РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. П., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100721 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на “Б.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”М.” № 19, представлявано от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. – изпълнителни
директори, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против З. Т., ЕГН:
********** от гр.П., ул.С. № 15, ет.6, ап.17.
Ищецът посочва се, че между страните, на 30.11.2016 г. е сключен договор за кредит
за текущо потребление, по силата на който „Б." АД е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро, като бил уговорен срок за издължаване на
кредита - 72 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Сочи т.3 от процесния
договор, съгласно която кредитът се усвоява еднократно в срок до 14.12.2016 г. по посочена
в договора разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя, а именно
BG48STSA93000023999936. Съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасява чрез същата
разплащателна сметка, а отчитането по кредита се извършва по кредитна сметка
11/24056382. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен изцяло на 30.11.2016 г. Договорена била
и падежна дата за издължаване на месечните вноски, а именно 15-то число на месеца,
съгласно т. 7 от договора. Също така, в т. 8 от договора, страните договорили, че кредитът
ще се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен Euribor, който към датата на подписване на договора
за кредит бил в размер на -0,191%, и който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,45%, при изпълнение на
условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Б. АД" и приложенията
към него, сключен между страните. Посочва, че в т. 8.1 от договора за кредит, страните са
договорили начина, реда и сроковете за промяна на лихвения процент. Също така страните
договорили годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 9.19%, който
можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Сочи, че на 30.11.2016 г. е сключен Договор за залог на вземане, обезпечаващ
вземането на Б. АД за главница, лихви и разноски по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен между банката и З. Т. в размер на 5 000 евро. Посочва, че санкциите
при забавени плащания са предвидени в т. 18.1 от ОУ, като при забава на плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
1
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер
на 10 процентни пункта. В случай че кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска
до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т. 19.1 от ОУ са
посочени случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба са налице 42
незаплатени, изцяло просрочени вноски, подробно описани в същата, считано от 15.04.2018
г. до 20.01.2021 г.
Посочва още, че съгласно т. 18.2 от Общите Условия, които кредитополучателят е
подписал и приел, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Навежда, че до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 (десет) процентни пункта, а след тази дата-със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно горното, ищецът прави изявление за предсрочна изискуемост на целия
кредит, тъй като са налице повече от 3 /три/ неплатени последователни погасителни вноски.
Сочи практика на ВКС във връзка с разясненията, дадени в Решение №139/05.11.2014г., т.д.
57 по описа за 2012г. на ВКС.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника З. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр.П., ул.С. № 15, ет.6, ап.17, да заплати на „Б.“ АД, ЕИК:
****, следните суми, представляващи дължими такива съгласно сключен Договор за кредит
за текущо потребление от 30.11.2016 г., ведно с приложенията и Общите условия към него, а
именно: непогасена главница в размер на 4 302,39 /четири хиляди триста и две евро и
тридесет и девет евроцента/ евро; непогасена договорна възнаградителна лихва в размер на
1 983,56 /хиляда деветстотин осемдесет и три евро и петдесет и шест евроцента/ евро -
редовна възнаградителна лихва за период от 16.12.2017 г. до 18.05.2021 г.; непогасена
лихвена надбавка за забава в размер на 339,11 /триста тридесет и девет евро и единадесет
евроцента/ евро - лихва за забава /санкционираща лихва/ за период от 16.12.2017 г. до
18.05.2021 г.; законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането, както и направените разноски по делото, в това
число дължимата се държавна такса, депозити и разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор особеният представител на ответника З. Т. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените от ищеца искове като недопустими и
неоснователни – по основание и по размер. Оспорва авторството на подписа положен от
страна на ответника върху процесния договор и върху всички приложения и Общите
условия към него, съответно навежда, че липсва валидно облигационно правоотношение
между З. Т. и „Б.“ АД. Твърди, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
нарочното изявление от страна на банката кредитор не е достигнало до знанието на
длъжника. Прави възражение за изтекла давност по отношение на главницата и на лихвите.
Посочва, че липсва изложение на обстоятелствата, от които произтичат претенциите на
ищеца за заплащане на възнаградителна лихва и защо същата се претендира кумулативно
със санкционна /наказателна/ лихва за един и същ период. Прави възражение за нищожност
на потребителския кредит поради неравноправност на негови клаузи по смисъла на Закона
за защита на потребителите.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощения юрисконсулт Д.А., която поддържа исковата молба. Представя оригинал на
Договор за кредит и Общи условия към него, във връзка с оспорването на процесния
договор в отговора на исковата молба от особения представител на ответника. Прави
доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е
уважил.
Ответникът З. Т. се представлява от назначения особен представител адвокат И.,
която поддържа предявения писмен отговор, ведно с всички сторени възражения в него.
Съдът е изслушал лично в съдебно заседание вещото лице, изготвило назначената
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Приобщено е към доказателствения
материал и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа приложените по делото писмени доказателства, както и
2
становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приложен по делото е договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от
30.11.2016 г. /лист 3-15 в кориците на делото/, от който се установява, че същият е сключен
между Б. ЕАД, ЕИК: ****, в качеството на кредитор и З. Т., ЕГН: ********** от гр.П., ул.С.
№ 15, ет.6, ап.17, в качеството му на кредитополучател или длъжник. От процесния договор
се установява, че Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 5 000
/пет хиляди/ евро, като последният е бил задължен да ползва кредита съобразно уговорените
в договора цел, условия и срокове и да го върне ведно с дължимите лихви.
Ангажирано е и извлечение от счетоводните книги на Б. АД /л. 16 в кориците на
делото/, видно от което, че към 19.05.2021 г. задълженията на кредитополучателя З. Т., ЕГН:
********** по Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2016 г., са следните:
6 285,95 евро, в т.ч. ГЛАВНИЦА в размер на 4 302,39 евро, ДОГОВОРНА /възнаградителна/
ЛИХВА за периода от 16.12.2017 г. до 18.05.2021 г. в размер на 1 983,56 евро и
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА /лихвена надбавка за забава/ за периода от 16.12.2017 г. до
18.05.2021 г. в размер на 339,11 евро.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, отговаряща в пълен обем на поставените задачи, се установява, че:
на 30.11.2016 година кредитът е усвоен от кредитополучателя З. Т. в пълния размер на
сумата по договор от 5 000 /пет хиляди/ евро, като същата е преведена по разплащателната
сметка на лицето в Б. АД; погашенията по главница и лихви правени от кредитополучателя
по кредита, съгласно погасителния план, са в размер на 1 123,95 евро, в т.ч. 697,01 евро
вноски за главница и 426,34 евро, вноски по начислената договорна лихва; на 15.12.2017 г. е
внесена последната непълна вноска по кредита, като от тази дата обслужването на кредита е
преустановено; размерът на непогасената редовно /възнаградителна/ лихва към датата на
предявяване на исковата молба /19.05.2021 г./ е в1 983,56 евро; размерът на непогасената
санкционираща лихва за забава до датата на предявяване на исковата молба /19.05.2021 г./ е
338,79 евро; общият размер на непогасените лихви е 2 323,26 евро; към момента на подаване
на исковата молба в съда – 19.05.2021 г., общият размер на дължимите от ответника суми е
6 625,65 евро, от които: 4 302,39 евро неплатена главница, 1 983,56 евро непогасена редовна
/възнаградителна/ лихва, 339,70 евро непогасена санкционираща лихва за забава от
15.12.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба, а към датата на редовното
връчване на исковата молба /17.08.2021 г.,общият размер на дължимите суми е 6 731,90
евро, от които: 4 302,39 евро неплатена главница, 1 983,56 евро непогасена редовна
/възнаградителна/ лихва, 339,70 евро непогасена санкционираща лихва за забава от
15.12.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба, 106,25 евро законна лихва за
забава от 19.05.2021 г. до 17.08.2021 г. /датата на редовно връчване на исковата молба/;
използваният лихвен процент в погасителния план към договора е променлив лихвен
процент в размер на 8,45 %, годишният лихвен процент, посочен в т.8 от Договора е 8,45 %,
преференциален лихвен процент и максимален размер, който същия процент може да
достигне при неизпълнение на условията по договора – 13,45 %; преференциалната
договорена лихва от 8,45 % не надвишава основния лихвен процент /законова лихва/
действащ към датата на разрешаване на кредита – 10 %, максималният договорен размер,
който лихвата може да достигне при изпълнение на договора – 13,45 % надвишава основния
лихвен процент /законова лихва/ действащ към датата на разрешаване на кредита – 10 % в
размер на 34,5 пункта; месечната вноска по кредита пир преференциалният лихвен процент
8,45 % е в размер на 88,77 евро, а при максималния от 13,45 %, приложен на падежната дата
15.12.2017 г., месечната вноска е в размер на 99,13 евро; ответникът е внесъл 12 вноски по
88,77 евро и частично 58,71 евро, като общото задължение е погасено със 1 123,95 евро; по
договора не е договорена и сключена застраховка по кредита.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД за заплащане на суми по
договор за банков кредит и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за
забава.
Но преди да се произнесе по основните искове, съдът е необходимо да обсъди
релевираните от особения представител на ответника възражения за недействителност на
процесния договор поради противоречието му с нормите на ЗПК, а в условията на
3
евентуалност – за нищожност на негови клаузи поради неравноправност по смисъла на ЗЗП,
без обаче конкретно да се посочат клаузите от процесния договор, които според ответната
страна водят до нищожност.
Противоречие със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е
противоречие не със закона изобщо, а с конкретна и нещо повече - императивна правна
норма. От своя страна не всяко противоречие със закона е основание за нищожност, а само
случаите, в които предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи
на закона. Противоречие със закона е налице и когато има противоречие с правен принцип,
който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в много отделни правни норми и е
част от действащата правна система. Относно изискванията към договора за потребителски
кредит, намират приложение разпоредбите на чл. 22 и чл. 24 ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20,
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. От
съдържанието на представения по делото Договор за кредит за текущо потребление ведно с
общите условия и всичките му приложения като неразделна част от последния, съдът прави
извода, че е налице Договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. При
детайлното изследване съдът не установи нарушение, на който и да било от законовите
текстове, при които договорът би бил недействителен: процесният договор е сключен в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК - писмена форма, на разбираем език и
съдържа всички изискуеми от закона уговорки, а съдържанието на неговите клаузи, с които
ответникът се е съгласил и е подписал, са съобразени със специалната уредба на този вид
договори.
Нищожност поради нарушение на добрите нрави следва да се преценява с оглед
разпоредбата на чл. 24 ЗПК, изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП,
уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които също водят до тяхната нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Задължение на кредитодателя е в договора, респективно в общите
условия, по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да бъдат установени всички
обективно съществуващи обстоятелства, т.е. такива, които са извън контрола на търговеца,
които обуславят приложение на установената едностранна възможност за промяна на
разходите по кредита, в това число и възнаградителната и наказателна лихва. В синхрон с
практиката на ВКС, следва да бъде договорно очертана методиката за определяне на
лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и
относителна тежест на отделните компоненти, съответно всеки един от тях следва да бъде
обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи юридически факт, който
предполага добросъвестност при упражняване правото на кредитодателя за едностранна
промяна на лихвения процент.
В конкретния случай, от ангажираните от ищеца в тази посока доказателства съдът
намира, че не се установи наличието на основание за недействителност, в частност –
нищожност, поради противоречие със закона или в нарушение на добрите нрави, като
неравноправност на клаузи в Договор за кредит за текущо потребление, ведно с общите
условия и всичките му приложения като неразделна част от последния, сключен между
ищеца и ответника, на което и да било от основанията изброени в ЗПК, респективно, че по
някакъв начин са били нарушени правата на ответника, в качеството му на потребител по
този договор.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от
което произтича претенцията му - наличието на валидно облигационно правоотношение,
съгласно което е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита и
докаже конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, конкретния размер на претендираните суми за
4
договорна и наказателна лихва. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в
исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора.
В казуса се установи, че по силата на сключен договор за кредит за текущо
потребление от 30.11.2016 г., Банката - ищец е предоставила на ответника Драги Гелов
кредит за текущо потребление в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро, която е усвоена от
кредитополучателя. С факта на предоставяне на кредита, Банката е изпълнила своето
задължение по договора, а за кредитополучателя е възникнало задължението да върне
сумата по кредита в уговорения срок, ведно с лихвите и таксите, като заплаща определените
месечни вноски на уговорените падежни дати.
От извлечението от счетоводните книги на Банката-ищец се установява, че на
30.11.2016 г. кредитът в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро е усвоен в пълен размер от
кредитополучателя, като сумата е преведена по разплащателната сметка на лицето в Б. АД,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице в изготвената експертиза.
Видно от ангажирания доказателствен материал по делото, погашенията по кредита,
правени от страна на ответника съгласно погасителния план, са в размер на 1 123,95 евро, от
които 697,01 евро главница и 426,34 евро лихви, като на 15.12.2017 г. е внесена последната
непълна вноска по кредита и от тази дата обслужването на кредита по договора е
преустановено.
От ответната страна не са ангажирани доказателства досежно изпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит, следователно
вземането на кредитора за главница, съгласно цитираните извлечение от счетоводните книги
на банката-ищец и експертното заключение на вещото лице е в размер на 6 625,65 евро лева
към 19.05.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/.
Процесният договор е със срок на издължаване 72 /седемдесет и два/ месеца, считано
от неговото усвояване, който кредит кредитополучателят е следвало да изплаща на 72
месечни вноски, включващи главница, лихви и съответната част от годишната такса за
управление и обслужване, подробно описани в погасителния план, неразделна част от
договора, като последната вноска е с падеж на плащане 30.11.2022 г.
В т. 18.1 от Общите условия, неразделна част от договора, е посочено, че при забава
на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай че
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата,
надбавката за забава не се прилага.
Съгласно т.18.2 от Общите Условия при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. А в т.19.1 от ОУ е посочено, че кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва
и/или главница.
В случая се изясни, че не са погасени повече от 3 /три/ погасителни вноски, а именно
42 /четиридесет и два/ броя месечни погасителни вноски, поради което целият кредит е
станал предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
В настоящото производство, изявлението за предсрочна изискуемост на кредита е
инкорпорирано в исковата молба, с която е сезиран съдът и което изявление на банката-
ищец е достигнало до знанието на ответника чрез връчването на исковата молба по
надлежния ред на особения представител на ответната страна на 02.06.2021г. Съгласно
решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., е прието, че в хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба, по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. Съдът излага мотиви, че връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал.
6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В
настоящия казус назначеният особен представител е получил исковата молба на 15.10.2021
г., от който момент се счита, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила.
5
Според ТР № 3/27.03.2019г. на ВКС по т.д. № 3/2017г., ОСГТК, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението
за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план,
ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора – за връщане на заетата парична
сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 от ЗЗД искането
за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забава.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е
забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД
на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение.
Според заключението на вещото лице към момента на подаване на исковата молба в
съда – 19.05.2021г., общият размер на дължимите от ответника суми е 6 625,65 евро, в т.ч.:
неплатена главница – 4 302,39 евро, редовна /възнаградителна/ лихва – 1 983,56 евро,
санкционираща лихва за забава за периода от 15.12.2017 г. до 19.05.2021 г. – 339,70 евро.
Налице е идентичност на претендираните с исковата молба суми от страна на ищцовото
дружество и тези, изчислени и посочени в експертното заключение на вещото лице.
Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението на ответната страна за
недължимост на договорна и съответно - на наказателна лихва. Договорната /
възнаградителната лихва е цената на ползването на предоставения финансов ресурс /иначе
казано наем за капитала, възнаграждение за дадения кредит/, и е уговорено изрично в
индивидуално сключен договор. Фактът, че и до момента кредитополучателят се ползва от
сумата, е достатъчно основание да се претендира възнаградителна лихва.
Следва да се отбележи и това, че наказателна лихва също е индивидуално договорена
в случай на забавено плащане на главницата, както и при предсрочна изискуемост на целия
дълг. В т.18.1 страните са се съгласили просрочените суми да се олихвяват с наказателна
лихва, включваща действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на десет
процентни пункта. Вещото лице е определило размера й на 339,70 евро, като за начална дата
на периода, за който се начислява наказателната лихва, т.е. когато е настъпила забавата за
плащане на задължението, е посочена датата 15.12.2017 г.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните лихви, съдът намира същото за основателно. По отношение на
възнаградителната и наказателната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "б" от ЗЗД се
прилага кратката тригодишна давност. С оглед началния момент, от който започва да тече
всяка една от тях, а именно: за възнаградителната лихва от 16.12.2017 г. /началната дата на
периода, за който е възникнало правото на кредитора за възнаграждение/, а за наказателната
такава от 16.12.2017 г. /датата, следваща падежа на първата непогасена по кредита месечна
вноска/ и прекъсването им със сезирането на съда с настоящото производство – 19.05.2021
г., краткият давностен срок по чл.111 от ЗЗД е изтекъл.
Съгласно изложеното, настоящият съдебен състав намира иска за претендираните
суми за частично доказан. Следва да бъде уважен по основание и размер иска касаещ
претендираната главница, а относно претенциите касаещи договорна лихва и наказателна
лихва за посочените периоди, същите са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна, направените от последната разноски в настоящото производство
съразмерно на уважената част от исковите претенции в размер на 1 255,55 /хиляда двеста
петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лева.
На адвокат Ц.И. от АК-Благоевград следва да се изплати сумата от
918,76/деветстотин и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Водим от горното и на основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
6
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника З. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.П., ул.С. № 15,
ет.6, ап.17, да заплати на „Б.“ АД, ЕИК: ****, дължимата сума съгласно сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 30.11.2016 г., ведно с приложенията и Общите условия
към него в размер на 4 302,39 /четири хиляди триста и две евро и тридесет и девет
евроцента/ евро, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба /19.05.2021 г./ до окончателното погасяване на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на непогасена договорна
възнаградителна лихва в размер на 1 983,56 /хиляда деветстотин осемдесет и три евро и
петдесет и шест евроцента/ евро, редовна възнаградителна лихва за период от 16.12.2017 г.
до 18.05.2021 г. и непогасена лихвена надбавка за забава в размер на 339,11 /триста тридесет
и девет евро и единадесет евроцента/ евро, лихва за забава /санкционираща лихва/ за период
от 16.12.2017 г. до 18.05.2021 г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника З. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр.П., ул.С. № 15, ет.6, ап.17, да заплати на “Б.” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр.С., Община Столична, ул.”М.” № 19, сумата от 1 255,55
/хиляда двеста петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лева – сторени разноски по
делото от ищцовата страна, съгласно уважения размер на иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.И. от АК-Благоевград сумата от 918,76/деветстотин
и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на З. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7