№ 933
гр. Шумен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630101775 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Х. Х., против Р. Е.
Х., в която е предявен конститутивен иск за прекратяване на гражданския
брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство
настъпило след му на основание чл. 49, ал. 1 СК, без произнасяне по въпроса
за вината.
Ищцата твърди, че на 07.06.1989 г. в с. Хитрино, община Хитрино,
област Шумен, сключили с ответника граждански брак, за което бил съставен
акт за сключен граждански брак с № 0016/07.06.1989 г.. По време на брака
имали три деца, които вече били пълнолетни и независими от родителите - Н.
Р.ова Е.а, родена на 23.02.1990 г., Е. Р.ов Е., роден на 18.08.1992 г. и Е. Р.ов Е.
роден 28.08.2003 г.. Почти веднага след сключването на брака между страните
се появили неразбирателства. В началото на семейния живот живели в къщата
на родителите на ответника в с. Денница. После си наели квартира в гр.
Шумен, за да може да работят в града. Р. Е. Х. често проявявал агресия
спрямо ищцата. Семейният им живот бил изпълнен със скандали и проблеми,
защото ответникът често употребявал алкохол. Преди петнадесет години
ищцата не издържала и се разделили. От тогава не поддържали никакви
отношения. Ищцата живеела във Германия от девет години. Твърди, че от
петнадесет години са във фактическа раздяла, не се виждат и не се чуват по
никакъв повод. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
1
сключения между страните брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответника уведомен на 22.08.2022 г.
чрез майка му със задължение да предаде, не подава отговор.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак № 0016/07.06.1989 г., издадено от
Община Хитрино, област Шумен.
От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит
на свидетеля Г. Х. Х. – сестра на ищцата, кредитирани, при условията на чл.
172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че страните са разделени повече от 15 години и не поддържат
контакт, като ищцата живеела и работела в Германия. Причина за раздялата
бил ответникът. От бракът си страните имали три деца, които вече били
пълнолетни, две от децата живеели в Германия.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата е с не малка давност
и бракът е съществувал само формално. През този период съпрузите не са се
събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали
отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой
собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този период,
2
двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването
и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и
те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от
закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство,
както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между
които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради
което е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Доколкото страните са разделени от 15 години, не обитават съвместно
семейно жилище, както и че към момента на подаване на исковата молба
родените от брака три деца са вече пълнолетни, съдът не следва да се
произнася, по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Предвид липсата на спор между страните, то следва да се постанови
решение, с което след прекратяване на брака да се допусне запазване на
фамилно име на съпругата, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски в производството. На основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
3
разпределена по равно между страните. В този смисъл в тежест на ответника
следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030
14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява гражданския брак между Г. Х. Х., с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Шумен, *** и Р. Е. Х., с ЕГН **********, постоянен
адрес: село Деница, Община Венец, област Шумен, сключен на 07.06.1989 г.
пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, за което обстоятелство е съставен
Акт за граждански брак № 0016, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да носи фамилното
име „Х.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда Р. Е. Х., с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Деница,
Община Венец, обл. Шумен, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева
държавна такса, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4