МОТИВИ
към присъда № 7 /25.03.2015 г.
по НОХД № 25/2015 г. по описа
на ПРС
Производството е образувано по внесен обвинителен акт на Районна
прокуратура-гр.Поморие по досъдебно производство № 11-903/2013 г. по описа на
РУП – МВР гр.Поморие , с който е повдигнато обвинение срещу П. К.П. , роден на ***г***, български гражданин,
разведен, основно образование, работи като охрана , неосъждан – реабилитиран ,
с постоянен адрес гр.Ахелой , общ.Поморие , ул. с ЕГН ********** , за това , че на 18.11.2013г. в гр.Ахелой,
общ., Поморие, обл. Бургас, в двора на частен дом, находящ се на ул.”Слънчев
бряг” № 58, чрез нанасяне на удар с метална тръба, причинил на П.В.Д.,***,
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна лакътна кост,
довела до трайно затруднение движението на десен горен крайник, за срок от
около 4-6 месеца, при обичайно протичане на оздравителен процес – престъпление
по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Приет е за
съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански иск от предявен
от пострадалия П.В.Д. , конституиран и като частен обвинител , срещу
подсъдимия , с искане за осъждането му
да заплати общо 10 200,89 лв. , от които 10 000 лв. , представляващи
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдание
, вследствие нанесената му телесна повреда и 200,89 лв. обезщетение за имуществени
вреди –разноски за прегледи и лечение , ведно със законната лихва върху
претендираната сума , от датата на увреждането до окончателното и изплащане ,
както и направените разноски .
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение , пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода , което да бъде отложено при условията на чл.66,ал.1 от НК .
Частният
обвинител и граждански ищец , се явява в
с.з. лично и с упълномощения повереник адв.П. от БАК , който
пледира за признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение с налагане на наказание съобразно
с предложеното от прокурора ,както и за уважаване на гражданския иск така както
е предявен .
Подсъдимият
П. се
явява в с.з. лично и със защитник адв.М.-С.
от БАК.Не се признава за виновен , моли за оправдателна присъда . Защитникът
на подсъдимия пледира за признаването му
за невиновен и постановяване на оправдателна присъда , както и за отхвърляне на
предявения граждански иск .
След
като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна
следното.
От
събраните по делото доказателства съда приема за установена следната фактическа
обстановка : На 18.11.2013 г. св.П.Д. влязъл в двора на къщата си находяща се в
гр.Ахелой , общ.Поморие , , за да вземе няколко от тухлите подредени зад къщата
, които му били необходими за да подпре лек автомобил за извършване на ремонт
.В същата къща , на първия етаж с дъщеря си и майка си , живеел и подсъдимия П.П.
, който бил брат на съпругата на св.Д. . Докато подбирал подходящи тухли , при
него отишъл подсъдимия П. , който
направил забележка на св.Д. да не взема от тухлите . По повод направената
забележка , между двамата възникнал спор , чии са тухлите и кой има право да ги
ползва . При този спор подсъдимия и пострадалия , които поначало на били в
добри отношения по повод предишни техни
спорове във връзка с дворното място , си
разменили обидни реплики , като се
стигнал и до физически контакт , при който подсъдимият изблъскал пострадалия .
Св.Д. решил да се оттегли и понечил да си тръгне , когато подсъдимият го
замерил с тухла , но не успял да го улучи ,тъй като свидетелят приклекнал .
Непосредствено след това подсъдимият ударил св.Д. по главата с дръжката на
гребло за бъркане на вар , при което тя се счупила от удара , а от главата на
св.Д. потекла кръв . Свидетеля инстинктивно вдигнал ръце над главата си да се
предпази и в този момент подсъдимия му нанесъл удар с метална тръба , която междувременно взел след счупването на
сапа на греблото за вар . Удара попаднал в областта на лакетната кост на св.Д. .След това пострадалия успял да се прибере в
дома си ,а на следващия ден ,тъй като
ръката му се подула посетил медицинско заведение , където му направили
ренгенова снимка и го насочили за извършване на необходимите за лечението му медицински процедури . Видно от заключението на извършената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява дълбоко охлузване с травматичен
оток в лява теменно-тилна област на главата на П.Д. ,както и фрактура на дясна лакътна кост
.Всяко от посочените увреждания е възможно да е причинено от удар с твърд тъп
предмет ,какъвто е сопа или метална тръба . Травмата на главата се квалифицира
като временно разстройство на здравето неопасно за живота .Фрактурата на дясна
лакътна кост води до трайно затруднение движението на десен горен крайник за
срок от около 4-6 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес .За да се осъществи гореописаната
фрактура е необходимо лакътната кост да е обърната към травмиращия агент ,
т.нар. „защитно нараняване „ .В с.з. вещото лице уточнява ,че описаната в
заключението фрактура не може да бъде причинена при падане и единствения
възможен механизъм за причиняването й е описания в заключението . По делото е извършена и комплексна съдебно-
психиатрично психологична експертиза ,видно от заключението на която към
момента на извършване на деянието П.К.П. не е бил в състояние на продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието, а поведението му е било
нормалпсихологично мотивирано ,изключващо налудности ,халюцинации
или други психопатологични феномени ,като качествено разстройство
на съзнанието ,емоциите ,паметта
,интелекта . Психологичните преживявания на
освидетелствания по време на
извършване на инкриминираното деяние нямат болестна характеристика ,т.е.
не надхвърлят нормалната човешка афективност . Във връзка с лечението си
пострадалия прекарал 43 дни с гипсирана
ръка ,като след това около 2 месеца се налагали рехабилитационни процедури по
раздвижване на ръката ,която била подута и не можел да си служи с нея през този
период ,като през целия период на лечението и възстановяването си бил
подпомаган от съпругата си св. Д. при извършването на ежедневни битови дейности
.
При
така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на
закона,съдът направи следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият П.К.П. ,
чрез нанасяне на удар с метална тръба , причинил фрактура
на дясна лакътна кост на пострадалия П.В.Д. , която е довела до трайно затруднение движението на
десен горен крайник, за срок от около 4-6 месеца, при обичайно протичане на
оздравителен процес , което нараняване
с оглед на вида и характера си следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 ,
вр. с ал.1 от НК. От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл , като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер , предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Поради това съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.129 ,
ал.2 , вр. с ал.1 от НК .
За
това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години .
При определяне размера на наказанието , съдът
в съответствие с чл.54 от НК взе предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващо вината
обстоятелства съдът прие настъпилата реабилитация на основание чл.88а от НК на
подсъдимия за негови предишни осъждания , както и трудовата му заетост . Като отегчаващо вината обстоятелство следва
да се отчете несъставомерното нараняване нанесено на пострадалия изразяващо се
в дълбоко охлузване с травматичен оток в лява теменно-тилна област на
главата . При това положение съдът , намира ,че размера на наказанието лишаване от
свобода следва да се определи при превес
на смекчаващи вината обстоятелства, в
размер под средния предвиден за това престъпление , а именно две години лишаване от свобода
като при определянето на наказанието в този размер , следва да се отчете и сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието , което е насочено към засягане на телесната
неприкосновеност и здравето на личността . Предвид това ,че наложеното
наказание лишаване от свобода е за срок по-малък от три години и подсъдимият
поради реабилитацията си следва да се
счита за неосъждан , съдът намира ,
че за постигане целите на наказанието
спрямо този подсъдим и най-вече за
неговото поправяне , не е наложително изолирането му от обществото , поради
което на основание чл.66 , ал.1 от НК изтърпяване на наказанието следва да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години
. Съдът намира ,че не следва да
се кредитират обясненията на подсъдимия относно твърдените обстоятелства ,че не
е нанасял удари на пострадалия , а само
го е бутнал при което пострадалия паднал върху тухлите , поради това ,че обясненията
му не се подкрепят от доказателствата по делото - показанията на св.
Относно гражданският иск :
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД , съединен с иск по чл.86,ал.1
от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови вредите причинени
виновно другиму, като в случаите на непозволено увреждане , вината се
предполага до доказване на противното .Предвид признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2,вр. с ал.1
от НК , се явява доказан по основание и предявения граждански иск за обезщетяване
на причинените на гражданския ищец неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени от него болки и страдания вследствие нанесената му средна телесна
повреда ,а така също и за причинените му имуществени вреди изразяващи се в
направени разходи за прегледи и лечение на нараняванията причинени му от
подсъдимия . Що се отнася до иска за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди , изразяващи се в разходи направени от пострадалия във връзка
с лечението му , от представените по делото доказателства – преписи от фактура
и касови бележки за извършени прегледи и
лечение на обща стойност 170,89 лв. ,съдът приема , че искът в тази му част е
доказан по размер и следва да се уважи за сумата от 170,89 лв. , а в останалата
си част над този размер до претендирания размер от 200,89 лв. следва да се
отхвърли . Що се отнася до размерът от
10 000 лв. , на предявената претенция за неимуществени вреди , същият е твърде
завишен. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В случая се установява ,че на пострадалия е
причинена фрактура на дясна лакътна кост
. От свидетелските показания се установява , че процесът на възстановяване на
пострадалия е продължил малко над 3 месеца , което е един сравнително
продължителен период. През този период е била нарушена функцията на ръката на
пострадалия до степен да не може да се
ползва пълноценно , което било пречка за ищеца
да упражнява трудова функция , а също така през този период е изпитвал затруднения в
извършването на ежедневни битови дейности ,за които се налагало да бъде
подпомаган от съпругата си .Болките които е търпял ищеца в този период
вследствие фрактурата на дясна лакътна кост
,са му причинили значителен дискомфорт . След зарастването на фрактурата ищецът изпитва епизодични болки
в дясната ръка , както и затруднения при
вдигане на по-тежки предмети , , което
въпреки ,че не се отразява на функцията на ръката , продължава да му причинява
дискомфорт и до настоящия момент . Поради изложеното съдът като взе предвид и обстоятелствата свързани с
възрастта и здравословното състояние на ищеца прие,че справедливото обезщетение
за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдание препърпени вследствие
причинената с престъплението средна телесна повреда е 3500 лв. ,за която сума искът следва да се
уважи. В останалата си част над уважения
размер, до 10000 лв. искът за неимуществени вреди , следва да се отхвърли като
недоказан. Предвид частичното уважаване на главните искове , следва да се уважат и акцесорните искове с
правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважените
размери на исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД лв. считано от датата на увреждането
-18.11.2013 г. до окончателното им изплащане .
В
тежест на подсъдимия ,на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да се присъдят
направените от частния тъжител и граждански ищец по делото разноски в размер на
600 лв., както и д.т. 140 лв. , за уважения размер на гражданския иск, а така
също в полза на държавата по сметка на ПРС следва да се заплати от подсъдимия и
направените по делото разноски в размер на
520 лв. .
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: