Решение по дело №1700/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3715
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20241100101700
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3715
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100101700 по описа за 2024 година


Съдът е сезиран с предявена от М. Л. Д. искова молба срещу БАБХ.
Ищецът твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2019
година, с нотариално удостоверяване на подписите М. Л. Д., като цесионер, е придобил от
ЕТ „А.-Д.Д.", гр. Сливен, като цедент, всички права и вземания на ЕТ „А.-Д.Д.", гр. Сливен,
ЕИК **** към „БАБХ". Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за цесия, прехвърлените вземания
включват: „присъдена сума в пълен размер, ведно с лихви и разноски по воденото във
всички инстанции дело № 66/2016 година по описа на Административен съд Сливен,
съгласно решение № 7705/22.05.2019 г. по адм. д. № 4121/2017 г. на БАС, включително и по
изпълнителни, ако има заведени такива“. На 30.05.2019 г. Административен съд - Сливен е
издал в полза на цедента ЕТ „А.-Д.Д.“ изпълнителен лист № 47/30.05.2019 г., въз основа на
подлежащи на изпълнение решение № 7705/22.05.2019 г. по адм. д. № 4121/2017 г. по описа
на ВАС и адм. д. № 66/2016 г. по описа на Административен сьд - Сливен, в който са
обективирани прехвърлените с договора за цесия вземания, а именно: главница в размер на
68 753.57 лева - обезщетение за претърпени в резултат на незаконосьобразни действия
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2016
година, до окончателното й изплащане, ведно с мораторна лихва върху същата сума в
размер на 35069.94 лева и разноски в размер на 8270 лева. Така издаденият изпълнителен
лист е бил предявен за плащане на задълженото държавно учреждение „БАБХ" от ЕТ „А.-
Д.Д.". За така извършеното прехвърляне на вземане БАБХ е уведомена от цедента. Въпреки
това БАБХ платила на ЕТ „А.-Д.Д.“ сумите по изпълнителния лист след уведомяването, че
1
вземането е цедирано. Така извършеното от БАБХ плащане на ЕТ „А.-Д.Д.“ не погасявало
вземането на ищеца. Първоначално е предявен осъдителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Намира иска за
недопустим. По същество оспорва иска и го намира за неоснователен. Счита, че правилно е
заплатил сумата на ЕТ „А.-Д.Д.“. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
С определение на съда от 20.02.2024 г. е допуснато изменение на иска като е
преминато от осъдителен в установителен иск. Ищецът иска съда да признае за установено,
че в ползва на ищеца съществува вземане, както следва сумите, присъдени с Решение по
адм. д. № 66/2016 година на Административен съд Сливен и обективирани в изпълнителен
лист № 47/30.05.2019 година, издаден от Административен съд Сливен по адм. д. № 66/2016
година, които суми съставляват цедираното с посочения договор за цесия вземане, а именно:
сумата от 68 753,57 лева - главница, ведно с мораторна лихва върху посочената сума в
размер на 35 069,94 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 68 753,57 лева,
считано от 25.02.2016 година до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 8 270 лева
- съдебни и деловодни разноски. Претендира разноски. Претендират се и разноски по чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищеца е да установи съществуването на вземанията, че по силата на
договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2019 година, с нотариално удостоверяване на
подписите М. Л. Д., като цесионер, е придобил от ЕТ „А.-Д.Д.“, гр. Сливен, като цедент,
всички вземания на ЕТ „А.-Д.Д.“, гр. Сливен, ЕИК **** към „БАБХ“ - за присъдената сума в
пълен размер, ведно с лихви и разноски по воденото във всички инстанции дело № 66/2016
година по описа на Административен съд Сливен, съгласно решение № 7705/22.05.2019 г.
по адм. д. № 4121/2017 г. на БАС, издаденият изпълнителен лист за процесните вземания,
размера на същите, както и уведомяването на длъжника за договора за цесия.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
погасяване на вземанията.
С оглед въведените твърдения съдът намира, че интересът на ищеца е именно от
установителна претенция, доколкото същият разполага с изпълнителен титул за процесните
суми, като спорът с ответната страна е само относно обстоятелството дали задължението е
погасено или не. Решението по адм. д. № 66/2016 г. на АдС Сливен за процесните вземания
има сила на пресъдено нещо и спрямо М. Л. Д., поради което за ищеца е налице интерес от
установителен иск за съществуване на вземанията.
С определение от 20.02.2024 г. съдът е отделил като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че на 30.05.2019 г. Административен съд - Сливен е издал
в полза на ЕТ „А.-Д.Д.“ изпълнителен лист № 47/30.05.2019 г., въз основа на решение №
2
7705/22.05.2019 г. по адм. д. № 4121/2017 г. по описа на ВАС и адм. д. № 66/2016 г. по описа
на Административен сьд - Сливен, за следните суми: главница в размер на 68 753.57 лева -
обезщетение за претърпени в резултат на незаконосьобразни действия имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2016 година, до окончателното
й изплащане, ведно с мораторна лихва върху същата сума в размер на 35069.94 лева и
разноски в размер на 8270 лева, че за посочените вземания по изпълнителния лист между М.
Л. Д. и ЕТ „А.-Д.Д.“, гр. Сливен е сключен договор за цесия от 29.05.2019 г., с който
вземанията са прехвърлени на ищеца, както и, че сумите са заплатени от ответника на ЕТ
„А.-Д.Д.“, гр. Сливен през м. 12.2021 г.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г. се
установява, че Д.А.Д. в качеството му на ЕТ „А.-Д.Д.“ е прехвърлил на М. Л. Д.
присъдената сума в пълен размер ведно с лихви и разноски по проведеното във всички
инстанции дело № 66/2016 г. на Административен съд Сливен, съгласно решение №
7705/22.05.2019 г. по адм. д. № 4121/2017 г. на ВАС. Може да бъде прехвърлено вземане,
освен ако законът /императивна правна норма/, договорът или естеството на вземането
изрично не допуска това. Няма пречки за прехвърляне на вземанията по издадения
изпълнителен лист. Вземанията за съществуващи и индивидуализирани, поради което
договорът за цесия е произвел действие.
Основният спорен между страните въпрос по производството е дали ответникът е
бил уведомен за сключения договор за цесия преди извършеното плащане по надлежния ред.
Към исковата молба е представена пратка № 09432883/02.07.2019 г. на куриер
„Интерлогистика“ – л. 29 от дело № 3617/2022 г. на СГС, с която е изпратено на БАБХ от
М. Л. Д. – уведомително писмо и потвърждение за цесия, документите са получени от
ответника на 03.07.2019 г. Видно от уведомително писмо от Д.А.Д. в качеството му на ЕТ
„А.-Д.Д.“ до БАБХ същият съобщава, че в качеството си на цедент е прехвърлил
вземанията си по адм. д. № 66/2016 г. по описа на Административен сьд – Сливен, съгласно
решение по адм. д. № 4121/2017 г. на ВАС на М. Л. Д.. Посочено е, че към 29.05.2019 г.
цесионерът му е изплатил изцяло договорената цена, поради което няма претенции, а същите
преминават към цесионера съгласно договора за цесия от 29.05.2019 г. С потвърждението за
извършена цесия на вземания, подписано от ЕТ „А.-Д.Д.“ и М. Л. Д. пък се потвърждава
извършената цесия за всички вземания, цедирани от цедента на цесионера, съгласно договор
за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г. Предвид извършената цесия, цедентът Д.А.Д. не
възразява сумите събирани по съответните изпълнителни дела да бъдат превеждани по
сметка на М. Л. Д.. В съдебно заседание е конкретизирано, че документите са изпратени чрез
куриер „Интерлогистика“ с услуга обратна разписка, но не е ползвана услуга за връщане на
обратен документ, поради което и липсва находящ се в ищеца входящ номер на документите
при ответника.
С отговора на исковата молба, а и въпреки дадените изрични указания от съда с
определение от 20.02.2024 г., ответникът не оспорва да е получил пратка №
3
09432883/02.07.2019 г. от куриер „Интерлогистика“, ведно с уведомително писмо и
потвърждение за цесия. Напротив, с писмо от БАБХ до Д.А.Д. с изх. № от 14.10.2019 г. /л. 95
от дело № 1700/2024 г. на СГС/ се признава, че е получено уведомително писмо с вх. №
10300 от 03.07.2019 г. Доколкото датата съвпада с датата на получавана на куриерската
пратка, съдът намира, че това писмо има характер на извънсъдебно признание, че
уведомителното писмо за извършената цесия е получено от БАБХ на 03.07.2019 г.
Длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера,
поради което, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие
– съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от
цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната
страна по заемното правоотношение. Представеното уведомително писмо, изхожда от
Д.А.Д. в качеството му на ЕТ „А.-Д.Д.“ като с него е изпълнено законовото изискване и от
03.07.2019 г. БАБХ се счита уведомена за извършената цесия.
На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за цесия поражда действие спрямо
длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента. Цесионерът става титуляр на
вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД. От
03.07.2019 г. ЕТ „А.-Д.Д.“ вече не се явява кредитор спрямо ответника, следователно няма
основание сумите да бъдат изплащани на него. Последващите действия на БАБХ не са
съобразени със законовите разпоредби на чл. 99 ЗЗД, тъй като е следвало след като
длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия сумите да се изплатят на М. Л. Д..
При наличието на валиден договор за цесия и уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането от стария кредитор, единственият носител на цедираното вземане
е М. Л. Д.. Плащането на ненадлежен кредитор не освобождава длъжника от задължението
му.
Ето защо вземането съществува, искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. На ищеца ще се присъди сумата от 6110.38 лв. за заплатена държавна такса.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – л. 43 /гр. д.
4
№ 3617/2022 г. на СГС/. На адв. А. Н. следва да се присъди минимално адвокатско
възнаграждение, съобразно диспозитивното начало сумата от 5502.22 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. Сливен, кв. ****, срещу „БАБХ“, Булстат № ****, с адрес: гр. София, бул. ****,
иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК, че в полза на М. Л. Д. съществува вземане срещу
БАБХ“ за следните суми: сумата от 68 753,57 лв. - главница за обезщетение за претърпени в
резултат на незаконосьобразни действия имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.02.2016 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва
върху посочената сума в размер на 35 069, 94 лв., както и сумата от 8 270 лв. – съдебни и
деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 47/30.05.2019 г. по адм.
д. № 66/2016 г. на Административен съд Сливен в полза на ЕТ „А.-Д.Д.“, ЕИК ****, който
прехвърлил вземанията на М. Л. Д. с договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г.. за
което „БАБХ“ била надлежно уведомена.
ОСЪЖДА „БАБХ“, Булстат № ****, с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на М.
Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, кв. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 6110.38 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „БАБХ“, Булстат № ****, с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат А. Н. Н., вписана в АК – Пловдив, с личен № ****, с
адрес гр. Пловдив, ул. ****, сумата от 5502.22 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на М. Л. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5