Определение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20201300500037
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №19

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито     заседание на дванадесети февруари

През две хиляди и двадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

                                                                        2. Г. Й.

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От        съдията С. С.  ч. гр.  дело № 37    по описа

За  2020 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от „А…“ ООД –гр.П. против Разпореждане от 15.01.20г по ч.гр.д. №3462/19г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата им за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на  поръчителя Е… А… И..

Жалбоподателят счита,че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано.Счита,че следва ад се приложи разпоредбата на чл.484,ал.2 ТЗ.Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната му част .

 От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №3462/2019г. на ВРС „А….“ ООД –гр.П.. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.417 ГПК срещу А. Р. К. и Е. А. И. за посочена в заявлението сума в размер на 12 261лв.,претендирани въз основа на Запис на заповед,издадена на 01.10.2018г. ВРС е постановил Разпореждане  и е издал Заповед за изпълнение на 15.01.2020г.  за претендираната сума  като  е отхвърлил искането по чл.417 ГПК в  часта относно Е… А.. И. .

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.417 ГПК законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието и като представи убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят  обосновава вземането си въз основа на Запис на заповед ,която   е приложен към заявлението по чл.417 ГПК .От същата е видно,че като поръчител е посочен А. Р. К.,който е посочен и за издател-платец.След неговото име и подпис е посочено името и подписът на Е. А. И. и не е отбелязано в какво качество.

Възражението на жалбоподателя,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.484,ал.2 ТЗ не се споделя от настоящия състав на съда. Действително чл.537 ТЗ дава възможност по отношение Записа на заповед да се прилагат разпоредбите за менителница,но доколкото са съвместими с естеството й.В института на Записа на заповед не е предвидено поръчителство.Позовавайки се на чл.537 ТЗ би могло да се приеме,че такова е допустимо,но при условията на чл.484,ал.1 ТЗ,където е посочено,че това трябва да е изрично посочено с думите “като поръчител“.В ал.2 на същия текст предвидената възможност подписът на лицевата страна на менителницата да се смята за поръчителство отново е под условие-освен ако е на платеца или на издателя.Съдът намира,че тази разпоредба не може да се тълкува разширително и да намери приложение и при поръчителство при Запис на заповед,където е предвидено изключително формално и  изчерпателно  съдържание,посочено в чл.535 ТЗ,което е основание за валидност и действителност на Записа на заповед.

В този смисъл правилно ВРС е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК по отношение на Елица Атанасова Иларионова,която не е посочена нито като издател-платец,нито като поръчител в представената Запис на заповед.

Ето защо ВОС намира,че  обжалваното Разпореждане на ВРС  следва да бъде потвърдено като правилно, за което

 О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане  от 15.01.20г. по ч.гр.д. №3462/19г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата на „А….“ ООД-гр.П… за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по отношение на   Е. А. И. въз основа на Запис на заповед ,издадена на 01.10.2018г..

Определението не подлежи на  обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.   

             

 

                                                                                        2.