Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10097 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Ищецът Д.Н.С. навежда
в исковата молба и уточняваща я молба следните обстоятелства за обосноваване на
исканията: настъпило на 24.08.2017 г. на черен път при движение в посока от кв.
Бенковски на гр. С. към с. Кубратово пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на мотоциклет Априлия – С.И., поради неосигуряване преминаването на
движещия се с предимство автомобил Рено; причинени й като пътник на мотоциклета
счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица, наложили
провеждане на оперативно лечение и от които е търпяла и продължава да изпитва
болки и страдания, справедливото обезщетяване на които възлиза на 50000 лева, и
имуществени вреди в размер на 1655.32 лева; липса на застраховка ГО за виновния
водач и отказ на ответника ГФ да изплати обезщетение по предявената пред него
претенция на 02.10.2017 г. Претендира тези суми заедно със законната лихва от
увреждането – 24.08.2017 г., и разноските.
Ответникът Г.Ф.в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че
е налице недобросъвестно предявяване на същите поради неизпълнение от ищцата на
дадените й указания за представяне на необходимите документи по образуваната
при него преписка. Навежда възражения и за съпричиняване на вредоносния
резултат поради знание за неправоспособност на водача на мотоциклета, прекомерност
на претендирания размер на обезщетението и недължимост на законната лихва за
забава. Претендира разноски.
С определение от 05.11.2019 г. като трето лице помагач на
страната на ответника Г.Ф.*** А.И., която не изразява становище по така
предявените искове.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото се установява от констативен протокол № К-601 от 24.08.2017 г., че на
24.08.2017 г., около 16.45 часа, водачът на мотоциклет Априлия с рама
ZD4PVA007811397178 – С.И., движейки се по черен път от кв. Бенковски в гр. С. към
с. Кубратово на кръстовище с ул. Без име реализира ПТП с движещия се по нея в
посока от П.С.О.В. Кубратово към бул. Лазар Михайлов автомобил Рено Сценик с
рег. № *****, управляван от В.М., като от съставителя на протокола е
констатирано и че за водача на мотоциклета не е налице сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и не притежава
свидетелство за управление на МПС, а управляваният от него мотоциклет – не е регистриран.
В протокола е установено наличие и на пострадали от ПТП лица, сред които и
ищцата Д.С. като пътник на мотоциклета с причинени й фрактура на дясно рамо и
контузия на десен лакът.
Установява
се от същия протокол и експертизите от досъдебното производство, фактическите изводи
на които обаче съобразно принципите на непосредственост и равнопоставеност на страните
в гражданския процес не могат да бъдат ценени в настоящото производство, че за
настъпилото произшествие е образуваното и водено наказателно производство по ДП
№ 11311/2017 г. по описа на СРТП – отдел Разследване при СДВР, за което липсват
данни да е приключило, а последното прави невъзможно приобщаването му по
производството.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в
съдебно заседание на 05.02.2020 г. и което съдът възприема за достоверно като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното ПТП е настъпило
на 24.08.2017 г. в светлата част на денонощието и при добра метеорологична
видимост в гр. С. на кръстовището, образувано между ул. Без име от П.С.О.В. Кубратово
и черен път от кв. Бенковски към с. Кубратово. Вещото лице изяснява, че процесното
ПТП е реализирано след като автомобил Рено се е движил по ул. Без име в дясна
пътна лента в посока от П.С.О.В. Кубратово към кръстовището с черен път, по
който в същото време се е движил мотоциклет Априлия в посока от кв. Бенковски
към с. Кубратово – от ляво на дясно за автомобил Рено, като водачът на
мотоциклета не пропуснал автомобила и навлязъл в кръстовището, с което
реализирал ПТП. Мотоциклетът с предното си колело се е ударил в предната лява
част на автомобила странично, като след удара автомобилът е спрял на няколко
метра след мястото на удара, а мотоциклетът е паднал върху платното за движение
от лявата страна на автомобила. Именно анализирайки установените от съставителя
на протокола данни от произшествието – място, участници и вреди на МПС,
участвали в ПТП-то, вещото лице изяснява и точния механизъм на настъпване на
процесното ПТП (потвърден и от показанията на св. Зоя С., които макар и
косвени, преценени с другите данни, водят до еднозначен извод относно вредоносния
резултат и причината за неговото настъпване). Според вещото лице от техническа
гледна точка причина за настъпването на процесното ПТП са субективните действия
на водача на мотоциклет Априлия със системите за управление, който движейки се с около 20 км/ч по черен път е
навлязъл в кръстовището, като
не е пропуснал движещия се по ул. Без име автомобил Рено с около 40 км/ч и
навлязъл в опасната му зона за спиране. Водачът на автомобил Рено не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП за момента, в който мотоциклетът е навлязъл в кръстовището
от черен път.
По
делото са представени също медицински документи – епикризи и фактури с касов
бон за проксимален пирон от 1449 лева, ортопедичен сет от 64 лева,
потребителски такси от 62.20 лева и медикаменти от 80.12 лева, възлизащи на
обща стойност 1655.32 лева, всички издадени през релевантния период и които са
били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза
и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения,
пояснени в публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверно
дадени. Според вещото лице в резултат от настъпилото ПТП, при което е налице падане
на пътната настилка върху дясна мишница, ищцата Д.С. е получила закрито
диафизарно счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица, за
лечението на които е постъпила в Травматологична клиника на УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов. На 25.08.2017 г. е проведено оперативно лечение на ищцата, като й е
направено закрито наместване на счупена раменна кост и стабилизиране на
костните фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон и след гладко протекъл
следоперативен период е била изписана на 27.08.2017 г. Лечението й е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи и режим на лечение, като в периода
31.05.2018 г. – 06.06.2018 г. е проведено ново оперативно лечение за изваждане
на заключващите винтове и изтегляне на интрамедуларния пирон, след което е
насочена за провеждане на нова рехабилитация. Счупената кост при ищцата е
зараснала за 4 месеца, но общият оздравителен период (включващ проведените две
операции и толкова курсове рехабилитации) е продължил 6 месеца. Според вещото
лице болките и страданията на ищцата са били с висок интензитет непосредствено
след увреждането и проведените оперативни лечения и в началото на провежданите
рехабилитации, а през останалото време – периодично явяващи се в областта на
дясната мишници и дясна раменна става при преумора и рязка промяна на времето,
каквито към настоящия момент не би трябвало да търпи, но които са възможни при
студено и влажно време в дясната раменна става. През първите 4-ри месеца от
увреждането ищцата поради проведеното оперативно лечение не е можела да си служи
с дясната ръка, което й е причинило дискомфорт в извършването на ежедневни
дейности. В заключението се посочва, че към настоящия момент общото състояние
на ищцата е стабилизирано, като счупената дясна раменна кост е зараснала окончателно,
а в резултат от оперативното й лечение са останали трайни кожни белези с
дължина 7 см и ширина 0.3 см в горната латерална област на дясната мишница и
точковидни малки белези от 0.2 см на мястото на заключващите винтове.
Движенията на дясната лакътна става при ищцата са в норма, но движението за
отвеждане встрани (абдукция) е в намален обем от 15 градуса, а мускулатурата на
дясната мишница в състояние на лека хипотрофия (намален обем на мускулите) и с
намалена сила на дясната ръка, въпреки че тя продължава да е доминантна.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. Зоя С. – майка на ищцата Д.С.. От
показанията на свидетелката се установява, че тя е видяла дъщеря си непосредствено
след произшествието, в което е участвала като пътник на мотоциклет, движел се
по черен път и навлязъл в кръстовище с асфалтов път, като ръката й била отекла
и имала охлузвания и от екип на Бърза помощ била преведена за лечение в УМБАЛСМ
Н. И. Пирогов. Ищцата изпитвала болки и усещала движението от счупването на
костта й. Счупването и проведеното му лечение налагало да й се оказват
ежедневни грижи за обслужването в продължение на около 3-4 месеца. Съдът цени
показанията на св. Зоя С. при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на
всички данни по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на
спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелката почива на непосредствените й
и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не
намира основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
На
02.10.2017 г. ищцата Д.С. е предявила претенция пред Г.Ф., който с решение от
21.12.2017 г. е отказал изплащането й на обезщетение поради липса на достатъчно
доказателства за установяването на основанието и размера на претендираното от
нея обезщетение, изискани с нарочно писмо. С молба от 31.07.2018 г. ищцата е представила
пред Г.Ф.нови доказателства за извършени от нея разходи във връзка с провеждането
й лечение на обща стойност 188.92 лева, а с молба от 27.08.2018 г. е
представила отново всички разходни документи, както и експертизите от досъдебно
производство № 11311/2017 г. по описа на СРТП – Отдел Разследване при СДВР, пр.
пр. № 29944/2017 г. по описа на СРП, по която с писмо от 31.08.2018 г. Г.Ф.е
поискал представяне на споразумение или присъда от образуваното наказателно
производство.
Изслушани
са по реда на чл. 176 от ГПК и обясненията на ищцата Д.С., в които тя заявява,
че не е знаела за липсата на правоспособност на водача на мотоциклет Априлия – С.И.
(трето лице помагач в настоящото производство).
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
С
оглед наличието на отказ от ответника Г.Ф.за изплащане на обезщетение по
предявената пред него претенция по арг. от чл. 558, ал. 5 от КЗ исковите
претенции по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ са допустими и следва да бъдат
разгледани.
За
възникването на имуществената отговорност на Г.Ф.по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ, който е приложимият в случая закон, трябва да бъде осъществен
следният фактически състав: делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното му поведение; отговорността на
собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС да е следвало да бъде
обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност;
да са настъпили твърдяните неимуществени вреди и в момента на настъпване на вредоносните
последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП-то водач да
не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност.
По
делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени
средства, че при настъпилото на 24.08.2017 г. ПТП водачът на мотоциклет Априлия
– С.И., е извършила противоправно деяние поради допуснато от нея нарушение на
чл. 49 от ЗДвП за преминаване през кръстовище, тъй като при управлението на мотоциклет
Априлия по черен път (земен път) и излизайки от пътя в кръстовище с ул. Без
име, представляващ път с настилка, не е пропуснала движещия се по този път
автомобил Рено, приближаващ се и от дясната страна на мотоциклета, с
което е причинила на ищцата Д.С. – пътник на мотоциклета, телесно увреждане,
изразяващо в счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица, в
резултат от което тя е претърпяла вреди. Изпитала е болки и страдания,
неудобства от невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка, респ.
невъзможността да се обслужва сама за не малък период от време, и от получените
козметичните дефекти, и е извършила разходи за лечение на увреждането общо в
размер на 1655.32 лева, от които 188.92 лева за провеждането на второто
оперативно лечение през м. юни 2018 г. Установи се също и че при настъпване на
процесното ПТП водачът на автомобил Рено не е имал техническа възможност да
предотврати удара с мотоциклета, навлязъл в кръстовището от черен (земен) път. Именно
управлението на водача на мотоциклет Априлия, в резултат от което, движейки се
по черен път, навлиза в кръстовището от този път, без да пропусне движещия се
по ул. Без име с предимство автомобил Рено, обосновава извод за наличие на извършено
от него противоправно деяние. Виновното
му извършване съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, като тази презумпция
не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника.
Неоснователни
са възраженията на ответника Г.Ф., че не са налице годни доказателствени средства
в настоящото производство, включително и по образуваната преписка по
предявената пред него претенция, които да установяват осъществяване на виновно
противоправно поведение на водача на мотоциклет Априлия. Протоколът за ПТП, съставен
от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, съгласно
чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален свидетелстващ документ. Когато е
съставен при задължително посещение от службите за контрол на МВР на мястото на
ПТП, както е съставен и констативният протокол за процесното ПТП, той се ползва
с обвързваща формална доказателствена сила не само относно авторството на протокола,
но и относно удостоверените в него, непосредствено възприети от служителя на
МВР факти, относими към механизма на ПТП-то, като местоположението на участвалите
в произшествието МПС-та, характера и вида на причинените им щети, вида и
състоянието на пътното платно, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други, и неизгодните факти за лицето, чието изявление
евентуално се възпроизвежда в протокола. Удостоверените в констативния протокол
№ К-601 от 24.08.2017 г. обстоятелства, релевантни към механизма на процесното
ПТП – времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, състоянието на пътищата,
включително и за наличието на настилка, участвалите в произшествието МПС-та и
тяхната посока на движение по пресичащите се на кръстовището пътища, и характера
и вида на причинените им щети, несъмнено установяват механизма на неговото
настъпване и наличието на извършено от водача на мотоциклет Априлия
противоправно деяние, потвърдено в настоящото исково производство и от фактическите
изводи на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, поради което
изискването на други доказателства от ответника, включително и за приключването
на наказателното производство със споразумение или присъда, което е независимо
от волята и поведението на увреденото лице от произшествието, е неоснователно и
необосновано. Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието и то само относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Липсата
на присъда обаче, независимо и от функционалната обусловеност на отговорността
на ответника от деликтната отговорност на виновния водач, не препятства при
осъществяване на предвидените в Кодекса за застраховането предпоставки, които в
разглеждания случай са налице, увреденото лице да предяви претенцията си за
плащане на обезщетението пред съда и доказателства за наличието или не на
деликтна отговорност на водача на МПС да бъдат ангажирани от страните в хода на
съдебното дирене по образуваното въз основа на нея исково производство.
Доказа
се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ на ищцата срещу ответника, а именно липсата на застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност. В случая не се установи
наличието на сключен договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност, обезпечаваща деликтната отговорност на виновния водач на
мотоциклет Априлия – третото лице помагач С.И., а и не се твърди, поради което
и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че към деня на
настъпване на процесното ПТП не е имало такъв застрахователен договор.
Налице
са следователно всички материалноправни предпоставки за уважаване на исковете,
предявени срещу Г.Ф.на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В
резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 24.08.2017 г., на
ищцата са й причинени счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна
подбедрица, в резултат от което тя е претърпяла неимуществени вреди. Съдът при
отчитане на вида увреждането, довело до трайно затрудняване движението на десен
горен крайник, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и
през време на провеждане на двете оперативни лечения, стихващите такива през
останалата част от възстановителния период на ищцата, окончателното зарастване
на счупената дясна раменна кост, намаления обем на движение настрани на дясната
лакътна става и на мускулите и силата на дясната ръка, която е доминантна за нея,
периода на възстановяване – 6 месеца, козметичните дефекти, психологическите
неудобства от преживяното и необходимостта от ежедневно обгрижване в
продължение на 4 месеца и младата й възраст към момента на настъпване на
увреждането – 18 години, намира, че следва да й бъде определено заместващо
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди общо в размер на 20000
лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита, че така определеното
обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищцата Д.С., а
също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Ето защо, искът
за неимуществени вреди се явява доказан за сумата от 20000 лева.
По
делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи,
фактури и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че
през периода от м. август 2017 г. до м. юни 2018 г., ищцата Д.С. е извършила
разходи за медицински услуги, медикаменти и медицински изделия общо в размер на
1655.32 лева, които са били необходими и използвани за лечението на полученото
от процесното ПТП травматично увреждане. Следователно извършените от ищцата
разходи са в причинна-следствена връзка с противоправното поведение на
делинквента, обуславящо и отговорността на ответника, поради което искът за
имуществени вреди се явява изцяло доказан.
Неоснователно
е възражението на ответника Г.Ф.за съпричиняване от ищцата Д.С. на вредоносния
резултат. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи по несъмнен и категоричен начин
ищцата като пътник на мотоциклет Априлия да е знаела за липсата на свидетелство
за управление, валидно за категорията, на водача и третото лице помагач С.И.,
управлявала мотоциклета и в нарушение чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и респективно за
възможността знанието й за това обстоятелство да е допринесло за настъпването
на вредоносния резултат. Такова знание не може да бъде изведено само от факта
на пътуването й с мотоциклета и местоживеенето в един и същи квартал на гр. С.
– кв. Бенковски. Съществуването на близки приятелски отношения помежду им и
местоживеенето им на около 200 метра една от друга в кв. Бенковски на гр. С. са
обстоятелства, наведени за първи път в писмената защита на ответника, а и те
също не се установяват от събраните по производството доказателствени средства.
Предвид
тези съображения искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от
20000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 50000 лева –
отхвърлен. Искът за имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Основателността
на исковете води до основателност и на акцесорните претенции за присъждането на
законната лихва, но считано от 03.01.2018 г. (три месеца от предявяването на претенцията)
до окончателното изплащане на обезщетенията по арг. от чл. 558, ал. 1 от КЗ, а
за сумата от 188.92 лева – част от обезщетението за имуществени вреди, считано
от 01.11.2018 г. Акцесорните претенции следва да се отхвърлят за периода от
24.08.2017 г. до 02.01.2018 г. включително.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв ответникът Г.Ф.следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество В., У.и партньори сумата 871.85
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищцата
безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на исковете въз
основа на възнаграждение от 2079.66 лева. Ответникът Г.Ф.следва да заплати и на съда сумата 1117.75
лева, представляваща дължима държавна такса от 866.21 лева и възнаграждения за
вещи лица от 251.54 лева съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК на
ответника Г.Ф.следва да се заплати сумата 58.08 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на Д.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ сумата 20000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от причиненото
й травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дясна раменна кост и
контузия на дясна подбедрица, в резултат от осъществено на 24.08.2017 г. в гр. С.
на кръстовището между черен път от кв. Бенковски към с. Кубратово и ул. Без име
от П.С.О.В. Кубратово към бул. Лазар Михайлов пътнотранспортно произшествие,
настъпило по вина на водача на мотоциклет Априлия с рама ZD4PVA007811397178 – С.А.И.,
деликтната отговорност на който не е била обезпечена чрез сключване на договор
за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, заедно
със законната лихва върху тази сума от 03.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
и на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ сумата 1655.32 лева -
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, медицински изделия и медикаменти, настъпили от причинените й
увреждания в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със
законната лихва върху сумата от 1466.40 лева от 03.01.2018 г. до окончателното
й изплащане и върху сумата от 188.92 лева от 01.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20000 лева до пълния
предявен размер от 50000 лева и акцесорните претенции за законната лихва за
периода от 24.08.2017 г. до 02.01.2018 г. включително.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на Адвокатско дружество В.,
У.и партньори, БУЛСТАТ *******, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
2 от ЗАдв сумата 871.85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за предоставената на Д.Н.С. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Ф., ЕИК *******,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 58.08
лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 1117.75 лева – държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на С.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** - трето
лице помагач на Г.Ф..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова