Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 05.12.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 96 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.И.Т., ЕГН **********,***, против С.Г.Д. и П.Я.Д. ***.
Предявен
е установителен иск за собственост и осъдителен иск с правно основание чл.124 ГПК чл.108 от ЗС – за признаване за установено, че ищеца е собственик на реално
обособена част от приземния етаж на жилищна сграда построена в УПИ ХIV -6133
в квартал № 210 по кадастралния план на град Велинград, която е с площ от
45кв.м. и се състои от стая, кухня, килер и остъклена тераса, както за осъждане
на ответниците да предадат на ищеца владението
върху нея.
Ищецът
твърди, че въз основа на сделки извършени по нотариален ред бил
признат за собственик с констативен нотариален акт № 105 том 1-ви от
04.06.2010г. на Нотариуса -Г.Халачев на 231/406 идеални части от дворно място,
представляващо УПИ- XIV- 6133 в кв. 210 по плана на гр.Велинград, както и на
жилището представляващо редовният / първи / жилищен етаж , на мансардния етаж,
и на западната реално обособена част от „приземният” етаж на жилищната сграда
застроена върху 117 кв.м. - състояща се от полуподземен етаж, редовен жилищен
етаж от едно жилище, и мансарден етаж.
Твърди
също, че ответниците са съпрузи. Те претендирали, че са собственици по силата
на сделки за покупко- продажба на останалите 175/406 кв.м. идеални части от
същото дворно място, както и на източната- реално обособена част от „приземния”
етаж с площ от 45 кв.м. състояща се от стая, кухня, килер и остъклена тераса /
Н.А. №61/09.02.1996 г. и Н.А № 128 т.1 от 29.04.2015 год. на нотариуса С.
Даскалов /. На това основание през 2015 год. били предприети от ответниците строителни действия по
преустройство на посочената част от приземния етаж от сградата, засягащо и
външна носеща стена на жилищната сграда, което било направено без наличието на
необходимите за това строителни книжа и без да се съобразяват с възраженията на
ищеца. Поради това се е наложило ищецът да търси съдействието на съответните
органи на Община Велинград и РДНСК. Въпреки указанията на последната до
ответниците и до Община Велинград за недопустимост на предприетите от
ответниците строителни работи поради липса на необходимата строителна
документация, преустройството било извършено, без да се предприемат от общината
необходимите за това действия -предписани от РДНСК. Така ищецът бил поставен пред свършен факт. Това
го мотивирало да предяви настоящия иск за осъждане на ответниците да му
предадат владението върху посочената по горе част от сградата, тъй като неин
собственик бил ищеца, а ответниците я владеели без основание поради следното:
Описаната по горе - реално обособена част от „ приземния” етаж никога не била
имала статут на самостоятелен обект /жилище/, тъй като не съдържала основните
задължителни характеристики на жилище според действуващите към момента на
изграждането на къщата /периода между 1962- 1973 г./ строителни правила и
норми. Тази част била проектирана и изградена като принадлежност / избен етаж /
към жилищния етаж на който ищеца бил
собственик. Поради изложената причина - първоначалният продавач на тази
част от сградата - З./ З./ С.Д., която при извършването на сделката за продажба
с Нот. акт № 61/09.02.1996 год. се е легитимирала за собственица въз основа на
протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 131/1973 год.на Районния съд -
Велинград, не била придобила собствеността върху тази част от сградата. Това
било така, тъй като посочената съдебна спогодба в частта в която тя е получила
описаната по горе част от сградата наречена в спогодбата „апартамент”, била
недействителна – нищожна, поради противоречие със закона. За това - сделката за
продажба с Нот. акт № 61/1996 г -на тази част от сградата била недействителна
по същата причина.
В молба уточнение ищеца сочи, че предмета на иска си е
индивидуализирал в обстоятелствена част на искова молба, а искането му е да
бъдат осъдени ответниците да му предадат владението на източната реално
обособена част от приземния етаж на жилищна сграда в УПИ ХIV -6133 в квартал
№ 210 по кадастралния план на
град Велинград, с площ от 45кв.м. и състояща се от стая, кухня, килер и
остъклена тераса.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК за отговор е
постъпил такъв от ответниците. В него
намират иска за недопустим и неоснователен по следните съображения:
Изложените твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба били за извършени според ищеца незаконни строежи от страна на
ответниците, които го мотивирали да предяви иск за нарушаване на правата му.
Извършения ремот на имота на източната част на приземния етаж с площ от 45
кв.м. и собственост на ответниците бил реализиран при действието на чл. 151
ал.1 по т.З б. „а” и б. „б” от ЗУТ ( Дв. Бр.82 /2012 год.). С Уведомително
писмо № 94-00/6632/03.11.2015 год. при извършена проверка от Община - Велинград
и представено Конструктивно заключение било установено по жалбата на Г.И.Т., че
съгласно посочените по горе чл.151, ал.1 т.З б. А и б.Б от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж , както и според чл.185 ал.1 т. 1 от ЗУТ не се изисквало
съгласие на останалите съсобственици при преустройство на собствен обект или
част от тях, когато не се променя предназначението им. По изложените доводи
относно ремонта собственост на ответниците на приземния етаж, ищеца не е бил представил
писмени и гласни доказателства с исковата и допълнителна молба.
Настоява се на това, че в обстоятелствената
част на исковата молба, ищеца заявил, че е собственик на имота предмет на иска.
Представения към исковата молба Нотариален акт № 105/04.06.2010 год. издаден по
чл.587 ал.1 от ГПК на ищеца обаче не невключвал идеалните части 175/406 кв.м.
от цялото дворно място с площ от 406 кв.м.и по Скица 390 кв.м. съставляващо УПИ
№ XIV -6133 в кв.210 по ПУП на гр. Велинград. В този Нотариален акт №105/ 2010
год. не бил включен самостоятелен обект заемащ източната част на приземния етаж
с площ от 45 кв.м. - собственост на ответниците по делото, придобит от тях чрез
покуко- продажба по Нотариален акт № 61 т.1 н.д.№ 180/1996 год. на РС -
Велинград и Нотариален акт № 128 т.1 рег. №1759 н.д. № 126 /2015 год. на
Нотариус №541 по регистъра на НК с район на действие РС - Велинград.
Ищеца оспорвал продажбата на имота, предмет
на сделката по посочения Нотариален акт № 61 т.1 н.д. 180/1996 год. на Нотариус
при РС- Велинград, като излагал доводи, че продавача по сделката З./З./ С. ( а
не С.) Д. по мъж Д., не се е легитимирал за собственик въз основа на Протокол
за съдебна делба по гр.д.№131/1973 год. на РС-Велинград. Едновременно оспорвал,
че същата не е придобил тази част от сградата предмет на делбата, наречена в
спогодбата „апартамент” като недействителна, поради което съдебната делба
заявявал че е „нищожна” както и сделката с Нотариалния акт №61/1996 год. на
тази част от сградата е недействителна. Не бил изложил доводи по „ нищожността” и
„недействителността”, на актовете, а не бил представен и доказателства, за
твърденията си, както и правните основания по чл.537 ал.2 от ГПК , по чл.26 от ЗЗД във връзка с твърденията за нищожност и недействителност по Нотариален акт
№ 61/1996 год. на РС - Велинград за извършената покупко- продажба и гр.д.
гр.д.№ 131/1973 год. на РС- Велинград .
По тези
съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Претендират разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка :
СНА
№ 153/26.05.1962г. – констативен по обстоятелствена проверка, са признати за
собственици на основание покупка, наследство и давностно владение З.С. Д. и Й.С.
Д. на дворно място с площ от 406 кв.м., представляващо п. ХIV -1916 от квартал
№ 210 по кадастралния план на
град Велинград.
По
силата на извършена съдебна делба между съсобствениците З.С. Д. и Й.С. Д., и
сключена съдебна спогодба на 18.03.1973г. по гр.д.№ 131/1973г. е придобита
собствеността от тях по следния начин: в дял на Зара /Заварина/ Стоева Д. е
поставен следния имот: Апартамент състоящ се от кухня със североизточно
изложение, спалня със югоизточно изложение, килер и остъклена тераса, който е
със самостоятелен вход и намиращи се на първия етаж от къща със ЗП от 82 кв.м.,
построена в дворно място цялото от 406 кв.м, ведно с 1/3 ид.части от общите
части на сградата, както и 175/406 ид.части от дворното място. А в дял на Й.С. Д.
/по мъж Г./ е поставен в дял Втори етаж от къщата на 82 кв.м. построена в
същото дворно място със самостоятелен вход, както и една стая със северозападно
изложение, антре и клозет от Първия етаж, ведно с целия таван, както и 2/3 ид
части от общите части на сградата, както и 231/406 ид.части от дворното място.
Според
данни от разделителния протокол, жилищната сграда предмет на делбата е
построена през 1962г., а от жилищната сграда могат да бъдат обособени два дяла,
тъй като обособените части отговарят на изискванията за жилища и използването
им може да стане без значителни затруднения. Точно това е и мотивирало съда да
одобри постигнатото споразумението между съделителите.
В
последствие по силата на НА №61/09.02.1996г. за покупко-продажба собственика З.С.
Д. е продала на С.Г.Д. и Н.Г.Ц. всичко на което е станала собственик по силата
на извършената делба по гр.д.№ 131/1975г. , а именно собствените си имоти: Апартамент
състоящ се от кухня със североизточно изложение, спалня със югоизточно
изложение, килер и остъклена тераса, който е със самостоятелен вход и намиращи
се на първия етаж от къща със ЗП от 82 кв.м., построена в дворно място цялото
от 406 кв.м, представляващо УПИ № XIV -6133 в кв.210 по ПУП на гр. Велинград,
ведно с 1/3 ид.части от общите части на сградата, както и 175/406 ид.части от
дворното място.
От
своя страна съсобственика Н.Г.Ц., явяващ се такъв по силата на горния НА №61,
заедно със съпруга си А.Ц. са продали на съсобствениците си и ответници по
делото - С.Д. и съпругата му П.Д., собствените си ½ ид части от горния
имот.
Видно
от НА № 116/19.07.1994г. за покупко-продажба на недвижим имот М.А.Т. е закупил
от съпрузите Й. и Г.П. следните недвижими имоти: 231/406 ид части от дворно
място с площ от 406кв.м., представляващо
УПИ ХIV -6133 в квартал № 210 по кадастралния план на град Велинград, ведно с втория етаж и
една стая с югозападно изложение антре и тоалетна от първия етаж отделени с
разделителна стена, както и тавана от построената в дворното място двуетажна
жилищна сграда на 82 кв.м. и общите части на сградата по чл.38 от ЗС, при
съседи на дворното място: улица, Д.П. и н.ци на В.Ч..
В
последствие ищецът се снабдил с документ за собственост - НА за собственост
върху недвижим имот – констативен № 105/04.06.2010г., с който въз основа на
писмени доказателства е признат за собственик на следния недвижим имот: 231/406
ид части от дворно място застроено и незастроено с площ от 406кв.м. по документи за собственост,
а по скица с площ от 384 кв.м., образуващо
УПИ ХIV -6133 в квартал № 210 по кадастралния план на град Велинград , ведно с построената
в парцела жилищна сграда – къща, състояща се от самостоятелно обособени
помещения на обща ЗП от 55кв.м., заемащи западната част приземния етаж на
къщата и отделени с разделителна стена от самостоятелен обект заемащ източната
част на приземния етаж – без този обект, както и на Жилищен етаж на ЗП от 117
кв.м. и Мансарден етаж на ЗП от 117 кв.м. отговаряш на изисквания за жилище,
ведно с общите части на сградата по
смисъла на чл.38 от ЗС и ведно с гараж на ЗП от 15 кв.м построен в дворното
място.
Видно
от представената скица № 912/30.08.2016г. отнасяща се за УПИ ХIV -6133 в квартал
№ 210 по кадастралния план на
град Велинград, имота има площ от 390 кв.м. при приложена регулация. В него има
построени 3 сгради, а именно: 2 етажна масивна жил.сграда – многофамилна на ЗП
от 117 кв.м., гараж на 21 кв.м. и друг вид сграда за обитаване на 8 кв.м. В
същата скица са посочени собствениците – ищеца и ответниците, както документите
им за собственост.
Ищецът
е представил и удостоверение за данъчна оценка издадено на ответника Г.Д.,
според което той е собственик на жилище от 45 кв. на първия етаж от сграда
построена в УПИ ХIV -6133, на лятна кухня на 6,0квм. и на 175 кв.м. земя.
От
представеното конструктивно заключение и писмо на Община Велинград до ищеца
/л.31 и 32/, се установява ответниците да са извършили през 2015г. ремонт в
собствената си източна реално обособена част от приземния етаж на жилищната
сграда – жилище с площ от 45 кв.м., с който обаче не са засегнали конструктивни
елементи, и тъй като се касае за вътрешен ремонт, то за него съгласно чл.151,
ал.1, т.3 ЗУТ не се изисква строително разрешение.
Основно
ищецът основава иска си на това, че въпросното жилище, представляващо източна
реално обособена част от приземния етаж на жилищната сграда с площ от 45 кв.м.,
не можело да представлява жилище,, респективно „апартамент“, тъй като не
отговаряло на строителните правила и норми за жилище. От тук и извършената
доброволна делба била нищожна, при което и с нея не била прехвърлена
собственост.
Тези съображения на ответника съдът намира за
неоснователни по следните съображения: На първо място съдът не може да извършва
инцидентен контрол върху актове на същия съд, а само по отношение на
административни актове съгласно чл.17 от ГПК, какъвто решението на съда по
извършване на делба не е. Още повече в случая да се касае за влязъл в сила
съдебен акт, дори и той да е за одобряване на съдебна спогодба за извършване на
делба. Всъщност в случая сам ищецът черпи правата си на собственик от същия
съдебен акт, по силата на който на неговия праводател е прехвърлен дял втори от
делбения имот.
На второ място, според данните от делбата
извършена 1975г. , жилищната сграда, която е разделена е построена 1962 г. Още
с построяването й в приземния етаж от нея са били обособена чрез разделителни
стени и самостоятелен вход две части – източна с площ от 45 кв.м и западна с
площ от 55 кв.м. Като процесната източната
част е включвала помещенията – кухня, спалня, килер и тераса.
На следващо място неприложима е в случая
разпоредбата на 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като сключената съдебна спогодба е при
съгласие на страните, в предвидената за това от закона форма и при наличие на
основание- проведено делбено производство. Определено е и с възможен предмет,
тъй като се установява да е налице реално обособена част от приземен етаж,
която като такава е годен предмет на делба. Само поради факта, че в делбения
протокол е записано въпросната реално обособена част от приземения етаж да
„апартамент“ не може да се направи извод за нищожност на одобреното от съда
съдебно споразумение за делба. Каквото и наименование да е дадено на въпросната
реално обособена част, дали тя ще се именова апартамент или жилище, от това
нейния статут не се променя.
Действително
според приетите по делото основно заключение по СТЕ изготвено от в.л.К., се
установява, че в процесната реално обособена източна част от приземния етаж на
жилищната сграда, която е с площ от 45 кв.м. в момента има изградени и
съществуват следните помещения: кухня-дневна с площ 14,70кв.м, спалня с площ
13,50кв.м., килер с площ 1,70кв.м. и баня-WC
с площ 3,60кв.м, както и присъединена тераса и входно антре построено сглобяемо
от алуминиева дограма, като жилищните помещения към момента са със светла
височина от 2,20м., при кота +0,27м. от нивото на терена пред входа.А следната
му конструктивна височина според т.1 от заключение по допълнителна СТЕ е 2,37м.
Към момента на построяване на жилищната сграда
в УПИ- XIV- 6133 в кв. 210 по плана на гр.Велинград /по действащия към момента
плана/, което е станало 1962г. е действал Закона за плановото изграждане на
населените места. Обособяването на отделните дялове е извършено чрез съдебна
делба през 1975 г., поради което се налага проследяване на законодателството
към момента на обособяването, за да се установи има ли противоречие със закона
при разделянето на сградата на реални обекти. Спорният обект – източна реална
част от приземен етаж на построената жилищна сграда към 1975 г. е отговарял на
изискванията за жилище, въведени в законодателството - пар. 21а, ал. 2 вр. пар.
38 и 39 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, в
сила от 1959г.
При извършването на съдебната делба съдът е следвало
да се съобрази с пар. 304 от Правилника за прилагане на Закона за плановото
изграждане на населените места, в сила от 1960 г., като в съдебното решение е
вписано, че са спазени всички технически изисквания за обособяване на двата дяла,
разпределени по реда на чл. 292 ГПК (отм.), поради което настоящият състав няма
как да не се довери, че нормативните изисквания при разделянето на сградата са
спазени. Липсват данни в обратната посока.
По тази причина съдът приема, че не се установи нарушение на закона, както при първоначалното обособяване на сградата в отделни обекти, така и при последващите прехвърлителни сделки.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че съдът действително може да раздели между спорещите страни
съсобствения им имот- къща, ако новообразуваните жилища може да бъдат използвани
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените (чл. 39, ал. 2 ЗС). Такова разделяне обаче може да бъде извършено
по съдебен ред само при положение, че преустрояването на къщата е допустимо по
преценка на съответните технически органи. В конкретния случай, обособяването
на отделните дялове е било направено още със самото строителство, като
единствено първия дял, наименован „апартамент“ на 45 кв.м. не имал изградени
към него баня-тоалетна. Велинградския народен съд, като е постановил
разделянето на къщата на две жилища без преустройства, не нарушил закона.
Съгласно
§ 5, т.30 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити
и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло
за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ "всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него". Дефиниция на това понятие от гледна точка на
обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който
самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по
смисъла на глава IV от ЗС "Етажната собственост". По аргумент от чл.
39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на
собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж, е и да може да
се ползва самостоятелно, в т. ч. да има самостоятелен вход за него. В този
смисъл е Решение № 261/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о.,
ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Процесната
реална част от приземен етаж е придобил
статут на самостоятелен обект на правото на собственост - жилище (§ 5, т.30 от
ДР на ЗУТ и чл. 40, ал.1 ЗУТ), тъй като е отговаря на законовите изисквания за
жилище, съгласно действащите строителни правила и норми към момента на
построяването му и към момента на обособяването му в самостоятелна част, тъй
като е имало самостоятелен вход, две жилищни помещения и складово помещение, а
също така и най-вероятно тоалетна, която е била извън него, след като в него
години на ред и повече от 30 години е живяла Зара Д..
От приетото по делото повторно заключение
на СТЕ на в.л. Г. се установява, че реално обособената част от приземния етаж на
съществуващата жилищната сграда има три помещения – две стаи-устроени за
живеене с пряко осветление и килер, както и закрита площ разположена под
терасата на първия етаж. В т.3 от това заключение се сочи, че първия полуподземен
етаж не представлява жилищен обект, съгласно действалите към доброволната делба
от 18.03.1973г. - чл.49, ал.1 и чл.61 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ.
Съдът
не възприема този извод на вещото лице Г., тъй като ЗТСУ е влязъл в сила на 1.06.1973
г. и почети три месеца след като е била извършена вече делбата по гр.д.
№131/1973г. на 18.03.1973г. При което и дори според издадената Наредба №5 за
правила и норми по ТСУ процесната реална част да не е отговаряла на
изискванията й, тя е неприложима в случая.
От
показанията на свид. Иван Т.–баща на
ищеца се установява следното: неговото
семейство закупило имота – първи етаж, таванско помещение и част от призема
през 1994г., като част от къщата строена през 1962г. След което така закупеното
прехвърлили на сина си. Другата част била собственост на жена, която
наследявала част от приземния етаж – сестра на техния праводател. Тази жена
притежавала две стаи от приземния етаж в които живеела докато почине. Още
когато купили къщата искали да им се продаде и останалата част от къщата. Дори
били получили уверение, че ще им се продаде тази част от призема, но не станало
така. Вместо това собственичката продала своята собственост на други хора –
ответниците. Те от своя страна през 2016г. извършили ремонт , а и освен това
построили извън къщата и на дворното място баня-тоалетна на мястото на
съществуващ до тогава навес, както и от алуминиева дограма антре, през което се
отивало до банята. Свидетелят изрично заявява, че е прехвърлено в собственост
на сина му-ищец точно толкова, колкото е било закупено, без процесната частта
от призема.
Не
на последно място следва да се отбележи, че дори и в момента процесната реално
обособената източна част от приземния етаж с площ от 45 кв.м. да не отговаря на
въведените в последствие изисквания за жилище, и в този смисъл да счете да не е годен обект на делба, то пак няма как тя да
е собственост на ищеца, а би останал в съсобственост с него и първоначалните съсобственици
- З.С. Д. и Й.С. Д., легитимиращи се като такива с НА № 153/26.05.1962г. –
констативен по обстоятелствена проверка.
При така установеното от фактическа
страна и по изложените съображения,
съдът намира предявеният от ищеца
Г.И.Т., против ответниците С. и П. Д.,
иск по чл.124, ал.1 от ГПК –установителен иск за собственост за неоснователен,
тъй като не се установява ищецът да е собственик на пороцесната реално
обособена част от приземния етаж на жилищна сграда построена в УПИ ХIV -6133
в квартал № 210 по кадастралния план на град Велинград, която е с площ от
45кв.м. и се състои от стая, кухня, килер и остъклена тераса. А след като не се
установява той да е собственик на този имот, то неоснователен се явява и иска
по чл.108 от ЗС - за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца владението
върху този имот, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора ищецът няма право на
разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъдат осъдени да заплати разноски на ответниците в размер на 830 лева,
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на
основание чл. 124,ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на Г.И.Т., ЕГН **********,***,
против С.Г.Д. и П.Я.Д. ***, за признаване за установено, че ищеца е
собственик на реално обособена част от приземния етаж на жилищна сграда
построена в УПИ ХIV -6133 в квартал № 210 по кадастралния план на град Велинград, която е с площ от
45кв.м. и се състои от стая, кухня, килер и остъклена тераса, както за осъждане
на ответниците да предадат на ищеца
владението върху нея, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на С.Г.Д. и П.Я.Д. ***, СУМАТА от 830
лева / осемстотин и тридесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а препис от него да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………………