Решение по дело №18104/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3633
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров
Дело: 20213110118104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3633
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110118104 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба вх.№52740/21.12.2021г., подадена от „****“ ****, ****, с адрес -
Област ****, (Столична), Община Столична, гр.****, бул.**** № 81, вх.В,
ет.8, чрез процесуален представител: адв.В. Г., против А. А. Л., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ****, обл.Варна, с правно
основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено
че „****" ЕООД има следните вземания срещу А. А. Л.: сумата от 67.47 лв.
(шестдесет и седем лева и четиридесет и седем ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №**** от
дата 20.06.2018 г., обективирано във фактура № **** г., сключен между
длъжника и „****" ЕАД, станали основание за претендираното вземане, което
е прехвърлено на „****" ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „****“
ЕАД го е прехвърлило на „****" **** с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Твърди се, че посредством договор за цесия от 01.10.2019г.
дружеството „****“ ООД, което от своя страна придобило вземането въз
основа на цесия, извършена на 16.10.2018г. между него и „****“ ЕАД,
прехвърлило на ищеца процесното вземане, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Изложено
е, че между ответника и „****“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги от 20.06.2018г. с индивидуален клиентски № ****
за ползване на услуга за номер ****. Твърди се, че договорът бил сключен за
период от 24 месеца с месечна абонаментна такса от 26.99 лв. с ДДС, във
връзка с който били издадени фактури № **** г. на обща стойност 232.40 лв.
за потребените от ответника услуги за периода 22.06.2018г. – 21.10.2018г. С
оглед незаплащането на дължимата сума в срок и на осн. чл. 50, вр. чл. 43, ал.
1 от ОУ „****“ ЕАД прекратила едностранно сключения договор на
24.10.2018г. Посочено е да е издадена крайна фактура № ****г., в която било
инкорпорирана неустойка за предсрочно прекратяване на същия в размер на
94.23 лв., от която се претендира сумата от 67.47 лв., съгласно предвидената
възможност в т. 2 от договора за ангажиране договорната отговорност на
потребителя. Изложено, че процесната сума се дължи, доколкото ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане ползването на предоставените
от оператора услуги.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Излага, че е неясно по какъв начин операторът е прекратил договора.
Посочено е, че липсват доказателства за наличието на валидно възникнало
задължение, което да предпоставя дължимостта на претендираната неустойка,
с оглед акцесорния й характер. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца,
доколкото на ответника не е съобщено за прехвърлянето на вземането,
съобразно изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Не намира и че на особен
представител може да бъде съобщено за извършената цесия. Добавя, че
исковата молба не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
поради което не може да произведе действие спрямо ответника, доколкото
първоначалния кредитор „****“ ЕАД е следвало да съобщи на длъжника, за
да може и последвалата цесия между „****" ЕАД и настоящия ищец да бъде
съобщена с молбата. Оспорва се представеното с молбата пълномощно като
приложение към цесията от 16.10.2018 г. и уведомлението за цесия,
доколкото произтича от лице без представителна власт. Излага се, че е неясно
на какво основание е извършено деактивирането на процесния абонамент от
24.10.2018 г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е
депозирана писмена молба, с която изразява становище по същество на спора.
2
Ответникът, чрез особен представител, в открито съдебно заседание
моли за отхвърляне на иска по изложените в отговора на исковата молба
съображения.
Настоява се, че не е доказано кое е валидното задължение възникнало
между БТК и ответника, въз основа на което се търси акцесорното такова,
както и какво е основанието за предсрочното прекратяване на договора между
БТК и ответника. Изтъква, че в тежест на ищеца, бе да установи дали е
наличие на договор, дали оператора е предоставял услуги, дали е настъпило
правоприемство между БТК и ****, дали е валидно последвало прехвърляне
на вземането на ищеца и дали уведомлението на ответника от БТК за
прехвърлянето респективно уведомяването му от ****, но подобни
доказателства не са представени по делото. Изтъква се, че в доклада на съда е
указана доказателствената тежест на страните.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК
2 вр. чл. 92 от ЗЗД. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 14619/2021 г. на
Районен съд – Варна, 49 с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е
субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде
заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване
в настоящото производство. За успешното провеждане на така предявения
иск е необходимо ищецът да докаже, че на 20.06.2018 г. между „****” ЕАД и
ответника е сключен процесният договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски №****; че в същия е предвидена
валидна клауза за неустойка при предсрочното му прекратяване; че договорът
е прекратен предсрочно от оператора поради неизпълнение на задълженията
на ответника да заплати потребените услуги в уговорения срок, че са
сключени посочените договори за цесия и ответникът е уведомен за тях,
както и размера на вземането за неустойка. Не е спорно между страните, а и
от събраните по делото доказателства се установява, че между ответника, че
на 20.06.2018 г. между „****” ЕАД и ответника е сключен процесният
3
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ****. В
случая с исковата молба се претендира заплащането на неустойка в размер на
67,47лв., позовавайки се на т. 2 от договора за мобилни услуги. Съгласно
посочената разпоредба, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната,
последният дължи неустойка равна на оставащите до края на срока на
договора, но не повече от трикратния размер, абонаментни такси за услугите
по техния стандартен размер без отстъпка. Първият спорен по делото въпрос
е относно действителността на сключения договор за цесия и обвързващата
му сила спрямо ответника. От представените по делото писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „****“
ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, който пък от своя страна е придобил
вземането от „БТК“ ЕАД. Представено е и извлечение – приложение №1 към
договора за цесия от 01.10.2019г, видно от което е прехвърлено задължение
на А. Л. А.. Така сключеният договор има рамков характер, доколкото със
същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по
неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този
договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект,
доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на
индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно
с последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на
конкретния пакет от 3 вземания. В случая фактическия състав по прехвърляне
на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата
вземанията по облигационното правоотношение са били изискуеми. В
приложението по недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което
продавачът е имал. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с
представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ
всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното
потвърждение на цесията. При това съдът намира, че вземането предмет на
цесията е индивидуализирано в достатъчна степен - ясно е от какво произтича
вземането и какъв е неговият размер. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3
ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира
правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
4
99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да
престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може
валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението
да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
/решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение №
123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай макар и
по делото да не са налице данни ответникът да е редовно уведомен за цесията
преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е
представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до
ответника, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне. Към исковата молба са приложени всички документи, касаещи
цедирането на вземанията, от които е видно, че прехвърлителят е
упълномощил ищеца и е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията,
уведомяването на длъжника е настъпило найкъсно в хода на процеса, което
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. Връчването на
особен представител също се счита за надлежно уведомяване.
Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от
ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията, поради което 4
ищецът е материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна да
предяви настоящия иск.
По същество обаче съдът намира, че претенцията за неустойка за
прекратяване на договора на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и
подлежи на отхвърляне. От съвкупния анализ на ангажираните по делото
доказателства не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи до
възникване на това вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност,
5
която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като
предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо
кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката
обезщетителна функция.
В случая между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 2. от
договора от 20.06.2018г., съобразно която при прекратяване на договора по
вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е
ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на
клауза от ОУ /т. 43/, даваща му право едностранно да прекрати процесния
договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната
договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне
на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1
ЗЗД.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена
форма, изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с
него следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което
да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на
дължими по договорите суми. Липсата на надлежно прекратяване на
договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на
ищеца, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане
на уговорения срок.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
6
422 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед горните изводи на съда за недължимост на вземането, не следва
да се обсъждат допълнително въведените възражения на ответника за
погасяване на вземането по давност и неравноправност на клаузата,
предвиждаща неустойка.
Ответникът не е претендирал разноски и липсват доказателства за
сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **** със седалище и адрес на управление гр.
****, 1404, р-н Триадица, бул. **** № 81, вх. В, ет. 8 против А. А. Л., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ****, обл.Варна, с правно
основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено
че „****" ЕООД има следните вземания срещу А. А. Л.: сумата от 67.47 лв.
(шестдесет и седем лева и четиридесет и седем ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №**** от
дата 20.06.2018 г., обективирано във фактура № **** г., сключен между
длъжника и „****" ЕАД, което е прехвърлено на „****" ЕАД, с договор за
цесия от 16.10.2018 г., а от „****“ ЕАД е прехвърлено на „****" **** с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед № 5641 от
11.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 14619/2021г. по
описа на РС-Варна, 49 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7