Р Е Ш Е Н И Е
№260770
гр.Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори наказателен състав в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1236 по описа за 2020 година
на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 482583–F503853 от 06.12.2019г., издадено от Я.Т.Б.– и.д.
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ гр.Хисаря, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хисаря, ул.„Ал. Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М. с ЕГН
********** на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 414,11 /хиляда четиристотин и
четиринадесет лева и 11 ст./ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС.
С жалбата от представляващия ЮЛ се
прави искане за отмяна на издаденото НП и представят доводи подкрепящи това
искане. С жалбата се прави и алтернативно искане за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН при преценка за
недопуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство.
Жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП гр.Пловдив, редовно призован в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител юрк.Р.Е.
която счита жалбата за неоснователна. Представя копие на административна
преписка по регистрацията по ЗДДС на ЮЛ. В пледоарията си представя доводи в
подкрепа на искането си да се потвърди атакуваното НП като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноските.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
Атакуваното наказателно постановление /НП/
е издадено въз основа на констатациите съдържащи се в съставен на
09.08.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F503853 от
свидетелката Й. Е.Т. против „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“, гр.Хисаря,
представлявано от М.К.М. с ЕГН ********** за това, че данъчно-задълженото по
ЗДДС лице „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“
с БУЛСТАТ ********* не е начислило ДДС в размер на 1414,11 лв. по облагаеми доставки
на обща стойност 8 484,68лв., извършени за данъчен период 01.12.2017г. - 31.12.2017г., когато лицето не
е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно. Съгласно акта, при извършена проверка в ТД на
НАП Пловдив, документирана с Протокол
№**********/13.06.2019г. е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. към
31.07.2017г. /видно от представена справка за обороти за период от 01.05.2016г.
до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни
материали. Съгласно разпоредбите на
чл.96, ал,1 от ЗДДС фирмата е следвало
да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен
срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот
над 50 000лв, т.е. до 14.08.2017г. включително. Заявление за регистрация по
този закон от „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ е подадено на 30.05.2019г. с вх. №
303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. За извършеното нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Съгласно съставения акт, лицето е регистрирано по ЗДДС считано от
19.06.2019г. - датата на връчване с Акт за регистрация № 160421901498084/
13.06.2019г. По аргумент на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за периода от датата
следващата, датата на която изтича срока за издаване на акт за регистрация-
29.08.2017г., ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация, до
датата, предхождаща датата, на която е регистрирано /18.06.2019г./ лицето е
следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
Съгласно акта, за периода 01.12.2017г.
– 31.12.2017г. /проверяваното лице
извършило облагаеми доставки на територията на страната в размер на 8 484,68лв.
и не бил начислен ДДС в размер на 1 414,11лв, видно от представени
документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП. Ако лицето беше регистрирано по
ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.12.2017г.
– 31.12.2017г. облагаеми доставки, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС
състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези
доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника
за продажби за месец 12.2017г. и включи размера на данъка в справката-декларация
за данъчен период м.12.2017г, като справката-декларация и дневника за продажби
е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, а именно до 15.01.2018г., включително /
14.01.2018г. е почивен ден. Съгласно акта нарушението е извършено на
16.01.2018г. В съставения АУАН е
посочено и че на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен
по формулата в чл.53, ал 2 от ППЗДДС.
Съгласно акта, нарушението е
констатирано в ТД на НАП Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи в
хода на извършване на проверката за установяване на наличие на основания за
регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с
№**********/13.06.2019г.
Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол № **********/02.08.2019г. и с което съгласно акта са
нарушени разпоредбите на чл.180, ал.2 от ЗДДС, във вр.
с ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС
и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на М.К.М., представляващ „ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ гр.Хисаря, който след запознаване със съдържанието му го
е подписал, без да вписване в графата за обяснения и възражения. На датата на съставянето на акта е връчен препис от
него на М.К.М., представляващ „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ гр.Хисаря,
надлежно удостоверено с разписка явяваща се неразделна част от акта. В законоустановения срок пред Директора на ТД на НАП Пловдив
са били представени писмени възражения от М.К.М., представляващ „ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ гр.Хисаря относно съставените актове. Административнонаказващия
орган след преценка че направените възражения са неоснователни и издал
атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ гр.Хисаря,
представляван от М.К.М., налагайки имуществена санкция в размер на
1 414,11 лева. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано
нарушението, както и нарушените правни норми, като към квалификацията на
констатираното нарушение била добавена правната връзка с чл.102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС, както и обстоятелството че нарушението е за първи път.
Издаденото НП е връчено на М.К.М., представляващ „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
МУЗЕЙ“ гр.Хисаря на 23.02.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото
НП.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да
се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в
акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното
преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП,
наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за
установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд приема от правна страна следното:
Съдът намира за необходимо първо да отбележи, че видно от приложените оправомощителни заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни
лица. АУАН е съставен на 09.08.2019г. – в 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, и в 2-годишен - от извършеното, а НП, издадено на 06.12.2019г. – в
6-месечен срок, т.е в съответствие с предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Въпреки това при извършената служебна проверка, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно при
следните съображения:
При съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно - посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Това е така, тъй като в
конкретния случай не е спазено императивното правило описанието да бъде в
достатъчна степен пълно, точно, ясно, така че нарушителят да разбере, какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и да не се създава никакво
съмнение в тази посока. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е подведена под нормата на чл. 180, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 ППЗДДС,
за това, че същият за процесния период 01.12.2017г. –
31.12.2017г. е извършил облагаеми доставки на територията на страната в размер
на 8 484,68 лв., за които, като е бил длъжен, не е начислил ДДС. В АУАН и
НП, обаче, липсва пълно изложение на факти, колко на брой са доставките, кога
са извършени, и най-вече какви са били по естество доставките, за които
наказващият орган твърди, че са облагаеми, като не става ясно кои от тях са
включени или не в облагаемия оборот, а същевременно по делото са налице и
доказателства за извършен оборот и на
необлагаеми доставки.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая
нарушението е особено съществено, доколкото видно от Протокол №
**********/13.06.2019 „Градски археологически музей“ гр.Хисаря е бюджетна
организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата.
Задълженото лице е вписано в Регистър Булстат като културна организация на
основание ЗЗРК с БУЛСТАТ ********* и представлява лице по смисъла на чл.42 от ЗДДС. При това положение някои от доставките, които жалбоподателят извършва не
са облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява ДДС. Такива
например могат да бъдат: доставки по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС - продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за
закрила и развитие на културата за музеи, художествени галерии, библиотеки и
театри; доставките по чл.44, ал.1 от ЗДДС
на стоки и извършването на услуги от организациите по чл.чл.39,
40, 41 и 42, във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната
дейност; доставките по чл.49, ал.1 от ЗДДС на пощенски марки, изобразяващи
паметници на културата, продавани от музеите;
доставки по чл.50 от ЗДДС и т.н.
Т.е. напълно реално е в доставките, счетени за съставомерни
от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които да са освободени от
облагане.
Коментираните нарушения са съществени, доколкото наказаното лице е
поставено в положение да гадае, какви факти следва да оборва, в пълен разрез с
правото му правилно да организира защитата си по така повдигнатото
административно обвинение.
Нещо повече, нарушенията не касаят
липса на достатъчно наличен доказателствен материал
по делото, а празнота в изложените съставомерни факти и обстоятелства в акта и
постановлението. Да се приеме противното, означава да се стигне до евентуално постановяване на съдебен акт,
базиран на предположения и тълкувания, относно действителната воля на наказващия
орган.
Предвид гореизложено, съдът намира,
че атакуваното НП следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно. При този
изход на спора право на разноски съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят.
В тази връзка по настоящето дело съдът не констатира наличието на направено
искане за присъждане на разноски, както и не са представени доказателства за
размера на направени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
При така изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 482583–F503853 от 06.12.2019г., издадено от Я.Т.Б.– и.д.
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ гр.Хисаря, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хисаря, ул.„Ал. Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М. с ЕГН
********** на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 414,11 /хиляда четиристотин и
четиринадесет лева и 11 ст./ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.