№ 12751
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110173047 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Пауърмашин“ ЕООД да заплати на „Боду“ ООД
сумата от 3536.00 лева (след допустано по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на
иска), представляваща сбор от месечни възнаграждения за охранителна дейност с
технически системи за сигурност, осъществена от „Боду“ ООД в периода от 01.07.2021г. до
08.11.2021г. на обект на „Пауърмашин“ ЕООД- складова база, депо в с. Долни Богров, въз
основа на сключен между страните Договор за охрана с технически системи за сигурност №
4641/5236 от 01.06.2021г., за която сума са издадени фактура № **********/01.07.2021г.,
фактура № **********/01.08.2021г., фактура № **********/03.08.2021г., фактура №
**********/17.09.2021г. и фактура № **********/01.10.2021г., както и сумата от 353.60
лева (след допустано по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска),
представляваща неустойка за забава, начислена върху всяко от неизплатените месечни
възнаграждения за периода от 11.07.2021г. до 21.12.2021г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.12.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за охрана с технически системи за
сигурност № 4641/5236 от 01.06.2021г., по силата на който в качеството си на изпълнител
извършвал охранителна дейност на обект на „Пауърмашин“ ЕООД- складова база, депо в с.
Долни Богров, за периода от 01.07.2021г. до 08.11.2021г., за което съобразно условията на
договора му се следвало месечно възнаграждение в размер на общо 833.34 лева без включен
ДДС, платимо до 10- о число на текущия месец, за което издал общо пет фактури, както
следва: фактура № **********/01.07.2021г., фактура № **********/01.08.2021г., фактура №
**********/03.08.2021г., фактура № **********/17.09.2021г. и фактура №
**********/01.10.2021г. Ответникът „Пауърмашин“ ЕООД извършил частични плащания
по първата фактура, като непогасена останала сумата от общо 3536.00 лева с включен ДДС.
С оглед допуснатото виновно неизпълнение ищецът- изпълнител изпратил до ответника
уведомление от 05.11.2021г. за разваляне на сключения помежду им договор, получено на
08.11.2021г., като наред с това на основание чл. 7.3 от договора начислил неустойка за
1
забава върху неизплатената част от възнагражденията в размер на 10 % от тях, възлизаща на
обща стойност от 353.60 лева за периода от датата на забавата за всяка месечна сума- 11- о
число на съответния месец, до 21.12.2021г. По изложените съображения претендира
процесните суми, ведно със законната лихва, както и разноски.
За яснота и прецизност следва да се изясни, че поради оттегляне на исковете за част от
първоначално предявените суми- обективираните в една от първоначално описаните в
исковата молба фактури- фактура № **********/03.06.2021г., допуснатото изменение на
исковете касае както техния размер, така и периода, за който са фомрирани сумите, техен
предмет.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с довод, че между него и ищеца не
съществува валидно сключен договор, поддържайки, че подписът за възложител в договора
от 01.06.2021г. не принадлежи на управителя на дружеството, като допълва в тази насока, че
не е собственик на и не е наемал складови бази в с. Долни Богров. Оспорва наред с това
доказателствената стойност на представените фактури, изтъквайки, че същите не носят
подпис на която и да е от страните, както и че не са получавани от него. Твърди, че лицата,
посочени като фактически получатели на уведомленията за разваляне на договора и за
доброволно изпълнение, както и в приложения към исковата молба приемо- предавателен
протокол, не са били служители на „Пауърмашин“ ЕООД, поради което счита, че тези
документи не са му връчени надлежно. Независимо от горното, счита за недоказано и
реалното извършване на услугата- предмет на договора, от страна на ищеца. Като
допълнителен аргумент за неоснователност на исковете сочи недоказаността на
обстоятелството към момента на сключване на договора ищецът да е притежавал лиценз за
осъществяване на частна охранителна дейност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване да установи следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ сключването на валиден договор за изработка между
„Пауърмашин“ ЕООД като възложител и „Боду“ ООД като изпълнител със соченото от
ищеца съдържание: задължение за предоставяне на охранителна техника и за осъществяване
чрез нея на охранителна дейност и насрещно задължение за заплащане на месечено парично
възнаграждение в сочения размер; 2/ надлежно и точно в количествено, качествено и
темпорално отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави
уговорените услуги на обекта на възложителя; 3/ приемане на изработеното от възложителя
без възражения; 4/ настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение.
Съгласно представения с исковата молба Договор № 4641/5236 от 01.06.2021г.
„Пауърмашин“ ЕООД, действащо чрез управителя си Илия Г. Г., е възложило на „Боду“
ООД да извършва охрана с технически системи за сигурност на следния обект на
възложителя: складова база, находяща се в депо Долни Богров, срещу което последният се е
задължил да заплаща на дружеството- изпълнител месечно възнаграждение в общ размер на
833.34 лева без включен ДДС, платимо до 10- о число на съответния месец. В чл. 7.3 от
договора страните са уговорили дължимост на неустойка за забава в размер на 0.2% за всеки
просрочен ден върху размера на неплатеното възнаграждение до 10 %.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността (авторството) на
договора в частта му, с която му е придаден вид да е подписан за възложител от посоченото
в него лице- управителя на дружеството Илия Г. Г.. В отговор на оспорването в този смисъл
ищецът е заявил, че желае да се ползва от документа, но същевременно е заявил, че не
2
оспорва, че договорът не е подпидан от Илия Г., макар в този смисъл да е отбелязването в
него, като е изложил твърдения, че договорът, както и впоследствие създадените документи-
приемо- предавателен протокол, уведомление за разваляне, са подписани от името на
„Пауърмашин“ ЕООД от Марин Христов- в този смисъл са изявленията в молбата на ищеца
от 05.12.2022г. и в проведеното на 07.12.2022г. открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщените по делото доказателства-
писмени, а и гласни, не се установява поддържаното от името на ищеца, че посоченото от
него лице Марин Христов е служител на и/или представляващ „Пауърмашин“ ЕООД, като
следва да се изясни, че показанията на разпитаните в хода на настоящото производство
свидетели по никакъв начин не способстват за изясняване на релевантни за спора въпроси,
доколкото никой от свидетелите не помни наименованието на дружеството, чиято база в с.
Долни Богров твърди да е посещавал и да е извършвал дейност по монтаж и поддръжка на
охранителна техника, както и имената на конкретните лица, с които се е срещал по този
повод.
С оглед на това следва да се приеме, че по делото не е установено процесният договор
за извършване на охранителна дейност да е подписан от надлежен представител на
ответното дружество, доколкото между страните не съществува спор, че Илия Г.- управител
на същото, не е подписал документа, макар да му е придаден такъв вид, а не се доказва
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК Марин Христов или друго лице, надлежно
овластено да представлява дружеството, да е положило подписа си за възложител в
процесния писмен договор. Следователно, в случая се касае за хипотеза на мнимо
представителство по смисъла на разпоредбата на чл. 42 ЗЗД, съгласно която лицето, което е
действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на
другата страна, ако тя е била добросъвестна, а лицето, от името на което е сключен договор
без представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата
форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
В случая, обаче, доколкото мнимо представляваната страна е търговец, приложение
следва да намери нормата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването, като противопоставянето следва да е изрично
и недвусмислено.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, процесните фактури- фактура № **********/01.07.2021г., фактура №
**********/01.08.2021г., фактура № **********/03.08.2021г., фактура №
**********/17.09.2021г. и фактура № **********/01.10.2021г., издадени за месечните
задължения на възложителя по процесния договор (последното се установява както от
посочването на номера на същия във всяка от фактурите, така и от вида на услугите, за
чиято цена са съставени), са отразени в подадените от „Пауърмашин“ ЕООД справки-
декларации по ЗДДС и са включени в дневниците за покупки към тях като доставки с право
на данъчен кредит, което право е упражнено от ответното дружество. Експертът е уточнил,
че процесните фактури са отразени в дневника за покупки към месечната справка-
декларация по ЗДДС за м. октомври 2021г.
Ето защо, с оглед неоспорените доказателствени изводи в последния смисъл в
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, следва да се приеме, че ответникът е
узнал за процесния договор най- късно през м. 10.2021г., т. е. преди настоящото
производство, доколкото е включил процесните фактури, издадени въз основа на него, в
своята справка- декларация по ЗДДС за този месец, като по делото няма данни, а и
твърдения веднага след узнаването да се е възразил, че е бил ненадлежно представляван,
3
респ. да се противопоставил на действието на договора. Напротив, ответното дружество
конклудентно е признало сключването на съглашението и обвързаността си от него, като е
осчетоводило съставените за задълженията му по договра месечни фактури. С оглед на това
и съобразно цитираната разпоредба на чл. 301 ТЗ в случая е налице потвърждаване на
извършеното от името на „Пауърмашин“ ЕООД действие без представителна власт по
сключване с ищеца на Договор за охрана с технически системи за сигурност № 4641/5236 от
01.06.2021г.
Същевременно, съобразно трайно установената и безпротиворечива практика на
касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/2008 г. на ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 212 от 7.01.2013 г. по т. д. № 696/2012 г. на I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д.
№ 1120/2010 г. на II т. о, решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о.,
решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на II т. о., решение № 198 от 13.05.2016 г.
по т. д. № 2741/2014 г. на I т. о., решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018
г., II т. о., ТК, осчетоводяването на фактурите, издадени за задължения по процесния
договор и съдържащи данни за конкретно предоставените услуги, период, в който това е
сторено, както и за цената на същите, както и включването им в денвниците за покупките на
твърговеца с право на ползване на данъчен кредит, съставлява конклудентно и
недвусмслено признание на задължението, т. е. на съществуващото между страните
правоотношение, което го е породило, както и на реалното и надлежно изпъление от страна
на изпълнителя. С оглед на това следва да се приеме за безспорно установено както
съществуването на процесното правоотношение по договор за изработка, така и точното
изпълнение на задължението на изпълнителя по него да предостави уговорената
охранителна техника и да осъществи уговорената охранителна дейност, а с това и
възникването в правната му сфера на вземане за уговореното възнаграждение, поради което
необосновани се явяват и възраженията на ответника за липса на реално изпълнение по
договора от страна на ищцовото дружество.
При така изложените фактически и правни съображения, при липсата на спор относно
начина на формиране на дължимото месечно възнаграждение, за което за исковия период са
издадени представените с исковата молба фактури, както и на данни, а и твърдения за
извършени плащания на процесните суми, а и въз основа на неоспореното и в тази му част
заключение на съдебно- счетоводната експертиза искът с правно основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД се явява доказан по основание и в пълния предявен (след допуснатото изменение)
размер.
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД предполага пълно и
главно установяване от ищеца съществуването между страните на валидно неусточено
съглашение, предвиждащо дължимост на неустойка в сочения в исковата молба размер в
случай на допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението на
възложителя да заплати уговореното възнаграждение.
Както бе изяснено, в случая в процесния договор, в частност в клаузата на чл. 7.3, е
предвидено, че в случай на забава възложителят дължи неустойка в размер на 0.2% за всеки
ден на забавата, но не повече от 10 %. Доколкото по изложените мотиви по делото бе
безспорно установено съществуването на неплатени задължения за възнаграждение за
периода от 01.07 до 08.11.2021г. в общ размер на 3536.00 лева, за които са издадени
процесните фактури, при съобразяване началния период на забавата за всяко месечно
задължение- 11- о число на съответния месец, както и на изминалия над 50- дневен период
на неизпълнение, вкл. по последно издадената, респ. падежирала фактура, за който се
достига максимално уговореният размер на неустойката от 10 %, следва да се приеме за
доказано възникването в правната сфера на изпълнителя на вземание за неустойка за забава
4
в размер нан 10 % от сумата на неплатените задължения, което са процесния период възлиза
именно на претендираната сума от 353.60 лева. Поради това и искът с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора и при съобразяване на частичното прекратяване на
производството поради оттегляне на исковете за част от първоначално предявените суми, в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от общо
1185.00 лева, включваща част от заплатените държавна такса за разглеждане на исковете,
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и възнаграждение за един адвокат,
съответна на уважената част от исковете, за която производството по делото не бе
прекратено.
Ответникът не е заявявал претенция за извършени от него разноски във връзка с
настоящото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
„Пауърмашин“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Боду“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 3536.00 лева, представляваща сбор от месечни възнаграждения за охранителна дейност с
технически системи за сигурност, осъществена от „Боду“ ООД в периода от 01.07.2021г. до
08.11.2021г. на обект на „Пауърмашин“ ЕООД- складова база, депо в с. Долни Богров, въз
основа на сключен между страните Договор за охрана с технически системи за сигурност №
4641/5236 от 01.06.2021г., за която сума са издадени фактура № **********/01.07.2021г.,
фактура № **********/01.08.2021г., фактура № **********/03.08.2021г., фактура №
**********/17.09.2021г. и фактура № **********/01.10.2021г., както и сумата от 353.60
лева, представляваща неустойка за забава, начислена върху всяко от неизплатените месечни
възнаграждения за периода от 11.07.2021г. до 21.12.2021г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.12.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД- сумата от 1185.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5