Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1400 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
20.09.2018 год., постановено по гр.дело №31582/2017 год. по описа на СРС, ГО,
29 с-в, Ж.О.М.Ш.Ж.е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД по искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 826.40 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год.
и сумата от 60.97 лв. – стойност на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.05.2017 год. до окончателното им изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 711.28 лв., като са
отхвърлени искът за незаплатената стойност на услугата дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 99.52 лв., а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – изцяло.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника О.Ж.М.Ш.Ж..
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не бил доставял топлинна енергия и не бил
извършвал услугата дялово разпределение, свързани с топлоснабдявания имот,
находящ се в гр.*******, поради което не дължал процесните суми. Продал имота
преди две години, като през повечето време живеел във Франция и рядко бил в
България. През 2009 – 2010 год. разбрал, че имотът е наводнен, като течът бил
предизвикан от тръби на ищеца, разположени в подпокривното пространство на
сградата, над тавана на процесния апартамент и непосредствено над последния. След
установяване на причината за теча и с решение на етажните собственици на
сградата били поставени спирателни кранове и ответникът на практика не получавал
никаква топлинна енергия от ищеца. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответникът е бил собственик на
процесния апартамент №13, находящ се в гр.*******, който извод следва от
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – нотариални актове и споразумителен
протокол от 22.07.2016 год., поради което следва да се приеме, че същият се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от
ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело №
2/2017 год., ОСГК.
Обстоятелството, че на 22.07.2016 год. ответникът се е
разпоредил с правото на собственост върху топлоснабдения имот, е ирелевантно,
тъй като предмет на настоящото производство са задължения, които са възникнали
преди посочената дата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото
са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че през исковия период между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за
отопление и топла вода и протокол от 25.07.2016 год., както и от заключението
на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с
оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че делът
на ответника за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба /в процесния имот е имало 7 монтирани отоплителни тела със 7 бр.
топлоразпределители, както и 1 бр. водомер за топла вода, като достъп до имота
за отчет на уредите не е бил осигурен само през м.май 2015 год./. Установено е
също така, че общият топломер в абонатната станция бил преминал през
метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил,
че те съответстват на одобрения тип, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи.
В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че е доказана по несъмнен и категоричен начин
по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество за
исковия период. При определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени, поради което и възражението на жалбоподателя, че
дяловото разпределение е било извършено неправилно се явява неоснователно. Липсват
доказателства, че през 2009 – 2010 год. са били поставени спирателни кранове на
радиаторите в имота, за което съответно е бил уведомен ищецът и/или третото лице-помагач,
а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването установявана задължение за всички потребители да осигуряват
достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на
отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от
наредбата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. А съгласно чл. 69, ал. 2 от посочената наредба, изразходваното
количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за
гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп
за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140
л. на обитател за едно денонощие на потребление.
На следващо
място, установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което следва да бъде кредитирано /чл. 202 ГПК/, че за периода от
01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. стойността на доставената топлинна енергия
възлиза на 3 826.40 лв., а стойността на услугата дялово разпределение –
на 60.97 лв. /виж чл. 139, ал. 2, чл. 139а – 139в ЗЕ и чл. 36, ал. 1 и 2 от
Общите условия на ищеца/, като в съответствие с нормата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че релевираните главни претенции са основателни до
размер на посочените суми, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 20.09.2018
год., постановено по гр.дело №31582/2017 год. по описа на СРС, ГО, 29 с-в, в
обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/