Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.01.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №13071 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв.
от ГПК.
Образувано е по жалба с
вх.№04204/03.09.2019г., подадена от М.Р.Р. - длъжник по изпълнително
дело №20199200400483 по описа
на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление
за разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх.№3242/17.06.2019г., в частта относно определена такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, както и срещу наложени запори на суми по банкови сметки в „Банка ДСК”
ЕАД, „Уникредит Булбанк” АД и „Райфайзен
банк /България/” ЕАД, с които е насочено изпълнение
върху несеквестируемо имущество в размер на 500
английски паунда на седмица, съответно върху несеквестируемо имущество, представляващо възнаграждение за
труд от граждански договори. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
обжалваните изпълнителни действия. Твърди се, че в поканата за доброволно
изпълнение са посочени суми, които не съответстват на посочените в решение от
07.02.2019г., издадено от Висшия съд на Англия и Уелс, Кралска колегия по дело
№НQ17Х04681. Сочи се, че в поканата за доброволно
изпълнение дължимите суми са посочени в български лева, а не в британски лири,
както е отразено в изпълнителното основание и в Приложение по чл.53 от
Регламент /ЕС/ №1215/2012г., като превалутирането е
извършено съгласно официалния фиксинг на БНБ за 1 британска лира от 2.1604 лв.,
при условие, че този курс не е фиксиран. Поддържа се още, че в поканата за
доброволно изпълнение неправилно е посочено, че се дължи и лихва в размер на 8
% годишно при условие, че това не е отразено в решение от 07.02.2019г.,
издадено от Висшия съд на Англия и Уелс, Кралска колегия по дело №НQ17Х04681. В тази връзка се поддържа, че недопустимо е
начислена лихва в размер на 8 % годишно върху задължение за законна лихва и
върху задължение за разноски, което не представлява лихвоносно задължение.
Излага се още, че след като част от посочените в поканата за доброволно изпълнение
суми не са дължими, то неправилно се явява изчислена и пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 15653.99 лв., като същата следва да се редуцира
съобразно материалния интерес по изпълнителното дело и да възлиза на сумата от 14558.57
лв. с ДДС. Излага се още, че сумата от 500 английски паунда
на седмица представлява несеквестируемо имущество по
законодателството на Обединеното Кралство и съдебният изпълнител е длъжен да се
съобрази с правилата за несеквестируемост на
Обединеното Кралство, но в случая ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, като е наложила запор върху
всички суми по банкови сметки в „Банка ДСК” ЕАД, „Уникредит Булбанк” АД и „Райфайзен
банк /България/” ЕАД, е насочила изпълнение върху несеквестируеми суми, което е незаконосъобразно. Жалбоподателката моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваните изпълнителни действия. Прави искане за спиране по чл.438 от ГПК. Прави
искане делото да се насрочи в открито съдебно заседание, като формулира доказателствено
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно формулирани
задачи.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – М.А.А.К., гражданин на Холандия, чрез адв.Св.И.,
депозира отговор, в който взема становище за недопустимост и за неоснователност
на постъпилата жалба. Твърди се, че направените в жалбата възражения досежно неправилно изчислени дължими от длъжника суми по изпълнителното дело са недопустими, тъй като касаят
действия на съдебния изпълнител,
които не могат да бъдат обжалвани, не попадат в обхвата на изрично определените актове и действия, изчерпателно изброени в чл.435,
ал.2 от ГПК. Относно възражението,
че в поканата за доброволно изпълнение
дължимите суми са посочени в български лева, а не в британски лири, както е
отразено в изпълнителното основание, се поддържа, че е неоснователно, тъй като
вземането на кредитора може да се събере в друга валута, различна от тази,
която е присъдена, извършеното превалутиране е
законосъобразно, не нарушава правата на длъжника. Отделно от това се сочи, че
не е налице законова пречка по искане на длъжника по образуваното изпълнително
дело да се допусне съдебна експертиза, която да определи релевантния курс на присъдените
вземания на кредитора в български лев, каквото искане не е направено, съответно
няма постановен отказ на съдебния изпълнител, поради което е недопустимо да се
прави за първи път в подадената жалба. Твърди се още, че недопустимо се явява и
възражението в жалбата, че в решението на английския съд не е посочено, че
върху присъдените суми се дължи 8% годишна лихва, а такава е начислена в
поканата за доброволно изпълнение. Поддържа се, че в действащия английски закон
за съдебните решения е регламентирано, че върху всяка присъдена сума се
начислява лихва, която съгласно постановление за съдебните решения възлиза на 8
% годишно, предвид на което и поради наличието на посочената законова
разпоредба в решение от 07.02.2019г., издадено от Висшия съд на Англия и Уелс,
Кралска колегия по дело №НQ17Х04681, няма
изрично посочване на дължимата лихва върху присъдените суми. Твърди се още, че
неоснователни се явяват доводите в жалбата, че съдебният изпълнител е насочил
изпълнение върху несеквестируемо имущество на
длъжника. Поддържа се, че в случая правилата на несеквестируемост
се определят не според английското право, а съобразно нормата на чл.444 от ГПК,
в която не се предвижда несеквестируемост, каквато
претендира жалбоподателката. Допълнителни аргументи са изложени в писмена
защита. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който
да остави без уважение подадената
жалба.
ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, е изложила мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище
за недопустимост и за неоснователност
на жалбата.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20199200400483 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с
район на действие СГС, е образувано със страни: М.А.А.К., гражданин на Холандия, чрез адв.Св.И.
- взискател, и М.Р.Р. -
длъжник, на основание приложено приложение №1 по чл.53 от Регламент /ЕС/
№1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 05.01.2018г., издадено от
Висшия съд на Англия и Уелс, Кралска колегия по дело №НQ17Х04681, удостоверяващо привеждане в изпълнение на решение
от 07.02.2019г. по посоченото дело, съгласно което М.Р.Р.
е осъдена да заплати на М.А.А.К. сумата от 185691
британски лири, както и сумата от 20454.70 британски лири, ведно със законната
лихва в размер на 8 % годишно, върху всяка от тези суми, считано от
07.02.2019г. до датата на пълното плащане. Длъжникът - М.Р.Р.
е получила на 27.08.2019г. покана за доброволно изпълнение
изх.№3242/17.06.2019г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното
дело възлиза на сумата от 500153.44 лв., от които главница в размер на
422892.68 лв., със законна лихва от 8% в размер на 13532.57 лв. за периода
07.02.2019г. до 01.07.2019г., главница в размер на 46583.53 лв., със законна
лихва от 8% в размер на 1490.67 лв. за периода от 07.02.2019г. до 01.07.2019г.,
както и сумата от 15653.99 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
01.07.2019г..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата, с която съдът е сезиран, е
подадена в срок и е допустима, но разгледа по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Относно наведените в жалбата доводи досежно незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител
във връзка с това, че в поканата за доброволно изпълнение са посочени суми,
които неправилно са превалутирани в български левове,
същите суми не съответстват на посочените в подлежащото на изпълнение решение
от 07.02.2019г., издадено от Висшия съд на Англия и Уелс, Кралска колегия по
дело №НQ17Х04681, както и че в поканата за доброволно
изпълнение неправилно е посочено, че се дължи и лихва в размер на 8 % годишно
върху присъдените вземания при условие, че това не е отразено в решение от
07.02.2019г., издадено от Висшия съд на Англия и Уелс, Кралска колегия по дело
№НQ17Х04681, настоящият състав намира, че се отнасят за
действия на съдебния изпълнител, които не попадат в предметния обхват на
чл.435, ал.2 от ГПК, в която разпоредба изчерпателно и лимитивно
са изброени действията, подлежащи на обжалване по съдебен ред. По реда на
чл.435, ал.2 и следв. от ГПК съдът в настоящия състав
следва да прецени законосъобразността само на изчерпателно посочените в
цитираната норма действия на съдебния изпълнител, към които не се отнасят
изложените доводи на длъжника, не попадащи в ограничения очертан предмет на
обжалване пред съд. Ето защо така наведените доводи в жалбата в тази част не
следва да се обсъждат от съда с настоящия съдебен акт.
Относно доводите в жалбата, че след като
част от посочените в поканата за доброволно изпълнение суми не са дължими, то
неправилно се явява изчислена и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 15653.99 лв., която следва да се редуцира съобразно материалния
интерес по изпълнителното дело и да възлиза на сумата от 14558.57 лв. с ДДС,
съдът намира за неоснователни поради следното:
При сегашната уредба на ГПК с разпоредбите
на чл.435 и следващите е допустимо само обжалване на изричния отказ на съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителното
действие, като съдът упражнява контрол за законосъобразност по отношение на постановения
акт, но не може да замести съдебния
изпълнител и сам да извърши
някое от действията в изпълнителния процес вместо него.
В случая с оглед данните по
конкретното изпълнително
дело липсва подадено от длъжника възражение до съдебния изпълнител досежно неправилно
изчислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, респективно няма произнасяне
на съдебния изпълнител в тази част, предвид на което съдът не би могъл да упражни
контрол за законосъобразност досежно размера на
начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата
към ЗЧСИ. Само за пълнота следва да се отбележи, че в изпратената и получена от
длъжника покана за доброволно изпълнение е посочена сумата от 15653.99 лв.,
такси по Тарифата към ЗЧСИ, която представлява сбор на начислена пропорционална
такса по
т.26, така и на начислени обикновени такси от Тарифата
към ЗЧСИ. Не
е налице разграничаване на отделните начислени и дължими такси по Тарифата
към ЗЧСИ, което представлява отделно самостоятелно основание съдът да е в
невъзможност да упражни контрол за законосъобразност само досежно
размера на начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
На следващо място неоснователна се явява жалбата в
частта, с която длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение
върху имущество, което твърди, че е несеквестируемо.
В настоящия случай действително
съдебният изпълнител е наложил запор върху сумите
по банкови сметки на длъжника в „Банка
ДСК” ЕАД, „Уникредит Булбанк” АД и „Райфайзен банк /България/” ЕАД,
но липсват каквито и да е било
доказателства, че изпълнението е насочено върху несеквестируеми
суми. Твърдението на жалбоподателката, че сумата от 500 британски лири е несеквестируемо имущество по смисъла на законодателството
на Обединеното Кралство и съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с
правилата за несеквестируемост на Обединеното
Кралство, настоящият състав намира за неоснователно. В случая по конкретното
изпълнително дело правилата на несеквестируемост се
определят не според английското право, а съобразно нормата на чл.444 от ГПК, в
която не се предвижда несеквестируемост, каквато
претендира жалбоподателката. Отделно от изложеното по делото при
доказателствена тежест за жалбоподателката липсват ангажирани доказателства, че
съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху несеквестируемо
имущество, представляващо възнаграждение за труд от граждански договори.
По отношение на искането за спиране на изпълнението, по реда на чл.438
от ГПК, решаващият състав намира за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Спирането на изпълнението
по чл.438 от ГПК има
обезпечителна функция за жалбоподателката по време на производството по разглеждане на жалбата и се обуславя от това жалбата да е вероятно основателна.
В настоящия случай и с оглед
изложените по-горе правни аргументи жалбата е неоснователна, поради което искането
за спиране на изпълнението
по воденото изпълнително
производство следва да се остави
без уважение.
Относно искането
делото да се насрочи в открито съдебно
заседание, като в жалбата е формулирано доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с конкретно формулирани задачи, настоящият състав намира, че не е
налице основание по чл.437 от ГПК и така направеното искане се явява неоснователно.
Формулираните от жалбоподателката задачи съм съдебно-счетоводна експертиза са неотносими съм предмета на спора по изложени по-горе
съображения. В тази връзка липсва основание в закона за насрочване на делото в
открито съдебно заседание.
С оглед на изложеното жалбата, с която съдът е
сезиран, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№04204/03.09.2019г.,
подадена от М.Р.Р., с ЕГН ********** - длъжник по изпълнително
дело №20199200400483 по описа
на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление
за разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх.№3242/17.06.2019г., в частта относно определена такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, както и срещу наложени запори на суми по банкови сметки в „Банка ДСК”
ЕАД, „Уникредит Булбанк” АД и „Райфайзен
банк /България/” ЕАД, с които е насочено изпълнение
върху несеквестируемо имущество в размер на 500
английски паунда на седмица, съответно върху несеквестируемо имущество, представляващо възнаграждение за
труд от граждански договори, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.