Мотиви на присъда
по НОХД №3219/2018г. по описа на Районен съд гр.Бургас – наказателна колегия, 17 състав.
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, с който се повдига обвинение на В.К.К. с ЕГН **********, роден на *** година в
гр.Кърджали, българин, българско гражданство, женен, неосъждан висше
образование, месторабота - управител на ***, с адрес: ***, за това, че :
На 21.12.2016г. около 16.40ч. в
гр.Бургас, к-с „Славейков” , ***, на пешеходна пътека обозначена с напречна
пътна маркировка М8.1 и обозначена с пътен знак Д17- "пешеходна
пътека", при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка ***
с per. № ***, нарушил правилата за движение визирани в Закона за движение по
пътищата, а именно: Чл. 5.(1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
2. трябва да опазва околната
среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да
вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници
в движението, когато това ги застрашава.
(2) Водачът на пътно превозно
средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл. 119. (1) При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Чл. 116. Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, и към престарелите хора", като при движение в посока КАТ не
пропуснал пресичащата по пешеходна пътека тип „Зебра-М8.1" от ляво на
дясно спрямо лекия автомобил пешеходка Н.С.Д., ЕГН **********, поради което
допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се във контузия на ляво коляно, довело до трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 2,5 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.343, ал.З предл.
последно, б."а", предложение второ, вр. чл. 343 ал.1,
б."Б", вр. чл.342 ал.1, предл. трето от НК във вр. чл. 5 ал. 1 и
ал.2, вр. чл.20 ал. 1 и ал.2, вр.чл. 119 ал. 1, вр.чл. 116 от ЗДвП.
Прокурорът счита, че обвинението е
доказано по безспорен начин. Намира, че установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка напълно съответства на изложената в
обвинителния акт. Прави подробна оценка събрания доказателствен материал. В
заключение приема, че на св.Д. е причинено трайно увреждане на лява колянна
става, представляващо по своя характер средна телесна повреда. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от
три години.
Повереникът на пострадалата – адв.К.
напълно споделя изводите на прокурора. Подробно акцентира пледоарията си върху
повторната експертиза на вещото лице С.. Относно размера на наказанието
предоставя на съда.
Защитникът на подс.К. – адв.М., излага
доводи за наличие на причинена на пострадалата лека телесна повреда, като
намира, че следва да се кредитира повторната съдебно-медицинска експертиза,
като акцентира върху оздравителния период. Счита, че същият е за срок по-малко
от месец, поради което полученото увреждане няма как да бъде квалифицирано като
средна телесна повреда. Предлага подсъдимият да бъде оправдан за причиняване на
средна телесна повреда, като съдът приеме, че е налице лека телeсна повреда, като освободи подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В своята пледоария подсъдимият се
придържат към казаното от своя защитник.
В последната си дума, подс.К. моли
да бъде оправдан.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като извърши оценка на
събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата
съвкупност, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.К. е правоспособен
водач, който притежава валидно свидетелство за управление на МПС категории "А,
В, С, М, АМ, ТКТ " от 25.05.1978 година. Той притежавал СУМПС №*** и
контролен талон № ***. На 21.12.2016 година за времето 16,40-17,00 часа подс.К. управлявал лек
автомобил марка *** с рег.№ *** Движението се осъществявало по ул."Янко
Комитов" в ж.к."Славейков", който път е двулентов. По това време
движението се осъществявало и в двете плътна за движение. Тези платна били разделени помежду си с
разделителен остров. Всяко от тези платна било с по две ленти за еднопосочно
движение, разделени по-между си с хоризонтална маркировка, като на тротоарите
имало поставена вертикална сигнализация с пътни знаци Д17- „Пешеходна пътека
тип Зебра - М 8,1". К. се движел в платното за движение в посока от
центъра на гр.Бургас към сектор Пътна полиция. Той пътувал сам, като управлявал
лекия си автомобил с допустимата скорост на движение при градски условия, а
именно 36 км.ч. Той се намирал в лявата лента на посоката на движение. До
сградата на „ТИХ ТРУД" пред него се движел микробус, който стигайки
пешеходната пътека тип „Зебра" обозначена с пътен знак Д17, се престроил в
дясната лента за движение. К. се движел в този момент със скорост около 39,60
км/час. Той се огледал, но не видял да има някакви препятствия по платното за
движение, поради което продължил по пътя си.
Свид. Николина Д. на същото място
и в същото време решила да пресече платното за движение, като взела решение да
премине по въпросната пешеходна пътека. След като пресякла двулентовото платно
за движение в посока центъра на гр.Бургас, тя се качила на разделителния
остров. Свид.Д. се огледала и след като възприела, че автомобилът в лявата
лента спира, предприела преминаване по пешеходната пътека. Когато подс.К. се
намирал в непосредствена близост до пешеходната пътека той не видял да има
лица, които да предприемат пресичане, поради което продължил. В същото време на
платното стъпала Д. и пресякла първото платно. К. направил опит да спре
автомобила, за да предотврати настъпване на ПТП. Той намалил скоростта си, но въпреки тези му
действия не му достигнало време и разстояние, като с предната си дясна част
ударил св. Д.. Тя паднала в дясното платно за движение, а подс.К. спрял лекия
автомобил на разстояние около 10,00 метра. Подсъдимият оказал помощ на
падналата пешеходка, като с помощта на неустановено лице, случаен минувач повдигнал
пострадалата Д.. След това придържайки са успели да отведат пострадалата до
затревената площ след тротоара. Веднага след ПТП-то пристигнали полицейски
служители, които повикали екип на Бърза помощ. Непосредствено след ПТП-то К.
бил изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510 с
фабр.№ ARAB 0068. Резултатът отчел отрицателна проба, при което не му е била
взета кръвна проба. За настъпилото ПТП са били изготвени констативен протокол с
пострадали лица и докладна записка. Пристигналия на място екип от Спешна помощ отвел
пострадалата Д. ***. При първоначалния преглед било установено, че Д. има
мозъчно сътресение без открита вътречерпна травма и контузия на лява коленна
става. Д. е била настанена в неврохирургично отделение в УМБАЛ Бургас.
Последвал престой от три дни в болничното заведение. Лекарският екип преценил,
че приоритетно лечението на пострадалата следва да се проведе в НХО, който предполагал
незабавни действия. Едва след изписването и от НХО същата е потърсила и
лекарска помощ поради наличие на болки в коленната става на левия крак. Д.
посетила кабинета на ортопеда д-р С.. По време на прегледа и след запознаване с
медицинската документация от МБАЛ Бургас св.С. не констатирала счупване на
кости или разтягане на сухожилие, като предписала медикаментозно лечение тъй,
като пострадалата имала подуване и болка. Допълнителни изследвания за това
подуване в коленната става не били назначени, тъй като постепенно болката
отшумяла. На Д. бил издаден болничен лист за домашно лечение, като тя се
върнала на работа на 20-я ден от инцидента, като е можела да се движи сама.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази
фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен материал
разгледан поотделно и в съвкупност, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, САТЕ, протокол за ПТП, СМЕ на вещото лице Я. и повторна СМЕ на
вещото лице С., заверени копия от медицинска документация от МБАЛ Бургас, епикриза,
писма от МБАЛ Бургас, 3 бр. амбулаторни листи, справка за съдимост; справка
нарушител-водач, свидетелските показания на пострадалата Д., както и от показанията
св.С..
При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази
следното:
В хода на досъдебното производство е изготвена автотехническа
експертиза от вещото лице П.П.. Заключението е дадено след подробно запознаване
със свидетелските показания и протокола за оглед на местопроизшествие, като е
изготвена и подробна скица. Вещото лице е заключило че скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия К. лек
автомобил *** към момента на удара с
пострадалата Д. е била около 36 км/ч. Определено е, че преди сблъсъка с
пешеходката скоростта на движение на лекия автомобил е била изчислена около
39,6 км/ч. По специално математично уравнение вещото лице е определило опасната
зона при аварийното спиране на лекия автомобил,
която определя около 31,9 метра, като това разстояние се изминава за
около 4 секунди. При пресичане на пътното платно за движение е изчислена и
скоростта на движение на пострадалата Д., която се е равнявала на около 1,17
метра в секунда. Вещото лице е заключило, че когато дължината на опасната зона
при аварийно спиране на МПС е по-къса от разстоянието на фактическата видимост,
водачът на лекия автомобил е закъснял със задължителното спиране, което е и
причина за настъпилото ПТП. В експертизата е посочено, че пътните условия не са
оказали влияние за възникване на произшествието.
В хода на досъдебното производство е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Я. – специалист по съдебна
медицина. В обсъждането вещото лице е посочило, че при направен преглед на пострадалата
Д. се установява, че на 21.12.2016г. е била блъсната от автомобил, като е
паднала и за неопределено време нямала ясен спомен за последвали събития. Имала
е контузия на ляво коляно, както и мозъчно сътресение. Била е настанена в НХО,
като е проведено медикаментозно лечение. След това продължила лечението си при
ортопед – д-р С. Вещото лице е заключило, че е налице леко степенно мозъчно
сътресение, квалифициращо се като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За травмата на коляното вещото лице
Я. посочва, че следва да се квалифицира като трайно затруднение на ляв долен
крайник за срок от около 2,5 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес. Вещото лице на допълнително зададени въпроси в съдебно заседание отговори, че срокът който е посочил в
заключението е обичаният оздравителен период за такава травма. Не може да
посочи в конкретния случай колко точно е
бил оздравителния период на пострадалата Д. Обосновава квалификацията
като трайно затруднение по чисто медицински критерии, като дава за сравнение
сходни травми.
Съдът прие, че неяснотата на първоначалната СМЕ, касаеща
конкретно оздравителния период на постр.Д. налага назначаването на повторна
експертиза със същите задачи, по която вещото лице следва да бъде специалист –
ортопед. В хода на съдебното следствие беше допуснато изготвянето на повторна
съдебномедицинска експертиза от специалист-ортопед – д-р Е.С.. В повторната
експертиза вещото лице посочва, че след запознаване с медицинската документация
и свидетелските показания е установил наличие на мозъчно сътресение без открита
черепно-мозъчна травма, като и контузия на ляво коляно. Дава заключение, че
уврежданията е възможно да бъдат получени на посочената от пострадалата дата, време
и място при ПТП чрез блъскане от автомобил с последващо падане на терена.
Вещото лице дава аналогична квалификация на уврежданията, като вещото лице д-р Я.,
а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота относно
лекостепенното мозъчно сътресение, както и трайно затруднение движението на
ставата за травмата на коляното за срок от около 2-2,5 месеца. На допълнително
зададени въпроси вещото лице С. посочва, че даденото в заключението становище
за оздравителен период от 2,5 месеца
касае обичайни наранявания по сходни травми. Вещото лице посочва, че е твърде
възможно оздравителният период да бъде и по-кратък, но тъй като на пострадалата
не били направени други допълнителни изследвания няма как да даде категорично заключение
за конкретния оздравителен период. Вещото лице посочва, че няма данни да има
увреда на връзковия апарат на коляното, посочва само, че лекуващият лекар д-р С.
е констатирал оток на лявото коляно. Посочва, че видно от медицинската
документация няма извършвана пункция на колянната става, като посочва че няма
данни и за излив. Посочва, че дори да е имало възпаление, то е отшумяло бързо
вследствие на медикаментозното лечение. Д-р С. посочва, че увредата на
колатералната връзка може да бъде частична, руптурна или тотална, но видно от
медицинските документи и амбулаторните листи изобщо няма данни за такива
увреди. Вещото лице приема, че оздравяване е налице тогава, когато пациентът
може да изпълнява пълния обем от движения на съответния крайник. Приема, че
след като пострадалата Д. на 20-тия ден е тръгнала на работа, нараняването не е
било толкова тежко, но въпреки това в експертизата е посочил наличие на трайно
затруднение, тъй като обичаният оздравителен период е 2 - 2,5 месеца. Вещото лице
посочва, че не е констатирал наранявания или разкъсвания на менискусите, тъй
като това не е отразено в медицинската документация и приема, че такива не е
имало. За категоричното определяне на нараняванията посочва, че е следвало да
бъдат назначени и други изследвания, което обаче не е сторено. Вещото лице
посочва още, че регенераторните способности на организма биват различни в
зависимост от възрастта и всеки отделен случай следва да бъде преценяван строго
специално. Посочва, че видно от медицинските документи, предоставени от МБАЛ Бургас,
няма връзкова увреда и в този случай оздравителният процес би следвало да бъде
за срок по-кратък от месец. Вещото лице приема, че не може да даде категорично
заключение колко е бил оздравителният период на пострадалата Д., тъй като основен
пропуск на лекуващият ортопед е било назначаването на допълнителни изследвания.
По тази причина посочва, че обичаният оздравителен период е около 2 месеца за
сходни наранявания, но в конкретния случай в с.з. доразвива заключението, като
посочва, че оздравителният период може да бъде и за срок по-кратък от месец.
И двете вещи лице – Я. и С. на допълнително зададени въпроси
в с.з. уточняват, че посочения от тях в експертизите оздравителен период от
около 2-2,5 месеца касае обичайния оздравителен период на такова нараняване и
по тази причина и в двете заключения е записано, че е налице трайно затруднение
на долен ляв крайник на постр.Д.. В с.з. д-р С. уточнява своето заключение,
посочвайки, че оздравителният период би могъл да бъде и за срок по-кратък от 30
дни, така както съобщава самата Д.. След като не е имало счупване на кости или
разтягане на сухожилия е възможно с медикаментозно лечение болката да отшуми и
за срок по-кратък от 30 дни. По тази причина и съдът прие, че оздравителният
период на пострадалата Д. е за срок по-малък от 30 дни.
В хода на съдебното следствие беше изискана и цялата
медицинска документация от престоя на пострадалата Д. ***. С придружаващо писмо
са приложени история на заболяването, лечебно-диагностичен план, лист на
регистрирани клинични пътеки, регистрационна карта за изписан пациент, направление
за хоспитализация, искане за рентгенологично изследване, резултат от
рентгенологично изследване – 2 бр., лист за преглед на пациент в спешно
отделение, декларация за информирано съгласие, лабораторно изследване, епикриза
от НХО. От посочените документи следва да се обърне внимание на резултата от
рентгенологичното изследване на лява колянна става на пострадалата Н. Д.. Непосредствено след приема й в НХО е
извършена рентгенография на гръбначни прешлени. Резултатът показва, че не се
визуализират травматични промени. От рентгенографията на лява колянна става е
видно , че не се констатират травматични промени на ставата. Същата е без
промени, поради което не се налагат допълнителни изследвания и предписване на
специално лечение. Заключението е дадено
от д-р *** от отделението по образна
диагностика към МБАЛ Бургас.
На анализ следва да се подложат и показанията на постр.Д..
Същата беше детайлно разпитана в хода на съдебното следствие. Свидетелката
подробно описва инцидента, който е претърпяла на 21.12.2016г. Заявява, че
предприемайки пресичането на пътното платно през пешеходната пътека се е
огледала и е видяла, че автомобила в първата лента е спрял и за това е
предприела активни действия по преминаване на обозначеното за това място.
Посочва, че не е видяла във втората лента управлявания от подсъдимия К.
автомобил.Заявява, че внезапно усетила удара и паднала на платното за движение.
Била откарана с линейка в МБАЛ Бургас, като категорично заявява, че не е изпаднала
в безсъзнание. Посочва, че била настанена в НХО, където престояла три дни, след
което била изписана. Тъй като усещала болки в лявата колянна става потърсила
помощ от ортопед – д-р С., която предписала медикаментозно лечение.
Свидетелката Д. посочва, че имала издаден болничен лист за 20 дни, след което
се върнала на работа, тъй като можела да се движи щадящо сама без чужда помощ.
Механизма на описаното ПТП от тази свидетелка съвпада напълно с механизма
посочен от вещото лице П. по САТЕ. Обстоятелството, че пострадалата посочва
оздравителен период от около 20 дни се потвърждава и от допълнителните
разяснения в с.з. на заключението по повторната СМЕ на вещото лице С..
В с.з. беше допусната до разпит и св.С. – лекар-ортопед, която
е лекувала пострадалата Д. след изписването и от болницата. Св.С. посочва, че
след запознаване с медицинската документация от престоя на пострадалата в МБАЛ
Бургас установила, че не е налице счупване или разтягане на връзки. Заявява, че
Д. се е движела на собствен ход. Констатирала е подуване, но не в такава голяма
степен, което да налага извършването на пункция. Предписала е медикаментозно
лечение, мазила и компреси на св.Д., като при последващ преглед болката била
отшумяла. След това пациентката не е посещавала кабинета на д-р С..
При изграждането на гореописаната фактическа обстановка съдът
кредитира с доверие показанията на св.Д. и С.. Експертизата на вещото лице Я. е
твърде повърхностна и обща. На допълнително зададени въпроси в с.з. това вещо
лица посочва, че приема оздравителен период от 2-2,5 месеца, тъй като това било
обичайният оздравителен период на такива травми. Тъй като в експертизата няма
яснота относно конкретния оздравителен период на Д., се наложи извършването на
повторна СМЕ от вещо лице – ортопед. Тази повторна СМЕ следва да се кредитират
с доверие, но след уточнението дадено от вещото лице в с.з. Доста подробно
вещото лице С. на допълнително зададени от съда въпроси посочи, че поради липса
на пълния набор от изследвания на пострадалата неможе да се даде с
категоричност заключение какъв е бил оздравителният процес. Вещото лице приема,
че този срок може да бъде и по малък от 30 дни ако е нямало разкъсване на
сухожилия или счупване на кости и болката е отшумяла с медикаментозно лечение.
Този извод съответства и на показанията на св.Д., която в с.з. посочи, че още
на 20-я ден се е почувствала добре и е тръгнала на работа сама без чужда помощ.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени доказателства в хода на
съдебното следствие, съдебният състав приема следното:
Според задължителната практика на
върховната съдебна инстанция и най-вече според Постановление № 3 от 27.IX.1979
г., Пленум на ВС /т.13/ за да се квалифицира едно увреждане, като средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК с характеристиката „трайно затруднение на движението
на крайник“ следва да е налице такова увреждане на човешкия
организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То
може да предизвика ограничаване на функциите на крайника и води до невъзможност за осъществяване
на активни движения. Разстройството на здравето трябва
да бъде от такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота
на увредения.
За да е налице средна телесна
повреда, е необходимо движението на крайниците (крайника) да е трайно, както е
изяснено и в Постановление № 3 от 27.IХ.1979 г. на Пленума на Върховния съд. Не
са средни телесни повреди онези телесни увреждания, които са кратковременни. В
постановлението не е посочено цифрово изражение на понятието
"трайно", но съдебната практика постоянно приема, че затруднението на
движението на крайниците трябва да бъде около и над 30 дни, но не и 20 дни,
както е в настоящия случай – в този смисъл е Решение № 530 от 7.ХII.1984 г. по
н. д. № 520/84 г., III н. о., в което е разгледан идентичен казус. Видно от показанията
на пострадалата Д., тя се е движила сама непосредствено след инцидента, св.С.
посочва, че тя лично е посетила кабинета и без чужда намеса се е движела. Самата
пострадала посочва, че още на 20-ия ден се е върнала на работа в училището,
където работи. При това положение няма как да се приеме квалификацията „трайно
затруднение движението на долен ляв крайник“. Кредитираната от съда повторна СМЕ с направените
уточнения в съдебна зала изключва наличието на такова
разстройство на здравето у пострадалата за период по-голям от 30 дни,
следователно не е налице средна телесна повреда по смисъла на горепосочения
текст. От друга страна вещото
лице С. е категоричен, че описаните травматични
увреждания не са
толкова тежки и оздравителният период е твърде вероятно да бъде за срок
по-кратък от 30 дни. При това положение телесните увреждания по колянната става
на Д. няма как да бъдат квалифицирани като трайно затруднение движението на долен
ляв крайник за срок от 2-2,5 месеца. Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, под "разстройство на здравето извън случаите на тежка и
средна телесна повреда, законът има предвид всички
увреждания
на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието". В случая на пострадалата е
причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, което
съответства на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Може да се разсъждава и на плоскостта, че случаят е
граничен – намиращ се на границата между леката и средната телесна повреда, но
след съвкупна преценка на доказателствата – показанията на св.Д., С. и
разясненията дадени в с.з. от вещото лице С. съдът прие, че се касае именно за лека
телесна повреда. По изложените съображения съдът намери, че деянието
на подсъдимия не е съставомерно от обективна страна, същият бе признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът разполага и с възможността при
същите факти ако прецени, че е налице по леко престъпление да признае
подсъдимия за невиновен по първоначалното и да го осъди по по-лекия състав. В
настоящия случай деянието е извършено по непредпазливост, тъй като подсъдимия
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, въпреки, че е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди /чл.11 ал.3 НК/. Характерното за
непредпазливостта отрицателно отношение на дееца към общественоопасните
последици е свързано с липсата на конкретна представа относно тяхното възможно
настъпване. При липсата на конкретна представа за общественоопасните последици,
небрежност има тогава, когато деецът извършва деяние в такова състояние, при
което за него е било психически възможно да предвиди тези последици. Така е и в
конкретния случай, като законодателят изрично е посочил в чл.11 ал.3 НК „бил
длъжен и могъл да предвиди”. Това са и двата момента, чиято кумулативна
даденост определя наличието на небрежността. От обективна страна е налице причинена
лека телесна повреда, която е довела до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК. Причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост
не представлява престъпление, а е деликт, за който подсъдимия може да понесе
само гражданска отговорност, но тъй като частното обвинение не предяви
граждански иск съдът няма как да се произнесе за такава обезвреда.
След като съдът прие, че не се
касае за средна телесна повреда, намира за ненужно да изследва въпроса за
нарушените бланкетни норми на ЗДвП посочени от прокурора в обвинителния акт, но
за пълнота следва да се отбележи, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на нарушение по дадена норма от ЗДвП само, ако между
нарушението и причиненият съставомерен резултат има пряка и непосредствена
причинна връзка. В този изричен смисъл Решение №289/18 януари 2017 година, на
първо наказателно отделение, по наказателно дело № 1237/2016, Решение 356/2016
по н.д 954/2015 на ВКС. Трайно установено положение също така е и правилото, че
в случаите, когато като нарушени са инкриминирани общи норми от ЗДвП, които
очертават принципните задължения на водачите, така и специални норми, уреждащи
задълженията на водачите в специфична ситуация-приложение следва да намери принципът
„lex specialis derogat legi generali“ /т.е. специалната норма изключва
приложението на общата/, като деецът се признае за виновен в нарушаването на
специалната норма, ако са налице предпоставките за това и бъде оправдан за
нормите, които въвеждат общи правила за поведение или имат пояснителен характер.
Така изрично Решение № 20 от 05.02.2016 г., I НО на ВКС, наказателно дело №
1663 по описа за 2015г., Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012
г. на Върховен касационен съд, Решение № 229/23 януари 2017г., трето
наказателно отделение на ВКС. С оглед изложените принципни постановки, в настоящия случай нормите на чл. чл. 5 ал.1,
2, чл. 20 ал.1, 2 и чл. 116 ЗДВП описани в обвинителния акт се явяват общи, тъй
като имат пояснителен характер. По тази причина няма как подсъдимия да е
извършил виновно нарушение на чл. 5 ал.1, 2, чл. 20 ал.1, 2 и чл. 116 ЗДВП.
По разноските:
На основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие следва да останат за сметка на държавата с оглед на това че
подсъдимият е признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
За
изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.