Р Е Ш Е Н И Е
№1070
гр.
Перник, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06769 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу С.С.Д., с която се иска да бъде установено, че
ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1993,91 лева –
главница по договор за кредит от 13.11.2017 г., сключен между ответника и
цедента „Банка ДСК” АД, сумата от 561,41 лева – възнаградителна лихва и 135,04
лева – лихва за забава, считано от 01.03.2018 г. до 01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между ответника и цедента „Банка ДСК” АД е сключен договор за кредит от 13.11.2017 г., по силата на който банката предоставила кредит в общ размер на 2 216,63 лева за закупуване на стоки (телевизр и телефон) и за получаване на застрахователна услуга, при ГЛП от 39,59 % и ГПР от 47,69 %. Кредитът следвало да се върне заедно с лихвата на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 135,14 лева (освен последната). При забава се дължало надбавка в размер на 10 % върху неплатената част от главницата. Посочва се, че между „Банка ДСК” АД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на банката към ответната страна. Излага твърдения, че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия.
Ответната страна е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, както и че липсва уведомяване за цесията.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.Д., касаещо вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, която е връчена на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това е наложило даването на указания на заявителя за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за кредит за стоков кредит № ****** от 13.11.2017 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и С.С.Д.. По силата на този договор дружеството поело
задължение да предостави на ответната страна парични средства в общ размер на
2216,63 лева, която да бъде използвана за закупуване на мобилен телефон Samsung
A5 (655 лева), телевизор Samsung **-******** (1299 лева) и заплащане на застрахователна премия по застраховка
„Стандарт+” в размер на 262,63 лева.
От договора се установява, че стоката ще бъде закупена от „Технополис България“ ЕАД, а договора за застраховка ще се сключи с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по следния пакет „Стандарт“. В т. 3 от договора се съдържа клауза, че заемната сума, предназначена за покупка на стоките, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на продавача „Технополис България“ ЕАД, а заемната сума, предназначена за заплащане на застрахователна премия, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от двете застрахователни дружества.
Страните по договора са
уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 39,59 %, а годишен
процент на разходите 47,69%. Страните по делото уговорили задължението по
кредита да се изплати на 24 месечни вноски, като същите са в размер на 135,14
лева, а последната в размер на 74,37 лева. Падежът на първата вноска е на
01.12.2017г., а последната на 13.11.2019 г.
Представен е фактура, издадена от „Технополис България“ ЕАД, който е
на стойност 1954 лева и се отнася за закупен мобилно устройство и телевизор.
Посочено е, че получател на стоката е ответницата.
Представен е сертификат,
подписан от ответника и представител на застрахователните дружества, от който
се установява наличието на сключена застраховка с покрити рискове по пакет
„стандарт“.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно – икономическа експертиза. В заключението и в съдебно
заседание експертът посочва, че кредитът е усвоен, тъй като 1954 лева са преведение по сметка на „Технополис
България“ ЕАД, а 262,63 лева са преведени
по сметка на застрахователя. Вещото лице пояснява, че е извършено частично
плащане в размер на 405,42 лева, при което са погасени 222,72 лева – главница и 182,70
лева – възнаградителна лихва. В заключението, уточнено в съдебно заседание,
експертът посочва във вариант № 2, че неизпълнените задължения по договора са
следните: 1993,91 лева – главница, 727,29 лева - възнаградителна лихва и 112,42лева - лихва за забава, считано от 01.03.2018
г. до 01.08.2019 г. (периодът е уточнен в съдебно заседание – колона 16 от
таблица 1).
Съдът кредитира заключението
на вещото лице, тъй като същото е обосновано, логично и намиращо опора в
приложените по делото писмени доказателства. Възприема се вариант № 2, за който
вещото лице посочва, че е до 27.05.2019 г. (отбелязва, че поради техническа
грешка е отразено 2018 г.). Това е така, тъй като тази дата съпвада с писмото
за уведмомяване на кредита за предсрочно изискуем, което е получено на
21.05.2019 г. и са дадени пет дни за изпълнение.
По делото е представен рамков
договор за цесия, ведно с допълнително споразумение и приложение към него, от
които е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД всички вземания
към С.С.Д., произтичащи от
обсъждания договор за кредит.
Приложено е
пълномощно, от което се установява, че цедента е
упълномощил ищцовото дружество - цесионер да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е
приложено уведомително писмо на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента „Банка ДСК“
ЕАД, в което са дадени пет дни за
изпълнение, в противен случах кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е изпратено чрез частен съдебен
изпълнител, който го е връчил на 21.05.2019 г., което се установява от
разписката.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит; предоставяне на
договорения заем (заплащането на цената
на стоката и застрахователната премия) и наличието на изискуемост на задължението
за неговото връщане.
От
предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията по него, съдът достига
до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът
е сключен в изискуемата писмена форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, размер на кредита (2216,63
лева), брой и размер на месечните вноски (24
броя, при първа месечна вноска на 01.12.2017 г. и поседна месечна
вноска на13.11.2019 г.), фиксиран годишен лихвен процент (39,59 %),
ГПР (47,69 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, тъй като е наличен погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По делото се установи, че ответната страна е получила стоката и услугата, за които са отпуснати парични средства в общ размер на 1954 лева. Това е така, тъй като подписаната от ответника фактура удостоверява получаването на стоката, а представения сертификат установява предоставената застрахователна услуга. Заключението на вещото лице пояснява, че продажната цена и застрахователната премия са заплатени от „Банка ДСК“ ЕАД на продавача и застрахователя.
От заключението на вещото лице се установи частично плащане от 405,42 лева, , като неизпълнените задължения по договора са следните: 1993,91 лева – главница, 727,29 лева - възнаградителна лихва.
Съдът намира, че кредитит е
обявен за предсрочно изискуем на 28.05.2019 г. –датат на следваща деня, в който
е даден петдневния срок за изпълнение, в противен случай кредитът ще се счита
за предсрочно изискуем. Наред с това следва да се отбележи, че към датата на
приключване на съдебното дирене всички вноски по кредита са с настъпил падеж,
поради което са изискуеми задълженията за заплащане на главницата и
възнаградителната лихва до предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата се дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по
кредита до датата, за която се претендира. Според вещото лице размер на лихвата
за забава е в размер на 112,42лева,
считано от 01.03.2018 г. до 01.08.2019 г.
По делото се установи, че „Банка
ДСК“ ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е сключен договор за цесия
по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В
този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в
отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът
не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да
бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което е
извършено чрез частен съдебен изпълнител, което правомощие е изрично предвидено
в чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ (Частният съдебен изпълнител може
да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения).
Предвид изложеното исковете са следните суми: 1993,91 лева – главница и
561,41 лева - възнаградителна лихва, за
обезщетение за забава до размера на 112,42лева, като разликата до предявяения размер е 135,04 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е
направило следните разноски в настоящото производство: 53,81 лева – държавна
такса; 220 лева – депозит за възнаграждение за особен представител; 180 лева –
депозит за вещо лице и 470,51 лева – адвокатски хонорар, а в заповедното
производство разноските са следните: 53,81 лева – държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди сумата от 916,55 лева - направени разноски в
исковото производство и сумата от 102,94 лева – разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума
в размер на 1993,91 лева, представляваща главница по договор за
стоков кредит № ****** от 13.11.2017 г., сключен между ответника и
цедента „Банка ДСК” АД, сумата от 561,41 лева – възнаградителна лихва и сумата
от 112,42 лева - лихва за забава, считано от 01.03.2018 г. до 01.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени от
цедента „Банка ДСК“ ЕАД
на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 112,42
лева до предявения размер от 135,04 лева - лихва за забава.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сумата в размер на 916,55 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 102,94 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: