Решение по дело №165/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. чл. 284 и сл. от   ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - гр. София, чрез пълномощник – ** Г.Х., против Решение № 434/14.12.2023г., постановено по исково адм. дело № 387/2023 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, в която е уважен предявения от ищеца ** Е.О.М.,***, иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за сумата от 300 лв., причинени му от изтърпяване на ** **,  за времето от 09.05.2023г. до 14.05.2023г., наложено със Заповед № Л-1270/26.04.2023г. на Началника на ***, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 248/15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 395/2023 г. на АдмС - *** .

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, в обжалваната част, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилен и необоснован е извода на АдмС-Враца, че е осъществен фактическия състав на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да са настъпили неимуществени вреди, които да са  в пряка причинна връзка с действията на администрацията на ГДИН и причинените вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан, в която насока се излагат  съображения.

В с.з. за касаторът ГДИН София се представлява от пълномощника, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответника ** Е.О.М., в писмено саморъчно  становище - отговор на жалбата, изразява доводи за неоснователност на жалбата. Допълнително в писмен отговор и пред съда, чрез процесуален представител – * В.Ф. ***, излага съображения за неоснователност на жалбата и иска оставянето й без уважение, и потвърждаване на решението на АдмС Враца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за  допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, като сочи, че първоинстанционния съд правилно е приел, че се касае до отмяна на административен акт, в следствие на което са претърпени и посочените от ищеца вреди, като същите се намират в причинна следствена връзка. Моли за оставяне на решението в сила.

В настоящото касационно  производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен Съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена  в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, чрез редовно упълномощен представител, поради което са процесуално ДОПУСТИМА. За оспореното решение ГДИН е уведомена на 02.01.2024г., а жалбата е подадена по пощата на 04.01.2024г. и заведена с вх. № 35/05.01.2024г.

Разгледана по същество касационната жалба  е  ОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                              

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил  ГДИН-София да заплати на ** Е.О.М., обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на сумата от 300 лв., причинени му от изтърпяване  на ** **, за времето от 09.05.2023г. до 14.05.2023г., наложено със Заповед № Л-1270/ 26.04.2023г. на Началника на ***, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 248/15.05.2023 г., постановено по адм.д. № 395/2023 г. на АдмС – ***, както и сумата от 10 лв. държавна такса, и е отхвърлил  иска в останалата част до пълния му размер /от 5 000 лв./.

Установено е от фактическа страна, че с Решение № 248/15.05.2023 г., постановено по адм.дело № 395/2023 г. на АдмС - *** е отменена като незаконосъобразна Заповед № Л-1270/26.04.2023г. на Началника на ***, с която на ** Е.О.М. е наложено наказание ** за срок от **, като е прието, че не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като по този въпрос има произнасяне и същата е отменена с влязъл в сила на 30.05.2023 г. съдебен акт, по предвидения от закона ред – чл.111 от ЗИНЗС.

От правна страна, първоинстанционния съд е приел в проведеното исково производство, че искът е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 от АПК във вр. чл. 284 и сл. от АПК, но частично основателен.

Прието е, че именно издадената заповед за **, която ** Е.М. е счел за незаконосъобразна е предпоставка за претърпените от него неимуществени вреди, тъй като поради тази заповед е имал статут на ** и като такъв е търпял ограничения по-големи от предвидените за изтърпяване на наказанието, за което е бил * . Преди наказанието същия е бил в **  с **. Съгласно чл.103, ал.1 от ЗИНЗС по време на престоя в **  ** нямат право на ползване на хранителни пратки, а според ал.2 на същия текст е посочено, че условията в ** и вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона. Според чл.96, ал.1 от ПП ЗИНЗС  ** се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. В чл.96, ал.2 от ППЗИНЗС са описани условията, на които трябва да отговарят помещенията, устроени като **, а в ал.4, т.1 от същия са изброени вещите, които ** могат да държат при себе си през посочения времеви период, съвпадащ с процесното наказание.

 Прието е, че със самият престой в килията за изпълнение на ** обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. В случая тези последици са възникнали и в по-голяма степен, предвид кумулацията с други фактори – съзнанието на ищеца за несправедливост на наложеното му наказание, че същото не е следвало да се изпълнява и поради лишаването от определени негови права по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за исковия период. По тези съображения, без всякакво съмнение режимът, при който ищецът ** е бил поставен в ** е оказал пряко ** . Тези вреди са вследствие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред, по което не се спори, и въпреки това изпълнен частично, в съвкупност с условията, при които е бил поставен в **, включващи и ограниченията и лишаването от определени права, довели до нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ.

         Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но същото е НЕПРАВИЛНО.

Оспореното Решение на АдмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е неправилно – допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са били налице законови предпоставки, обуславящи  реда за разглеждане на делото по реда на чл. 203 от АПК във вр. чл. 284 и сл. от АПК.

Изначално исковата молба на ** Е.М. е била нередовна. Не е било уточнено в същата в какво се изразяват причинените неимуществени вреди, за да се прецени предмета на иска и реда по който следва да бъде разгледан иска. Недопустимо е едва в хода по същество на делото да се уточняват в какво се изразяват неимуществените вреди.

При претендирано обезщетение за претърпени вреди от отменен, като незаконосъобразен административен акт, същия иск по своята същност представлява иск за обезщетение по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 ал. 1 от АПК, който е различен иск от иска за обезщетение по реда на чл. 284 ал. 1 вр. чл. 203 ал.1 от АПК. Различен е предметния обхват на предявените искове, различна е тежестта на доказване и различен е предмета на доказване /чл. 284 ал. 4 и ал. 5 от ЗИНС/.

При иск по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 ал. 1 от АПК, не важи презумпцията за претърпени неимуществени вреди, действаща по силата на разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, а именно - настъпването на неимуществена вреда да се предполагат до доказване на противното, при установени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

           Предвид изложеното касационният съд намира, че е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение, което се явява основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2 т.1 от АПК – поради установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съгласно гореизложеното. В  този смисъл жалбата се явява  основателна.

Следва да се отмени оспореното решение, като неправилно и делото се върне за ново разглеждане от друг състав, с указания за уточняване предмета на иска - в какво се изразяват причинените неимуществени вреди и в резултат на какви действия – по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ или от действия или бездействия на затворническата администрация по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

При този изход на делото разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 222 ал. 2 т.1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 434/14.12.2023г., постановено по исково адм. дело № 387/2023 г. по описа на АдмС – Враца.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС - Враца  при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.