№ 8727
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20221110166686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 270695/06.12.2022 г. на „..... за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист срещу Й. А.
А. – П.а, ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН ********** за солидарно заплащане на сумите,
както следва: 50 000 лв. – главница по договор за кредит № 139/03.11.2021 г.; 2 250 лв. –
договорна възнаградителна лихва върху вноските с настъпил падеж за периода м.09.2022 г. –
м.11.2022 г.; 1 200 лв. – такса за оценка на кредитоспособността /съгласно т. 3.2.2 от
договора/ и 480 лв. – такси за юридически услуги /съгласно т. 3.2.3 от договора/ /съгласно
уточнителна молба с вх. № 13359/18.01.2023 г./, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното
плащане.
Към заявлението са приложени нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
74, том II, рег. № 3825, нот. дело № 255/03.11.2021 г. /в оригинал/, договор за кредит №
139/03.11.2021 г., погасителен план към него, счетоводна справка, уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост и др.
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за вземанията
за главница, договорна възнаградителна лихва и законна лихва, както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такива за
сумата от 1 200 лв. – такса за оценка на кредитоспособността /съгласно т. 3.2.2 от договора/
и сумата от 480 лв. – такси за юридически услуги /съгласно т. 3.2.3 от договора/, както и за
претенцията за разноски, съразмерно с отхвърлената част от заявлението, тъй като в тази
част то не отговаря на изискванията на чл. 418, ал. 2, вр. чл. 417 ГПК.
Съгласно посчоените разпоредби заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист се издават, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417 ГПК или в
специалните закони, които препращат към чл. 417 ГПК, както и ако е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се
иска издаването на изпълнителния лист. В това производство проверката на съда за
съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е
налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на заповед и
изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна, и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай заявителят основава искането си за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на разпоредбата на чл. 417, т. 6 ГПК – ипотечен акт относно
1
съдържащото се в него задължение за плащане на суми, произтичащи от договор за кредит,
за обезпечението на който същият е съставен, което принципно е допустимо. Съдът намира
обаче, че следва да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми, представляващи еднократно начислени такси за оценка на
кредитоспособността и юридически услуги, доколкото техният размер не може да бъде
установен въз основа на представения по делото документ по чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. не се
доказва в какъв размер същите подлежат на изпълнение. Действително посоченият ипотечен
акт дава възможност за кредитора в случай на неизпълнение на което и да е условие по
договора за кредит, който той обезпечава, да обяви вземането си за предсрочно изискуемо и
да го събере заедно с таксите, като продаде ипотекирания имот, но като част от основанието
на вземането документът по чл. 417 ГПК, от който произтича то, следва да установява и
неговия размер. В случая, се касае за еднократно начислени такси, чийто размер не
произтича от ипотечния акт, на който се позовава заявителят, а от договора за кредит, чието
изпълнение той обезпечава, поради което не може да се приеме, че същите са удостоверени
в документа по чл. 417, т. 6 ГПК.
Нещо повече, съдът намира, че самостоятелно основание за недължимост на
посочените такси е и фактът, че клаузите по т. 3.2.2 и т. 3.2.3 от договора за кредит, в който
те са регламентирани, са нищожни.
Последният е сключен на 03.11.2011 г., като породените от него отношения се
регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
В чл. 16 от същия е предвидена забрана, която не допуска уговарянето на такса за
„оценка на кредитоспособността“, тъй като същата прехвърля задължението от оценка
кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху кредитора, който следва
именно да проучи предварително риска във връзка с предоставяне на потребителски кредит.
Що се отнася до такса за предоставени юридически услуги съдът намира, че следва да бъде
съобразен чл.10а ЗПК, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Видно от т. 3.2.3 от договора таксата в размер на 480 лв. се дължи за
предоставена услуга по „Юридическо обслужване“, изразяващо се в изготвяне на
документи, или видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на
кредита, поради което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на
сочената разпоредба на ЗПК. Нещо повече, предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно. В случая, не става ясно за какви юридически услуги става въпрос, от
кого са предоставени те и в полза на кого са предоставени, а наред с това не е формирана
цена за всяка от услугите поотделно, доколкото е възможно понятието „юридически услуги“
да включва различни по вид действия, както и да изисква изготвянето на документи с
различно съдържание, за което да се дължи различна цена. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК
е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. В
противоречие на императивното правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за
различните видове юридически услуги е определено общо възнаграждение за плащане в
размер на 480 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо още към момента на подписване на договора за кредит,
без да е обусловено от евентуално допуснато от длъжника неизпълнение на задълженията по
него. В случая, изводът на съда относно липсата на конкретизация оносно юридическите
услуги, които се твърди да са предоставени, не се опровергава от посоченото от заявителя с
2
уточнителна молба с вх. № 13359/18.01.2023 г., с която заявява, че същите представляват
сторени от него разходи за предоставени правни услуги по повод учредяване на обезпечение
по договора за кредит, тъй като това твърдение е в противоречие с вече посоченото в т. 9 от
заявлението, според която по своя характер това вземане представлява уредена в договора за
кредит такса, а не направени разходи за предоставени правни услуги по учредяване на
обезпечението. Нещо повече, учредяването на обезпечението е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес както и за охраняване на неговите интереси, като тя е
свързана с управлението на кредита.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В допълнение следва да се отбележи, че въпреки предоставената му възможност, от
страна на заявителя все още не е изяснен характерът на таксата по т. 3.2.3 от договора за
кредит, тъй като отново не се посочва кой е предоставил тези услуги и в какво точно се
изразяват те. Общото посочване, че сумата от 480 лв. представлява платени от кредитора
такси за правни услуги във връзка с учредяване на обезпечението, не преодолява липсата на
индивидуализация на този вид вземане, включително и след като на същия вече е
предоставена възможност за това, което е допълнително основание да се приеме, че същата е
недължима.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 270695/06.12.2022 г. на „..... за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист срещу Й. А. А.
– П.а, ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН ********** за сумите, както следва: 1 200 лв. –
такса за оценка на кредитоспособността /съгласно т. 3.2.2 от договора/ и 480 лв. – такси за
юридически услуги съгласно договор за кредит № 139/03.11.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3