Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261846
гр. Пловдив, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 27.05.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15322 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба от Гаранционен фонд срещу Х.Г.П., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1696 лева, платено от ищеца
обезщетение по щета № ***,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното плащане.
Излагат се твърдения, че ищецът е
заплатил на лицето С.П.М. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
1696 лева /описани подробно в молба от 15.10.2019 г. л.28/, претърпени в
резултат от ПТП, настъпило на 20.09.2014 г. в гр. Пловдив за лек автомобил „БМВ
525“ с рег. №***.
Виновен за ПТП бил ответникът, който карал без регистрационни табели и с
несъобразена скорост. На ответника е издадено Накзателно постановление за
процесното ПТП. ПТП-то е причинено с лек автомобил „Ауди А4, управляван от
ответника, който автомобил, към датата на ПТП, нямал сключена застраховка
гражданска отговорност.
С оглед изложеното и на основание
чл.288, ал.12 КЗ /отм/ предявяват регресен иск за платеното на пострадалия
обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител. Счита, че предявения иск е
неоснователен. Оспорва ответникът е виновен за процесното ПТП. Оспорва причинно
следствената връзка, оспорва вредите и техния размер. Прави възражение за
съпричиняване. Моли се за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.288, ал.12 ЗК /отм 2016 г./
В
тежест на ищeца е да установи, че в резултат на
виновно поведение на ответника е причинено ПТП на 20.09.2014 г. в гр. Пловдив,
в резултат на което са настъпили вреди
за лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ***,
собственост на С.П.М., вредите, стойността на вредите, че реално е заплатил
тази сума на увреденото лице. Ответникът носи
насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил
претендираната сума, че е имал валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност към датата на ПТП за процесния автомобил, възражението си за
съпричиняване.
От
представената от ищеца справка от Информационния център на Гаранционен фонд
/л.7/ се установява, че към дата 20.09.2014 г. лек автомобил с рег. № ***, с рама: ***, а именно автомобилът на
ответника, с който е причинено процесното ПТП, се установява, че за последният
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно
чл.574, ал.12 КЗ Данните от
Информационния център, воден от Гаранционния фонд- до доказване на противното,
се ползват с материална доказателствена стойност за това кой застрахователя, номера
на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната
дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното
превозно средство.
Горното обстоятелство се установява и от
представения по делото Протокол за ПТП от 20.09.2014 г. /л.4/, в който е
отразен този факт – за липса на застраховка „ГО“ на автомобила на ответника и в
тази част протокола се ползва с обвързваща материална доказателствена стойност
за съда. Същият се ползва с такава стойност и по отношение на механизма и на
вредите и по отношение на обстоятелството, че виновен за ПТП е ответникът,
доколкото последният е подписал протокола и с подписа си е удостоверил
неизгодни за себе си обстоятелства.
Видно от Наказателно постановление от 15.10.214 г. /л.6/ на ответника е наложено административно наказание за процесното ПТП.
С оглед изложеното съдът приема, че на
20.09.2014 г. в ***, водачът на Ауди А 7 - Х.Г.П., при
несъобразена скорост с пътната обстановка – мокра настилка, автомобилът му
поднася и удря лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ***, собственост на С.П.М., в резултат на което на последния са причинени
щети – задна дясна главина, предна дясна врата, стъкло задна дясна врата,
преден десен калник и други.
От приетите по делото САТЕ /л.112/, вещото лице дава отговор, че е
възможно, настъпилите по „БМВ
525“ с рег. № *** да са в резултат от установения по делото механизъм.
Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между установения
механизъм и процесните щети по лекия автомобил, описани в опис по щетата и по заключението
по щета.
От уведомление за имуществени вреди /л.8/ се установява, че при ищеца е
заведена щета с № 110200 от 26.02.2015 г. от собственика на лек автомобил
„БМВ 525“ с рег. № *** - С.П.М., като щетите са оценени на сумата от 1696 лева, видно от
заключителна техническа експертиза /л.11/.
С платежно нареждане от 30.03.2015 г. /л.23/ сумата от 1696 лева е платена
на правоимащото лице – С.П.М., с основание процесната щета.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.6, вр. с чл.273, ал.2 КЗ /отм./ фондът
изплаща обезщетение, съобразно действителна стойност на вредата към деня
на настъпване на събитието.
В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 14 115.32 лева с ДДС, като подробно е обоснована по какъв начин е
достигнал до този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и по
размер и следва да се уважи до пълния предявен размер от 1696 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането, каквато
претенция е заявена още с исковата молба.
По възражението на
ответника за съпричиняване:
От ответника не са изложени конкретни обстоятелства за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения лек
автомобил и в какво евентуално да се изразява същото. Такова и не се установи
по дело, поради което обезщетението не подлежи на редуциране.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право се пораждат за
ищеца. Ищецът доказа следните разноски в
исковото производство – 67.84 лева – платена държавна такса, 300 лева – депозит
за особен представител 40 лева – депозит за свидетели и 180 лева – депозит за
САТЕ. Общо разноски, която ще се присъди на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца са в размер на 587.84 лева.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен
фонд, с адрес:
гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано от М. М. и С. С. – И. д., сумата в размер на 1696 лева,
платено от ищеца обезщетение по щета № ***,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 587.84 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ