РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Русе, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Васил Петков Търговско дело №
20234500900063 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 422 от ГПК. Постъпила е искова молба от
„Банка ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу Г. Н. К., в лично
качество и в качеството й на ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на
вземане, за коeто е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6277/2022г. по описа на Районен съд- Русе.
Вземането произтича от договор за банков кредит № 49 от 24.08.2020г.
изменен с Aнекс № 1/23.12.2020г. и Анекс № 2 от 22.07.2021г. в общ размер
на 154145,29 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.12.2022г. Ищецът твърди, че на 24.08.2020г. е бил сключен договор за
банков кредит № 49 между „Банка ДСК” ЕАД и ЕТ „Деметра – А.Н.“, ЕИК
*********, чийто универсален правоприемник е ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“,
ЕИК *********. По силата на този договор банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 125 хиляди лева с краен срок на
ползване на кредита 30.06.2021г. С Анекс № 2 от 22.07.2021г. размерът на
кредита бил увеличен до 171800 лева и срокът на договора бил продължен до
30.09.2022г. Била договорена възнаградителна лихва в размер определен като
1
референтен лихвен процент (EURIBOR) плюс надбавка от 3%, а при
неиздължаването на главницата в срока за погасяване се заплаща наказателна
надбавка от 7%. Кредитът не бил издължен на падежа, поради което „Банка
ДСК” ЕАД се снабдила със заповед за изпълнение за задължението по ч.гр.д.
№ 6277/2022г. по описа на Районен съд- Русе. В настоящото производство се
иска да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца срещу
ответниците по посочения договор за банков кредит и анексите към него в
следните размери:
152007,68 лева главница;
2137,61 лева обезщетение за забава за периода от 18.10.2022г. до
07.12.2022г.
законна лихва върху главницата считано от 07.12.2022г. до
окончателното изплащане.
Ищецът претендира разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Г. Н. К., лично
качество и в качеството й на ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“. С отговора се
оспорва представителната власт на юрисконсулта подписал исковата молба от
името на банката по съображения, че пълномощното е подписано от
представители на банката на 14.10.2021г, единият от които е заличен към
13.01.2023г. Навежда се и довод, че неправилно Г. Н. К. е посочена като
ответник в лично качество, в качеството си на „съдлъжник“- наследник на
А.Н., тъй като в издадената заповед за изпълнение тя е посочена като
„поръчител“ и следва да има пълна идентичност между страните и
основанието на вземането по заповедното производство с това по чл. 422 от
ГПК, както и че е недопустимо изменението на качеството на лицата
посочени в заповедта за изпълнение и в производството по чл. 422 от ГПК. В
зависимост от качеството на ответника Г. Н. К. в което се претендират сумите
от нея- „съдлъжник“ или „поръчител“ са различни възраженията, които
същата може да прави. А.Н. починал на 07.09.2022г, срокът на договора бил
удължен до 30.09.2022г. с анекс № 2 и след отказите от наследство на другите
двама наследници на А.Н. към 01.10.2022г. единствен негов наследник
останала Г. Н. К.. На 30.11.2022г. бил регистриран ЕТ „Деметра – А.Н. – Г.
К.“, ЕИК ********* като поемател на правата и задълженията на ЕТ „Деметра
– А.Н.“, ЕИК *********. След смъртта на А.Н. Г. Н. К. провежда множество
2
разговори с представители на банката. Навежда се довод, че към датата на
образуване на заповедното производство ответниците не са уведомявани за
изискуемостта на целия кредит, като същите не са задължени да знаят всички
задължения на праводателя си. Договорът за кредит и изявлението на банката
за изискуемостта на задължението не са предявени на ответниците, поради
което се оспорва, че същите са в забава. Твърди се, че задължението по
кредита е почти погасено, поради това, че по обслужващата сметка в банката
на два пъти са постъпвали субсидии, които са разпределени по изпълнително
дело № 1019/2022 на ЧСИ В.М.. В отговора на исковата молба се сочи, че са
налице форсмажорни обстоятелства изразяващи се в смъртта на А.Н..
Навеждат се доводи за недобросъвестност на банката- кредитор във връзка с
което се иска отхвърляне на предявените искове.
„Банка ДСК” ЕАД депозира допълнителна искова молба в която
оспорва допустимостта на възражение от ответника свързано с
представителната власт на лицето представляващо ищеца, както и че лицата
които са упълномощили представителят на банката са били вписани като
нейни законни представители към датата на упълномощаването, а
последващи промени на законните представители не влияе на извършеното
упълномощаване. По отношение на идентичността на страните се сочи, че в
заявлението до съда е посочено основанието на което се предявява
претенцията срещу Г. Н. К.- като универсален правоприемник на А.Н.. По
отношение на уведомяването на ответниците за настъпилия падеж на
30.09.2022г. банката счита, че такова не е необходимо, тъй като това е
крайният срок по договора. Предвид настъпилия краен срок за погасяване на
задължението кредиторът не е длъжен да изпраща допълнителни покани до
длъжника за да изпадне на последния в забава. Като аргумент за знанието на
ответника за задължението се сочи признанието съдържащо се в отговора на
исковата молба относно провеждани разговори между Г. Н. К. с
представители на банката, в които разговори се твърди, че Г. К. е била
уведомена за наличието на задължения на праводателя й. Твърди се също
така, че на 26.10.2022г. банката е изпратила до ответника нарочно
уведомление съдържащо информация за размера на дълга и покана за
доброволно изпълнение. Навежда се довод, че ответниците са получили
препис от договора за кредит приложен към заповедта за изпълнение, както и
към исковата молба по която е образувано настоящото дело.
3
По отношение за възражението за непреодолима сила „Банка ДСК” ЕАД
счита, че смъртта на кредитополучателя не представлява непреодолима сила.
Банката признава, че по изп. дело № 1019/2022г. на ЧСИ М. има извършено
частично погасяване със суми събрани от запор на вземания от трети лица.
Тъй като погасяването е извършено със суми събрани в резултат на действия
по принудително изпълнение, то същите не следва да се съобразяват в
настоящото производство съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прилага
писмо от 26.10.2022г. до ответниците без данни дали и кога е получено.
В допълнителен отговор искова молба ответниците по делото
поддържат възражението си за липса на представителна власт на лицето
подписало исковата молба от името на банката. Поддържа се и възражението,
че Г. К. е посочена в заповедта за изпълнение като „поръчител“, а в исковото
производство претенцията срещу нея се основава на това, че тя е универсален
правоприемник на А.Н..
С определение постановено в открито съдебно заседание на
06.11.2023г. производството по отношение на Г. Н. К. е прекратено, като
определението е влязло в сила.
Назначеното по делото вещо лице е изготвило съдебно-счетоводна
експертиза, по която дава следното заключение: Кредитът по договор за
кредит № 49/24.08.2020г. и анексите към него е усвояван неколкократно в
периода 27.08.2020г. до 31.05.2022г, като банката е заверявала
разплащателната сметка на кредитополучателя със средства от предоставения
кредитен лимит, които впоследствие са използвани за разплащания с
доставчици. По договора има извършвани погасявания в периода от датата на
неговото първоначално усвояване- 27.08.2020г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 07.12.2022г. в общ размер 324667,19 лева.
Вещото лице определя размера на остатъчното задължение за главница по
кредита към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК
(08.12.2022г.) на 152007,68 лева, която сума не зависи от падежа на дълга.
Договорните и мораторните лихви са определени в два варианта, в
зависимост от това към кой момент ще се приеме, че е настъпил падежът на
задължението:
Ако се приеме, че падежът на задължението е 30.09.2022г. то тогава
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на 2137,61 лева.
4
Ако се приеме, че падежът на задължението е 11.01.2023г. то тогава
кредитополучателят дължи и обезщетение за забавено лихвено плащане в
размер на 329,35 лева и договорна лихва в размер на 583,71 лева.
Към момента на изготвяне на заключението на вещото лице
(08.03.2023г.) цялото задължение по кредита е погасено в резултат на
принудително изпълнение, като е погасена главница в общ размер 152007,68
лева и лихва за забава в размер на 2137,61 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е
обосновано, не се оспорва от страните и по делото не са събрани
доказателства, които да го опровергават или поставят под съмнение.
Между страните е безспорно сключването на договора за кредит и
анексите към него, размера на усвоените суми и размера на върнатите суми.
Спорни остават въпросите: Поканен ли е длъжника да плати по реда на чл.84,
ал.1 изр. второ от ЗЗД и необходима ли е такава покана за да изпадне той в
забава; към кой момент задължението на ответника е станало изискуемо; и
съответно дали иска е основателен?
За да се произнесе по предявеният иск съдът приема от правна страна
следното:
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане
по договор за банков кредит, за което е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
За да се произнесе по предявения иск съдът следва да отговори на
въпросите: настъпила ли е изискуемостта на процесния кредит и на коя дата?
Ако изискуемостта е настъпила по време на делото, то това обстоятелство
следва ли да се зачете при преценка на основателността на иска?
В процесния случай за да се отговори на въпроса към кой момент
задължението на ответника е станало изискуемо следва да се прецени дали
изискуемостта настъпва автоматично с изтичане на срока на договора-
30.09.2022г. или предвид обстоятелството, че А.Н. е починал на 07.09.2022г.
то е необходима покана по чл. 84, ал.1 изр. второ от ЗЗД до наследниците, за
да изпаднат същите в забава. В последната хипотеза следва да се отговори на
въпроса в кой момент наследниците са били поканени да платят.
Падежът на задължението по процесния кредит е 30.09.2022г. и той
5
настъпва след смъртта на А.Н. (07.09.2022г), поради което по силата на чл.
84, ал.1 изр. второ от ЗЗД неговите наследници изпадат в забава седем дни
след получаване на покана за плащане. Не може да се приеме тезата на ищеца,
че доколкото Г. К. е била на длъжност „счетоводител“ при ЕТ „Деметра –
А.Н.“, то следва да се приеме, че тя е имала цялата необходима информация
за кредита, включително остатъчния размер и падежа. Установи се по делото,
че срокът на кредита е бил продължаван на два пъти- съответно до
30.09.2021г. с Анекс № 1 от 23.12.2020г. и до 30.09.2022г. с възможност за
продължаване до 30.06.2024г. съгласно т.2 от Анекс № 2 от 22.07.2021г. Не
може да се предполага, че Г. К. е имала категорично знание дали
възможността за продължаване на срока на договора уговорена в Анекс № 2 е
реализирана или не, съответно че е имала достоверно знание относно
последният уговорен между страните падеж по договора. Същото се отнася и
до остатъчния размер по кредита. Видно е от самия договор (напр. т.4 от
Анекс № 2) и е безспорно между страните, че кредита е имал револвиращ
характер, като се е погасявал със земеделски субсидии получавани по сметка
в банката и е можел да се усвоява отново след пълно или частично
погасяване. Т.е. размерът на кредита е бил динамична величина, която е
намалявала при постъпване на субсидии и се е увеличавал при последващо
усвояване на суми. За това не може да се предполага, че Г. К. е имала
достоверно знание относно актуалния размер на дълга по договора. Именно
по тези причини е било необходимо да се изпрати покана по чл. 84, ал.1 изр.
второ от ЗЗД, която да удостовери по автентичен начин настъпването на
падежа и остатъчния размер по кредита. Към датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК пред РРС- 08.12.2022г. такава покана не се доказа
да е била връчена на Г. К.. Приложената на л.70 от делото покана до
ответника не се доказа да му е била връчена. В отговора на исковата молба не
се съдържа признание, че ответникът е знаел за падежа и актуалния размер на
остатъка по кредита. Напротив, съдържа се доводи, че „Ответниците не са
длъжни да бъдат в знание за всички договорености на праводателя си.“,
както и че „Договорът за кредит и анексите към него се представят на
ответниците едва в настоящото производство.“ Признава се за
провеждани срещи и разговори, както и за поет ангажимент от страна на Г. К.
да представи пред банката всички документи по повод настъпилата смърт и
правоприемство. Логично е да се предположи, че преди да се легитимира
6
пред банката като правоприемник на А.Н., Г. К. не е получила информация за
задълженията на последния предвид съществуването на банкова тайна. По
изложените съображения съдът приема, че за да изпадне в забава ответника-
ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“ е необходима покана по чл. 84, ал.1 изр. второ от
ЗЗД. Към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение- 08.12.2022г. покана не е била връчена, съответно
вземането не е било изискуемо. Настоящият съдебен състав приема, че за дата
на връчване на поканата по чл. 84, ал.1 изр. второ от ЗЗД следва да се счита
04.01.2023г. на която дата на ответника е връчена заповедта за изпълнение за
процесните суми, заедно с извлечение от счетоводните книги на банката.
Заповедта за изпълнение издадена по заявление на банката заедно с поканата
за доброволно изпълнение изходяща от ЧСИ, но отново по искане на банката,
представляват достатъчно недвусмислена покана за плащане, която отговаря
на изискванията на чл. 84, ал.1 изр. второ от ЗЗД. Приложеното извлечение от
счетоводните книги на банката уведомява по достатъчно достоверен начин
длъжника за размера на дълга. По тези съображения поканата по чл. 84, ал.1
изр. второ от ЗЗД до ответника следва да се счита за връчена на 04.01.2023г. и
съответно последният изпада в забава след 11.01.2023г.
Съгласно т.9 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълкувателно дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Т.е. от това разрешение следва, че настъпилите по време на делото по
чл.422 от ГПК нови релевантни за спора факти, до момента на приключване
на съдебното дирене, следва да бъдат съобразявани при постановяване на
решението. Изключение прави удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите. Изпадането на длъжника в
7
забава в хода на производството следва да бъде съобразявано при преценка
дали искът е основателен, като не е необходимо изпадането в забава
(поканата до наследниците) да е настъпило преди депозиране на заявлението
до съда за издаване на заповед за изпълнение.
Т.е. при преценка на основателността на претенцията следва да се
съобрази и настъпилата изискуемост/изпадането в забава на ответника след
11.01.2023г, като не следва да се съобразяват плащанията в изпълнителното
производство. При горните допускания вещото лице изчислява размера на
дълга на ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“ към датата на изготвяне на заключението
(08.03.2024) както следва:
- главница 152 007,68 лева
- договорна лихва за периода 18.10.2022г. до 11.01.2023г. в размер на
1632,77 лева;
- обезщетение за забавено лихвено плащане за периода 11.11.2022г. до
11.01.2023г. в размер на 1165,40 лева;
- обезщетение за забава след падеж за периода от 11.01.2023г. до
08.03.2024г. в размер на 22398,42 лева.
Издадената заповед за изпълнение е за следните суми:
- главница 152 007,68 лева
- обезщетение за забава за периода 18.10- 07.12.2022г.- 2137,61 лева.
- разноски по делото в размер на 3232,91 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице единствено по
отношение на задължението за главница, което е в размер на 152007,68 лева.
В останалата част заключението касае вземания, които на първо място не са
предмет на заповедта за изпълнение и съответно не са част от предмета на
делото, а за прецизност следва да се посочи и че в тази част заключението e
неправилнo доколкото съдържа в себе си спорни правни изводи и очевидно
неправилни логически заключения. Т.напр. вещото лице е приело, че
възнаградителна лихва се дължи и след крайния срок по договора-
30.09.2022г, което далеч не е безспорно от правна гледна точка. Липсата на
забава у длъжника не може автоматично да се приравнява на удължаване на
действието на договора след уговорения краен срок. На следващо място, при
определяне на размера на обезщетението за забава не са съобразени реалните
8
дати на погасяване на главницата.
Заповедта за изпълнение е издадена и за сумата 2137,61 лева-
обезщетение за забава за периода 18.10- 07.12.2022г. Както беше посочено
по-горе длъжникът е изпаднал в забава след 11.01.2023г, поради което
обезщетението от 2137,61 лева не се дължи, тъй като в периода 18.10-
07.12.2022г. същият не е бил в забава.
Със заповедта за изпълнение е присъдена и законната лихва върху
главницата за периода от 08.12.2022г. до изплащане на вземането Доколкото
длъжникът изпада в забава след 11.01.2023г. то и законна лихва се дължи от
12.01.2023г.
Неоснователни са доводите на ответника за наличието на непреодолима
сила, тъй като смъртта на едно лице не е от тази категория по отношение на
задължението на неговите правоприемници.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
3232,91 лева, а ответниците – 1050 лева. Като се съобрази, че вземането
съществува само по отношение на ответника ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“ и не
съществува по отношение на ответника Г. Н. К., както и като се съобрази
съотношението на предявеният размер спрямо уваженият размер на
вземането, то на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1594,04
лева, а на ответниците- 532,28 лева, като след насрещна компенсация на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1061,76 лева, които да се
заплатят от ответника ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“.
9
В исковото производство ищецът има разноски в общ размер на 3893,71
лева, а ответниците- 11650 лева. Като се съобрази, че вземането съществува
само по отношение на ответника ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“ и не съществува
по отношение на ответника Г. Н. К., както и като се съобрази съотношението
на предявеният размер спрямо уваженият размер на вземането, то на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 1919,86 лева, а на ответниците-
5909,78 лева, като след насрещна компенсация на ответника Г. Н. К. следва да
се присъдят разноски в размер на 3985,92 лева. Г. Н. К. в лично качество има
право на разноски съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК, тъй като производството по
отношение на нея е прекратено. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска” № 19 срещу ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“, ЕИК *********
(универсален правоприемник на ЕТ „Деметра – А.Н.“, ЕИК *********) със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Студентска № 61, бл. ТУЛЧА,
вх. Б, ет. 2,
по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.дело № 6277/2022г. на
Районен съд- Русе, в размер на 152 007,68 лева главница по договор за кредит
№ 49 от 24.08.2020г. изменен с Aнекс № 1/23.12.2020г. и Анекс № 2 от
22.07.2021г, сключени между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* и ЕТ
„Деметра – А.Н.“, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля иска на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* предявен срещу
ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“, ЕИК ********* за съществуване на вземания на
посоченото основание в размер на 2137,61 лева обезщетение за забава за
периода 18.10.-07.12.2022г. и за законна лихва върху главницата за периода
от 08.12.2022г. до 11.01.2023г.
ОСЪЖДА ЕТ „Деметра – А.Н. – Г. К.“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. Студентска № 61, бл. ТУЛЧА, вх. Б, ет. 2 да
заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19 сумата 1061,76 лева разноски по
ч.гр.дело № 6277/2022г. на Районен съд- Русе след насрещна компенсация.
10
ОСЪЖДА Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19 да да заплати на Г. Н. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ****************** разноски по настоящото
дело след насрещна компенсация в размер на 3985,92 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11