждаване, то не съществува нормативно основание за упражняваната от
Столична община фактическа власт и действията по ползването на недвижимия имот са
незаконосъобразни. Няма съмнение, че неизпълнявайки задължението си да отчужди
процесния недвижим имот и ползването му за удовлетворяване потребностите на
населението за отдих и почивка, Столична община си спестява осъществяването на
имуществени разходи, по който начин същата се обогатява. От това обстоятелство обаче не
може да се приеме, че източникът на облигационното отношение между страните е
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, е предвидена правна възможност за
гражданите и юридическите лица да търсят обезщетение за претърпените вреди вследствие
на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Доколкото фактическите действия на общината по упражняване на
фактическа власт върху имота не почиват на административен акт или на изрична
разпоредба на закон, то същите се явяват незаконосъобразни по смисъла на чл. 256, ал. 1
АПК. От друга страна, такъв характер има и бездействието на ответника, изразяващо се в
неиздаване на въпросния административен акт за отчуждаване. Бездействието, за да е годно
самостоятелно основание за имуществена отговорност на административния орган, трябва
да е бездействие на орган, който е овластен да извърши съответното действие, да е
материално незаконосъобразно или да са нарушени поне съществено производствените
правила, т.е. в случаите, в които органът е бил длъжен да действа и то по точно определен.
От своя страна, бездействието на органа може да се изразява както във фактически, така и в
правни действия в зависимост от съответното задължение, което този орган има по закон. /в
този смисъл Решение № 1950 от 06.02.2020г. по адм. д. № 2432/2018г. на ВАС, III отд.,
Решение № 7839 от 30.06.2021г. по адм. д. № 4125/2021г. на ВАС, 5 чл. с-в/. В пределите на
това производство, по предявен иск по чл.203,ал.1 АПК, на разглеждане подлежи
проверката за незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, както и
претенцията за обезвреда на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Това е
искът, който е предоставен по закон на ищцата, поради което и тя не притежава средство за
защита по чл.59,ал.1 ЗЗД. Наличието на друго правно средство за защита в полза на ищеца
изключва приложимостта на кондикционната претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и обосновава
неоснователност на предявения осъдителен иск по силата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Следователно,
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена в цялост.
8
По отговорността за разноски:
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в
полза на ответника. В установения срок не е депозиран списък по чл. 80 ГПК. С отговора на
исковата молба Столична община е поискала присъждането на разноски. Съдът, като взе
предвид вида и количеството на предоставената правна помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1
ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият състав намира, че в полза на ответната страна
следва да се присъди сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, СРС,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Столична
община, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, осъдителен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати на Л. К. Б.
сумата от 8 861,22 лева, представляваща обезщетение за ползването на 1/49 идеални части от
Поземлен имот с пл. № 170, в кв. 187А по плана на гр. София, местност „Южен парк“, с
площ от 3 832 кв. м. за периода от 09.01.2021г. до 09.05.2025г.
ОСЪЖДА Л. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Столична община,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 200 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9