О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261082
гр.Пловдив,26.05.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и шести май,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 487/21г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е определение
от 21.01.21г.,постановено по гр.д.№ 2559/19г.по описа на АРС,2-ри
гр.с.,с което е отхвърлена молбата,подадена от Н.Г.,А.Г.,С.С. и Г.С. за
изменение на определение от 18.12.20г.за прекратяване на производството в
частта му за разноските,като се отхвърли това искане или се намали присъденото
адвокатско възнаграждение.
Недоволни от определението
са останали Н.П.Г.,ЕГН-**********,А.Л.Г.,ЕГН-**********,С.П.С.,ЕГН-********** и
Г.Т.С.,ЕГН-**********,***,които чрез пълномощника си адв.В.С. считат същото за
неправилно и незаконосъобразно по изложени
в частната жалба съображения и молят съда да го отмени
изцяло,алтернативно да намали размера на разноските.Претендират разноски пред
настоящата инстанция.
Ответниците по
частната жалба Б.М.К.,ЕГН-**********,З.А.К.,ЕГН-**********,Я.Ц.Б.,ЕГН-**********,Г.К.С.,ЕГН-**********
и В.К.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.М.А. считат същата за
неоснователна,а атакуваното определение за правилно и законосъобразно по
съображения,изложени в писмен отговор.
Ответниците по
частната жалба А.С.О.,ЕГН-********** и М.Н.О.,ЕГН-********** чрез пълномощника
си адв.Ст.Д. изразяват в писмен отговор становище за неоснователност на
частната жалба по подробно изложени съображения.Претендират разноски в
настоящото производство.
ПдОС,след преценка
на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за
установено следното:
Делото пред АРС е
образувано по искова молба на Н.Г.,А.Г.,С.С.
и Г.С. против Б.М.К.,З.А.К.,Я.Ц.Б.,Г.К.С.,В.К., А.С.О. и М.Н.О.,по предявен иск
с правно основание чл.108 от ЗС.
След неколкократно
оставяне на исковата молба без движение и последващи уточнения от страна на
ищците,както и проведено едно съд.заседание,на което исковата молба отново е
оставена без движение,с молба,депозирана в съда на 09.11.20г.,ищците са
оттеглили иска си,без да посочват конкретна причина за оттеглянето.Молбата е
изпратена за становище на ответниците,които с две молби,съответно от
24.11.20г.и от 02.12.20г.са изразили съгласие с оттеглянето,като са
претендирали на осн.чл.78,ал.4 от ГПК направените от тях разноски,съответно в
размер на 500лв.за адв.възнаграждение за първите двама ответници,представлявани
от адв.Д. и в размер на 1000лв.за адв.възнаграждение за останалите петима
ответници,представлявани от адв.А..
С определение от
18.12.20г.АРС е прекратил производството по делото на осн.чл.232 от ГПК и е
осъдил ищците да заплатят на ответниците разноски в производството в
претендираните от тях размери на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.
На 11.01.21г.е
депозирана молба по чл.248 от ГПК от ищците,с която същите искат съдът да
измени постановеното на
18.12.20г.определение в частта му за разноските,като отхвърли искането на
ответниците за присъждането им или се намалят присъдените адв.възнаграждения.
С атакуваното
определение от 21.01.21г.АРС е отхвърлил молбата на ищците,като е приел,че
достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е разходите да
са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството,както и
че няма условие за разноските да е направено искане още с отговора на исковата
молба,както и да е представен списък с разноските,в каквато насока са доводите
на молителите.Приел е също,че
направените от ответниците разноски за адв.възнаграждение са под предвидения в
НМРАВ № 1/04г.минимален размер от 600лв.За неоснователно е намерил и
твърдението на молителите,че ответниците с поведението си са дали повод за
завеждане на делото и поради тази причина разноските следва да останат в тяхна
тежест,тъй като това не било доказано по категоричен начин в производството от
ищците.
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд.Действително направените
от ответниците разноски са под минималния размер,предвиден в НМРАВ от 600лв.-по
200лв.за всеки от петимата ответници,представлявани от адв.А. и по 250лв.за ответниците,представлявани
от адв.Д..Разноските са дължими на
ответниците на осн.чл.78,ал.4 от ГПК-при прекратяване на делото,като са дължими
всички разноски,направени от ответниците,независимо от това в кой момент се прекратява производството - още в първото
съдебно заседание или на по-късен етап.За присъждането им
е достатъчно разходите да са направени след получаване на препис от исковата
молба с указания за подаване на отговор по чл.131 от ГПК и преди уведомяването
на ответниците за прекратяване на производството,какъвто е и настоящия случай.
Част от изложените
в частната жалба съображения касаят спора по вече прекратеното дело и не следва
да обсъждат в настоящото производство,което касае единствено разноските.
Искане за
присъждане на разноски може да се прави съгл.съдебната практика до приключване
на устните състезания,включително и при прекратяване на делото поради оттегляне
на иска от ответниците.В случая ответниците О. са претендирали разноски преди прекратяването на
производството по делото,със молбата,с която са дали съгласие за оттеглянето на
иска,а останалите ответници са претендирали разноски още с отговора на исковата
молба.
Не е необходимо
представянето на списък за направените разноски,за да се присъдят те на
ответниците,както твърдят частните
жалбоподатели.Списъкът по чл.80 от ГПК
има значение в производството по чл.248 от ГПК само в случай,че не са присъдени
разноски,защото тогава страната,която не е представила списък,губи правата си
по чл.248 от ГПК.Настоящият случай не е такъв.
Неоснователно е
поддържаното от частните жалбоподатели становище,че за да се присъдят разноски
и да се иска изменение на определение по реда на чл.248 от ГПК е необходимо
също ответникът да не е дал повод с извънпроцесуалните си действия за завеждане
на иска.
Именно в
цитираното от частните жалбоподатели определение № 626/20.08.12г.по ч.гр.д.№
275/10г.на ВКС се посочва,че в чл.78,ал.4 от ГПК е предвидено право на
ответника на разноски и при прекратяване на делото,като са разгледани няколко
хипотези.Прието е,че при прекратяване на делото поради недопустимост на
иска,както и при оттегляне или отказ
от иска,предприети по незаявена и неустановена причина,разноските за
производството,в това число и тези на ответника,се възлагат на ищеца.В случая
се касае именно за оттегляне на иска по незаявена причина,(видно от молбата на ищците за оттегляне на иска от
09.11.20г.)
Предвид изложеното
частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски
в настоящото производство не следва да
се присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна практика в
производството по разноските страните не си дължат разноски.В производство
относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира
приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№
3926/17г.)
Водим от
горното,съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 21.01.21г.,постановено по гр.д.№ 2559/19г.по описа на
АРС,2-ри гр.с.,с което е отхвърлена молбата,подадена от Н.П.Г.,ЕГН-**********,А.Л.Г.,ЕГН-**********,С.П.С.,ЕГН-**********
и Г.Т.С.,ЕГН-**********,за изменение на определение от 18.12.20г.за
прекратяване на производството в частта му за разноските,като се отхвърли това
искане или се намали присъденото адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването на осн.чл.274,ал.4 във вр.с чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: