РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. В., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110117391 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на К. ЕВГ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *****************************, с която против
„МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****************************, със седалище и
адрес на управление: *****************************, са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми:
21695,35 лева – сбор от трудови възнаграждения, дължими за периода от
01.03.2020 г. до 30.09.2021 г., на основание чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2021 г. до окончателното изплащане; 1864,35 лева – сбор от
обезщетения за забава в изплащане на месечните трудови възнаграждения,
дължими за периода от 01.03.2020 г. до 30.09.2021 г., начислени за периода
от 01.05.2020 г. до 05.12.2021 г., както и 1206,91 лева – обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
До прекратяването му със заповед №29/30.09.2021 г. на ответника,
страните по делото се намират в трудово правоотношение, възникнало със
сключването на трудов договор № 00760/05.10.2017 г., по силата, на който
ищцата е приела да заеме длъжността „счетоводител, оперативен“. Трудовият
договор на ищцата е прекратен от служителя едностранно, на основание чл.
327, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.10.2021 г., поради забава в изплащане на
трудовото му възнаграждение. Твърди се, че към датата на подаване на
исковата молба в съда, ответникът дължи на ищеца неплатени трудови
1
възнаграждения за периода от 01.03.2020 г. до 30.09.2021 г., както следва: за
м.03.2020 г. – 1144,61 лева; м.04.2020 г. - 1144,61 лева; м.05.2020 г. - 1144,61
лева; м.06.2020 г. - 1144,61 лева; м.07.2020 г. – 675,66 лева; м.08.2020 г. -
1144,61 лева; м.09.2020 г. – 1532,60 лева; м.10.2020 г. - 1144,61 лева;
м.11.2020 г. – 1152,37 лева; м.12.2020 г. – 1478,37 лева; м.01.2021 г. - 1152,37
лева; м.02.2021 г. - 1152,37 лева; м.03.2021 г. – 2325,93 лева; м.04.2021 г. –
542,36 лева; м.05.2021 г. – 152,37 лева; м.06.2021 г. - 1152,37 лева; м.07.2021 г.
- 1152,37 лева; м.08.2021 г. - 1152,37 лева и м.09.2021 г. – 1206,18 лева.
Същите са в общ размер на 21695,35 лева. Дължимото и неплатено
безщетение по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 1206,91 лева. Работодателят
дължи обезщетение за забава, считано от деня следващ падежа – 31-во число
на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението до деня,
предхождащ деня на подаване на исковата молба в съда. Началната дата, от
която се претендира обезщетение за забава е 01.05.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че през 2020
г., вследствие пандемията от COVID-19, финансовото му състояние било
силно влошено. През същата година, срещу него било образувано
изпълнително дело с взискател Община В., като всички негови банкови
сметки били запорирани. Тъй като средствата се превеждали директно от
РЗОК на ЧСИ, ответникът не получавал такива за периода от м.08.2020 г. до
м.04.2021 г., поради което не бил в състояние да изплаща трудовите
възнаграждения на своите служители. Заявява, че в срок от няколко месеца
ще е в състояние за изплати всички дължими суми.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, че между тях, на дата 05.10.2017 г., на основание
чл.67, ал.1 КТ, е сключен трудов договор №00760, по силата на който,
ответникът е възложил, а ищцата е приела да изпълнява длъжността
„счетоводител, оперативен” в „МБАЛ В.“ ЕООД. Съгласно уговореното с
трудовия договор, основното месечно възнаграждение на ищцата е
определено да бъде в размер на 630 лева, като е уговорено заплащане и на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
в размер на 36%. Предвидено е заплащането на месечното трудово
възнаграждение да бъде извършвано в срок до 31-во число на месеца, следващ
отработения.
Със заповед № 29/30.09.2021 г. на ответника, трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
считано от 01.10.2021 г. Посоченото основание в заповедта е „прекратяване
без предизвестие поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение.“
Разпоредено е на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, в
размер на едно брутно трудово възнаграждение.
От представените по делото преписи от фишове за заплати, издадени от
2
ответника за начислени трудови възнаграждения на ищеца, в периода от
м.03.2020 г. до м.09.2021 г., се установява, че същите са в размерите
претендирани с исковата молба, а именно: за м.03.2020 г. – 1144,61 лева;
м.04.2020 г. - 1144,61 лева; м.05.2020 г. - 1144,61 лева; м.06.2020 г. - 1144,61
лева; м.07.2020 г. – 675,66 лева; м.08.2020 г. - 1144,61 лева; м.09.2020 г. –
1532,60 лева; м.10.2020 г. - 1144,61 лева; м.11.2020 г. – 1152,37 лева;
м.12.2020 г. – 1478,37 лева; м.01.2021 г. - 1152,37 лева; м.02.2021 г. - 1152,37
лева; м.03.2021 г. – 2325,93 лева; м.04.2021 г. – 542,36 лева; м.05.2021 г. –
152,37 лева; м.06.2021 г. - 1152,37 лева; м.07.2021 г. - 1152,37 лева; м.08.2021
г. - 1152,37 лева и м.09.2021 г. – 1206,18 лева. Съгласно представения фиш за
заплата за м.09.2021 г., в полза на ищеца е начислено обезщетение по чл.221
КТ, в размер на 1400 лева.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, от
приетото заключение, на която се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на
1400 лева, като същото е формирано като сбор от следните компоненти: 1000
лева – основна заплата и 400 лева – допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит – 40 %.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, при твърдения,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, след
прекратяването, на което са останали неплатени в полза на ищеца трудови
възнаграждения и обезщетение по чл.221 КТ. Ищцовата претенция намира
правното си основание в разпоредбите на чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ и чл.221
КТ. Исковете са допустими, като ищецът е активно легитимиран да ги
предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш
работодател на ищцата, да отговаря за заплащане на трудово вънзаграждение
и обезщетение за времето на неспазеното предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение.
За да се уважат предявените искове, в тежест на ищеца е да установи
валидно безсрочно трудово правоотношение между страните, прекратяване на
трудовия договор на соченото от ищеца основание; размер на договореното, и
дължимо трудово възнаграждение за всеки от месеците; размер и период на
претендираното обезщетение за забава; размер на претендираното
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. В тежест на ответника е да установи
заплащане на претендираните суми или недължимост на същите.
Разпоредбата на чл. 242 КТ определя, че положеният труд по трудов
договор е възмезден, а нормата на чл.128, т.2 КТ указва задължението на
работодателя да заплаща в срок, на работника/служителя, уговореното
трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от страна на
работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за заплащане на
пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на
3
парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. На
основание чл.245, ал.2 КТ, неизплатената част от трудовото възнаграждение
се дължи ведно със законната лихва. В процесния случай е безспорно
установено, че ищецът е полагал труд по сключения с ответника трудов
договор. Към датата на подаване на исковата молба, трудовите
възнаграждения за периода от 01.03.2020 г. до 30.09.2021 г. са начислени, но
не са платени от работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1, т.2 КТ, работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, без предизвестие до
работодателя, когато последният забави изплащането на трудовото му
възнаграждение. Видно от основанието, посочено в заповед №29/30.09.2021 г.
на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищцата
се прекратява, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. При
съобразяване с разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ, с която в тежест на
работодателя е поставено задължението да изплати на работника/служителя
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, за срока на
предизвестието, в случаите по чл.327, ал.1, т.2 КТ, със същата заповед,
ответникът е разпоредил изплащане в полза на ищцата на обезщетение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение. Като основа за определяне на
размера на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ следва да послужи полученото
от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено – така чл.228, ал.1 КТ.
Съгласно установената съдебна практика, това е последният пълен отработен
месец от работника/служителя. При данни, че последният пълен отработен
месеца на ищеца при ответника е м. 09.2021 г., то именно този месец следва
да послужи за основа за изчисляване на дължимото обезщетение. Видно от
представения от ищеца фиш за полученото от него трудово възнаграждение
за м.09.2021 г., както и от заключението на ССчЕ, последното е в размер на
1400 лева, от които: 1000 лева – основна заплата и 400 лева – надбавка за
стаж и професионален опит, представляваща допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение по чл.221 КТ в размер на 1206,19 лева.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че искът следва да
се отхвърли, тъй като той изпитва финансови затруднения. Задължението да
заплати обезщетение за неспазено предизвестие е законово определено,
поради което изпълнението му не подлежи на преценка от страна на
работодателя дали да го изпълни, като съобрази финансовото си състояние.
По делото бе безспорно установено, че трудовият договор между страните е
прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което работадателя
дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие, на осн. чл.221 КТ. От
представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се
4
установява размерът на всяко едно от месечните трудови възнаграждения, за
които ищецът твърди, че не му е било изплатено. От своя страна, ответникът
не оспорва размерите на претендираните суми, не доказа, а и не твърди да е
изпълнил което и да е от задълженията си заплащане на трудовите
възнаграждения, начислени за периода от 01.03.2020 г. до 30.09.2021 г., както
и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ.
При горните доводи, предявените искове с прано основание чл.128, т.2
вр. чл.242 КТ и чл.221 КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид основателността на главните искове за заплащане на
неизплатени трудови възнаграждения, доказани по своето основание се явяват
и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава, начислено
върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, за периода от 01.05.2021
г. до 05.12.2021 г. На основание чл.162 ГПК, след изчисление с онлайн лихвен
калкулатор, съдът намира, че дължимият от ответника, в полза на ищеца, общ
размер на обезщетението за забава, възлиза на сумата от общо 1880,78 лева,
но доколкото ищецът претендира сумата от 1864,35 лева, то съдът следва да
присъди посочения в исковата молба размер.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват сторените разноски по делото, в общ размер на 1500 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС, сумата от общо 300 лева – разноски по делото за
дължимата за производството държавна такса и възнаграждение на вещо
лице.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, да
заплати на К. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от общо 21695,35 лева,
представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения, за периода от
01.03.2020 г. до 30.09.2021 г., всяко от които с падеж до 31-во число на
месеца, следващ отработения, а именно: за м.03.2020 г. – 1144,61 лева;
м.04.2020 г. - 1144,61 лева; м.05.2020 г. - 1144,61 лева; м.06.2020 г. - 1144,61
лева; м.07.2020 г. – 675,66 лева; м.08.2020 г. - 1144,61 лева; м.09.2020 г. –
1532,60 лева; м.10.2020 г. - 1144,61 лева; м.11.2020 г. – 1152,37 лева;
м.12.2020 г. – 1478,37 лева; м.01.2021 г. - 1152,37 лева; м.02.2021 г. - 1152,37
лева; м.03.2021 г. – 2325,93 лева; м.04.2021 г. – 542,36 лева; м.05.2021 г. –
152,37 лева; м.06.2021 г. - 1152,37 лева; м.07.2021 г. - 1152,37 лева; м.08.2021
г. - 1152,37 лева и м.09.2021 г. - 1206,18 лева, ведно със законната лихва от
06.12.2021 г. до окончателното плащане.
5
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, да
заплати на К. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от общо 1864,35 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени за периода от
01.05.2020 г. до 05.12.2021 г. вкл., върху дължимите от „МБАЛ В.“ ЕООД,
ЕИК ***************************** в полза на К. ЕВГ. Д., ЕГН
**********, за периода от 01.03.2020 г. до 30.09.2021 г., трудови
възнаграждения.
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, да
заплати на К. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 1206,19 лева, представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната
лихва, считано от 06.12.2021 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, да
заплати на К. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 1500 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, да
заплати по сметка на ВРС, сума в размер на 300 лева, представляваща
държавна такса, дължима на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд В., в двуседмичен срок от съобщаването.
На страните да се връчи препис от решението, на основание чл.7, ал.2
ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6