Р Е Ш Е Н И Е
№ 613 / 18.10.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пазарджик, І-ви състав, в открито заседание на осемнадесети септември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Шотева административно дело № 175, по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следващите от АПК.
Делото
е образувано по искова молба на Г.Г.М., понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София , с
правно основание чл.284 от ЗИНЗС и цена на иска 10 000 лева.
Излагат
се по същество фактически обстоятелства относно условията, при които е бил
настанен ищецът на 06.12.2011г. в Затвора гр. Пазарджик. В килията,
в която бил настанен нямало топла течаща вода, нямало достъп на естествена
светлина и свеж въздух, килиите били пренаселени, като му се падало под 3 кв.м.
нетна площ.Твърди, че хигиената била лоша, имало мухъл и плесен, хлебарки,
дървеници и гризачи.Храната била лоша и се приготвяла от затворници, които
нямали професионална подготовка.Давали му да работи, като търкал пластмасови
кутии, но се вдигало прах , а нямал маска за предпазване на дихателните пътища.
Иска
се от съда да бъде осъдена ГДИН за
незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация в
гр. Пазарджик, като ищецът бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, огорчение,възмущение, чувство на малоценност и
принуждаване да търпи и върши неща противни на волята му. Исковата претенция е
в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
– ГДИН София , оспорва чрез процесуалния си представител юрк. Ч. исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Условията в затвора в гр. Пазарджик
са били еднакви за всички лишени от свобода. От приетите по делото писмени и
гласни доказателства не може да се направи недвусмислен и обективен извод за
претърпени неимуществени вреди на ищеца в резултат на незаконосъобразно
действие или бездействие от страна на затворническата администрация. Липсват предпоставките,
за да се ангажира отговорността на държавата в лицето на ГДИН. Когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяване.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на иска. Подкрепя становището на юрк. Ч.. Счита
, че искът е недоказан както по основание така и по ръзмер.
Административен
съд Пазарджик, I състав, след като
взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на
ответника и на прокурора, и се запозна с приетите по делото гласни и писмени
доказателства, намира следното:
Съгласно
справка с вх.№1194/27.02.2018г. изготвена от Началника на Затвора Пазарджик, ищецът
е постъпил в Затвора Пазарджик от 18.02.2012г.. За периода 18.09.2016г. до
16.02.2017г. в Затвора Враца, когато отново е преведен в Затвора в Пазарджик.
За периода след 01.01.2015г. ищецът е пребивавал в няколко спални помещения -
№703 , с площ 46.13 кв.м. – за периода януари 2015г. до 13.09.2016г.. В килията
са пребивавали лишени от свобода от 11 човека до 20 човека през различните
периода. Спалното помещение е оборудвано със санитарен възел, който не е
включен в посочената площ.От 16.02.2017г. до 07.07.2017г. е пребивавал в спално
помещение № 502 с площ от 36.75 кв.м., лишените от свобода са били от 10 до 17
човека. |Същото е било оборудвано със санитарен възел. От 07.07.2017г. до
11.01.2018г. е обитавал 802 спално помещение, с площ 36.89 кв.м., с брой лишени
от свобода от 7 до 9 човека.С наличие на санитарен възел. От 11.01.2018г. е
настанен в 707 спално помещение с площ от 44.31 кв.м. и 19 лишени от свобода.
Снабдено със санитарен възел. В последните три спални помещения са имали и общ
санитарен възел с течаща студена и топла вода. Лишените от свобода са ползвали
течащата топла и студена вода във времето от 06.00 ч. до 20.30 ч., а в
празничните и почивни дни – от 06.30 часа до 20.30 часа. Килиите са били
оборудвани с двуетажни вишки и половин шкафче . Мебелите не затруднявали
свободното движение на настанените в тях лишени от свобода. От справката от
началника на затвора Пазарджик, така и от разпитания по делото свидетел Й. се
установи, че килиите са били с прозорци, от където е влизал въздух и светлина
през деня. Св.Й. твърди, че през лятото са махали стъклата за да стане
проветряване. Св.Й. също така заявява , че през деня калиите са отворени и те
могат да се разхождат по коридора и да ползват общ санитарен възел. Същият
твърди , че им е осигурен достъп до библиотеката , тенис , зала за спорт.Св.Й.
не отрича, че им се дават препарати за почистване, но те не стигали.Той твърди,
че в килиите било много топло, макар , че махали стъклата от прозорците, тъй
като били много хора. От друга страна казва, че някой от тях ги изкарали в ТПО
и станали по-малко. Свидетелят казва , че в килията имало дървеници .
От
справката от Затвора Пазарджик се установява, че храната е приготвяна съгласно
изискванията на рецептурник , за всички лишени от свобода . отделно се
приготвяла храна и за лишени от свобода на различен хранителен режим. От
представените Таблица №1 и Заменителна таблица, се вижда , че лишените от
свобода, включително и ищецът са получавали храна с дневен калориен прием от
2 622 калории. Главният готвач, видно от приета по делото и неоспорена
справка от Затвора Пазарджик, е лице с 25 годишен стаж като готвач, като не е
лишен от свобода. Останалите готвачи, са под негово пряко наблюдение, като част
от тях и извън затвора са работели като готвачи.
От
справката от затвора Пазарджик се установява , че ищецът е работил на три
работни обекта . Няма заведени оплаквания от негова страна . Същият е в добро
здравословно състояние . Не е имал оплакване от условията в затвора Пазарджик.
В
Затвора Враца ищецът е пребивавал с оглед неговото образование, което не е
завършил поради което е бил върнат отново в Затвора Пазарджик . За този период
видно от исковата молба ищецът няма претенции.
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е
допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в затвора в гр. Пазарджик,
което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане
на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на
изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от
такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или
бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017
г.)
(2) За нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
В
проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия
или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица
унижаването на човешкото достойнство на ищеца.
Действително
по делото се установи, че спалните помещения в които се е намирал ищецът са с
изключително пренаселени – има по-малко от 4 кв.м. на човек, но от друга страна
се установи, че същите са оборудвани с тоалетна с течаща студена вода. Ищецът е
можел да ползва ежедневно баня с течаща топла вода, тъй като от 06.00 до 20.30
часа спалните помещения са били отворени и лишените от свобода са могли да
излизат в коридора и да ползват общото санитарно помещение с наличие на топла и
студена течаща вода. Установи се, че в килиите имат отварящи се прозорци . Съвсем
нормално е през лятото да е топло, дори и да се отварят прозорците . В тази
насока няма какво да направи администрацията на затвора. Относно хигиената в
килиите се доказа, че за нея се грижат затворниците, а препаратите се
предоставят от затворническата администрация. При положение , че има течаща
вода , то зависи именно от лишените от свобода в спалните помещения да е чисто
.От справката от затвора Пазарджик се установи, че специализирана фирма извършва
пръскане срещу хлебарки, дървеници и гризачи, при положение, че в самите спални
помещения се поддържа чистота / от лишените от свобода / то няма да има такива
насекоми и гризачи . От друга страна се установи, че до сега няма никакви
оплаквания от страна на ищеца относно недобри условия.
Относно
оплакванията за храната – доказа се, че менюто е съобразено с рецептурник и се
изготвя по определена калориина таблица. Главният готвач е лице, нелишено от
свобода , с 25 години трудов стаж като готвач. Под негово наблюдение останалите
приготвят храната, като част от тях и извън затвора Пазарджик са работили
именно като готвачи . Няма заведени оплаквания срещу храната до този момент от
ищеца.
Установи
се , че по желание на ищеца, същият е работил на три обекта . Няма оплаквания
относно начина на работа и здравословни и безопасни условия на труд . Няма
входирани жалби и сигнали.
От
показанията на разпитания свидетел се установи, че лишените от свобода вкл. и
ищеца имат достъп до библиотека, тенис , фитнес , баня, както и разходка на
открито, т.нар. каре.
С
оглед на горе изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на
санитарно-хигиенни условия (на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода в спалното помещение и на условия за поддържане на лична хигиена ),осигурено
е приготвянето на храната да се извършва по определен ред и от лице имащо
нужната квалификация, осигурена е възможност да се излиза в коридора, библиотеката,
спортната зала , като по този начин е намален интензитета на неудобството на
пренаселеността.
По
отношение на причинната връзка:
Доколкото
в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При
определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от
елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.
Мотивиран
от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на
претендираните вреди.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен
съд Пазарджик, І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Г.Г.М. ***, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София с правно основание
чл.284 ЗИНЗС и цена на иска 10 000 лева.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 4837 от 24.04.2020 г. по адм. дело №
14919/ 2018 г. на ВАС- Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 613 от 18.10.2018 г. по
адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административния съд – Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.