№ 242
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000502072 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260742 от 22.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 8006/2020 год. по описа на
СГС, I-9 състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на П. Р. В. сумата от 3 000 лева; на Л. Н. П. – сумата от 5 000 лева и на М. П. П. –
сумата от 7 000 лева, представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 19.08.2018 год., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 19.08.2018 год. до окончателното
изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно за първите две – до
сумите от по 10 000 лева, а за третата – до сумата от 26 000 лева. Със решението са
разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца М. П. П., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 7 000 лева до пълния размер от
26 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените
по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претедират се юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата М. П. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
19.08.2018 год. и причинено виновно от водача Г. Б., който е управлявал лек автомобил
„Опел” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Б.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищцата П. е получила разкъсано контузна рана в лявата част на лицето, подутина по
средата на челото с размери 3/2,5 см., кръвонасядане на дясното коляно по вътрешната
повърхност с размери 5/4 см., като областта около него е оточна на площ от 6 см.,
насиняване с разм. 4/2 см. в областта на дясната подбедрица по предната повърхност, също
така наличие на излив на кръв в колянната става – „танц на пателата“, като е назначена
имобилизация с ортеза 20 дни. Установява се, че периодът на възстановяване от получените
увреди е за около 25 дни, като през първите 10 дни болките са били с по-интензивен храктер.
Няма данни за невъзстановени увреди при пострадалата, като към настоящия момент не би
трябвало да търпи болки и страдания.
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел П. П., брат на ищцата, чийто
показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че вследствие на
произшествието, сестра му получила травма на крака и куцала, не можела да ходи, имала
рана на лицето. След посещение на ВМА била установена травма около коляното, и се
наложило да й бъде обездвижен крака, което наложило употреба на патерици за
придвижване. Той помагал на сестра си вкъщи в ежедневните задължения като цяло. В
рамките на около месец, на сестра му й било трудно, като в този период била безработна и
си търсила работа, но поради състоянието си отменила някои от интревютата. Пострадалата
2
се срамувала да излиза, защото била подута.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – август 2018 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалата, краткия период на възстановяване, както и че от
травмите не са оставили трайни последици за нейното здравословно състояние,
включително за външния й вид и не на последно място съдебната практика за подобни
случаи, намира, че сумата от 7 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260742 от 22.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 8006/2020
год. по описа на СГС, I-9 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. П. П. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3