№ 50
гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ С.А
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600044 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на
ВНОХД №268/2024 г. по описа на ОС–Велико Търново, отмяна на постановеното Решение
№187/19.11.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 425,
ал.1, т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 НПК. В искането се посочва, че с Присъда №10/11.02.2019г. по НОХД
№829/2018г. Районен съд - Велико Търново е признал подсъдимия Г. М. А. за
невиновен в това, в периода от 06.05.2017г. до 30.07.2017г. в гр. Полски
Тръмбеш, гр. Русе, гр.Велико Търново и във Федерална Република Германия,
при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като
съизвършител с Д. Г. С., с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, да е
възбудил заблуждение у Х. С. Т., В. Х. Т. и В. Х. Т. и с това да им е причинил
имотна вреда в общ размер на 137 662,78 лева, като измамата е в големи
размери и деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, поради
което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 210, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, чл. 26,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. Със същата присъда Районен съд - Велико Търново е
признал подсъдимия Д. Г. С. за невиновен в това, в периода от 06.05.2017г. до
1
30.07.2017г. в гр. Полски Тръмбеш, гр. Русе, във Федерална Република
Германия и в гр. Велико Търново, при условията на продължавано
престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с Г. М. А., с цел да набави
за себе си и за А. имотна облага, да е възбудил заблуждение у Х. С. Т., В. Х. Т.
и В. Х. Т. и с това да им е причинил имотна вреда в общ размер на 56 567,50
лева, като измамата е в големи размери, поради което на основание чл. 304
НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК.
С Решение №72 от 08.07.2019г. по ВНОХД №161/2019г. Окръжен съд -
Велико Търново, след въззивна проверка инициирана по протест на РП -
Велико Търново, е потвърдил изцяло присъдата на PC - Велико Търново.
По искане на главния прокурор за възобновяване на производството е
постановено Решение № 56/01.04.2020 г. по КНД №28/2020 г. на Апелативен
съд гр. Велико Търново, с което производството е възобновено.
С Присъда №19/02. 04. 2024 г. по НОХД №1710/2020 г. състав на PC гр.
Велико Търново отново признава подсъдимите за невиновни, като ги
оправдава по повдигнатите им обвинения.
По протест на прокурора е образувано ВНОХД №268/2024 г. на ОС
Велико Търново, по което е постановено Решение №187/19.11.2024г., с което
първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е влязло в сила на
19.11.2024г. и не подлежат на касационна проверка.
Посочва се в искането, че решението е постановено при съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Въззивният съд е постановил акта си в нарушение
на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Въззивното
решение страда от липса на мотиви. На стр. 6 от Решение № 187/19. 11. 2024г.
съдът започва преразказ на приетото за установено в обвинителния акт. На
следващите пет страници и половина съдът преразказва обстоятелствената
част на обвинителния акт, след което с едно изречение заявява, че тази
фактическа обстановка не се потвърждава от събраните доказателства. Съдът
не е изложил своите фактически изводи въз основа на доказателствата по
делото и остава неясно какво съдът приема за установено, след като не е
съгласен със заявените от прокурора факти. Изложени са още подробни
съображения, които ще бъдат обсъдени по-долу.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за
възобновяване на делото и излага съображения, че поддържа направеното
искане от и.ф. Главен прокурор, като счита, че действително са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт и
гледане на делото, също както се установява и нарушаване на материалния
закон. Моли да се има предвид изложеното в искането и счита, че предвид
2
основателността на отправеното искане то следва да бъде уважено и делото да
бъде възобновено и върнато на ОС-Велико Търново за решаването му от друг
състав.
Адв.И., като процесуален представител на Г. А. А. изразява становище,
че искането на Главния прокурор е неоснователно и моли да бъде оставено без
уважение.
Оправданото лице Г. А. А. изразява становище, че не са налице
основания за възобновяване на производството.
Адв. В., упълномощен защитник на Д. С. изразява становище, че следва да се остави
искането на Главния прокурор без уважение.
Адв. Ц., упълномощен защитник на Д. С. изразява становище, че следва да се остави
искането на Главния прокурор без уважение.
Оправданото лице Д. Г. С. изразява становище, че не са налице основания за
възобновяване на производството.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото,
в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание
за възобновяване по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Във връзка с поставените от главния прокурор основания и доводи за
възобновяване на производството следва да се посочи, че производството по
възобновяване е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни
актове и съдът, при преценката на основателността на искането, е обвързан
само от основанието и подкрепящите го доводи, изложени в иницииращия
процесуален документ/ арг. Решение № 162 от 4.05.2023 г. на ВКС по н. д. №
814/2022 г./. След това уточнение е необходимо да се отбележи, че доводите
изложени от главния прокурор са в голяма степен за необоснованост на
изводите на съдилищата, въпреки, че се сочат съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1
и т.2 НПК. Доводите, които са свързани с оплаквания за необоснованост на
изводите на съда не попадат във възможните основания за възобновяване по
3
чл.348 от НПК. Това е така защото необосноваността на изводите на
съдилищата не е основание за възобновяване на производството по този
извънреден способ.
Конкретно по доводите на главния прокурор:
Първото основание се свежда до това, че с Присъда №19/02. 04. 2024г.
по НОХД №1710/2020 г. състав на PC гр. Велико Търново отново признава
подсъдимите за невиновни, като ги оправдава по повдигнатите им обвинения.
По протест на прокурора е образувано ВНОХД №268/2024 г. на ОС Велико
Търново, по което е постановено Решение №187/19.11. 2024 г., с което
първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е влязло в сила на
19.11.2024 г. и не подлежат на касационна проверка. Решението е постановено
при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила
по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Въззивният съд е постановил акта си в нарушение на процесуалните
правила за анализ и оценка на доказателствата, което е довело и до
неправилно приложение на материалния закон. Въззивното решение страда от
липса на мотиви. На стр. 6 от Решение № 187/19. 11. 2024 г. съдът започва
преразказ на приетото за установено в обвинителния акт. На следващите пет
страници и половина съдът преразказва обстоятелствената част на
обвинителния акт, след което с едно изречение заявява, че тази фактическа
обстановка не се потвърждава от събраните доказателства.
Съдът не е изложил своите фактически изводи въз основа на
доказателствата по делото и остава неясно какво съдът приема за установено,
след като не е съгласен със заявените от прокурора факти. Липсата на мотиви
относно фактическите изводи на втория съд е съществено процесуално
нарушение, което не позволява да се установи волята на съда и неговото
отношение към фактите и обстоятелствата и въз основа на които
доказателства те се установяват. В тази връзка и предвид установените
противоречия в доказателствените източници, липсват съображения защо
едни от тях се приемат а други се отхвърлят.
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че действително
ОС-Велико Търново, след излагане на предложената от прокурора фактическа
обстановка посочва, че правилно първият съд е отчел, че описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактология не се потвърждава от
събраните в рамките на съдебното следствие доказателства. Споделил е
извода, че за част от твърдените в обстоятелствената част на обвинителния акт
осъществени срещи и договорки между подсъдимите и Т. и предадените
парични суми единственият източник на данни са показанията на Т..
Не може да се сподели извода на главния прокурор, че липсват мотиви.
Това е така защото след горната констатация ОС-Велико Търново е изложил
съображения на осем страници, в които е обсъдил доказателствения материал.
Обсъдил е твърденията на пострадалия Т.. Обсъдено е това, че С. е бил
4
задържан за 24 часа със заповед за задържане на лице на дата 30.07.2017г. в
16.50 часа, като е бил освободен на 31.07.2017г. в 16.20 часа. Не е бил
представляван от защитник - адвокат. На същата дата - 31.07.2017 г. в 16.40
часа с постановление му е било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а в 16.45 часа е бил
разпитан пред съдия от ВТРС по ЧНД№1350/2017 г. Посочено е това, че и
двете действия са извършени без защитник предвид заявеното от подсъдимия.
Посочено е от ОС-Велико Търново, че формално не е налице процесуално
нарушение, тъй като защитата в този случай не е задължителна, предвид
разпоредбите на чл.94, ал.1, т.6 от НПК, тъй като обвиняемият не е бил
задържан, предвид обстоятелството, че обвинението му е повдигнато и
предявено 20 мин след освобождаването.
Във връзка с правото на защита на обвиняемия С. следва да се посочи от
ВТАС, че всъщност и формално е налице нарушение на правото на защита/а
не както е приел ОС-Велико Търново/ по чл.94, ал.1, т.6 от НПК, защото е
видно от заповедта за задържане, че тя е издадена в 16,50 часа и задържането е
за 24 часа. По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа"
по чл. 72 - 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата. Това е така защото съответното лице с издаването
на заповед за задържане, спрямо него, се лишава от основно право по
Конституцията на РБ, регламентирано в чл.30 от същата. Този текст от закона
регламентира „правото на лична свобода“. Казано по друг начин правния
статус на лицето за времето на действие на заповедта е силно ограничен и в
него липсва основно човешко право. Именно, при липса в правния статус на
съответното лице на правото на свобода по чл.30 от Конституцията, чл.94 ал.1
т.6 от НПК изисква лицето задължително да има защитник. В случая
действието на заповедта е от 16,50 часа на 30.07.2017г. до съответно 16,50 часа
на 31.07.2017г. Фактът, че в заповедта е посочено, че лицето е освободено в
16,20 часа на 30.07.2017г. не променя правния статус на лицето. Заповедта за
задържане по чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка,
представляваща индивидуален административен акт. Действието на този
административен акт е до момента на изтичане на срока на задържане/в
случая 24 часа т.е. в 16,50 часа на 31.07.2017г./ или до отмяната му.
Изпълнението или фактическото прилагане на този административен акт е до
отпадане на основанието за задържане по смисъла на чл.72 ал.7 от
ЗМВР/Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако
основанието за задържането е отпаднало./ или до отмяна на заповедта или
изтичане на срока, посочен в нея. В случая е отразено, че лицето се
освобождава в 16,20 часа, но не е ясно защо тъй като е повече от очевидно, че
24-часовия срок не е бил изтекъл и основанието за задържане не е било
отпаднало. Основанието за задържане е посочено, че е по чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР – наличие на данни, че е извършило престъпление. В тази връзка е
посочено, че става въпрос за престъпление по чл.209 от НК. Че не е отпаднало
5
основанието за задържане е очевидно защото на лицето е предявено
постановление за привличане в качеството на обвиняем в 16,40 часа.
Фактическото изпълнение на задържането е отделно от правното действие на
заповедта. За да стане по-ясно следва да се посочи, че до 16,50 часа на
31.08.2017г. въпреки освобождаването на лицето/в 16,20 часа/, същото отново
е могло да бъде задържано на практика/в рамките на действие на заповедта до
16,50 часа/, щом основанието за задържане не е отпаднало. Налага се извода,
че фактическото освобождаване на лицето преди изтичане на 24-часовото
задържане е осъществено единствено с цел да се избегне задължителната
защита по чл.94 ал.1 т.6 от НПК. При това положение С. в нарушение на чл.94
ал.1 т.6 от НПК е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан в това
качество. Това поставя въпроса за съществено нарушаване на правилата на
НПК, във връзка с нарушаване правото на защита на обвиняемия, съответно
подсъдим С..
Освен горното на практика правото на защита на обвиняемия е
накърнено защото извършване на процесуалните действия по привличане в
качеството на обвиняем и разпит в това качество са извършени
непосредствено след фактическото му освобождаване и то без участието на
защитник. На обвиняемия не е дадена реална възможност да организира
защитата си и да ангажира защитник/виж Решение № 46 от 5.04.2021 г. на
ВКС по н. д. № 96/2021 г., II н. о., НК/. Това, че обвиняемия е декларирал отказ
от адвокатска защита не променя извода защото смисъла на чл.94 ал.1 т.6 от
НПК е в това, че в условията на задържане лицето няма как адекватно да се
защитава и поради това защитата е задължителна. Дори нещо повече отказът
от адвокатска защита в условията на задържане е в нарушение на закона,
защото чл.94 ал.1 т.6 от НПК не го допуска. Както формално, така и на
практика правото на защита на обвиняемия е нарушено съществено. Този факт
изключва възможността да се ползва процесуалното действие „разпит на
обвиняем“, като източник на доказателства. Фактът, че обясненията му са
прочетени в хода на съдебното следствие не може да превърне този разпит в
годен източник на доказателства, защото е нарушена съществена разпоредба
на НПК/чл.94 от НПК/, свързана с правото на защита. При това положение
всички доводи в искането на Главния прокурор, свързани с оплакване за това,
че съдът не е обсъдил въпросния опорочен разпит пред съдия са
неоснователни.
Все пак следва да се посочи, че съдът е обсъдил обясненията на С. от
досъдебното производство, включително във връзка с показанията на
пострадалия. Обсъдено е това, че съгласно чл.279, ал.4 от НПК осъдителната
присъда не може да се основава единствено на обяснения, приобщени по реда
на ал. 2 и 3, доколкото във всички следващи свои разпити проведени в
присъствието на защитник подс. С. категорично се отказва от тях. Обсъдени
са показанията на Т. във връзка са останалите доказателства по делото,
включително и три броя записи на заповеди за предадените суми, вложени по
делото като писмени доказателства. След това подробно са обсъдени
6
показанията на свидетелите В. Р., В. Х., М. Н. Г.а, С. М. И., А. А., К. Т. М., А.
Л. З., В. Х. Т., както и писмените доказателства за теглени суми, кредити,
извлечения от сметки, договори за покупко-продажба на МПС, съдебно
психиатрична и психологическа експертиза по отношение на Х. Т., както и
съдебно-техническата експертиза, както и съдебно-оценъчната експертиза.
На фона на горното твърдението за липса на мотиви е неприемливо.
Първо съдът посочва предложените от прокурора факти и след това прави
анализ на доказателствата и посочва защо не приема предложената
фактическа обстановка т.е. защо приема, че фактите предложени от прокурора
не са се осъществили и съответно не са налице елементите на състава.
Искането в тази част се явява неоснователно.
Второто оплакване се свежда до това, че прочитът на мотивите във
въззивното решение показва, че втората въззивна инстанция не се е
съобразила с дадените в отменителното решение на АС Велико Търново
указания. Не са подложени на внимателен анализ обясненията на подс. С.
дадени на досъдебното производство - протокол за разпит в качеството на
обвиняем на Д. С. от 31.07.2017г. по ЧНД №1350/ 2017г. по описа на ВТРС,
които освен средство за защита са и доказателствен източник. Тези обяснения
са приобщени към доказателствения материал в съдебното заседание на
11.02.2019г. /стр.322 от НОХД № 829/2018г. на PC-Велико Търново/, чрез
прочитане по реда на чл. чл.279, ал.1, т.3 НПК. Като съдържание те
съответстват на показанията на пострадалия Т. за това между кои лица, кога и
къде са проведени срещи, какво се е обсъждало на тези срещи и колко пари е
давал пострадалия като конкретни суми и с каква цел.
Не може да се сподели горното оплакване защото ОС-Велико Търново
на стр. 12 и 13 от мотивите, както се посочи по-горе, е обсъдил
обстоятелствата, при които са дадени обясненията, обсъдил е самите
обяснения във връзка с показанията на Т. и други свидетелски показания и
писмени доказателства. Отделно от това, по-горе се посочи защо този разпит
на обвиняем е в такава степен опорочен, че не може да се ползва като
източник на доказателства.
Третото оплакване се свежда до това, че обясненията на подс. С. са
последователни, подчертано подробни, логични и с висока степен на
информативност. Тяхната достоверност се потвърждава при съпоставка с
показанията на пострадалия Т.. Съдът не е дал вяра на тези обяснения,
заявявайки на стр. 13 от решението, че те не се потвърждават от свидетелски
показания на свидетелите В., И., А., Т.а и Р., но липсва подробен анализ и
съпоставка на фактите, установими чрез показанията им в каква степен и
относно кои обстоятелства съдът вижда липса на потвърждение. В
обясненията си подсъдимия С. подробно е изложил обстоятелства кога и къде
са били провеждани срещите между тримата, паричните суми, които
пострадалият Т. е приготвял всеки път, когато са му били поискани, както и от
къде точно си е осигурил тези суми. Заявеното от подс. С. на досъдебното
7
производство напълно съвпада с дадените по-късно показания на св.Т.
относно проведените срещи, размера на паричните суми, които са били
предадени на подсъдимите, продажбата на лекия автомобил,
продажбата/залагането на апартамента, изтеглянето на кредит, както и за
какво са били предназначени парите. Съдът не е съпоставил тези
доказателства и не е изпълнил своите задължения за внимателен цялостен
анализ на фактите и доказателствата.
Горното оплакване е изцяло оплакване за необоснованост на изводите на
съда. Във връзка с това оплакване следва да се подчертае, че съдът ясно е
посочил, че тези обяснения са отречени в съдебното производство, дадени са
без адвокат и малко почти непосредствено след изтичане на 24-часовото
задържане на С.. Определено този подход на органите на досъдебното
производство опорочава обясненията на обвиняемия, в който смисъл бяха
изложени съображения по-горе. Смисълът на тази разпоредба е лице което е
задържано и на практика е лишено от възможност да организира защитата си
да може да получи адвокатска защита. С подхода на органите на досъдебното
производство на практика обвиняемия е бил лишен от право на защита,
защото тотално е пренебрегнат смисъла на задължителната защита по смисъла
на чл.94 от НПК.
Четвъртото оплакване е свързано с това, че съдът не е съобразил, че
разпитът на подс. С. пред съдия от досъдебното производство (31.07.2017г.)
предхожда разпита на пострадалия (08.08.2017г.) и не е възможно
разследващият орган да е помогнал на обвиняемия да изложи в такива
подробности, последователно и съгласувано такъв голям обем от фактически
обстоятелства.
Това оплакване е отново в полето на необоснованост на изводите на
съда, а не е за допуснато процесуално нарушение, както се твърди в искането.
Това е така защото ОС-Велико Търново е обсъдил обясненията на
подсъдимия, в качеството на обвиняем и то при съпоставка на показанията не
само на Т., но и на другите доказателства. Но тук отново следва да се
подчертае порочността на даване на обяснения, макар и пред съдия в
нарушение на чл.94 ал.1 т.6 от НПК.
Освен това в съвсем практичен смисъл следва да се посочи, че
формалното оформяне на разпита на пострадалия на дата след разпита на
обвиняемия С. въобще не е аргумент, че органите на досъдебното
производство не са били наясно с твърденията на пострадалия. Това е така
защото е повече от ясно, че досъдебното производство е образувано, С. е
задържан и е обвивен по оплакване и твърдения на Т.. Последния е подал
оплакване и органите на полицията от него са получили информация. В тази
насока св.Р. описва как е комуникирал с Т. и какво му е разказвал и по-късно е
станало мероприятието, проведено на подсъдимия С. и задържането му. В тази
аспект оплакването е неоснователно както на формално основание, така и в
съвсем практичен порядък.
8
Петото оплакване се свежда до това, че липсата на мотиви към
съдебния акт, задължителни по силата на чл. 34 НПК и чл. 305, ал.3 НПК,
обуславя наличието на съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 НПК, което е основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК
за възобновяване на наказателното дело.
Горното твърдение е напълно вярно по принцип, но в случая не е
налице липса на мотиви, в каквато насока се изложиха съображения по-горе.
Съдът е обсъдил всички относими доказателства, включително и обясненията
на обвиняемия/макар и да са негоден източник на доказателства в случая/ от
досъдебното производство и то във връзка с останалия доказателствен
материал. Това, че прокурорът не приема изводите на съда е въпрос на
обоснованост или не на изводите, който въпрос не подлежи на разглеждане в
настоящата производство.
Шестото оплакване се свежда до това, че съдът е игнорирал
обстоятелството за наличие на имущество и средства у пострадалия от което е
видно, че Т. е разполагал с възможности да предостави твърдените парични
средства на подсъдимите.
Това оплакване не може да бъде споделено защото ОС-Търново е
обсъдил: показанията на св.М. - приятел на Х. Т., който твърди, че Т. му превел
сума пари, на негова сметка, за да плаща сметки докато бил в ареста; писмени
доказателства, че на 28.07.2016 год. по сметката на М. постъпила сумата от 25
000 евро, преведени от Х. Т.; показанията на Св. В. Х. Т. - майка на
пострадалия Т., която твърди, че синът й заложил апартамента. Твърди, че е
давала пари на синът си - 2000 лева, като отрича да му е давала сумата от
13000 лева; извлеченията от сметки на името на Т. в Банка ОББ клон В.
Търново от които се установява, че действително на 30.05.2017 год. Т. е
изтеглил потребителски кредит за сумата от 6 000 лева, но посочва, че по
делото липсват конкретни доказателства по какъв начин Т. се е разпоредил с
паричната сума; нотариални актове за покупко-продажба на недвижими
имоти, от които се установява, че на 28.04.2017 год. св. В. Х. Т. е закупила
имот от Й.ка М. Д. за сумата от 9 500 лева, която сума е платена от
купувачката напълно и в брой на продавачката. На 14.06.2017 год. В. Х. Т. е
продала същия имот на св. А. Л. З. за сумата от 15 000 лева, които били
преведени по сметка на св. Т.а след договора. Във връзка с това са обсъдени и
показанията на св. В. Х. Т., която е категорична, че от тази сума на сина си Х.
Т. е дала 2 000 лева и не му е давала сумата от 13 000 лева.; обсъдени са и
покупко-продажбите, даренията на л.а. "Мерцедес". В крайна сметка съдът е
посочил, че не са налице доказателства за конкретно твърдените от
прокуратурата срещи на подсъдимите и плащането на конкретни суми и с
конкретно посочените основания и поводи. Писмените доказателства по
делото не съдържат данни за транзакции от страна на Т. към подс. С. и/или
подс. А..
На фона на горното няма основание да се приеме, че ОС-Велико
Търново не е изложил мотиви относно финансовите възможности на
пострадалия.
9
Седмото оплакване се свежда до това, че избирателният подход при
оценката на доказателствените източници за правнорелевантните факти във
всички случаи опорочава процесуалния ред при формиране на вътрешното
убеждение на съда и води до постановяването на съдебен акт, който подлежи
на отмяна с оглед нарушенията по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. чл. 348,
ал.3, т.1 НПК. Допуснатото нарушение на правилата за проверка и оценка на
доказателствата по делото е съществено, защото е рефлектирало върху
правилността на приетите фактически констатации и направените въз основа
на тях правни изводи относно приложението на материалния закон. При
установената фактическа обстановка, законосъобразният извод е, че
подсъдимите са осъществили престъпленията за които са предадени на съд.
Като е потвърдил оправдателната присъда Окръжен съд гр. Велико Търново е
допуснал съществено нарушение на закона.
Твърденият от прокуратурата избирателен подход на ОС-Велико
Търново не може да се приеме. Съдът е обсъдил всички съществени факти по
делото и няма нито един, сочен от прокуратурата, който да не е обсъден. Това,
че съдът е направил други изводи, различни от очакванията на прокурора, е
въпрос отново на обоснованост на изводите, а не на липса на мотиви. Съдът
обсъжда и преценява доказателствата по вътрешно убеждение, като ги събира
по съответния процесуален ред. Точно поради това инстанцията по
извънредното производство не може да ревизира изводите на съдилищата по
същество, а в случая и първата и втората инстанция са стигнали до един извод,
след надлежно обсъждане на доказателствения материал.
С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е неоснователно и
не следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, Великотърновският
апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на Главния прокурор на Р. България за
възобновяване на ВНОХД №268/2024 г. по описа на ОС–Велико Търново, отмяна на
постановеното Решение №187/19.11.2024г. по него и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11