Старозагорски окръжен
съд - 1 - н.о.х.д. № 381/2013
г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Ж.Х.Х. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка
с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за това, че на 14.04.2013г.
в гр. Стара Загора отнел чужда движима вещ – един брой златен синджир от 14
карата, с тегло от 19.3504 грама на стойност 1257, 75
лв. от владението на М.П.Д., ЕГН **********, с намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила, като грабежът е извършен в условията на опасен
рецидив.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198,
ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК срещу подсъдимия Х.. Счита, че на
подсъдимия Х. следва да бъде наложено наказание шест години и шест месеца лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затворническо общежитие от „закрит” тип, тъй като са налице немалко отегчаващи вината
обстоятелства.
Частният
обвинител М.П.Д. поддържа така повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4, във
връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК срещу подсъдимия Х..
Счита, че на подсъдимия Х. следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода, като се вземат предвид високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
повереникът й адв. И.М..
Подсъдимият
Ж.Х.Х. твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли съда за
оправдателна присъда. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
защитникът му адв. С.Ч..
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият
Ж.Х.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Х. бил известен с прякорите „С.”, „Ч.” и „Д.”.
Свидетелката
М.П.Д. също живеела и понастоящем живее в гр. Стара Загора и работела на две
места – като фризьорка и като сервитьорка в клуб „П.” в същия град.
На
14.04.2013 г., малко преди 5.00 ч., свидетелката Д. приключила работната си
смяна като сервитьорка. Тя и колежката й от клуб „П.” – свидетелката З.М.И.,
след като свършили работата си, решили да отидат да се почерпят в заведението „С.”
в гр. Стара Загора.
- 2 -
Свидетелките
Д. и И. влезли в заведението и седнали на високите
столове /т.нар. „щъркели”/, които се намирали от дългата /централната/ страна
на бара. Д. си поръчала 50 гр. водка, И. също си поръчала питие.
В
заведението бил и свидетелят Д.И.М. /по прякор „Д.”/, който познавал Д. и И.. Като ги видял, той седнал при тях и си поръчал бира.
По същото
време като барманка в „С.” работела свидетелката И.А.А.. Тя познавала
подсъдимия Ж.Х.Х. като клиент на заведението и видяла, че около полунощ той
дошъл „с едно момче”, стояли малко и си тръгнали.
Около 4 ч.
подсъдимият Х. отново отишъл в заведението „С.”. С него били приятелите му –
свидетелите С.Е.С. и Д. И. Г.. Те седнали от късата страна на бара, към която
свидетелката Д. седнала с гръб, когато дошла по-късно. Подсъдимият Х. си
поръчал 10 шота /според свидетелката А./.
Известно
време, след като Д., И. и М. прекарали заедно на бара, подсъдимият Х. се
приближил до свидетелката Д. и я попитал защо го гледа „по този начин”. Д.
/която по време на работата си в клуб „П.” била чувала различни слухове за Х./
му отговорила, че въобще не е гледала към него и че в същата посока й се е
сторило, че има неин познат. Подсъдимият Х. предупредил свидетелката Д. да престане
да го гледа и си седнал на мястото.
След малко
свидетелката И. отишла до тоалетната, а подсъдимият Х., след като попитал
свидетеля М. дали може да говори с Д., седнал срещу последната – на „щъркела”
на И..
Свидетелката
И. се върнала, но тъй като мястото й било заето, седнала на масата, която се
намирала в непосредствена близост до Д. и Х. /на около един метър от тях странично,
в ляво на Д./, и започнала да си говори със седящия срещу нея М..
Тъй като
по звуковата уредба в заведението била пусната музика, посетителите нямали
възможност да чуват какво се говори в съседните компании. Поради това
свидетелите И. и М. не чули разговора между подсъдимия Х. и свидетелката Д..
В 5.32 ч.
подсъдимият Х. вече бил седнал срещу свидетелката Д. Известно време той говорил
с охраната и с някои от посетителите на заведението, които били близко до него.
Свидетелката
Д. носела на врата си синджир от бяло и жълто злато /ланец/, който се закопчавал
отпред и на чийто край висял сферичен декоративен елемент /топче/. Синджирът
стигал до средата на деколтето на Д. и се виждал добре, тъй като тя била
облечена с блуза с дълбоко деколте и гол гръб.
Старозагорски окръжен
съд - 3 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
Малко след
сядането си срещу Д. подсъдимият й казал да не го гледа в очите и я попитал иска
ли да й вземе синджира. Свидетелката Д. се изплашила и казала: „Не, защо”. Подсъдимият
Х. започнал да говори на свидетелката Д., че „не го знае кой е и какво може да
й направи”, което я уплашило и тя си облякла якето с намерението да си тръгне
по най-бързия начин.
Подсъдимият
Х. казал на свидетелката Д., че въпреки това ще й вземе синджира, след което го
хванал с дясната си ръка в долната му част и го дръпнал надолу. По този начин
подсъдимият Х. придърпал свидетелката Д. към себе си, главите на двамата се
приближили и левите им бузи почти се допрели. Тъй като синджирът бил със здрава
плетка /звената му били доста големи и дебели/, подсъдимият Х. не успял да го
скъса с едно дръпване. Затова Х. дръпнал
синджира силно втори път, скъсал го /в областта на закопчалката/ и станал, за
да го сложи в джоба на дънките си. Всичко това станало за двадесет и три
секунди /от 05:36:40 ч. до 05:37:03 ч./
Случилото
се изключително много изненадало свидетелката Д., която започнала настоятелно да
моли подсъдимия Х. да й върне синджира. Тя му казала, че има две деца и
понякога й се налага да залага златния си синджир в заложна къща срещу пари.
Подсъдимият
Х. отговорил на свидетелката Д., че като е майка на две деца, мястото й не е в
заведението и отново й казал, че „не го знае кой е и какво може да й направи”.
Описаните
събития продължили около шест минути, тъй като в 5.43 ч. подсъдимият Х. станал
от „щъркела” и отишъл да седне на мястото си – от късата страна на бара, която
се намирала в гръб на свидетелката Д.. Там били свидетелите С. и Г. и още един
млад мъж.
Свидетелката
Д. веднага /в 5.44 ч./ станала и отишла да се оплаче на един от охранителите в
заведението, който се намирал близо до дългата страна бара /малко по-нататък и
по-навътре в заведението/, но той не й обърнал никакво внимание.
Виждайки
това, подсъдимият Х. казал на свидетелката Д., че ако не се е била оплакала, е щял
да й върне синджира, но сега синджирът щял остане у него. След това подсъдимият
Х. демонстративно започнал да размахва синджира с протегната ръка напред и над
главата си, да го слага на врата си, да маха с пръст и да говори назидателно и
заплашително към свидетелката Д., която още повече се уплашила.
По това
време вече музиката в заведението звучала вече по-тихо.
В близост
до охранителя, също от дългата страна на бара, била седнала компанията на свидетелите И.С.С.
и Десислав Д. Колев, които познавали както Х., така и Д..
Тъй като
чул как Д. се оплаква на охраната и по нейна молба /според С. и Колев/,
свидетелят С. подвикнал на подсъдимия
- 4 -
Х. да върне на Д.
синджира. Но подсъдимият Х., който бил на отсрещната страна бара, махнал в
посока към С. и Д. /те стояли близо един до друг/ и казал: „Ела си го вземи!”.
Свидетелят С. казал на свидетелката Д. „да се оправят”, а тя – тъй като била
шокирана от случващото се, също не отишла да вземе синджира, защото не
разбрала, че подсъдимият наистина е готов да й го върне, тъй като тонът му бил
заплашителен.
Думите на
подсъдимия Х. били чути и от свидетелите А. /която си вършела работата на
бара/, К. и Г., а действията му – видени от свидетеля С. По това време
последните трима свидетели също били на бара, всеки със своята компания.
Свидетелката
Д. отново се опитала да разговаря с охранителите на заведението, които били в
тази зала, но те й отговорили, че няма да се намесват.
Междувременно,
секунди преди 5.47 ч. подсъдимият Х., заедно със свидетелите С. и Г., напуснал
заведението „С.”, като отнесъл със себе си и златния синджир на Д. /според Х.,
синджирът на Д. се намирал в джоба му/.
Свидетелката
Д. останала в заведението, за да чака идването на полицията, тъй като подала
сигнал за случилото се от своя мобилен телефон на тел. 112.
Като
охранители в заведението „С.” същата нощ работели свидетелите П.В.М. и Н.Ч.А.,
както и В.К.К. и С. Д. Д.. М. и К.в били в малката зала, а А.
и Д. били на входа на дискотеката. Всички те разбрали за случая със синджира на
свидетелката Д. едва когато в заведението дошла полиция.
Около 7 ч.
в заведението „С.”, по постъпилия сигнал за грабеж, пристигнали свидетелите С.Д.С.
и Н.Г.Н. /старши полицаи в Група „ООР” при Първо РУП – Стара Загора/. Свидетелите
С. и Н. заварили в заведението свидетелите Д., И. и М.. Д. разказала на
полицаите за случилото се с нея – за отнемането на златния й синджир от Х.,
който го скъсал от врата й, размахал го над главата си и го прибрал в джоба си,
как отказал да й го върне и как след това безпрепятствено напуснал заведението.
Свидетелката Д. се оплакала и за това, че никой от охранителите в „С.” не е
направил нищо, за да й помогне.
На
свидетелите С. и Н. направило впечатление, че
свидетелката Д. била „доста уплашена и стресирана”. Двамата полицаи забелязали,
че на врата й има зачервяване.
Свидетелите
С. и Н. завели свидетелките Д. *** за изясняване на случая.
Междувременно,
след като напуснали заведението „С.”, подсъдимият Х. и свидетелите С. и Г. отишли
в кафене „Л.
Старозагорски окръжен
съд - 5 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
В.”, което работело денонощно.
До там тримата се придвижили с лек автомобил марка „Ауди А8” с рег. № CZ ****, управляван от
подсъдимия Х..
В кафенето
„Л.В.” Х., С. и Г. седнали на масата на непознатата за тях свидетелка П.Д.Д., която
била дошла там преди около двадесетина минути с такси от заведението „С.”.
Свидетелката Д. също не познавала лично подсъдимия Х., но била изплашена от
неговото агресивно поведение към нея и към персонала на кафенето.
Подсъдимият
Х. поръчал една бутилка водка и коментирал с приятелите си, че „е взел някакъв
синджир от някакво момиче”. Според свидетелката Д., тримата се смеели на тази
случка.
В
интервала от 6.56 ч. до 7.19 ч. същата сутрин се провели няколко разговора по
мобилните телефони между свидетеля М., свидетеля Ж.Д.Т. /по прякор „Т.”/ и
подсъдимия Х.. Според тях, целта на тези разговори била връщането на синджира
на свидетелката Д., което не било осъществено.
В този
смисъл са и показанията на свидетелите С. и Г..
Не след
дълго поведението на подсъдимия Х. станало още по-агресивно – той счупил
мобилния телефон на свидетелката Д. и й казал да става и да тръгва с него. Двамата
се качили заедно в лекия автомобил марка „Ауди А8” с рег. № CZ ****, движили се известно време в северната част
на града /в района на магазин „Лидъл”/, след което
тръгнали обратно към централната му част.
Автомобилът,
управляван от подсъдимия Х., бил спрян за проверка от полицейски автопатрул на
кръстовището на ул.”Б.” и ул.”Г.М.”. В автопатрула
били свидетелят М.К.Т. и колегата му Д. И.И..
Полицейските
служители били уведомени служебно за извършения грабеж на златен синджир в
заведението „С.”, както и за това какъв автомобил кара евентуалният извършител.
Според
свидетеля Т., подсъдимият Х. „бил превъзбуден, лъхал на алкохол” и от
поисканите документи представил само личната си карта. След като подсъдимият Х.
категорично отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и друго упойващо
вещество, бил извикан друг екип на полицията, който го съпроводил полицейските служители до ЦСМП – Стара
Загора.
Там
подсъдимият Х. също отказал да даде кръвна проба и се държал агресивно.
Свидетелката
Д., по указания на полицейските служители, изчакала до лекия автомобил на
подсъдимия Х. идването друг полицейски екип.
За случая
/спирането на управлявания от Х. лек автомобил, воденето му в ЦСМП – Стара
Загора и задържането му/ полицейските служители изготвили докладни записки,
съставили АУАН, били изготвени талон и протокол за медицинско изследване и били
взети сведения от шофьори от ЦСМП – Стара
- 6 -
Загора /л.5 – л.10 и
л.51 – л.55 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/.
Със
заповед за задържане на лице № 177 от 14.04.2013 г. /л.50 от д.п. № зм-491/2013
г. на Първо РУП – Стара Загора/ в 8.55 ч. същия ден подсъдимият Х. бил задържан
за 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С протокол
за претърсване и изземване от 14.04.2013 г. /л.80 – л.81 от д.п. № зм-491/2013
г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/ от лек автомобил марка „Ауди А8” с
рег. № CZ ****, управляван от
подсъдимия Х., бил иззет един брой златен синджир с топче с кръгла форма, с
дължина 50 см., с деформация на
закопчалката. Той се намирал в багажното помещение между двете предни седалки и
изцяло отговарял на описанието на синджира на свидетелката Д..
С протокол
за доброволно предаване от 17.04.2013 г. /л.103 и л.104 от д.п. № зм-491/2013 г.
по описа на Първо РУП – Стара Загора/ П.И.С. предал на органите по полицията компакт
диск – CD-R „SONY”, 700 мв, сив на цвят, с
видеозапис от охранителната камера в заведението „С.” от 5.30 ч. до 6.00 ч. на 14.04.2013
г.
Видно от
заключението на техническата експертиза – протокол № 211/19.04.2013 г. /л.97 –
л.101 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, предоставеният
за изследване цифров носител CD-R „SONY” с надпис „SECREТS”, съдържащ запис от системата за видеонаблюдение
/видеокамери/, собственост на бар-клуб „С.”, гр.Стара Загора, бул. „****” № ****,
е прегледан с помощта на специализиран софтуер. От записа са прихванати и
подбрани осем броя изображения във
времевия интервал от 05:36:43 ч. до 05:45:43 ч. на 14.04.2013 г., с резолюция
702Х578 пиксела в JPEG формат. На снимките се вижда компания от двама мъже и
две жени, като за времето от 05:36:43 ч. до 05:40:16 ч. единият мъж и едната
жена са седнали в близост до бара в заведението, на едната от снимките се вижда
как мъжът е придърпал близо до него жената. За времето от 05:45:24 ч. до
05:45:43 ч. на снимките се вижда как мъжът се е преместил в друга част на бара,
като показва и размахва предмет /вероятно синджирче/.
От така
подбраните изображения е изготвен фотоалбум с осем кадъра, неразделна част от
горното заключение.
Видно от
заключението на техническата експертиза № 737/11.12.2013 г. /л.226 – л.227 от
настоящото дело/, оптичният носител на информация – CD-R
„SONY” c надпис „SECRETS” /предаден с протокол за доброволно
предаване от 17.04.2013 г./ е опакован в
полиетиленов плик /джоб/. Оптичният носител съдържа 3 бр. видеофайлове mp4 формат, 1
бр. изпълним файл – специализиран софтуер /плеър/ и 3 бр. лог-файлове със
служебна информация за съответните 3 бр. видеофайлове. Видеофайловете са цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видеоохранителна система. Не са установени следи от манипулация /намеса/ върху
записаната информация.
Старозагорски окръжен съд
- 7 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
Видно от
заключението на лицево-идентификационната експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие – протокол № 18/19.01.2014 г. /л.283 – л.285 от настоящото
дело/, поради ниската резолюция на използваната
камера, ниската осветеност, специфичният ракурс, при който са заснети
присъстващите, и голямата отдалеченост от обектива на камерата не може да бъде
извършено лицево-идентификационно изследване на лицата от видеоматериала в
предоставения оптичен носител на информация – CD-R „SONY” c надпис „SECRETS”, съдържащ
кадри, отразяващи случващото се пред бара на дискотека „С.”, гр. Стара Загора, бул. „*****” № ***,
в часовия интервал /час:мин:сек/ от 05:29:51 до 05:59:00 на 14.04.2013 г.
Видно от заключението
на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 105/2013 г. от 14.04.2013 г. /л.66
– л.67 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, при
прегледа на М.П.Д. е установено кръвонасядане на шията в ляво. Описаното
травматично увреждане – лентовидно кръвонасядане, с ширина 0,5
см.
и дължина 2,5 см., е от действието на
твърди тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин, отразени в
предварителните сведения – издърпване на синджир от шията на пострадалата. Според
експерта д-р Т.С., кръвонасядането е травма, за която
е необходима сравнително голяма сила. Гореописаното травматично увреждане е
причинило на пострадалата болка. Срокът за възстановяване от травмите е в
рамките на около седмица.
Видно от заключението на
физикохимическа експертиза – протокол №
149/16.04.2013 г. /л.60 от д.п. № зм-491/2013 г. на Първо РУП – Стара
Загора/, изследваният обект е колие от жълт метал с различни подвижно свързани
сегменти. Изделието е изработено от благороден метал – злато. Поради естеството
на изработка на изделието – кухи сегменти, отворени, с различна големина, не
може да се определи проба /карати/, тъй като са ограничени техническите и
методическите възможности на БНТЛ. Нетното тегло на синджира преди изследването
е 19.3504 грама, тъй като използваните
методи са деструктивни.
Видно от заключението на
съдебно-икономическата експертиза от 17.04.2013 г. /л.63 от д.п. № зм-491/2013
г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, стойността на отнетата вещ към 14.04.2013
г. е 1 57, 75 лв. Каратите на златния синджир са 14, което е проверено от
специалист – златар, видно от приложения към заключението протокол. Според
експерта И.Ч., няма разлика между цената на обработеното бяло злато и цената на
обработеното жълто злато.
Видно от заключението на
трасологичната експертиза – протокол № 416 от 04.07.2013 г. /л.137 – л.138 от
д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, при съпоставяне на
двата крайни елемента на синджира, които са с деформации, може да се направи
изводът, че вероятно са били свързани един с друг и при упражнен опън
заключващият механизъм се е изкривил /деформирал/ и е нанесъл деформация на
другия елемент, с който е бил свързан. Не е възможно да се каже закопчалката
дали е била отпред или отзад при получаването деформацията.
- 8 -
Заключенията
са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
По делото е безспорно,
че в ранните сутрешни часове на 14.04.2013 г. /от около малко след 5 ч. до 5.47
ч./ и подсъдимият Ж.Х., и свидетелката М.Д. били в заведението „С.” в гр. Стара
Загора, като всеки един от тях отишъл там със собствена компания.
Безспорно е и това, че
на същата дата и на посоченото място, в периода от 5.32 ч. до 5.43 ч.
подсъдимият Х. и свидетелката Д. седели един срещу друг на високите столове
/т.нар. „щъркели”/, които се намирали от дългата /централната/ страна на бара.
По делото
е безспорно установено, че свидетелката Д. на същата дата и на посоченото място
носела на врата си синджир от бяло и жълто злато /ланец/, който се закопчавал
отпред и на чийто край висял сферичен декоративен елемент /топче/.
Не се
спори и за това, че в 5.43 ч. синджирът на свидетелката Д. бил вече в ръцете на
подсъдимия Х., който тогава станал от „щъркела”, седнал на мястото си /от
късата страна на бара/ и демонстративно размахвал синджира /с протегната ръка
напред и над главата си/ и го слагал на врата си.
Безспорно
е и обстоятелството, че секунди преди 5.47 ч. подсъдимият Х. /със свидетелите С.
и Г./ напуснал заведението „С.”, като златният синджир на Д. бил в джоба на
дънките на Х..
Същият
синджир, който бил с деформация на закопчалката, бил намерен и иззет от лек
автомобил марка „Ауди А8” с рег. № CZ
****,
управляван от подсъдимия Х., според протокол за претърсване и изземване от
14.04.2013 г. /л.80 – л.81 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП –
Стара Загора/.
По делото
се спори за обстоятелствата дали подсъдимият Х. е употребил сила за вземането
на синджира от свидетелката Д. и дали е имал намерение да го присвои.
Прокурорът
и частният обвинител Д. поддържат становището, че подсъдимият Х. е отнел
златния синджир от владението Д. с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила, и поддържат повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в
неговата цялост.
Защитата
на подсъдимия Х. твърди, че не е доказано използването на сила за вземането на
синджира от свидетелката Д. и че подсъдимият Х. не е имал намерение да го
присвои. Тъй като още на бара подсъдимият Х. е викал свидетелката Д. да отиде
при него и да си вземе синджира, а малко по-късно се е опитал да организира
връщането му на пострадалата, защитата счита, че не е осъществен съставът на
престъплението грабеж и че подсъдимият Х. следва да бъде оправдан.
Предвид
становищата на страните и изложената по-горе фактическа обстановка по делото, приета
от съда, следва да се обсъдят подробно обясненията на подсъдимия Х.,
показанията на разпитаните свидетели, заключенията на
Старозагорски окръжен
съд - 9 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
назначените в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие експертизи и всички
останали доказателства, събрани по делото.
Сред тези
доказателства важно място заема видеозаписът от охранителната камера в
заведението „С.” от 5.30 ч. до 6.00 ч. на 14.04.2013 г., приобщен към
доказателствената маса по делото по реда на НПК /с протокол за доброволно
предаване от 17.04.2013 г. – л.103 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо
РУП – Стара Загора/. Тъй като е направен с предварително поставена на обществено
място камера, видеозаписът може да бъде доказателство в наказателния процес и
следва да бъде ценен като такова /Р-602-12-ІІІ н.о./.
Според заключението
на техническата експертиза № 737/11.12.2013 г. /л.226 – л.227 от настоящото
дело/, оптичният носител на информация – CD-R
„SONY” c надпис „SECRETS” съдържа 3 бр.
видеофайлове mp4 формат, 1 бр. изпълним файл –
специализиран софтуер /плеър/ и 3 бр. лог-файлове със служебна информация за
съответните 3 бр. видеофайлове. Видеофайловете са цифров презапис от
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видеоохранителна система. Не са установени следи от манипулация /намеса/ върху
записаната информация.
По делото
е безспорно установено, че на 14.04.2013 г., малко след 5.00 ч., свидетелките Д.
и И., след като приключили работата си като
сервитьорки в клуб „П.” в гр. Стара Загора, отишли да се почерпят в заведението
„С.” в същия град. Двете влезли в заведението и седнали на високите столове
/т.нар. „щъркели”/, които се намирали от дългата /централната/ страна на бара. Д.
си поръчала 50 гр. водка, И. също си поръчала питие.
В заведението
бил и свидетелят М. – познат на Д. и И.. Той ги видял, седнал при тях и си поръчал бира.
В заведението
„С.”, от около 4 ч. /за втори път тази нощ/, бил и подсъдимият Х. заедно със
свидетелите С. и Г.. Те седяли от късата страна на
бара /в гръб на свидетелката Д./. Подсъдимият Х. си поръчал 10 шота.
По същото
време като барманка в „С.” работела свидетелката А.
Известно
време, след като Д., И. и М. прекарали заедно на бара, подсъдимият Х. се
приближил до свидетелката Д. и я попитал защо го гледа „по този начин”. Д. му
отговорила, че въобще не е гледала към него и че в същата посока й се е
сторило, че има неин познат. Х. предупредил Д. да престане да го гледа и си
седнал на мястото.
Подсъдимият
Х. никъде в обясненията си не коментира първото си приближаване до свидетелката
Д. и този разговор с нея. Видеозаписът от охранителната камера на заведението „С.”,
приобщен като доказателство по делото, също не отразява това, тъй като започва
от по-късен момент – от 5.30 ч.
- 10 -
Но
свидетелките Д. и И. категорично потвърждават горното
обстоятелство. Даже свидетелката И. уточнява, че свидетелят М. й е казал, „че
този човек се казва Ж., че е криминално проявен”.
Предвид единодушните
показанията на свидетелките Д. и И., съдът приема за
установена описаната по-горе първа среща и контакт на подсъдимия Х. със
свидетелката Д.
След малко
свидетелката И. отишла до тоалетната, а подсъдимият Х., след като попитал
свидетеля М. може ли да говори с Д., седнал срещу последната – на „щъркела” на И..
Свидетелката
И. се върнала, но тъй като мястото й било заето, седнала на масата, която се
намирала в непосредствена близост до Д. и Х. /на около един метър от тях
странично, в ляво на Д./, и започнала да си говори със седящия срещу нея М.. Музиката
в заведението била силна и затова И. и М. не чули разговора между Х. и Д..
В 5.32 ч.
подсъдимият Х. вече бил седнал срещу свидетелката Д.. Известно време той
говорил с охраната и с някои от близко стоящите посетители на заведението, след
което се обърнал към Д..
Тези
обстоятелства ясно се виждат на видеозаписа от охранителната камера на
заведението „С.”.
Свидетелката
Д. носела на врата си синджир от бяло и жълто злато /ланец/, който се
закопчавал отпред и на чийто край висял сферичен декоративен елемент /топче/.
Синджирът стигал до средата на деколтето на Д. и се виждал добре, тъй като тя
била облечена с блуза с дълбоко деколте и гол гръб.
Според
подсъдимия Х., той и Д. си говорили за общи неща, включително и за синджира й.
Свидетелката
Д. твърди, че малко след сядането си срещу нея подсъдимият й казал да не го
гледа в очите и я попитал иска ли да й вземе синджира. Тъй като била чувала
лоши неща за Х. /включително и същата вечер/, свидетелката Д. се изплашила и
казала: „Не, защо”. Подсъдимият Х. започнал да говори на свидетелката Д., че
„не го знае кой е и какво може да й направи”, което я уплашило и тя си облякла
якето с намерението да си тръгне по най-бързия начин.
Това се е
случило четири минути, след като подсъдимият Х. седнал срещу свидетелката Д..
Очевидно е активното поведение на подсъдимия Х. – той говорил, ръкомахал, хващал
за ръцете свидетелката Д. и посягал, леко замахвайки, към деколтето й. Тези
обстоятелства са безспорни, с оглед наличието на видеозапис от охранителната
камера на заведението „С.”.
Свидетелката
Д. е категорична, че по това време синджирът все още е бил на врата й и че тя
нито го е сваляла, нито го е давала на подсъдимия Х..
Старозагорски окръжен
съд - 11 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
Съдът
кредитира разказаното от свидетелката Д. по отношение на горните обстоятелства,
тъй като показанията й изцяло се подкрепят от свидетелката И. и от видеозаписа
от охранителната камера на заведението „С.”.
Един от
основните въпроси в настоящото наказателно производство е в кой момент и по
какъв начин синджирът на свидетелката Д., който бил на врата й, се е озовал в
ръцете на подсъдимия Х..
Обясненията
на подсъдимия Х. как е попаднал у него златният синджир на свидетелката Д. са
непоследователни и взаимно изключващи се, тъй като Х. твърди различни неща в
хода на наказателното производство – че тя сама му го е дала, че го е взел от
ръката й или че го е скъсал, за да я унижи.
След
задълбочен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът възприема
горните противоречиви обяснения на подсъдимия Х. за негова защитна позиция.
Свидетелката
Д. твърди, че след като облякла якето си с намерението да си тръгне при първа
възможност, подсъдимият Х. й казал, че въпреки нежеланието й, ще й вземе
синджира.
След това подсъдимият
Х. хванал синджира с дясната си ръка в долната му част, дръпнал го надолу и
така придърпал свидетелката Д. към себе си. Главите на двамата се приближили и
левите им бузи почти се допрели. Тъй като синджирът бил със здрава плетка
/звената му били доста големи и дебели/, подсъдимият Х. не успял да го скъса с
едно дръпване. Затова Х. дръпнал синджира силно втори път, скъсал го /в
областта на закопчалката/ и станал прав, за да го сложи в джоба на дънките си.
Всичко
това станало за двадесети и три секунди – от 05:36:40 ч. до 05:37:03 ч., видно от видеозаписа от
охранителната камера на заведението „С.”.
Свидетелката Д. е категорична в описаното
по-горе за това кога и как подсъдимият Х. е взел синджира от врата й. Съдът
възприема показанията на свидетелката Д. като правдиви и счита, че същите
изцяло отговарят на действителните събития и правилно ги описват.
Съдът не
споделя възражението на защитата на подсъдимия Х., че са налице противоречия в
това, което свидетелката Д. разказва всеки път за случая. Разпитвана
няколкократно в хода на съдебното следствие, свидетелката Д. ясно и
последователно, без колебание или промяна в изложените обстоятелства,
нееднократно разказва за случилото се по един и същи начин.
Видеозаписът
от охранителната камера на заведението „С.”, гледан от страните и съда в хода
на съдебното следствие, също потвърждава изложената по-горе фактическа
обстановка.
Видно от
заключението на лицево-идентификационната експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие – протокол № 18/19.01.2014 г. /л.283 – л.285 от настоящото
дело/, поради ниската резолюция на използваната
камера,
- 12 -
ниската осветеност,
специфичният ракурс, при който са заснети присъстващите, и голямата
отдалеченост от обектива на камерата не може да бъде извършено
лицево-идентификационно изследване на лицата от видеоматериала.
Т.е.
–
видеозаписът не е с високо качество. Но както страните, така и съдът се увериха
при двукратното му гледане, че същият е достатъчно ясен и показва какво точно
се е случило в заведението „С.” на 14.04.2013 г., в периода от 05:29:51 до 05:59:00 ч.
Защитата
на подсъдимия Х. изразява несъгласие с изложеното в показанията на свидетеля И.Г.Г.
***/, който е гледал видеозаписа и описва какво е видял на него. С оглед на
това, че има непосредствено впечатление от качеството и съдържанието на видеозаписа,
съдът приема горното възражение за неоснователно.
Тъй като
един от основните спорни моменти в настоящия казус е станал обект на случаен
видеозапис от охранителните камери на заведението, защитата на подсъдимия Х.
изтъква обстоятелството, че на записа на се вижда нито дърпане, нито късане на
синджира от страна подсъдимия Х..
Както беше
изложено по-горе, налице са ниска резолюция на
използваната камера, слаба осветеност, специфичен ракурс, при който са заснети
присъстващите, и голяма отдалеченост от обектива на камерата. Но като се вземе
предвид всичко това и внимателно се съпостави видеозаписът, от една страна, с
показанията на свидетелката Д. и заключенията на съдебномедицинската и
на трасологичната експертизи, от друга страна, се налага изводът, че всички
тези доказателства взаимно се допълват. По безспорен начин се потвърждава
разказаното от свидетелката Д. за това кога и как подсъдимият Х. е взел
синджира от врата й и това е записано от охранителната камера на заведението „С.”.
Свидетелката
Д. е категорична, че нито е сваляла синджира от врата си, нито го е давала на
подсъдимия Х., а той – с две силни дръпвания, го е скъсал от врата й и го е
взел.
Свидетелката
И. заявява: „Не разбрах как точно Ж. е взел ланеца. По-късно разбрах, че го е
дръпнал от врата на М.. Аз не го видях, но и не видях М. да го сваля и да му го
дава или подарява… Не съм виждала М. да държи ланеца в ръцете си” /л.184, стр.1
и стр.2 от настоящото дело/.
Тъй като
двукратното дърпане и късането на синджира станало за двадесет и три секунди
/от 5.36.40 ч. до 5.37.03 ч./, при слабо
осветление и силна музика, в края на работното време на заведението „С.” и Д.
била придърпана от Х. към него така, че отстрани не се виждало какво става в
пространството между тях, никой не видял тези действия на Х..
Действително,
в този интервал от време нито един от намиращите се в заведението свидетели И.,
М., А., С., Колев, С. и Г. не гледал към Х. и Д.. Още повече, че всички те,
както сами признават, вече били употребили и продължавали да употребяват
алкохол.
Старозагорски окръжен
съд - 13 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
По делото е безспорно установено,
че закопчалката на синджира е деформирана. Според от заключението на трасологичната
експертиза – протокол № 416 от 04.07.2013 г. /л.137 – л.138 от д.п. №
зм-491/2013 г. на Първо РУП – Стара Загора/, при съпоставяне на двата крайни
елемента на синджира, които са с деформации, може да се направи изводът, че
вероятно са били свързани един с друг и при упражнен опън заключващият
механизъм се е изкривил /деформирал/ и е нанесъл деформация на другия елемент,
с който е бил свързан.
Описаният механизъм
на скъсване на синджира изцяло кореспондира с механизма на получената от
свидетелката Д. травма в областта на шията. Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на живо лице № 105/2013 г. от 14.04.2013 г. /л.66
– л.67 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, при
прегледа на свидетелката Д. е установено лентовидно кръвонасядане на шията в
ляво, с ширина около 0,5 см. и дължина 2,5
см.
То е продълговато, напречно разположено и бледочервеникаво и се намира по ляво страничната
повърхностна шията, в долната й трета. Описаното травматично увреждане е от
действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин,
отразени в предварителните сведения – издърпване на синджир от шията на
пострадалата. Според експерта д-р Т.С., кръвонасядането
е травма, за която е необходима сравнително голяма сила.
Възражението
на защитата на подсъдимия Х., че свидетелката Д. не би могла да получи такова
кръвонасядане, защото е била с якето си и синджирът е минавал през дрехата, е
голословно и не отговаря на действителното фактическо положение. Златният
синджир е бил на врата на Д., която била облечена с блуза с дълбоко деколте и
гол гръб, и останал в непосредствен контакт с кожата на свидетелката и след
като тя си облякла якето. В този смисъл са както нейните показания, така и
видеозаписът от охранителната камера на заведението „С.”.
Местоположението
на синджира – непосредствено на врата на Д., се потвърждава и от експерта д-р Т.С.,
който е категоричен, че кръвонасядането на врата на свидетелката не е възможно
да се получи от ръб на дреха или от одраскване с нокът /който има оформен ръб/.
Що се
отнася до възражението на защитата на подсъдимия Х., че при твърдяното от свидетелката
Д. дърпане и късане на синджира от врата й полученото зачервяване би следвало
да е от дясно, а не от ляво, съдът намира същото за несъответстващо на
установената по делото фактическа обстановка.
Действително,
ако подсъдимият Х. и свидетелката Д. са били лице в лице и Х. е дръпнал с дясната си ръка синджира от врата на Д.,
полученото от нея кръвонасядане би следвало да бъде в долната част на шията в дясно.
Но тъй
като разположението на подсъдимия Х. и свидетелката Д. един спрямо друг е било
различно, а именно – те са били с приближени
- 14 -
глави, като левите им
бузи почти се допирали. По този начин, застанали буза до буза, при силното и двукратно дърпане синджира с дясната
ръка на подсъдимия Х., свидетелката Д. е
получила описаното по-горе кръвонасядане в долната трета на шията в ляво.
Предвид
всичко изложено съдът счита, че при отнемането на златния синджир от владението
на свидетелката Д. подсъдимият Х. е използвал сила, което прави един от
основните аргументи в подкрепа на защитната теза несъстоятелен.
Още
повече, че самият Х. заявява: „Искам да уточня, че скъсах синджира, не защото
исках да го взема… За това скъсах синджира, като при самото скъсване повредих
ключалката, без да искам” /л.176 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП
– Стара Загора/.
Тъй като
грабежът е двуактно престъпление, за да е осъществен съставът му, от обективна
страна е необходимо деецът да е използвал принуда /физическа или психическа/,
за да отнеме вещта от владението на пострадалия.
В случая,
подсъдимият Х. е употребил физическа принуда спрямо свидетелката Д. – използвайки
сравнително голяма сила, той скъсал синджира от врата й и така принудително
прекратил владението й върху вещта. Въпреки че свидетелката Д. ясно е изразила
своето нежелание и несъгласие подсъдимият Х. да вземе златния й синджир,
действията на Х. /скъсването на синджира и слагането му в джоба/ имат една цел
– принудително прекъсване на връзката на Д. с инкриминираната вещ /решение № 6
от 12.02.2009 г. на САС по в. н. о. х. д. № 1242/2008 г., НК,4-ти с-в/.
Самото отнемане
на синджира е било предшествано от употребата на сила, като в случая е
необходимо да се отбележи, че употребата на сила като обективен признак на
престъплението „грабеж” означава деецът да упражни върху друго лице такова
физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на реалната съпротива
на това лице с цел запазване владението му върху предмета на посегателство или
най-малко към предотвратяване на възможностите му за такава съпротива.
Опосредяването на това въздействие от други вещи, включително и от предмета на
престъплението, не оказва влияние върху квалификацията на деянието /в този
смисъл и Р-436-96-II н. о./.
След като подсъдимият Х. скъсал синджира на
свидетелката Д. в областта на закопчалката, той станал прав и го сложил в джоба
на дънките си.
Изключително
изненадана от случилото се, свидетелката Д. започнала настойчиво да моли
подсъдимия Х. да й върне синджира, но той категорично отказал.
След около
шест минути /в 5.43 ч./ подсъдимият Х. станал от „щъркела” и отишъл да седне на
мястото си – от късата страна на бара, към която свидетелката Д. била с гръб.
Там били свидетелите С. и Г. и още един млад мъж.
Старозагорски окръжен
съд - 15 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
Веднага
след това, в 5.44 ч., свидетелката Д. станала и отишла да се оплаче на един от
охранителите в заведението, който се намирал близо до дългата страна бара
/малко по-нататък и по-навътре в заведението/, но той не й обърнал никакво
внимание.
Виждайки
това, подсъдимият Х. казал на свидетелката Д., че ако не се е била оплакала, е щял
да й върне синджира, но сега синджирът щял остане у него. След това Х.
демонстративно започнал да размахва синджира с протегната ръка напред и над
главата си, да го слага на врата си, да маха с пръст и да говори назидателно и
заплашително към Д. /според свидетелката И., Х. използвал към Д. обръщението „курво”;
същото разказала Д. и на дошлите по-късно полицаи – свидетелите С. и Н./. Всичко
това допълнително уплашило свидетелката Д..
От дългата
страна на бара били седнали свидетелите С. и Колев. Тъй като чул как Д. се
оплаква на охраната и по нейна молба /според С. и Колев/, свидетелят С.
подвикнал на подсъдимия Х. да върне на Д. синджира.
Но
подсъдимият Х., който бил на отсрещната страна бара, махнал в посока към С. и Д.
/те стояли близо един до друг/ и казал: „Ела си го вземи!”. Свидетелят С. казал
на свидетелката Д. „да се оправят”, а тя – тъй като била шокирана от случващото
се, също не отишла да вземе синджира, защото не разбрала, че подсъдимият
наистина е готов да й го върне, тъй като тонът му бил заплашителен. Такова било
и поведението му.
За тези
обстоятелства между свидетелите С. и Д. е проведена очна ставка, но всеки един
от тях остава на предишното си становище.
Свидетелката
Д. е категорична, че не е видяла по някакъв начин подсъдимият Х. да я вика, за
да й върне отнетата вещ: „Не, той ако ми беше казал да отида и да си взема
синджира, аз щях да си го взема. Вие ще си подарите ли синджира? Ако имаше
такъв момент да ми каже някой да отида да си взема синджира и аз да не отида,
просто… /л.233, стр.2 – горе, от настоящото дело/.
Следва да
се отбележи, че според свидетелите С. и Н., Д. им разказала, че подсъдимият Х.
приканил посетителите на заведението – „ако на някой му държи, да дойде и да
вземе ланеца от ръката му” /л.89, стр.2 и л.91, стр. 2 от д.п. № зм-491/2013 г.
на Първо РУП – Стара Загора/.
Думите на
подсъдимия Х. били чути и от намиращите се на бара свидетели А. /тя си вършела
работата зад бара/, Колев и Г., а действията му – видени от свидетеля С.
/„Викаше момичето, така ми се стори, да й го върне. Тя не дойде… Ж. стоя при
нас със синджира около 5 мин. не съм видял някой да има претенции” – л.121,
стр.1 от настоящото дело/.
Показанията
на свидетеля Г., че подсъдимият Х. двукратно поканил свидетелката Д. да отиде
при него да си вземе синджира, а тя му казала, че първо трябва да го поправи, и
тогава ще си го вземе, остават изолирани
- 16 -
от останалите
доказателства по делото. В подкрепа на изложеното от свидетеля Г. в посочената
насока е единствено една от версиите за случилото се, разказана от подсъдимия Х.
в хода на досъдебното производство, която той не поддържа в хода на съдебното
следствие.
Горните
обстоятелства /относно външния израз на поведението на подсъдимия Х./
категорично и безпротиворечиво се потвърждават от показанията на свидетелите Д.,
И., М., А., С., Колев, Г. и С., като действията на подсъдимия Х. ясно се виждат
на видеозаписа от охранителната камера на заведението „С.”. Самият подсъдим
също разказва, по свой начин, за това.
Действително,
свидетелите Д., И. и М. не са чули подканянията на подсъдимия Х. към
свидетелката Д. да отиде при него и да си вземе синджира, но съдът приема това
обстоятелство за установено така, както беше описано по-горе. А именно – чрез действията
и думите си, казани със заплашителен тон, Х., привидно е показал намерение да
върне синджира, но всъщност поведението му ясно е изразило отказа му да стори
това.
Като се
вземат предвид развитието на събитията, свързани с отнемането на синджира от
свидетелката Д. /цялостното поведение на подсъдимия Х. и демонстрираното от
него чувство за превъзходство и безнаказаност, включително неплащането на
сметки и определянето на музиката/, бездействието на охраната на заведението,
стресът на пострадалата от случилото се и засилващите се у нея усещания за
уплаха, безпомощност и безизходица, звучат правдоподобно показанията на свидетелката
Д. относно това, че не е предприела други действия, за да вземе синджира си от Х.,
освен че се е оплакала на охраната и малко по-късно – се е обадила в полицията.
Относно
твърдяното от защитата на подсъдимия Х. желание от страна на последния за
интимност със свидетелката Д., по делото са събрани противоречиви
доказателства. Това обстоятелство се изтъква в подкрепа на защитната теза, че
всички действия на подсъдимия Х. са били продиктувани не от желанието вземе
синджира на свидетелката Д., за да го присвои, а за да събуди нейния интерес и
да покаже своето мъжко превъзходство.
Изложеното
от подсъдимия Х., че между него и свидетелката Д. станало „нещо като свалка”,
донякъде се потвърждават от свидетелите С. /”Стояха близко един до друг и
доколкото си спомням, бяха прегърнати с М.”/, С. /”Приказваха си, по едно време
ги видях да се прегръщат, стори ми се, че се целуват”/, А. /”Видях някакви
близки отношения между подсъдимия и пострадалата през вечерта”/, Г. /”Ж. отиде
да си говори с това момиче, прегръщаха се, мисля че даже се и целуваха”/ и
Колев /”Тя беше до него на бара, прегръщаха се”/.
Прави
впечатление, че горните обстоятелства не се потвърждават от свидетелите И. и М.,
които са се намирали в непосредствена близост с подсъдимия Х. и свидетелката Д..
Според свидетелката И., тя
Старозагорски окръжен
съд - 17 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
не е видяла „да е имало
нещо между тях” и не знае Х. „да е искал нещо” от Д.. А свидетелят М. заявява:
„Те бяха зад мен, а аз просто обръщах внимание на другото момиче и не знам
какво са си говорили”.
Свидетелката
Д. категорично отрича между нея и подсъдимия Х. да е имало някакви близки
отношения /прегръдки, целувки или желание за интимност/.
На
видеозаписа от охранителната камера на заведението „С.” също не се виждат
прегръдки и целувки между Х. и Д..
Действително,
двамата известно време са били близко един до друг, тъй като Х. е дръпнал Д.
към себе си /като е хванал синджира на врата й/ и я е държал така двадесет и
три секунди /докато го скъса/.
Може би
това приближаване между Х. и Д. е създало у свидетелите С., С., А., Г. и Колев
впечатлението, че подсъдимият и пострадалата са се прегръщали. Въпреки че
всички изброени свидетели /повечето – приятели на подсъдимия/ категорично твърдят,
че точно в този момент не са гледали към подсъдимия Х. и свидетелката Д., тъй
като не са видели отнемането на синджира.
Този въпрос
/за личните отношения между Х. и Д./, интерпретиран от различните групи
свидетели по различен начин, придобива съществено значение за изясняване на обстоятелството
с какво намерение подсъдимият Х. е отнел синджира от свидетелката Д..
Подсъдимият
Х. категорично заявява, че не е имал намерение да присвои синджира на
свидетелката Д., тъй като я е викал да отиде при него и да си вземе синджира, а
малко по-късно се е опитал да организира връщането му на пострадалата.
По-горе
съдът обсъди поведението на подсъдимия Х. и на свидетелката Д. относно т.нар.
„викане да си вземе синджира”.
Твърдението
на подсъдимия Х., че около тридесет минути не намерил начин да върне синджира
на свидетелката Д. и чакал тя да отиде при него, за да си го вземе /„Търсех
начин да върна синджира, изчаках някъде около 30 минути и даже охраната ме
помолиха да си тръгвам, понеже затваряха. Не можах да намеря такъв близък
човек, за да й предаде синджира” – л.134 от д.п. № зм-491/2013 г. по описа на
Първо РУП – Стара Загора/, е голословно и не отговаря на обективните данни по
делото. Видно от видеозаписа от охранителната камера на заведението „С.”, в
5.43 ч. подсъдимият Х. станал от „щъркела” и отишъл да седне на мястото си, а
само след около четири минути /секунди преди 5.47 ч./ напуснал заведението „С.”,
като отнесъл със себе си златния синджир на Д., прибран в джоба на дънките му.
В правната
доктрина и в съдебната практика е прието, че за субективната страна на деянието
се изграждат изводи въз основа действията на подсъдимия, а не съобразно
неговите обяснения /Р-104-84-ОСНК, Р-512-08-ІІІ н.о. и др./.
- 18 -
В случая,
след като скъсал синджира от врата на свидетелката Д., подсъдимият Х. го сложил
в джоба си и отишъл на мястото си, без да го върне на Д., въпреки настоятелните
й молби за това. След това Х. размахал демонстративно синджира над главата си и
въпреки че и Д., и С. са му казали да го върне, подсъдимият категорично отказал.
Не след дълго подсъдимият отново сложил синджира в джоба си и напуснал
заведението.
Неправдоподобни
са обясненията на подсъдимия Х., че е искал, но не е намерил подходящ начин да
върне синджира на свидетелката Д., докато е бил в заведението.
Както
поведението на подсъдимия Х., така и показанията на свидетелките Д. и И. са в обратния смисъл. А именно – че подсъдимият Х. както
с думи, така и с действия ясно е показал, че няма намерение да върне синджира
на Д..
Съдът
намира, че тезата на подсъдимия Х., че е отнел синджира от свидетелката Д.
единствено с намерение да я унижи, е несъстоятелна и не намира подкрепа в
събраните по делото доказателства.
Същият
извод се отнася и до направената от защитата на подсъдимия Х. отпратка към правна квалификация на деянието по чл.216 от НК.
Твърдяното
лично отношение на подсъдимия Х. към свидетелката Д. и повреждането на синджира
от подсъдимия Х. не следва да се обсъждат самоцелно и изолирано от установената
по делото фактическа обстановка.
Употребата
на сила от подсъдимия Х. спрямо свидетелката Д. не е била с цел засягане на
личността и достойнството й, тъй като употребата на сила е била съпроводена с
демонстриране на установена фактическа власт върху синджира от страна на Х. и трайно
прекъсване на владението на Д. върху собствената й вещ /с напускането на
заведението от Х./. Именно последващото поведение на подсъдимия Х. изцяло
подкрепя извода, че той е целял отнемането на чуждата вещ /Р-407-13-І н.о./.
По делото
е безспорно установено, че подсъдимият Х. не е върнал доброволно синджира на
свидетелката Д..
След като
си искала нееднократно синджира от подсъдимия Х., след като потърсила
съдействието на охранителите на заведението /междувременно се намесил и свидетелят
С./, но всичко било безрезултатно – Х. си тръгнал, вземайки със себе си
отнетата вещ, свидетелката Д. се обадила в полицията.
Показанията
на свидетелите С. и Н. /старши полицаи в Група „ООР” при Първо РУП – Стара
Загора/, които дошли в заведението „С.” около 7 ч. по подадения сигнал за
грабеж изцяло кореспондират с показанията на свидетелката Д. и възпроизвеждат
нейния разказ за събитията в дискотеката непосредствено след случилото се.
Старозагорски окръжен
съд - 19 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
На
свидетелите С. и Н. направило впечатление, че
Д. била „доста уплашена и стресирана” и че на врата й има зачервяване.
Междувременно,
в интервала от 6.56 ч. до 7.19 ч. същата сутрин се провели няколко разговора по
мобилните телефони между свидетеля М. /мобилен № 0898 714 176/, свидетеля Т.
/мобилен № 0898 589 333/ и подсъдимия Х. /мобилен № 0897 639 645/.
Видно от
писмо № 28206/30.12.2013 г. от мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД и
приложената към него разпечатка за проведените разговори от мобилен № 0898
589 333 /ползван от свидетеля Т./ в интервала 5.30 ч. – 7.30 ч. на
14.04.2013 г. /л.277 – л.278 от настоящото дело/, като се вземат предвид
използваните от свидетеля М. и подсъдимия Х. мобилни номера, са проведени
следните разговори:
-в 6.56 ч.
свидетелят М. се обадил на свидетеля Т.;
-в 6.59 ч.
свидетелят Т. се обадил на подсъдимия Х.;
-в 7.00 ч.
свидетелят Т. се обадил на свидетеля М.;
-в 7.12 ч.
свидетелят М. се обадил на свидетеля Т.;
-в 7.19 ч.
свидетелят М. се обадил на свидетеля Т..
Свидетелят
М. заявява: „М. искаше да се обади на полицията. Казах й, че ще се обадим на
наш общ приятел и Ж. ще върне синджира. След това М. се обади на полицаите… Звъннах
на Ж.Т. – „Т.”. Той спеше. В първи момент той не можал да го намери. Казах на М.,
че не мога да й помогна и тя се обади на полицаите… След това Т. ми се обади да
отида в заведението „Л.В.” да взема синджира, но полицаите вече бяха взели
синджира… По време на разговора ми с Т. вече Ж. беше напуснал заведението”
/л.115 от настоящото дело/.
Според свидетеля Т., рано сутринта му се е
обадил свидетелят М. и му казал, „че Ж. е взел някакво златно синджирче”. М.
помолил Т. „да се обади на Ж., за да върне синджира, защото момичето, от което
го е взел, искало да се обади на Влайков, който… е шеф на криминалния отдел”
/л.191 от настоящото дело/. Свидетелят Т. се обадил на подсъдимия Х. и му
предал горната молба, на която последният отвърнал, че Т. или М. трябва да
дойдат до кафенето „Л.В.”, за да даде на някой от тях синджира. Според
свидетеля Т., подсъдимият Х. казал, че цяла вечер „ходил след нея да й го
върне, а тя не искала”. Свидетелят Т. твърди, че след 5-6 минути се обадил на
свидетеля М., но той му казал: „Да се оправят, тя вече се обади на Влайков”
/л.191, стр.2 – горе, от настоящото дело/.
Описаните
от свидетелите М. и Т. разговори, за които разказва и подсъдимият Х., видно от
описаното по-горе разпечатка за проведените разговори от мобилен № 0898
589 333 /ползван от свидетеля Т./ в интервала 5.30 ч. – 7.30 ч. на
14.04.2013 г. /л.278 от настоящото дело/, са проведени, както следва:
- 20 -
-в 6.56 ч.
свидетелят М. се обадил на свидетеля Т.;
-в 6.59 ч.
свидетелят Т. се обадил на подсъдимия Х.;
-в 7.00 ч.
свидетелят Т. се обадил на свидетеля М..
Но след
7.00 ч. няма обективни данни в подкрепа на твърдението на свидетеля Т., че след
втория разговор със свидетеля М. той /Т./ отново се е обадил на подсъдимия Х.,
който му казал, че „оставя синджира на С. да го даде на момичето”.
Няма данни
и за това, че Т. втори път се е обаждал на М. /според Т., да му каже, че един
от тях двамата трябва да отиде, да вземе синджира от С. и „да го върне на
момичето”/.
Налице са
данни, че е имало още два последователни разговора между свидетелите М. и Т. /М.
се обадил на Т. в 7.12 ч. и в 7.19 ч./, за осъществяването и съдържанието на
които нито един от двамата не споменава.
Свидетелят С. твърди, че докато с подсъдимия Х.
и свидетеля Г. били пред кафенето „Л.В.”, свидетелят Т. се обадил на подсъдимия
Х.. След това Х. дал на С. синджира и му казал да изчака Т. и да даде синджира
на него, за да го върне на момичето. Свидетелят С. твърди, че оставил синджира
между предните две седалки в автомобила на подсъдимия Х. и му казал, че отива
за малко до близкия денонощен магазин „Аскент”. Като се върнал след 4-5 минути,
според С., пред кафенето ги нямало нито колата, нито Х. и Г..
Свидетелят
С. отрича тримата /с Х. и Г./ да са влизали в заведението.
Свидетелят
Г. твърди, че по пътя към кафенето „Л.В.”, докато били със С. и Х. в автомобила
на последния, подсъдимият се обадил на свидетеля Т. да дойде да вземе синджира
от посоченото заведение. Според Г., „момичето, по принцип, е приятелка на Т. и
затова Ж. се е обадил на Т.” /л.193 от настоящото дело/. Свидетелят Г. видял
златния синджир „последно” в „С.” и не споменава подсъдимият Х. да го е дал на
свидетеля С.. Г. заявява, че само той и Х. са влезли в кафенето „Л.В.” и тъй
като бил доста пийнал, не си спомня какво е станало по-нататък /освен че се е
прибрал по-късно с такси/.
Подсъдимият
Х. потвърждава, че е разговарял със свидетеля Т., с когото са се разбрали да
върне синджира, и твърди, че с тази цел е оставил синджира на свидетеля С.. Но
подсъдимият Х. дава противоречиви обяснения за това кога се е провел този
разговор и кога е дал синджира на свидетеля С. да го предаде на свидетеля Т. –
пред или в кафенето „Л.В.” /като твърди и че е дал на С. и ключа за колата си/.
Подсъдимият
Х. категорично заявява, че за връщането на синджира на свидетелката Д. е
попречило спирането на автомобила му от полицаите и задържането му, което
станало 5-10 минути след разговора със свидетеля Т..
Старозагорски окръжен
съд - 21 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
Последното
твърдение не отговаря на действителните събития, тъй като разговорът между свидетеля
Т. и подсъдимия Х. бил в 6.59 ч. /според разпечатка на л.278 от настоящото
дело/; управляваният от подсъдимия Х. лек автомобил бил спрян от автопатрул /М.Т.
и Д. И./ в 8.40 ч. /според докладна записка от 14.04.2013 г., изготвена от М.Т.,
и АУАН № 179607 от 14.04.2013 г., съответно – л.8 и л.52 от д.п. № зм-491/2013
г. на Първо РУП – Стара Загора/; подсъдимият Х. бил задържан за 24 часа в 8.55
ч. /според заповед за задържане на лице № 177 от 14.04.2013 г. – л.50 от д.п. №
зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/.
Според
свидетелката Д., като била по същото време в кафенето „Л.В.”, подсъдимият Х. се
държал агресивно към нея и към персонала на заведението, поръчал една бутилка
водка и коментирал с приятелите си /двама млади мъже/, че „е взел някакъв
синджир от някакво момиче”. Според свидетелката Д., тримата се смеели на тази
случка.
Предвид
изложеното и съпоставяйки събраните по делото доказателства относно твърдяното
от защитата на подсъдимия Х. /че последният се е опитал да върне синджира на
свидетелката Д./, съдът приема, че между М., Т. и Х. действително са се провели
първите три разговора, отразени в описаната разпечатка /л.278 от настоящото
дело/.
Относно
съдържанието на тези разговори, въпреки известните разминавания в гласните
доказателства, съдът счита, че е установена целта на посочените обаждания, а
именно – връщането на синджира на свидетелката Д., за да не се оплаче в
полицията за случилото се.
Но
връщането не било осъществено.
Подсъдимият
Х. не върнал синджира на свидетелката Д., когато тя няколкократно си го е
искала в заведението „С.”; в последствие също нямал намерение да й го върне,
докато не му се обадил свидетелят Т., който му казал, че ако не стори това,
„момичето, от което го е взел” ще се обади в полицията.
Дори след
получаването на тази информация, подсъдимият Х. не предприел активни действия
за връщане на синджира на свидетелката Д., а казал на Т., че той или М. трябва
да дойдат до кафенето „Л.В.”, за да даде на някой от тях синджира.
Съдът
приема за достоверни показанията на свидетелите Т. и М., че при втория разговор
между тях /Т. се обадил на М. в 7.00 ч./, М. казал на Т.: „Да се оправят, тя
вече се обади на Влайков” /л.191, стр.2 – горе, от настоящото дело/. В този
смисъл са и показанията на свидетеля М. /„След това Т. ми се обади да отида в
заведението „Л.В.” да взема синджира, но полицаите вече бяха взели синджира…” –
л.115 от настоящото дело/.
Видно от
докладна записка от 14.04.2013 г., изготвена от С. Милчев, от докладна записка
от 14.04.2013 г., изготвена от Н.Н.
- 22 -
/съответно, л.4 и л.10
от д.п. № зм-491/2013 г. на Първо РУП – Стара Загора/ и от показанията на
свидетелката Д., тя се е обадила в полицията около 7.00 ч.
Поради
изложеното по-горе, съдът счита, че действията на подсъдимия Х. по организиране
връщането на синджира на свидетелката Д. /които, по същността си, не били по
собствена подбуда, а провокирани от обаждането на свидетеля Т./, са приключили
до тук.
Не са
налице обективни данни в подкрепа на твърдението на свидетеля Т., че след
втория разговор със свидетеля М. той /Т./ отново се е обадил на подсъдимия Х.,
който му казал, че „оставя синджира на С.” /този разговор липсва в разпечатката
за проведените от Т. разговори по това време/. Има съществени разминавания по отношение
на това обстоятелство между показанията на свидетелите Т. /който не е бил в
кафенето „Л.В.”/, С., Г. и Д., а и обясненията на подсъдимия Х. за това са
вътрешно противоречиви.
Има
противоречия и по отношение на това дали подсъдимият Х. и свидетелят Т. са
говорили за ремонт на синджира: свидетелят Т. казва: „От него разбрах, че
синджира е повреден, но госпожицата отказала да го вземе” /л.191, стр. 2 от
настоящото дело/; свидетелят Г. твърди, че не си спомня „в разговорите между Ж.
и Т. да е ставало дума за ремонт на този синджир” /л.193, стр.2 – горе, от
настоящото дело/; свидетелят С. заявява: „Не мога да кажа какво са си говорили Т.
и Ж., защото в колата имаше музика и не съм се заслушвал” /л.121, стр.2 от
настоящото дело/; подсъдимият Х. не казва нищо по този въпрос – дали е
коментирал с Т. ремонта на синджира.
Поради
това съдът не може да приеме за безспорно установени обстоятелствата, твърдяни
от защитата на подсъдимия Х., а именно – че Х. дал синджира на С.; че С. го
оставил в лекия автомобил на Х., без последният да разбере за това, и отишъл до
близкия магазин; че когато С. се върнал след 4-5 минути, лекият автомобил на Х.
/в който бил синджира на Д./ вече не бил пред кафенето „Л.В.”; че Х. не знаел,
че синджира на Д. е между предните седалки на автомобила му, когато в 8.40 ч.
бил спрян от автопатрул.
Предвид
всичко изложено, съдът счита, че не е налице неосъществено намерение на
подсъдимия Х. доброволно да върне синджира на свидетелката Д.. Не са налице
нито положени усилия за това от Х., нито обективни причини, които са му
попречили да върне синджира.
Съдът
счита, че след като подсъдимият Х. употребил сила в заведението „С.”, за да скъса
синджира и да го издърпа от врата на свидетелката Д., след като категорично
отказал да й го върне, въпреки нейните настойчиви молби, и след като сложил
синджира в джоба си и напуснал заведението, престъплението грабеж е било
довършено. Последващите действия на подсъдимия Х. /Т. му се обадил, че Д. ще се
оплаче в полицията, ако не й върне синджира, и тогава Х. му казал, че той или М.
Старозагорски окръжен
съд - 23 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
трябва да дойдат до
кафенето „Л.В.”, за да даде на някого от тях отнетата вещ/, не са
доказателство, нито дори индиция за липсата на умисъл у Х. за отнемането на
синджира от Д. с цел да го присвои. В този смисъл са и мотивите към присъда №
64 от 20.05.2010 г. по в.н.о.х.д. №534/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
потвърдена с Р-466-10-ІІІ н.о.
Посочените
съдебна практика подкрепя извода на съда, че тезата на подсъдимия Х., че е взел
синджира от врата на свидетелката Д. като елемент на „свалка”, с цел да докаже
своето мъжко превъзходство, представлява негова защитна позиция. Тя се
опровергава от установените по делото факти относно поведението на подсъдимия Х.
в заведението „С.” и след това, обсъдени подробно по-горе. Неправдоподобно, в
противоречие с елементарните правила на морала и на житейската логика е
версията на подсъдимия Х., че е искал само да подразни свидетелката Д., а не да
й вземе синджира.
Изразеното
становище на свидетелите С. и Г. в тази насока не може да бъде възприето от
съда като достоверно, тъй като става въпрос за личната преценка на приятели на
подсъдимия, които твърдят, че не видели кога и как Х. е взел синджира от Д..
А
свидетелят Т. не е присъствал на станалото в заведението „С.”.
Обстоятелството,
че е спрял при подадения от полицейския автопатрул сигнал за това, а не е
избягал /въпреки че автомобилът му бил много по-мощен от полицейската кола/,
нееднократно изтъквано от подсъдимия Х., не може да бъде прието в подкрепа на
защитната му теза. А именно, че Х. е бил с убеждението, че не е извършил нищо
нередно, както и че единствено спирането му от полицаите е възпрепятствало
връщането на синджира на Д.. В случая, освен несъстоятелно, поддържаното
становище от подсъдимия Х. е и вътрешно противоречиво – от една страна, Х.
твърди, че е дал синджира на С., за да го върне на Д., а от друга страна – че задържането
му от полицията му е попречило да върне синджира на Д..
Видно от справка
за съдимост № 1696/15.04.2013 г. от Старозагорския районен съд /л.48 – л.49 от д.п.
№ зм-491/2013 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, подсъдимият Х. е осъждан
многократно.
Последното
осъждане на подсъдимия Х. има значение за правната квалификация на деянието,
предмет на настоящото дело.
С присъда
от 25.09.2009 г. по н.о.х.д. № 1211/2009 г. по описа на Старозагорския районен
съд, подсъдимият Х. е осъден на основание чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1,
т.2, пр.1 и пр.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на една година
и четири месеца лишаване от свобода при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от „закрит” тип. Присъдата е влязла в сила на 29.12.2009
г. Наказанието по това осъждане е изтърпяно от подсъдимия Х. 30.12.2009 г.
- 24 -
Горното
съдебно минало обуславя квалификацията „опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б.”а”
от НК на извършеното от подсъдимия Х. деяние – същото е извършено след като
подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
и от изтърпяване на това наказание /на 30.12.2009 г./ до извършване на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство /на 14.04.2013 г./ не
са изтекли пет години.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от
обясненията на подсъдимия Ж.Х. /обясненията му, дадени на досъдебното
производство, са прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.279,
ал.2, във връзка с ал.1, т.3 и т.4 от НПК/ , показанията на свидетелите М.Д., З.И.,
П.М., Н.А., Д.М., И.А., П.Д., М.Т., Ж.Т., И.С., С.С., С.С., Н.Н., И.Г., Д. Г. и
Д.К. /показанията на свидетелите М., А., А., Д., С. и Н., дадени на досъдебното
производство, са прочетени в хода на съдебното следствие на основание
различните хипотези на чл.281 от НПК/, заключенията на експертите д-р Т.С., И.Ч.,
инж. Ц. Т., А.И., инж. С.С., инж. В.С. и Г.Т., както и от приложените към
делото писмени и веществени доказателства.
Възражението
на защитата на подсъдимия Х., че показанията на свидетелките Д. и И., дадени пред съдия на досъдебната фаза, са идентични с
показанията, дадени малко преди това от тях пред разследващия орган, е
неотносимо. Показанията на свидетелките Д. и И.,
дадени по реда на чл.223 от НПК, не са прочетени в хода на съдебното следствие
на основание чл.281 от НПК.
Свидетелите
М. и А. твърдят, че разбрали за случая със синджира на свидетелката Д. едва когато
в заведението дошла полиция. Техните показания, включително и приобщените
такива по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, опосредяват това, което Д. е разказала
на дошлите полицаи и което се потвърждава и от останалите гласни доказателства.
Свидетелите А., Д., С. и
Н. твърдят, че не си спомнят в подробности за случая, но в хода на съдебното
следствие потвърждават показанията си, дадени пред съдия на досъдебната фаза.
Поради това съдът изцяло кредитира тези показания.
За обясненията на
подсъдимия Х., дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, съдът е изложил своето становище, като ги е съпоставил с всички
доказателства по делото.
Както беше подробно
обсъдено по-горе, твърденията на защитата на подсъдимия Х., че не е доказано
използването на сила за вземането на синджира от свидетелката Д., че Х. не е имал
намерение да присвои
Старозагорски окръжен
съд - 25 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
синджира, а само да унижи Д., и че не е
осъществен съставът на престъплението грабеж, тъй като подсъдимият Х. е искал
да върне синджира на пострадалата, са несъстоятелни и съдът не може да ги
възприеме.
Грабежът е сложно престъпление,
включващо две прояви – принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ, с
намерение да бъде присвоена. При това съставно престъпление връзката между
отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и
условие за извършване на отнемането, поради което принудата /физическа или
психическа/ предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта. Т.е.,
упражнената принуда е функционално подчинена на отнемането /Р-483-09-І н.о./.
Използваната от подсъдимия
Х. сила при скъсването на златния синджир от врата на свидетелката Д.,
последващите му действия по прекъсване владението й като собственик и установяването
на трайна фактическа власт от подсъдимия Х. върху синджира – чрез слагането му
в джоба и напускане на мястото на инцидента, осъществяват от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на престъплението грабеж. В този
смисъл е и Р-535-10-ІІІ н.о.
Действително, отнетият
златен синджир е бил у подсъдимия Х. само няколко часа на 14.04.2013 г. /от
отнемането му от Д. до изземването му от полицията/, но през този кратък период
от време трайно е било прекъснато владението на пострадалата върху собствената
й вещ, която Х. не й е върнал, въпреки настоятелните й молби за това /по
аргумент от Р-439-11-ІІІ н.о./.
Както беше изложено
по-горе, съдът намира, че направената от защитата на подсъдимия Х. отпратка към възможна правна квалификация на инкриминираното
деяние по чл.216 от НК е несъстоятелна и не намира подкрепа в събраните по
делото доказателства.
За да е налице деяние по
чл.216 от НК, умисълът на дееца следва да е насочен към това да унищожи или
повреди вещта, без да цели лично облагодетелстване, присвояване на вещта или
третирането й като своя. Именно наличието на намерение за противозаконно
присвояване на вещта е основният критерий за разграничаването на престъплението
грабеж от престъплението унищожаване и повреждане на чужда вещ.
В настоящия случай, още
със сядането си на „щъркела” срещу свидетелката Д. подсъдимият Х. я попитал иска
ли да й вземе синджира. И въпреки категоричния й отрицателен отговор, Х. казал
на Д., че въпреки това ще й вземе синджира, след което го хванал с дясната си ръка
в долната му част и го дръпнал силно два пъти надолу. След като скъсал
синджира, подсъдимият Х. го сложил в джоба на дънките си, след това демонстрирал
своята фактическа власт върху синджира /размахвал го пред себе си и над главата
си/. След като поописания начин отнел със сила синджира от владението на Д., Х.
окончателно и трайно прекъснал това владение,
- 26 -
като напуснал заведението. Още повече, че
по делото е безспорно установено, че до изземването му от полицията синджирът
на Д. е бил във фактическата власт на Х. /в джоба на дънките му и след това – в
колата му/.
Описаното и обсъдено
по-горе поведение на подсъдимия Х. /в заведението „С.” и след това/ по никакъв
начин не подкрепя твърдението му, че е искал да върне синджира на свидетелката Д.,
но различни причини /извън неговото желание/ са му попречили да стори това.
Безспорно е, че подсъдимият Х. не е предприел никакви активни действия, за да върне
синджира на свидетелката Д., което сочи за намерението му да го присвои.
Поради това съдът счита,
че отнемането на златния синджир от свидетелката Д. по описания по-горе начин
от подсъдимия Х. представлява грабеж, а не е специфична част от поведението на
подсъдимия Х., мотивирана от т.нар. „свалка” между него и свидетелката Д., в ранните
сутрешни часове на 14.04.2013 г.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че по същото време подсъдимият Х. е бил силно
повлиян от въздействието на алкохола – по делото има данни, че същата нощ е
консумирал 10 шота и водка. В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетелите А., С., Г., Д. и Т., приложените по делото докладни записки от
полицейските служители за случая /спирането на управлявания от Х. лек
автомобил, воденето му в ЦСМП – Стара Загора и задържането му/, съставеният
АУАН, изготвените талон и протокол за медицинско изследване, сведенията от
шофьорите от ЦСМП – Стара Загора.
Въз основа на
установената по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият Х. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните
признаци на деянието, визирано в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1,
във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, понеже на 14.04.2013г. в гр. Стара
Загора отнел чужда движима вещ – един брой златен синджир от 14 карата, с тегло
от 19.3504 грама на стойност 1257, 75
лв. от владението на М.П.Д., ЕГН **********, с намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила, като грабежът е извършен в условията на опасен
рецидив.
От
субективна страна престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198,
ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на
тези последици.
Подсъдимият
Х. е упражнил принуда спрямо свидетелката Д. под формата на сила, чиято цел е
била да отнеме синджира от владението на пострадалата. Опосредяването на това
въздействие от други вещи, включително и от предмета на престъплението, не
оказва влияние върху квалификацията на деянието /Р-436-96-II н. о./.
Старозагорски окръжен
съд - 27 - н.о.х.д. № 381/2013 г.
И тъй като
за субективната страна на деянието се изграждат изводи въз основа действията на
подсъдимия, а не съобразно неговите обяснения /Р-104-84-ОСНК, Р-512-08-ІІІ н.о.
и др./, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, се налага
изводът, че подсъдимият Х. е отнел синджира от владението на свидетелката Д. с
цел противозаконно да го присвои.
Тезата на
подсъдимия Х., че е отнел синджира от свидетелката Д. единствено с намерение да
я унижи, е несъстоятелна, не намира подкрепа в събраните по делото
доказателства и не може да бъде възприета от съда. Подробни съображения за това
бяха изложени по-горе.
С оглед на
посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и
генералната превенция и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита,
че наказанието на подсъдимия Х. следва да се определи при наличието на превес
на смекчаващите вината обстоятелства, основното и решаващото от които е
влошеното здравословно състояние на подсъдимия Х., който страда от редица
заболявания.
Видно от заключението на
тройната съдебномедицинска експертиза на живо лице № 38-2014 от 21.01.2014 г. /л.280
– л.282 от настоящото дело/, подсъдимият Х. страда от:
-хиперметропичен астигматизъм, амблиопия
на лявото око, начална първична открито ъгълна
компенсирана глаукома;
-възпалена слизеста торбичка в областта на
залавното място на вътрешната колатерална връзка /„бурса на кавалериста”/.
В затвора се
провежда предписаното лечение за глаукома, която е компенсирана. Х. не ползва
очила по негово желание. Според експертите д-р Д., д-р Д. и д-р Б., прогнозата
за глаукомата е неясна – възможно е дълги години да остане в състоянието, в
което е в момента /с добри компенсаторни възможности/, възможно е и да настъпи
влошаване. Подсъдимият Х. няма киста на менискуса на дясната коленна става, а
възпалена слизеста торбичка в областта на залавното място на вътрешната
колатерална връзка, т.нар. „бурса на кавалериста”. Подсъдимият Х. има пълния
обем движения, които са болезнени в крайните фази на флексия и екстензия, при
здрав костен скелет. Х. може да остане в състоянието, в което е в момента, като
лечението е само оперативно – в планов порядък, без елемент на спешност. Затворническата администрация е извършила консултации с очни специалисти
и хоспитализация в СБАЛЛС. Пациентът може да
бъде планиран за oперативно
лечение на дясното коляно и в МБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович гр.Ст.Загора,
освен в СБАЛЛС.
Друго
смекчаващо вината обстоятелство е, че подсъдимият Х. е млад човек и все още има
възможност да се поправи.
Следва да
се има предвид и това, че деянието е извършено от подсъдимия Х. след употреба
на алкохол и при слаби морално-волеви задръжки; било е съпътствано /в известна
степен, улеснено/ от пълното бездействие
- 28 -
на охранителите на
заведението „С.”, които не се намесили по никакъв начин след оплакването на Д.,
че Х. й е взел синджира.
Отегчаващите
вината обстоятелства са, че подсъдимият Х. е многократно осъждан /извън осъждането,
обосноваващо квалификацията опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а” от НК/ и няма критично отношение към стореното.
Ето защо,
съдът намира, че наказанието на подсъдимия Х. следва да се определи в
минималния размер, предвиден в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 от НК /законът предвижда от пет до петнадесет години лишаване от свобода/, а
именно пет години лишаване от свобода.
На
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
следва да определи на подсъдимия Х. първоначален „строг” режим
за изтърпяване на наказанието пет години лишаване от свобода в затворническо общежитие от „закрит” тип.
Съдът счита, че не
следва и не може да наложи на подсъдимия Х. наказанието конфискация до една
втора от имуществото на виновния, предвидено в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с
чл.198, ал.1 от НК /по преценка на съда/, тъй като подсъдимия Х. е декларирал, че не притежава
имущество /декларация за СМПИС от 15.04.2013 г. – л.56 от д.п. № зм-491/2013 г.
по описа на Първо РУП – Стара Загора/.
На основание чл.59, ал.1
от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да
приспадне времето, през което подсъдимият Х. е бил задържан, считано от
14.04.2013 г. до влизане на присъдата в сила.
Вещественото
доказателство по делото – синджир /ланец/ от жълт метал с тегло от 19.3504
грама, следва да се върне
на собственика му М.П.Д. след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото – два броя тръбички сиви на цвят – метални, и един брой
хартиен свитък под формата на тръбичка с дължина 10
см.
и диаметър 8 мм., следва да бъдат
унищожени като малоценни предмети след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
Х. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Д. направените от нея
разноски по делото в размер на 300 лв.
Подсъдимият Х. следва да
бъде осъден и да заплати по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет държавна направените по делото разноски в размер на
1132,32 лв.
Причините за извършване
на престъплението от подсъдимия Х. са слаби морално-волеви задръжки, ниско
правно съзнание и незачитане на установения правов ред.
Предвид гореизложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: