Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното
заседание на втори юни,две хиляди и двадесета година, . . . . . . . . в състав
. . . . . . . .
Председател: Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря . . . . .Ана Цанова . . . . и
в присъствието на
прокурора
. . . . . . . . като разгледа докладваното от
съдията
. . . . . . . . . . АНД № 99 . . . . . .
. . .по описа
за . .
. . 2020 год. . . .за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 16-0284-003066 от 21.01.2017г.на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора,РУ К..
Жалбоподателят,недоволен от
наложените му наказания,моли съда да ги отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована
за съдебните заседания,не изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Административнонаказващият орган е
приел за установено,че на 27.09.2016г.в 07,10 часа в гр.К.,по бул.“Р.д.“,до № ***,в
посока юг-север жалбоподателят П. управлявал личния си мотопед „Пиаджо“ без
рег.номер,като по време на движение не използвал защитна каска.Управлявал
МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.Нямало поставена табела с
рег.номера на определеното за това място.Не носил СУМПС и КТ към него.
Прието е от
административнонаказващият орган,че с тези си деяния жалбоподателят виновно е
нарушил чл.137Е от ЗДвП; чл.140,ал.1 от ЗДвП; чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради
което и на основание чл.53 от ЗАНН; чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП; чл.175,ал.1,т.1
от ЗДвП; чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП му наложил административни наказания
ГЛОБА в размер на 50 лв.; ГЛОБА в размер на 50 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 месец; ГЛОБА в размер на 10 лв.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя се позовава на изтекла давност за административнонаказателно
преследване и на това основание моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление,като счита,че абсолютната давност за административнонаказателно
преследване е три години и е изтекла на 27.09.2016г.,на основание чл.82,ал.4,във
вр.с ал.1,т.5 от НК.Това становище е неправилно,що се отнася до приложимия
текст от НК,въз основа на който се изчислява давността.Пълномощникът на
жалбоподателя правилно се позовава на Тълкувателно Постановление № 1 от
27.02.2015г.на ВКС,но неправилно се позовава на чл.82 от НК,тъй като чл.82 от НК регламентира давностните срокове за
изпълнение на наложеното наказание-т.е.когато вече с влязъл в сила акт
имаме наложено наказание.В случая обаче е приложима абсолютната давност по
чл.81,ал.3,във вр.с чл.80,ал.1,т.5 от НК,която е за административнонаказателно преследване,тъй като все още нямаме
влязло в сила наказателно постановление,с което да е наложено наказание.Дори в
самото тълкувателно постановление,което цитира пълномощникът е казано,че
абсолютната давност за административнонаказателно преследване се прилага с
приложението на чл.81,ал.3,във връзка с чл.80,ал.1,т.5 от НК,във вр.с чл.11 от ЗАНН.И тъй като давностният срок по чл.80,ал.1,т.5 от НК е три години,увеличен
с една втора съгласно чл.81,ал.3 от НК,той става четири години и половина от
датата на извършване на деянието-т.е.в настоящия случай изтича на 27.03.2021г.От
това е видно,че към настоящия момент абсолютната давност все още не е изтекла и
поради това няма основание за прекратяване на административнонаказателното
производство поради изтекла давност.
Съдът не констатира при съставянето
на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които
да са основание за отмяна на НП.
Извършването на всички,визирани в НП
административни нарушения се установи по безспорен начин от показанията на
актосъставителката Б.,която подробно описа нарушенията и тяхното установяване.
Предвид изложеното,на жалбоподателя правилно
и законосъобразно са наложени административните наказания.Същите са правилно
определени по вид и размер съобразно предвиденото в закона.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева,съгласно направеното от главен юрисконсулт Алексиев искане в писменото
становище,приложено към административнонаказателната преписка /на л.10 от
делото/.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 16-0284-003066 от 21.01.2017г.на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора,РУ К.,с
което на Н.Д.П. ***,с ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА
в размер на 50 лв.; ГЛОБА в размер на 50 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 1 месец; ГЛОБА в размер н.10 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н.Д.П. да
заплати н.Р.на М.К. направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: