№ 628
гр. Разград, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100409 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения”АД срещу Г.
Ц. Г., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца по
Договор за паричен заем № 804290 от 22.07.2020 г.: Останала и непогасена главница в
размер на 800 лева; 153.71 лева договорна лихва за периода от 21 август 2020 г. - датата на
първата вноска до 21 май 2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 41.78 лева за периода от
22 август 2020 г. - датата на допускане на забава по задължението до датата на подаване на
заявлението - 23 юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да
осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство разноски.
Твърди, че ответникът е сключил договор за Договор за паричен заем № 804290 от
22.07.2020 г. с „Креди Йес" ООД за сумата 800 лв. Сочи, че е уговорено кредитът да бъде
върнат на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 95.37 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва)., че ответникът не е извършвал плащания по
договора; че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен
заем № 804290 от 22.07.2020 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора - в размер на 153.71 лв. за периода от 21 август 2020 г. - датата на
първата вноска до 21 май 2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора, че и след
падежа сумата не е платена, поради което счита, че ответникът дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 41.78 лв. от 22 август
2020 г. - датата на допускане на забава по задължението до датата на подаване на
заявлението - 23 юли 2021 г. Твърди, че че вземането е прехвърлено от „„Креди Йес" ООД
на “Агенция за контрол на просрочени задължения”АД с Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 22.01.2021 г. Иска присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са връчена на ответника и в срока по чл.131 от
ГПК същият е депозирал отговор, в който заявява, че искът е неоснователен. Сочи, че няма
отношения с ищеца, че представените писмени документи са в противоречие със ЗЗП, ЗЗД и
ЗПК, че не са представени доказателства за уведомяването й За действията на фирмата –
кредитор вкл. и за извършената цесия. По отношение на договора за цесия сочи, че в същия
липсва покупна цена. Не оспорва, че е сключила договор за заем с „Креди йес“ООД,
пояснява, че е забавила плащането по същия. Счита, че следва да върне само чистата сума
по този договор, т.к. има нередности при посочването на ГПР и въведеното изискване за
1
предоставяне на неустойка. Конкретно сочи нарушение на чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК тъй като
погасителния план не съдържа разбивка каква част от месечната погасителна вноска
представлява Главница и каква част е лихва, че не е посочена информация за размера на
лихвения процент на ден,дължим при упражняването на право на отказ на потребителя, че
договорната клауза, с която е определен размера на възнаградителната лихва е
неравноправна. Оспорва представения договор за цесия и счита, че същият не следва да се
приема като доказателство. Прави възражение срещу заплащането на адвокатско
възнаграждение. Иска от съда да постанови решение с което да регулира и ограничи
посещенията от лица на агенция за контрол на просрочени задължения оод,както и
телефонни обаждания които са повече от необходимото и действия близки до тормоз
включително и психически.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.07.2020 между ответника Г. Ц. Г. и „Креди Йес“ООД е сключен договор за паричен
заем №804290. С него е уговорено заемодателят да предостави на заемателя сумата 800 лв.
в заем, която сума следва да бъде върната на 10 вноски по 95,37 лв. всяка от тях. Като обща
сума за плащане е посочена 953,71 лв., съответно месечен лихвен процент 3,330% и ГПР от
48,380 %. В т.6 е посочено, че заемът ще бъде обезпечен с едно от обезпеченията: ипотека,
особен залог, банкова гаранция или ценна книга.
В т.4,1 от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че
надлежно е получил в брой сумата 800 лв. и се задължава да върне сумата в сроковете и
условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към
договора. В следващият текст е декларирал, че са му предоставени Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем.
Съответно в т.7,1 е посочено, че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, както и че при неизпълнение
на задълженията на длъжника, кредиторът има право едностранно да обяви предсрочна
изискуемост.
В т.8 от договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в
чл.6, ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия
към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 686,29 лв., с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение №2 към договора.
Към договора е приложен погасителен план, в който успоредно с вноската от 95,37 лв. е
посочена и неустойка в размер на 68,63 лв. , респ. вноска с неустойка от 164 лв.
С договор от 22.01.2021 г. /л.17/ „Креди Йес“ООД е прехвърлил на ищеца “Агенция за
контрол на просрочени задължения”АД вземания, като вземанията следва да бъдат
индивидуализирани в Приложение №1 към договора срещу покупна цена в общ размер на2
896 942,63 лв. В приложения към договора са посочени конкретните вземания, които са
предмет на договора. Сред тях е и задължението на Г. Ц. Г. по договор с №804290 от
22.07.2020 г., като е посочено че общо дължимата сума по договора е 1800,00 лв., от които
800 лв. неиздължена главница, 153,71 лв. договорна лихва и 846,29 лв. неустойка.
Управителят на „Креди Йес“ООД е издал потвърждение /л.22/ за сключената цесия от
22.01.2021 г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С изрично пълномощно управителят на „Креди Йес“ООД /л.27/ е упълномощил ищеца
“Агенция за контрол на просрочени задължения”АД да представлява първото дружество,
като уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 22.01.2021 г. Договор
за прехвърляне на вземания.
По ч.гр.д.№1913/2021 г. по описа на Районен съд - Разград е издадена заповед за
изпълнение срещу Г. Ц. Г. ЕГН: ********** с.Осенец,***************, общ.Разград,обл.
Разград да заплати на заявителя АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД ЕИК: ********* гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА, УЛ.ПАНАЙОТ
ВОЛОВ 29, ет.3, общ. Столична, обл. София (столица),законен представител Янислав
Янакиев, пълномощник гл.юк.Йордан Методиев по банкова сметка IBAN
BG***************, основание договор 804290 сумата 800лв. главница сумата 153.71лв.
договорна лихва от 21.08.2020г. до 21.05.2021г. сумата 41.78лв. законна лихва от 22.08.20г.
до 23.07.21г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2021г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 75лв. съдебни раноски., като е посочено, че
2
вземането произтича от договор за паричен заем №804290/22.07.20г. с Креди Йес ООД. Тази
заповед е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК същата е депозирала
възражение, като е посочила, че няма договорни отношения с ищеца и не е уведомена на
прехвърлянето.
Уведомлението за цесия е приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с
тази искова молба при условията на чл.47 от ГПК.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът
следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия
момент именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника едва в хода на настоящото производство.
Следователно едва след тази дата това прехвърляне става действително за него, т.е. не би
могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието
на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди
плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Във връзка с възражението на ответницата по отношение на договора за цесия Съдът следва
да вземе предвид разпоредбата на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, която
предвижда, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допускат това. В случая не налице нито едно от
обстоятелствата, което законът регламентира като пречка за такова прехвърляне.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че прехвърлянето позволява на търговеца или
доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за
престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора, поради което същото е
неравноправна клауза на осн чл.143, ал.2 т.6 /неправилно посочено като т.5 в отговора/, т.к.
задължението на първоначалния кредитор е да предостави паричната сума и след нейното
предоставяне, същият има право да получи сумата ведно с уговорената лихва и именно това
право прехвърля, а не се освобождава от задължението със сключването на договор за цесия.
Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е
било в патримониума на първия.
По отношение на първото от претендираните вземания – главница от 800 лв., по делото е
установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с годишен процент на
разходите от 48,110% , респ. в рамките, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за поребителския
кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че сумата по договора е получена от ответника,
което той е удостоверил лично подписвайки договора. По делото не са представени никакви
доказателства за изпълнение на договора. Ето защо първият от обективно съединените
искове е основателен и доказан. За да стигне до този извод съдът взе предвид и
обстоятелството, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, но към датата на
депозиране на заявлението – 09.08.2021 г. е бил настъпил падежа и на последната от
вноските – тази от 21.05.2021 г.
По отношение на втория от исковете – за установяване на задължение за заплащане на
сумата 153,71 лв. договорна лихва за периода 21.08.2020 г. – 21.05.2021 г., същият се явява
основателен и доказан. Договорната лихва е ясно посочена в договора и същата е в размер
на 153,71 лв. По делото не са представени доказателства за плащане на някаква част от тази
сума, поради което искът за установяване на вида и размера на задължението е основателен
и доказан.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се дължи
не само въз основа на чл.7 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона за задълженията и
договора. Същото е в размер на законната лихва от датата, следваща датата на изпълнението
по отношение всяка от вноските и същото е в размер на 41,78 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Общо
направените по делото разноски са в размер на 125 лв. Съдът намира, че с оглед предмета и
продължителността на производството юрисконсултско възнаграждение следва да се
присъди в размер на 100 лв. . Съответно по ч.гр.д.№1913/2021 г. тези суми са 25 лв. за
разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Ц. Г. ЕГН: **********
с.Осенец,***************, общ.Разград,обл. Разград, че същата дължи на
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД ЕИК:
********* гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, общ.
Столична, обл. София (столица),законен представител Янислав Янакиев,
сумата 800лв/осемстотин лева/ главница по договор за паричен заем №804290
от 22.07.2020 г., сключен със „Креди йес“ООД, ведно със законната лихва
09.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 153.71лв./сто
петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/ договорна лихва за
периода 21.08.2020г. до 21.05.2021г. и сумата 41.78лв./четиридесет и един
лева и седемдесет и осем стотинки/ лихва за забава за периода 22.08.20г. до
23.07.21г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение
№1140/03.09.2021 г. по ч.гр.д.№1913/2021 г. по описа на Районен съд -
Разград.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. ЕГН: ********** с.Осенец,***************,
общ.Разград,обл. Разград да заплати на заявителя АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД ЕИК: ********* гр. София,
ЖК.ТРИАДИЦА, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, общ. Столична, обл.
София (столица),законен представител Янислав Янакиевсумата 25 лв.
/двадесет и пет лева/ за разноски и 50,00 лв. /петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1913/2021 г., както и 125 лв. /сто
двадесет и пет лева / разноски и 100,00 лв. /сто лева / юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д.№1913/2021 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4