Р Е Ш Е Н И Е
№23
гр. Х., 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Х., в открито съдебно заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 468/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).
Образувано
е по жалба от С.С.М. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.С., с посочен
съдебен адрес:***, против Заповед № 752 от 08.05.2020г., издадена от кмета на
Община Х., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с правомощията
по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Гараж“,
находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на гр. Х., с
административен адрес: ул. „Б.“ №.., гр. Х., с извършител С.С.М..
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед № 752 от
08.05.2020г. на кмета на Община Х. и да бъде осъдена Община Х. да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК.
В
съдебно заседание пълномощник на оспорващия моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменена оспорената заповед. Навежда и доводи, че заповедта била
издадена в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 ал.2 от АПК. В случая издадената заповед предвиждала премахване на цялата сграда, без
да е изследвана възможността за частично премахване на отделно извършени СМР,
които безспорно представлявали основен ремонт. При това положение, без да бъде
изследвана евентуалната търпимост на незаконния строеж в останалата част, тази
заповед била незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдена заповедта и да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №84, том 2, рег. №4791,
дело №214 от 2019г., П. Н. К., З. И.Д., действаща чрез пълномощника си П. Н. К.,
и Б. Н. К. продават на С.С.М. следните свои съсобствени недвижими имоти, а
именно: 1. 1/5 идеална част от поземлен имот с идентификатор №77195.724.166 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х., общ. Х., обл. Х.,
одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК –
София, с административен адрес на поземления имот: гр. Х., п.к. 6300, ул. „Б.“
№..с площ 403 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2758, квартал: 368, парцел III, при посочени съседи на поземления
имот; 2. 19/20
идеални части от 1/5 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №77195.724.166.1.1, с административен адрес на самостоятелния
обект: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №. етаж 1, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 49.00 кв. м., при
посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, който самостоятелен обект попада
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар
идентификатор: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата; 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.724.166.1.2 с
административен адрес на самостоятелния обект: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №..,
етаж .., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта:1, с площ 56.00 кв. м., при посочени съседни самостоятелни
обекти в сградата, който самостоятелен обект попада в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар идентификатор: няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата; 4. Сграда с
идентификатор №77195.724.166.2 с административен адрес на сградата: гр. Х.,
п.к. 6300, ул.“Б.“ №.., със застроена площ 59 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: сграда за търговия, разположена
в поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма; 5. 1/5 идеална част от сграда с
идентификатор №77195.724.166.3, с административен адрес на сградата: гр. Х.,
п.к. 6300, ул.“Б.“ №.., с площ 24 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 6. 1/5 идеална част от
сграда с идентификатор №77195.724.166.4, с административен адрес на сградата:
гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №.., със застроена площ 15 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма.
Под рег.индекс 94 Н-4420-1/27.08.2019г.
в Община Х. е заведена жалба, подадена от Н.Ф.Е., Л.Б.Х. и В.М.Ю., в която
същите сочат, че са съсобственици с лицето С.С.М. ***, на поземлен имот с
идентификатор 77195.724.166, находящ се на ул. „Б.“ №.., гр. Х.. Същото лице,
без тяхно съгласие и в нарушение на чл.225, ал.2 от ЗУТ започнал да изгражда
сграда/навес, която също била незаконно построена по начин, който създавал
пречки в имота и за ползването му от тях-съсобствениците. Поискали да се
възложи на служители от Община Х. да извършат проверка на място и да изготвят
констативен акт на основание чл.223, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.225а от ЗУТ
да се издаде заповед за събаряне на незаконния строеж.
На 30.08.2019 г. от комисия от главни
специалисти в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Х. е извършена проверка
на строеж „Гараж“, намиращ се в ПИ 724.166 по КК на гр. Х. /УПИ III, кв.370в, по РП/ гр. Х., ул. „Б.“ №..,
резултатите от която са отразени в Констативен акт №8 от 30.08.2019г. Отразено
е, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби,
констативният акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.224а, ал.5 на ЗУТ за спиране на строителството.
С рег.индекс 94 С-6025-1/16.10.2019
г. в Община Х. е подадено възражение от С.С.М. против съставения Констативен
акт №8/30.08.2019г.
От
кмета на Община Х. е издадена Заповед №107/15.01.2020г., с която, на основание
чл.224а, ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.1 от ЗУТ, се спира
изпълнението на строеж: „Гараж“, находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната
карта на гр. Х., ул. „Б.“ №.., гр. Х., извършван по стопански начин от С.С.М..
На 04.02.2020 г. от комисия от главни
специалисти в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Х. е извършена проверка
на строеж „Гараж“, намиращ се на ул. „Б.“ №. гр. Х. в ПИ 77195.724.166 по КК на
гр. Х. /УПИ III,
кв.370в, по РП/, резултатите от която са отразени в Констативен акт №1 от 04.02.2020г.
В същия е отразено, че имотът е собственост на Ф. С. О., Н.Ф.Е., Л.Б.Х., съгл.
Нот. Акт №56 от 1997г. и Удостоверение за наследници №ГРАОН1-2328/27.08.2019г.
и С.С.М., съгл. Нот. Акт №84 от 2019г., а строежът е собственост на С.С.М..
Посочено е, че е изпълнен строеж гараж в ПИ 7195.724.166 по КК на гр. Х..
Строежът е с размери 9,30/3,60 м., изпълнен от тухлена зидария с дебелина 0,25
м., изградени са външни стоманобетонови колони. Покривът е стоманобетонова
плоча. Строежът е с височина 2,50 м. от кота терен. Отбелязано е, че строежът е
VI категория,
съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи. Изготвена е окомерна скица на строежа с посочване на
размерите и на разположението му. Установено е, че е изграден строеж „Гараж“
без необходимите строителни книжа, издадени от Община Х., в нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ. Отразено е, че съставеният констативен акт е основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за
премахване на строежа.
С писмо рег. индекс: 94 Н-4420-1#7/11.02.2020г. съставеният Констативен
акт №1/04.02.2020г. е изпратен на С.С.М., като видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 6300 012G95 N, пратката е върната с отбелязване,
че не е потърсена от получателя. Констативният акт е съобщен по реда на §4 от
ДР на ЗУТ, което обстоятелство е удостоверено със служебна бележка и съобщение
от 10.03.2020г.
Видно
от съставения от комисия при Община Х. Констативен протокол от 06.04.2020г.,
извършена е проверка в деловодството на Община Х., относно Констативен акт
№1/04.02.2020г., като при проверката е установено, че в законоустановения
7-дневен срок не е постъпило възражение.
По
делото е представено писмо рег. индекс: 94 С-6025-1#1/16.04.2020г. на ВрИД Главен
архитект на Община Х., адресирано до С.С.М., по подадено от него заявление рег.
№94С-6025-1/24.02.2020г., относно: Издаване на удостоверение за търпимост на
работилница, находяща се в ПИ №77195.724.166 по КК на гр. Х.. В писмото е
посочено, че за сграда с идентификатор 77195.724.166.5 по КК на гр. Х. не може
да бъде издадено удостоверение за търпимост.
Въз
основа на съставения Констативен акт №1/04.02.2020г. е издадена процесната Заповед
№752/08.05.2020г., с която, на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство
на територията, във връзка с правомощията по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж“, находящ се в ПИ
77195.724.166 по кадастралната карта на гр. Х., с административен адрес ул. „Б.“
№.., гр. Х., с извършител С.С.М..
Заповедта е изпратена на С.С.М. с
писмо рег. индекс: 94 Н-4420-1#15/15.05.2020г.,
получено от жалбоподателя на 20.05.2020г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне ИД PS 6300 013EDM 7 (л.12).
Жалбата е подадена на 02.06.2020г. по
пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
По делото е представено Решение №759
от 24.03.2000г. по гр. дело №614 по описа за 1999г. на Окръжен съд – Х., с
което се отменя мълчаливият отказ на кмета на Община Х. да се произнесе по
молбата на И. К. К. от гр. Х., ул. „Б.“ №.., ЕГН – ********** вх.
№194-И-277/20.05.1998г. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот по реда на
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и се отменя отчуждаването на недвижим имот с площ
от 70 кв. м. /седемдесет квадратни метра/, представляващ част от парцел VI-2118 в кв.370 по плана на гр. Х.,
одобрен със Заповед №627/67г., оцветени в жълто на скица №1, която да се счита
неразделна част от решението. Направено е отбелязване, че решението е влязло в
сила на 24.04.2000г.
Представена е и молба за издаване на
скица за парцел, заведена с №194-Н-55/10.02.94г. в Община Х., подадена от Н.Ф.
К. до Началник управление „Архитектура и кадастър“ при Община Х.. В молбата К.
посочил, че по силата на приложения документ е собственик/има право на строеж/
на имот пл.№2758 парцел III,
квартал №370 по плана на гр. Х., област Хасковска и моли да му се издаде скица
за регулационния /кадастралния/ план на парцел /имот/, която му е необходима за
постройка на гараж.
Приложена е скица-извадка от
действащия план, с виза за проектиране „За преустройство на салма в гараж, с
вход от юг“ от 23.02.1994г.
По делото е изготвена съдебно – техническа
експертиза. По въпрос 1. вещото лице сочи, че е посетила обекта на място с
адрес: ул. „Б.“ №.. и е установила, че е извършена подмяна околовръст на част
от ограждащи зидове на съществуваща сграда- гараж. По сведения от предходни
кадастрални планове сградата е представлявала полумасивна постройка. Запазени
са част от старите ограждащи зидове и на място се забелязва, че е изпълнено във
височина подмяна на стари тухли с нови тухли върху съществуващата зидария/върху
съществуващите каменни основи. Вещото лице подробно описва направените
констатации и сочи, че след като се запознала с наличната в кориците на делото
документация, е установила, че в К.А. №1 от 2020г. не са изследвани всички
хипотези за това, че строежът или част от него е незаконен. На място
установила, че не става въпрос за нов строеж, а са извършени СМР в границите на
съществуващ строеж – гараж, без да се променят хоризонталните размери. За
вертикалните размери прави следното разсъждение: Гаражните сгради имат обичайно
конструктивна височина 2,5 м. Много рядко тази височина е по-малка – до 2,0 м.
Ако от височината, установена към настоящия момент = 2,5 м. отнемем посочените
в К. А. №8/2019г. 0,8м., се получава старият размер на сградата преди
изпълнените СМР да е бил = 1,7 м. При такава височина е неубедително
съществуващата сграда да е изпълнявала функция „гараж“. На място са видими
съществуващите каменни основи по протежението на целия обект – с височина над
0,30 м. по-високо от прилежащия терен – видимо от западната страна на обекта.
Замяната на строителните материали по част от съществуващи зидове с нови
строителни материали по същина не е „надстрояване“ и не е „нов строеж“. Този
факт не е отразен в К. А. №1/04.02.2020г., а той е съществен за процесния
обект.
По въпрос 2 – Да провери какви
регулационни и кадастрални планове има за съответното УПИ в Община Х. и да
отговори на въпроса дали въпросният строеж е бил отразен в някои от тях, вещото
лице сочи, че е посетила Община Х., сравнила няколко поредни плана: План със
Заповед №853 от 1957г.; със Заповед №1589 от 1958г.; със Заповед №628 от 30.03.1967г.;
план със Заповед №205/1981г.; със Заповед №66 от 11.01.1991г.; изменение на ПУП
от 2012г. Вещото лице сочи, че от наличната проектна документация, с която се
запознала в Община Х. и материалите от корицата на делото установила, че
процесната сграда-гараж, е отразена в кадастралния план, послужил за
изработване на плана за регулация, както следва: Заповед №853 от 1957г.;
Заповед №1589 от 1958г.; Заповед №627 от 1967г. На лист №48 от кориците на
делото в извадката, направена от Община Х. – от кадастрално административна
информационна система също се виждала отбелязана процесната сграда. Вещото лице
сочи, че установява, че кадастралната информация не във всички планове отразява
действителното състояние относно застроеност на поземлените имоти. В
заключението се сочи, че всички цитирани до тук планове имат за предмет
изменение на дворищна или улична регулация, отреждане на съответните УПИ,
отреждане и оформяне на терен за комплексно жилищно застрояване, оформяне и
отреждане на УПИ за озеленяване, предвиждане за улично паркиране. В тези
планове не се третира друго застрояване, освен основно застрояване. Предвид
това гаражът, като допълващо застрояване, не е бил техен предмет. Установило
се, че процесната сграда е отразена в кадастралните планове, послужили за
регулационни планове от 1958г. и 1959г., а преустройството било допуснато през
1994г. Така, както била отразена процесната сграда, от цитираните по-горе два
кадастрални плана е била допустима и съответства на правилата, установени с
Правилник за планово изграждане на населените места (обн. ДВ бр.51/2.3.1950г.),
в който в §12 се установявали нормите за второстепенни и временни постройки.
Цитира се чл.166 и чл.167. Вещото лице сочи, че допуснатото преустройство на
допълващо застрояване, разположено на западната странична граница, е
преустроено в гараж при действие на ЗТСУ и ППЗТСУ и попада в хипотезата на
чл.148 ал.1 т.3 от ППЗТСУ. Разрешено било не ново строителство, а
преустройство, но в условията на частично засегната от мероприятие на градоустройствения
план – „Комплексно жилищно застрояване“. Както се изяснило, мероприятието не е
засегнало процесната сграда, а отчуждаването, като административен акт, било
отменено чрез съдебно решение. Вещото лице сочи, че в кориците на делото се
съдържала виза за проектиране (стр.68, 69): разрешение за преустройство на
полумасивна сграда (салма) в гараж в УПИ III-2758, кв.370 по плана на гр. Х..
Визата била издадена през 1994г. Както на скицата с виза от 1994г., така и на
скица №1 (лист 67 от делото) – извадка за УПИ VI-2118, кв.370 по плана със Заповед
№627 от 1967г. се виждало, че процесната сграда е съществувала, така както
съществува и до този момент. Сградата не е била предмет на прилагане на
отчуждителни действия във връзка с изпълнението на отреждането в съседен терен
„Комплексно застрояване“ От решение №659/2000г. на ХОС се виждало, че се
отменят отчуждителните действия. Предвиденото с изменението на ПУП/2012г.
мероприятие „озеленяване“ (УПИ VII и
УПИ VIII)
също и към настоящия момент не било приложено. В кадастралната карта на гр. Х.
процесната сграда била пропусната, но тази грешка била поправима, защото
сградата била налице на място.
По въпрос 3 вещото лице сочи, че в
кориците на делото (лист 68 и 69) се съдържат документи, които удостоверяват
законосъобразни действия за преустройство на съществуваща сграда – „салма“ в
гараж. В архивите на Община Х. нямало запазени строителни книжа от този период.
Поради неизпълнение на предвижданията по няколко поредни плана – образуване УПИ
първо за „комплексно застрояване“, а после „за озеленяване“ с включване на част
от процесния терен, постройката разположена в югозападната му част (на
процесния имот) не е била премахната, останала е като допълващо застрояване в
поземления имот – гараж.
В отговор на въпрос 4 вещото лице
сочи, че всички цитирани до тук планове (отговор на въпрос №2) третират
регулационни изменения и регулационни отреждания. Показаните в цветните копия
или по друг начин (план – 1967г.) застроителни предвиждания касаят единствено
основно застрояване за индивидуално или комплексно жилищно строителство.
Процесната сграда, както и други сгради, намиращи се към настоящия момент в ПИ
724.166 по КККР на гр. Х. не са били предмет на предходни и настоящи ПУП-ве, но
са допустими, като допълващо застрояване. В конкретния случай за процесната
сграда – тя е съществувала и е изградена преди плана одобрен със Заповед №853
от 1957г., за което свидетелстват приложените като доказателства копия от този
план. Мероприятията, предвидени по последващи изменения на ПУП не са изпълнени.
Сроковете за започване на отчуждителни процедури по ЗДС и ЗОС на недвижими
имоти, определени с ПУП за изграждане на обекти – публична собственост или
елементи на техническата инфраструктура, или за озеленени площи са установени с
текста на чл.208 от ЗУТ, който се свързва с чл.134 ал.2 т.1 на ЗУТ. Видно от
представените доказателства (лист 67, 68 и 69 от кориците на делото), както и
от копията на предходни планове, се виждало, че процесната сграда е
съществувала още преди 1957г. – тя фигурирала в кадастралния план, станал
основа за плана, одобрен със заповед 853/1957г., а през 1994г. била издадена
Виза за проектиране на преустройство на сграда „салма“ в гараж с вход от юг.
Тези обстоятелства били основание вещото лице да твърди, че строежът бил
изграден до 07.04.1987г., а с визата било допуснатото и извършено законно
преустройство. Случаят не можел да се отнесе към „строеът е извършен при
условията на §16, ал.2 – незаконни строежи, започнати в периода от 08.04.1987г.
до 30.06.1998г.“, защото преустройството на съществуващата сграда в гараж
станало вследствие издадена от Община Х. „Виза за проектиране“ на законно
построена сграда. Вещото лице сочи, че както посочила и по-горе, за извършеното
законно преустройство на съществуваща сграда в гараж имало доказателства, а
сградата като допълващо застрояване съществувала още преди 1957г.
Законодателството и към настоящия момент допускало разполагане на допълващо
застрояване на странична дворищна регулационна граница – чл.42 ЗУТ.
По въпрос 5 вещото лице сочи, че
установило, че строежът не е нов. При строителните дейности се забелязвала
подмяна на част от материалите на елементите на постройката със здрави
съвременни строителни материали. На място не можело да се установи каква част
от стените точно е подновена с нови. В констативен акт №8/2019г. се казвало, че
са заменени строителните материали на ограждащите стени около 0,80 м. Сградата
била частично измазана – частично не била, и се виждали тухлените зидарии.
Покривната конструкция била изцяло нова стоманобетонова плоча. Вещото лице
сочи, че не констатирала вътрешни преустройства. Част от конструкцията на
сградата била засегната – подменена с нова. Извършената подмяна на строителни
материали по съществуващите зидове нямала отношение към носимоспособността на
конструкцията на сградата, защото те били ограждащи. Предназначението на
помещението и натоварването в него не било променено. Обектът бил използван за
гараж. Предвид установеното на място и съобразявайки условието, че
предвижданията на плана не са приложени – нямало изпълнено обществено
мероприятие за озеленяване, нямало отчуждителна процедура, вещото лице намира,
че била приложима не т.43 от §5 на ДР на ЗУТ – „текущ ремонт“, а т.42 от §5 от
ДР на ЗУТ – „основен ремонт на строеж“. С приложените доказателства (Виза за
проектиране на преустройство на съществуващо допълващо застрояване в гараж) се
установявало, че сградата с функция гараж била законосъобразна, допустима по
предходно и действащо законодателство. С извършените строителни дейности не се
увеличило нито застроената площ, нито разгънатата застроена площ на процесния
обект. Той останал едноетажна сграда от допълващото застрояване в съответния
УПИ. Извършените СМР укрепвали конструкцията на сградата и нейната
носимоспособност. Не били извършени преместване на зидове и изграждане на нови
такива, а част от строителните материали на ограждащите зидове били заменени с
нови съвременни, качествени материали.
В съдебно заседание от вещото лице се
направи допълнително пояснение във връзка с изготвената експертиза.
По делото е представено писмо рег.
индекс: 11-36-143#2
от 22.12.2020г. на Община Х., в което е посочено, че при извършена проверка в
архива на Дирекция АГСИ от 1957г. до настоящия момент не са намерени документи
за издадени строителни книжа за поземлен имот с идентификатор 77195.724.166 по
КК на гр. Х.. С писмото се изпращат единствено намерените документи по време на
проверката за горе посочения имот, които представляват одобрен ПУП – изменение
на плана за регулация на част от кв.370б и 370в, гр. Х..
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лице с
правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Оспорената
заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223,
ал.1, т.8 от ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е посочено, че за строежите от четвърта, пета и
шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно
лице: т. 8 – издава заповеди за премахване на незаконни строежи.
При
тази нормативна уредба, правомощията да издаде заповед за премахване на
незаконен строеж от четвърта до шеста категория, са предоставени на Кмета на
Общината.
Установява
се от представения по делото Констативен акт №1 от 04.02.2020г., а и не е
спорно по делото, че строежът е VI категория. В съдебно заседание на 06.11.2020г.
вещото лице посочи, че не е коментирала категорията, но приема, че строежът е VI
категория така, както
било посочено в двата констативни акта.
Предвид
горното, след като се установява, а и не е спорно, че разпоредения за
премахване строеж е от шеста категория, то актът е издаден от кмета на Община Х.
като административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Обжалваната заповед е в писмена форма, подписана от
издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването си.
От събраните по делото доказателства не се установи
съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспорения
административен акт. Издаването на заповедта се предхожда от съставен
констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура,
съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ.
Разпореденото премахване на строежа е направено при
наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е
възприел за налична хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, според която строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Безспорно
е, че обектът има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5 т.38
от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.137 ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
Разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ регламентира, че строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като процесният строеж не
попада сред изключенията по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж
не се изисква. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж
незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на
премахване. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за
незаконно строителство, не са ангажирани.
При липса на изискващото се разрешение за строеж, в
тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на търпимост, като
построен /и деклариран/ в сроковете по §16 от ПР на ЗУТ.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
От заключението на вещото лице се установява, че от представените доказателства,
както и от копията на предходни планове, се виждало, че процесната сграда е
съществувала още преди 1957г. – тя фигурирала в кадастралния план, станал
основа за плана, одобрен със заповед 853/1957г., а през 1994г. била издадена
Виза за проектиране на преустройство на сграда „салма“ в гараж с вход от юг.
Въз основа на тези данни съдът приема за установено
обстоятелството, че процесният строеж е извършен преди 1987 г., от което
следва, че същият попада в хипотезата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. За да намери
приложение тази норма обаче, следва кумулативно да са налице визираните в нея
предпоставки, което не се установява по делото.
Според заключението (въпрос 4) на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, всички цитирани планове (отговор на
въпрос №2) третират регулационни изменения и регулационни отреждания.
Показаните в цветните копия или по друг начин (план – 1967г.) застроителни
предвиждания касаят единствено основно застрояване за индивидуално или
комплексно жилищно строителство. Процесната сграда, както и други сгради,
намиращи се към настоящия момент в ПИ 724.166 по КККР на гр. Х. не били предмет
на предходни и настоящи ПУП-ве, но според вещото лице били допустими, като
допълващо застрояване.
С оглед изрично посоченото от вещото лице, че процесната
сграда не била предмет на предходни и настоящи ПУП-ве, т.е. след като съобразно
плана от 1967г., така и съгласно действащия подробен устройствен план на града
в имота, в който се намира постройката, не е предвидено застрояване на такъв
строеж, същата не може да се квалифицира като търпим строеж, тъй като не
съответства на предвижданията на плана.
Обстоятелството, посочено в заключението на вещото лице
(по въпрос 4), че мероприятията, предвидени по последващи изменения на ПУП не
са изпълнени, е неотносимо към заповед за премахване на незаконно строителство
и не влияе върху законосъобразността на издаването ѝ, тъй като за
квалифицирането на един строеж като нетърпим е достатъчно той да не съответства
само на предвижданията на съответния план.
Само за пълнота на мотивите в тази насока, ако
евентуално се приеме търпимост на строежа в хипотезата на §16 ал.1 от ПР на
ЗУТ, следва да се отбележи, че установените от вещото лице факти (въпрос 5 от
заключението) сочат, че е приложима т.42 от §5 от ДР на ЗУТ – „основен ремонт
на строеж“. Съгласно цитираната разпоредба, основен ремонт на строеж е частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително- монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация. Възстановяването на търпим строеж е забранено от
ЗУТ с разпоредбата на §53 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ Дв., бр.101 от 2015г., в
която е посочено, че търпимите строежи по ал.1, които нямат постоянен
устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на
изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в
хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват
носещите конструкции. Т.е. ако един строеж е търпим, като отговарящ на
определенията на ЗУТ за строеж, който не следва да се премахва, то същият може
да се запазва, чрез основен ремонт, но само ако е предвиден като вид и начин на
застрояване на поземления имот. Ако няма постоянен устройствен статут по
действащ ПУП, то търпимите строежи могат само да се преустройстват вътрешно, да
променят предназначението си, да се ремонтират, но без при тези СМР да се
изменя външните им очертания в хоризонтално и вертикално отношение и без да се
правят нови или да се укрепват носещите конструкции, т. е. може да се
изпълняват само изрично посочените строителни дейности, но по начин, който не
удължава годността на ползване на търпимия строеж. Той не се премахва
принудително, но и не следва да се запазва. Търпимостта предоставя на
собственика правото да ползва незаконния строеж, докато същия е годен, но без
да увеличава неговия срок на годност и без да има възможност да го
възстановява, чрез основен ремонт и така да заобиколи закона като на мястото на
търпимия, незаконен и без постоянен устройствен статут строеж се построи нов
законен строеж, вместо предвиденото по действащия ПУП –ПРЗ. Допустимо е запазването,
чрез основен ремонт само на онзи търпим строеж, който е придобил траен
устройствен статут.
Доколкото в заключението на вещото лице (въпрос 3) се
сочи, че в кориците на делото се съдържат документи, които удостоверяват
законосъобразни действия за преустройство на съществуваща сграда – „салма“ в
гараж, като в отговора на въпрос 4 от заключението се коментира, че през 1994г.
е издадена Виза за проектиране на преустройство на сграда „салма“ в гараж с
вход от юг, следва да се обсъди и приложимостта на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ.
В §16,
ал.2 от ПР на ЗУТ е посочено, че незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Според съда, процесната сграда не може да се квалифицира
като търпим строеж по посочената разпоредба, тъй като не съответства на
предвижданията на плана, както вече се посочи по-горе, а и липсват данни да е декларирана от собствениците пред одобряващите органи до 31
декември 1998 г.
Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен
начин, че строежът на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за
строеж, което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице
предпоставките за търпимост на същия. Като е разпоредил премахването му, кметът
на Община Х. е постановил административен акт, издаден в съответствие с
материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от
спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, на основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора,
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Община
Х. следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М. ***, против
Заповед № 752 от 08.05.2020г., издадена от кмета на Община Х..
ОСЪЖДА С.С.М. ЕГН ********** ***, да
заплати на Община Х. сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: