МОТИВИ към Присъда N 173/25.05.2017г.,
постановена по НОХД № 6604/2016г. по
описа на Пловдивски районен съд, VI н.
с.
Окръжна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Л.Л.Д. – роден на ***г***, *****, български гражданин, със
средно специално образование, неженен, безработен, пенсионер по болест,
осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 20.08.2016г. в гр.Пловдив по
непредпазливост е запалил чужд имот – сграда със значителна стойност – тютюнев
склад на ул."Е. Й." 13, собственост на „Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив,
на стойност 3 695 870 лв., и са последвали значителни вреди в размер на общо 11
784 537,90 лв., както следва:
- в размер на 7 934 434 лв.
за „Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив – от запалването на сгради – тютюнев склад
на ул."Е. Й." № 13 в гр.Пловдив и на две сгради, представляващи един
тютюнев склад на ул."К.А." № 2 в гр.Пловдив, собственост на
„Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив,
- в размер на 3 499 126 лв.
за „Галакси инвестмънт груп" ООД – гр.Пловдив – от запалването на сграда –
тютюнев склад на ул.“Г.М.Д."***, собственост на „Галакси инвестмънт
груп" ООД – гр.Пловдив,
- в размер на 230 362,46 лв.
за Й.А.Б. ***, Р.С. от Израел, Ю.С. от Израел, О.М.С. от Израел, М.Б.Ш. от
Израел, П.Д.М. от Израел, Р.А.А. ***, В.Н.А. от Израел, Р.Г. от Израел, Г.Ш. от
Израел и О.О. от Израел, от запалването на собствената им сграда на ул."Е.
Й." № 13,
- в размер на 119 205,82 лв.
за „Тотал спорт 2015" ЕООД – гр.Пловдив, от изгаряне и стопяване на собствени вещи, представляващи оборудване и
стоки в намираща се в сграда на ул."Е. Й." № 13 фитнес – зала,
стопанисвана от „Тотал спорт 2015" ЕООД гр. Пловдив,
- в размер на 1407,62 лв. за
„Нордикс инвест" ООД – гр.Пловдив – от лъчението на пожара към тютюнев
склад на ул."Е. Й." № 16 в гр.Пловдив, собственост
на „Нордикс инвест"
ООД – гр.Пловдив – престъпление по чл.331 ал.3 пр.2 вр.с ал.1 вр.с чл.330
ал.1 от НК.
Представителите на Окръжна
прокуратура – Пловдив поддържат изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, като считат последното за доказано по категоричен начин. Правят
анализ на събраните по делото доказателства, като считат, че по категоричен
начин се установило в хода на съдебното следствие, че пожарът е започнал от
помещение на 4-ти етаж на тютюнев склад, находящ се на ъгъла на улиците „И. В.“
и „Е. Й.“, условно назован като склад N 1. В това помещение трайно
се бил настанил да живее подс.Л.Д., а на долния етаж трайно пребивавал св.Л.Д..
Тъй като подс.Д. бил подреден в живота си, така държал подредено и в своето
помещение, като за да ограничи достъпа на външни лица и да не бъде окраден,
подсъдимия заключвал с катинар единия от подстъпите към своята стая, който бил
отделен с двойна дървена врата от бетонно стълбище в южната част на този склад
/граничеща с вътрешния двор на съседен склад, ползван от „Тотал спорт 2015“
ЕООД/. Именно по това бетонно стълбище подс.Д. се качвал до своето помещение,
като същото стълбище ползвал и св.Д.. До тези помещения имало и друг маршрут,
който минавал през самите складове, но поради дървената настилка на подовете, която
на места била продънена и изгнила, обходния маршрут бил опасен и не се ползвал
от двамата. За да достигнат до ползваните от тях помещения, подс.Д. и св.Д.
влизали през отвор във външна метална ограда около складовете, който отвор бил
на ъгъла на ул.“К.А.“ и ул.“Г.М.Д.“, след което вървели от вътрешната страна на
оградата в посока ул.“И. В.“ като достигали до един малък прозорец на приземния
етаж, който бил счупен. През него се влизало в приземен етаж, след което по
един тесен тунел се преминавало от единия склад в другия и така се достигало до
бетонното стълбище. За представителите на обвинението категорично е установено
по делото, че огнището на възникване на пожара е от четвъртия етаж на склада,
находяща се на ул.“Е. Й.“ N 13, от втория прозорец под покрива, в посока юг –
север /от фитнес зала „Тотал спорт 2015“ ЕООД в посока
ул.“И. В.“/, като това е било забелязано от първите очевидци на инцидента, а
именно работещите в отсрещната сграда, където се помещавал мебелен салон „Г.“.
Тези свидетелки първи са забелязали наличието на пожар в сградата и са
сигнализирали на тел.112, като са наблюдавали развитието на пожара и забелязали, че огънят е бил навътре
в помещението. Именно в това помещение живеел до онзи момент подс.Д., който бил
складирал в него множество вещи, дрехи, чували, вестници и два дюшека, на които
спял. С оглед на това прокурорите приемат, че огънят е започнал именно от
стаята на подс.Д., като причина за това е недобре загасена цигара, която подс.Д.
изпушил няколко часа преди това, като я изхвърлил в малък пластмасов кош, в
който бил поставил торбичка с други отпадъци. От обясненията на подс.Д. се
установявало, че в този кош същият хвърлял и вестници, тъй като ги използвал
когато се хранел, което създало горима среда и попадането на незагасена цигара
е дало възможност да се възпламенят. В помещението имало множество други горими
вещи като дрехи, чували, мокет на пода, дюшеци, а стените, пода и тавана били
от дървен материал, което дало възможност на огъня бавно да обхване всички
намиращи се вещи в помещението. Естеството на сградите било такова, че
спомогнало за бързото разпространение на пожара, тъй като били изградени от
дървесина, която била стара, на около 100 години, а наред с това имало и
естествена вентилация, с оглед предназначението на сградите – складове за
сушене и ферментация на тютюн. Така след тлеенето на кошчето с незагасена
цигара и последвалото запалване на вещите в помещението на подсъдимия, пожарът
бързо обхванал таванът на същото, който бил с дъски и греди, а над тях били
керемидите на сградата. Огънят обхванал стените на помещението, както и пода,
който в едната си част бил бетонен, но покрит с дъски. Именно тогава бил
забелязан от свидетелите, а и малко след това започнал да излиза гъст пушек от
една от капандурите в покрива, която била към малкия вътрешен двор, разделящ
този склад N 1 със сградата, ползвана от „Тотал спорт 2015“
ЕООД. Разпространението на пожара ставало много бързо, с оглед естеството на
дървесината и конструкцията на сградата, като дори и бързото пристигане на
пожарните екипи не дало възможност за неутрализирането на пожара, тъй като
мястото на възникване било в подпокривното пространство и гасенето било трудно,
а огънят много бързо се разпрострял и по покривите на съседните складове,
условно означени като N 2 и N 3. Затова пожарникарите
съсредоточили усИ.та си да опазят имуществото на „Тотал спорт 2015“, тъй като
било по-значимо. Складове N 2 и 3 се намирали в непосредствена близост до склад
N
1, като се намирали по протежение на ул.“К.А.“, като склад N 2 започвал на ул.“И.
***, а двата склада били свързани помежду си. Конструкцията им вътре била
изцяло дървена, като обхваналия ги огън се разпрострял изключително бързо и
нямало начин как да бъде ограничен. Според представителите на обвинението в
хода на съдебното следствие се изяснил и начинът, по който се възпламенил и
склад N
4, който бил на ул.“Г.М.Д.“. От показанията на свидетелите пожарникари, както и
от заключението на експертите, изготвили комплексната пожаро-техническа
експертиза, се установява за мощни конвекционални потоци от основния пожар, с
които излитали и главини и искри, част от които са попаднали върху покрива на
склад N
4, а от там е тръгнал и пожара в тази сграда. Фактът, че покривът на този склад
се подпали в далечната на пожара точка прокурорът обяснява с силното лъчисто
нагряване от пожарът в съседните складове, като топлият и студеният въздух
създали течения, които отнесли главините и искрите в по-далечната част на
покрива на склад N 4, а лъчението нагряло вътрешността на склада и
въздуха вътре, което създало и условията за бързо разпространение на пожара по
покрива на този склад. Прокурорът изключва възможността в този склад пожарът да
възникне в следствие на умишлени действия, тъй като районът е бил отцепен още с
възникването на първия пожар и достъпът до този склад е бил ограничен.
Представителите на обвинението също така приемат, че по безспорен начин се
установило, че складове N 1,2 и 3 са индивидуални паметници на културата и
имат обособен статут и значение за културното и историческо наследство на
гр.Пловдив, като склад N 4 не е самостоятелен паметник на културата, но е
бил част от група паметници на културата и също е свързан с културното
наследство на града. В този ред на мисли прокурорите сочат, че увреденото
имущество е оценено на 100 % увреждане, тъй като сградите в този им вид са
неизползваеми. По фасадите на складове N 2 и 3 е имало богато
флорално декориране, което в следствие на пожара е увредено до степен, загубило
автентичния си вид и едва ли някога биха били възстановени във вида, в който е
следвало да бъдат запазени. С оглед на всичко това обвинителите приемат, че
деянието е доказано от обективна страна. За субективната страна на
престъплението прокурорите навеждат твърдения, че подс.Д. е съзнавал опасността
от евентуален пожар, тъй като гасял цигарите си в пепелник, след което ги
изхвърлял в кош с торбичка, която също редовно изхвърлял. Това водело до извода,
че подсъдимият съзнавал, че боравенето с огън може да предизвика пожар, затова
изхвърлял редовно боклука си и по този начин целял недопускането на един
евентуален пожар. Ето защо прокурорите приемат, че подс.Д. е съзнавал
опасността от един такъв пожар, като е предприемал действия по неговото
недопускане, но в този случай не подходил по обичайния си начин и така се
стигнало до този пожар. С оглед на всичко това прокурорите предлагат на Съда да
признае подс.Л.Д. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като отчитат
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предходни
осъждания, унищожаване на ценно културно наследство за гр.Пловдив, големият
размер на вредите, реалната опасност за околните сгради. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства отчитат тежкото семейно и материално положение, както и
съдействието на разследващите, като обясненията на подсъдимия са били от
съществено значение за изясняване на обективната истина. Предвид на това
предлагат на Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание в
размер на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно. За веществените
доказателства предлагат личните вещи на подсъдимия, а именно телефон и часовник
да се върнат, дисковете със записи да останат по делото, а останалите вещи да
се унищожат като такива без стойност.
Защитникът на подс.Л.Д. –
адв.Л. в своята пледоария констатира, че това престъпление е с изключителна
висока степен на обществена опасност и е променило живота на гр.Пловдив, но
изразява съмнение за това да е извършено от подсъдимия. Защитникът обвинява
градската общественост, включително и себе си за това, че близо двадесет години
не била предприета никаква инициатива и тези сгради били оставени на произвола
на съдбата. От Общината не били предприети каквито и да било мерки за
стопанисването и обезопасяването на тези сгради, а собствениците им дори не ги
застраховали. Ето защо счита, че всеки един гражданин на гр.Пловдив има вина за
това, че градът е изгубил част от своето ценно културно и историческо
наследство. В този ред на мисли счита, че в лицето на подс.Л.Д. се намерила
удобната изкупителна жертва, като още от първия ден на разследването,
използвайки обясненията на подсъдимия, които били изключително чистосърдечни,
се напаснала цялата ситуация за да се стигне до този момент. Защитникът
заявява, че причината да се включи в това дело била пресконференцията на
Главния прокурор, Главния секретар на МВР, Апелативния прокурор, които посочили
като основен виновник подс.Л.Д., а след това се ангажирал сериозен ресурс от
разследващи за да се стигне до съдебна фаза, където се установило, че
ръководителите на гасенето на пожара не били разпитани. Изначално защитата
твърдяла, че няма умисъл от страна на Д. и да е целял да запали сградата, но
тази теза била поддържана до края от Окръжна прокуратура, която за всяко
съдебно заседание изпращала по двама прокурори. Така според защитника делото се
паднало на Председателя на Районен съд – Пловдив, а защитникът е Председател на
Адвокатска колегия – Пловдив, което било все низ от интересни събития. Така
защитникът счита, че именно подс.Д. е удобното лице за това производство, като
делото следвало да се изясни от комплексната пожаро – техническа експертиза, която
обаче била приета твърде рано, преди изслушването на всички свидетели, а по
този начин истината нямало да излезе изцяло. Навежда твърдения, че първите
свидетели на пожара – работещите в „Г.“ са видели огън и са сигнализирали за
това на тел.112, но разследващите не са търсили други свидетели, като
защитникът навежда твърдения, че това може би са удобни свидетели. От техните
показания не можело да се установи какво точно са видели да гори, дали пода или
тавана на помещението или нещо друго в самата стая. От друга страна съпоставя
показанията на свидетелите пожарникари, които първи се качили на етажа и от тях
се установява, че пожарът е бил по покрива, който след това е паднал на пода и
така се възпламенил пода. Предвид на това за защитника е спорно къде е
възникнало огнището на пожара. Навежда съмнения и по отношение на действията на
пожарникарите, като счита, че не са положили достатъчно усИ. за овладяване на
огъня. Тук защитникът заявява, че не му станало ясно как при овладян пожар
пламнал и склад N 4, тъй като версията за конвекция и искри би
следвало да обхване и по-малките къщи в съседство на складовете. Ето защо
защитникът счита, че този пожар е бил избирателен и са горели само тютюневи
складове, а не по-малки жилищни сгради около пожара. Тук навежда твърдения, че
сериозна вина носи и пожарната, тъй като не е могла да овладее ситуацията, като
е следвало да предвидят и пожара в склад N 4. Защитникът заявява, че
подс.Д. е бил клошар, но изключително подреден, за което няма спор, като никой
от свидетелите, които са ходели в стаята му, не са виждали да е разхвърляно, а
дори и св.Л.Д. заявявал, че няма фасове по пода. Така защитникът изразява
съмнение в обясненията на подс.Д. в първоначалния му разпит пред досъдебните
органи, тъй като това не бил неговия изказ и единствено там имало данни, че
ползвал ръчно свити цигари. Останалите доказателства категорично водят до
извода, че подс.Д. е пушел само фабрични цигари, даже не купувал такива без
бандерол, като тези цигари се загасяли сами и дори и хвърлена в кошчето, тя бил
следвало да загасне сама. Така тези три часа тлеене, за които твърдяла
прокуратурата, защитникът приема за много невероятна теза, тъй като около
12,00ч. подс.Д. е напуснал сградата и е бил около караваната, където е работел.
В обясненията си подс.Д. посочил, че кошчето му било с капак и затова
защитникът искал допълнителна експертиза, която не била допусната, защото
според защитата този капак би следвало да задуши огъня, тъй като липсва
кислород. По отношение на мястото на огнището защитникът навежда твърдения, че
вещите лица ползват като информация единствено свидетелски показания и снимков
материал, като заявяват, че само на прозореца на помещението на Д. имало
опушване по перваза. Според защитата това опушване се дължало на вещите, които
се намирали в помещението, което вещите лица потвърждават, но това не следва да
се приеме според защитата като огнище на пожара, тъй като именно тези вещи са
довели до опушването. Счита, че вещите лица в пожаро-техническата експертиза са
избягвали неудобните въпроси и на показанията на св.Б., която видяла огън през
прозорците на склад N 3 от ул.“Г.М.Д.“ вещите лица отговорили, че
видимостта не била добра, което навежда защитника на съмнения относно
заключенията на вещите лица. Тук защитникът сочи и отговорът на вещите лица
относно въпросът му как се е запалила най-далечната страна на склад N 4, като би било
логично да се запали най-близката част. Отговорът на вещите лица е, че имало
боклуци в подпокривното пространство и огънят е намерил необходимия горим
материал. Нямало обаче свидетели, които да са влизали в тази сграда и да има
доказателства за това. Като несериозни отговори на вещите лица защитникът
приема и доказателствата за лесно запалими течности като парафин или от
изпарена нафта. Вещите лица заявили, че правели оглед и намерили части от
свещи, като приемат, че тези следи са останали от това, а лесно запалимите
вещества биха изгорели и не биха оставили следи. Защитникът счита, че тук
вещите лица отново бягат от отговор на въпроса, тъй като няма свидетелски
показания, от които да се установи, че някой е ползвал свещи или е виждано в
сградата да светят свещи. Подс.Д. в своите обяснения сочи, че си светел с
фенерче и никога не ползвал свещи. Ето защо за защитникът версията умишлен
палеж е възможна и доводите на вещите лица, че за да възникне пожар по умишлен
начин следва да има и човек, който да бъде забелязан, защитникът приема за
голословна, защото живеем в модерен век и може да стане с дистанционно. Защитникът
навежда съмнения и относно самия пожар, тъй като много лесно е било да се
достигна и по обходния път до помещението на подс.Д. и да се предизвика този
пожар, още повече, че били забелязани някакви млади момчета с черни анцузи
около фитнеса, което обаче не било разследвано. С оглед на всичко изложено до
тук защитникът счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин и моли
Съда да оправдае изцяло подс.Л.Д. по така повдигнатото му обвинение. Последното
се базира изцяло на косвени доказателства, които не могат да докажат по един
несъмнен и категоричен начин, че именно подс.Д. е извършил престъплението,
поради което моли Съда да бъде оправдан. Не взема отношение ако подсъдимия бъде
признат за виновен, само навежда твърдения за наличието на повече смекчаващи
отговорността обстоятелства отколкото посочените от прокурорите. Не възразява
да бъдат върнати мобилния телефон и часовника.
Подсъдимият Л.Д. не се
признава за виновен и моли Съда да го оправдае, не иска да бъде осъден без
вина. Живеел в тази сграда още от 2011г. в една стая, която била на четвърти
етаж с прозорец, който гледал към мебелен салон „Г.“. Таванът на стаята бил
каратаван, виждали се дъските, върху които били керемидите, а в съседство имало
прозорци към фитнес залата. Миналата година бил в затвора, след което излязъл и
отново се върнал в стаята, която била много разхвърляна. Тогава в сградата
живеел и св.Л.Д., който бил на долния етаж в дясно. Св.Ф.Т. също живеел там, но
в друга част на сградата, като подс.Д. само веднъж се видял с него и се
притеснявал да не го издаде на полицаите. Стаята му била цялата в дъски и
пътечки, мокет имало, имал си малка плетена масичка, прозорецът бил без стъкло
и поставил парче картон. Стените били от шперплат, като нямало врата. В стаята
си съхранявал дрехи, обувки, намерил си дюшек, на който спял, след време
намерил и втори. На пода под дъските имало бетон, като така било само на
неговата стая, в останалите помещения били само с дъски и се виждало на долните
етажи. Обичал много да пуши и пушел всякакви цигари, каквито му дадат, но с
филтър. Обикновено ги пушел докрай, след което ги гасял в пепелника, а след
това ги изхвърлял в кошчето, за да не стане беля. В кошчето имало торбичка, в
нея събирал боклука, а кошчето било пластмасово, квадратно с капак. Когато се
върнал след затвора се запознал с Л., който му казал и за Ф.. Отишъл да види
как е при св.Л.Д., но там било много разхвърляно, имало много вестници, дрехи,
фасове по пода. В сградата виждал преди да влизат всякакви хора, наркомани,
клошари и други. Пътят към неговата стая бил от оградата на складовете, която
била поставена на тротоара на ул.“К.А.“, като можел да влезе от двата ъгъла, и
от към ъгъла с ул.“Г.М.Д.“, който ъгъл бил срещу ресторант „Чили“, така и от
ъгъла с ул.“И. В.“. След като преминел оградата влизал през едно прозорче на
приземния етаж и от там в дясно имало тунел, който бил в мазе. По тунелът
влизал до сградата, където били бетонните стълби и по тях се качвал до стаята
си. Преди да влезе в затвора не заключвал вратата на етажа, която била двойна
дървена, но след като видял, че са му ровели в стаята започнал да я заключва с
катинар. Имало и втори път за неговата стая, през дървени стълбища, като
трябвало да се мине през голямо хале и след това през тесен коридор, за да се
стигне до стаята. Подсъдимият обаче не минавал по него, защото имало много
продънени дъски и било опасно.
Подс.Д. помагал повече от 27
години на каравана на ул.“И. В.“ като отсервирал масите и почиствал. За тази си
дейност получавал от различните собственици храна, пари и цигари. Бил
освидетелстван с решение на ТЕЛК през 1999г. и получавал пенсия, с която също
преживявал. В денят преди пожара подс.Д. бил на караваната, като там отишъл
негов приятел – св.П.К., който го поканил да му отиде на гости. Така след
работа подсъдимия отишъл в дома на св.К. и там седели заедно, говорели си, пили
кафе, пушели цигари, гледали телевизия, яли спагети, алкохол не пили, тъй като
нямали. Около 06,00ч. сутринта подс.Д. решил да се прибира и си тръгнал, като
се прибрал в стаята си, минавайки по описания по-горе път. Преди да заспи
изпушил една цигара, загасил я в пепелника и заспал. Около 11,30ч. го събудила
алармата на телефона, след което станал, изпушил още една цигара и след това
излязъл, при което се разминал със св.Л.Д. ***. Така подсъдимия отишъл на
караваната, където работел. По някое време от там минала жена, която казала, че
някаква сграда гори, при което подс.Д. решил да иде и да види. Видял, че гори
покрива на неговата сграда, не видял да гори неговата стая. Имало пожарникари,
които гасели, като първоначално димът бил бял, но после станал черен от гуми,
които имало вътре. Подсъдимият не се съмнявал в себе си, тъй като нямал нафта и
бензин, както и никога не бил хвърлял незагасена цигара. При него пожари не са
се случвали. Само веднъж в родната му къща станал пожар, но той тогава не бил
там, като къщата изгоряла до основи. Подсъдимият счита, че няма вина за този
пожар и моли Съда да го оправдае, тъй като е невинен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Л.Л.Д. е роден
на ***г***, *****, български гражданин, със средно специално образование,
неженен, безработен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН: **********.
Подс.Л.Д. нямал собствено жилище
и живеел като клошар в различни изоставени сгради в гр.Пловдив. Това се
наложило, тъй като наследственото му жилище изгоряло преди години и така подс.Д.
останал без подслон. През 2011г. подсъдимият се заселил в бивш тютюнев склад,
находящ се на ул.“Е. Й.“ N 13 в гр.Пловдив /условно
определена като склад N1/, като за целта си
приспособил малка стая, находяща се на последния четвърти етаж на сградата, на
която стая имало малък прозорец, гледащ към мебелен салон „Г.“, който бил в
отсрещната сграда. Тази сграда била собственост на „Р.И.П.А" ООД – гр.Пловдив
с *****Г.П.Л., но от доста време не се ползвала. В сградата било преустановено
електрозахранването и водоподаването, част от прозорците липсвали, като на
места покривът бил нарушен и в сградата текло вода.
През 2015г. подс.Л.Д. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
вр. с ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, при първоначален общ режим. Така подс.Д. бил задържан за
изпълнение на това наказание, което изпълнение приключило на 12.03.2016г. След
освобождаването му от затвора подс.Д. отново се завърнал да живее в склада на
ул.“Е. Й.“ N 13, като видял, че стаята му е разхвърляна. По
това време в склада се бил настанил да живее на трети етаж св.Л.Д.,***
пренощувал и св.Ф.Т.. Двамата чули, че се шуми вечерта и отишли да проверят
какво става на последния етаж, където видели подсъдимия Д., който се оплакал,
че стаята му била разхвърлена. Така св.Л.Д. и св.Ф.Т. разбрали, че подсъдимият
живял там и преди това. При една от следващите срещи на подс.Д. със св.Д. му
казал, че се казва „Кольо“, но рядко контактували. Тъй като подсъдимият се
притеснявал да не му вземат вещите намерил катинар, с който заключвал двойна
дървена врата, която отделяла бетонните стълби от етажа, на който живеел. Така
веднъж на св.Д. бил на гости св.К.Д., който бил крадец и се качил на четвъртия
етаж да търси вещи, които да открадне. Там се срещнал с подс.Д., който го
заплашил с нож и му казал, да не ходи повече на този етаж.
Подс.Д. и св.Д. били съседи в
обитаваната от тях сграда, бивш тютюнев склад и живеели на трети и четвърти
етаж. Достъпът до „жилищните“ им помещения обаче бил труден, тъй като този
склад, както и два съседни склада били оградени с метални огради, тъй като били
опасни сгради. Другите две сгради, попадащи в огражденията, представлявали бивш
тютюнев склад, находящи се на ул.“К.А.“ N 2
/условно обозначени като склад N 2 и склад N 3/, като една от фасадите на склада граничела с ул.“И. В.“ /склад N 2/,
а в другата граничела с ул.“Г.М.Д.“ /склад N 3/.
За да достигнат до обитаваните от тях помещения подс.Д. и св.Д. използвали един
и същи път, който бил през пролука в загражденията на ул.“К.А.“ до ъгъла с
ул.“Г.М.Д.“, след което вървели между сградата и загражденията до един малък
прозорец, който бил без стъкло, а върху него имало парче ламарина. През него
двамата се провирали и влизали в приземен етаж, след което двамата ползвали
различен път. Подс.Д. използвал малък тунел в дясно в помещението, който
излизал в склад N 1, близо до бетонни
стълби, находящи се в южната част на склада, които имали врата, от която се
излизало във вътрешен двор, ползван от „Тотал спорт 2015“ ЕООД – гр.Пловдив за
вход за фитнес зала, находяща се в съседен склад на цитираните по-горе
складове. По тези бетонни стълби подс.Д. се качвал до четвърти етаж, където
имало двойна дървена врата към етажа, която заключвал. Св.Д. от приземния етаж
стигал до дървени стълби, които се намирали в близост до ул.“И. В.“, по които
се качвал до трети етаж, където живеел в малко помещение, преградено с шперплат
в южната част на склада и имал прозорец, от който се гледала сградата на фитнес
център „Тотал спорт 2015“, като над него, но малко по-северно била стаята на
подс.Д., а стаите били почти една над друга. Тези две стаи имали прозорци на
различните фасади на сградата, като стаята на подс.Д. била с втория прозорец
под покрива, гледан от ул.“Е. Й.“ в посока от фитнес център „Тотал спорт 2015“
в посока ул.“И. В.“. Този прозорец бил счупен и подс.Д. ползвал парче картон
вместо стъкло. Двете помещения нямали врати, като за целта както подсъдимия,
така и св.Д. ползвали завеси. Маршрутът на св.Д. бил опасен, защото основната
настилка, по която вървял, била дървена и на много места прогнила. Това не
пречело на св.Д., който познавал пътя и минавал по здравите дъски и греди. За
подс.Д. този път бил опасен и затова предпочитал бетонните стълбища.
Подс.Д. започнал да събира
различни вещи в стаята си за да я пригоди за нуждите си. За легло ползван
намерени от него два дюшека, поставени един върху друг. Имал малка масичка от
изкуствен ратан, дървен шкаф за обувки, а на пода бил постлал мокет, върху
който имало килим и пътека от текстил, за да не стъпва по дъските. В стаята бил
натрупал множество дрехи и обувки, част от които били закачени по дървените
стени, а другите се намирали по пода, събрани в чували. Имало и много вестници,
които подс.Д. събирал и ползвал при хранене, като част от тях също прибирал в
чували. Подс.Д. пушел много, като за фасовете ползвал два пепелника, които
изпразвал в пластмасов кош с капак, в който винаги поставял найлонова торбичка.
Там изхвърлял и други дребни боклуци от храненето си, остатъците от вестници,
които използвал. Когато торбичката се напълвала подс.Д. я изхвърлял извън
склада при излизането си. Подс.Д. пушел всякакви цигари, основно с филтър, като
рядко си купувал, а търсел от хората. Често работещите на ул.“И. В.“ му давали
пари да им купува цигари и други неща, което било едно от основните неща, с
които се занимавал подсъдимия, като за тази услуга получавал дребни пари и
цигари. Почти всеки ден подс.Д. помагал и в каравана за храна и безалкохолно,
находяща се на кръстовището на ул.“И. *** близост до склада, в който живеел.
Обикновено подс.Д. отивал на караваната около 12,00ч. на обяд и стоял до към
15,00ч., като почиствал масите, изхвърлял боклука и в замяна получавал храна,
кафе или цигари от работещите на караваната.
На 19.08.2016г. следобед подс.Д.
бил отново на караваната на ул.“И. В.“, през която минал св.П.К., който бил
приятел на подсъдимия. Двамата разговаряли и св.К. поканил подс.Д. да му отиде
на гости вечерта. По късно същия ден подс.Д. отишъл в дома на св.К., където
останал цялата нощ. Двамата гледали телевизия, разговаряли, пили кафе, яли
спагети, пушели цигари и това продължило до около 06,00ч. на 20.08.2016г.
Тогава подс.Д. си тръгнал и се прибрал в стаята си на четвърти етаж на
тютюневия склад, където си легнал и заспал. Около 11,30ч. на 20.08.2016г. подс.Д.
се събудил от алармата на телефона си и станал. Първата му работа била да
изпуши една цигара, след което я загасил в пепелника и без да обърне внимание
дали е добре загасена, я хвърлил в пластмасовото кошче, където имало и други
отпадъци, каквито изхвърлял обикновено. След това около 12,00ч. подс.Д. излязъл
от стаята, заключил двойната дървена врата на етажа с катинар и тръгнал да
излиза от склада по обичайния си път. Излизайки от металните заграждения на
ул.“К.А.“ подс.Д. се разминал със св.Л.Д., но не се поздравили. Св.Д. се
прибирал, към неговата стая, носейки храна, а подс.Д. се запътил към караваната
на ул.“И. В.“, където се заел да върши обичайните си занимания по почистване на
масите и изхвърлял боклука. По това време в караваната работела св.Е.К., като
подс.Д. за времето от 12,00ч. до 15,00ч. бил постоянно около нея. Св.Д. пък се
прибрал в стаята си на трети етаж, обядвал, след което си легнал да спи.
Изхвърлената от подс.Д. цигара
не била добре изгасена, поради което същата възпламенила намиращите се в
кошчето отпадъци и торбичката, в която били събрани. Огънят бавно се развивал,
тъй като кошчето имало и капак, но постепенно се създала висока температура,
при което пластмасовото кошче се разтопило и така огънят започнал да се пренася
по другите вещи в стаята. Обхванал бавно мокета и килима по пода, пренесъл се
през дюшеците и по събраните дрехи, като обхванал всички вещи в стаята, които
били от горими материали. Огънят се развивал бавно, тъй като в помещението
нямало свеж въздух, прозорецът и завесата били затворени, затова горенето било
под формата на тлеене, като дървените повърхности се нагрявали постепенно,
достигайки критичната температура на възпламеняване. Наличието на капак на
коша, липсата на свеж въздух и бавното тлеене на огъня забавило появата на
големи пламъци около два часа и половина. За това време тлеенето на огъня се
пренесло по всички вещи в стаята, в това число и по картона на прозореца, който
изгорял и така от прозореца започнал да навлиза свеж въздух, което довело до
усилване на огъня и създаване на открити пламъци, които обхванали дрехите по
стените и така огънят се разраснал и започнал да обхваща дървените стени и
сухите дъски и греди на покрива на стаята.
Горенето на сухите дъски и греди довело до разнасянето на пукот на
горящо дърво, което заедно с миризмата на пушек събудили св.Д.. Последният
видял, че между процепите на дюшемето на горния етаж има пламъци, уплашил се и
набързо тръгнал да напуска сградата, като оставил вещите си вътре.
Междувременно часът бил около
14,50ч. когато пламъците от стаята на подс.Д. станали видими през прозореца от
съседната сграда. По това време в мебелен магазин „Г.“, който се намирал на
ул.“Е. Й.“ N16, на втори етаж били св.М.Г.,
З.И. и Т.Р.. Св.З.И. била с лице към прозореца на мебелния магазин и
забелязала, че има пламъци в помещението зад втория прозорец под покрива на
отсрещната сграда, находящ се от фитнес зала „Тотал спорт 2015“ в посока ул.“И.
В.“. Това бил прозореца на стаята на подс.Д.. Тя извикала на останалите
свидетелки, че в отсрещната сграда нещо гори, при което започнала да звъни на
спешен телефон 112 за да предупреди за започналия пожар. След това св.И.
побързала да отиде до сградата на „Тотал спорт 2015“ и да предупреди
присъстващите за възникналия пожар в съседната им сграда. През това време по
ул.“Е. Й.“ минавал св.И.Г., който се придвижвал с автомобила си. Св.Г. усетил
миризма на дим и спрял автомобила си, като тръгнал по улицата и чул пукота от
горящи дървета, погледнал нагоре към склада на ул.“Е. Й.“ N 13 /склад N 1/ и видял
излизащите пламъци от втория прозорец под покрива на сградата, който бил от
фитнес залата в посока ул.“И. В.“. Св.Г. заснел пожара
с мобилния си телефон, след което позвънил на спешен телефон 112, на който
номер започнали да звънят и други граждани. Във фитнес залата бил и св.Т.К.,
който забелязал, че от капандура на покрива на склад със синя стена, която
граничела с малкия двор на фитнес залата, започнал да излиза гъст дим. Снимал
това с телефона си и позвънил на св.Г.Т., която била *****на фитнес залата, но
не била там в момента, като й обяснил за възникнал пожар в съседната на фитнеса
сграда.
Няколко минути след
позвъняването на спешен телефон 112 на местопроизшествието пристигнали екипи на
Регионална дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“, които
започнали да гасят огъня. Тъй като вътрешността на склада била изградена от
стара дървена конструкция, огънят за много кратко време се разпространил по
подпокривното пространство и обхванал почти цялата конструкция. Двама от
пожарникарите – св.Х.Д. и св.И.Б. влезли в запалената сграда, като разбили
заключена врата, находяща се във вътрешния двор, срещу сградата на фитнес
центъра, която била закрита с рогозка. Така двамата свидетели влезли в склада,
достигнали до бетонните стълби, които ползвал подс.Д. и се качили до последния
четвърти етаж, тъй като долните етажи не били обхванати от огъня. Достигайки
последния етаж свидетелите видели заключената двойна дървена врата, като разбили
катинара и така отворили вратата на етажа. Влизайки на четвърти етаж св.Д. и Б.
видели, че почти цялото подпокривно пространство горяло, като част от дъските
на покрива започнали да падат заедно с керемидите по пода на етажа. Всичко било
обхванато от пламъци. Пожарникарите построили водна линия, като към тях се
присъединил и св.С.З., а св.Д. и Б. излезли от сградата и се включили в
гасенето с автоматична стълба извън сградата. Екипът, който останал да гаси
отвътре не успявал да потуши пламъците, който се разраствали и обхващали и
дървения под на четвърти етаж, а екипът, който гасял отвън с автоматичната
стълба не успявал също да овладее огъня, тъй като керемидите спирали струята
вода и така не достигала до запалената подпокривна конструкция. От това горене
в атмосферата се отделял гъст бял дим, който станал видим за целия град
Пловдив, тъй като площта на пожара била голяма. Така на мястото на пожара
започнали да се събират много хора, а от полицията били изпратени екипи да създадат
периметър около сградите, за да не се допусне да пострадат гражданите.
През това време подс.Д. бил на
караваната, като минала непозната за него жена и казала, че нагоре по ул.“И. В.“
имало пожар. Подс.Д. решил да отиде да види и така стигнал до ъгъла на ул.“И. ***,
като видял, че от покрива на склада до фитнес залата излизал гъст бял дим.
Докато стоял там се събрали много хора, сред които и журналисти. Подсъдимият
започнал да си коментира с тях, като бил чут от стоящия наблизо полицейски
служител – св.И.В., че живее в тютюневите складове. Св.В. се запознал с подс.Д.
и се поинтересувал къде живее. Подсъдимият му обяснил, че живее в малка стаичка
на последния етаж, където имало пожар. Тогава св.В. поискал подсъдимия да му
покаже как се влиза в склада, за да проверят дали няма други лица вътре.
Подсъдимият завел св.В. до пролуката в оградата на ул.“К.А.“, двамата преминали
през маршрута на подс.Д., влезли в складовете и достигнали до бетонните стълби
на склада, граничещи с вътрешния двор на фитнес залата. Св.В. и подс.Д.
започнали да се изкачват по стълбите, но В. видял, че има водни линии на
пожарникарите, чували се гласовете им, при което преценил, че не следва да се
качват нагоре и се върнали обратно отвън на улицата.
Пожарът продължил да се
разраства с пълна сила. Започнал да се пренася надолу към трети етаж, тъй като
голяма част от конструкцията на сградата била от дърво. По това време на ул.“Е.
Й.“ дошъл и св.Е.В., който бил пенсиониран пожарникар, но носел противопожарен
екип в автомобила си. Включил се като доброволец сред пожарникарите и влязъл в
горящия склад през бетонните стълби. Стигнал до четвърти етаж и видял, че там
има екип от пожарникари, които гасели, но целият етаж бил обхванат от огъня,
който започнал да се пренася и на долния етаж, след което се включил в
гасителните мероприятия на други места, от където пожарникарите се опитвали да
потушат огъня.
Въпреки усИ.та на
противопожарните екипи, огънят се пренесъл надолу към трети етаж, тъй като
конструкцията на сградата позволявала бързото му разрастване – складът бил
изграден от масивни дървени греди, изграждащи подовете на отделните етажи,
които били много сухи и спомогнали сградата да бъде обхваната изцяло от огъня. Подпокривното пространство на склада било
изцяло обхванато от пламъци, а близостта на стрехата на склад N 1 със склад N 2
/разстоянието било около 2 метра/ дало възможност да попаднат горящи отломки
върху покрива на съседния склад. За бързото възпламеняване допринесло и
лъчистото нагряване от пожара в склад N 1,
като конструкцията на покрива и на двата склада била еднотипна. Така огънят се пренесъл върху покрива на склад
N 2, в частта от страната на ул.“И. В.“ и бързо
започнал да обхваща цялата конструкция, която също била изградена от сухо
дърво. За кратко време огънят се разпрострял по целия покрив и така се пренесъл
до покрива на склад N 3, които практически
били долепени. Огънят се разраствал с пълна сила и освен в хоризонтална посока
се разпространил и във вертикална посока, тъй като горящите отломки на
покривната конструкция падали на долния етаж, който също се възпламенявал, след
това пропадали на долно ниво и т.н. Така от тежестта на отломките и влиянието
на огъня всички дървени конструкции по етажите се срутили и паднали в
приземията на трите сгради. От това срутване във въздуха над сградите се
издигнали множество искри и главини, които падали по околните улици и по
покривите на съседните сгради.
Единствената сграда, която активно
се използвала и била в непосредствена близост до горящите складове N 1 и N 3 е бил сграда с
административен адрес на ул.“Е. Й.“ N 13.
Тази сграда е съсобственост на следните лица: Й.А.Б. ***, Р.С. от гр. Тел Авив,
Израел, Ю.С. от гр. Назарет, Израел, О.М.С. от Израел, М.Б.Ш. от гр. Тел Авив,
Израел, П.Д.М. от гр. Тел Авив, Израел, Р.А.А. ***, В.Н.А. от гр. Тел Авив,
Израел, Р.Г. от Израел, Г.Ш. от Израел, О.О. от Израел. Всъщност обаче тази
сграда от 2003г. била отдадена под наем на „Тотал спорт 2015" ЕООД с *****св.В.Д..
Трите етажа на сградата били оборудвани като фитнес зала и помещенията се
ползвали както за фитнес, така и за аеробика, йога, скуош и други спортни
занимания. Тъй като в тази сграда единствено имало ценно имущество, усИ.та на
противопожарните служители били насочени към запазване на последната и поради
това била обливана с вода, като на покрива й били разположени противопожарни
екипи. Това ограничило разпространението на огъня върху тази сграда и така тя
не се възпламенила. Но близостта на
съседните горящи сгради, както и лъчистото греене на пожара и хвърчащите искри
и главини, довели до запалване на част от покривната конструкция на тази
сграда. Около 19,00ч. по зазидана в топла връзка греда между склад N 3 и сградата, ползвана от „Тотал спорт 2015“ огънят
пробил на втория етаж на сградата и подпалил рекламно пано. Вследствие на огъня
и развитата висока температура оборудването и стоките в спортния център били
силно деформирани и станали негодни. Поради това вътре в сградата били
изпратени пожарникари, които започнали да обливат вътрешността с вода за да
намалят лъчението. За около час огнището на пожара в тази сграда било
локализирано и потушено, като пожарникарите продължили да предпазват сградата,
ползвана от „Тотал спорт 2015г“ от огнищата на пожара в съседните сгради,
където горенето продължавало с висок интензитет. Това ставало посредством пожарникарски
екип на покрива на сградата, който обливал последната с вода.
Високата температура от огъня
създало мощни конвенционални потоци, които издигали във въздуха множество искри
и главини, които летели в района на пожара. Наличието на високи зелени дървета
около горящите складове по улиците „Е. Й.“, „И. В.“ и „К.А.“ предпазвали
отчасти по-ниските сгради, тъй като поемали част от тези искри, но по ул.“Г.М.Д.“
нямало дървета и там искрите се издигали и летели, като част от тях падали по
покрива на съседна сграда – бивш тютюнев склад, с административен адрес
ул."Г.М.Д." № 27-29. Тази сграда условно бе обозначена като склад N 4 и била собственост на „Галакси инвестмънт
груп" ООД – гр.Пловдив, с *****св.К.Б.. Последният бил уведомен още в
началото на пожара в склад N 1 от служители на охранителна фирма, пазеща собствеността на „Кингс
табако“, които охранявали съседни имоти и същевременно правели обход и на тази
сграда. Този склад се ползвал от „Кингс табако“ преди години, след което била
опразнена и заключена, като достъп до нея имало през метална врата, която се
намирала срещу малката стена на склад N 3 на
ул.Г.М.Д.“. Още с възпламеняването на склад N 3 един
пожарникарски екип влязъл в склад N 4 през
тази метална врата и достигнал до последния етаж, на който имало тунел към
склад N 3. Пожарникарите построили водна линия и
предпазвали пожарът да не се пренесе през този тунел до склад N 4. Тъй като конструкцията на склад N 3 се срутила по време на пожара, което било малко
преди да възникне пожара в сградата на „Тотал спорт 2015“ на второ ниво,
пожарникарите напускали склад N 4, защото преценили, че
няма опасност огъня да навлезе през металния тунел. Високата температура обаче
създала силно лъчисто нагряване и склад N 4
започнал да се нагрява, като вътре се нагрял и намиращият се въздух. Така
хвърчащите искри и главини от горящите в съседство складове попадали по покрива
на склад N 4, в далечната част на склада по ул.“Г.М.Д.“***,
защото топлите потоци въздух се движели към по-студената част на сградата. В
тази част покрива на склада се възпламенил и това било забелязано от стоящият
на покрива на „Тотал спорт 2015г. св. А.А. и се случило около 22,00ч. Свидетелят
съобщил това по радиостанцията и екипите, които били на улиците, се насочили
към този склад за да спрат пожара. Там били св.Д.Б., който ръководел екипа,
влязъл с още двама пожарникари в склад N 4 за да разузнаят. Качили се на второ ниво и видели,
че конструкцията на склада също е дървена, като през процепите на дъските се
видяло, че цялото подпокривно пространство било обхванато от огъня. Св.Б.
върнал екипите и започнали гасене отвън, като до огнището била изправена вишка,
от която се гасяло, но високата температура и лъчистото греене не давало
възможност да се ограничи огъня. Тогава вишката била свалена, а обливането с
вода довело и до появата на волтова дъга от компресорно помещение на склада,
находящо се на ул.“Е. Й.“ в края на малката стена на склад N 4. Волтовата дъга принудила св.Б. да разпореди да
бъдат спрени гасителните мероприятия за да бъде предпазен екипа пожарникари.
Докато очаквали елекртоподаването към склад N 4 да
бъде спряно, огънят обхванал и по-долните нива, като последвало срутване на
покрива и малката стена на склада, която била продължение на ул.“К.А.“.
Топлинното излъчване на огъня от
склад N 4 довело и до увреждане на сградата, находяща
се на ул."Е. Й." N 16, собственост на
„Нордикс инвест" ООД – гр.Пловдив, с *****св.И.Б..
От високата температура били стопени пластмасови дограми на прозорци, а при
изстиването им нагрятите преди това стьклопакети започнали да се чупят. Опушена
била и част от фасадата и вътрешността на сградата – стени и тавани. Сградата
била предпазена от възникване на пожар, тъй като през цялото време на покрива й
имал екип, който обливал сградата с вода и така предотвратил нейното запалване.
Част от този екип бил и св.Е.В., който обливал покрива и виждал как главини и
искри падали по покрива на тази сграда.
Около полунощ на 20 срещу
21.08.2016г. пожарът във всички горящи сгради бил потушен, като в приземията им
останала да тлее жаравата.
Вследствие на пожара покривите и
вътрешната конструкция на складове N 1, N 2, N 3 и N 4 изгорели напълно, като останали само
стените им. Една от малките стени на склад N 4 също
се била срутила частично.
Частично изгорял и покривът на
сградата, стопанисвана от „Тотал спорт 2015“ ЕООД – гр.Пловдив с
административен адрес на ул.„Е. Й. N 13,
като увреденото имущество е както следва: 145 кв.м. с изгоряла дървена покривна
конструкция на подпокривен етаж с височина 2,5м., а керемидите тип
„Марсилски" на тази конструкция били счупени. При гасене на пожара били
счупени допълнително 500 кв.м. керемиди тип „Марсилски", като дървената
конструкция е запазена, без щети по нея.
В следствие на пожара в същата
сграда били увредени и електрическата инсталация на втори и трети етаж, както и
редица движими вещи, собственост на дружеството – наемател „Тотал спорт
2015" ЕООД, а именно:
1.
47
бр.осветителни тела;
2.
9 бр. душ
кабини;
3.
3 бр.
тоалетни чинии;
4.
2 бр.
мивки с плотове;
5.
300 кв.
преградни стени от гипс картон;
6.
160 кв.м
специализирана гумена подова настилка;
7.
65 кв.м. фаянсова
подова настилка;
8.
11 бр.
душ батерии и батерии за баня;
9.
2 бр. Въздуховоди
с диаметьр 120мм. за вентилационна инсталация с дължина 10 м.;
10.
2 бр. вентилатори за въздуховоди с диаметьр
120мм.;
11.
1 бр. колонен климатик с топлинна мощност 5-6 000
вата;
12.
1 бр. стенен климатик с топлинна мощност 1800
вата;
13.
1 бр. климатик с топлинна мощност 2600 вата;
14.
1 бр. охладителна система за цялата сграда на
ул.“Е. Й.“ N13, италианско производство;
15.
13 бр.конвекторни тела, италианско
производство, разположени в йога и фитнес зала, както и в спининг студио;
16.
80 кв.м. вътрешна мазилка;
17.
30 кв.м.пръскана мазилка на тавана;
18.
22 кв.м. стена;
19.
1400 кв.м. мазилка по стени и тавани за
измиване;
20.
1070 кв.м. стени за боядисване;
21.
100 кв.м.ламперия за стени и колони;
22.
40 кв.м. мазилка на фасада за почистване;
23.
16 бр. стъклопакети;
24.
5 бр. дограма и стъклопакети;
25.
1 бр. алуминиева врата;
26.
410 кв.м. специализирано подово покритие за
фитнес зала „Пейвиджим“ Испания;
27.
1 бр. бар плот;
28.
4 бр. шкафове;
29.
1 бр. вградена мивка;
30.
1 бр. хладилник 180 литра;
31.
1 бр. хладилна витрина 60 литра;
32.
1 бр. блендер;
33.
1 бр. настолен компютър;
34.
10 бр. камери за видеонаблюдение и 150 м.
окабеляване;
35.
6 бр. тонколони, трилентови 110 вата;
36.
1 бр. баскаса;
37.
2 бр. бягащи пътеки „Сайбекс“;
38.
3 бр. LSD
телевизори „Филипс 22“;
39.
5 бр. седалки за фитнес уреди;
40.
5 бр. пластмасови предпазители за фитнес
уреди;
41.
28 бр. напитки;
42.
17 бр. био барче;
43.
4 л. прясно мляко;
44.
142 бр. корни 50г.;
45.
24 бр. напитки Алое вера;
46.
3 бр. овесени ядки;
47.
1462 бр. минерална вода 0,5л.;
48.
3792 бр. минерална вода 1,5л.;
49.
6 кг. кафява захар;
50.
145 бр. дъвка драже;
51.
3 кг. кафе на зърна;
52.
10 бр. кафе капсула;
53.
5 бр. ампули Л карнитин;
54.
33 бр. Уей протеин бар;
55.
45 бр. Масъл протеин бар;
56.
23 кут. чай „Лилиан“;
57.
73 бр. микс протеин бар;
58.
31 бр. Белвита;
59.
3 бр. хран.добавка;
60.
4 бр. мляко 500 гр.;
61.
6 бр. Туининг;
62.
1 кг. нескафе;
63.
1л. Биосироп;
64.
3 бр. витамин Д;
65.
3 бр. витамин С;
66.
2,27 кг. Оптимум уей голд;
67.
2 бр. кафе 58;
68.
129 бр. напитка “Hellby“;
69.
9 бр. бисквити;
70.
176 бр. бира кутия 0,5л.;
71.
4 бр. Капи 0,25л х 24;
72.
89 бр. фитнес дринк 0,5л.;
73.
17 кут. ампули Уайлдър Л карнитин;
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията на подсъдимия Л.Л.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените по реда на чл. 279
ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК обяснения на подсъдимия, дадени пред разследващ
орган в присъствие на служебен защитник, находящи се на л.33 и 34 от т.8 на
досъдебното производство /ДП/. Тази фактическа обстановка се подкрепя изцяло и
от показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, а
именно К.К.Б., В.С.Д., Д.Л.К., Т.П.Р., М.Х.Г., Г.Т.Т., П.И.П., Д.Т.Б., И.П.Б., Е.Д.В.,
Ч.Н.М., М.Л.А., А.Г.А., К.М.М., Н.Й.П., Б.Т.С., З.И.И., П.И.К., Е.А.К., П.А.К.,
И.А.В., А.Г.С., В.И.Б., М.В.Д., П.А.К., М.П.С., Ю.И.Б., Х.И.Д., И.Г.Б., Т.И.К.,
Л.М.Д., Т.К.К., Ж.Д.Д., И.З.Г.,С.С.Б., Р.И.Д., В.С.Е., Г.П.Р., В.Г.М., К.Р.Д., Ф.Н.Т.,
Н.И. Б., А.В.Г., Н. З.П., К. Л. Я., Н. В. А. и С.Л.З., дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК
показания на свидетеля А.Г.С., прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.2
от НПК показания на свидетелите Б.Т.С., П.И.К., П.А.К., М.В.Д., Т.К.К. и И.З.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели като обективни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и изясняващи изцяло посочената
по-горе фактическа обстановка. Тези показания кореспондират и с обясненията на
подсъдимия, като оформят изцяло описаната фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло
обясненията на подс.Л.Д., от които се установява как и кога се е заселил в
изоставения тютюнев склад с административен адрес в гр.Пловдив, ул.“Е. Й.“ N 13 /склад N1/, както и къде се
намирало помещението, в което живеел. Установява се също така и какви вещи е
имал в стаята си, какво е било обзавеждането и по какъв начин е било подредено.
От обясненията се установява също така и фактът, че подсъдимият много пушел,
като поддържал сравнително чисто в неговото помещение, събирал боклука си в
пластмасов кош, в който слагал и найлонова торбичка, която изхвърлял когато се
напълвала с боклук. От обясненията на подсъдимия се установява и че достъпът до
неговата стая бил по два пътя, като единият бил опасен, тъй като подът на много
места бил с прогнили дъски и можело да се падне, а вторият бил през бетонни
стълби, които стигали до четвъртия етаж, където имало двойна дървена врата,
заключвана от подсъдимия с катинар. От изложеното до тук Съдът приема, че
достъпът до четвърти етаж на склад N 1 е бил ограничен от
подсъдимия, като обходния път не се използвал дори и от него, който познавал
добре тези изоставени складове, тъй като живеел в тях няколко години. Също от
тези обяснения се установява, че в деня на пожара подс.Д. се събудил около
11,30ч. изпушил една цигара, загасил я както обикновено в пепелника и без да се
увери, че е изгасена напълно, я изхвърлил в пластмасовия кош с торбичка в него.
Тук в хода на съдебното следствие се констатираха противоречия между изложеното
от подс.Д. в хода на досъдебното производство при разпита му в качеството на
обвиняемо лице, находящ се на л.33 и 34 т.8 от ДП, където на 22.08.2016г. – два
дни след пожара, подс.Д. в присъствие на защитник е заявил пред разследващите
органи, че се притеснил много за цигарата, която бил изпушил преди да излезе и
след това изхвърлил в кошчето. Заявил в разпита си като обвиняемо лице пред разследващия
полицай, в присъствието на защитника си, че се притеснявал дали е изгасил добре
тази цигара. В хода на съдебното следствие подс.Д. отрече да е имал притеснения
за това, тъй като винаги гасял цигарите си до край, но Съдът приема това за защитна
теза, а наред с това следва да се отрази и моментът в който подс.Д. е дал
своите обяснения. В обясненията си два дни след инцидента подс.Д. е посочил, че
се притеснява за това, че не изгасил добре цигарата си, а десет месеца след
това е категоричен, че е изгасил напълно цигарата си. В подкрепа на това, че
твърденията в хода на съдебното следствие са продиктувания от защитната му теза
следва да се отбележи, че подс.Д. беше категоричен, че когато е станал не е
пушил, а е излязъл веднага, но след прочит на обясненията му от досъдебното
производство се сети, че е запалил цигара, която изпушил докрай. С тази защитна
теза подс.Д. се стреми да убеди Съда, че не е пушил цигари преди да излезе, а
ако се приеме, че е пушил, то че е изгасил напълно своята цигара, за да няма
доказателства, че именно той е предизвикал пожара в склад N 1. С оглед на
изложеното Съдът кредитира обясненията на подс.Д. изцяло, като наред с
обясненията, дадени в хода на съдебното следствие, Съдът приема и кредитира
прочетените обяснения от досъдебното производство като чистосърдечни,
обективни, ясни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Л.Д., от които се установява, че живеел в изоставения тютюнев
склад на ул.“Е. Й.“ N 13 на трети етаж в помещение с прозорец срещу
фитнес зала „Тотал спорт 2015“. Над него на горния етаж живеел подс.Д., който
заключвал етажа си и така нямало достъп до него. От показанията на св.Д. се
установява, че в сградата преди това влизали различни хора, но достъпът бил
опасен, тъй като голяма част от дървените дюшемета били изгнили и продънени,
което създавало опасност за преминаващи. Така св.Д. не виждал напоследък външни
лица, след ограждане на складовете, а ако такива външни лица се появявали /като
св.Д. веднъж видял млади хора с фотоапарат да правят снимки на модели в
склада/, веднага били забелязвани от „живеещите“ в склад N 1, а именно от Д.,
който бил там основно през деня. От показанията на св.Д. се установява, че в
този склад видял да се заселва подс.Д. през пролетта на 2016г. Към този момент
в другата част на складовете живеел и св.Ф.Т., с който Д. контактувал. В деня
на пожара – 20.08.2016г. св.Д. се прибирал на обяд с храна към стаята си в
склада, като се разминал с подс.Д., който излизал. Св.Д. се прибрал в стаята
си, обядвал и по-късно си легнал да спи. От показанията му се установява, че
познава добре складовете, знае конструкцията от дърво, както и това, че ако
някой се движи по тези дървени подове се чува. До момента на запалване на
пожара, чието огнище възникнало над стаята на св.Д., последният не е чувал
някой да ходи по четвъртия етаж, нито шумове от други лица, които да са
присъствали в склада. От показанията на св.Д. се установява, че подс.Д.
заключвал подстъпа към четвърти етаж с катинар, така че от там не е имало и
възможност да се влезе в етажа, без да се разбие този катинар. Също така се
установява, че когато възникнал пожара, св.Д. бил в неговото помещение, събудил
се от пукота на горящи дърва и от миризмата на пушек. Видял, че огънят идва от
горния етаж, от стаята на подс.Д., тъй като се виждало от
процепите между дъските на тавана му, като св.Д. в показанията си не сочи друго
огнище на пожара, освен мястото, където е била стаята на подс.Д.. Ето защо
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. като пълни, обективни, хронологично
изложени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с
обясненията на подс.Д. относно разположенията на стаите, начина на преминаване,
заключването на етажа и възможностите за достъп, както и каква е била
обстановката на двата етажа на склад N 1.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Ф.Т.,
от които се установява, че също живеел в изоставените тютюневи складове, но в
склад N 2, като основно се прибирал да спи там. Св.Т. контактувал само със св.Д.,
който веднъж го извикал, че чувал шум на последния етаж. Така двамата свидетели
отишли да проверят какво се случва и заварили подс.Д., който им обяснил, че
стаята му била разхвърляна и така двамата свидетели разбрали, че подс.Д. бил
живял там и преди. Св.Т. не контактувал с подс.Д. и почти не се виждал с него.
От показанията му се установява каква е била обстановката вътре в изоставените
складове, както и това, че св.Т. се появил на свечеряване в деня на пожара,
видял, че „жилището“ му е изгоряло и бил загубил вещите си в пожара. Съдът
кредитира тези показания като обективни и кореспондиращи с показанията на св.Д.,
както и с обясненията на подс.Д..
Съдът кредитира показанията
на св.П.П., който работел като пазач на склад в съседство на изгорелите
складове. Познавал св.Ф.Т., като бил виждал и подс.Д. до караваната да чисти.
Знаел, че св.Т. ***, които били оградени с ограда, говорели си няколко пъти.
След пожара също разговаряли и разбрал от св.Т., че не знаел нищо за пожара.
Така св.П. се видял с един от живеещите в склада, който бил стар на години и
който му казал, че щял да се задуши от пушека и избягал. От прочетените по реда
на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на св.П., дадени в хода на
досъдебното производство, се установява, че това е св.Л.Д.. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.П. като обективни, искрени и кореспондиращи с
останалите гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията и на свидетелите П.К., М.Д., К.Д. и А.С., като от всички тях се
събират характеристични данни за подсъдимия и неговите навици, както и къде
живеел и в каква обстановка. От показанията на св.П.К., дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК,
се установява, че познавал подс.Д. от св.М.Д.. Тримата веднъж били на гости в
стаята на подс.Д. в тютюневия склад до фитнес зала „Тотал спорт 2015“ и магазин
„Г.“. В стаята нямало осветление, качили се по бетонни стълби, а вътре било
разхвърляно и имало фасове по пода. Докато били в стаята и тримата пиели
алкохол, пушели цигари, като гасели фасовете в локва вода на дървения под и по
пода имало други фасове. От показанията на св.К. се установява, че подс.Д.
пушел ръчно направени цигари към онзи момент. След това св.К. си тръгнал, а св.Д.
останал да спи при подс.Д.. Преди това подс.Д. и Д. се нахвърлили да бият един
човек до гарата, за което следващите дни били викани в полицията, като там бил
и К.. В последствие Д. врязал в затвора, а св.К. не бил ходил повече на гости
на подс.Д., само завел полицаите до неговата стая. От показанията на св.М.Д., дадени
в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.2
от НПК, се установява, че познавал подс.Д. и били приятели, като оставал при
него в стаята му, докато го чакал, а и често го канел на гости в дома му. От
тези показания се установява, че подс.Д. живеел в стая на четвърти етаж в склад
N
1, като имало прозорец, от който се виждал магазин. В стаята му имало дюшек,
шкаф, много дрехи по стените и в чували, подът бил дървен. На етажа не влизал
никой, тъй като подс.Д. затварял дървена врата, която в началото подпирал с
нещо, а след това започвал да заключва. От показанията на св.Д. се установява,
че подс.Д. държал чисто в помещението, където живеел, хвърлял цигарите си в
пепелник, а когато той го чакал, стоял на долните етажи, където пушел. Св.Д. не
помни св.П.К. да е ходил с него при подс.Д., както и това, че подс.Д. бил
шизофреник, но това било преди доста години. От показанията на св.К.Д. се
установява, че ходил няколко пъти в стаята на подс.Д., която се намирала на
четвърти етаж в тютюневия склад /склад N 1/, като св.Л.Д. живеел на
трети етаж. Св.Д. и Д. били приятели, дори понякога живеели заедно. Така Д.
ходел в тютюневия склад и няколко пъти се качвал на етажа на подс.Д.. Стаята му
била в дясно от бетонните стълби и имала малък прозорец, който гледал към
мебелния магазин и на който нямало стъкло, а подс.Д. бил сложил парче картон. В
стаята му имало изгоряно от цигара, тъй като подс.Д. пушел много цигари, дори
ползвал намерени на пътя фасове за да пуши. Преди стаята му имало две врати,
първата се заключвала с катинар, а на втората имало връзка. В стаята на
подсъдимия било подредено, имало дюшек, на който спял, масичка от дърво, дрехи
и различни багажи, имало фасове в пепелника, но кошче не видял. Покривът текъл
и в помещението влизала вода след дъжд. Веднъж, когато св.Д. се качил при подс.Д.,
последния го заплашил с нож и му казал повече да не се качва на този етаж.
Виждал подс.Д. да си прави цигари от вестници и да употребява алкохол. От
показанията на св.А.С., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по
реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК, се установява, че познавал под.Д. и
се виждал с него в различни заведения, където подс.Д. пиел алкохол, кафе, бира
и пушел цигари – заводски и правени на ръка с машинка. Пиел често бира, но не
бил агресивен, като понякога му се случвало като се напие да заспи. В
прочетените му показания от досъдебното производство св.С. сочи, че подс.Д.
когато се напиел ставал и агресивен. Съдът кредитира изцяло показанията на
посочените свидетели К., Д., С. и Д., от които се установяват характеристични
данни за подсъдимия, къде е живеел и в каква обстановка, както и дали е
употребявал алкохол и какви цигари е консумирал. Показанията на всеки един от
посочените свидетели Съдът приема за обективни, незаинтересовани,
кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията
на св.Е. К., дадени в хода на съдебното следствие, от които се установява, че работела на
караваната на ул.“И. В.“ и в деня на пожара подс.Д. бил при нея. Той помагал в
работата, пращали го да купува разни неща. Докато бил на караваната минала
някаква жена, която казала, че има пожар и подс.Д. отишъл да гледа. След това
се върнал на караваната и казал, че дал интервю за Нова телевизия. След това
св.К.разбрала от полицейските служители къде е живял подс.Д.. Нейната шефка се
сетила, че в караваната има записващи камери и дала записите на полицията. Не
помнела точния час на преди обяд подс.Д. бил отишъл до караваната, след което
ходел до банката да си тегли пенсията, но касата била затворила. Бил много
чист, пушел, но си хвърлял фасовете в пепелника, почиствал пепелниците и
изхвърлял боклуците на караваната. Съдът кредитира тези показания като
обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.
От показанията на св.П.К.,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с
ал.1 т.2 от НПК, се установява, че подс.Д. му е приятел и в деня преди пожара
се срещнали на караваната, където подсъдимият работел. Св.К. го поканил на
гости в дома си, където заедно прекарали цялата вечер, пили кафе, пушели
цигари, говорели си, гледали телевизия и така до сутринта, до около 06,00ч. на
20.08.2016г. когато подс.Д. си тръгнал. В тези показания св.К. сочи, че той си
правел цигари, които пушел, като подс.Д. носел и пушел фабрични цигари, дори
имал цяла кутия. Когато обаче подс.Д. му ходел на гости, св.К. му давал от
неговите направени цигари. Бил ходил в стаята на подс.Д. в тютюневия склад
преди много години, а скоро преди пожара разбрал, че подсъдимия си заключвал
стаята, тъй като му се похвалил, а и ключовете му дрънкали. Знаел, че преди
това подс.Д. ***, но къщата му се била запалила и Общината трябвало да му даде
жилище. От подсъдимия разбрал, че двама наркомани я били запалили. Виждал
подсъдимия да употребява алкохол, който си носел в малка бутилка. Съдът
кредитира показанията на св.К. като пълни, обективни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
От показанията на св.Ю.Б. се
установява, че познава от дълги години подс.Д., като определя неговия характер
като избухлив, което се случило и на последната им среща. За подсъдимия знаела,
че живеел в Стария град, но защо после не живеел там не знае. На последната им
среща св.Б. поздравила подсъдимия и го питала как е, при което той й се
троснал, а нейния син се уплашил. Съдът кредитира тези показания относно
характеристични данни за подсъдимия и приема показанията за обективни и
кореспондиращи с другите гласни доказателства за характеристиката на подс.Д..
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Т.Р., З.И. и М.Г.. От показанията и на трите
свидетелки се установява, че работят в мебелен салон „Г.“, находящ се на ул.“Е.
Й.“ N
16, като около 14,50ч. на 20.08.2016г. трите свидетелки пиели кафе на втори
етаж в мебелния салон. От прозорците се виждал тютюневия склад, като св.И.
забелязала пламъци зад втория прозорец под покрива от дясно на ляво /в посока
ул.“И. В.“/. Св.И. посочила пламъците на св.Г. и Р., след което позвънила на
спешен телефон 112 и побързала да предупреди работещите във фитнес зала „Тотал
спорт 2015“, която била в съседство със склада, в който видяла пламъците. От
показанията и на трите свидетелки се установява, че пламъците, които видели
били само от този прозорец, били вътре в помещението и се виждало, че цялото е
в пламъци. Огънят започнал да излиза само от този втори прозорец, като от съседните
нямало нищо, поради което в първия момент трите свидетелки се усъмнили, че това
е пожар и мислели, че се отразява слънцето, но след като пламъците започнали да
излизат само от този прозорец навън побързали да уведомят хората наоколо.
Според показанията и на трите огънят много бързо се разраснал, като обхванал
покрива на склад N 1, след което започнал да излиза гъст дим. Малко
след позвъняването на 112 пристигнали и пожарни коли, които бързо се заели да
гасят, влизали и вътре в сградата, като постепенно се събрали много хора да
гасят. Според св.Р. в сградата на мебелния салон, която е подобен бивш тютюнев
склад имало много добра естествена вентилация и въздухът се движел между
етажите свободно и така постоянно се проветрявало, тъй като етажите били без
вътрешни прегради. Около част след пожара св.Р. си тръгнала, а Г. и И. останали
до около 18,00ч., след което си тръгнали по ул.“Г.М.Д.“, тъй като по другите
улици движението било блокирано и не преминавали хора.
На
св.Т.Р. бе предявен приобщеният като писмено доказателство фотоалбум, част от
протокол за оглед на местопроизшествие, находящ се в т.1, л.18 от ДП, на който
са разпечатани на хартиен носител два броя снимки на фасадата на склад N 1 от страната на
ул.“Е. Й.“, като и на двете снимки св.Р. посочи като място, където първа е
видяла пламъците, вторият на-горен прозорец, гледан по ред от вътрешния двор на
„Тотал спорт 2015“ в посока ул.“И. В.“. Освен от този прозорец св.Р. не видяла
от други да излиза дим и пламък.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Т.Р., М.Г. и З.И. като пълни, обективни,
хронологични, кореспондиращи помежду си, както и с останалия доказателствен
материал, а именно приобщени по делото фотоснимки, от които се установява
началото на пожара, огнището му, което се намирало зад втория прозорец под
покрива на склад N 1, като от съседните прозорци не излизали пламъци.
Именно това са и първите очевидци на възникналия пожар, които самостоятелно и
независимо един от друг описват в показанията си една и съща обстановка.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на св.Ч.М. и Т.К., които към този момент били във фитнес зала
„Тотал спорт 2015“ и тренирали. От показанията на св.М. се установява, че от
14,00 до 15,00ч. в деня на пожара тренирал във фитнеса, но тъй като работното
време било до 15ч., решил да си тръгне около 14,50ч. Докато бил във фитнеса
забелязал, че сградата срещу входа на фитнеса /склад N 1/ гори и от капандура на покрива излизал огън.
Напуснал фитнеса и си преместил автомобила, тъй като пожарните коли
пристигнали, като преди това направил две снимки, които изпратил на собственика
на фитнеса – св.В.Д.. От показанията на св.К., дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени по реда на чл. 281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК се
установява, че свидетелят също бил във фитнес залата в деня на инцидента и я
напуснал малко преди да затвори. Посетил аптека на ул.“И. В.“, след което се
връщал към заплата по ул.“Е. Й.“ и видял, че от сградата до залата от стената
на вътрешния двор на залата излизал дим. Направил няколко снимки и тръгнал да
предупреждава намиращите се в залата, при което срещнал служителките от мебелен
салон „Г.“, които му казали, че позвънили на пожарната. Тогава св.К. позвънил
на св.Г.Т., негова леля и *****на залата, като й обяснил, че има пожар. След
това пристигнали пожарникари, които влезли в горящата сграда през двора на
„Тотал спорт 2015“ през една врата,
която била заключена и затова пожарникарите я разбили. Първоначалните пламъци,
които св.К. видял, били от прозорец под покрива на ул.“Е. Й.“, който бил
по-близо до фитнес залата. Огънят започнал да се разраства по покрива и достигнал
и до покрива на фитнес залата. В началото нямало поражения, но на следващите
дни ходил да помага в разчистването на фитнес залата и пораженията от огъня там
били убийствени. В прочетените по реда на чл. 281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК
показания на св.К. се установява, че в хода на досъдебното производство той е
посочил, че видял първоначалните пламъци от втори прозорец под покрива на склад
N
1 в посока от фитнес залата към ул.“И. В.“. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите М. и К., тъй като са очевидци на развИ. се пожар и двамата
независимо един от друг описват една и съща фактическа обстановка, която изцяло
кореспондира и с показанията на св.Т.Р., М.Г. и З.И., също непосредствени очевидци
на започващия пожар.
Съдът кредитира показанията
и на св.И.Г., от които се установява, че пътувал с автомобила си към дома си,
който се намирал на ул.“Е. Й.“, когато забелязал, че има пожар в един от
тютюневите складове. Паркирал автомобила си и слязъл да види, като забелязал,
че огънят идва от прозорците под покрива на склад N1 в близост до фитнес
зала „Тотал спорт 2015“, при което направил снимки. По-късно преместил
автомобила си на друго място и се завърнал на мястото на пожара, като правел
снимки и наблюдавал действията на пожарникарите. От показанията му се
установява, че пожарът се развивал доста интензивно, обхванал целия покрив на
склад N1,
след това и съседните складове N 2 и 3, като наблюдавал до късно пожара. Районът
още в началото бил отцепен от полиция, като периметърът постепенно се
разширявал и около запалените сгради нямало възможност да се преминава, затова
наблюдавал от другия тротоар на ул.“И. В.“. Съдът кредитира изцяло показанията
на св.Г., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.5
вр. с ал.1 т.1 от НПК, които кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото.
В хода на съдебното
следствие като свидетел бе разпитана Н.Й.П., от чийто показания се установява,
че тренирала същия ден в залата, но си тръгнала в 14,30ч. и всичко било
нормално. В последствие разбрала от новините, че бил възникнал пожар срещу
фитнес залата. Тогава св.П. си спомнила, че в залата влезли три момчета в черни
анцузи и оглеждали залата, което й се сторило подозрително, а като си тръгнала
видяла, че задната врата на автомобила й била притворена, но заключена, което
навело свидетелката на мисълта, че някой се опитвал да й отвори вратата. Това й
се било случило за първи път, поради което така преценила. Съдът кредитира тези
показания, от които се установява, че към 14,30ч. пред фитнес зала „Тотал спорт
2015“ е било спокойно и е нямало хора, а изводите и притесненията на св.П. за
това, че в залата били влезли три момчета в спортни анцузи, които оглеждали и
това й се сторило подозрително, Съдът приема за неоснователни, тъй като това би
било така, ако в спортна зала влязат официално облечени лица, което би се
сторило неестествено. Нормално и логично е във фитнес зала да влизат спортно
облечени лица, да наблюдават тренировки или обстановката, като няма нищо
неестествено тези лица да се движат по двойки или сами. Съдът не кредитира и
притесненията на св.П., че някой е напъвал лекия й автомобил и се опитвал да
отвори задната врата, с оглед фактът, че свидетелката заявява, че автомобилът е
бил заключен. Нормална функция при заключване на задните врати на автомобила е
те да останат заключени дори и да не са плътно затворени, какъвто е и случая на
св.П.. Ето защо хиперболизирането на тези факти, а именно притворена задна
врата на заключен автомобил и появата на две-три лица облечени в спортни анцузи
във фитнес зала, което навежда на съмнения св.П., че някой се опитвал да отвори
автомобила си или тези лица били свързани с пожара, Съдът приема, че са
въздействие от адреналина, който св.П. е произвела в тялото си след проведената
тренировка, поради което тези показания не променят останалите показания за
обстановката пред фитнес залата, които Съдът кредитира изцяло като обективни и
пълни.
Следва да се кредитират
изцяло и показанията на св.С.Б., от които се установява, че работи в „Тотал
спорт 2015“ и на 20.08.2016г. около 15ч. бил в района на фитнес залата. Разбрал
за пожара и бързо отишъл до залата, където вече били пристигнали и пожарните
коли. Видял, че огънят бил обхванал първите стаи от ъгъла на сградата,
граничеща с малкия двор на фитнеса. Посочил на пожарникарите входа на горящата
сграда, който бил от врата на вътрешния двор на фитнеса, след което помагал в
опазването на имуществото на залата. В по-късен момент се запалил и покрива на
„Тотал спорт 2015“ като св.Б. показал на пожарникарите къде са пожарните
щрангове в сградата и така съдействал в гасенето. Наблюдавал пожара в склад N 1, след което се
запалил склад N 2, а след това и склад N 3. Ненадейно
започнал да излиза пушек от залата, което ги изненадало и се оказало, че има
зазидана греда, по която огънят влязъл и в сградата на „Тотал спорт 2015“,
поради което започнало гасене и там. Късно вечерта стоял на кръстовището на
ул.“Е. Й.“***, като видял, че пламнал покрива на склад N 4, като пожарът се
развил много бързо. Целият район бил отцепен и нямало външни хора, а през деня
вятърът бил променлив . Съдът кредитира изцяло показанията на св.Б., който е
очевидец на инцидента и присъствал през целия ден на пожара, като показанията
му са обективни и кореспондират с останалия доказателствен материал.
От показанията на
свидетелката Г.Т. се установява, че същата работела като *****във фитнес зала
„Тотал спорт 2015“, като на 20.08.2016г. разбрала за възникналия пожар в
съседния на фитнеса склад от св.Т.К., който й е племенник. К. й изпратил снимка
на пожара й обяснил какво се случва и че служителките на „Г.“ сигнализирали
пожарната. След това св.Т. препратила тези снимки на св.Д., който бил
собственик на фитнес залата, за да го уведоми за пожара. Св.Т. отишла до фитнес
залата около 17,00ч. за да види какво става със сградата. Тогава пожарът бил
сериозен, два от складовете горели, огънят слизал надолу. Не могла да се
доближи до сградата на фитнес центъра, защото районът бил отцепен, като стояла
на ул.“И. В.“ до около 20ч. вечерта. Когато пристигнала имало едно лице от Общинска
охрана, което не я пропуснало, като казало, че сградата на фитнес центъра е
подсигурена. Докато стояла зад загражденията видяла св.Т.К. и св.Д.К., както и
св.Д.. През цялото време докато стояла там районът около горящите сгради бил
отцепен и нямало движение около пожара, дори разширили периметъра на
загражденията. За изгорелите сгради знаела, че са необитаеми, няма представа
какво е имало в склада на ул.“Г.М.Д.“. От пожара фитнес залата била сериозно
засегната, имало изгоряла покривна конструкция, опушвания и по трите етажа,
като втория етаж на залата бил сериозно засегнат с множество поражения. Съдът
кредитира показанията на св.Т. като обективни, пълни и кореспондиращи с
останалите гласни и писмени доказателства.
В качеството на свидетели
бяха разпитани Д.К. и Т.К.. От показанията им се установява, че са пълномощници
на собствениците на сграда с адрес в гр.Пловдив, ул.“Е. Й.“ N 13, в която
наемател било дружеството „Тотал спорт 2015“ ЕООД гр.Пловдив. Собствениците на
сградата били лицата Й.А.Б., Р.С., Ю.С., О.М.С., М.Б.Ш., П.Д.М., Р.А.А., В.Н.А.,
Р.Г., Г.Ш. и О.О.. Св.Т.К. била уведомена от св.Т. за възникналия пожар до
сградата на фитнес залата и св.Д.К. отишла около 15ч. на мястото на пожара.
Видяла, че склад N 1 гори и пожарът бил обхванал покрива му. Стояла до
17,30ч. като до това време пожарът обхванал и съседните складове. В последствие
от присъстващите там разбрала, че имало и пожар върху покрива на фитнес залата.
След потушаването на пожара посетила сградата, чийто собственици
представлявала, направила снимки, описали щетите и предявили претенции към
застрахователите, тъй като сградата била застрахована в „Евроинс“. Знае, че и
собственика на фитнеса има много щети по инсталациите и по вещите вътре. Св.Т.К.
също присъствала по време на пожара и видяла, че най сериозно за сградата на
фитнеса станало, когато се запалил склад N 3, който имал тунел със
сградата на фитнеса, общи греди, които предизвикали пожара. Така се наложило
около пет месеца ремонт след пожара да се прави на сградата. За склад N 1 заявява, че го
познава много добре, тъй като го е продала на последния собственик. Вътре
сградата била изградена от дървена конструкция, румънски бор, който бил на
повече от 100г., тъй като сградата е строена 1902г. Подът бил дървен, само
стените били от тухла, покривът също бил дървен. До този момент ремонтът на
сградата, където се помещавал фитнес центъра й излязъл около 208 000 лева,
като очаквала това да се плати от застрахователите. Този ремонт бил платен с
парите на собствениците. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.К. и Т.К.
като пълни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото.
Следва изцяло да се кредитират показанията на св.В.Д.,
собственик на „Тотал спорт 2015“ ЕООД – гр.Пловдив, от които се установява, че
разбрал за пожара по телефона от управителя на фитнеса, както и от клиенти,
които му звънели и изпратили снимки. Бил извън града и побързал да се прибере,
като около 17ч. пристигнал на мястото на пожара. През цялото време държал
връзка с управителя и служители от фитнес залата и се информирал за случващото
се. Когато пристигнал на място оказвал съдействие на пожарникарите, като
помагал с организацията по гасенето на покрива на фитнес залата, както и с
последващото запалване на помещения от фитнеса. Това се случило от покрива,
както и от зазидана греда на втори етаж, от където влязъл огън в сградата на
фитнеса. От силното лъчисто греене се повредило значително имущество на
собственото му дружество, като благодари за реакцията на пожарникарите, които
положили много усИ. да запазят останалото имущество на фитнес залата. Описва
конструкцията на сградата на фитнеса и съседните три склада, тъй като влизал в
всеки един от тях, а и в последствие облагородил стената на склад N 1, граничеща с
вътрешния му двор, който ползвал за вход. Извършвал ремонти и на границата му
със склад N 3, който също добре познавал. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.Д. за това как се е развил пожарът, какви са
конструкциите на сградите, както и какви щети е понесъл от последния. Тези
показания изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по
делото.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.И.Б., от които се установява, че е *** на сградата на мебелен
салон „Г.“ и разбрал за възникналия пожар от служителите си. Пристигнал на
място и оказвал съдействие на пожарникарите, като организирал и обливането на
неговата сграда с вода от покрива. Това се налагало заради силното лъчисто
греене от пожара на съседните сгради, като по това начин успели да запазят
сградата да не се запали, тъй като искри и главини попадали на покрива на
неговата сграда. Въпреки постоянното обливане сградата претърпяла поражения,
като част от дограмата се била повредила, както и прозорци се спукали и
счупили, но на фона на останалите щети и изгорели сгради св.Б. нямал претенции
за щети, тъй като пострадали най-малко. Съдът изцяло кредитира показанията на
св.Б. като пълни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.
В качеството на свидетел бе
разпитан и К.Б., от чийто показания се установява, че е *****на „Галакси
инвестмънт груп“ ООД, което дружество е собственик на сградата на ул.“Г.М.Д.“,
изгоряла по време на пожара – склад N 4. Сградата е била празна,
като в едно помещение – компресорно е имало ток, а в останалата част е имало
инсталации, по които нямало електричество. Сградата била в добър вид,
покривната конструкция била здрава, вътре по-голямата част била гредоред, а в
основите била с бетонна настилка. Преди била ползвана като склад, след което
била опразнена. Влизало се през метална врата на улицата,която се заключвала,
като на сградата периодично се правел обход от охраната на съседната сграда на
„Кингс табако“, които дружества били свързани. Научил за пожара от охраната на
фабриката, като в последствие посетил мястото. За тази сграда ситуацията била
спокойна, когато в късните часове около 22ч. му съобщили, че се запалил
покривът на сградата, която в последствие изгоряла, като малка стена на склада
се срутила. Сградата била застрахована, а преди това била огледана от негови
служители, които правели досие на всяка сграда, която притежават. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Б. като пълни, обективни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото.
В хода на съдебното
следствие в качеството на свидетел бе разпитана В.Б., работеща като журналист и
присъствала по време на пожара. От показанията й се установява, че разбрала за
пожара и бързо успяла да достигне до мястото. Използвала сградата на мебелен
магазин „Г.“, като се качила на горните етажи и успяла да наблюдава развитието
на пожара, както и на действията на пожарникарите. Направила и множество
снимки, които представила на разследващите органи. От показанията й се
установява, че пожарът първоначално бил обхванал покривът на склад N 1, след което се
пренесъл към покривът на склад N 2. Св.Б. ***, като забелязала от прозорците под
покрива пламъци по дъските на покривната конструкция на склад N 3, за което също
направила снимки. Сигнализирала пожарникарите, след което продължила да
наблюдава пожара, да снима и съответно да отразява събитието. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.Б., от които се установява как се е развил пожара,
обхванал последователно складове N 1, 2 и 3, действията на
пожарникарите, като тези показания изцяло кореспондират със снимковия материал,
изготвен от св.Б. и предявен й в хода на съдебното следствие, както и приобщен
към доказателствения материал, като снимките са част от съдебен протокол от 08.12.2016г.
и се намират от л.224 до л.240 от т.1 на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани свидетелите И.Б., Х.Д., С.З., А.А., Д.Б., Е.В., Р.Д., В.
Е., Г.Р. и В.М.. Всички свидетели, с изключение на св.В., който е пенсиониран,
са пожарникари и са участвали в гасенето на складовете. От показанията на св.И.Б.,
Х.Д. и С.З. се установява, че били първите, пристигнали на пожара, който бил
обхванал покрива на склад N 1, в съседство с фитнес зала „Тотал спорт 2015“.
Влезли през бетонно стълбище от вътрешния двор на залата и се качили до
четвърти етаж, където имало двойна дървена врата, заключена с катинар. Разбили
катинара, след което влезли на етажа и видели, че огънят бил обхванал
покривната конструкция малко след вратата и отломки от дъските и керемидите
започнали да падат. Построили водни линии по стълбите, като започнали гасене, а
наред с това била издигната вишка и от външната страна на сградата за да се гаси
отвън, но керемидите пречели на гасенето, тъй като водата се стичала по тях.
Така огънят постепенно се пренесъл от покрива на етажа, обхванал пода и слязъл
надолу, което се установява и от показанията на св.В., който дори и пенсиониран
пожарникар, разбрал за инцидента и се включил активно като доброволец. От
показанията на тези свидетели се установява, че след като огънят обхванал
цялата покривна конструкция на склад N 1 се прехвърлил на покрива
на склад N 2 в близост до ул.“И. В.“, тъй като сградите били
изключително близо. Този склад нямал възможност за достъп от вътре, като
гасителните мероприятия били основно отвън, като пожарникарите съсредоточили усилията
си да запазят сградата на „Тотал спорт 2015“, тъй като тази сграда единствена
била обитаема и имала значително имущество. Основен ръководител на
пожарникарските екипи бил св.Р.Д., като на място в по-късен етап се включили и
св.В. Е., Г.Р., както и св.Д.Б., който следели от земята действията на
пожарните екипи, контролирали ги и съответно ги пренасочвали към активните
огнища. От показанията на св.Б. се установява, че изпратил екип, който да следи
за топлата връзка между складове N 3 и N 4,
като
след срутването на покрива на склад N 3 екипът бил снет.
Извършвали всички действия по опазване на сградата на „Тотал спорт – 2015“,
като там били разположени пожарникари по покрива, а и вътре, които активно
обливали огъня с вода. Сред тези пожарникари бил и св.А.А., който се включил
вечерта на покрива на „Тотал спорт – 2015“ и забелязал, как се възпламенил
покрива на склад N 4 на ъгъла на кръстовището на улиците „Е. Й.“ и
„Г.М.Д.“. Лъчистото греене било изключително високо, температурата също и
водата се изпарявала, като св.А. насочил водната струя към ново възникналото
огнище, но не успявал да го загаси. По заповед на св.Б. се извършило вътрешно
разузнаване в склад N 4, но след като установил, че огънят бързо обхванал
покрива се организирало гасене отвън. Осигурено било осветление и вишка, но
поради високата температура и появата на волтова дъга близо до пожара на склад N 4 гасенето временно
било спряно до спиране на тока. Така за кратко време пожарът обхванал целия покрив
на склад N 4, който изгорял, последвало срутване на долните
етажи, които били с дървена конструкция и паднала малка стена на склада, която
била продължение на ул.“К.А.“. От показанията на всички цитирани свидетели –
пожарникари, се установява, че пожарът се развивал последователно основно върху
покривите на складове N 1,2,3, както и върху покрива и вътрешността на
сградата на „Тотал спорт 2015“, като естеството на конструкциите на тези
сгради, сухото дърво, от които били изградени и невъзможността за активно
гасене и достъп, не дали възможност огънят да бъде потушен. За бързото му
развитие съдействал и вятърът, който се появил в следствие на топлинното
лъчение, който допълнително разпалвал огъня, като наред с това разхвърлял и
искри и главини на голяма височина. Така възникнал пожарът и на покрива на
склад N
4, като пожарникарите насочили усИ. към запазване на съседните сгради.
Разрушена била топла връзка между склад N 4 и сграда срещу него на
ул.“Е. Й.“, а на срещуположната сграда на мебелен салон „Г.“ имало екипи на
покрива, които обливали сградата и така ограничили нейното запалване. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите И.Б., Х.Д., С.З., А.А., Д.Б., Е.В.,
Р.Д., В. Е., Г.Р. като пълни, обективни, кореспондиращи помежду си, както и с
останалия доказателствен материал по делото.
Като свидетел бе разпитан и Н.П.,
който изпълнявал длъжността началник на ведомствена пожарна в Пловдив БТ до
1992г. и отговарял за тютюневите складове, изгорели в пожара. От показанията на
свидетеля се установява, че в тези складове конструкцията била основно дървена,
от румънски бор, която конструкция била много здрава, но не била обезопасена
против пожар. Имало множество изисквания, които обаче не били спазени, тъй като
технологията за сушене на тютюн пречела. Така сградите си имали ведомствена
пожарна, която следяла за възникване на пожари, като такива инцидентни нямало.
Дървената конструкция била много стара и суха, а единствено стените били
тухлени и на места имало бетонни стълби, като от бетон била и ферментационна
ядка. Подовете и стените били от дърво. Съдът кредитира изцяло показанията на
св.П. като обективни и изясняващи вътрешната конструкция и вид на сградите,
предмет на обвинението.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани полицейските служители И.В. и К.М.,
чийто показания съдът кредитира изцяло. От показанията на св.В. се установява,
че бил изпратен при подадения сигнал за пожара за да осъществява съдействие на
пожарните екипи и да ограничи движението на хора и превозни средства в близост
до горящите сгради. Докато наблюдавал пожара видял журналист, който да говори с
едно лице, което се оказало подс.Л.Д.. Разбрал от последния, че живеел в
склада, където бил възникнал пожара /склад N1/, след което го питал дали
няма други лица вътре. Така подс.Д. го завел по пътя, който ползвал за достъп
до вътрешността на склад N 1, но тъй като пожарникарите гасели активно св.В.
преценил, че е опасно и се върнали. Разговаряли с подсъдимия къде живеел и как
се стига до склада, дори разменили телефоните си. На следващия ден го търсел за
контакт за да бъде разпитан, като видял подсъдимия да идва от Гарата към
изгорелите складова, като носел бира в ръка и бил видимо пиян. От показанията
на св.М. се установява, че събрали записите от всички обекти около изгорелите
складове и анализирали видео материалите. Така установили придвижването на
подс.Д. в обедните часове на 20.08.2016г. от склада до караваната на ул.“И. В.“,
както и последващите му действия. Събрали и анализирали първоначалните данни и
така установили и другите обитатели на тютюневите складове, като установили, че
подс.Д. е обитавал стаята под покрива, където били забелязани първите пламъци.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.В. и М. като обективни и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по
делото.
Следва да се кредитират изцяло
и показанията на св.Б.С., от които се установява, че живеел в съседство и
наблюдавал пожара. По покривите на къщите падали искри, пепел и въглени, но не
се запалили, като за момент св.С. усетил и мирис на гума. Съдът кредитира и
показанията на св.М.А.,*** и била изпратила подс.Д. да й купи цигари, като му
давал в замяна от нейните цигари да пуши.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Ж.Д., от които се установява, че работела в Националния
институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата. Два
тютюневи склада били декларирани като недвижими културни ценности, като единият
от тях се намирал на ъгъла на ул.“И. В.“ и „Е. Й.“ /склад N 1/, а другият на
ъгъла на ул.“И. ***, който се разпростирал до ул.“Г.М.Д.“ /складове N 2 и 3/. Това били
две сгради близнаци и можело да се приеме, че са отделни сгради. Всички тези
сгради имали статут на недвижима културна ценност, които били декларирани преди
години по стария ред. Сградата на ул.Г.М.Д.“ /склад N4/ не била със
статут на единична културна ценност. Всички тези сгради били част от така
наречен тютюнев град и били една много добре обособена промишлена зона в
гр.Пловдив от миналия век. Сградите не били в добро състояние, като имало
частични разрушения по фасадите на сградите и декорациите по тях, находящи се
по ул.“К.А.“. Няма информация дали е било допускано преустройство на сградите,
но имало искания в тази насока. Не знае дали са давани предписания на
собствениците за сградите. Съдът кредитира показанията на св.Д. като обективни
и кореспондиращи с доказателствения материал по делото.
В качеството на свидетеля
бяха разпитани лицата П.К. и М.С., от чиито показания се установява, че живеели
на ул.“Д-р В.“, където имало изоставена къща. В края на август 2016г. видели подс.Д.,
който се заселил в тази изоставена къща. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като относими към настоящото производство.
Следва изцяло да се
кредитират и показанията на свидетелите Н. Б., А.Г., К.Я. и Н.А.. Тези
свидетели са охранители в съседен обект, които били на работа по време на
пожара и наблюдавали действията на пожарникарите. Съдът кредитира техните
показания като обективни и относими към предмета на делото.
В хода на съдебното
следствие бяха приети приети заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и на тройна
съдебно психиатрична и психологична експертиза.
От заключението на приетата комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.56-68 от т.3 на ДП/ се
установява, че подс.Д. не страда и не се води на отчет в ЦПЗ-Пловдив. Има данни
за лека умствена изостаналост, която не изключва вменяемостта. Подсъдимият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си по време на инкриминираното деяние. Може да дава достоверни
обяснения, да участва в наказателното производство и да се защитава сам. В
характера си има съчетание на повишена чувствителност и емоционална хладност и
отчужденост в междуличностните отношения.
От приетото заключение на
назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза на св.Л.Д. /л.49-54 от т.3 на ДП/ се установява, че св.Д.
страда от параноидна шизофрения с епизодично протичане, като не се води на
отчет в ЦПЗ-Смолян и ЦПЗ-Пловдив. Към момента на изследването е бил в състояние
на ремисия, като не са налице критерии за тежка емоционално-волева промяна на
личността или личностов дефект. В това си състояние той е могъл да разбира и е
разбирал фактите и обстоятелствата, свързани с делото и съответно могъл да дава
достоверни показания по факти и обстоятелства, които е възприел.
В хода на досъдебното производство е била
назначена съдебно финансова експертиза, от чието заключение /л.90-96 от т.3 на
ДП/, прието в хода на съдебното следствие, се установява, че стойността на
нанесените щети по покрива на сграда, находяща се на ул.“Е. Й.“ N
13 /собственост на Й.А.Б. ***, Р.С. от гр. Тел
Авив, Израел, Ю.С. от гр. Назарет, Израел, О.М.С. от Израел, М.Б.Ш. от гр. Тел
Авив, Израел, П.Д.М. от гр. Тел Авив, Израел, Р.А.А. ***, В.Н.А. от гр. Тел
Авив, Израел, Р.Г. от Израел, Г.Ш. от Израел, О.О. от Израел/, нанесени от
пожара на 20.08.2016г. е в размер на 230 362,46 лв.
Стойността на щетите по
втори и трети етаж на сградата, оборудването на помещенията, както и движимите
вещи, описани от св.Д. – собственик на „Тотал спорт 2015“ ЕООД възлиза общо на 119 205,82 лв., съгласно
приложени таблици към експертизата.
Вещото лице приема, че в следствие
на пожара от 20.08.2016г., вредите по сградата на ул."Е. Й." N 16, собственост на
„Нордикс инвест" ООД, възлизат на обща сума от 1407,62 лв., съгласно
приложената таблица към експертизата.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното
следствие стоково – оценъчна експертиза /л.28-43 от т.3 на ДП/ се установява,
че вещите лица за изследвали и дали оценка на сградите, предмет на обвинението.
Установява се, че стойността на тютюнев склад на ул.“Е. Й.“ N 13 /склад N 1/ е в размер на
3 695 870 лв., стойността на тютюнев склад
на ул.“К.А.“ – 2 сгради /склад N 2 и 3/ е в размер на 4 238 464 лв. или
общо щетите за „Р.И.П.А“ ООД са в размер на 7 934 434 лева. Съответно
стойността на тютюнев склад на ул.“Г.М.Д.“, собственост на „Галакси инвестмънт
груп“ ООД е в размер на 3 499 126 лева или общата стойност на трите
сгради е в размер на 11 433 562 лева.
Вещите лица приемат, че сградите на ул.“Е. Й.“*** N
2 са архитектурно строителна недвижима културна ценност без предварителна
категория. Тютюневият склад на ул.“Г.М.Д.“ N 28 нямал статут на
недвижима културна ценност, но бил част от групова недвижима културна ценност –
система от улични ансамбли „Д“ по ул.“И. *** към ИЗ
„Филипопол-Тримноциум-Пловдив“, обявена с протокол на НСОПК N 5/22.05.2000г.,
утвърден от Министъра на културата. В следствие на пожара по тютюнев склад на
ул.“К.А.“ N 2 /склад N 2 и 3/ са били унищожени
покривната конструкция и междуетажните дървени конструкции, които са изгорели
напълно. Унищожена е изцяло и дървената дограма. Вещите лица не могат да дадат
оценка на запазените във височина фасадни зидове, както и на стоманените
обтегачи. Богата орнаментика частично е запазена, като е налице възможност да
бъде реставрирана и съхранена. Подобно е състоянието на тютюнев склад на ул.“Е.
Й.“ /склад N 1/, като са изгорели напълно покривната
конструкция, междуетажните гредореди, като единствено е съхранена
стоманобетонната рамкова конструкция, развита по напречните конструктивни оси.
Налице е възможност за възстановяване, тъй като съществена част от културно –
историческата стойност е съхранена. При склад на ул.“Г.М.Д.“ /склад N 4/ също е унищожена
нацяло покривната конструкция и
междуетажните гредореди, както е разрушена частично и северозападна фасада.
Запазени са външните стени на обекта и конструктивните елементи от
стоманобетон. Вещите лица приемат, че културно – историческата стойност е
съхранена в съществена част и при изработване на инвестиционни проекти може да
бъдат осъществени реставрационни мероприятия.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство трасологична експертиза /л.71-73
от т.3 на ДП/ се установява, че изследваният катинар с надпис „ MEGA" и
захваната за него метална планка с две видии, е технически неизправен – скобата
е деформирана и в канала на секретния патрон има метален елемент, непозволяващ
вкарването на ключа в патронника, като не може да бъде отключен или заключен с
предоставения за сравнение ключ с надпис „MEGA", предаден от подс.Д..
В хода на досъдебното
производство са били назначени общо три физикохимически експертизи /л.9-24 от т.3 на
ДП/ за изследване на следи от леснозапалими вещества върху различни веществени
доказателства, иззети от района на произшествието. По част от вещите са
констатирани наличие на минерално масло, по други има данни за наличие на тежки
парафини, които може да са както от изпарена нафта, така и от твърди
парафини. По натривка на ръката на подс.Д.
не били установени наличието на леснозапалими вещества, а в голяма част от
изследваните обекти не били установени наличието на летливи вещества.
Видно от заключението на
приетата в хода на съдебното следствие комплексна пожаротехническа експертиза,
находяща се в целия том 4 от ДП, вещите лица са извършили обстоен оглед и
анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като
наред с това участваха в разпита на основната част на свидетелите, като имаха
възможност да задават въпроси. От заключението на вещите лица, прието в хода на
съдебното следствие се установява следното:
по въпрос N 1: Каква е
причината за възникване на пожара от 20.08.2016г. в бивш тютюнев склад, находящ
се на ул.“Е. Й.“ N 13 в гр.Пловдив?
Вещите лица се обединяват
около заключението, че като най-вероятна причина за възникването на пожара е
незагасена цигара, която е предизвикала тлеене в склад N 1, като при пожари
с интензивно горене никога не може да се изключат и умишлени действия. Вещите
лица приемат обаче, че няма данни за такива действия, като първоначалния им
извод се обвързва и с начина на възникване на пожара и неговото разпространение
в склад N 1. Пожарът е възникнал на пода, след което се е
разпрострял по покрива. Като първоначално огнище на пожара вещите лица приемат
свидетелските показания, които сочат, че първите пламъци са забелязани от
втория прозорец под покрива в сграда N 1, за което вещите лица се
мотивират и със снимков материал, а именно предадени снимки от свидетели:
Така на файл с име „20160820_145133“ /л.279, т.1 от
делото/, където името на файла е дата и час на заснемане, се установява, че е
снимана част от фасадата на склад N 1 от ул.“Е. Й.“ N 13,
като на последния етаж се виждат пламъци от прозорец вътре в помещението.
Вещите лица анализират снимката, като сочат, че там именно е огнището на
пожара, а димът над сградата е в следствие на развитието на пожара. При
тлеенето се отделял барий и газове, които реално не горят, но се отделят от
помещението и навлизат в подпокривното пространство.
На снимка „20160820_145250“ /л.280, т.1 от делото/ е
заснета малката стена на склад N 1, боядисана в син цвят, част от вътрешния двор на
„Тотал спорт 2015“, като се вижда надстройка на покрива с отвор като капандура
от който излиза гъст дим. Тук вещите лица сочат, че именно посочените от тях
газове излизат от отвора в покрива и няма пламъци, защото това са продукти на
горенето.
От снимка „20160820_145411“ /л.281, т.1 от делото/
вещите лица сочат, че тази снимка е направена преди пристигането на пожарната,
като отново преповтаря извода и от предните две снимки, че първоначалното
огнище на пожара е било в областта на втория прозорец, за който имало данни, че
била стаята на подс.Д..
От снимка „20160820_145433“ /л.282, т.1 от делото/
отново се вижда в далечен план втори прозорец под покрива, от който излизат
пламъци, а над сградата има облаци дим.
От снимка „20160820_145750“ /л.283, т.1 от делото/
се вижда малката синя стена на склад N 1 с капандурата на покрива,
от която излизат пламъци и гъсти облаци дим. Вещите лица сочат, че
възпламеняването става по пътя на движение на газовете, като пламъците били в
ляво в посока на областта на стаята на подс.Д., като има и пламъци по покрива.
Вещите лица сочат в изводите
си, че са разгледали варианта незагасена цигара да попадне в кошче с отпадъци.
Това е източник на възпламеняване – огънче от цигара, което има температура
280-340 градуса, а материалите около него имат по-ниска температура
възпламеняване. Такива са памук, вълна, от които например са изработени
дюшеците. Това е и причина за тлеенето, което може да продължи и над три часа.
Продължителността на тлеенето до появата на пламъчно горене според вещите лица
се дължало на наличните материали в стаята – памук и килимите, които съдържали
молекули кислород, които са склонни към самоподдържане на горене. Именно това
според вещите лица е причината на продължителния период на тлеене. Същият извод
се приема и за пластмасовото кошче, което било в стаята, тъй като температурата
му на омекване по-ниска от температурата, която би се развила с горене на
хартия в кошчето, а тя от своя страна би предизвикала разтапяне на кошчето.
Така би се предизвикало тлеене в стаята, като наличието на капак допълнително
би удължило времето на тлеене и запалване на самото кошче. При огледите вещите
лица не намерили метално кошче, което ако е била налично е следвало да бъде
намерено, тъй като не гори.
по въпрос N 2: Къде е огнището
на пожара?
Вещите лица изцяло поддържат
изложеното до тук, като прилагат и схема на пожара, като заключението им се
дължи на показанията на вещите лица, както и от следите по сградата, тъй като
по горния перваз на втория прозорец под покрива е налице опушване, което води
до извода за по-интензивно горене в тази област. Опушването се дължало както на
фактът, че в тази част на помещенията имало струпан багаж, така и на силния
интензитет на пожара в тази част. Според вещите лица така възникналия огън не
било възможно да спре своето развитие само в областта на стаята, тъй като там
имало горими вещи, а огънят започнал да засмуква въздух от прозореца и се
издигал нагоре, с което се разпространил в целия обем на ет.4 на склад N 1.
по въпрос N 3: Дали
констатираните пожари в склад N 2, склад N 3 и склад N 4 могат да бъдат
причинени от пожара, възникнал в сградата на склад N 1 и каква е била
последователността им?
Вещите лица изразяват единно
заключение, че пожарът, възникнал в склад N 1, преминал в склад N 2, оттам в склад N 3, като в последствие след
известен период от време се прехвърля и върху склад N 4. Механизмът на
разпространение от склад N 1 към склад N 2 е чрез хвърчащи искри и
главини, които се отделяли от пожара в склад N 1, като е изключено
да е преминал през топлите връзки. Разстоянието от стреха до стреха е около 2-3
метра, като изводът на вещите лица е, че прехвърлянето на пожара между двете
сгради е именно от искри и главини. Разпространението между склад N 2 и N 3 е по общия
покрив, който е между двете сгради, въпреки, че били отделени със стълбищна
клетка, като пожарът се разпространил линейно към склад N 3. Пожарът бързо
заел обема на склад N 2 и 3, след което слиза по етажите надолу, като
разпространението му е в резултат на пропадането на междуетажните греди.
Пожарът в склад N1 се развивал по-бавно заради гасителните действия,
докато в склад N 2 и 3 е нямало да има ефект от тези гасителни
действия заради развитата висока температура, която водела до изпаряване на
водата. При това развитие на пожара в 21,57ч. бил забелязан пожара в склад N 4, който отново
възникнал заради прехвърляне на искри и главини. Мястото на възникване било
установено от свидетелските показания, като вещите лица приемат това място за
естествено развитие на пожара, което започнало от стрехата на ул.“Е. Й.“***. От
там горенето се разпростряло много бързо в обема на склад N 4. Вещите лица
приемат, че иска е попаднала в по-студената част на склад N 4 и огъня бързо се
разпрострял към по-топлата част на склада, нагрята от силното горене на склад N 3, след което склад
N
4 бързо изгорял и създал опасност от запалване на съседните сгради, а гасителни
мерки не са извършвани в склад N 4. Вещите лица констатират, че топлата връзка между
складове N 3 и 4 е запазена и през нея не е минал пожара.
Вещите лица се обединяват и
над становището, че над сградата на група физически лица, с наемател „Тотал
спорт 2015“ ЕООД е имало три запалвания, като първото е било от склад N 1 през общия покрив
до малката сграда на „Тотал спорт 2015“. Огънят се пренесъл върху покрива на
тази сграда, която граничела със складове N 1, 2 и 3. Тогава на покрива
на голямата сграда на „Тотал спорт 2015“ е имало екип, който е предпазил от
разпространение на огъня към вътрешността на сградата. Следващото запалване е
било между сградата на „Тотал спорт 2015“ и склад N 3 чрез топлата
връзка, която била зазидана, но в нея имало греда, която се запалва от пожара в
склад N
3 и така нанася щетите с нагорещения въздух. Вещите лица констатират и
въздействието на огъня върху дърветата. Листата от страна на пожара поемат
топлинното излъчване и предпазват следващите лица от въздействие. Така от
видеофайл „ВЛС медиа“ се установява, че листата в близост до сградата са
изгорели напълно, а другите са зелени. Вещите лица също така приемат, че ако
пожарът е възникнал от долните нива ще се разпространи значително по-бързо
отколкото при първоначално възникване от най-горните нива, тъй като пожарът се
разпространявал по движението на димните продукти.
по въпрос N 4: Били ли са
използвани лесно запалими течности и вещества?
Вещите лица приемат, че не
са използвани лесно запалими течности и вещества, а дори и да е използван
някакъв катализатор на горене, той изгаря в процеса и не оставя следи.
Констатираните парафини вещите лица приемат като остатъци от свещи, тъй като в
останките са намерени няколко свещника.
по въпрос N 5: Имало ли е
изправна ел.инсталация в цитираните сгради и отговаряла ли е на условията за
пожаробезопасност?
Вещите лица дават извода, че
складове N 1,2 и 3 са били без захранване и изправна
ел.инсталация, а в склад N 4 имало захранване единствено в компресорно
помещение. Там именно се получила волтова дъга , където е гасено отгоре,
попаднало е в компресорното помещение и така се е получило късо съединение, но
в компресорното помещение няма следи от горене.
по въпрос N 6: Могъл ли е
пожара да се разпространи и върху други имоти извън засегнатите?
Вещите лица приемат извода,
че пожарът е могъл да се разпространи и върху други имоти извън засегнатите.
по въпрос N 7: Представлявал ли
е пожарът опасност за живота на хората в съседство?
Вещите лица приемат, че
пожарът не е представлявал опасност за живота на хората в съседство, тъй като
районът е бил отцепен и в гасенето са действали само компетентни лица.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица като пълни, обективни, съобразени изцяло с поставените задачи, събраните
по делото гласни и писмени доказателства, както и специалните знания на вещите
лица.
Съдът кредитира и събраният
по делото писмен доказателствен материал, кореспондиращ с доказателствата,
кредитирани от Съда по-горе, а именно протоколи за огледи на местопроизшествия
с фотоалбуми към тях, протоколи за огледи на веществени доказателства, писма от ЕВН _ България, Община Пловдив, НАП
– Пловдив, ЦПЗ – Пловдив и ЦПЗ – Смолян, копия на пълномощни, копия на
нотариални актове, копия за доброволно предаване на вещи, снети на хартиен
носител снимки, съдържащи се на
електронни носители, кореспонденция и копия от документи от Министерство на
културата, проекти и заключения към тях и други.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът стига до извода, че
подсъдимият Л.Л.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.331 ал.3 пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.330 ал.1 от НК за това, че
на 20.08.2016г. в гр.Пловдив по непредпазливост е запалил чужд имот – сграда
със значителна стойност – тютюнев склад на ул."Е. Й." 13, собственост
на „Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив, на стойност 3 695 870 лв., и са последвали
значителни вреди в размер на общо 11 784 537,90 лв., както следва:
- в размер на 7 934 434 лв.
за „Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив – от запалването на сгради – тютюнев склад
на ул."Е. Й." № 13 в гр.Пловдив и на две сгради, представляващи един
тютюнев склад на ул."К.А." № ** в гр.Пловдив, собственост на
„Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив,
- в размер на 3 499 126 лв.
за „Галакси инвестмънт груп" ООД – гр.Пловдив – от запалването на сграда –
тютюнев склад на ул.“Г.М.Д."***, собственост на „Галакси инвестмънт
груп" ООД – гр.Пловдив,
- в размер на 230 362,46 лв.
за Й.А.Б. ***, Р.С. от Израел, Ю.С. от Израел, О.М.С. от Израел, М.Б.Ш. от
Израел, П.Д.М. от Израел, Р.А.А. ***, В.Н.А. от Израел, Р.Г. от Израел, Г.Ш. от
Израел и О.О. от Израел, от запалването на собствената им сграда на ул."Е.
Й." № 13,
- в размер на 119 205,82 лв.
за „Тотал спорт 2015" ЕООД – гр.Пловдив, от изгаряне и стопяване на собствени вещи, представляващи оборудване и
стоки в намираща се в сграда на ул."Е. Й." № 13 фитнес – зала,
стопанисвана от „Тотал спорт 2015" ЕООД гр. Пловдив,
- в размер на 1407,62 лв. за
„Нордикс инвест" ООД – гр.Пловдив – от лъчението на пожара към тютюнев
склад на ул."Е. Й." № 16 в гр.Пловдив, собственост
на „Нордикс инвест"
ООД – гр.Пловдив.
С оглед на събраните по
делото доказателства, кредитирани от Съда и описани по-горе, се установява по
категоричен начин, че подс.Л.Д. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 331 ал.1 вр. с чл. 330 ал.1 от НК, тъй като по
непредпазливост е запалил сграда със значителна стойност – тютюнев склад на ул."Е.
Й." 13, собственост на „Р.И.П.А." ООД – гр.Пловдив, на стойност 3 695
870 лв. Съдът категорично приема, че автор на палежа е именно подс.Л.Д., тъй
като той е бил последен в сградата и в стаята си, която се намирала на четвърти
етаж, под покрива и от която стая имало прозорец на фасадата на сградата на
ул.“Е. Й.“***. От доказателствата по делото се установява, че подс.Д. на
20.08.2016г. спал до около 11,30ч., след което се събудил и изпушил една
цигара. Загасил последната в пепелник и изхвърлил фаса от цигарата в
пластмасово кошче, с торбичка за отпадъците, без да се увери, че цигарата е
загасена напълно. Това действително било така, тъй като именно незагасената
цигара на подс.Д. предизвикала тлеене на намиращите се в кошчето хартиени
отпадъци, каквито обикновено подс.Д. изхвърлял в този кош. Малко след като
изхвърлил незагасената цигара подс.Д. напуснал стаята си, заключил вратата на
четвъртия етаж и напуснал сградата през бетонни стълби и лабиринт от коридори.
На излизане от огражденията на сградите около 12,00ч. се разминал със св.Л.Д.,
който се прибирал към своята стая, находяща се на трети етаж на същата сграда,
под стаята на подс.Д.. Това мотивира Съда да приеме, че след напускането на
подс.Д. на сградата, единствено св.Д. влязъл в нея, а последният в показанията
си не сочи, че е чул някой да влиза или да ходи по пода на четвърти етаж, който
както и останалите подове бил от дъски, който били изключително стари и сухи и
се чувало всяка стъпка. Така на четвърти етаж след напускането му от подс.Д.
нямало достъп от други лица, което мотивира Съда да приеме, че последен в
стаята на четвърти етаж е бил само подсъдимия. Както бе посочено по-горе,
незагасената цигара попаднала в кошчето с отпадъци, където имало парчета
хартия, а боклукът бил в найлонова торбичка – всички тези вещи били лесно
запалими, тъй като температурата им на запалване била по-ниска от тази на
огънчето на цигарата. Така започнало тлеене и разпространяване бавно на огъня
от цигарата върху останалите вещи в торбичката. Кошчето било пластмасово с
капак, което допълнително забавило тлеенето на огъня във времето, като тлеенето
освен вещите в коша бавно разтопило последния. Така тлеенето на огъня се
пренесло и върху вещите в стаята на подсъдимия, а именно килима и мокета,
дървената масичка, дюшеците, чувалите в дрехи и обувки, дървения под. Тлеенето
и бавното разпространение на огъня продължило почти три часа, като след като
прозорецът се освободил от картона, който също бил обхванат, през него започнал
да влиза въздух, което довело до бързото разрастване на пожара и поява на
по-мощни пламъци. С падането на картона от прозореца пламъците станали видими и
така били забелязани от свидетелите от отсрещния мебелен салон „Г.“, а
разрасналия се пожар обхванал цялото помещение, както и дървените му стени и
под. Това било забелязано и от намиращия се на долния етаж св.Л.Д., който
разбрал за опасността и побързал да избяга. По пътя си последният не видял
никой, което отново подкрепя изложения по-горе извод на Съда, че в сградата
присъствал само св.Д. след излизането на подсъдимия. В хода на съдебното
следствие се събраха доказателства, от които се установи, че пожарът бързо
обхванал цялата сграда на ул."Е. Й." 13, след което се прехвърлил на
други две сгради, представляващи един тютюнев склад на ул.“К.А.“ № 2 в
гр.Пловдив, собственост на „Р.И.П.А“ ООД – гр.Пловдив, които също обхванати от
пожара изгорели напълно. Стойността на тези две сгради, съгласно оценката на
вещите лица, възлиза общо на 7 934 434 лв. В последствие огънят обхванал
покривната конструкция на сграда с адрес ул.“Е. Й.“ 13, собственост на група
лица, ползвана от наемателя „Тотал спорт 2015“, като засегнал и втори и трети
етаж от сградата. Така пожарът причинил щети съгласно експертизата в размер на
230 362, 46 лв. за Й.А.Б. ***, Р.С. от Израел, Ю.С. от Израел, О.М.С. от
Израел, М.Б.Ш. от Израел, П.Д.М. от Израел, Р.А.А. ***, В.Н.А. от Израел, Р.Г.
от Израел, Г.Ш. от Израел и О.О. от Израел. Със запалването на втори и трети
етаж от сградата на ул.“Е. Й.“ 13 били причинени щети в размер на 119 205,82
лв. за „Тотал спорт 2015“ ЕООД – гр.Пловдив, от изгаряне и стопяване на
собствени вещи, представляващи оборудване и стоки в намиращата се в сградата
фитнес зала. Пожарът продължил с пълна сила и довел до запалване на покривната
конструкция на тютюнев склад на ул.“Г.М.Д.“***, собственост на „Галакси
инвестмънт груп“ ООД – гр.Пловдив, като пожарът предизвикал щети в размер на 3
499 126 лв. за „Галакси инвестмънт груп“
ООД – гр.Пловдив, съгласно заключението на експертизата. При запалването на
последния склад довело до високо топлинно лъчение за съседна сграда, а именно тютюнев
склад на ул.“Е. Й. № 16 в гр.Пловдив, собственост на „Нордикс инвест“ ООД –
гр.Пловдив. това лъчение предизвикало щети по сградата в размер на 1407, 62 лв.
за „Нордикс инвест“ ООД гр.Пловдив.
Изложеното до тук води до извода, че с осъществяване на изпълнителното деяние
от страна на подсъдимия, предизвикания от него пожар довел до причиняване на
значителни вреди общо в размер на 11 784 537,90лв., което е
квалифициращият признак по чл. 331 ал.3 пр. 2 от НК.
От субективна страна Съдът
приема, че деянието е извършено по непредпазливост под формата на
самонадеяност. Подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е мислил да ги предотврати. Последният е съзнавал, че изпушените
от него цигари са източник на огън и са опасни, като могат да предизвикат пожар
в ползваната от него стая. В последната имало много вещи, който били лесно
запалими, което несъмнено подс.Д. съзнавал. Именно поради тази опасност подс.Д.
редовно е гасял цигарите си в пепелник, след което събирал фасовете в пластмасов кош, в който е
имало торбичка, а последната изхвърлял. Така направил и на 20.08.2016г., но
подс.Д. не положил усИ. в изгасването на цигарата и оставяйки я незагасена, я
хвърлил в пластмасовия кош с отпадъци. Не извършил и редовното си занимание по
изхвърляне на боклука, а оставил коша с изхвърлената в него незагасена цигара.
Така след напускането на стаята цигарата предизвикала пожар, който унищожил
сградите и вещите, предмет на деянието. От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологическа
експертиза се установява, че подс.Д. не страда от психично заболяване, разбирал
е правилно постъпките си и е могъл да ги ръководи. Ето защо Съдът приема, че
подс.Д. е съзнавал изцяло поведението си, което се подкрепя и от събраните по
делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимия, който непосредствено
след пожара бил разпитан в качеството си на обвиняем и обяснил, че се
притеснявал, че не изгасил добре своята цигара и явно това е предизвикало
пожара, което е изцяло в подкрепа на извода на Съда, описан по-горе.
В хода на съдебното
следствие защитата наведе своя основен довод, че липсват категорични
доказателства именно подс.Д. да е извършил изпълнителното деяние на
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност. Наведоха се
доводи, че той е най-удобната изкупителна жертва и така се цели да се прикрие
истинският автор на това престъпление. Съдът счита тези доводи за нормална
защитна теза, но по своето естество те са лишени от каквато и да било подкрепа
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, описани от Съда
по-горе. По несъмнен и категоричен начин за Съда бе изяснено, че единствено и
само подс.Д. е бил на 20.08.2016г. до 12,00ч. на четвърти етаж на сграда бивш
тютюнев склад, находящ се на ул.“Е. Й.“ ***. По категоричен начин бе
установено, а страните не спорят и за това, че подс.Д. е пушил преди да излезе,
след което е изгасил цигарата си в пепелник и я изхвърлил в пластмасов кош,
които останали в стаята му. Няма съмнение и за това, че подсъдимият излязъл,
заключил етажа си, след което напуснал сградата, в която пък влязъл св.Д.,
който живеел на трети етаж. Последният нямал достъп до четвърти етаж, който
останал заключен до разбиването на двойната дървена врата на етажа от
пожарникарите. Всичко това води до несъмнения извод, че на четвърти етаж за
времето от 12,00 до 14,50ч., когато пожарът вече бил видим, лица на този етаж
не са стъпвали. Няма съмнение и че огнището на пожара е именно в стаята на
подс.Д.. Ето защо и всичко изложено до
тук мотивира Съда да приеме, че именно подс.Д. е извършил изпълнителното деяние
на престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност и което бе
описано подробно по-горе. Защитата наведе съмнения и за това как пожарът се
пренесъл върху покрива на склад N 4, което подробно бе
отговорено от вещите лица и което експертно мнение бе прието от Съда. С оглед
на това и предвид изложените по-горе мотиви Съдът приема тезите на защитата за
невинността на подсъдимия за голословни, в противоречие със събрания
доказателствен материал, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За извършване на
престъпление по чл.331 ал.3 пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.330 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години. При определяне на наказанието Съдът следва, да отчете
наличието както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съгласно разпоредбата на чл.54 от НК. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени предходните осъждания на подсъдимия,
който е изтърпял последното си наказание едва пет месеца преди да извърши настоящото
деяние. Следва да бъде отчетена и високата културна и историческа значимост на
запалените сгради, което обвинение е отпаднало, предвид новата квалификация.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и високата
стойност на унищоженото имущество и причинените щети, както и големият обем на
пожара, който е обхванал изцяло четири големи сгради, които са унищожени, като
има повреди и то значителни по две други сгради, като е налице опасност и за
околните сгради, която е била предотвратена от неколкочасовата борба на
пожарникарите с огнената стихия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчете материалното и житейско положение на подсъдимия, който
живее като клошар без семейство и близки, оказаното съдействие на разследването,
което изиграва важна роля за изясняване на причините за възникване на
пожара. Предвид и на изложеното, както
и с оглед разпоредбата на чл.54 от НК Съдът счита, че следва да определи
наказание „лишаване от свобода“ малко под предвидения от закона максимален
размер, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. По този начин превантивната
цел на наказанието, визирана в чл. 36 от НК ще изиграе своята роля върху дееца.
Същият ще осъзнае противоправното си поведение и същевременно ще има възможност
да се въздържа от осъществяването на нови
противообществени деяния, да се превъзпита и поправи. Това наказание ще има
възпитателен ефект и върху обществото, което въпреки голямата
културно-историческа загуба не може да осъзнае, че изоставянето на такива ценни
сгради безстопанствени може да доведе и до по-сериозни трагедии с пострадали
лица.
На
осн. чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на
така наложеното наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът
следва на основание чл.59 ал.1 от НК да приспадне от така наложеното наказание
лишаване от свобода и времето, през което подс.Д. е бил задържан по ЗМВР и НПК,
както и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.08.2016г.
до влизане в сила на настоящата присъда.
Приложените
по делото веществени доказателства, а именно:
- ВД № 175/16г.- обект № 3 -тенджера,
2бр.метални канчета, домакински съдове;
- ВД № 178/1 бг.-обект №6-син на цвят,
порцеланов счупен пепелник.
- ВД №179/16г.-обект №7-метална основа за
декоративна свещ.
- ВД №180/16г.-обект №8-метална табакера с
размер 8см.-10см.
- ВД №181/16г,-обект №9-реотан за
бързовар.
- ВД №185/1 бг.-обект №1-отворен катинар.
- ВД №186/16г.-обект №2-договор на името
на И. Х.Н. с БОБ, фиш от тото 6/49,10 стотинки.
- ВД №187/16г.-обект№3-парчета от бели
листове.
- ВД №188/16г.-обект №4-част от ел.уред.
- ВД №191/16г.-обект №7-метална пластина с
диаметьр 12см.и две пластини на нея като на едната има клема.
- ВД №192/16г.-обект №1-спираловидно
навити телове и прави
такива.
- ВД №193/16г. - обгорели парчета плат.
- ВД №194/16г. - обгорели парчета плат и
дърво с плат.
- ВД №173/16г. - парчета червен мокет от
три рула.
- ВД №174/16г. - обгоряла текстилна
материя.
- ВД №182/16г. - пепелен остатък.
- ВД№ 183/16г. - пепелен остатък, иззет с
протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2016г.;
- ВД№ 184/16г. - обгоряла хартия и вата,
иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2016г.;
- ВД№197/16г. - натривки от лява и дясна
ръка на Л.Л.Д., ЕГН - **********, иззети с протокол за изземване на проби с
органичен разтворител от 22.08.2016г.;
- ВД№199/16г. - обгорели, цветни хартии,
иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 10.09.2016г.;
- ВД№196/16г. - метален диск с диаметьр
около 15 см. и отвор в средата с диаметьр около 3 см., иззет с протокол за
оглед на местопроизшествие от 31.08.2016г.;
- ВД№195/16г. - обгорели парчета плат,
обгоряло дърво с плат, обгорял зелен полиетилен, иззет с протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.08.2016г.;
- ВД№189/16г. - обгоряло канче, иззето с
протокол за оглед на местопроизшествие от 25.08.2016г.;
- ВД№190/16г. - текстилен материал, иззет
с протокол за оглед на местопроизшествие от 25.08.2016г.;
- ВД№177/16г. - бяло пластмасово шише,
празно, с етикет „Етилов спирт 95%", иззето с протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.08.2016г.;
- ВД№ 198/1 бг.- подлакътно съдържание от
лява и дясна ръка.
-
ВД№255/16г.-обект №6-9бр. зелени пластмасови туби, 4бр. по-големи пластмасови
туби.
- ВД№176/16г.- отворен катинар с
метални планки и 2бр.пирони.
- ВД№201/16г.-1бр. метален ключ с надпис
„MEGA" с ключодържател от метал.
следва
да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.
Веществените
доказателства:
- ВД№200/16г.-1бр.ръчен часовник марка
HPOLW с гумена каишка, 4бр.запалки с бял, син, жълт и сив цвят, 1бр.мобилен
телефон „Нокиа"113 с Имей №354594057109385 със сим-карта
№89359050100521813536-теленор.
- ВД№252/16г.-9бр.дънки,1бр.черна
фланелка, 2бр. бели тениски, 1 бр. тениска, 1бр.синя тениска,1бр.полиетиленов
плик.
- ВД№253/16г.-обект №4-вещи в сива
торба.
- ВД№254/1 бг.-обект №5-вещи в бяла
хартиена чанта.
следва
да се върнат на собственика им подс.Л.Д. след влизане в сила на присъдата.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: 4 диска „Каравана“, 4 диска
„Верона“, 1 и 2 флашпамет от В.Д., диск на Г., ВД от Ж.Д., ВД от Б. А., както и
ВД – DVD R от Катра интерн и ВД N 202/16г. - 1бр.магнитен
носител DVD-120мин., марка „Сони" следва да останат по делото.
Подс.Л.Д.
на основание чл. 189 ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Окръжна прокуратура – Пловдив сумата от 7 689,63 лева, представляващи
направени в хода на досъдебното производство разноски.
На
същото основание подс.Л.Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Пловдив сумата от 1370 лева, представляващи разноски, направени в
хода на съдебното следствие.
Причини за извършване на деянията – ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.