М О Т И В И

 

към присъда № 3325 от 24.11.2016 година, по н.о.х.дело № 3325/2016 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.С.М., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, разведен, в момента в затвора град Стара Загора, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода”, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че в периода от 10.02.2015 година до 22.06.2015 година в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Г.П.Г. заблуждение, изразяващо се в това, че сумата от 18 300 лева му е необходима за лечение на майка му и на сина му, както и впоследствие за погребение на майка му, на баща му и на сина му, който живеел в Испания и следвало да бъде транспортиран в България за погребение и с това и причинил имотна вреда в размер на 18 300 /осемнадесет хиляди и триста/ лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК – престъпление по чл.211, предложение трето, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” от НК.

                        Производството по делото се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия Д.С.М. и неговия защитник адвокат И.М., както и при наличие на съгласие от страна на представителя на Районна прокуратура – Стара Загора.

                        За съвместно  разглеждане в наказателния процес е приет и граждански иск от пострадалата Г.П.Г., ЕГН ********** против подсъдимия Д.С.М. за сумата от 18 300 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 22.06.2015 година до окончателното изплащане на сумата. Пострадалата Г.П.Г. е конституирана в качеството на граждански ищец по делото.

                        В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Намира, че в настоящия случай, с оглед високата стойност на причинените имуществени вреди, както и високата степен на обществена опасност на подсъдимия, следва да му се наложи наказание в размер над средния, предвиден в закона, а именно „Лишаване от свобода” за срок от девет години, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим, като предвид това, че производството е по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да бъде приложен чл.58а от НК и наказанието да бъде намалено с 1/3. По отношение на гражданския иск предлага на съда да бъде уважен в пълен размер.

                        Гражданският ищец поддържа така предявения иск, като моли да му бъде присъдена претендираната сума като обезщетение за причинените имуществени вреди.

                        Адвокат М., в качеството му на защитник на подсъдимия Д.С.М., изразява становище, че подзащитният му изцяло признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание към средния, предвиден в закона размер. Намира, че гражданският иск следва да бъде уважен в пълен размер.

                        Подсъдимият Д.С.М. се признава за виновен по повдигнатото обвинение и съжалява за извършеното.

                                    Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

 

                                                ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        Подсъдимият Д.С.М. е осъждан многократно. Последното си наказание лишаване от свобода е изтърпял на 04.01.2014 година, като в момента също изтърпява наказание лишаване от свобода.

                        През месец февруари 2015 година свидетелката Г.П.Г. се прибирала към дома си, като вървяла пеш по бул. „Цар Симеон Велики” през градинката срещу Пето основно училище в посока север. Стигнала до паметника в градинката, когато била спряна и заговорена от подсъдимия Д.С.М.. В разговора си тя споменала името на съпруга си, вече покойник, както и че била продала къща в град Тополовград, без да уточнява за каква сума. Подсъдимият М. използвал небрежно казаното име на съпруга й и разказал, че с него били приятели, след което се разделили. На следващия ден преди обяд на вратата на дома на свидетелката Г. се позвънило. Когато отворила, на вратата стоял подсъдимият М.. С нахалство влязъл без покана и започнал да иска пари, като обяснявал, че майка му е много болна. Представил се, че се казва Димо С. Славов. Свидетелката Г. му обяснила, че няма пари в дома си, а в банката и че ще му даде пари, но ако М. обещае, че ще й ги върне. Тогава той й казал, че ще й върне парите, тъй като му предстояла продажба на къща в село Свобода, община Чирпан. Казал още, че ще продава и земи. В действителност подсъдимият нямал намерение да връща парите на свидетелката, тъй като не разполагал с такава къща в село Свобода и целта му била единствено да въведе последната в заблуждение и по този начин да я накара да му предаде във владение посочената сума, която да вземе и употреби за свои нужди. Тъй като била въведена в заблуждение от М. и повярвала на молбите на последния, както и че е приятел на починалия й съпруг и че ще й върне парите, както и че майка му е болна, Г. решила да даде на подсъдимия сума от 500,00 лева. За целта пострадалата и  М. отишли заедно до  клон на банка „Алфа Банк“, находящ се на бул. „Цар Симеон Велики” в град Стара Загора, в близост до Пето основно училище. Там Г. влязла в банката, а подсъдимият М. останал да я чака извън банката. Пострадалата изтеглила от сметката си сумата от 500 лева и ги предала веднага на подсъдимия М., след което се разделили. Разписки за предадената сума не са съставяли, както и не са подписвали договор за заем.

                        От този ден подсъдимият М. през ден-два посещавал пострадалата, като непрекъснато измислял мотиви да иска пари – ту за лечение, ту за погребение. Разказвал, че синът му е в Испания и че е болен, след това, че е починал и че трябва да транспортира тялото от Испания, което струвало 3000,00 лева. После, че майка му и баща му са болни, след което починали и му трябват пари за погребения. В действителност подсъдимият нямал намерение да връща парите на свидетелката, тъй като нито едно от обясненията му не отговаряло на истината. Няма починал син, майка му е пенсионер, а баща му е починал през 1992 година,  видно от характеристичната справка /л.95/. Целта му била единствено да въведе свидетелката Г. в заблуждение и по този начин да я накара да му предаде във владение сумата, която тя изтегли от влога си и която да вземе и употреби за свои нужди. Свидетелката имала болен син, за който се грижи и обича да помага на хората.Тъй като подсъдимият М. се молил за пари с различни измислени поводи и най-вече за болни близки, Г. била въведена в заблуждение от М. и повярвала на последния. Той  целувал иконата, която тя имала в къща и й се кълнял, че ще върне парите. Целувал и хляба на масата, което я карало да му вярва. Всичко е било именно с такава цел – да заблуди свидетелката Г. и да я накара да му повярва, за да му дава пари, които той изначално не е възнамерявал да й върне.

                        Това продължавало с месеци. Подсъдимият М. започнал да ходи до дома на пострадалата със сина си, когото представял за свой внук и, че също се казвал Димо като него. Измислял различни поводи, за да иска пари. Казвал, че имал влог от 66000 лева в Банка ДСК, като казвал или че си изгубил личната карта и не може да ги изтегли, или че ще му се изгуби лихвата, ако ги изтегли. За всичко казано, свидетелката Г. му вярвала. Лъжел я, че внукът му бил отровен в Гърция и че за кръвнина щели да му платят 200 000 евро, а неговата цел е била нейното заблуждение и по този начин да я накара да му предаде във владение сумата, която е поискал и тя изтегли от влога си и която да вземе и употреби за свои нужди. Той не разполагал с влог в банка ДСК.

                        През посочения период свидетелката Г. е теглила различни суми. За себе си повече от 200 лева не теглила никога от банката. Всички изтеглени суми от петстотин и над петстотин лева били за подсъдимия М.. Винаги я придружавал до банката, но я изчаквал на отсрещния тротоар и никога не влизал с нея в банката. Толкова често посещавал пострадалата, че направило впечатление на съседите от блока в който живеела. Свидетелката Величка Иванова, която е пенсионер и често стояла пред жилищния блок, където виждала подсъдимия М. през лятото на 2015 година почти всеки ден. Почти винаги го питала къде отива, като той отговарял, че отива при пострадалата Г.. На 22.12.2015 година било извършено процесуално-следственото действие разпознаване на лица и предмети по снимки, в което е участвала свидетелката Иванова. Тя по категоричен начин разпознала подсъдимия М..

                        Още при първото си посещение при пострадалата Г., подсъдимият М. собственоръчно й написал на един лист „Димо – *********”, който номер не съществува, като й казал, че се казва Димо С. Славов, което не е неговото действително име. Видно от заключението на изготвената почеркова експертиза, „Димо – *********”, е изписано от подсъдимия.

                        Видно от представеното извлечение от сметка на Г.П.Г. от банка „Юробанк България” АД, в периода от 10.02.2015 година до 22.06.2015 година, последната е изтеглила и дала на подсъдимия М. сумата от 15 300 лева. От продажбата  на къщата имала пари в брой в дома си, от които дала на подсъдимия М. 3000 лева, или общата сума, която свидетелката Г. дала на подсъдимия М., е 18 300 лева.

                        В хода на разследването е била назначена комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза на пострадалата Г.Г.. Според заключението й, последната не страда от психично разстройство. Има запазен и подреден спомен за случилото се. От взетите предвид характерни особености на личността й, е установено, че проявява тенденция към внушаемост и съпреживяване. Привързва се много и цени доверието. Придава голямо значение на взаимоотношенията. Установените интелектуални възможности не са й попречили да разбира и съзнава действията на измамника, както и целта на многократните манипулации и обещания в този смисъл и да ръководи постъпките си. 

                        Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Желязков, свидетелските показания, както и от другите писмени материали, събрани по делото на досъдебната фаза. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът достигна до извода, че предаденият на съд Д.С.М. е осъществил състава на престъплението по чл.211 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” от НК.

                        Видно от свидетелството за съдимост на Д.С.М., същият е многократно осъждан. Процесното престъпление е било извършено от Д.М. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК, тъй като с ЧНД №943/2013 година по описа на Районен съд – Стара Загора, в сила от 01.06.2013 година му  е определено едно общо наказание по следните н.о.х.дела – НОХД № 52382013 година, НОХД № 2077/2011година, НОХД № 1325/2012 година и НОХД № 181/2013 година, всички по описа на Районен съд – Стара Загора, за извършените четири престъпления с различни състави, сред които и измама по смисъла на чл.211 във връзка с чл.209, ал.1 от НК, като е определено едно общо наказание, а именно две години лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 03.01.2014 година. Към момента на извършване на настоящото престъпление, не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30, ал.2 от НК за което и да от престъпленията, включени в съвкупността.

                        Динамиката на този вид престъпления /по глава пета, раздел четвърти от НК/ в страната към дадения момент, личността на извършителя, с оглед обстоятелството, че последният е извършител и на други тежки умишлени престъпления от общ характер, лошите му характеристични данни, изградените трайни престъпни навици и липсата на действия в насока възстановяване на причинените имуществени вреди обуславят високата степен на обществена опасност на процесното престъпно деяние и неговия извършител, което от своя страна изключва маловажността на престъплението.

                        Престъплението било осъществено чрез едно деяние, продължено във времето, като в целият инкриминиран период обвиняемият действал в изпълнение на едно първоначално взето решение. В теорията е утвърдено разбирането, че при продължените престъпления съставът се осъществява трайно, непрекъснато, докато не настъпят някакви обстоятелства /зависещи или не от волята на дееца/, които го прекратяват, като независимо от времетраенето на проявата тя представлява едно престъпление и обосновава едно единствено наказание. Това означава, че трайно, непрекъснато /до прекратяването/ се осъществяват всички признаци от обективна и субективна страна на съответния престъпен състав.

                        С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства, считам за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимият Д.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” от НК.

                        Престъплението е извършено от подсъдимия М. виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК. За това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години.

                        В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия М. обстоятелства: направените от подсъдимия самопризнания.

                        Отегчаващи вината на подсъдимия – множество осъждания за предишни престъпления, лошите характеристични данни, невъзстановяването на причинените имуществени вреди.

                        Предвид изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай се касае за подсъдим с изключително висока степен на обществена опасност, който, въпреки многократните осъждания, не се е поправил и превъзпитал. С оглед на това и предвид изключителната дързост при извършване на деянието, както и високата стойност на причинените имуществени вреди, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в максимален размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от десет години. Предвид реда и начина на приключване на производството, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да се приложи и чл.58а от НК, като така наложеното наказание да бъде намалено с 1/3 до окончателния размер от шест години и осем месеца „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото н.о.х. дело, считано от 25.03.2016 година до привеждане в изпълнение на присъдата по делото.

                        Видно от справката за съдимост, подсъдимият Д.С.М. е осъждан многократно, като част от осъжданията са, както следва:

                        Със споразумение, имащо характера на влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.дело 1562/2015 година по описа на Старозагорския районен съд, за престъпление, извършено на 23.03.2015 година, М. е осъден на наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца. Споразумението е влязло в сила на 10.09.2015 година.

                        С влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.дело 458/2016 година по описа на Старозагорския районен съд, за престъпление, извършено на 16.07.2015 година, М. е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение 0от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 09.04.2016 година.

                        В случая са налице условията на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 по отношение на горепосочените осъждания и присъдата по настоящото дело, тъй като подсъдимият Д.С.М. е извършил три отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и съдът намира, че следва  да се произнесе по отношение на определяне на общо наказание на основание чл.25 НК.

                        Извършените деяния се намират в отношение на реална съвкупност, поради което и на основание чл.25, ал.1 във връзка чл.23, ал.1 НК на подсъдимия следва да бъде определено общо наказание в размер на най-тежкото измежду отделните наказания за извършените три престъпления по посочените по-горе наказателни дела, а именно „Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим.

                        На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяната от същия част от наказанието „Лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д. 458/2016 година по описа на Районен съд – Стара Загора, както и на основание чл.25, ал.3 от НК приспадна изтърпяната част от наказанието „Пробация”, наложено му по н.о.х.д. 1562/2015 година по описа на Районен съд – Стара Загора, като два дни „Пробация” се зачитат като един ден „Лишаване от свобода”.

                        Предвид реда и начина на приключване на производството по делото, съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

                        По делото е предявен граждански иск от страна на пострадалата Г.П.Г. за претърпени имуществени вреди от деянието, като се претендира и законната лихва от датата на увреждането.

                        Съдът намира, че така предявеният граждански иск е основателен, както по вид, така и по претендирания размер от 18 300 лева, представляващи сумата, заплатена от пострадалата на подсъдимия. По делото действително се доказа, че вследствие на деянието, съставляващо престъпление по НК пострадалото лице е претърпяло имуществени вреди в размер на 18 300 лева. Ето защо и съдът намира, че следва да уважи предявеният граждански иск в неговия пълен размер.

                        Съдът намира, че в тази насока следва да осъди подсъдимия да заплати на пострадалото лице сумата от 18 300 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и ДТ в размер на 732 лева върху размера на така уваженият граждански иск.

 

 

                        ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия, изградените трайни престъпни навици и стремежа към противоправно лично облагодетелстване от страна на последния.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: