РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Кърджали, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200174 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 20.12.2021г.,
издадено от Директор на ДИТ- Кърджали, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на
„М. **”ЕООД- Кърджали с ЕИК/ БУЛСТАТ ***** за нарушение на чл.62 ал.1
вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на 08.10.2021г. в гр.Кърджали.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който считал наказателното постановление за незаконосъобразно като моли
съда да го отмени. Твърди, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение не кореспондира с установената фактическа
обстановка, тъй като лицето А.И. осъществявал дейност по граждански
договор и впоследствие е сключен трудов договор. Настоява, че при
извършване на преценка дали са налице основание на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона като ограничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията
обхванати от чл.6 от ЗАНН. Заявява в жалбата още, че наказателното
постановление противоречи на материалния закон, необосновано е и при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
1
поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление и да им присъди направените по делото разноски.
Административно наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който счита жалбата като неоснователна. В ход по същество
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление. Моли с
оглед изхода на спора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на ИАГИД, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Представя подробна писмена
защита.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
08.10.2021г. в 18,48ч. свидетелите Х.Ч., К.С. и Н.Н.- служители в ДИТ-
Кърджали, извършили проверка по работни места в пицария „Л.В.“ намираща
се в гр.Кърджали на ул.„Е.Й.“ № *, която се експлоатира от „М. **“ ЕООД.
Там видели няколко души да работят в кухнята, а лицето А.Д.И. го заварили
на първи етаж, на обособено място, където се правят пици. Там той режел
гъби с нож. Впоследствие на всички работещи и в кухнята, проверяващите
свидетели им раздали да попълнят декларации по образец. А.Д.И. попълнил,
че работи за „М. **“ЕООД- Кърджали от 01.10.2021г. в пицария „Л.В.“ с
работно време от 18,00 до 22,00 часа, че няма сключен нито трудов, нито
граждански договор, с уговорено месечно възнаграждение в размер на 800лв.,
с почивен ден неделя и почивка от 30 минути в работното време. Декларирал
още, че към момента на проверката реже гъби с нож, прави подготовка за
правене на пици. Лицето А.Д.И. на 08.10.2021г. бил облечен с анцуг и
престилка през врата и вързана през кръста, която била изцапана с брашно. На
място в обекта бил и управителят С.О., на когото проверяващите свидетели
връчили призовка за представяне на документи. За установеното по време на
проверката свидетелят Х.Ч. обективирал в ръчно съставен констативен
протокол, който бил подписан от управителя. На 15.10.2021г. в ДИТ-
Кърджали изисканите документи от дружеството били донесени. Измежду
2
представените трудови договори бил и този сключен с лицето А.И., който бил
от дата 11.10.2021г., който следва датата на проверката от 08.10.2021г. Така
проверяващите свидетели установили, че лицето А. е осъществявал трудова
дейност на 08.10.2021г. около 18,48 часа в пицария „Л.В.“ в гр.Кърджали на
ул.„Е.Й.“ № * без отношенията възникнали между работника и работодателя
по повод предоставяне на работната му сила да са уредени в сключен между
страните писмен трудов договор. По повод на констатациите по време на
проверката и за представените документи бил съставен Протокол за
извършена проверка № ***** от 08.11.2021г., в които били описани тези
обстоятелства. За това свидетелят Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение на 09.11.2021г. срещу жалбоподателя по чл.62
ал.1 вр.чл.61 ал.1 от Кодекса на труда в присъствието си на колегите С. и Н.,
както и на управителя на дружеството нарушител, който го подписал без
възражения. На 15.11.2021г. в ДИТ- Кърджали постъпило възражение от
жалбоподателя срещу съставения акт. Последното не било уважено, поради
което било издадено атакуваното наказателно постановление, с което била
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание
чл.414 ал.3 от КТ.
Тази безспорна фактология бе установена от свидетелските
показания на Х.Ч., К.С. и Н.Н.; от писмените- от Протокол за извършена
проверка № ***** от 08.11.2021г., в който е вписано нарушението; от акта за
установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не
бе оборена; от констативен протокол от 08.10.2021г.; от Призовка на
основание чл.45 ал.1 от АПК от 08.10.2021г.; Трудов договор № **/
11.10.2021г.; Декларация от 08.10.2021г. подписана от А.И., както и другите
приети по делото документи. При анализа на гласните доказателства съдът
изцяло възприема свидетелските показания на Х.Ч., К.С. и Н.Н., тъй като са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и
кореспондират с писмените доказателства по делото. Те са свидетели
очевидци, извършили проверката по работни места и са установили А.И. да
извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не
само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са
събрали писмени данни в тази насока от работника на място. Затова
настоящият състав прие за установено, че отношенията между А.И. и
санкционираното дружество са били трудовоправни, респ. е трябвало да
3
бъдат уредени като такива със сключен в писмена форма трудов договор.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А.И. и М.Д., които твърдят,
че първият е работил по време на проверката на граждански договор, поради
следните съображения: и двете са заинтересовани от изхода на делото като
намиращи се в трудови правоотношения с жалбоподателя; показанията им не
се подкрепят от нито друго доказателство по делото; намира че представеният
граждански договор е създаден за целите на настоящото производство, тъй
като не е представен по време на проверката, нито заедно с другите
документи на 15.10.2021г., а едва в съдебно заседание, както и
обстоятелствата в него, и най- вече досежно вида работа и възнаграждение,
които съществено се различават от описаното в Декларацията попълнена и
подписана от А.И. на датата на проверката; не на последно място е нелогично
управителят на дружеството жалбоподател да подпише без никакви
възражения и Констативния протокол, и АУАН, в които е посочено, че
лицето А. работи без договор.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С процесното наказателно постановление е наложена имуществена
санкция на „М. **“ЕООД- Кърджали за констатирано неизпълнение на
задължение, визирано в разпоредбата на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.
Първата разпоредба гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма,
дадената привръзка разпорежда, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. За да
възникне задължение работодателят да уреди отношенията като трудови, като
сключи с лицето писмен трудов договор, следва да е установено, че това лице
му предоставя работна сила. Според настоящата инстанция, в случая от
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че към 08.10.2021г. лицето А.И. е престирало
труд за жалбоподателя. То е осъществявало трудова дейност в пицария,
стопанисвана от дружеството, с всички елементи на трудовото
правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни
и трудово възнаграждение. В тази връзка следва да се приеме, че
4
нарушението е доказано- не е сключен трудов договор в писмена форма, с
което не е спазено правилото на чл.62 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и
чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Административно наказващият орган е съобразил в
пълнота критериите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.27
от ЗАНН. Определената по вид и размер санкция е към минимума и е
справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път за
подобно нарушение.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му. Не се споделя довода на жалбоподателя за
приложение на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на
защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права. Освен това, конкретно
извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Предвид всичко това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на ИАГИТ със седалище град С.,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на ИАГИТ) следва да бъдат присъдени разноските
по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***** от
20.12.2021г., издадено от Директор на ДИТ- Кърджали, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на
„М. **”ЕООД- Кърджали с ЕИК/ БУЛСТАТ ***** за нарушение на чл.62 ал.1
вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на 08.10.2021г. в гр.Кърджали, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „М. **”ЕООД- Кърджали с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр.Кърджали ул.„И.Б.“ № ** вх.В, да заплати на ИАГИТ
гр.С., сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6