Решение по дело №206/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260195
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 20 ноември 2021 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20215210100206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 26.10.2021  година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 206  по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по молба с правна квалификация чл.49 от Семейния кодекс.

 

         Производството е образувано по искова  молба на К.Й.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Виктор Димитрова от САК, със съдебен адрес *** , оф.110, срещу  В.К., роден на ***г. в Югославия, граждани на Югославия

  Ищцата твърди, че на 02.09.2003г. във Федерална Република Германия са  сключили граждански брак с ответника В.К., роден на *** г. в Югославия, граждани на Югославия, който е втори и за двамата. От брака  си нямат родени деца. В началото отношенията между страните като семейство били  добри. Живеели в семейно жилище във ФР Германия, гр.Мюлдорф. Семейното им съжителство продължило само няколко години във ФР Германия, гр.Мюлдорф, но след това се разделили още там, като съпругът останал в гр.Мюлдорф, а ищцата се прибрала през 2008г. в България. От момента на раздялата им през 2008 г. и повече от 10 години и до настоящия момента съпрузите не подържали никакви отношения. Отначало много рядко се чували по телефона, но от 12 години и тези контакти престанали и нямали вече никаква връзка помежду си.Ищцата твърди още съпруга й да е заявил, че няма да идва в България и ще живее във ФР Германия, но не знае неговия адрес. В резултат на това счита, че отношения та между съпрузите немогат да бъдат възстановени и подобрени, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и нямат нищо общо помежду си от 2008г. Не е известен на ищцата адрес на ответника нито на територията на Република България, нито в друга чужда държава.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка се иска от съда да постанови решение, с  което да  се  прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49,от СК по обективни причини - продължителна фактическа раздяла, без да се произнася по въпроса за вината. Иска се от съдът да постанови ищцата да носи брачното фамилно име и след развода да продължа да се именува Колева. Заявява, че нямам претенции за ползването на семейното жилище, доколкото същото е напуснато отдавна и от двамата съпрузи. Няма претенции към ответника за издръжка между съпрузите след развода. Не претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от  особения представител на ответника адв.Л.З., в който изразява становище с оглед твърденията, изложени в исковата молба и материалите по делото, а именно: Съпрузите са разделени повече от 10 години и поради това счита бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен и да съществува само формално.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.Димитров  редовно упълномощен. Поддържа молбата за развод.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен не се явява, за него се явява особения  му представител  адв.З.,  като поддържа  отговора си.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи като са сключили граждански брак на 02.09.2003г. във Федерална Република Германия, за което е съставен Акт за граждански брак № 3188/22.10.2003 г. - видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от общ.София, район Сердика. Съпрузите от брака си нямата родени деца.    

От показанията на свидетеля Венетка Захариева се установява, че  ищцата има сключен брак с ответника. Познава ищцата от 2010 -2011 г., а съпруга й не го познава и никога не я е виждала със съпруга й. По повод  сключване на  договор от страна на ищцата, свидетелката разбрала, че  ищцата е имала брак, но няма бракоразводно решение.Твърди също така, че от както я познава от 2011 г. и до сега  не  е знаела, че има съпруг и не е ставало въпрос, че ищцата е била  омъжена, поради това и твърди ищцата да е разделена със съпруга си поне от  2011г.

  При тези факти съдът намира предявеният иск за развод на основание  чл. 49 ал.1 СК, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните за доказан по основание. От данните по делото в съответствие с твърденията на ищеца се установява, че съпрузите са живели заедно до 2008 г.,  когато съпругата е напуснала семейното жилище и се е прибрала в България, а съпруга й е останал да живее в Германия, от който и момент нататък са във фактическа раздяла и не живеят заедно. По време на фактическа раздяла и до настоящия момент съпрузите не са подържали брачните си отношения, а единствено през първите години след раздялата им са се чували по телефона, но много рядко, но в  продължение на  повече от дванадесет  години, не подържат контакти помежду си.   

Изхождайки от тази фактическа обстановка и поведението на страните, съдът  приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява, настъпилата между съпрузите фактическа раздяла продължила повече от 14 години, през което време съпрузите не са се срещали почети и не са подържали връзка помежду си почети 12 години. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, продължителната фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод, на основание  чл. 49, ал.1  от СК.

Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, предвид желанието на съпрузите.

Съгласно чл.53 от СК - след развода съпругата може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тъй като съпругата  не е поискала това  и желае да носи брачното си фамилно име което е К.  /според удостоверението за брак/, а и това нейно искане не е оспорено от ответника, то и съдът ще постанови след прекратяване на брака  ищцата да носи брачното си фамилно име К..

Относно ползването на семейното жилище, съдът намира следното:

Не се спори по делото, че съпрузите основно са живели в жилище,  находящо се в Германия. Установява се също, че  съпругата  е напуснала семейното жилище и в него е останал да живее единствено съпруга –   ответника. След като съпругата е напуснал семейното жилище, а и няма претенции за ползването на семейно жилище, тъй като такова няма, то и съдът счита, че не  следва да се  произнася  по въпроса за семейното жилище.  

Страните нямат претенции за издръжка един към друг, до колкото ищеца не претендира такава, а и ответника не заявил претенции за издръжка. Ето защо и ще се постанови, че след развода страните няма да си дължат издръжка един на друг.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. При което ищцата няма право на разноски, а направените от нея такива остават за нейна сметка. На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на общо 50 лв. До колкото ищцата е внесла първоначално 25,00 лв.  държавна такса, то и ще се осъди да заплати още 25,0лв. доп. държавна такса.

С оглед на горното съдът на основание чл.49,ал.1 от СК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД гражданския брак сключен на 02.09.2003г. във Федерална Република Германия между К.Й.К., ЕГН ********** и  В.К., роден на ***г. в Югославия, граждани на Югославия, за което е съставен Акт за граждански брак № 3188/22.10.2003 г. от Общ.София, район Сердика, на осн. чл.49 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка.

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата К.Й.К., ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА К.Й.К., ЕГН ********** ***,  да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, СУМАТА от 25.00 лв. (двадесет  и пет лева), представляваща допълнителна държавна такса за развода.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен  срок от съобщението на страните по делото, а копие от него да им се изпрати със съобщението.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..